Religious feasts from the beginning of the Byzantine era

 Архимандрит Авксентий Делипапазов

Abstract

The article presents the historical develop ment of the Byzantine holiday system. Information is given about the elements included in it. The three types of holidays are defined – religious, secular and personal or family. The main holidays that began with the beginning of the Byzantine era are indicated, thus clarifying the composition of the festive liturgical cycle.

Key words: holidays, Byzantine era, traditions, liturgical, celebration

***

Византион е гръцки пристанищен град, разположен на полуостров на Босфора. Съществува от около 1200 години преди Христа. На 11 май 330 година е превърнат от император Константин Велики (починал 337) в столица на Римската империя. Много преди това се утвърждава като седалище на епископ, подчинен на митрополита на Ираклия (днес град Херакли в Турция), Тракия. По времето на император Юстиниан се превръща в най-големия християнски център на Изток, в „свещен град“, в „център на християнската вселена“, в „нов Иерусалим“, който няма да бъде заместен с друг. Жителите на Константинопол възприемат целия град като храм и място за богослужение. През различните периоди от историята си Византийската империя, която същевременно е и първата християнска империя в историята на човечеството, разпростира владенията си на три континента – Европа, Азия и Африка. Това я превръща в своеобразна връзка между Изтока и Запада, чрез която гръко-римските традиции се срещат с източните. Отпечатъкът на тези срещи може да бъде видян в държавността, общественото устройство, религиозно-философските идеи, културата и изкуството на Византийската империя.

Византийската празнична система възниква и се оформя в столицата на Византийската империя – Константинопол. В нея са съчетани елементи, заимствани от богослужебната традиция на Антиохия, Ефес, Кесария, Иерусалим, Ираклия и в по-малка степен Александрия. За силното антиохийско и кападокийско влияние върху формирането ѝ допринасят голям брой антиохийски и кападокийски по произход епископи, заемали Константинополския престол. Самият град Византион до обявяването му за столица на империята е част от диоцеза на Антиохийския архиепископски престол. Същевременно във византийската празнична система под различни форми се съхраняват редица елементи, характерни за предхристиянския гръко-римски свят. Силно влияние върху нея оказва и монашеството, особено в периода след иконоборческата криза.

Византийската празнична система претърпява дълго и сложно историческо развитие. Разделя се на няколко периода, които са различни според различните изследователи.

Празничното богослужение от началото на византийската епоха е превърнато в част от официалния императорски протокол. Следствие от това е появата на последования, представляващи забележителни произведения на религиозната поезия, удивяващи със своята красота, съдържание и богословска дълбочина. Малко по-късно те са натоварени с пищна церемониалност, дълбок символизъм и целия имперски блясък на центъра на християнската вселена – Константинопол. Византийските празници отразяват цялото величие и блясък на първата християнска империя в човешката история. Характерни са думите на пратениците на Киевския княз Владимир в Константинопол през 987 година, след като присъстват на богослужение в църквата „Св. Софѝя“: „за да видят русите как гърците славят Бога“; „Не знаехме дали сме на небето или на земята. Защото на земята няма такъв блясък и такава красота и ние не можем да го опишем. Знаем само, че там Бог се намира сред хората и тяхната служба е по-прекрасна от тържествата на другите народи…[1]“.

Празниците, отбелязвани във Византийската империя, са три вида – религиозни, светски и лични или семейни. Някои от тях са установени със специална заповед на византийския император и са чествани в цялата империя. Други са местни. Най-много бройни са религиозните празници. Най-големите от тях като Пасха, Богоявление, Рождество Христово и други са празнувани по няколко дни. Участие в празнуването им взима византийският император и цялата константинополска аристокрация. Празниците са придружавани от спортни състезания, общи трапези, песни, танци, театрални постановки, размяна на подаръци и други. От предхристиянските езически празници най-дълго се съхраняват Календите, Брумалиите и Русалиите, като в някои случаи отбелязването им става и от управляващите[2]. Обичаят да бъдат отбелязвани тези празници дълго време дори и сред християните предизвиква Шестия Вселенски събор да отхвърли тази традиция[3]. Честването на такива празници става причина елементи от езически празници да се съхраняват и в някои християнски празници като Благовещение, Преображение Господне, Рождество на св. Иоан Кръстител и други.

От светските празници най-почитан е денят, в който е основан Константинопол – 11 май. Придружават го конни състезания и общи трапези. Към извънредните светски празници са интронизацията на нов император, венчаването на император, раждането на престолонаследник, военни победи и други. Почитан е още 1 септември и Преполовение.

Византийската империя оказва влияние върху всички области на живота на новопокръстените славянски страни и особено в областта на празничната им традиция. Тя е своеобразен пример за „християнска вселена“ и цивилизация. Богослужебната, в това число и празничната традиция на Византия, е възприемана като общо достояние, от което славяните могат да черпят без ограничения и без да бъде застрашена националната им идентичност и народо-психологични особености. В славянските страни тази традиция придобива свой собствен облик, съдейства за цялостното им културно и религиозно развитие и на свой ред е предадена на други новопокръстени народи.

Прочетете още „Празници от началото на византийската епоха*“ →