Христо Попов

Малахий (от еврейски ангел мой, известител мой) бил последен пророк на стария завет. За произхода и обстоятелствата на неговия живот никъде в Свещеното Писание не се споменава, а преданията са толкова разногласни, че някои, даже, самото име Малахий считали не собствено, а нарицателно, служещо за обозначаване пророческа дейност (в такъв смисъл Агей – 1:13 – употребява тази дума за пророците, а Малахий – 2:7 – за левитите), и пророка отъждествявали с Агей и със свещеник Ездра. В такъв смисъл и 70-те преводачи в надписанието на книгата (1:1), вместо “Малахий”, поставили “ангела его”. Други, според свидетелството на св. Кирил Александрийски, утвърждавали, че Малахий, по своята природа бил ангел, но по Божия воля се облякъл в тяло и станал пророк сред еврейския народ. Но нито първото, нито второто от тези мнения не може да се приеме. В 3-та книга Ездра 1:40 името на Малахий е поставено наред с пророците – които по природа били човеци, при това, към името на Малахий е прибавено: “иже и ангел Господень наречеся”; тази прибавка доказва, че Малахий е собственото име на пророка, а “ангел Господен” – неговото прозвище. Св. Ефрем Сирин, като указва произхода на Малахий от Завулоновото коляно, говори, че със своя благочестив живот пророкът удвилявал народа и последният, виждайки, че той по живота си е подобен на ангел Божи, нарекъл го Малахий, тоест ангел или известител. Светата Църква причислява Малахий към лика на светите пророци-човеци и паметта му празнува на 3 януари.

Времето на пророк Малахиевото служение можем да определим от съдържанието на неговата книга и от съпоставянето на последната с книгата на Неемия. От книгата на пророка се вижда, че той пророчествал, когато храмът бил вече построен, в него се принасяли жертви (Малахий 1:6-14; 3:10) и юдеите имали княз или особен управител (Малахия 1:8), който след Неемия не е могъл да бъде, защото след Неемия юдеите се управлявали от първосвещеници. Значи, Малахий е пророчествал след пророците Агей и Захарий, но не след Неемия. Понеже пророкът изобличава народа в същите злоупотреби и пороци, в каквито изобличавал и Неемия, именно: в бракове с жени езичници (Малахия 2:11-16; Неемия 13:23-30), в небрежно изплащане десетините (Малахия 3:3-10; Неемия 13:10-13), може да се мисли, че той започнал да пророчества при Неемия, около 427 година преди Рождество Христово като последен пророк на стария завет. От отците на Църквата Малахий се нарича печат на пророците.

Съвременно състояние на еврейския народ

В религиозно-нравствено отношение съвременните на пророк Малахий евреи стоели твърде ниско. Колкото много те се израдвали при вестта за освобождението от вавилонския плен и мечтаели за мирен и щастлив живот, толкова повече се разочаровали след връщане в своята разорена родина, където, вместо наследници на небесни обещания, те се оказали безприютни скитници, по-бедни, по-унижени и по-нещастни от своите съседи езичници. След тежките страдания в плена те считали себе си праведни и достойни за Божиите благодеяния и спасение, които, по предсказанията на пророците, трябвало да се осъществяват след вавилонския плен. Но се минали сто години и повече, откато се върнали от робската страна, а въжделените и с голямо нетърпение очаквани блажени времена все още не настъпвали. Те започнали да се съмняват в изпълнението на месианските обещания, и даже да отхвърлят Божия промисъл, въздаващ всекиму заслуженото, и говорели: “всеки, който върши зло, е угоден Богу, и Той благоволява към такива; и къде е Бог на правосъдието?” (Малахия 2:17). При такова неверие в Бога, те взели да считат условията на завета безполезни и да усвояват езически понятия и нрави (Малахия 3:14-15). Нужно е било животворно пророческо слово, което да повдигне този отпаднал духом народ, да оживи изгасващата у него искра вяра в божествените обещания и да вдъхне надежда в скорошното изпълнение на последните. В това, именно, се заключавала и задачата на пророк Малахий.

Прочетете още „Книга на пророк Малахий. Сведения за пророка и време на неговото служение*“ →

Христо Попов

Пророк Захарий (от еврейски памет за Бог) произлязъл от свещенически род: бил син на Варахий и внук на Адай (1:1) – свещеника и сам бил свещеник (Неемия 12:12, 16). Отците на Църквата го наричат сърповидец, по едно от виденията, в което летящ по въздуха свитък му се представил във форма на сърп (5:1-4). Към пророческо служение бил повикан твърде млад (“юноша” – 2:4), в 8-мия месец от 2-рата година на Дарий-Истасп, тоест два месеца след пророк Агей. Пророк Захарий така също, както и Агей, подбужда юдеите да построят храма, указва условията за щастлив живот и разяснява Божиите обещания за светлото бъдеще на избрания народ. Неговото служение било по-продължително от това на пророк Агей: речта, изложена в 7-ма глава, била произнесена от него в 4-тата година на Дарий Истасп; а от съдържанието на 10-14 глави се вижда, че той пророчествал и след освещението на храма, или след 6-тата година от царуването на Дарий, защото в тези глави никак не се говори за построяване на храма и посленият се предполага за свършен. Кога, именно, се свършило неговото служение, какъв е бил животът му и кога той е умрял – за това няма достоверни сведения. Паметта на св. пророк Захарий-сърповидец Църквата празнува на 8 февруари.

Отличителни свойства на книгата

Книгата на пророк Захарий е бележита по своето изложение. Речта на пророка се отличава с краткост, сбитост, с отсъствие на връзка при прехода от един предмет към друг, с изобилие на символични видения, поради което тя е трудна за разбиране. Никой от пророците не представя такива подробни предсказания за последните дни от живота на Спасителя – при това отнасящи се понякога до подробности каквито указва Захарий, например, за входа на Иисус Христос в Иерусалим на жребец (9:9), за предаването Му за 30 сребърника и употребяването на тези пари (11:12-13), за пробождането на реброто Му (12:10), за бягството на апостолите от Гетсиманската градина (13:6-7) и за слънчевото затъмнение в деня на Христовото разпятие (14:6-7). За забелязване е, че пророчествата за бъдещите събития в Христовата църква са ясни при евангелската светлина, а останалите пророчества не са ясни и са трудни за разбиране.

