Христо Попов

Пророк Осия (от еврейски Спасение) бил син на Веирий. Той пророчествал в Израилското царство. По собствено негово указание, той пророчествал в дните на Озий (810-758), Йоатам (758-742), Ахаз (742- 727) и Езекия (727-698), юдейски царе, и в дните на Йеровоам ІІ, израилски цар (823-782). Понеже първата негова реч е произнесена в края на царуването на Йеровоам ІІ (1:4), то своето служение той започнал в последните години на този цар, приблизително в 785 година. А така като в 14:1, предсказвайки за разрушение на Израилското царство, станало в 722 година и в 6-тата година от царуването на Езекия, не говори, че това негово предсказание се е изпълнило, то той е умрял малко по-рано от това събитие, тоест приблизително около 725 година. В такъв случай неговото пророческо служение се продължавало приблизително 60 години (785-725 година). По свидетелството на св. Ефрем Сирин, пророк Осияпроизлизал от Веелмот (град в Исахаровото коляно), мирно починал и бил погребан в своята земя. Неговата памет Църквата празнува на 17 октомври.

Състояние на Израилското царство във времето на пророк Осия

Израилското царство във времето на пророк Осия преживявало последните години от своето съществуване; със смъртта на благополучно царствалия Йеровоам ІІ за него се свършили щастливите времена и се започнали смутовете и безпорядъците. В продължение на 12 години в страната царувала анархия, след която бил избран за цар синът на Йеровоам ІІ – Захарий. Но последният царувал само 6 месеца, понеже бил убит от някой си Селум, който, като царувал един месец, също на свой ред бил убит от военачалника Манаим. При царуването на Манаим минал по Израилската земя асирийският цар Фул, когото сам Манаим повикал за поддръжка на клатещия се негов престол и му заплатил 1000 таланта сребро. След смъртта на Манаим, царувал всичко 10 години, безпорядъците на царския престол не се прекратявали. Синът на Манаим, Факий, след двегодишно царуване, бил убит в двореца си от военачалника Факей, Ромелиев син. Но и Факей след 20- годишно царуване бил убит от някой си Осия, след което отново настъпила анархия, която се продължавала 8 години. След това престола заел Осий, убиецът на Факей и царувал 9 години; но още в началото на своето царуване той станал васал (данник) на асирийския цар Салманасар. А когато, с надежда за помощ от египтяните той му изменил, Салманасар навлязъл в Израилската земя и, в 6-тата година от царуването на юдейския цар Езекия, сложил край на Израилското царство, което просъществувало около две столетия и половина (980-722), като оковал и затворил в тъмница Осий, а израилтяните откарал като пленници в Асирия (4 Царства 15; 17:6; 18:10).

Лесно може да си представи човек, какво е било нравственото състояние на народа, когато цареубийствата станали обикновено явление, когато хората ставали все по-груби и по-жестоки. За изобразяване на това състояние пророк Осия не жали никакви бои и употребява най-силни образи и изрази. “Бог ще накаже жителите на тази земя, провиква се той, защото няма вече истина, няма добродетел, няма богопознание на земята. Кълнат се и лъжат, убиват, крадат и прелюбодействат, буйстват и кръв след кръв проливат. Блудът, виното и напитъците им отнели ума” (Осия 4:1, 2, 11). Като главна причина на Божия гняв към израилтяните, като начало и източник на тяхната развала и на всички техни пороци пророк Осия представя тяхното блужение, тоест идолослужение, което всъщност е невярност на съюза с Бог, измяна, неблагодарност към Него. Отначало, при Ахав и Иезавел, израилтяните се кланяли само на златните телци, но по-късно, във времето на пророк Осия, те усвоили култа на финикийските богове, който, в по-голямата си част, бил удовлетворение на чувствените стремежи и непосредствено водел към разпътство. Такова е било, например, служението на Астарта (Венера) под сенчестите дървета (Осия 4:13-14). Израилският народ, преизпълнен от дух на блудстване, по думите на пророка, разсвирепял яко юница стрекалом стречема, тоест като телица, ухапана от щреклива муха (Осия 4:16-18). Свещениците, служейки като оръдие на често сменявалите се владетели на престола – които същевременно били и първосвещеници – грижели се за спечелване благоволението на своите земни повелители и нехаели за своите длъжности – да бъдат ръководители на народа във вярата. А пък народът, угнетяван от управниците, презиран от свещениците, предал се на суеверия и водещ настоящ животински живот, като тъпчел основните начала на нравствеността (Осия 4:11-13; 5:11; 9:15; 14:9). Иехова и Неговият закон се намирали в пълна забрава (4:1-6; 8:12; 9:6).

