Христо Попов

Пророк Наум (от еврейски утешител) произлизал от село Елкот, поради което и се наричал елкошитянин (еврейска Библия 1:1). Според блажени Иероним село Елкот или Елкеса се намирало в Галилея. Понеже Израилското царство във времето на пророк Наум не съществувало, вероятно, той е живял в Юдея и може би, в Иерусалим, още повече, че речта си той обръща към Юдея (1:15). За времето на неговото пророческо служение няма преки указания в книгата му и то трябва да се определи от нейното съдържание.

Пророк Наум говори за окончателното разрушение на столицата на Асирийското царство – Ниневия (1:9); ще рече, той живял по-рано от 606 година, в която се предполага да е станало разрушението на тази столица. За Израилското царство, което било разрушено от асирийци в 722 година, пророкът съвсем замълчава: то като че ли не съществува. В своята книга той говори, че врагът – асирийският цар, вече минал по Юдея, отдалечил се от нея и тя сега свободно може да празнува своите празници, защото бедствието от асирийци няма вече да се повтори (1:15). Освен това, от съдържанието на неговата книга се вижда, че нему била известна книгата на пророк Исаия (Исаия 10:27 срв. Наум 1:13; Исаия 13:16; срв. Наум 3:10; Исаия 24:1; срв. Наум 1:4-5; Исаия 47:2-3; срв. Наум 3:5; Исаия 51:19; срв. Наум 3:7; Исаия 52:17; срв. Наум 2:1). Въз основа на тези указания, дейността на пророк Наум тълкувателите отнасят към времето на юдейския цар Манасий и повод за произнасяне пророчеството считат пленяването на този цар от асирийци. Действително, когато асирийци взели в плен безбожния юдейски цар Манасий и окован, го откарали във Вавилон (2 Паралипоменон 33:11), опечаленият народ, обкръжен от врагове и не виждайки за себе си отникъде помощ, в пленяването на своя цар трябвало да види предвестие на своето пленяване от вавилоняни, предсказано от пророк Исаия (глава 39) и Михей (4:8-10) и постоянно да очаква асирийските войски. Тогава, именно, се раздал гласът на пророк Наум: “бедствието вече няма да се повтори; празнувай, Юдео, твоите празници: няма повече да минава по тебе нечестивият” (1:9-15). “Сега, казва Бог, Аз ще съкруша неговия ярем, лежащ върху тебе; и твоите вериги (на твоя цар) ще разкъсам” (1:13). В плена Манасий се разкаял и Бог го възвърнал на царството му в Иерусалим, след което той захванал да служи на истинския Бог (2 Паралипоменон 33:13-18).

По такъв начин, времето на пророк Наумовата дейност съвпада с годините на Манасиевото царуване (698-643). Паметта на св. пророк Наум се празнува на 1 декември.

Съдържание на книгата

Предмет на Наумовото пророчество служи Божието определение за окончателната гибел на Ниневия, а заедно с нея и на цялото асирийско царство. Пророчеството е изложено в 3 глави: в 1-ва се съдържа Божието определение за гибелта на Ниневия; във 2-ра – изпълнението на това определение и в 3-та – причините на нейната гибел.

Божието определение за гибелта на Ниневия пророкът започва с величествено описание свойствата на Иехова, Бога ревнител, Който, макар и дълго да търпи беззаконията на хората, в същото време, по Своето правосъдие, не оставя ненаказани греховете и по Своето могъщество, привежда Своите определения в изпълнение. Ето защо, надяващите се на Него ще бъдат избавени от бедствия, а за противещите се на Неговата свята воля няма спасение. Юдеите ще бъдат избавени от нещастието, а асирийци, макар и да са могъщи, окончателно ще бъдат изтребени заедно със своите идоли. Пророкът вече съзерцава с духовни очи изпълнението на Божия съд и вече чува гласа на глашатай по юдейските планини, призоваващ евреите спокойно да празнуват своите празници и да изпълняват дадените Богу оброци (глава 1-ва).