Съдържание на книгата

Книгата на пророк Захарий се състои от пристъп (1:1-6) и две части: 1) символични видения и действия (1:7-6, 15) и 2) пророчески речи (7-14 глави).

В пристъпа е изложена встъпителната реч на пророка. В нея Захарий, като обозначава времето на своето служение и посочва на своя произход, напомня на своите съвременници, че техните бащи прогневили Бог; но сега Бог ще измени Своите отношения към тях, ако те се откажат да следват примера на бащите, ако се обърнат към Него и бъдат послушни на Неговите пророци, чиито думи, по свидетелството на самите техни прадеди, точно се сбъднали (1:1-6).

В първата част се излагат 8 видения, които били представени на пророка в една нощ. Те са кратки и съдържат Божии обещания за постепенното издигане благосъстоянието на върналия се от плена народ.

В първото видение на пророка е представен ездач на червен кон, а зад него други ездачи на червени, сиви и бели коне (1:7-17).

Във второто видение пророкът вижда четири рога и четирима дърводелци и ангел, който обяснява самото видение (1:18-21).

В третото видение вижда ангел, който държи в ръката измерителна връв и идва да измери Иерусалим (глава 2-ра).

В четвъртото видение съзерцава първосвещеник Иисус в изцапани дрехи (глава 3-та). Тук се съдържа пророчество за Восток (в еврейската Библия – Младочка) или за Месия, Който в един ден ще изглади пороците на земята, тоест в един ден на Голгота ще извърши изкуплението на човечеството (Евреи 7:27; 9:12; 10:10).

В петото видение пророкът съзерцава вън от храма златен светилник, с чаша на върха; в чашата течело масло от две маслини, които стоели от двете страни на светилника. Маслините източвали не само масло, но и злато. Светилникът, който стоял вън от храма, показвал на това, че в новозаветните времена богослужението няма да се ограничава от място, а ще се извършва по цял свят. Двете маслини, които източвали злато и елей, по обяснение на ангела, означават: “двама помазаници, служещи Господу” (глава 4-та). По обяснението на светите отци, тук под две маслини или два помазаника се разбират евреите и езичниците, които щели да съставят новозаветната църква. По думите на пророк Иеремия (11:16), Сам Бог нарича Израил маслина. Апостол Павел нарича евреите добра маслина, а езичниците – дива (Римляни 11:17-24).

В шестото видение на пророка е показан летящ във въздуха свитък, изписан от двете страни с проклятия на крадците и клетвопрестъпниците (5:1-4). С това видение се показвало на върналите се от плена, че те ще загинат и в отечеството, ако не се изправят.

В седмото видение пророкът съзерцава жена, седнала в ефа (мярка за зърнени храни), а други жени носели ефата във Вавилон (6:1-7). Това видение показвало, че всякаква неправда и измама, усвоена от евреите във Вавилон, трябва да бъде там и оставена.

В осмото видение пророкът вижда четири колесници, впрегнати с четири разноцветни коне. Те означавали Божиите служители, които се отправят за земята да извършат съд и да отделят праведните от нечестивите (6:1-8). Това видение било съединено със символично действие. Бог заповядал на пророка от злато и сребро, донесени от Вавилон в дар на храма, да направи венци и да ги възложи върху главата на първосвещеник Иисус, Йоседековия син и да възвести, че ще дойде Месия (Восток), Който ще съгради храма и ще бъде първосвещеник.

Във втората част се излагат три пророчески речи, които имат за предмет месианското спасение.

Първа реч. Глави 7-ма и 8-ма

Тази реч била произнесена по следния повод. В 9-тия месец от 4-тата година на Дарий Истасп, когато постройката на храма била на свършване, ветилските жители пратили двама души да попитат Иерусалмските свещеници – трябва ли да се пости в 5-тия месец, както това те правели вече много години. По този повод пророкът получил откровение и им отговорил, че постите в 5-тия и 7-мия месеци не са установени от Бога, а евреите ги съблюдават в спомен на постигналото ги наказание за упорство в греховете. А сега Бог отново ще живее в Сион. Иерусалим отново ще стане многолюден: Бог ще призове Своя народ от изток и от запад. Но юдеите трябва да изпълняват Божиите заповеди, да говорят истината, да бъдат доброжелателни, да не прибягват към лъжлива клетва. Ако така постъпват, постите в месеците: четвъртия ден – денят на превзимане Иерусалим от Навуходоносор (в 11-тата година на Седекий), петия (10-тия ден – денят на изгаряне храма от Навузардан), седмия (3-тия ден – денят на убиване Годолий, наместник на Навуходоносор) и десетия (10-тия ден – началото на обсаждане Иерусалим от Навуходоносор в 9-тата година на Седекий) – ще се обърнат на светли и радостни празници. Тогава ще идват в Иерусалим много племена и силни народи, за да се помолят Богу. “Во дни они имется десять мужей от всех племен языческих, и имутся за ризу мужа Иудеьнина, глаголюще: пойдем с тобою, зане – слышахом, яко Бог с вами есть”.

Съдържанието на речта показва, че тя се отнася към месианските времена, когато църквата Христова се разпространява и в нея влизат повече езичници, отколкото евреи: 10 езичници се падат на един юдеин.

