Книга на пророк Иона. Сведения за пророка; време на неговия живот и отиване в Ниневия*

Публикувано на 28.05.2024 от Dragan Bachev

Христо Попов

Пророк Иона (от еврейски гълъб) бил син на Аматий (1:1). Тълкувателите обикновено го отъждествявали с онзи Иона, за когото се говори в 4-та книга Царства. Писателят на последната, повествувайки за царуването на Йеровоам ІІ, говори: “Той (Йеровоам) възстанови пределите на Израилското царство от входа на Емат до пустинното море (Мъртво), по думите на Господа, изречени чрез Неговия раб Иона, син Аматиин, пророк от Гетаховер” (4 Царства 14:25). Ще рече, пророк Иона по своя произход бил галилеянин, понеже град Гетаховер се намирал в Завулоново коляно; пророческото си служение прекарал в Израилското царство, където предсказал за щастливите войни на Йеровоам ІІ със сирийци и в Ниневия, столица на Асирийското царство. Понеже неговото пророчество за възстановяване древните предели на Израилското царство се изпълнило при Йеровоам ІІ, то, очевидно, било произнесено по-рано от това време, вероятно при Йеровоамовия баща Йоас, или пък в първите години от царуването на Йеровоам ІІ (царувал от 824-783 година), когато Израилското царство в продължителната война със сирийците не могло да вземе решително надмощие над последните и имало нужда от ободряване и подкрепване чрез някакво известие за благополучния край на започнатата война. Към това, именно, време (царуването на Йеровоам ІІ) тълкувателите и отнасят отиването на пророк Иона в Ниневия с проповед за покаяние. По предание, пророкът, след като изпълнил божественото поръчение за Ниневия, върнал се в своя роден град Гетаховер, където и умрял. Паметта на св. пророк Иона се празнува на 22 септември.

Състояние на Асирийското царство и Ниневия във времето на пророк Иона

Ниневия, в която пророк Иона бил пратен от Бог да проповядва, била столица на Асирийското царство. По свидетелството на книга Битие 10:11, тя била построена от Хамовия внук Нимрод, приблизително 2230 година преди Рождество Христово. По предание, записано от Страбон, Ниневия много по-късно (1230 година преди Рождество Христово), била отново построена, укрепена и украсена от Семирамида и Нин, които имали намерение да я построят така, че никой град в света да не може да се равнява на нея нито по обширност, нито по великолепие. Действително, книгата на пророк Иона представя Ниневия за много голям град (1:2; 3:3), в който само младенци, които не умеели да различават дясна ръка от лява, имало 120 хиляди (4:11). По свидетелството на Страбон, Ниневия била по-голяма от Вавилон. Над построяването ѝ се трудили 1½ милион работници в продължение на 8 години. Диодор Сицилийски говори, че това бил най-великолепният и най-обширният от древните градове, обкръжен с високи (до 45 аршина), дебели (три колесници наред могли по тях да вървят) и дълги (95 километра) стени, върху които имало 1500 стражарски кули. Благодарение на обичая у асирийци, по сила на който всеки нов цар бил длъжен да построи нов дворец, в Ниневия имало множество великолепни дворци, от които всеки бил укрепен с ровове и обкръжен с обширни разкошни градини.

Първоначалната история на Асирия още не е известна. Валаам в свое време говорел за асирийския народ като за самостоятелен (Числа 24:22-24). На асирийските паметници от X-ти и IX-ти векове преди Рождество Христово се споменават войнствени царе, при които Асирия била страшна за съседните народи, в това число и за израилтяните. Според асирийските паметници, в числото на 12-те царе, победени от Салманасар ІІ, бил и Ахав, израилският цар; върху обелиска на Салманасар е изобразен Ииуй, поднасящ му дарове. От това може да се заключи, че в политическо отношение Асирийското царство във времето, когато пророк Иона отишъл в Ниневия, се намирало в цъфтящо състояние. Но не такова било то в религиозно-нравствено отношение: “злодеянията му стигнаха до Мене” – говори Бог (1:2), и, навярно, те били големи, щом градът бил застрашаван от гибел. В книгата на пророк Иона не са указани греховете на ниневийци; според другите пророци корен на всички злини било гордото и самолюбиво съзнание на своето достойство и значение: “Аз съм, и няма други освен мене” (Софония 2:15), – казвал за себе си град Ниневия. За ниневийци нямало нищо свято и те в живота си се ръководели от груби инстинкти и страсти. По свидетелството на пророците Софоний и Наум, главните пороци на ниневийци били: изнеженост, разврат, грабителство, жестокост, угнетяване подчинените народи, безмерна жажда към завоевания (Софония 2:13-15; Наум 2:8-12; 3:1-6). С такива пороци, без съмнение, били те и във времето на пророк Иона; на тях кратко се намеква в разпоредбата на царя, щото ниневийци при поста и покаянието да се отвърнат “от своя лукав път и от неправдата на своите ръце” (3:8). Развратът и сладостратието били освещавани от самата религия – от култа (обожаването) на Ваал, Астарта и небесните звезди. По неопределеност на асирийски цар проповядвал пророк Иона в Ниневия. Повече от тълкувателите мислят, че това бил Сарданапал, понеже този цар по време е по-близък към израилските царе Йоас и Йеровоам ІІ, при които живял пророк Иона. При Сарданапал царувало най-голямо нечестие, пример за което подавал сам той, а поради това понятно става и изобличаването на ниневийци в нечестие или злоба, викаща до небето. Но нравственото чувство не съвсем заглъхнало у ниневийци: проповедта на пророк Иона предизвикала у тях искрено разкаяние, което временно ги е спасило от гибел.

