Ева Ковачева

Интересен факт, който буди въпрос при много изследователи е, че в глава 16-та на Послание до Римляни, където св. апостол Павел изпраща поименно поздрави до множество видни християни в Рим, той не споменава никъде името на св. апостол Петър, който би трябвало, ако е вярно преданието на Римокатолическата църква[41], по това време да е предстоятел на тамошните християни, а напротив, той изпраща в това Послание поздрав до Мария Магдалина, която според казаното от него, се разбира, че по това време тя е в Рим: „Поздравете Мариам, която се много труди за нас“ (Рим. 16:6). Необходимо е да се спомене, че в днешно време съществува мнение между западните изследователи, че Мариам, за която се споменава в Рим. 16:6, може и да не е едно и също лице с Мария Магдалина, тъй като по онова време, според тях, това име е често срещано между жени, както от юдейски, така и от езически произход и може да става въпрос за друга Мариам[42]. Освен това се установява от автора на настоящото изследване, че ако се говори действително за Мария Магдалина в Рим. 16:6, това означава, че тя би трябвало да е пребивавала в Рим над 20 години, при условие, че е известно, че тя пристига там най-късно през 37 година след като се твърди, че тя се е срещнала там и разговаряла с император Тиберий[43], тъй като той умира през 37 година, а Посланието до Римляни, в което тя се споменава, се предполага от българските новозаветни изследователи, че е съставено през 58-ма година[44], а св. Йоан Златоуст и св. Димитрий Ростовски твърдят, че по това време тя все още е в Рим. Но дори и да не става въпрос за Мария Магдалина, това не омаловажава казаното от светите отци за жената, която се споменава в Рим. 16:6. Блажени Теофилакт обяснява по следния начин този стих: „Мариам, казва [апостолът][45], се трудела, бодърствала, молела се усърдно не само за себе си, но и, което е по-важно, изпълнявала длъжност вместо нас, апостолите[46], а св. Йоан Златоуст в тълкуванието му върху съответния стих обяснява, че под „много се труди“ апостол Павел „дава с това да се разбере, че Мариам освен чрез словото, служила и по друг начин, именно с това, че се е излагала на опасности, давала пари и извършвала пътешествия. Тогава жените били по-безстрашни от лъвовете и споделяли с апостолите трудовете на проповедничеството, заради което пътешествали заедно с тях[47]“. В житието ѝ, под редакцията на св. Димитрий Ростовски, както и според тълкуванието на св. Йоан Златоуст, вече се посочи, че в него се казва направо, че спомената Мариам в Рим. 16:6 е Мария Магдалина и че тя пристига в Рим по-рано от другите апостоли: „Света равноапостолна Мария Магдалина проповядвала дълго благовестието на Възкръсналия Христос в Италия и в град Рим, и при първото посещение на апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две години по-късно. Освен в преданието, свидетелство за това можем да видим в характерния поздрав на апостол Павел до света Мария в посланието му от търговския гръцки град Коринт до християните, намиращи се тогава в Рим. Св. Йоан Златоуст поучава за това, че въздавайки на всеки вярващ съответстващата му похвала, апостол Павел приветства света равноапостолна Мария като много потрудила се и посветила се на апостолски подвизи. Трудовете ѝ, споменати тук от апостола, били подвизи на апостол и евангелист – следователно равноапостолни; тя служела – добавя свети Златоуст – и с пари, безстрашно се излагала на опасности и извършвала трудни пътешествия, споделяйки със светите апостоли всички трудове на проповедничеството[48]“.

От сведенията, че св. Мария Магдалина пристига най-късно през 37 година в Рим, и че през 58 година тя все още е там (ако е вярно казаното в нейното житие от св. Димитрий Ростовски и от св. Йоан Златоуст, че в Рим. 16:6 става въпрос за нея), се извежда заключението, че Мария Магдалина пристига вероятно най-рано, първа от всички апостоли в Рим и пребивава най-дълго време от тях в столицата на империята (над 20 години). Като се изказва това предположение от автора на изследването, той взема същевременно в предвид, че преданието на Римокатолическата църква за 25-годишния престой на св. апостол Петър в Рим е отхвърлено вече от мнозина изследователи, тъй като е установено, че то е възникнало едва в средата на 3-ти или началото на 4-ти век и че в края на 1-ви век се е говорило само за престой на св. апостол Петър в Рим, който е съвпадал с този на св. апостол Павел[49]. За такъв дълъг престой на св. апостол Петър в Рим няма налични сведения също нито в книгите на Новия Завет, нито и в житието му според Преданието на Източната църква[50]. За апостол Павел пък се знае със сигурност, че той все още не е ходил в Рим, когато пише Посланието си до Римляни през 58-ма година от Коринт[51]. При това авторът на изследването обръща също внимание, че съвсем в началото на разпространяването на християнството, когато тепърва започват мисионерските пътешествия на светите апостоли, които са първоначално в Палестина и след това по други страни, прави впечатление, че именно на Мария Магдалина се пада нелеката задача веднага след Възкресението и Възнесението на Иисус Христос да тръгне точно тя, измежду Христовите апостоли и ученици, за най-важното по онова време място – столицата на Римската империята.