Бог ще разруши Ниневия и чрез това ще възстанови унищоженото от нея величие на Яков. Ето вече нейните стени са обсадени; тя е превзета от неприятелите, които грабят несметните ѝ богатства, а жителите ѝ откарват в плен. Безвъзвратно загива считалото се досега непристъпно леговище на лъвовете, напълнено с богата плячка; сложен е край на страшната Ниневия: гласът на нейния глашатай, викащ за подчиняване под Асирия, няма вече да се раздава между народите (глава 2-ра).

Причините на това са, че Ниневия е град кръвен – тоест в него се извършват убиства, – вероломен и разбойнически; тя като красива блудница продавала народите в своето блудстване, за което Бог ще я обезслави и опозори, така че всички, които я видят, ще побегнат от нея и с изумление ще говорят: нещастната Ниневия! Кой ще я оплаче? Нейните крепости ще бъдат като смокиня с добре узрели смокини; само да се разтърси дървото и те ще паднат в устата на ядещия. Тя не може да се надява на своите войници, защото във време на обсадата те ще се уплашат като жени, а многочислената ѝ войска ще се разлети като скакалци при изгряване на слънце. Пороците на Ниневия са толкова много, че нищо не може да ѝ помогне и да я излекува. Тя, за удивление на всички, ще загине. Падането на Ниневия ще бъде радостен празник на земята за всички народи, които, изумени от важността на неочакваното събитие, весело ще ръкопляскат и от сърце ще се радват. Никой няма да пожалее за Ниневия, защото няма народ, който тя да не е обидила, мъчила и поробвала (глава 3-та).

Глава 1-ва, стих 8-ми. И в потопе пути скончание сотворит, от еврейския текст – чрез силен разлив на водите Той ще произведе разрушение, тоест Ниневия ще бъде разрушена чрез силно наводнение на река Тигър. Стих 11-ти. Тук се има предвид асирийският цар Сенахерим, който с многобройна войска нахлул в Юдея, превзел някои градове, решил да превземе Иерусалим и изрекъл хула на Бога, считайки Го безсилен. Стих 12-ти. Бог говори на Ниневия: макар ти, Ниневио, да владееш много народи и царства, като че ли владееш много води, обаче, всички твои владения ще бъдат разделени между враговете и ти сама, като запустееш, ще бъдеш забравена от всички. Стих 13-ти. Тук Бог говори на юдеите, утешавайки ги с освобождението от асирийското робство.

Глава 2-ра, стих 2-ри. Този стих от еврейски ще се преведе: Иехова ще възстанови величието на Яков и величието на Израил, понеже грабителите ги ограбили и клончетата им изпочупили, тоест асирийци, като разбойници и грабители, вмъкнали се в Божието лозе (Палестина) и всичко унищожили.

Глава 3-та, стих 1-ви. Не осяжется ловитва – плячката, грабителски спечелена от никого не бива закачана, тоест постоянно пребъдва в Ниневия, не излиза от нея.

Стих 4-ти. Ниневия с всевъзможни хитрости и коварни договори привличала към себе си народите, подчинявала ги под своята власт, а след това вече разполагала със съдбата им по свой произвол.

Стих 8-ми. От еврейски ще се преведе така: “нима ти, Ниневио, си по-добра от Но-Амон, който, както и ти, се намира при река или канали? Водите бяха около него, морето беше негова ограда и стена”. Под Но-Амон се разбира знаменитият в древността град Тива или Диосполис в Горни Египет; в този град се намирало знаменитото прорицалище на идола Амон. Във времето на Херодот той се славел като глава на градовете в света. Бил разположен между притоците и каналите на река Нил, обкръжен от всички страни с води. Река Нил служела за него като градска стена и го защитавала от нападение на неприятелите. Обаче и този велик град бил разорен, а жителите му били преселени. Падането на този град могло да бъде указано за пример на град Ниневия.

Стих 16-ти. “Търговците у тебе са повече от звездите на небето: те като скакалци ще се пръснат по разни страни, без да се погрижат за спасение на отечеството”.

Стих 17-ти. Смесник – съюзник; пруг и акрида – два рода скакалци.

