Ейбрахам Креси Морисън
Първата глава на Битие (от Библията) съдържа същината на повестта за създаването на света и в основата си тя не е оборена от науката. Това твърдение ще предизвика у някой учен усмивка и недоверчив поглед, а у искрено вярващия – задоволство. Разногласията се отнасят повече до подробностите, за които не заслужава да се спори. Нека разгледаме фактите, както те са предадени в тази забележителна първа глава на Библията:
„В начало Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста“.
Това е първоначалният хаос над една неоформена земя.
„Тъмнина се разстилаше над бездната“.
Океаните тогава са се намирали най-вече на небето във вид на непроницаеми облаци, и никаква светлина не е могла да проникне до земята.
„И рече Бог: да бъде светлина И биде светлина.“
Облаците се изчистват, земята поизстива, въртенето ѝ отбелязва нощ и ден.
„И рече Бог: да има твърд посред водата“.
От водите, които покривали цялата земя, се издигат материци, и се явява сухата земя, а над земята атмосфера.
„И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе“…
Забележете, че растителността е спомената преди животните!
„И създаде Бог две големи светила… Създаде и звездите“.
Слънцето и луната стават видими през облаците, а когато облаците се изчистват напълно, появяват се и звездите.
И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд“.
Всичко живо, което има свойство да се движи, започва във водата, а небесната твърд – това е атмосферата.
„И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и гадини, и земни зверове според рода им“.
Явяват се животните на земята, след като биват населени моретата.
„След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие… и да господарува над всичко живо… И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се“.
Всичко това се е изпълнило, и човекът владее.
„И дадох за храна всичкия злак тревист“.
Ето едно твърдение в областта на биологията, което ни изненадва, като имаме предвид времето, когато е изказано. То е вярно и в пълно съгласие с научното знание. Истинността на твърдението за зелената трева бе доказана едва, след като бе открит синтезът на хлорофила и така в науката стана известно, че животът на всичко живо зависи от „всичкия злак тревист“. Така се очертава развитието от хаоса до човека и до неговото владичество. Може ли науката да посочи нещо невярно в тази така къса повест, изказана някога на света? Цялата световна история, предадена в няколко реда! Всичко останало е подробност. Трябва да отдадем почит на писателя… и с пълно смирение да се преклоним пред неговата мъдрост и да признаем вдъхновението му. Пред факта на една просто изказана мисъл няма защо да спорим върху подробности, които се обуславят от човешкия фактор; или пък върху въпроса, как Бог е извършил Своята работа, или пък колко време е отнело това. Кой може да знае? Фактите, тъй както са предадени и преминали през вековете, са факти.
Ние можем да развиваме теории, как всяко нещо, което е получило живот, се е развило от първичната клетка, но науката спира дотук. Можем да се съгласим с най-големите умове, които с неуморните си изследвания са ни дали истинска картина на физическите факти в материалния свят, но ние не сме длъжни да спрем там, където те спират, без да могат да съзрат ръката на Бога. Ученият нито доказва, нито може да отрече съществуването на Дух или на Висш разум, но вътре дълбоко в себе си той чувства присъствието на съвест, мисъл, памет и идеи, които се излъчват от една същина, която наричаме душа. Той съзнава, че вдъхновението му не идва от материята. Науката няма претенция, нито пък право на последна дума по въпроса за Върховния разум дотогава, докато не стигне до състояние да може да произнесе такава дума окончателно и завинаги.
Фактът, че човек навсякъде и през всички времена, от начало и до днес е чувствал подтик да се обръща към Същество, което вярвал, че представлява нещо по-висше и по-силно от самия него, показва, че религията е вродена и трябва да се признае като даден факт. Дали човекът е влагал в някакъв изваян образ своите представи за съществуващата вън от него Сила за добро и зло, не важи в този случай. От значение е фактът, че той има съзнание за Небесен баща. И ние, които имаме достъп до науката за света, не бива да гледаме с укор на грубите вярвания на онези, които в миналото или пък които и сега не са се издигнали още до истините, които ние познаваме. По-уместно е да стоим с благоговение, удивление и почит пред всеобщия стремеж на човечеството да дири и вярва в едно Висше Същество. Всъщност човешката душа се чувства подобна на Висшия разум. Оттук е религиозното чувство, което е присъщо само на човека. Съществуването на това чувство е също така едно доказателство за целта на Върховния разум, както е и материалният по естество, но удивителен по своята служба човешки мозък, в който обитава съзнанието.
