Иво Топалилов

През 1977-1980 година в Пловдив при археологически разкопки се проучва комплекс, който е наречен „Източна порта[1]”. Това име е условно, защото всъщност той се ситуира в североизточната част на града, но тъй като е разположен на пътя via diagonalis, който води към Константинопол, намиращ се на изток, това название е прието в литературата [вж. Кесякова 1994:194]. Впоследствие, предложената идентификация се потвърди чрез археологически разкопки, при които се откри мартириум, посветен на раннохристиянски мъченици, избити за вярата[2].Според писмените извори те са получили мъченическата си смърт именно до „ἀνατολικὴν πύλην τῆς πόλεως” [Delehaye 1912:193.2]. Ние отново ще се спрем на този проблем по-долу.

Най-ранните градежи, открити в рамките на компелкса и в близост до него се отнасят към края на І и по-скоро началото на ІІ век. Въпреки това, комплексът се оформя едва през епохата на Късната античност като за превръщането му в център с първостепенно политическо значение в града не малка роля изиграва навлизащото в Тракия християнство. В следващите редове ще се опитам да очертая основните моменти, особено от гледна точка на християнството, които са довели до това състояние.

Разкопките показват, че още през ІІ век, при управлението на Хадриан, тук е била изградена почетна арка на императора, която е една от малкото, които са известни в Тракия и единствената проучена археологически в нашите земи. Разкопките показват, че тя има плана на tripylon, тоест с три входа [Botušarova, Kesjakova 1983:267][3]. Впоследствие, през управлението на Марк Аврелий, когато през 172 година градът в равнината е бил укрепен с крепостна стена[4], която е преминавала южно от почетната арка. Самото укрепване е отбелязано със специален строителен надпис на билингва – латински и старогръцки език, открит в комплекса и вероятно принадлежащ на портата, която се е намирала тук[5]. Трябва да отбележим, че съгласно римските правила, почетната арка не е била включена в укреплението на града, а е разположена пред него с което очертава неговия pomerium.

Присъствието на тази арка без съмнение е оказало влияние до засилването значението на тази порта в сравнение с останалите на града. И неслучайно, при гоненията над християните, предприети през последните две години от управлението на Диоклециан (303-304) тук постигнали мъченическа смърт 38 християни от Филипопол и Бизия, които Църквата почита като „38-те пловдивски мъченици[6]”. Данни за това намираме в Passio Sancti Severi, Memnonis et aliorum, където се говори и за „ἀνατολικὴν πύλην τῆς πόλεως[7]”. Тук е нужно да отбележим, че не става въпрос за днешната Хисар Капия, разположена в близост до църквата „Св. св. Константин и Елена”, както е предложено в някои трудове[8]. Самата Хисар Капия е била построена като източна порта едва през средата на VІ век, по времето на Юстиниан І[9], тоест поне 150 години след смъртта на мъчениците, а пък църквата „Константин и Елена” е била построена върху древно езическо светилище на Зевс и Хера[10]. Грешката идва от използването на арменска хроника от края на ХVІІІ век, където пише, че Хисар Капия е източната порта на града. Това е наистина така, но през ХVІІІ век. През ІV век обаче източната порта се е намирала долу в равнината.

Известно е, че през 311 година с едикт Галерий прекъсва гоненията срещу християните [Eus., EH, VIII, 17], а през 313 година с Медиоланския едикт християнството е признато за religia licita[11]. Това позволило да започне изграждането на религиозни сгради, свързани с тази религия, толерирана от императорите – базилики, мартириуми и други[12]. Не прави изключение и Филипопол, на чиято територия още през управлението на Константин І са били изградени базилика и мартириум с формата на октогон[13].

Археологическите разкопки показват след тези събития извършването на редица промени и в рамките на комплекса „Източна порта”.

На първо място може да се посочи интегрирането на римската почетна арка в крепостните стени на града и образуването по този начин на нова, монументална порта на града. Най-общо това е отнесено към ІV век, като остава неясно дали е по времето на Константин или по-късно. Ясно е, че това е станало до управлението на Валентиниан (364-375), тъй като тогава е била изградена допълнителна кула към портата [Botušarova, Kesjakova 1983:267-268; 269-270].