Съдържание на книгата с изяснения

По съдържание, книгата на пророк Иона представя от себе си исторически разказ за отиването на пророка в Ниневия, именно – какво се е случило с пророк Иона по пътя за Ниневия и какво станало с последната. Книгата се състои от 4 глави: в 1-ва се изобразява Божият съд над неизпълнилия своето призвание пророк; във 2-ра се излага благодарствената молитва на каещия се пророк за своето спасение; в 3-та се говори, как спасеният пророк изпълнил своето назначение сред ниневийци, в 4-та се изправя понятието на пророка за Божията слава чрез чудо, извършено от Бог над тиквено растение.

Бог заповядал на пророк Иона да отиде с проповед в Ниневия и да извести гибелта на този град, в случай че жителите му не се покаят. След като получил тази заповед, пророк Иона решил да не изпълни Божието поръчение и избягал по море в Тарсис. По пътя Бог дигнал страшна буря в морето. Мореплавателите в ужас започнали да молят боговете си за спасение от смъртната опасност, след това разбудили заспалия Иона и него също заставили да се моли на своя Бог за спасение. Когато бурята и след това не се прекратила, всички дошли до мисълта, че Бог дигнал буря за греховете на някого от тях, затова те потърсили виновния с жребий и жребият се паднал на Иона. Пророкът чистосърдечно изповядал своята вина и сам предложил да го хвърлят в морето, за да утихне то. Въпреки това Ионино предложение, пътниците пак продължавали да се опитват да доближат към брега, но не могли. Тогава те хвърлили Иона в морето и бурята веднага утихнала (1-ва глава).

По Божие повеление, Иона бил погълнат от кит, в утробата на който той бил запазен жив чрез Божията сила. Тук, в утробата на кита, пророкът се обърнал към Бог с молитва, в която изобразява своето крайно бедствие и, в предсмъртна агония, моли Бог да му съхрани живота, като обещава след избавянето да Му принесе жертва с хвалебни песни и с изповядване Неговите чудеса и благодеяния. Молитвата на Иона била чута. След тридневно държане, китът, по Божия заповед, изхвърлил пророка на суша (глава 2-ра).

Тогава последвало второ повеление на Иона от Бог да отиде в Ниневия и да проповядва така, както му е било заповядано отпърво; пророкът, научен от опит – колко е пагубно да се противи на Божията воля, отишъл в Ниневия и започнал да проповядва. Проповедта му имала пълен успех: ниневийци още първия ден назначили всеобщ пост, всички се облекли във вретища и искрено се покаяли. Бог видял тяхното истинско разкаяние, тяхното решение да оставят предишния нечестив път и отменил определеното наказание (глава 3-та).

Иона не само не се зарадвал на това обръщение на ниневийци, но напротив – твърде много се огорчил и смутил, като се боял, да не излезе лъжепророк; но седейки в своята колибка срещу града, той все още очаквал гибелта на Ниневия. Бог вразумил Своя малодушен раб чрез едно растение, което, по Божия заповед, в една нощ израснало и със своите листа покрило колибата на пророка, а в другата нощ било подядено от червей и изсъхнало. Колкото пророкът преди се порадвал на растението, което го защитавало от слънчевия пек, толкова след това се огорчил, като го видял изсъхнало и себе си изложен на горещото слънце. Тогава Бог, за да вразуми напразно оскърбения пророк, му казал: ако тебе ти е жал да се лишиш от едно сенчесто растение, над което никак не си се трудил, как Аз да не пожаля Ниневия, такъв велик град, в който се намират 120 хиляди само невинни деца, неумеещи да различават дясна от лява, и грамадно множество безсловесни животни, непричастни във вината на хората? (Глава 4-та).

Глава 1:2. Взыде вопль злобы его ко мне – греховете на ниневитяни се размножили до крайност и гръмко, без думи, изисквали праведния Божи съд.