Глава 8:19. С Моисеевия закон бил установен само един пост в годината – на празник Очищение, който се падал на 10-тия ден от месец Тишри, нашия септември (Левит 14:1-14; Изход 23:26-32). Но освен този законен пост, учредявани били необикновени пости по случай на народни бедствия, за умилостивяване Бога. Едни от тях били временни (Съдии 20:26; 1 Царства 7:6; 31:13; Йоил 20:25), други се пазели всяка година. Към тези последните се отнасят упоменаваните тук четири поста, които били пазени през всичкото време на Вавилонския плен (Захария 7:5). Евреите в дните на пророк Захарий питали свещениците и пророците: трябва ли тези пости, установени в дни на народни бедствия, да се пазят след отминаване на бедствията, когато Иерусалим и храмът са вече възстановени (Захария 7:3-7)? В отговор дава се на запитаните да знаят, че отсега дните на поста в памет на народните бедствия трябва да бъдат прекарвани не в скръб, а в радост и веселие, като празник, с който се изразява благодарност на Бога за избавяне от тези бедствия. Но за да бъде угодна на Господа тази благодарност, тя трябва да бъде свързана с любов към ближните – с любов към истината или справедливостта към тях и към мира: истину и мир возлюбите. Както постите, така и празниците са неприятни Богу, ако тези, които постят и празнуват, обиждат ближните си, притесняват слабите и предизвикват скарвания и оплаквания.

Прочетете още „Книга на пророк Захарий. Сведения за пророка*“ →

Христо Попов

Пророк Агей (от еврeйски тържествен) живял и пророчествал след завръщане на евреите от вавилонския плен. Никакви исторически сведения не съществуват за неговия произход и за живота му преди пророческото служение. По предание, записано от св. Епифаний, епископ Кипърски, той се родил във Вавилон и в юношеска възраст дошъл в Иерусалим заедно с княз Зоровавел и с първосвещеник Иисус в първата година от царуването на Кир (1 Ездра 2:3-65). Пророческото си служение започнал във втората година от царуването на Дарий Истасп, в 520-та година (Агей 1:1), тоест 15 години след завръщането си от Вавилон. Неговата памет Църквата празнува на 16 декември.

Състояние на юдеите във времето на пророк Агей

От указа на Кир, с който се обявява свобода на всички еврейски пленници във Вавилон, твърде малцина се възползвали: в отечеството се върнали само 42,360 свободни юдеи и 7337 техни роби; от 24 свещенически чреди (смени) само четири се върнали в Иерусалим (1 Ездра 2:36-39). В 7-мия месец те възстановили жертвеника и започнали да принасят жертви, като в това време приготвяли материал и средства за построяване на храма. Във втория месец на 2-рата година след връщане от плена, те, под звука на свещеническите тръби и при пение на левитите, сложили основа на храма; при това, младите хора искрено се радвали и възклицавали, а старите, които още помнели великолепния Соломонов храм, разрушен и изгорен от халдеите преди 52 години, горко плачели, като виждали бедността на новопостроявания храм. Юдеите твърде усърдно се заели с построяването на храма, но още от самото начало срещнали препятствия. Полуезичниците самаряни, които се покланяли и на Иехова, и на идолите, предложили на юдеите своето сътрудничество в построяването на храма, но юдеите им отказали. Тогава самаряните чрез подкупи започнали да скланят местните сатрапи да не бързат с изпълнение заповедта на Кир, който в това време водел война с масагетите. При Кир те нищо не успели да направят със своите клевети, но приемниците на Кир – Камбиз и Лъже-Смердис – вече обръщали внимание на техните доносничества. Лъже-Смердис спрял постройката на храма, защото нему донесли, че юдеите не само храм строят, но укрепяват и Иерусалим, с цел да отхвърлят персийското иго. Тази забрана се продължавала в течение на 15 години, до 2-рата година от царуването на Дарий-Истасп (1 Ездра 4:24). При такова продължително спиране на работите евреите мислели, че не е още настъпило време за построяване на храма, и че до изтичане на 70-годишното запустяване, Богу не е угоден никакъв храм. Така продължавали те да мислят и след възцаряването на Дарий-Истасп, когато обстоятелствата се били изменили и не съществували никакви пречки от страна на враговете; тяхното предишно горещо усърдие за построяване на Божия храм охладняло, ревността им пропаднала. Те не довършвали сега храма не защото не смеели, а защото не искали. При това храмът бил твърде необходим. Божият завет с евреите изисквал особено място за видимо общение между Бог и народа. Както при сключване на завета било заповядано да се построи скиния, в която Бог благоволил да обитава сред народа, така и сега, когато върналите се от плена пожелали да възстановят завета с Бог, прекъснат във време на плена, трябвало по-скоро да се построи храмът, защото с него било съединено съществуването на завета и изпълнението на Божиите обещания. Храмът бил училище, където юдеите се възпитавали, учели и приготвяли за достойно приемане на Спасителя. Бог наказвал юдеите за тяхното нехайство към храма, вразумявал ги чрез разни бедствия, но те не искали да разберат и, както по-рано, си оставали безгрижни. При такова едно тяхно състояние Бог изпратил пророк Агей – да им обясни причините на техните бедствия, неуспеха в трудовете и да ги подбуди да довършат постройката на храма. Това съставяло задача и цел на пророк Агеевото пророческо служение.  

Съдържание на книгата

Книгата се състои от две глави и съдържа четири пророчески речи: 1-вата реч е изложена в първа глава, а останалите във втора. Главен предмет на пророческите речи е построяването на храма.

В първата реч пророкът от име Божие укорява юдеите, които говорели, че не било настъпило време за построяване на Божия храм, а пък сами живеели вече в украсени домове. Пророкът указва, че Бог, за тяхната небрежност към храма, ги е наказвал със суша, безплодие, оскъдност във всичко и с други бедствия. Речта на пророка силно подействала. Народът, обзет от страх, още в същия месец пристъпил към постройката на храма (глава 1-ва).

Втората пророческа реч е изложена в 2:1-10. В нея пророкът ободрява строителите на храма да не падат духом при съображението, че построяваният от тях храм е като че ли, нищо в очите на виделите предишния великолепен храм. Те от никога не трябва да се боят и мъжествено трябва да продължават своята работа, защото Бог е с тях, Той е техният помощник, защитник и покровител. Новопострояваният храм не е богат със злато и сребро, но след потръсването на небето и земята, славата на този втори храм ще бъде много по-велика, отколкото славата на първия.

Третата пророческа реч се съдържа в 2:11-20; в нея пророкът говори на юдеите, че те без храма, в който получават очищение и освещение, всички били нечисти, поради което и самите техни жертви не били угодни Богу и Бог ги е наказвал с безплодие на земята; но в бъдеще Бог ще им даде благословение: земята и дърветата ще принасят изобилни плодове.