Другата промяна, която се извършила се състои в прокарването на нова улица, със значително по-големи размери от тези на останалите, дори и главните улици на Филипопол. Нейната ширина достига до 13, 20 метра, като тя е била богато украсена от двете страни с колонади. Улицата не се вписва в задължителната за римските градове ортогонална улична система на decumani-cardines. Нейното изграждане се отнася най-общо към ІV век [Кесякова 1994:193], но може да се прецизира в рамките на първата половина на ІV век[14]. Самата улица е започвала от арката-порта и е отвеждала към вътрешността на града, точно на мястото, където впоследствие ще бъде построена Епископската базилика на Филипопол[15].

През ІV век се извършва и още една промяна в комплекса. На около 70 метра североизточно от портата, но extra muros, тоест извън рамките на крепостните стени, е бил изграден нов шестконхален мартириум. Предложената датировка от проучвателя е „по времето на Константин или след това” [Bospatchieva 2001:66], но аз съм склонен да я отнеса малко по-късно. Два са основните ми аргументи: на първо място е фактът, че появата на характерните за случая погребения ad sanctos около мартириума се появяват едва към края на ІV век и вторият аргумент е, че при управлението на Константин мартириумите са били изграждани основно във формата на октогон. Дори се смята, че основните мартириуми по времето на Константин І са били октогони или с кръгла форма [вж. Grabar 1972, 312]. Във Филипопол е открит мартириум от това време, изграден именно във формата на октогон[16]. Самите конхални мартириуми от Тракия се датират в едно по-късно време, а именно – втората половина – края на ІV век. Следователно, според мен, изграждането на шестконхалния мартириум при Източната порта на Филипопол би трябвало да се отнесе към едно по-късно време и по-скоро към втората половина – края на ІV век, когато се датират и най-ранните погребения ad sanctos [Topalilov, Ljubenova 2010]. Както е допуснато в литературата този мартириум се свързва с 38-те християни, избити при Диоклециан, край Източната порта на града и идентифицира комплекса като такъв.

Монументалността, която е постигната на комплекса, се изразява не само в мащабите на сградите, но и в тяхната декорация. Улицата е била тангирана от двуетажни колонади, като голяма част от архитектурната украса е всъщност взета и преизползвана от други, важни и големи обществени сгради на града. Някои от тези сгради са свързани дори с императорския култ в града, като например така наречения „фриз на здравеносните божества”, където е представена самата императорска фамилия – Комод и Марк Аврелий[17]. Това последното ясно показва и промените, които са настъпили в късноантичния Филипопол през ІV-V век, свързани с приемането на християнството от населението на града и западането респективно на императорския култ. Естествено това е могло да стане основно след началото на управлението на Теодосий І (379-395), което отново съвпада с предложената датировка за изграждането на мартириума, по-горе.

Пак по това време, тоест през втората половина – края на ІV век, отново в комплекса, extra muros, в рамките на разрастналия се раннохристиянски некропол, е бил изграден нов комплекс, който се интерпретира като манастир [вж. Topalilov 2007]. Не можем да не допуснем, че неговата поява се свързва с изграждането на мартириума. Практиката е напълно характерна, когато около мартириум се строи впоследствие и базилика, като подобен пример се открива и във Филипопол с другия мартириум, построен по времето на Константин, за който стана дума по-горе. Впоследствие, тази базилика ще се превърне в основата на манастир. Това, което е любопитното в него, е, че в едно от неговите помещения, в специална гробница е бил погребан човек, впоследствие почетен като светец[18].

Към 40-те години на V век част от комплекса е пострадал при нашествието на хуните на Атила, но бързо възстановен. Нещо повече. Шестконхалният мартириум бил възстановен, но вече украсен с подова мозайка. Разширен бил и комплексът с гробницата, отново украсен с подови мозайки. Именно най-късно по това време вече е бил преизползван и „Фриза на здравеностните божества”, както и други релефи, които са имали огромно значение за езичниците, като например гладиаторските релефи. Новото значение проличава и по друг начин.

През 471 година Филипопол е бил спасен от готите от Базилиск, magister militum, бъдещият император. Поради тази причина той е бил почетен в града като triumphator чрез специална статуя, поставена в рамките на комплекса „Източна порта” [Beševliev 1964: No 206]. Новото в случая е, че вместо да бъде поставена на централния площад, където обикновено се поставят такива статуи, тоест в административния, културния, политическия и търговския център на града, тя е била поставена именно в комплекса на Източната порта. Това вероятно е индикация за новото значение, което придобил самия комплекс за сметка на агората; самият централен площаден комплекс вероятно по това време е бил вече изоставен[19]. Не може да не направи впечатление, че тук вече се е прехвърлил самият център на късноантичния Филипопол, като се е постигнал окончателен отказ от старите антични, а следователно и езически форми, дори и в момент, когато все още градските институции са били действащи под някаква форма. Все пак, този надпис, поставен в чест на Базилиск, се смята за едно от най-късните свидетелства за съществуването на някакъв вид градска администрация в Тракия[20].