Стих 3-ти. Тарсис – финикийска колония в южна Испания; бежати от лица Господня – от изпълняване поръчението, дадено от Бог. Иоппия – Яфа в Палестина, пристанищен град на Средиземно море.

Стих 4-ти. Някои тълкуватели предполагат, че бурята в морето била само за кораба, в който плувал Иона, а другите кораби, които плавали по това време, спокойно се носели от попътни ветрове. “Да бе тази буря, казва блажени Теодорит, обща за всички, то мореплавателите не щяха да хвърлят жребий да узнаят причината на бурята, защото виновникът можеше да пътува и в друг кораб”. Но в свещения текст не се говори за други кораби и бурята се представя, че е била въобще в морето, но не и в някоя само негова част.

Стих 5-ти. На кораба се намирали от разни страни и от разни народности езичници, които имали своя религия и свои богове. Изметание сотвориша сусудов – изхвърлили в морето тежките вещи, както това обикновено правят мореплавателите във време на силна буря (срв. Деяния на светите апостоли 27:18, 38).

Стих 6-ти. Что ты храплеши – какво си се разхъркал? Да се спи в един такъв момент, когато предстои неминуема гибел и когато всички в ужас се молят за нейното отвръщане, е твърде оскърбително. Ето защо, сънят на Иона възмутил кормчията (началника на кораба), който, не без укор, разбудил пророка и го заставил да се моли на своя Бог за спасение от потъване и гибел. Угризван от съвестта, поразен от скръб, пророкът бил потърсил утешение в съня. Според блажени Теодорит, това не бил обикновен, прост сън, а такъв, какъвто бива след силни душевни смущения, от които нервите ослабват, тялото изнемогва и има нужда от дълбок сън за възстановяване силите. В такъв дълбок сън се намирали, според евангелист Лука и Христовите ученици в Гетсиманската градина, които спели “от печали” (22:45).

Прочетете още „Книга на пророк Иона. Сведения за пророка; време на неговия живот и отиване в Ниневия*“ →

Проповед за послушната риба*

Публикувано на 05.12.201001.02.2024 от Dragan Bachev

Д-р Ивайло Найденов

Големият християнски празник Никулден е посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец, чието житие свидетелства: „Светителят извършил много чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне”[1]. Тази е и причината, поради която Мирликийският чудотворец се приема за покровител на морските народи, на рибарите и моряците, укротител на морските бури и стихии. Една малко позната история разказва, как докато Светителят пътувал в морето с лодка, връхлетяла буря и в лодката се появила пробойна. Една риба запушила с тялото си пробойната и предотвратила потъването на лодката, с което спасила св. Николай.

Св. Николай Мирликийски Чудотворец, на кораб

Доста ме заинтригува тази история, вероятно поради сюжетната ѝ близост с любимата ми вече библейска история на пророк Иона, спасен от огромната морска риба. За религиозната статистика – двама Божии избраници спасени от морска риба. Интересно?! Когато четем такива чудновати истории, си задаваме въпроса, кой стои зад всичко това – чистата случайност, голямото желание и вяра на спасените, инстинктът на рибата или Някой, Който подрежда Световните съдбини и управлява творението Си.

Всъщност, защо ли се питаме? Та не сме ли известèни чрез устата на св. пророк Михей: „О, човече, казано ти е, що е добро и какво иска от теб Господ…” (Михей 6:8). Наистина ни е казано, но ако не искаме да го чуем? Тогава в Божието послание до нас – Библията и в Преданието на Църквата – ще открием малко история, малко археология, малко екзотика, малко интересен наратив, но няма да открием Бог и няма да разберем какво Той ни е казал. Колко тъжно! Подвластното ни творение, което според Божия благослов след творческия акт трябва да управляваме: „…господарувайте над морските риби…” (Битие 1:28), разбра и изпълни Божията воля, а ние – не. Рибата бе послушна, а ние – не. Остава ни може би лъжовното успокоение, че и другите са като нас, че старозаветният Иона, един Божий избраник, библейски герой, също не разбра Неговата воля.

Божиите пътища са по-възвишени, отколкото нашите мисли могат да си го представят. И тогава, когато с нашето познание и житейски опит сме стигнали докрай, то в Него има още хиляди възможности. В момента, когато за Иона няма повече никакъв изход, тогава, когато лодката на Мирликийския епископ е пробита и заплашва да потъне, Бог започва Своята спасителна акция. Предпоставките за това са положени предварително. Божият план функционира безгрешно. Всяка подробност е предвидена, подготвена и изчислена. Бог действа: „И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона…” Думата „заповяда” според синодалния превод на Библията е използвана в масоретския текст в особено граматично построение и би било редно да се преведе като „определям, назовавам, поръчвам”. Тази дума великолепно описва Божието всемогъщество, превъзходството на Твореца над творението и възможността Му да го използва като оръдие на Своя промислителен план. Словосъчетанието се среща още три пъти в малката книжчица на пророк Иона и навсякъде показва как Бог прави възможно определено действие на определено място при определени условия, без да се съобразява с нашите ограничени човешки възможности и представи. Когато ние поръчваме нещо и в крайна сметка го получаваме, то невинаги отговаря на нашата представа, доставеното не е точно по нашето желание и предварителна настройка. Но това, което Бог поръчва, то винаги и в пълнота изпълнява Неговите желания и намерения.