В четвъртата пророческа реч (2:21-24) се говори, че Бог, след силно раздвижване на небето, земята, морето и сушата ще събори престолите на царете и ще изтреби езическите царства, а Зоровавел ще приеме под Свое покровителство и ще го пази цял и невредим като печат или пръстен на ръка.

Глава 1-ва, стих 1-ви. Първата реч е произнесена във 2-рата година на Дарий Истасп, в 6-тия месец, в 1-вия ден на месеца или в празника новомесечие, когато народът се е събирал при жертвеника за принасяне празнични жертви и пред очите си видял развалините на храма; в това време народът могъл по-силно да почувства скръбта поради неудалото се построяване на храма.

Стих 4-ти. Истесаных – домове, обковани с дървени дъски.

Глава 2-ра, стих 2-ри. Втората реч е произнесена в 21-вия ден на 7-мия месец, в празника на Колибите.

Стих 7-ми. Еще единою потрясу. Първи път силно раздвижване на небето и земята станало при сключване на Синайския завет (Изход 19:16-18). Бог възвестява, че Той ще произведе още по-голямо раздвижване, тоест ще сключи отново завет. Апостол Павел, привеждайки това място от пророк Агей, под първо раздвижване на небето и земята разбира раздвижването в стария завет при Синай, когато Бог дарил закон, а второ колебание на небето и земята започнало, когато Син Божи слязъл на земята и извършил преврат в езическите царства и основал Своята църква, а ще се свърши при второто Негово пришествие, когато настоящите небе и земя ще бъдат унищожени и ще се явят ново небе и нова земя (2 Петр. 3:13). “Думите: още веднъж, казва светият Апостол, означават, че колебливото, като сътворено, ще се измени, та да пребъдва неколебливото” (Евреи 12:27). Под предишно колебание апостолът разбира старозаветната скиния, която трябвало да се поколебае, да се измени, защото била временна, имала само сянката на идващите блага, а под непоколебимо разбира Божието царство или Христовата църква, (-26, 28).

Стих 8-ми. Сотрясу вся языки – ще произведа съд над всички народи. Приидут избранная (в латинската Библия – veniet Desideratus) – ще дойде Въжделеният Чаянието на всички народи, тоест ще се яви Спасителят на света.

Стих 9-ти. Всички съкровища са Мои, казва Бог, но Аз не се нуждая от тях и не ги искам.

Стих 10-ти. Думите “и мир души… церковь сию” отсъстват в еврейската Библия.

Глава 2:21-24. Зоровавел бил внук на последния, пред вавилонския плен, юдейски цар Йехония; чрез него се запазил царският род на Давид, от когото след време щял да произлезе Спасителят. Зоровавел, като ходатай, вожд на своя народ, началник, създател на храма, бил предобраз на Иисус Христос. Тук се говори, че Бог, когато извърши преврата в езическите царства, ще вземе под Свое покровителство Зоровавел, грижливо ще го пази като Своя драгоценна собственост, както обикновено хората грижливо пазят пръстена с печат. Това пророчество има месианско значение: личността на Зоровавел тук е важна не сама по себе, понеже той лично не е могъл да проживее до онова време, когато Бог щял да извърши преврата в езическите царства, да разтърси небето и земята, тоест да сключи нов завет, а той се взима тук като представител на Давидовия дом и на него се пренася обещанието, дадено на Давид, за вечното царство. Това обещание е изпълнено на Давидовия и Зоровавеловия Потомък (Матей 1:1; Лука 3:27) – Иисус Христос, Чието царство е вечно (Лука 1:32-33) и ще унищожи всички езически царства (Даниил 2:44; 1 Коринтяни 15:24).

____________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Агей, на руски език и св. пророк Агей (живял VI-V век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dN4

Христо Попов

Пророк Софоний (от еврейски тайнозрител) бил син на Хусий, внук на Годолий, правнук на Аморий, праправнук на Езекия (1:1). Такова дълго родословие, по мнението на тълкувателите, указва на неговия произход от знатен род. Според преданието, записано от св. Епифаний, пророкът произлизал от Симеоново коляно. Пророческото си служение прекарал в дните на юдейския цар Йосий (1:1), който царувал от 641-610 година. Понеже пророкът в своята книга изобличава юдеите в открито идолопоклонство, което било прекратено по цяла Юдея чак в 18-тата година от царуването на Йосия, то естествено е да се заключи, че той произнесъл своето пророчество в първите години от царуването на Йосий.

Паметта на св. пророк Софоний Църквата празнува на 3 декември.

Съдържание на книгата

Главната мисъл на книгата е – Бог, чрез съд над човечеството, окончателно ще унищожи злото в света и от праведниците измежду всички народи ще образува Своето блажено царство. Тази мисъл е изложена в 3 глави: в 1-ва се говори за бедствията, които ще постигнат евреите, във 2-ра – за бедствията на езичниците, а в 3-та се рисува съвременното на пророка печално религиозно-нравствено състояние на Иерусалим и в противоположност на това, се начертава светла картина на бъдещото състояние на света, което ще настъпи след съда.

Отначало пророкът възвестява Божието определение за изтребване на целия свят – на нечестивите хора, животните, рибите и птиците, както е било във време на потопа. Частно, Бог ще простре Своята ръка върху Юдея и Иерусалим: ще унищожи имената на разните Ваалови идоли, имената на жреците и самите жреци. Също така ще постъпи и с онези, що се покланят на небесните светила по покривите, които се кълнат в Бог и в Молох, които отстъпват от Иехова и не Го признават за свой Бог. Изтребването ще се започне от царския дом, и никой няма да бъде пощаден; плач и ридание ще се разнася по целия град; нечестивият никъде не ще може да се укрие, защото Бог със светилник ще прегледа и претърси Иерусалим. Всичко ще бъде разграбено, хората ще бъдат като слепи, кръвта им ще бъде излята като прах, а труповете им ще бъдат изхвърлени като сметище (глава 1-ва).