След този кратък анализ можем да допуснем, че за споменатото развитие на комплекса „Източна порта” особено влияние оказва християнството. Първоначално с мъченическата смърт на 38-те християни се създават предпоставки за превръщането на това място в свято за тях, като трябва да се отбележи, че това не се е случило още по времето на Константин І. При неговото управление, а и при това на неговите наследници (чак до управлението на Констанций І включително, тоест до 361 година), акцентът на християнските погребения във Филипопол е на друго място – в южния и западния некропол на града, където се появили богато украсени гробници, а по-бедните християни били погребвани в рамките на pomerium-а на града[21]. Към втората половина на ІV век и по-скоро след готските вълнения от 376-378 година, по времето на Теодосий І (379-395), комплексът около Източната порта на града вече придобил нов, християнски облик, което се обуславя от изграждането на мартириум и раннохристиянски манастир. Ние не можем да не видим в тези действия опит на императора и на централната власт за заздравяването на християнската община във Филипопол, още повече, че самата община дълго време е била арианска, а пък императорът вече е провеждал политика на консолидиране на Църквата в православния вариант. Изграждането на този мартириум, съвсем в духа на късната античност, довело и до значителното увеличаване на значението на мястото, но нека не се заблуждаваме – не можем да говорим за властови център, тъй като в централната част на града вече е била изградена епископската базилика и резиденцията на епископа[22]. Но, събитията от средата – втората половина на V век, свързани с поставянето на статуята на Базилиск показват християнизирането на населението на града. Те показват отказа от древните езически центрове, като въпреки, че тази статуя е поставена от представители на градските институции, то тя е в близост до най-святото и престижно място в града, тоест около комплекса на мартириума и манастира с почетения в него светец. Тук обаче се следва стария стереотип – статуята трябва да бъде поставена на точно определено място, пунктът, където се събират множеството хора и тъй като те вече са били християни това се е случило в близост до християнски мартириум[23].Може би неслучайно, когато в края на VІ- началото на VІІ век, когато градът в равнината е значително пострадал, когато самият мартириум е бил унищожен, реконструкция в рамките на града се прави единствено в този комплекс с изграждането на параклис върху гроба на светеца от манастира. А през Средновековната епоха тук отново се издига християнска църква и некропол, въпреки времевия отрязък от време – около четири века. Промените, които настъпват през V век в града и които се отразяват на един комплекс, първоначално служещ за прослава на езически римски император, а впоследствие на християнството, не можем да кажем, че са изолиран случай в Тракия. Те са много показателни не само за навлизането на християнството в града, но и за промяната мисленето на жителите на града следствие от това. Но, както посочих по-горе, комплексът „Източната порта” и особено мартириума, не достигат до това ниво, което ще позволи на християнския епископ да наложи своята власт над обществото във Филипопол. Обществото е християнизирано, старите практики се извършвали вече в святи за християните места, но все пак статуята е била поставена от градските институции на града, а не от християнския епископ.

ЛИТЕРАТУРА:

Beševliev 1964: Beševliev, V. Spätgriechische und spätlateinische Inschriften aus Bulgarien, Berlin, 1964 (BBA 30)

Bospatchieva 2001: Bospatchieva, M. An Early Christian Martyrium from Philippopolis.//Archaeologia Bulgarica 2001, 2, 59-69

Bospachieva, M. 2003: M. Bospachieva. A late antuquity building ΕΙΡΗΝΗ with mosaics from Philippopolis (Plovdiv).// Archaeologia Bulgarica, 2, 2003, 83-105.

Botušarova, Kesjakova 1983: Botušarova, L., Kesjakova, E. Sur la topographie dela ville de Philippopolis a l’epoque de la Basse Antiquite.// Pulpudeva 4, 1983, 264-273.

Delehaye 1912: Delehaye, H. Saints de Thrace et de Mésie.// Analecta Bollandiana 31, 1912, 161- 300.

Müller-Wiener 1984: Müller-Wiener, W. Riflessioni sulle caratteristiche dei palazzo episcopali.// Felix Ravenna. Rivista di antichità ravennati cristiane e bizantine, CXXV-CXXVI (1/2- 1983), 1984,103-145.