3. Централната роля на Мария Магдалина сред учениците на Иисус Христос според раннохристиянските гностически текстове от Наг Хамади

За Мария Магдалина не се споменава повече след Възкресението на Иисус Христос в Новия Завет. Единствено в Деян. 1:13-14 се подразбира нейното присъствие, без тя да е назована поименно, а от Рим. 16:6 се узнава, ако става въпрос за нея, че по това време (58-ма година) тя извършва апостолска и евангелизаторска дейност в Рим.

Съвсем оскъдна информация за Мария Магдалина се намира също в Преданието на Църквата. Според това на Западната църква (в Legenda aurea[52]), освен в Италия, тя проповядва също и във Франция[53], където завършва животът ѝ в една пещера, а според Преданието на Източната църква тя отива по-късно при св. апостол Йоан Богослов в Ефес (Мала Азия[54]).

Но затова пък образът на Мария Магдалина е застъпен силно в коптско-гностическата литература, според която тя играе съществена роля между апостолите. В „Евангелие от Мария[55]“ апостолите твърдят, че на нея Христос е разкрил повече от учението Си, отколкото на тях[56]. В същото Евангелие[57], както и в „Евангелие от Филип“, се казва, че Христос я обича повече от другите Му ученици[58]. Според обяснението на Uwe-Karsten Plisch, участник в цялостния превод на текстовете от Наг Хамади, в посоченото място не става въпрос за физическа любов, а последното се разбира в контекста за същността на мистерията, за която се говори[59]. Същото мнение защитава и Silke Petersen в нейната студия „Maria aus Magdala[60]“. Според нея това, че Христос я обича повече от другите Му ученици, означава по-голяма духовна близост, която се изразява и в това, което става ясно от техните изказвания, че на нея са дадени повече откровения и са разкрити повече знания, отколкото на тях[61]. Освен това произхождащите от областта на Наг Хамади текстове се характеризират, според Silke Petersen, с аскетически тенденции, което изключва всякакъв друг смисъл[62]. Същото подчертава и Ute Eisen, която твърди, че след като веднъж образът на св. Мария Магдалина от „апостолка на апостолите“ през първите векове е превърнат през средновековието в този на „каеща се блудница“, днес чрез новите съвременни тенденции, в които тя бива представяна като „житейска спътница“ на Иисус Христос, се извършва повторен опит за „пребоядисване“ на нейния образ от този, който той в действителност е – на истинска ученичка на Иисус Христос и нейния принос и значение сред апостолите[63].

Третият текст от раннохристиянския период, в който Мария Магдалина играе централна роля сред апостолите като най-добре разбираща учението на Иисус Христос, е „Pistis Sophia[64]“. В него тя се споменава на първо място по брой на изказванията – с 22 тълкувания и 43 въпроса. След нея е апостол Йоан – с 2 тълкувания и 7 въпроса[65]. Освен това в глава 96-та на същото съчинение Христос се изказва за Мария Магдалина и за Йоан (директно назовавайки ги поименно) като надминаващи (превъзхождащи) другите му ученици, които ще застанат от неговата дясна и лява страна[66]. Освен в горепосочените, според Silke Petersen, Мария от Магдала се явява като важна и особено осведомена между учениците на Иисус Христос и Негов основен събеседник още в диалозите “Sophia Jesu Christi“ (=SJChr; BG,3 und NHC III,4), „Диалог на Спасителя“ (=Dial; NHC III,5), както и редица други диалогични съчинения[67].

