Цветомир Пенков[2]
Abstract:
Tsvetomir Penkov, Archimandrite Irinei Pop Konstantinov – A Little Known Witness to the Christian Faith. Several articles have been written on the subject, a number of documentaries about Archimandrite Irenaeus have been broadcast, and yet it is not enough. Firstly, the idea of writing this mod est contribution to the subject arose in the process of researching the archives at the Records Commission. The documents found there, gave me the oppor tunity to complete the missing piece of the puzzle. Some of documents are still inaccessible. Secondly, perhaps the main reason for writing the article is to keep the memory alive.
Keywords: Church History, Orthodox Faith, Ecclesiastical Tradition, Fascism, Nazism, Communism, Martyrs, Persecution.
***
Въведение
С преминаването на властта в България в ръцете на атеистично-материалистическата власт – анархокомунисти и социалисти, след 9.IX.1944 година Православната църква в България се озовава в положение без точен аналог в родната ни история. Комунизмът представлява идеология, чийто фундаментален принцип е войнстващ атеизъм, с какъвто не е характерна нито Римската империя (в периода на ранната Църква), нито петвековното Османско владичество. Комунистите-безбожници, прокламират принципа за отделяне на Църквата от държавата – принцип, който не е нито нов, нито непознат на изследователите[3].
„Народно-демократичната“ власт си въобразява, че ще подчини духовниците сравнително лесно без да се стига до масово прочистване на висшия църковен клир, като в началото се опитва да пропагандира, че Православната църква не би могла да просъществува без подкрепата на държавата. Единственото нещо обаче, което не успява да предвиди, е, че в лоното на Църквата Христова има и хора, които живеят, според думите на св. апостол Павел: „Защото за мен животът е Христос, а смъртта – придобивка“ (Филипяни 1:21).
В първата вълна (септември 1944-01.02.1945 година[4]) от репресии срещу Църквата, без съд и присъда са изтезавани и убити по най-мъчителен начин стотици свещеници, сред тях се нареждат и личности като архимандрит Ириней (вероятно изгорен жив[5]), иеромонах Паладий (Дяков) и други. Под арест за няколко месеца при извънредно унизителни условия и побой са поставени Пловдивския митрополит Кирил – бъдещ патриарх (на когото е счупена ръката при бой в затвора) и Врачанския митрополит Паисий[6].
Самият архимандрит Ириней е арестуван на 20 септември 1944 година около 12:40 часа на обед, когато излиза от служебно заседание на една от залите в Съдебната палата. В деня на арестуването му, архимандрит Ириней най-напред е закаран в Столичната Криминална полиция, която се помещава по това време в съдебната палата – на първия етаж. По-удобно не може и да бъде. Заедно с него е арестуван и „някой си софийски адвокат Минчо Димитров“. След няколко часа на разпити, в същия ден и двамата арестувани са изведени, качени в някаква кола, която чака пред Палатата и отведени в Дирекцията на Народната милиция при Лъвов мост – булевард „княгиня Мария Луиза“№6, 1202 София[7].
На 29 септември 1944 година родителите на архимандрит Ириней, протоиерей Константин Попниколов и Николина Попконстантинова, и двамата от град София, имат за последно връзка със сина си, като му носят храна.
На същата дата 29.IX.1944 година приключва и дознанието, тоест предварителното разследване. Архимандритът е държан отговорен за някаква книга[8], която той превел от румънски на български език. Абсолютно нищо друго. Ако нещо странично се говори, например, че е бил буен, говорел много, бил женкар и така нататък, то е за да се оправдае задържането му. Затворен е в стая №8. Вечерта на 29 септември същата година архимандрит Ириней е отведен в „Дом на слепите“ на улица „Пиротска“. Там е измъчван и нечовешки малтретиран, според неговата майка[9]. На другия ден 30 септември е видян между 2 и 3 часа след обед в една от стаите на третия етаж – в източната част – точно над входа на сградата. Вечерта на същия ден към 00:30 часа е бил изведен извън сградата и до ден-днешен няма никакви сведения за живота му. Бил е облечен само с една риза, един подрасник и едно тънко расо. Архимандрит Ириней се води безследно изчезнал[10].
След изчезването (невъзможно е човек да изчезне физически) на архимандрит Ириней, започват да се появяват различни версии около задържането му. Всяка една от вероятностите, има свои основания и надежди, но вместо да дадат отговори, те поставят нови и още по-неразрешими ребуси около смъртта му. Това се дължи предимно на липсата на документи в архивите. Но пък и материалите, с които разполагаме като извори – са манипулирани, което още веднъж затруднява значително изследователската работа. Тези откъслеци, които са налични в крайна сметка, не трябва да ни обезкуражават да се отказваме от търсенето. Напротив, това трябва още повече да ни дава стимул да продължим.
За нас християните обаче загадката е проста и не буди никакво съмнение за това, какво всъщност е станало: дали той е бил убит веднага след извеждането му от дома за глухи, или е откаран някъде другаде – не е без значение, разбира се, но по-ценното нещо в случая, според мен, е да започнем да отдаваме заслужената почит на един Христов войн, за да можем да черпим сили и упование за нашето духовно израстване в Христос, чрез застъпничеството му пред Божия престол хора като архимандрит Ириней може и трябва да бъдат онзи светъл пример, който да дава надежда в трудни дни на изпитания за нас – християните. Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очите свършека на техния живот, подражавайте на вярата им (Евреи 13:7).