Grabar 1972: Grabar, A. Martyrium. Recherches sur le culte des reliques et l’art chrétien antique. Vol. I. Architecture, London, 1972.

Kesjakova 2001: Kesjakova, Е. Zur Topographie von Philippopolis in der Spätantike.// (M.Wendel, Hrsg.) Karasura I. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des alten Thrakien. Weissbach. 2001, 165-172.

Topalilov 2007: Topalilov, I. Neue archäologische Forschungen in Philippopolis (Plovdiv, Bulgarien): Ein spätantikes (frühchristliches) Gebäude in der Alexander Puschkin-Straße.// Mitteilungen zur Christlichen Archäologie 13, 2007, 37-62.

Topalilov, Ljubenova 2010: Topalilov, I., Ljubenova, A. Neue Überlegungen zum hexakonchalen Martyrium von Philippopolis (Plovdiv, Bulgarien).// Mitteilungen zur Christlichen Archäologie 16, 2010, 59-71.

Атанасов 2007: Атанасов, Г. Християнският Дуросторум-Дръстър. Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието ІV-ХІV в., В. Търново., 2007.

Ботушарова, Танкова 1982: Ботушарова, Л., Танкова, В. Материали за археологическа карта на Пловдив.// Известия на музеите в Южна България, VІІІ, 1982, 45-67.

Велков 1959:  Велков, В. Градът в Тракия и Дакия през късната античност (ІV-VІ в.). Проучвания и материали, София, 1959.

Данчева-Василева 2009: Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието (ІV-ХІV век). София, 2009.

Джамбов 1959: Джамбов, Хр. Базиликата при Коматево, Пловдивско.// Годишник на Народния археологически музей- гр. Пловдив, т. 3, 1959, 155-163.

Илиев 2007: Илиев, Г. Култът към мъчениците в провинциите Тракия и Хемимонт (ІV-VІ в.). Проблеми на идентификацията.//Тракия и Хемимонт (ІV-ХІV век), т. ІV, Карнобат, 2007, 35-43.

Кесякова 1994: Кесякова, Е. Градоустройственото развитие на Филипопол.// Поселищен живот в древна Тракия. ІІІ Международен симпозиум „Кабиле”, Ямбол, 1994, 192-202.

Кесякова 1989: Кесякова, Е. Раннохристиянска базилика от Филипопол.// Известия на музеите в Южна България, 14, 1989, 113-127.

Кесякова 2001: Кесякова, Е. За ранновизантийската укрепителна система на Филипопол.// Годишник на Археологическия музей- гр. Пловдив, Х, 2001, 52-66.

Кесякова 1999: Кесякова, Е. Филипопол (Philippopolis) през римската епоха. София, 1999.

Кесякова, E. 2004:  Кесякова, Е. Агората на Филипопол.// Годишник на Археологическия музей- гр. Пловдив,  ІХ, 2, 2004, 9-74.

Кесякова, Е. 1975: Кесякова, Е. Късноантична стопанска сграда във Филипопол.// Известия на музеите в Южна България, 1, 1975, 99-115.

Колосовская 2000: Колосовская, Ю. К. Рим и мир племен на Дунае І-ІV вв. н.э., Москва, 2000.

Кочев, Герджикова 2003: Кочев, Н., Герджикова, Зл. Към въпроса за отношението към християнството в Римската империя в началото на ІV век // История, 2003, 5, 38-46.

Мавродинов 1926: Мавродинов, Н. Гробница от ІV в. сл. Хр. в Пловдив.//Годишник на Народната библиотека в Пловдив, 1926, 21-50.

Поплавский 2000: Поплавский, В. С. Культура триумфа и триумфалные арки древнего Рима, Москва, 2000.

Топалилов 2008: Топалилов, И. Гробните съоръжения в некрополите на римския и късноантичния Филипопол.// Phosphorion. Studia in honorem Mariae Čičikova, Serdicae, 556-574.

Топалилов, Йорданов, Димитрова 2008: Топалилов, И., Йорданов, Й., Димитрова, Бр. Една раннохристиянска гробница от Пловдив.//(Е. Генчева, съст.) Югоизточна Европа през Античността (VІ в. пр. Хр.- началото на VІІ в. сл. Хр.), Studia in honorem Aleksandrae Dimitrova-Milcheva, София, 2008, с. 455–470.

Kessiakova 1989: Kessiakova, E. Une nouvelle basilique à Philippopolis.// Actes du XI^econgrès international d’archéologie chrétienne. Collection de l’École française de Rome 123. Studi di antichità Cristiana XLI, Roma, 2539-2559.