Изпълнение на Наумовото пророчество за падането на Ниневия

Проповедта на пророк Иона отсрочила гибелта на Ниневия само за 200 години. Нечестието отново се е усилило у ниневийци и викало за отмъщение от небето. При неразкаяността на жителите Бог чрез пророк Наум окончателно определил да погуби Ниневия. Изпълнители на този Божи съд над Ниневия били Киаксар, мидийски цар и Набополасар, вавилонски цар. Войските на съюзните царе цели три години обсаждали укрепения град без никакъв успех. Най-после през пролетта на третата година враг на града се явила самата река Тигър: през една нощ силно наводнение разрушило градската стена над реката на твърде дълго разстояние (3:14). Асирийският цар се отчаял и когато обсадителите се вмъкнали в града, той сложил голям дръвник в самия дворец, събрал всичкото злато, сребро, царски одежди, повикал своите наложници и евнуси и изгорял заедно с тях (3:15). Огромното количество злато и сребро победителите изнесли от Ниневия в Екбатан и Вавилон, а ограбеният град бил предаден на пламъка (срв. 3:13-15) и оттогава не бил издигнат. Това събитие станало в 606 година преди Рождество Христово.

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Наум, на руски език и св. пророк Наум (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dMb

Христо Попов

Пророк Иона (от еврейски гълъб) бил син на Аматий (1:1). Тълкувателите обикновено го отъждествявали с онзи Иона, за когото се говори в 4-та книга Царства. Писателят на последната, повествувайки за царуването на Йеровоам ІІ, говори: “Той (Йеровоам) възстанови пределите на Израилското царство от входа на Емат до пустинното море (Мъртво), по думите на Господа, изречени чрез Неговия раб Иона, син Аматиин, пророк от Гетаховер” (4 Царства 14:25). Ще рече, пророк Иона по своя произход бил галилеянин, понеже град Гетаховер се намирал в Завулоново коляно; пророческото си служение прекарал в Израилското царство, където предсказал за щастливите войни на Йеровоам ІІ със сирийци и в Ниневия, столица на Асирийското царство. Понеже неговото пророчество за възстановяване древните предели на Израилското царство се изпълнило при Йеровоам ІІ, то, очевидно, било произнесено по-рано от това време, вероятно при Йеровоамовия баща Йоас, или пък в първите години от царуването на Йеровоам ІІ (царувал от 824-783 година), когато Израилското царство в продължителната война със сирийците не могло да вземе решително надмощие над последните и имало нужда от ободряване и подкрепване чрез някакво известие за благополучния край на започнатата война. Към това, именно, време (царуването на Йеровоам ІІ) тълкувателите и отнасят отиването на пророк Иона в Ниневия с проповед за покаяние. По предание, пророкът, след като изпълнил божественото поръчение за Ниневия, върнал се в своя роден град Гетаховер, където и умрял. Паметта на св. пророк Иона се празнува на 22 септември.

Състояние на Асирийското царство и Ниневия във времето на пророк Иона

Ниневия, в която пророк Иона бил пратен от Бог да проповядва, била столица на Асирийското царство. По свидетелството на книга Битие 10:11, тя била построена от Хамовия внук Нимрод, приблизително 2230 година преди Рождество Христово. По предание, записано от Страбон, Ниневия много по-късно (1230 година преди Рождество Христово), била отново построена, укрепена и украсена от Семирамида и Нин, които имали намерение да я построят така, че никой град в света да не може да се равнява на нея нито по обширност, нито по великолепие. Действително, книгата на пророк Иона представя Ниневия за много голям град (1:2; 3:3), в който само младенци, които не умеели да различават дясна ръка от лява, имало 120 хиляди (4:11). По свидетелството на Страбон, Ниневия била по-голяма от Вавилон. Над построяването ѝ се трудили 1½ милион работници в продължение на 8 години. Диодор Сицилийски говори, че това бил най-великолепният и най-обширният от древните градове, обкръжен с високи (до 45 аршина), дебели (три колесници наред могли по тях да вървят) и дълги (95 километра) стени, върху които имало 1500 стражарски кули. Благодарение на обичая у асирийци, по сила на който всеки нов цар бил длъжен да построи нов дворец, в Ниневия имало множество великолепни дворци, от които всеки бил укрепен с ровове и обкръжен с обширни разкошни градини.

