Николинка Климукова

Abstract

Portraying a person is one of the most difficult tasks for the artist, because in addition to the correct constructing of forms and the recreation of likeness, it is also necessary to create the character of the person concerned. We must also see the image of God in the portrayed person. In studying the rudiments of portraiture one proceeds from the general to the particular, from the ideal – the proper – to the different – the individual. God is an image – a “supreme” model for each one of us, and in portraiture it is necessary to have mastered beforehand what generations of artists hadve discovered through centuries of theoretical and practical study about the human proportions. These studies prove that humans are harmonious and beautiful, proportional and proportionate, created in the image and likeness of God.

***

Портретуването на човека е една от най-трудните задачи за художника, защото освен правилното изграждане на формите и пресъздаването на прилика, е необходимо да се създаде усещане за живот и характер на съответната личност. Освен това, трябва да видим и Божият образ у човека. Затова при изучаване основите на портрета се тръгва от общото към частното, от идеалното (правилното) – към различното (индивидуалното). Бог е образ – „най-висш“ модел за всеки от нас и при портретуването е необходимо предварително да сме усвоили човешките пропорции, открити чрез вековни теоретични и практически изследвания на поколения художници. Тези проучвания доказват, че хората са хармонични и красиви, пропорционални и съразмерни, създадени по Божий образ и подобие, към което са призвани.

Според Свещеното Писание, човекът е венец на творението, връх на творческото дело на трите Лица на Света Троица. В Битие 1:26 четем: „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие“. Светите отци се отнасят към човека като „посредник“ между видимия и невидимия свят, мост между тези два свята две реалности.

Още античните философи наричат човека „микрокосмос“, своеобразен малък свят, от целокупността на сътвореното битие. Човекът, според св. Василий Велики, „притежавал първенство по подобие на ангелите“, съединявайки духовното и телесното. Човекът, както и всяко Божие творение, съдържа в себе си отпечатъка на Твореца: човешкото тяло и душата са Негово художествено изделие.

Способността на човека да твори е образ на творческата способност на самия Творец. Бог „работи“: „Моят Отец и досега работи, и Аз работя“, казва Христос в Иоан 5:7. Но, за разлика от Бога, човекът не може да твори „от нищо“. За материал му служи цялата земя, на която той е господар и стопанин и хората, прилагайки творческите си способности, се уподобяват на Бога[1]. 

Светите отци въз основа на Библията учат, че душата и тялото са съчетани в индивида по време на земния му живот, душата е „венчана“ с тялото и неразлъчна с него. Само съвкупността душа-тяло е пълноценната личност. Говорейки за тялото и материята, църковните писатели подчертават божествения им произход. Например, св. Иоан Дамаскин пише: „Аз изповядвам, че материята е творение Божие и че тя е прекрасна… Аз не се покланям на материята, но се покланям на Създателя на материята, Който е станал материален заради мен… и посредством материята е извършил моето спасение“. И само християнството предлага един истински възвишен образ на човека като личност, създадена по образ Божи, тоест  икона на Твореца (на гръцки „eikon“ означава „образ“)[2]. От гледна точка на християнската догматика, иконата свидетелства за това, че Божият Син, Синът Божий е станал Човешки Син, че Божието Слово е приело плът, а Божествената ипостас е станала Богочовешка Личност – конкретна и неповторима[3].

Християнството утвърждава божествения произход на човека и централна му роля му в Космоса като изходният пункт на това становище не е схващането на човека за самия себе си, а теоцентричния принцип. След като човек е по Божия замисъл най-висшето Негово творение, то логично е да е различен от останалия сътворен свят. Той е уникално създание и превъзхожда биологичната си природа. Неговата разумна душа е главното, което отличава човека от другите твари, също и неговата свободна воля, безсмъртието на душата му и религиозното му чувство[4].

Човекът като създаден по такъв висш модел е красив и със съвършенни пропорции. Хората от древността търсят тези правилни съотношения на частите на човешкото тяло, сведени до закони, които единствено би могъл да сътвори нашият висш Творец, създал целият свят, от който естествена част е и човекът. Именно правилната пропорционалност на хората може да послужи на идеята, че човек не е плод на някави случайни съвпадения и недоказана „еволюция“, а е висше Божие творение.