Нека поне смирените да потърсят Бог, защото не ще могат никъде да се укрият в деня на гнева Господен, когато всички страни ще бъдат разорени. Защото ето, филистимските градове ще опустеят и ще станат владение на юдеите; а моавитяни и амонитяни ще ги постигне участта на Содом и Гомор; етиопяни ще бъдат избити с меч, а Асирия с Ниневия ще се превърнат на пустиня и развалини (глава 2-ра).

Тежка ще бъде участта на прочулия се със своите престъпления и нечистотии град Иерусалим, любим като гълъбица, но не слушащ божествените наставления. Неговите князе и началници са като рикаещи лъвове, съдиите – като хищни вълци, пророците (лъжливите) са празнословци, лекомислени, а свещениците оскверняват светлината и нарушават закона, без да гледат на това, че Бог постоянно явява пред тях Своето правосъдие и наказва беззаконниците. Ако Иерусалим иска да види Божието правосъдие, нека почака деня, когато Бог ще стане, ще събере всички народи и царства и над неправедните от тях ще излее всичката ярост на Своя гняв. Тогава Той ще даде чисти уста на народите, всички да призовават Неговото име и единодушно да Му служат. Тогава и Иерусалим няма да се срамува от своите постъпки, с които е сгрешил пред Бог, защото от неговата среда ще бъдат отдалечени всички горделивци. Нека се радва и тържествува Сионовата дъщеря: сам Бог ще я спаси, ще събере нейните разсеяни чеда и ще ги направи знаменити и славни между всички народи на земята (глава 3-та).

Глава 3-та, стих 3-ти. Яко львы рыкающе – както лъвовете със своето рикаене и свирепост навеждат ужас на всички животни, така и иерусалимските управители навеждат страх у народа със своите жестокости и неправосъдие. Вместо “волцы аравийстии” в еврейската Библия стои: “волцы вечерние”, тоест, вълци, които, силно изгладнели до вечерта, бързо се хвърлят върху плячката и цяла я изяждат, без да оставят нещо за другия ден.

Стих 4-ти. Презорливы – презрители, пренебрегващи истината. Нечествуют в закон – нечестиво постъпват в името на закона, тълкувайки го лъжливо, посвоему.

Стих 5-ти. Во истязании – във въздаянието.

Стих 7-ми. Углы их – основите, твърдините, на които се държало тяхното царство. Стих 7-ми. За вся елика отмстих на нем. – Аз бих простил на еврейския народ, ако той се покае – казва Бог, – нищо не бих изпълнил от онова, що съм определил да направя и да му отмъстя, бих отменил всички, определени от Мене бедствия и наказания. Истле все листвие их – обаче, злото е непоправимо: развалени са не само дърветата, но и листата, тоест не само бащите, но и малките деца.

Стих 8-ми. Потерпи Мене в день воскресения Моего во свидетелство – почакайте до онзи ден, когато аз ще се вдигна за опустошение (еврейска Библия).

Стих 9-ти. Тогда обращу к людем язык в род его – тогава всеки народ ще прославя Бога на своя роден език, а не само на еврейски, както е било в стария завет. В еврейската Библия стои: “тогава Аз ще дам на народите чисти уста, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно”.

Стих 11-ти. Не имаши приложити величатися на горе святей Моей – след като изтребя горделивците и беззаконниците, ти няма повече с тях да се гордееш на Моята свята планина.

Стих 13-ти. Пожируют – ще пасат, ще се хранят.

Предсказанията на пророк Софоний за Божия съд над народите се изпълнили във войните на вавилоняни, които били оръдие на Божия гняв против нечестивите и порочни хора. Но, предсказвайки за събитията, които щели да настъпят в скоро бъдеще, пророкът със своя вдъхновен поглед прониквал и в месианските времена. Така, той предсказва за разпространение на истинското боговедение по цялата земя, за окончателно изтребване на нечестивите и създаване общество от праведни хора, които ще се намират под милостивото покровителство на Иехова и ще бъдат избавени от всички нещастия и скърби (3:9, 15, 20). Очевидно е, че тук той подразбира духовния Израил, новозаветната църква. Това започнало да се изпълнява с първото идване на Спасителя, а окончателно ще се изпълни при второто Негово пришествие на земята.

Забележка. От книгата на пророк Софоний се взимат две паримии: 1) 3:8-15 на Велика Събота, поради това, че възвестяваното в това пророчество всемирно разпространение на вярата е плод на Христовата смърт и възкресение, и още поради това, че думите: “потерпи Мене в день воскресения Моего” (3-8), по мнението на блажени Иероним и блажени Августин, съдържат пророчество за Христовото възкресение, след което, по думите на Спасителя, ще се започне; “суд миру сему” (Иоан 12:31); и 2) 3:14-15 на празник Вход Господен в Иерусалим, поради това, че проявилото се в този случай веселие и ликуване на народа предизобразява щастливите дни за вярващите в Христовото царство, за което нещо се говори в дадено пророчество.

___________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Софоний, на руски език и св. пророк Софоний (живял VII век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dMM

Христо Попов

Пророк Авакум (от еврейски борец) в своята книга не указва – откъде бил и кога пророчествал. Остава да се правят за това заключения от някои места на неговата книга. От надписа, който пророкът поставя в края на своята молитвена песен: “на началника на хора, за съпровод на музикалните струнни оръдия” (еврейска Библия 3:19), се вижда, че той по рождение принадлежал към Левийното коляно и бил от числото на длъжностните лица при богослужбеното храмово пение. Своето служение прекарал в Юдейското царство: пълното негово мълчание за Израилското царство дава основание да се предположи, че той е пророчествал вече след разрушение на това царство. В своята книга (1:5-6) пророкът говори за нашествието на халдейците като за народ нов, който юдеите още не са виждали, но ще го видят в земята си даже съвременниците на пророка (во дни ваши); ще рече, Авакум пророчествал преди 606 година, когато за пръв път халдеите се явили в Юдея при Йоаким, Йосиевия син. В 4-та книга Царства 21:10-15 се говори, че Бог в царуването на Манасий чрез своите пророци застрашавал юдеите с нашествие от неприятелите (разбират се халдеите). От пророците, които най-първо нарекли халдеите врагове на евреите, на нас е известен Авакум; вероятно, него, именно и трябва да подразбираме в числото на пророците, предсказали на Манасий за бедствието, което щяло да постигне неговото царство. Ако е така, то пророк Авакум бил по-млад съвременник на пророк Наум и неговото служение се пада на втората половина отт царуването на Манасий (678-643). Паметта на св. пророк Авакум се празнува на 2 декември. 