В раннохристиянските гностически текстове прави впечатление на изследователите също забележителната доминантна роля на една жена в силно изразеното по онова време мъжко андроцентрично общество[68]. От сведенията, които се съдържат в „Евангелие от Тома“ и в „Евангелие от Филип,“ става ясно, че апостолите, и главно Петър измежду тях, не са могли да приемат този факт. Поради това, че тя е жена, те не са искали да ѝ вярват[69] и са я считали за недостойна[70]. Според „Евангелие от Тома,“ Симон Петър дори предлага на другите апостоли да я отпратят от кръга на учениците (стих 114-ти), защото според него „жените са незначими за живота[71]“. А в „Евангелие от Мария“ (p. 18-19) се предава цял спор между учениците по отношение на нея, части от когото се цитираха по-горе[72]. Сведенията, които дават раннохристиянските апокрифни текстове, че апостолите не са вярвали на Мария Магдалина, поради това, че е жена и по същата причина са я считали за недостойна, хвърлят светлина според автора на настоящото изследване и върху реакцията им, която се предава в каноничните Евангелия, и може би е обяснението за нея за това, че когато тя им съобщава вестта за Възкръсналия, те не вярват на нейните думи (срв. Марк 16:11[73]).

От тези и други сведения може да се заключи какво е било отношението на мъжете към жените през 1-ви век, дори в средата на Христовите ученици, щом за това се споменава нееднократно в раннохристиянската, макар и апокрифна, литература. Последният факт обяснява по-нататъшното ограничаване на дейността на жените в Църквата, след като през 1-ви век са били такива настроенията, разбиранията и отношението към тях; но трябва силно да се подчертае – не на Иисус Христос, а на някои Негови ученици, и по-късно на техните приемници, за които става ясно от посочените текстове, както и от по-нататъшното развитие на църковната история, че те остават още дълго време под влияние на патриархалната култура, в която живеят по онова време, както и на старозаветното мислене и обичаи.

В Римокатолическия свят се стига в днешно време до същото заключение. H. Schlumpf (известна католическа журналистка и автор) пише, че и четиримата Евангелисти са съгласни, че първият свидетел на Христовото Възкресението е жена и че това е св. Мария Магдалина[74]. Тя се споменава според нея 12 пъти в Новия Завет, което я прави втората най-споменавана жена след св. Богородица[75]. За разлика от други жени в Свещеното Писание, Мария от Магдала не е идентифицирана по отношение на друг човек; тя не е ничия майка, съпруга или сестра. Вместо това тя се нарича Мария от Магдала (богат търговски град в онова време, намиращ се в Галилея). H. Schlumpf заявява, че през 21-ви век истинският библейски портрет на св. Мария Магдалина се възкресява – този на „апостол на апостолите,“ и накрая тя заема полагащото ѝ се място в историята като любим ученик на Иисус Христос, виден ранен църковен лидер и визионер[76]. Според четирите Евангелия, св. Мария Магдалина остава вярна на Господа до края и нейната вярност е възнаградена с явяването първо на нея на възкръсналия Христос. Въпреки факта, че законното свидетелството на жена по онова време се е считало за невалидно, съставителите и на четирите канонични Евангелия правят жените основните свидетели на най-важното събитие в християнството и съобщават, че когато ѝ се явява възкръсналият Христос, тя се обръща към Него с „Равуни“ (от „Rabbi“), което означава „Учителю“. H. Schlumpf пише още, че упадъкът на образа на Мария от Магдала като апостол и водач започва най-вероятно малко след смъртта ѝ и е превърнат в този на „каеща се блудница,“ което се запечатва на 14 септември 591 година, когато папа Григорий Велики държи проповед в Рим, в която произнася, че св. Мария Магдалина е едно и също лице с неназованата грешница в Евангелие според Лука. През 1969 година Римокатолическата църква признава официално, че св. Мария Магдалина не е едно и също лице с упомената блудница, а през 2016 година тя е призната от Ватикана за апостол, наравно с останалите 12 ученици на Иисус Христос[77].

Университетът Хумболт в Берлин, Виенският университет и Алберт-Лудвиг университетът във Фрайбург работят в днешно време върху съвместен проект за цялостно ново изследване на Мария Магдалина, наречен „Иисус и изчезналите жени. Документации[78]“.

Въз основа на многобройната гностическа литература, открита през 20-ти век, особено в текста на „Pistis Sophia“, в който Мария Магдалина се споменава многократно и според който текст тя играе основна роля между учениците на Иисус Христос, нейният образ се преосмисля от съвременните изследователи по нов начин[79]. В тази връзка и ръкописът на „Евангелие от Мария“, след реставрацията му, е изложен през 2016 г. в Египетския музей в Берлин[80].