Пророк Иона на спасителния бряг и зад него рибата, която се връща във водата

Безполезно е да се разсъждава какви са тези чудновати риби, спасили Божиите угодници. Нека приемем Божието слово така, както ни е дадено. За Бога няма невъзможни неща. Той е Творецът и има власт над цялото си творение. Той може да създаде риба и да я използва за предвидени от Него цели, в случая да глътне Иона и да го изплюе на сушата или да запуши пробойната на една лодка. Двете риби са толкова големи, колкото трябва, и толкова съобразителни, колкото се налага.

Къде точно заповедта на Повелителя достига рибата? Може би точно там, където Иона е изхвърлен от кораба в морето или където се подмята пробитата лодка на св. Николай. В това време, вероятно в същото това море е имало и други в беда, имало е и други корабокрушенци и удавници, но подготвеното спасение е само за Иона и за Мирликийския чудотворец. Това е Неговото решение и Бог винаги постига Своя “прецизен план”, за което свидетелства Писанието. Св. апостол Павел и неговите придружители искат да проповядват на различни места в Мала Азия светото Евангелие, но са принудени да заминат за Македония, в един конкретен град Филипи, в едно определено от Бога време, за да приведат хората там към вярата в Спасителя Христос (Деяния на светите апостоли 16-та глава). Самият Господ минава през Самария, защото там, на едно конкретно място, на една определена жена трябва да разкрие Своето учение и мисия (Иоан 4:1-42). Идването на Сина Божий на този свят и Неговият път до Голгота е една „прецизна” работа според Божествения план: „Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона…” (Галатяни 4:4). Сам Бог се грижи за това, Неговият Син да преодолее гонението на Ирод и смъртната заплаха. Господ Иисус Христос извървява Своя земен път под закрилата на Своя Небесен Отец. Неговите врагове искат да Го хванат, накажат, умъртвят, но всичко това е невъзможно, докато не дойде времето, определено от Небесния Отец.

Бог е Този, Който действа. И тогава, когато човек мисли, че е способен да измести Бога и да вземе инициативата, получава послание. А то, посланието, е категорично – Всемогъщият е Този, който ръководи световните съдбини и човешките съдби.

Често се говори за случайност. Запазването в опасна ситуцаия или успех в начинание приписваме на случайността, добрия късмет и други наши си категории. Заблуда! Християнинът знае, че всичко се ръководи от Бог и въпреки това все забравя да обърне внимание на Неговите точни решения, разумни планове и напътствия.

Непослушният Иона трябва да остане три дни и три нощи в утробата на добрата и послушна риба. Това е времето, което Бог щедро дава – на Иона, за да анализира случилото се с него, а на рибата да се наслади на изпълнената си мисия. Иона си взема поука. Реакцията е еднозначна – започва да се моли, нещо, което до този момент категорично отказва да стори, въпреки ясните Божии свидетелства за желание и общуване. И е чут. А голямата риба довършва своята спасителна акция и краят е успешен. Тя се приближава до брега, водена от Създателя си, намира подходящо място и изхвърля непослушния, но вече поне молещ се пророк на сушата. Каква прецизна работа?! Послушната риба свърши своето, а непослушният пророк е отново на прага на своята мисия – проповедта пред ниневийците, която обаче в крайна сметка изпълнява.

Другата послушна риба също изпълни мисията си. Вероятно с цената на живота си тя остана в пробойната на лодката, разкъсана от ударите на подводните камъни и морската стихия, за да спаси светеца, който бе избран от Бог за спасителна мисия, която изпълни и свидетелство за това е днешният празник.

Бог е Бог на послушните и непослушните, на човеците и животните, на морето и неговите обитатели, на небето и неговите звезди. Всички те са призвани да Му служат. Според нашите представи, тези, които го правят доброволно, са послушни, а тези, които го правят винаги под Неговия контрол и настояване, са непослушни. Въпрос на светоусещане е дали искаме да сме от едните или от другите, дали да сме послушни или не, важното е да изпълним своята мисия и предназначение.

Отче Николае, бъди наш пример! Амин!

____________________________________________________

*Публикувано в Библията и морето, С., 2009, с. 113-116. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Жития на светците, Синодално издателство, С., 1991.

Първо изображение: авторът д-р Ивайло Найденов.

Източник на изображенията Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-U6