Историята на изкуството доказва това, например с така известните проучвания на Леонардо да Винчи, запазени в известната скица, рисувана около 1490 година в един от неговите дневници, наречена „Витрувианския човек“ и придружена с бележки. Рисунката изобразява гола мъжка фигура в две насложени едно върху друго положения с разперени ръце и крака, едновременно вписани в кръг и квадрат. Тя е известна като Закон за пропорциите (Canon of Proportions) и се отнася за човешките пропорции. Сега рисунката е изложена в Gallerie dell’ Accademia във Венеция, Италия.

Картината дава основата на опитите на Леонардо да обвърже човека с природата и математиката. Според бележките на Леонардо в придружаващия текст, картината е нарисувана като опит за изучаване на пропорциите на мъжкото човешко тяло, както са описани от Витрувий[5]. Древноримският архитект извежда като правила следните зависимости: четири пръста са равни на една длан; четири длани са равни на една стъпка; шест длани правят един лакът; четири лакътя са един човешки ръст; широчината на разперените ръце е равна на височината на човек; разстоянието от долния край на брадичката до темето (тоест главата) е равно на една осма от ръста; максималната широчина на раменете е равна на една четвърт от ръста; разстоянието от лакътя до края на дланта е равна на една пета от човешкия ръст; разстоянието от лакътя до ъгъла на подмишницата е една осма от ръста; дължината на дланта е една десета от ръста; разстоянието от долния край на брадичката до носа е една трета от дължината на лицето; разстоянието от корените на косата до веждите е една трета от дължината на лицето; дължината на ухото е равна на една трета от лицето…

Като се замислим, повечето от тези съотношения са ни познати при днешната подготовка на всеки начинаещ рисувач. Художникът и изследовател на човешкото тяло Леонардо да Винчи потвърждава с  цитираната рисунка пропорционалните съотношения, посочени от Витрувий, а именно, че пъпът е разположен в центъра на човешкото тяло и ако човек лежи по гръб с разперени ръце и крака, от неговия пъп – като център, може да се опише окръжност, докосваща върховете на пръстите на ръцете и краката.

Човешкото тяло се вписва и в квадрат. Витрувианският човек остава една от най-цитираните и репродуцирани картини и до днес. Пропорциите на човешкото тяло, както ги е предложил Витрувий, повторени от Леонардо да Винчи, вдъхновяват много художници да представят свои интерпретации на пропорциите на човека. Изказват се теории, че модел на Витрувианския човек е Леонардо да Винчи или дори Иисус Христос[6], но да не забравяме, че всички сме създадени „по Божий образ и подобие“.

В съвремието, при изучаването на пропорциите на човека, те са доста обобщени, за разлика от времето на Витрувий и на Леонардо, с цел тяхното систематезиране и по-лесно преподаване от учителите и запаметяване от учениците. Ако обърнем внимание на по-важните пропорци, виждаме в тях закономерности, свързани с повтарянето на числото 3, което е числото символ, на Света Троица. Според Питагор, същото число изразява духовното у човека. То е първото хармонично, завършено число и показва равновесно положение и пълнота, означава устойчивост и се символизира чрез триъгълник, представящ миналото, настоящето и бъдещето. Питагор пръв обръща внимание на значението на числата извън числената им стойнос[7]. Принос за навлизането на числата в християнското учение имат Александрийската школа и блажени Августин, който се занимава със символиката им, не само с техните реални стойности, а и със скритата им семантика.

Числото 3 в християнството символизира Света Троица, единението на душата и тялото в човека и Църквата. Като геометричен израз тройката се изобразява с равностранен триъгълник. В иконографията Бог Отец и „Всевиждащото Божие Око“ се изобразяват, вписани в триъгълен златен ореол[8].

Прочетете още „Рисуване на портрет. Пропорциите на човека (съвършен и богоподобен)*“ →