Никой атом или молекула никога не са притежавали мисъл, никое съчетание от елементи никога не е раждало идея, никой природен закон никога не е изграждал една катедрала; но подчинен на известни жизнени стремежи, един жив организъм е бил създаден така, че е бил надарен с нещо, на което на свой ред материални частици са се подчинявали, и плод на това са чудесата на цивилизацията. Кое е това живо същество? Атоми и молекули ли е то? Да! Но и нещо повече от това. Нещо неведомо и толкова по-висше от материята, че владее над всичко, и толкова различно от материалното, от което е съставен светът, че не може нито да се вижда, нито тежи, нито се измерва. Доколкото се простират знанията ни… душата на човека е „господар на своята съдба“, но съзнава своето отношение към Върховния извор на своето съществуване. Душата съществува и се проявява чрез делата си, чрез саможертвите, чрез господството си над материята и най-вече чрез силата си да издига материалния човек над човешките слабости и заблуждения и да го поставя в хармония с волята на Висшето Същество. Това всъщност е и Божията цел. Към това е насочен вроденият копнеж на човека да общува с нещо по-висше от самия себе си. В това се разкрива същината на религиозното чувство. Това, именно, е религия.
Науката признава и отдава голямо значение на човешкия стремеж към възвишени цели… В догмите на многочислените вероизповедания вижда пътеки, които водят към Бога. Това, което науката признава и което всички хора виждат, е голямото значение, което всеобщата вяра в едно Висше Същество има за човечеството.
Напредъкът на човека в областта на морала и развитието на чувството на дълг е плод на вярата в Бога и убеждението в безсмъртието на душата. Окриляна от религиозни вдъхновения, душата на човека се издига стъпка по стъпка, докато почувства Божието присъствие. Вроденият вик на човека: „Боже, помогни ми!“ е естествен, и най-простата молитва дори издига човека по-близо до Създателя.
Благоговейното чувство, великодушието, благородството на характера, нравственото съзнание и всичко онова, което може да се окачестви като божествена добродетел, не може да се извлече от безбожието и отрицанието, които представляват странна форма на самопоклонение, което поставя човека на мястото на Бога. Без вяра цивилизацията би пропаднала, редът би се превърнал в безредие, себевъздържанието и себевладението биха изчезнали и злото би надделяло. Нека, следователно, държим здраво вярата си в един Върховен Разум, любовта към Бога и братството между човеците, като се стремим да се издигаме по-близо до Него, като изпълняваме Неговата воля, както я познаваме като укрепяваме своето съзнание за отговорност и като вярваме, че сме Божии създания и сме под Неговата грижа.
Квасът на нравствения напредък бавно, но сигурно издига човека до по-съвършено съзнание за отношенията му към ближния и поставя идеали, към които човечеството най-после ще се приближи.
Сравнено с вечността, човешкото съществуване на земята е много краткотрайно. Сегашните несъвършенства на човека са само епизод в развитието му. Висшето Същество ще даде на човека време, а в нашия път, отправени все напред и напред, ние можем да възнесем най-искрената молитва, която е по силите ни:
О, Боже, води ни по пътя, начертан от Твоя велик план. Издигни ни да бъдем в духовна хармония един с друг. Дай ни сила да участваме в напредъка към духовно съвършенство. Посвети ни да служим на Тебе и ни направи оръдия за изпълнение на Твоята воля!
_____________________________________
*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 2-3, с. 19-22. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Изображение: авторът Ейбрахам Креси Морисън – виден учен-естественик, академик (1864-1951). Източник Гугъл БГ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e7Y
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 