Прочетете още „Образът, личността и делото на св. Мария Магдалина – “Apostola Apostolorum[1]” според книгите на Новия Завет, преданието на Църквата и раннохристиянските текстове от Наг Хамади – продължение и край*“ →

Ева Ковачева

Abstract:

This study presents the image, personality and work of st. Mary Magdalene on the basis of the information about her received from the four canonical gospels, the Tradition of the Church and the early Christian texts from Nag Hamadi, according to which she played an es sential role among the disciples of Jesus Christ. The conclusion, which is drawn on the basis of the available facts, is that her personality and role among the disciples of Jesus Christ, as well as her work in the spread of Christianity, must be considered in a new way.1

Key words: st. Mary Magdalene, New Testament, Tradition of the Church, Nag Hammadi

***

Св. Мария Магдалина остава на заден план на фона на 12-те апостоли и съставителите на новозаветни книги, чиито имена постоянно се цитират. Целта на настоящото изследване е да хвърли по-голяма светлина върху нейния образ, апостолска и мисионерска дейност като една от първите жени, разпространителки на християнството, и една измежду най-близките ученици на Иисус Христос.

1. Ученичката, която първа вижда и разпознава Възкръсналия според книгите на Новия Завет

Образът на Мария Магдалина, наред с другите жени, изпъква в Новия Завет най-напред по-ярко при залавянето на Иисус Христос (срв. Йоан 19:25). В този момент поведението на жените-ученички е много по-истинско, адекватно, смело и саможертвено в сравнение с това на мъжете-ученици. Жените са тези, които в момента на залавянето Му и на най-големите страдания – тези на Кръста, остават до Него с риск за живота им, когато апостолите се разбягват (срв. Марк 14:50). Също жените са отново онези, които единствено се намират на мястото на най-великото събитие в историята на човечеството – Възкресението Христово, изпълнени с вяра и очакване. На тях Христос се явява първо във възкръсналото Си тяло. Спасителят им заръчва да отидат и да съобщят за Възкресението Му на апостолите и на другите ученици. Каква е реакцията на мъжете за разлика от тази на жените, ако се проследи внимателно текста в последователността, в която се случват събитията? За тази цел ще се разгледа по-подробно глава 20-та от Евангелие според Йоан и паралелно как е отразено същото събитие в трите синоптични Евангелия.

В първия ден на седмицата Мария Магдалина идва на гроба рано сутринта и намира, че той е празен. Тя отива и съобщава това на апостолите Петър и Йоан. Двамата идват и виждат, че „само повивките стоят“ (Иоан 20:6), след което в текста се обяснява: „тогава учениците се върнаха пак у тях си“ (Йоан 20:10), „а Мария стоеше при гроба отвън и плачеше“ (Йоан 20:11). В този момент след като те си тръгват и остава само тя, ѝ се явяват двама ангели, облечени в бели дрехи, а веднага след тях и самият Иисус Христос (срв. Йоан 20:12-14), към Когото тя се обръща с „Учителю“ (Йоан 20:16). В стих 17-ти на същата глава Христос възлага на Мария Магдалина да отиде и да съобщи за Възкресението Му на учениците, което тя веднага прави (срв. Йоан 20:17-18). По-нататък от стих 24-ти до стих 28-ми се описва неверието на апостол Тома, а в глава 21-ва – възвръщането на апостолското достойнство на Петър, който след залавянето на Иисус Христос се отрича три пъти от Него.

В Евангелие според Матей прави също впечатление контрастът, който изпъква между това по какъв начин жените ученички приемат Възкръсналия Христос и по какъв мъжете: „А когато отиваха [жените] да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Мат. 28:9-10). В следващите стихове се споменава, че някои от учениците Му след това Го разпознават, но други се усъмняват: „единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха“ (Мат. 28:16-17).

Най-силно контрастът между вярата, проявена от жените, и неверието на мъжете-ученици изпъква в Евангелие според Марк: „Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина…Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал“ (Марк 16:9-14).