Интересното в случая е, че когато архимандрит Ириней изчезва безследно, на същата дата изчезва и лицето Иван Чомов (юристконсулт на Светия Синод). Като по този повод в обществото започват да се носят най-различни слухове: някои лица твърдят, че Иван Чомов е видян между задържаните лица в Дирекцията на Държавна сигурност, след датата 30 септември.
В донесение от агент „Звезда“ се твърди, че преди не много време, директорът на Синодалното издателство – Матей Попов, в разговор с агент от Държавна сигурност около смъртта на екзарх Стефан, разказва следната история: архимандрит Методий, преподавател в Духовната академия, бивш протосингел на Сливенския митрополит Никодим, отзован от Москва през 1950 година, като неблагонадежден, и като доверено лице на екзарх Стефан, е изпратен по решение на Светия Синод при него – екзарх Стефан, през последните седмици от живота му. Същият – архимандрит Методий е споделил с Матей Попов, че дядо Стефан му е доверил, по между другото, че убиец (лично) на лицето архимандрит Ириней, който бил задържан в Дирекцията на 30 септември е самият Георги Пеев (роднина на дядо Стефан по линия на съпругата му, член на Българската комунистическа партия). Поради напредналата възраст (склероза) Матей Попов разказвал тази история на два пъти и на лицето – свещеник „Л.Д.“[11].
Отново ще кажем, че вероятността архимандрит Ириней да е ликвидиран веднага след извеждането му от Дома за глухи, е огромна и за нас този факт не буди никакво учудване, предвид обстоятелствата около неговото задържане от органите на Държавна сигурност.
Предистория
Акцията по оклеветяване на архимандрит Ириней започва по писмени донесения, постъпили в Дирекцията на полицията – отдел Държавна сигурност на 29 август 1941 година. Забележете годината! По сведение, на 25-ти или 26-ти юли същата година, пътувайки във влака от Пловдив за София, архимандрит Ириней – протосингел на Софийския митрополит екзарх Стефан в присъствието на Димитър Лучански – адвокат и председател на областната сметна палата в град Битоля и в град Бургас, и Никола Ников, подначалник на 10-ти полицейски участък в град София, обсъждат въпроса за някакъв шпионаж в село Дервишка могила и по-специално изказват мнения за осъдения на смърт свещеник от същото село. Тогава по думите на агента, иеромонах Ириней се нахвърлил с „обидни думи“ срещу българските офицери и по-специално срещу командващия генерал Попов. Веднага се провежда дознание като се разпитват Димитър Лучански и Никола Ников, за да се установи какви „обидни“ думи е говорил архимандрит Ириней по адрес на българското офицерство[12]. Думите от дознанието няма да бъдат изнасяни, тъй като те са безпредметни за нашата работа.
Такива подобни комбинации са организирани често от органите на Държавна сигурност, с цел: злепоставяне и уязвяване на лицето, към което се подготвя, така нареченото „остро мероприятие“.
Случаят от 14 август е също много показателен: В „Бележки на деня“– „Забравил не само, че е българин, но и че служи на българската църква“ пише, „че на същия “14 август, към 3 часа след обед, в трамвай №3, по посока от Подуене към площад „Св. Неделя“, иеромонах Ириней, разговаряйки със своя събеседник, забелязва, че марширува едно отделение войници, като това му дава повод да заговори високо, с очевидно намерение да го чуят и другите пътници в трамвая. Това, което той казал в трамвая, било от такова естество – пише в брошурата, че „отначало ние не повярвахме на съобщението и го подложихме на проверка. За съжаление съобщението се оказа вярно. Казваме за съжаление, понеже иеромонах Ириней произхожда от добро българско семейство, в което противонародни и противодържавни внушения, като тия, които са вдъхновили негово преподобие не се култивират и следователно, вдъхновението му трябва да идва по други пътища. Думите, които е казал иеромонахът, ние няма да изнасяме тука, понеже книга не ги търпи. Достатъчно ще бъде да кажем, че и за много по-малки провинения се изпращат или да чукат камъни, или ги възстановяват на временно жителство в провинцията. В случая пък не е без значение и това, че иеромонахът е на служба в българската църква, която винаги е отстоявала българските националните идеали, живеела е с радостите на българското племе и заедно с него е понасяла националните страдания[13].“
А, ето и думите, които са казани от архимандрит Ириней: „Тази германска паплач, тези скакалци, ще погубят България. Причината са тези македонци – това черно племе. Право казваше (не се чете името) те нито са сърби, нито са българи. Ще погубят България. Да вземат всички македонци, да ги изселят, да ги пратят там и да си чупят главата, нека там правят държава“.
Съобщението/донесението е по сводка на Люба Иванова Томова[14]. Това сведение всъщност не кореспондира с данните отпреди няколко месеца, събирани от Областното полицейско управление в Пловдив, което е било натоварено да издирва материали за архимандрит Ириней. Ето какво пишат следователите от Областното полицейско управление в Пловдив по адрес на архимандрит Ириней: „При пребиваването на германските войски, носил се много коректно с квартируващите войници в Семинарията и служил за преводчик[15].“
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 