Tatchéva 2002: Tatchéva, M. Données inédites sur le séjour de l’empereur Marc Aurèle à Philippopolis en 176.// The Roman and Late Roman city, Sofia, 2002: 293-296.

Wataghin 2003: Wataghin, G. C. Christian Topography in the Late Antique Town: recent results and open questions.//L. Lavan and W. Bowden (edd.) Theory and Practice in Late Antique archaeology (Late Antique Archaeology 1), Leiden, 2003, 224-256.

____________________________

*Публикувано в Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. Ангел Кръстев и 20-годишнината от създаването на специалност „Теология” в Шуменския университет, Шумен 2013, с. 117-123.  Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Основните резултати от разкопките, за които липсва все още пълна публикация са предадени от Botušarova, Kesjakova 1983:266- 269; Кесякова 1994:193-194; Кесякова 1999:93-98; Kesjakova 2001: 168

[2]. Мартириумът е проучен от М. Боспачиева в течение на две археологически кампании през 1993 и 1995 година – вж. Bospatchieva 2001, 59-69. Той е бил разположен на днешната улица „Мара Гидик”, на около 150 метра от самата Източна порта

[3]. За този вид арки, тяхното разпространение и особености – вж. Поплавский 2000:74, 82 и сл.

[4]. Това се е случило като следствие от заплахата на варварите – маркомани, които пробили дунавския лимес и нахлули в Гърция за пробива – вж. Колосовская 2000:106

[5]. Строителството на крепостната стена според този надпис е станало със средства на императорската хазна – вж. надписа в IGBulg. III, 1, 878;

[6]. В някои публикации погрешно се споменава за „37-те Пловдивски мъченици” – вж. например Bospatchieva 2001: 68, 69; Илиев 2007:39; Атанасов 2007:53;

[7]. Публикувано е в Delehaye 1912:192-194

[8]. Вж. например в Данчева-Василева 2009:387

[9]. Вж. последно в Кесякова 2001:54, 57-58

[10]. Идеята за наличието на по-ранна християнска базилика тук, както е допуснато и прието в много брошурки, е невярна и не се подкрепя от археологическите проучвания – вж. Ботушарова, Танкова 1982:47

[11]. Вж. [Eus., EH, X, 5, 1-14]. За проблемите, свързани с някои от едиктите, които са от това време – вж. Кочев, Герджикова 2003:42-54 и посочената там литературa.

[12]. Вж. примерите, посочени в Grabar 1972:204-312

[13]. За сградата – вж. Джамбов 1959:160-16, за датата – вж. Topalilov, Ljubenova 2010:59-70. Възможно е базиликата, която е разкрита частично под днешната църква „Св. Петка” също да е била изградена по това време тъй като за момента не разполагаме с данни за други базилики от първата половина на ІV век, пък и самата църква е била разрушена впоследствие при Юлиан и не е била възстановена.

[14]. Това става ясно от така наречената улица Тримонциум, която е част от комплекса и синхронна на главната улица. Разкопките напоследък показаха, че нейната датировка може да се отнесе именно към втората половина на ІІІ- първата половина на ІV век.

[15]. За базиликата – вж. Кесякова 1989:113-127; Kessiakova 1989: 2553-2556, fig. 7-13

[16]. Това е този, който е проучен в днешния квартал Коматево, за който стана дума по-горе – вж. бел. 13

[17]. За интерпретацията, свързана с императорското семейство на Марк Аврелий – вж. Tatchéva 2002:293-296

[18]. Вж. също така Топалилов, Йорданов, Бранкова 2008:455-470

[19]. Предполага се, че агората на Филипопол е била изоставена в средата на V век след нашествието на хуните на Атила – вж. Кесякова 2004:44

[20]. Вж. Велков 1959:69

[21]. Погребенията са публикувани основно в Мавродинов 1926:21-50; Botušarova, Kesjakova 1983:264; Кесякова 1975: с. 99 и сл; вж. обобщено изследване в Топалилов 2008:567-568

[22]. Резиденция на епископа от това време е така наречената сграда „Ейрене” – публикувана е в Bospachieva, M. 2003:83-105; за епископските резиденции и тяхните основни характеристики – вж. Müller-Wiener 1984:103-145

[23]. За основните аспекти от християнската топография и проблемите, свързани с тях – вж. изследването на Wataghin 2003: 224-256 и посочената там литература.

Изображение: авторът на статията, Иво Топалилов. Източник – официалната страница на Шуменския университет.