Първоначалната история на Асирия още не е известна. Валаам в свое време говорел за асирийския народ като за самостоятелен (Числа 24:22-24). На асирийските паметници от X-ти и IX-ти векове преди Рождество Христово се споменават войнствени царе, при които Асирия била страшна за съседните народи, в това число и за израилтяните. Според асирийските паметници, в числото на 12-те царе, победени от Салманасар ІІ, бил и Ахав, израилският цар; върху обелиска на Салманасар е изобразен Ииуй, поднасящ му дарове. От това може да се заключи, че в политическо отношение Асирийското царство във времето, когато пророк Иона отишъл в Ниневия, се намирало в цъфтящо състояние. Но не такова било то в религиозно-нравствено отношение: “злодеянията му стигнаха до Мене” – говори Бог (1:2), и, навярно, те били големи, щом градът бил застрашаван от гибел. В книгата на пророк Иона не са указани греховете на ниневийци; според другите пророци корен на всички злини било гордото и самолюбиво съзнание на своето достойство и значение: “Аз съм, и няма други освен мене” (Софония 2:15), – казвал за себе си град Ниневия. За ниневийци нямало нищо свято и те в живота си се ръководели от груби инстинкти и страсти. По свидетелството на пророците Софоний и Наум, главните пороци на ниневийци били: изнеженост, разврат, грабителство, жестокост, угнетяване подчинените народи, безмерна жажда към завоевания (Софония 2:13-15; Наум 2:8-12; 3:1-6). С такива пороци, без съмнение, били те и във времето на пророк Иона; на тях кратко се намеква в разпоредбата на царя, щото ниневийци при поста и покаянието да се отвърнат “от своя лукав път и от неправдата на своите ръце” (3:8). Развратът и сладостратието били освещавани от самата религия – от култа (обожаването) на Ваал, Астарта и небесните звезди. По неопределеност на асирийски цар проповядвал пророк Иона в Ниневия. Повече от тълкувателите мислят, че това бил Сарданапал, понеже този цар по време е по-близък към израилските царе Йоас и Йеровоам ІІ, при които живял пророк Иона. При Сарданапал царувало най-голямо нечестие, пример за което подавал сам той, а поради това понятно става и изобличаването на ниневийци в нечестие или злоба, викаща до небето. Но нравственото чувство не съвсем заглъхнало у ниневийци: проповедта на пророк Иона предизвикала у тях искрено разкаяние, което временно ги е спасило от гибел.

Съдържание на книгата с изяснения

По съдържание, книгата на пророк Иона представя от себе си исторически разказ за отиването на пророка в Ниневия, именно – какво се е случило с пророк Иона по пътя за Ниневия и какво станало с последната. Книгата се състои от 4 глави: в 1-ва се изобразява Божият съд над неизпълнилия своето призвание пророк; във 2-ра се излага благодарствената молитва на каещия се пророк за своето спасение; в 3-та се говори, как спасеният пророк изпълнил своето назначение сред ниневийци, в 4-та се изправя понятието на пророка за Божията слава чрез чудо, извършено от Бог над тиквено растение.

Бог заповядал на пророк Иона да отиде с проповед в Ниневия и да извести гибелта на този град, в случай че жителите му не се покаят. След като получил тази заповед, пророк Иона решил да не изпълни Божието поръчение и избягал по море в Тарсис. По пътя Бог дигнал страшна буря в морето. Мореплавателите в ужас започнали да молят боговете си за спасение от смъртната опасност, след това разбудили заспалия Иона и него също заставили да се моли на своя Бог за спасение. Когато бурята и след това не се прекратила, всички дошли до мисълта, че Бог дигнал буря за греховете на някого от тях, затова те потърсили виновния с жребий и жребият се паднал на Иона. Пророкът чистосърдечно изповядал своята вина и сам предложил да го хвърлят в морето, за да утихне то. Въпреки това Ионино предложение, пътниците пак продължавали да се опитват да доближат към брега, но не могли. Тогава те хвърлили Иона в морето и бурята веднага утихнала (1-ва глава).