От изложеното по-горе се установява, че според последните събития, изложени в четирите Евангелия, жената е тази, която стои близо до Господа, изпълнена с вяра, надежда, очакване, безпрекословна обич, радост и благодарност. Първо на жена се дава да види Възкръсналия – Този, който „за умрелите стана начатък[2]“. Господ „праща“ нея да възвести на апостолите за Възкресението. Фактът, че Възкръсналият Христос се явява първо на жена, означава и още нещо – това, че тя е имала необходимите предпоставки като духовна чистота, будност на съзнанието и отворени вътрешни сетива (духовни очи), за да види и разпознае Христос във възкръсналото Му тяло. Това се заключава от обстоятелството, ако се проследи внимателно текста, че не всички ученици, на които Той се явява след Възкресението Му, Го виждат и разпознават, макар Той да се явява и на тях след това, както се спомена по-горе. Като потвърждение на казаното служи още едно събитие, с което може да се направи сравнение – явяването на Възкръсналият Христос на двама от учениците Му по пътя за Емаус. Според описаното в Евангелие от Лука, те не разбират дълго време, че това е Той, въпреки, че Възкръсналият Христос върви редом с тях и разговаря с тях: „И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят“ (Лук. 24:15-16). След дълъг разговор по пътя, чак когато отсядат да вечерят, те Го разпознават едва при разчупването на хляба: „И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях“ (Лук. 24:30-31).

От приведените примери се заключава, че Мария Магдалина „вижда“ и „разпознава“ първа Възкръсналия Христос измежду учениците Му, не защото тя по случайност е на точното време и място на събитието, а защото тя е притежавала измежду учениците Му необходимата вътрешна чистота и духовно зрение първа да Го види и разпознае.

2. Апостолската и мисионерска дейност на Мария Магдалина от Палестина до Италия според преданието на Църквата

Според житието на св. Мария Магдалина, изложено в „Жития на светиите“ от св. Димитрий Ростовски, пише, че тя била „истинска галилейка[3]“. Според него тя била заможна жена, която услужвала на Господ Иисус Христос също и с имотите си[4]. Св. Димитрий Ростовски твърди, че „Православната източна Църква не смесва Мария Магдалина с грешницата с неизвестно име, получила прошка в дома на Симона фарисея[5]“, както правят това, споменава той, някои западни християнски църкви, които обединяват нейния образ с този на личността на друга една евангелска жена, която била блудница[6]. Св. Димитрий Ростовски твърди ясно, че те двете не са една и съща жена и подчертава, че Източната Гръко-Руска православна Църква сега, както и преди, признава тези, споменати в Евангелията с различни признаци жени, за различни, отделни личности[7]. Авторът на настоящото изследване допълва, че този факт, който споменава св. Димитрий Ростовски (1651-1709 г.), Римокатолическата църква признава официално чак през 20-ти век (1969 г.) като своя грешка, че векове наред е смесвала образа на св. Мария Магдалина с този на блудница[8], както и чак на 10-ти юни 2016 папа Франциск я провъзгласява за „равноапостолна[9]“.

