Ивайло Найденов

Съчиненията на св. Василий Велики  са неизчерпаема съкровищница на богословска мъдрост и духовен опит. В тях се отразява  всестранната научно-богословска  подготовка на светителя[2]. Под влияние на богоозареното му творчество вярващият християнин открива за себе си нови хоризонти на вярата. Самият св. Григорий Богослов в надгробното слово за св. Василий Велики споделя: “Когато взема неговия Шестоднев и го чета гласно, тогава беседвам с Твореца, постигам законите на творението  и се удивлявам на Твореца повече, отколкото по-рано, когато имах за наставник само зрението. Когато имам пред себе си неговите изобличителни слова против еретиците, тогава виждам содомския огън, който изпепелява лукавите и беззаконни езици… Когато чета словата за Светия Дух, придобивам отново Бога, Когото имам, и чувствувам в себе си дръзновение да възвестявам истината, като възхождам по степените на неговото богословие и съзерцание”[3].

Освен дълбокосъдържателни, съчиненията на Кападокийския светител са и многобройни. За неговата творческа продуктивност и енергия свидетелства обстоятелството, че произнасял понякога по две беседи на ден, от което може да се предположи, че е изяснил цялото Свещено Писание. От тях обаче са запазени само ограничен брой: Девет беседи върху  Шестоднева; 18 беседи върху Псатира, като 5 от тях са с оспорвано авторство; Коментар върху книгата на пророк Исаия  от 1-16 глава[4].

Обект на настоящата работа е една от беседите, която по съдържание е колкото екзегетическа, толкова и нравствено-етична: “Беседа върху част от псалом 14” известна още като: “Беседа срещу лихварите”. Частта, която се визира в заглавието е последният, пети стих на псалома: “който не дава парите си с лихва и не приема дарове против невинния. Който постъпва тъй, няма да се поклати навеки.”

От началото на самата беседа става ясно, че останалите четири стиха са вече разгледани, но оставащият, пети стих е толкова важен, че е необходимо разглеждането му, за да се довърши анализа на псалома[5]. Авторът казва: “Вчера, когато разговаряхме с вас за четиринадесети псалом, времето не ни позволи да стигнем до края. Сега идваме като благодарни длъжници, за да ви върнем дълга от пропуснатото. Оставащото е кратко за слушане, както изглежда, и може да е убягнало на мнозина от вас, които смятат, че не са пропуснали нищо от псалома. В този псалом пророкът описва съвършения човек, който ще върви към непоклатимия живот и сред достойнствата му изрежда и това да не дава парите с лихва[6].”

Следват старозаветни цитати, които св. Василий превежда в подкрепа,  потвърждение и аргументация  на наредбата да не се дава заем с лихва, като навсякъде подчертава, че въздържането от лихва е характеристика, определяща съвършения човек. Негодуванието на светеца срещу лихварството не е само заради това, че в него се проявява жестокосърдието на богатите, но и защото чрез него се лишават бедните от свободата си[7]. Познаващ добре битовите проблеми на своите епархиоти, св. Василий представя доста образна картина на пазарлъците при отпускането на заем. Аргументът му срещу заемодавеца са думите на Спасителя в Евангелието по Матея 5:42: ”…не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем”. Въпреки това сделката е сключена  и лихвата регламентира, което е повод за отсъдата на Светителя: “И както земеделците се молят за дъжд, та да умножат семената, и ти търсиш човешката бедност и недоимък, за да ти се раздвижат парите. Значи пренебрегваш прибавянето на такъв голям грях, като замисляш увеличение на богатството си чрез лихви?”

Критиката на св. Василий не е само към лихваря. Във втората част на своята беседа той остро критикува и този, който взема заема. Заемателят, щастлив от голямата сума, която изведнъж е придобил, променя своя начин на живот:“Масата му се отрупва, дрехата му става по разкошна, прислужниците му започват да изглеждат по-добре, ласкатели, сътрапезници – безброй са търтеите във всеки дом” – казва светецът. В тази връзка съветът към заемателя е много простичък. Като цитира думите на премъдрия Соломон, Светителят съветва: “всеки да мисли за собствените си възможности, “Пий от водата на твоя водоем” (Притч. 5:15)”, защото “заемът не освобождава от затруднение, а само за кратко го отлага”

В третата част на беседата проличава практическата мъдрост и житейския опит на Светителя. Като компетентен финансист той прави кратък анализ на логиката на заема:  “Глупаво е да не се задоволяваме с наличното, а увлечени от неясни надежди да се осмеляваме на явна и неизбежна щета. Вече мислиш, как ще връщаш дълга. От парите, които си взел ли? Те не стигат за ползване, и за връщане. Ако изчислиш и лихвите, откъде ще се увеличат толкова парите, че да могат да ти послужат и да могат да покрият главницата, а в допълнение – и лихвата. От това, което си взел, не можеш да върнеш заема. Или отнякъде другаде? Нека се уповаваме на тези надежди, но да не се спускаме като риби към стръвта. Както те налапват кукичката с храната, така и ние заедно с парите се нанизваме на лихвите.”

Св. Василий се спира в четвъртата част на беседата си на онези, които най-малко имат нужда от заем, но въпреки това го вземат за да поддържат стандарта си на живот и да задоволяват капризи, своите и тези на съпругите си. Такива хора той  сравнява с заболелите от водянка, които изглеждат винаги дебели и сити, а всъщност са болни и безсилни.

В последната, пета част, авторът се спира на думите на Спасителя: ”И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда?”(Лука 6:34), като съветва богатите да дават заем на онзи, от когото не се надяват да получат нещо.”Когато заради Господ искаш да дадеш на някой беден, това е и дар и заем.” – казва Светителят. “Дар е, защото не се надяваш да ти го върнат, а е заем заради щедростта на Господа, Който връща заема вместо бедния и получил в негово лице нещо съвсем малко, въздава много повече”. Който се смилява над сиромах, дава назаем Господу”(Притч. 19:17)”.

Беседата завършва с великолепна картина, разкриваща ненаситността на лихваря: “Земеделецът, като прибере класа не търси под корена посятото семе, а ти и плодовете имаш, и от основната сума не се отказваш. …не давай среброто си срещу лихва, за да отидеш при Господа с добра надежда, поучил се от Стария и Новия Завет и да получиш там лихвите за добрите си дела  в името на нашия Господ Иисус Христос, Комуто е славата и властта во веки веков. Амин.”

Както се вижда от последния цитат, според св. Василий пътя към Господа минава през поуките на Божественото откровение. Това води необходимостта във втората част на лекцията да се направи един преглед на отношението на Свещеното Писание и ранната Църква към лихварството.

Прочетете още „Библията и св. Василий Велики срещу лихварството[1]*“ →