Цел на Авакумовото пророчество и език на неговата книга

Положението на юдеите в царуването на Манасий било твърде печално: жестокостта, грабителството, насилието, враждата, раздорите не могли да бъдат изкоренени от покаялия се и върнал се от плена Манасий; пророците предсказвали нови бедствия на народа и при това, страшни (4 Царства 21:10-14; 2 Паралипоменон 33:10-18), въпреки утешителните думи на пророк Наум, че Асур няма повече да притеснява Юдея. Народът, естествено, излязъл от търпение, роптаел против своята съдба, порицавал божествения промисъл и със страх гледал на бъдещето. Оттук, целта на Авакумовото пророчество била – да установи правилен възглед върху непостижимите пътища на Божия промисъл, да укаже, че Бог допуска на нечестивите само временно да имат превъзходство над благочестивите, но никога не оставя нечестивите ненаказани, поради което и бедствията на праведните са временни. Праведниците, благодарение на своята вяра, ще останат живи при всякакви изпитания, а нечестивите ще загинат, подобно на халдеите.

Езикът на книгата се отличава с краткост, точност и живост на образите, така че, от литературно гледище, тя принадлежи към числото на най-бележитите библейски писания. Критиците на свещения текст не намират достатъчно думи да възхвалят величието, простотата и поразителността на Авакумовите изображения. Особено величествена и силна е в еврейската Библия съдържаща се в 3-та глава песен, която 70-те превели не съвсем ясно и точно.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е: неправедният, беззаконникът ще погине, а праведният чрез своята вяра ще бъде жив. Тази мисъл е разкрита в три глави: в първите две глави тя се разкрива във форма на разговор между Бог и пророка, а в 3-тата – във форма на молитва или песен от лицето на пророка.

Пророкът се оплаква против царуващите в народа развала и угнетяване на праведните от нечестивите и пита – докога ще се продължи такъв порядък. На това Бог отговаря, че Той ще извърши над народа съд чрез халдеите, които унищожават всичко на своя път и събират пленници като пясък. След като проявят жестокост и насилия и удържат победи, те (халдеите) ще се възгордеят и ще започнат своята собствена сила да считат за Бог. Но у пророка, след получаване този отговор, се родило ново недоумение – защо Бог допуска да накаже евреите, именно чрез халдеите, когато последните са по-виновни от евреите: те са жестоки, надменни, нечестиви и подобно на рибари, ловят народите в своите мрежи. Нима Бог не може да сложи край на едно зло иначе, освен чрез друго по-голямо зло (глава 1-ва)?

След известно време, пророкът, който с напрегнатост очаквал отговор, получава повеля да запише отговора с ясни букви на скрижали, за да може четящият скоро да прочете, именно: “към съмняващия се няма да благоволи Моята душа, а праведният чрез вярата си ще бъде жив”. Заедно с това Бог научава пророка, че враговете (халдеите) в свое време ще бъдат жестоко наказани и погубени за своите злодеяния: нито техните крепости, нито пък техните златни бездушни идоли ще могат да ги защитят, защото Бог не е в тях, а в Своя свят Иерусалимски храм обитава (глава 2-ра).

Пророкът, доведен в ужас от откровението за бъдещето, се обръща към Бог с молитва, в която изобразява безпределното Негово всемогъщество и изразява готовност без униние да посрещне предстоящите бедствия. Той моли Бог да помилва евреите, както някога помилвал техните прадеди, като ги спасил от египетското робство и като направил велики чудеса при въвеждането им в Обетованата земя. Пророкът предвижда бъдещата съдба на своите съвременни съотечественици, разоряването на Юдея, но заедно с това изразява надежда за спасение от Бог; макар неприятелят да опустоши всичко, да отнеме плодовете, хляба, стадата, но пророкът спокойно всичко ще посрещне, защото вярва в Бог на своето спасение и в Него намира радост и веселие (глава 3-та).

Глава 1-ва, стих 11-ти. От еврейски ще се преведе: “тогава неговият дух (на халдейския народ или на вавилонския цар) ще излезе от пределите си, ще мине чертата (на справедливостта) и ще съгреши, като направи своето могъщество свой бог”, тоест вавилонският цар, след като пороби царства и народи, разруши Юдейското царство и се прослави чрез победи, извънмерно ще се възгордее и вместо да благодари Богу за даруваните могъщество и слава, сам себе си ще обяви за Бог и ще обоготворява своята сила.

Глава 2-ра, стих 1-ви. На стражи моей стану – пророците стоели на стража, когато се отделяли от всичко земно, бодърствали духом, очиствали ума и сърцето си и в молитвено състояние, се издигали на някаква височина, като че ли на камък, на духовна крепост; в такова състояние те очаквали божествено откровение, внимавали, кога лъч от Божията светлина ще проникне в техния ум, ще ги озари и какво ще им каже Бог в техния дух. Что отвещаю на обличение – какво трябва да отговоря на онези, които недоумяват за пътищата на Божия промисъл и като че ли, протестират против Божиите разпоредби. От тези думи ясно се вижда, че въпросите и недоуменията, с които пророкът се обръща към Бог, били не негови, а на народа.

Стих 3-ти. Божието откровение трябва да бъде написано на дъска, защото съдържащото се в него пророчество се отнася към бъдеще време и скоро няма да се изпълни. Апостол Павел думите на този стих “идый приидет и не умедлит” отнася към Иисус Христос, Който ще дойде и няма да закъснее да въздаде на всички вярващи (Евреи 10:37).

