Маргарита Загарова

Юродивостта, заради Господ Иисус Христос, е вид святост от сонма на светците. Това, може би, е едно от най-трудните служения и един от най-трудните пътища на съвършенството. Вероятно е и най-прекият път до Бога. Хората, поели този подвиг на раменете си, вършат всичко това по силата на своята воля. Често са подлагани на обиди, унижения и присмех, но колкото повече са обидите, толкова повече щастието им нараства, защото това е белег на неразпознаваемост, а това е тяхната основна мисия. Неразпознати и отхвърлени от всички да служат на Бога с цялата си любов и всеотдайност към Него. Светогорските старци казва за тях, че „…те по рождение си имат някаква естествена идиоритмичност, или странност, или още както бихме казали днес – особеност, която обаче, сама по себе си без Христос, няма никакво значение“ (монах Моисей Светогорец). Апостол Павел ги нарича „младенци в Христа“. Юродивостта ради Христа Бога е резултат от дълъг аскетичен подвиг. Тя е съзнателен избор на мъченически начин на живот при непрекъснатото потискане на собственото его. Наричат юродивите ради Христа „евангелски спасители на Църквата, хора на смирението, на жертвената любов, простота, бедност и борбеност.“

Повикът на юродивост ради Христа може да се открие още в древните векове на християнството в необятните пустини на раннохристиянският Изток. Църковният историк Евагрий в своята Църковна история пише за монаси, живеещи в пустинята, недояли, недоспали, бягащи от човешката слава. Те живеели в недоимък, в оскъдица, без дом и подслон. Освен юродиви, в пустинята е имало и монаси пустинници. И едните, и другите имат много прилики. Отрекли се от света, предали живота си на Бога, хора обдарени с богата сетивност, виждащи и усещащи Божието присъствие.

Темата на настоящата статия е свързана с подвизите на светогорските монаси в светогорските манастири и с живота на това благословено от Господа и от Света Богородица място, свързана е със светогорската традиция, а главен акцент е юродството в името Господне.

За база на тази статия, освен многото агиологични източници, съм използвала и една книга на светогорския старец Моисей Светогорец, който почина на 1 юни 2014 година. Наш съвременник, роден през 1952 година. Подвизава се 40 години в Света Гора Атон и се занимава с описание на житията на светогорските монаси, а пише и поезия, и критика. Благодарение на неговия труд до нас са достигнали много четива, разкриващи светостта и монашеските подвизи на атонското братство. Автор е на повече от 50 книги, много статии, приведени на различни езици. Православното монашество изгуби един свой труженик на истинското слово. Докоснеш ли се веднъж до него, винаги ще го търсиш и след това, защото с такава чиста мисъл и вяра всичко, до което той се е докоснал, носи белезите на светостта.

Света Гора Атон носи името си от обитателите в нея – това са хората, които са загърбили светския живот и са отдали и дните, и нощите си, и целия си живот на вярата и службата към Бога. Светогорската добродетел е развивана с търпение и постоянство. Тя не е случайна. Плод е на много вяра, търпение и монашески подвиг. Съставът на монашеската светогорска общност е разнороден. Има еремити, тоест обитатели на пустинята или така наречените пустинници, киновийници – това са монаси, които живеят в даден манастир и се подчиняват на едно общо правило, киновийник – така се нарича монахът; има послушници, духовни проповедници, исихасти – тоест безмълвници, затворници, кавсокаливити – наименованието идва от Максим Кавсокаливит от 14 век, който, бидейки юродив ради Христа, обикалял Света Гора, като не се застоявал на едно място дълго време, след като напускал колибата си я изгарял. Местността и скитът около пещерата, в която най-продължително се е подвизавал, носят неговото име Кавсокаливия. Има също така и обитатели на скитове, химнографи, агиографи, писатели, псалти, чудотворци. Една голяма палитра от святост, която е като диамант в короната на Православието.

Но между всички тях се отличават фигурите на онези, които са избрали най-трудния път на светостта. За тях св. апостол Павел казва: „завинаги остават младенци в Христа”. През целият си живот, или за определени периоди от време, в търсене да придобият все по-голямо смирение, те – така наречените безумци – или юродиви в името Христово, са едни от най-големите радетели на Православието. Те приемат да бъдат подигравани, гонени, наранявани, осмивани, но от онези слепи бездуховници, които не само не знаят какво правят, но и не знаят колко са по-нещастни и низши духом от хората, на които се присмиват. Ако светостта, като цяло, е нещо не леко и дори бих казала много трудно, повечето пъти остава тиха и дори незабелязана, то този вид подвиг е нещо, което се вижда веднага и е по-странно и неразбираемо и затова често бива отблъсквано. Преобръщането на установените порядки, отказът от нормалното поведение, отхвърлянето на себеодобрението предизвиква възмущението на околните и затова често юродивите не са приети. Цялостното им поведение, непонятните изрази или по-точно думите, които те изричат, често остават неразбрани. Странното облекло, обикновено старо или пък окъсано, неугледен външен вид, понякога дори и оскъдни дрехи, не отдават значение на храната, която приемат, и местата, където обитават, са все характерни особености на този вид Божии угодници.

Има и нещо, което е още по-характерно за тях: тяхната примиреност към отношението, което имат околните за тях. Те не се притесняват от присмеха или пък от обидата. Търпеливо понасят всичко и донякъде това е тяхна дълбоко скрита и желана цел. В себе си те остават в една ненарушима от нищо молитвеност, боголюбие и добротолюбие. Болезненият избор за тях е радостно състояние, тъй като този избор ги отвежда до така желаното спасение и изкупително смирение. Ако ги погледнем от тази им страна ще разберем, че те са едни от най-умните, най-концентрираните и героични воини, подвизаващи се в непрекъсната война с всичко, за да угодят на Бога, а не на претенциозната обществена среда. Юродивите ради Христа са хора като всички нас, но за тях често атонските старци казват, че те по природа си имат тази склонност към особеността на техният подвиг.

Прочетете още „Юродиви ради Христа*“ →