За нейните качества св. Димитрий Ростовски обяснява,  че „особено забележителна била изключителната твърдост и необикновеното мъжество, с които св. Мария Магдалина се отнасяла към своя Избавител. Въпреки всички препятствия и страшни опасности, даже в тежките дни и часове на жестоките страдания на Христа, Мария Магдалина се показала по-мъжествена и по-предана от апостолите. Когато почти всички, и апостолите, въпреки обещанията си да умрат с Господа, били победени от страх от Господните врагове, ,разбягали се‘ и се скрили – Мария Магдалина победила страха с любов и с непоколебимото си съпричастие към Страдащия се стараела да смекчи трънливия път, по който Той вървял за спасението на света[10]“. Той описва още, че когато „познатите…на Разпнатия, които в началото стояли надалече и гледали, се приближили към Страдалеца, обкръжили кръста Му и от тях евангелистът отново посочва Мария Магдалина първа. Така Мария Магдалина стояла в нозете не само на Спасителя Христа Чудотвореца, прославян и възпяван от младенците, но и в нозете на Иисуса Назарянина, унизен, обезчестен, позорно разпнат, изоставен  даже от Неговите апостоли…“[11], както и по-нататък: „Осветена от съзерцанието на Възкръсналия, възтържествувал над смъртта, победоносния Христос, пламенната Мария Магдалина…била жив, решителен свидетел на Христовото Възкресение[12]“. Според него „Тук е най-светлата черта от цялото дивно служение на Мария Магдалина на Христовата Църква. В утрото на Възкресение Христово тя била удостоена да види възкръсналия Господ първа от всички Негови ученици и ученички и първа, по непосредствена заповед на Господа, била направена вестителка, проповедница на Христовото възкресение за тях. Апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят; – Мария Магдалина проповядвала Христовото Възкресение на самите апостоли: – тя била апостол за апостолите!… Светите отци на Църквата виждат в това обстоятелство особена тайна и премъдрост на Божието провидение[13]“. Констатира се, че в цитираното житие на св. Мария Магдалина, въпреки че св. Димитрий Ростовски съобщава най-напред само за апостолите, че те, „апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят“, малко след това той съобщава в него, че и тя, св. Мария Магдалина, е участвала в разпространяването на християнската вяра по други земи: „Преданието на Източната Гръко-Руска православна Църква съобщава, че след Евангелските явявания на Възкръсналия Христос преди Възнесението Му и след това, света равноапостолна Мария Магдалина пребивавала с Пресвета Богородица и апостолите и била дейна помощница на първите успехи на разпространението на християнската вяра отначало в Йерусалим. Но изпълнена с усърдие, пламенна вяра и ревностна любов към Божието благовестие, тя след това проповядвала и в други страни, навсякъде възвестявайки небесната благодат, радостта и спасението на всички, повярвали в Спасителя на света Възкръсналия Христос. Като посетила Италия, света равноапостолна Мария Магдалина намерила случай да се яви пред царуващия по това време император Тиберий[14]“. Също още на друго място в цитираното житие св. Димитрий Ростовски добавя, че тя „започнала пламенната си проповед за Възкресението и учението на Спасителя Христа[15]“. След нейната среща с император Тиберий, той отбелязва, че „Тиберий, според преданието, сам повярвал в Спасителя Христа… и с царски указ заплашвал да накаже всеки, който се осмелява да наскърби вярващите в Иисуса Христа… По този начин с ревностната, безстрашна проповед за Спасителя Христа света равноапостолна Мария Магдалина, заедно с другите благочестиви християни, накарала и езическия управител на Юдея писмено да засвидетелства всемирното събитие на Христовото Възкресение пред езическия свят и убедила тогавашния римски император да признае величието и божественото могъщество на Спасителя Христа, улеснявайки с всичко това разпространението на християнството[16]“. Св. Димитрий Ростовски твърди освен това, че заедно със св. Мария Магдалина към Италия се отправили, според Преданието, също и сестрите на Лазар – Марта и Мария[17], както и още отбелязва следното за пребиваването ѝ в Рим: „Св. равноапостолна Мария Магдалина проповядвала дълго благовестието на възкръсналия Христос в Италия и в град Рим, и при първото посещение на апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две години по-късно. Освен в преданието, свидетелство за това можем да видим в характерния поздрав на апостол Павел до света Мария, в посланието му от търговския гръцки град Коринт до християните, намиращи се тогава в Рим. Св. Йоан Златоуст поучава за това, че въздавайки на всеки вярващ съответстващата му похвала, апостол Павел приветства света равноапостолна Мария като много потрудила се и посветила се на апостолски подвизи. Трудовете ѝ, споменати тук от апостола, били подвизи на апостол и евангелист – следователно равноапостолни; тя служела – добавя свети Златоуст – и с пари, безстрашно се излагала на опасности и извършвала трудни пътешествия, споделяйки със светите апостоли всички трудове на проповедничеството[18]“. За края на живота ѝ св. Димитрий Ростовски съобщава: „От Рим, според преданието на Църквата, света равноапостолна Мария Магдалина пристигнала в град Ефес, който тогава бил особено известен. Тук, според преданието и свидетелството на много свети отци и църковни писатели, света равноапостолна Мария Магдалина помагала на свети апостол и евангелист Йоан Богослов в благовестническите трудове, оставайки до своята мирна кончина, и била погребана също в Ефес[19]“. Съставеното ѝ от него житие, св. Димитрий Ростовски заключава с думите: „Св. Мария Магдалина била, по непосредствена заповед от Спасителя Христа, първа от всички хора проповедница на спасителното Христово Възкресение[20]“. Авторът на изследването обръща внимание, че сведението, което дава св. Димитрий Ростовски, че тя заминава в края на живота си точно при св. Йоан Богослов и помага именно на него в „благовестническите трудове“, напомня много на сведението, което се съобщават в „Pistis Sophia“ (част от Codex Askewianus), че те двамата са считани от Иисус Христос за най-напредналите измежду учениците Му, имащи най-много благодат и откровения[21].

Прочетете още „Образът, личността и делото на св. Мария Магдалина – “Apostola Apostolorum[1]” според книгите на Новия Завет, преданието на Църквата и раннохристиянските текстове от Наг Хамади*“ →