(За духовно-нравственото усъвършенстване на човека чрез музика)

Ивелина Николова

Песните, танците и инструменталната музика от древност са свързани с живота и културата на хората. Ромен Ролан определя музиката като най-трудното изкуство и я нарича „божествена“ поради въздействието ѝ върху чувствата и разума на човека.

В музиката се разкрива духовната „същност“ на вселената и човека, а той е само отразител на мелодията и хармонията в нея. Човек се вслушва в музиката на вътрешния, скрития живот във вселената – музиката на небесните сфери, която отразява същността на битието.

(Климент Александрийски, Protrepti-cus, I, 5, I; PG 8, 57)

Идеята за сакралната музика в нейния по-широк смисъл

Музиката говори на различен език от вербалния, със собствени закони и смисли, а хората говорят за нея със словесния език. Тя въздейства чрез движение и динамика, поради което се схваща като говорещо или динамично изкуство. Независимо от това дали се мисли за езика на понятията, или с онзи език, който спуска лъчове към алегоричния, аналогичния и анагогичния изказ, това е езикът на словото, те активизират познавателния процес на човека. На това ниво освен сетивния участва и свръхсетивният фактор на познанието. Музиката говори за ценности и реалности, а целта на човека е постигане на вечен живот в Царството Божие чрез вечния му стремеж постоянно да участва в живота на битието, да издига своята мелодия към вечността и Бога, към вечната хармония и вечния ритъм. Музиката изразява духа на човека, защото нейните основни елементи мелодия, хармония и ритъм съдържат целите, към които се стреми човешкият дух. Достигайки до човека, музиката се подпомага от рефлексията, но не само от нея. „Чуването“ на музиката изисква определено сетиво, с което той възприема разказаното от нея. Субективната способност на слушателя да преживява духовното в музиката е много важна, тогава човек улавя нейното идейно богатство, от което придобива полза.

Музиката има огромни възможности за въздействие върху човека на физиологично ниво – от чувствата и разума, до неизследимите дълбини на подсъзнателното и до философското обобщение. В музиката се разкрива същността на човека и на вселената. Музиката в своята дълбочина съдържателно е малко по-ниско от религията. Религиозното преживяване е двустранен, персонален и дълбоко интимен акт, по време на който се срещат Бог и човек. Слушането и преживяването на музиката е подобно на това, само че музиката въздейства върху човека, а той може да ѝ въздейства чрез творчество. Но по своята дълбока същност тези чувства са твърде близки и може би в този свят човек не изпитва по-дълбоки въздействия и по-благородни формиращи фактори от религията и музиката. Можем да говорим и за други сходства, които са известни както на религиозните хора, така и на музиколозите и изпълнителите на музиката.

Прочетете още „Смислова аналогия между идеята за човека и идеята за музика*“ →