Стих 4-ти. Пророчеството, изказано от Бог чрез пророк Авакум, непременно ще се изпълни, макар и не скоро. Поради това, всеки търпеливо, със спокоен дух, с истинска, жива, твърда, непоколебима вяра трябва да очаква неговото изпълнение. Нашата вяра в Бог дава живот на нашия дух, защото вярата е, която нас приближава до Него, съединява ни с Източника на духовния живот. Твърдо вярващият в Бог човек при никакви обстоятелства не се смущава, във вярата той намира разрешение на всички жизнени въпроси и с тази вяра сам живее. На пророк Авакумовите думи “праведник от веры жив будет” апостол Павел основава своето учение за благодатно оправдание чрез вярата в Спасителя, без делата на закона (Галатяни 3:11, Евреи 10:38). Според Апостола, Авакум пророчествал, че в царството на Месия за спасението се изисква жива, истинска вяра; само при такава вяра Бог дарява оправдание и спасение всекиму – и на евреина, и на халдееца. Думите на пророк Авакум могат да бъдат приложени не към отделни само личности, но и към цели народи. Историята показва, че невярващите народи изчезват от лицето на земята, а устойчиво е само обществото от вярващите – църквата.

Глава 3-та. Надписание. Молитва Авакума пророка с песнию – молитва, която трябва да се пее под акомпанимент на музикални инструменти.

Стих 2-ри. Според някои тълкуватели, думите “посреде двою животну” указват на полагането на Иисус Христос в ясли (Лука 2:7). Но в еврейската Библия тези думи ги няма.

Стих 3-ти. В еврейската Библия, вместо “Бог от юга приидет и святый из горы приосененныя чащи”, стои: “Бог идва от Теман и Светият от планина Фаран”, което е сходно с Второзаконие 32:2. Град Теман и планина Фаран били съседни със Синайската планина. Тук пророк Авакум напомня на юдеите, че, както някога Бог бил милостив към техните прадеди, като им давал закон на Синай, вършел чудеса и ги спасявал от враговете, така и в бъдеще, когато настъпи определеното време, Той отново ще дойде, като че ли от Синай, от Теман и от Фаран, ще ги спаси от робство и отново ще ги въведе в Обетованата земя – в царството на Месия. Под “горы приосененныя чащи” – от планината със сенчеста дъбрава – Православната църква разбира Божията майка, която е планина от добродетели, осенена от Светия Дух (Канон на Рождество Христово и Неделя Вайя, ирмос 4-ти), а думите “покры небеса добродетель” отнася към Христос (Ирмос 4-ти на Сретение).

Стих 13-ти. Под “помазанныя” църквата разбира християните (канон на Петдесетница, 4-та песен). По такъв начин, пророк Авакум предсказва за спасението на хората (за влизането им в Христовата църква) чрез вяра в изкупителните заслуги на Иисус Христос, без делата на закона, тоест без своите лични дела, без да се надява на своите сили.

Тази молитвена песен на пророк Авакум съставя основа на 4-тата песен от църковните канони.

___________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Авакум, на руски език и св. пророк Авакум (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dMx

Христо Попов

Пророк Наум (от еврейски утешител) произлизал от село Елкот, поради което и се наричал елкошитянин (еврейска Библия 1:1). Според блажени Иероним село Елкот или Елкеса се намирало в Галилея. Понеже Израилското царство във времето на пророк Наум не съществувало, вероятно, той е живял в Юдея и може би, в Иерусалим, още повече, че речта си той обръща към Юдея (1:15). За времето на неговото пророческо служение няма преки указания в книгата му и то трябва да се определи от нейното съдържание.

Пророк Наум говори за окончателното разрушение на столицата на Асирийското царство – Ниневия (1:9); ще рече, той живял по-рано от 606 година, в която се предполага да е станало разрушението на тази столица. За Израилското царство, което било разрушено от асирийци в 722 година, пророкът съвсем замълчава: то като че ли не съществува. В своята книга той говори, че врагът – асирийският цар, вече минал по Юдея, отдалечил се от нея и тя сега свободно може да празнува своите празници, защото бедствието от асирийци няма вече да се повтори (1:15). Освен това, от съдържанието на неговата книга се вижда, че нему била известна книгата на пророк Исаия (Исаия 10:27 срв. Наум 1:13; Исаия 13:16; срв. Наум 3:10; Исаия 24:1; срв. Наум 1:4-5; Исаия 47:2-3; срв. Наум 3:5; Исаия 51:19; срв. Наум 3:7; Исаия 52:17; срв. Наум 2:1). Въз основа на тези указания, дейността на пророк Наум тълкувателите отнасят към времето на юдейския цар Манасий и повод за произнасяне пророчеството считат пленяването на този цар от асирийци. Действително, когато асирийци взели в плен безбожния юдейски цар Манасий и окован, го откарали във Вавилон (2 Паралипоменон 33:11), опечаленият народ, обкръжен от врагове и не виждайки за себе си отникъде помощ, в пленяването на своя цар трябвало да види предвестие на своето пленяване от вавилоняни, предсказано от пророк Исаия (глава 39) и Михей (4:8-10) и постоянно да очаква асирийските войски. Тогава, именно, се раздал гласът на пророк Наум: “бедствието вече няма да се повтори; празнувай, Юдео, твоите празници: няма повече да минава по тебе нечестивият” (1:9-15). “Сега, казва Бог, Аз ще съкруша неговия ярем, лежащ върху тебе; и твоите вериги (на твоя цар) ще разкъсам” (1:13). В плена Манасий се разкаял и Бог го възвърнал на царството му в Иерусалим, след което той захванал да служи на истинския Бог (2 Паралипоменон 33:13-18).

По такъв начин, времето на пророк Наумовата дейност съвпада с годините на Манасиевото царуване (698-643). Паметта на св. пророк Наум се празнува на 1 декември.

Съдържание на книгата

Предмет на Наумовото пророчество служи Божието определение за окончателната гибел на Ниневия, а заедно с нея и на цялото асирийско царство. Пророчеството е изложено в 3 глави: в 1-ва се съдържа Божието определение за гибелта на Ниневия; във 2-ра – изпълнението на това определение и в 3-та – причините на нейната гибел.