Предвид на това състояние на народа, задачата на пророка е била – да изобличи сънародниците си в тяхното нечестие, като чрез това им разясни причините за загиване на тяхното царство и справедливостта на Божия съд. Това трябвало да отрезви по-добрата част от народа и да я приведе към покаяние. Но не само с изобличителни и застрашителни речи пророкът се обръща към народа: за подкрепа и утеха той му разяснява, че неговото наказание е дело на Божията милост и любов към самия него, че чрез плена той ще се очисти и Бог отново ще го приближи до Себе си.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е: израилският народ за нарушаване завета с Бог и за нечестие ще се подложи на съд – царството му ще бъде разрушено и сам ще отиде пленник на Асирия; но в плена той ще съзнае своите грехове и ще се обърне към Бог, а Бог след това ще го спаси и отново ще встъпи с него в завет. По съдържание книгата може да бъде разделена на две главни части: в 1-вата влизат две символични действия (1:1-3:5), а във 2-рата – пет пророчески речи (4-14). 

По важни места от книгата на пророк Осия за особено обяснение.

Отстъпване на Израил от завета и неговото наказание; разкайването му и Божията любов към него. Глава 1-3

За изобразяване духовното блудство на израилтяните пророк Осия употребява символично действие. По Божие повеление, той взима жена блудница и живее с нея. В имената на децата от този брак той изразява съдбата на Израилското царство и отношенията на Бог към това царство. Така, на първия син дава името Иезраиль (Божие разсеяние), в знак на това, че скоро Бог ще отмъсти на дома на Ииуя (в славянската Библия по погрешка – иудове) за Израил и ще сложи край на Израилското царство. На родилата се след Израил дъщеря пророкът дава името Непомилвана (еврейски Лорухама), понеже Бог няма вече да милва израилския народ. На третото дете (син) дава името Не-мой-народ (еврейски Лоам), в знак на това, че Бог отхвърля израилския народ (1:1-9). Но отхвърлянето на Израил не ще бъде вечно: след време израилтяните ще се размножат като морски пясък, ще станат Божии синове, ще се съединят със синовете на Юда и, като се върнат от плена, ще си поставят един управител, защото “велик день Иезраилев”, тоест велик е онзи ден, в който ще бъде сложен край на Израилското царство в Израилската долина (1:5), важен е и славен по своите последствия за Израил. За удостоверяване несъмнеността на  Божието обещание, пророкът говори, че израилтяните тогава ще приветстват един другиго с нови имена: братята ще се наричат Народмой (Ами), а сестрите – Помилвана (Рухама), като оставят предишните имена Лорухама и Лоама, дадени за богоотстъпничеството на тяхната майка, тоест на техните прадеди, от които Бог отнема Своите благодеяния и опустошава земята им. Но това именно наказание ще послужи за добро на израилския народ. Асирийският плен ще съдейства за изправяне на народа така, както ходят по пустинята при извеждане от Египет и долината Ахор при завоюване на Ханаан (и в единия, и в другия случай евреите се покаяли, научили се да се боят от Бог), тоест във време на плена народът ще се разкае за своите грехове, ще се обърне към истинския Бог и ще го нарича: мъж мой, а не Ваали (господин мой). На любовта на народа Бог ще отговори със Своята любов към него, ще встъпи в нов, вечен завет с израилтяните, ще ги нарича Свой народ, а те Него – свой Бог (1:10-2:23). За да изобрази по-ясно покаянието на израилския народ в плена и Божията любов към него, пророкът употребява второ символично действие. По Божия заповед, той обиква жена, обичана от мъжа си, но прелюбодействаща, в знак на това, че Бог обича израилтяните, но те служат на чужди богове. Пророкът я наел за нищожна заплата (което указва на жалкото робско състояние на израилския народ в плена), под условие, тя много дни да остане сама без мъж и външен посетител. В обяснение на това символично действие, пророкът говори, че така също и Израилевите синове много дни ще останат без цар, без княз, без жертви и жертвеник, без ефод и терафими (в славянската Библия – ниже жречеству, ниже явлениям; “ефод” е горна първосвещеническа одежда, с украшения, наречени “урим и тумим”, – славянски явление и истина – посредством които Бог откривал Своята воля; “терафими” – на славянски явления – това били украшения на ефода от рода на “урим и тумим”, чрез които узнавали бъдещето), но след това ще се отвърнат от идолите, ще се обърнат и ще потърсят Господа и Давид, своя цар и ще благоговеят пред Бог в последните дни (3:1-9). С това действие се обяснява, че Бог, подобно на мъжа, обича израилския народ и е верен нему, макар последният, подобно на жената, да Му е изменил. Любовта и верността на Бог подбуждат Го да предаде народа в робство, щото там той да се очисти и отново да се обърне към Бог.

Глава 1:1. Времето на своето пророческо служение пророк Осия определя по юдейските царе, понеже само юдейските царе, на които било утвърдено обещанието за вечното продължение на тяхната власт, пророците смятали законни управители на Божия народ. От израилските царе пророкът споменава Йеровоам ІІ за по-точно указване началото на своето служение. 

Прочетете още „Книга на пророк Осия. Сведения за пророка; място и време на неговото служение*“ →