Галя Господинова
Научният архив към Българската академия на науките (НА на БАН) съхранява общо 12 лични архива на изтъкнати учени богослови като академик Марин Дринов, академик Иван Снегаров, академик Иван Гошев, митрополит академик Симеон Варненски и Преславски и други. Всички тези лични фондове обогатяват националното документално наследство. Повечето от тези учени богослови са основоположници на различни научни организации като Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) и института Ботев-Левски (впоследствие съединен с Институт за исторически изследвания), а също на катедри, на архива на Църковно-исторически и архивен институт (ЦИАИ) и така нататък.
Сред документите от тези фондове могат да се открият биографични данни както за фондообразователите, така и за техните близки, а също и писма, материали от творческата, служебната и обществена дейност, документи, свързани с техните интереси извън научната сфера и други. Ценността на това документално наследство се дължи на факта, че тези академици са в основата за развитието на духовното образование в страната.
Неофит Рилски[1] е една от най-значимите фигури през епохата на Възраждането. Неговият фонд се открива под №12к в Научният архив към Българската академия на науките.
Светското му име е Никола п. Петров Бенин. Той е роден в Банско през 1793 година. Първоначално учи в Рилския манастир, а след това в Мелник. Бил е учител в Самоков, Рилския манастир и Копривщица. През 1834 година е изпратен в Букурещ да усвои Бел-Ланкастърската метода (взаимоучителен метод), след което се завръща и открива първото взаимно училище в Габрово. Неофит Рилски е преподавал църковно-славянски език на остров Халки (1848-1852 година).
Академик Марин Дринов (1838-1906)
В делото на фонд №12к е отбелязано, че част от фонда, съставляваща ръкописи и писма, постъпват в Министерството на народното просвещение (МНП) и са предоставени на Иван Шишманов, който ги публикува в Сборник за народни умотворения[2]. В 1901 година, когато Сборник за народни умотворения минава към Българското книжовно дружество, редакцията на сборника предава тези писма на Българското книжовно дружество. В 1926 година Шишманов при работата си над своя труд „Нови студии за българското възраждане[3]“ сам издирва в Рилския манастир 5 свезки с писма от кореспонденцията на Неофит. Всичко остава у него и постъпва с архива му в Научния архив към Българската академия на науките[4]. Друга част от архива на Неофит е била предадена на Архива на Възраждането при Етнографския музей, който преминал по-късно към Народната библиотека. Повечето материали били доставени от отец Игнатий Рилски и Илия Янулов[5]. През 1946-1947 година академик Иван Снегаров посещава Рилския манастир след сигнал на библиотекаря Климент, който година преди това открива нови документи, свързани с монаха Неофит. Тези документи са издадени от академик Снегаров в „Принос към биографията на Неофит Рилски[6]„. Така събраното и описано архивно наследство от фонд № 12к възлиза на 128 архивни единици. От биографските материали в архивния фонд научаваме какви са били разходите за новопостроените килии в Рилския манастир (1839 година), докосваме се до дневника му, съставен от 80 листа, научаваме също, че на 26 март 1830 година Неофит Рилски е направил дарение от 500 гроша за църквата „Св. Стефан“ в Цариград и така нататък. Във втори раздел са поставени материалите от книжовната и служебна дейност на Неофит. Тук преобладават документите, свързани с изготвянето на българо-гръцки словар, допълнения към българска граматика, разни бележки за исторически събития и лица, стихотворение в памет на убития самоковски митрополит Игнатий и други. Останалата част от архивния фонд на рилския монах съдържа кореспонденция и материали на други лица. В писмата се откриват теми, които са свързани както със светския, така и с монашеския живот на Неофит. В последния раздел на класификационната схема са поставени материали, които се свързват с фондообразувателя, а също и такива, чиито автор първоначално не е установен и след това е поставено името на Неофит Рилски[7].
В архивен фонд № 43к се съхраняват документите на Драган Цанков[8]. Той е роден през 1828 година в Свищов. През 1845 година учи в Одеската семинария, а след това продължава образованието си в Киевския университет. Почетен член е на Българското книжовно дружество. В края на 1860 година е създадено мирско униатско движение, оглавявано от Драган Цанков. Това е радикално крило в българските църковно-национални борби за самостоятелна духовна иерархия. С оттеглянето на Цанков през 1863 година се свързва и провала на унията. Заема длъжности в османската администрация – през 1868 година е помощник-управител в Ниш, а на следващата година е преместен на същата длъжност във Видинския санджак. Той е един от водачите на Либералната партия в Учредителното събрание след Освобождението. Два пъти е бил министър-председател на България (7 април до 10 декември 1880 година; 19 септември 1883 година до 11 юли 1884).
Архивното наследство на Драган Цанков постъпва в Научния архив към Българската академия на науките на 15 септември 1952 година. Обособени са общо 60 архивни единици. Архивът е описан през месец септември 1973 година. Не се открива класификационна схема, по която са класирани документите. Липсва и хронологична подредба. Сред по-важните документи, разкриващи бурния обществен живот на Цанков са писмата, указите и програмата на Либералната партия; реч, произнесена пред Народното събрание (3.11.1901 година); бележки, направени от него относно конституцията на България; проект за изменение на избирателния закон и други. Документите в този фонд обхващат периода 1828-1911 година. За съжаление изследователят не открива фотографии и материали на други лица свързани с фондообразователя. Като цяло фондът се състои от писма, проектодокументи, възвания и речи. Открива се също негова биография, няколко покани и изрезки от вестници, свързани с живота и дейността му.
Трябва да влезете, за да коментирате.