По Божие повеление, Иона бил погълнат от кит, в утробата на който той бил запазен жив чрез Божията сила. Тук, в утробата на кита, пророкът се обърнал към Бог с молитва, в която изобразява своето крайно бедствие и, в предсмъртна агония, моли Бог да му съхрани живота, като обещава след избавянето да Му принесе жертва с хвалебни песни и с изповядване Неговите чудеса и благодеяния. Молитвата на Иона била чута. След тридневно държане, китът, по Божия заповед, изхвърлил пророка на суша (глава 2-ра).

Тогава последвало второ повеление на Иона от Бог да отиде в Ниневия и да проповядва така, както му е било заповядано отпърво; пророкът, научен от опит – колко е пагубно да се противи на Божията воля, отишъл в Ниневия и започнал да проповядва. Проповедта му имала пълен успех: ниневийци още първия ден назначили всеобщ пост, всички се облекли във вретища и искрено се покаяли. Бог видял тяхното истинско разкаяние, тяхното решение да оставят предишния нечестив път и отменил определеното наказание (глава 3-та).

Иона не само не се зарадвал на това обръщение на ниневийци, но напротив – твърде много се огорчил и смутил, като се боял, да не излезе лъжепророк; но седейки в своята колибка срещу града, той все още очаквал гибелта на Ниневия. Бог вразумил Своя малодушен раб чрез едно растение, което, по Божия заповед, в една нощ израснало и със своите листа покрило колибата на пророка, а в другата нощ било подядено от червей и изсъхнало. Колкото пророкът преди се порадвал на растението, което го защитавало от слънчевия пек, толкова след това се огорчил, като го видял изсъхнало и себе си изложен на горещото слънце. Тогава Бог, за да вразуми напразно оскърбения пророк, му казал: ако тебе ти е жал да се лишиш от едно сенчесто растение, над което никак не си се трудил, как Аз да не пожаля Ниневия, такъв велик град, в който се намират 120 хиляди само невинни деца, неумеещи да различават дясна от лява, и грамадно множество безсловесни животни, непричастни във вината на хората? (Глава 4-та).

Глава 1:2. Взыде вопль злобы его ко мне – греховете на ниневитяни се размножили до крайност и гръмко, без думи, изисквали праведния Божи съд.

Стих 3-ти. Тарсис – финикийска колония в южна Испания; бежати от лица Господня – от изпълняване поръчението, дадено от Бог. Иоппия – Яфа в Палестина, пристанищен град на Средиземно море.

Стих 4-ти. Някои тълкуватели предполагат, че бурята в морето била само за кораба, в който плувал Иона, а другите кораби, които плавали по това време, спокойно се носели от попътни ветрове. “Да бе тази буря, казва блажени Теодорит, обща за всички, то мореплавателите не щяха да хвърлят жребий да узнаят причината на бурята, защото виновникът можеше да пътува и в друг кораб”. Но в свещения текст не се говори за други кораби и бурята се представя, че е била въобще в морето, но не и в някоя само негова част.

Стих 5-ти. На кораба се намирали от разни страни и от разни народности езичници, които имали своя религия и свои богове. Изметание сотвориша сусудов – изхвърлили в морето тежките вещи, както това обикновено правят мореплавателите във време на силна буря (срв. Деяния на светите апостоли 27:18, 38).

Стих 6-ти. Что ты храплеши – какво си се разхъркал? Да се спи в един такъв момент, когато предстои неминуема гибел и когато всички в ужас се молят за нейното отвръщане, е твърде оскърбително. Ето защо, сънят на Иона възмутил кормчията (началника на кораба), който, не без укор, разбудил пророка и го заставил да се моли на своя Бог за спасение от потъване и гибел. Угризван от съвестта, поразен от скръб, пророкът бил потърсил утешение в съня. Според блажени Теодорит, това не бил обикновен, прост сън, а такъв, какъвто бива след силни душевни смущения, от които нервите ослабват, тялото изнемогва и има нужда от дълбок сън за възстановяване силите. В такъв дълбок сън се намирали, според евангелист Лука и Христовите ученици в Гетсиманската градина, които спели “от печали” (22:45).

Прочетете още „Книга на пророк Иона. Сведения за пророка; време на неговия живот и отиване в Ниневия*“ →