Божието определение за гибелта на Ниневия пророкът започва с величествено описание свойствата на Иехова, Бога ревнител, Който, макар и дълго да търпи беззаконията на хората, в същото време, по Своето правосъдие, не оставя ненаказани греховете и по Своето могъщество, привежда Своите определения в изпълнение. Ето защо, надяващите се на Него ще бъдат избавени от бедствия, а за противещите се на Неговата свята воля няма спасение. Юдеите ще бъдат избавени от нещастието, а асирийци, макар и да са могъщи, окончателно ще бъдат изтребени заедно със своите идоли. Пророкът вече съзерцава с духовни очи изпълнението на Божия съд и вече чува гласа на глашатай по юдейските планини, призоваващ евреите спокойно да празнуват своите празници и да изпълняват дадените Богу оброци (глава 1-ва).

Бог ще разруши Ниневия и чрез това ще възстанови унищоженото от нея величие на Яков. Ето вече нейните стени са обсадени; тя е превзета от неприятелите, които грабят несметните ѝ богатства, а жителите ѝ откарват в плен. Безвъзвратно загива считалото се досега непристъпно леговище на лъвовете, напълнено с богата плячка; сложен е край на страшната Ниневия: гласът на нейния глашатай, викащ за подчиняване под Асирия, няма вече да се раздава между народите (глава 2-ра).

Причините на това са, че Ниневия е град кръвен – тоест в него се извършват убиства, – вероломен и разбойнически; тя като красива блудница продавала народите в своето блудстване, за което Бог ще я обезслави и опозори, така че всички, които я видят, ще побегнат от нея и с изумление ще говорят: нещастната Ниневия! Кой ще я оплаче? Нейните крепости ще бъдат като смокиня с добре узрели смокини; само да се разтърси дървото и те ще паднат в устата на ядещия. Тя не може да се надява на своите войници, защото във време на обсадата те ще се уплашат като жени, а многочислената ѝ войска ще се разлети като скакалци при изгряване на слънце. Пороците на Ниневия са толкова много, че нищо не може да ѝ помогне и да я излекува. Тя, за удивление на всички, ще загине. Падането на Ниневия ще бъде радостен празник на земята за всички народи, които, изумени от важността на неочакваното събитие, весело ще ръкопляскат и от сърце ще се радват. Никой няма да пожалее за Ниневия, защото няма народ, който тя да не е обидила, мъчила и поробвала (глава 3-та).

Глава 1-ва, стих 8-ми. И в потопе пути скончание сотворит, от еврейския текст – чрез силен разлив на водите Той ще произведе разрушение, тоест Ниневия ще бъде разрушена чрез силно наводнение на река Тигър. Стих 11-ти. Тук се има предвид асирийският цар Сенахерим, който с многобройна войска нахлул в Юдея, превзел някои градове, решил да превземе Иерусалим и изрекъл хула на Бога, считайки Го безсилен. Стих 12-ти. Бог говори на Ниневия: макар ти, Ниневио, да владееш много народи и царства, като че ли владееш много води, обаче, всички твои владения ще бъдат разделени между враговете и ти сама, като запустееш, ще бъдеш забравена от всички. Стих 13-ти. Тук Бог говори на юдеите, утешавайки ги с освобождението от асирийското робство.

Глава 2-ра, стих 2-ри. Този стих от еврейски ще се преведе: Иехова ще възстанови величието на Яков и величието на Израил, понеже грабителите ги ограбили и клончетата им изпочупили, тоест асирийци, като разбойници и грабители, вмъкнали се в Божието лозе (Палестина) и всичко унищожили.

Глава 3-та, стих 1-ви. Не осяжется ловитва – плячката, грабителски спечелена от никого не бива закачана, тоест постоянно пребъдва в Ниневия, не излиза от нея.

Стих 4-ти. Ниневия с всевъзможни хитрости и коварни договори привличала към себе си народите, подчинявала ги под своята власт, а след това вече разполагала със съдбата им по свой произвол.

Стих 8-ми. От еврейски ще се преведе така: “нима ти, Ниневио, си по-добра от Но-Амон, който, както и ти, се намира при река или канали? Водите бяха около него, морето беше негова ограда и стена”. Под Но-Амон се разбира знаменитият в древността град Тива или Диосполис в Горни Египет; в този град се намирало знаменитото прорицалище на идола Амон. Във времето на Херодот той се славел като глава на градовете в света. Бил разположен между притоците и каналите на река Нил, обкръжен от всички страни с води. Река Нил служела за него като градска стена и го защитавала от нападение на неприятелите. Обаче и този велик град бил разорен, а жителите му били преселени. Падането на този град могло да бъде указано за пример на град Ниневия.

Стих 16-ти. “Търговците у тебе са повече от звездите на небето: те като скакалци ще се пръснат по разни страни, без да се погрижат за спасение на отечеството”.

Стих 17-ти. Смесник – съюзник; пруг и акрида – два рода скакалци.

Изпълнение на Наумовото пророчество за падането на Ниневия

Проповедта на пророк Иона отсрочила гибелта на Ниневия само за 200 години. Нечестието отново се е усилило у ниневийци и викало за отмъщение от небето. При неразкаяността на жителите Бог чрез пророк Наум окончателно определил да погуби Ниневия. Изпълнители на този Божи съд над Ниневия били Киаксар, мидийски цар и Набополасар, вавилонски цар. Войските на съюзните царе цели три години обсаждали укрепения град без никакъв успех. Най-после през пролетта на третата година враг на града се явила самата река Тигър: през една нощ силно наводнение разрушило градската стена над реката на твърде дълго разстояние (3:14). Асирийският цар се отчаял и когато обсадителите се вмъкнали в града, той сложил голям дръвник в самия дворец, събрал всичкото злато, сребро, царски одежди, повикал своите наложници и евнуси и изгорял заедно с тях (3:15). Огромното количество злато и сребро победителите изнесли от Ниневия в Екбатан и Вавилон, а ограбеният град бил предаден на пламъка (срв. 3:13-15) и оттогава не бил издигнат. Това събитие станало в 606 година преди Рождество Христово.

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Наум, на руски език и св. пророк Наум (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dMb