Иконом Иван Генов

Abstract

Nowadays, there are a lot of talks about the difficulties and inability to treat people suffering from drug addiction. Drug addiction is a scourge of society. It is necessary to understand the problem itself. What is the nature of the drug addiction problem? We need to look at the spiritual roots and teachings of the Church about opiate use.

The history of human use of opiates (psychoactive substances) is from ancient times. According to St. Ire naeus of Lyons, the demons discovered women the power of the roots of the grass, who began to use them for magical purposes. Drugs cause a change in consciousness by making it susceptible to the influence of spiritual influences from outside. According to the Orthodox anthropology of the original man, his body had a more spir itual and subtle property, which was not an obstacle to communicate with the spiritual world. Man has changed since the fall. Man, being in the world, was surrounded by fallen angels. God, being merciful so as not to be like the fallen spirits that surround us, gave man not to see and hear these spirits, closing his senses. However, this isolation is not absolute. The Holy Fathers reveal three kinds of thoughts and feelings in the mental life of man. The first kind is the touch of God grace and the thoughts of our guardian angel. The second type is the natural mental activity of man. And the third type is the influence of demons on the mind, heart and body through sug gestions – dreams, thoughts, desires and even touches, which depend on the will of man. It is obvious that in the case of opiates it is a demonic nature of spiritual influence from outside. The Orthodox psychiatrist, Dimitar Avdeev, emphasizes that: When using psychoactive substances, a person not only turns to his unconscious part of the psyche, but also provides complete freedom of action in his mind to very specific forces – the demonic.

Key words: drug, addict, clergyman, drug addiction, fallen spirits, God.

***

В съвремието доста често се говори за трудностите и невъзможността за лекуване на лица, страдащи от наркозависимост. Наркоманията е бича сред цялото общество. Необходимостта да се вникне в самия проблем и от какво естество е проблемът “наркозависимост”, трябва да се обърнем към духовните корени и учението на Църквата относно употребата на опиати. Историята на използването на опиати – психоактивни вещества, от човека е от доста дълбока древност. По свидетелството на свети Ириней Лионски, още в допотопната епоха (5-6 хилядолетие преди Рождество Христово) сред потомството на Каин: „Демоните открили на жените силата на корените и тревите“, които започнали да използват за магически цели. Още тогава е било известно свойството на тези вещества да предизвикат изменение на съзнанието, да го правят податливо към влиянието на духовно въздействие отвън. Според православната антропология на първоначалния човек тялото му притежавало по-духовно и финно свойство, което не е препятствало проблем да общува с духовния свят. След грехопадението човек се изменил. Човек бидейки в света, е бил заобиколен от паднали духове. Бог бидейки милостив, за да не се уподоби на падналите духове, които ни заобикалят, дал на човек да не вижда и чува тези духове, затваряйки сетивата ни. Тази изолация обаче не е абсолютна. Светите отци разкриват три вида помисли и усещания в психическия живот на човека. Първият вид е докосването до Божията благодат и помислите от нашия ангел-пазител, втория вид е естествената психична дейност на човека и третия вид е въздействието на демоните върху ума, сърцето и тялото посредством внушения – мечтания, мисли, желания и даже чрез докосвания, които зависят от волята на човека. Очевидно е, че в случая с опиатите става дума за демоничен характер на духовно въздействие отвън. „При употребата на психоактивни вещества човекът се обръща не просто към своята „безсъзнателна част от психиката“, но и предоставя пълна свобода за действие в съзнанието си на напълно конкретни сили[1]“ – демоничните. В Библията са описани различни примери на бесообщение при древните хора, докато светите отци говорят за допотопна цивилизация с високо развитие на интелигентност и науки, но обсебена от бесовете с магически характер.

Древни свидетелства за употребата на наркотични вещества

Хората от каменната епоха са ползвали доста от психоактивните вещества, като опиума, хашиша и кокаина. Известия за употребата на наркотични вещества намираме още от най-дълбока древност. Почти всички познати народи от времето на първите писмени сведения са ползвали редица упойващи вещества. Предполага се, че най-ранните данни са от преди 40,000-10,000 година преди Рождество Христово. Екстаза предизвикан от упойващо вещество е бил в честа употреба сред шаманите по земите на днешна Европа, при извършването на магически действия, както и при лекуване. Употребата на опиум в Китай произхожда от 2,500 година преди Рождество Христово, а в Египет от 1,500 година преди Рождество Христово е известна употребата на така наречените „святи билки“, а в Гватемала от този период е намерена каменна статуя на човек, държащ в ръка токсичен вид гъба, от която излиза глава на бог. Ритуалната употреба на отровни или полуотровни гъби за въздействие на съзнанието е била изключително популярна при някои индиански племена в Мексико[2]. Първите писмени свидетелства за мака като психоактивно вещество се срещат в творенията на Хезоид (IV-ти век преди Рождество Христово), в които се обяснява и тяхната психотропна употреба в град Маконе (града на Мака), в околностите на Коринт. Шумерските клинописни глинени плочки от Нипур (III-II век преди Рождество Христово) дават сведения за използването на различни видове опиати и растения. В „Одисеята“ на Омир се говори за специална напитка „напентес“ която се приготвя от дъщерята на Зевс, Елена и имала „чудодейни“ сили. В китайските легенди са познати свойствата на „хашиша“. Индийската ведическа религия описва напитката на боговете „сома“ приготвена от различни растения принесени с „коноп“. Микенската култура (III-II век преди Рождество Христово) познава свойствата на „мака“, като го възхвалява като богинята на мака. В известните Елевсински мистерии се говори за използването на халюциногенни гъби, които са близо до химическия състав на ЛСД-25, съдържащи веществото „спорин“. В много свидетелства се говори, че самите магьосници използвали билкови смеси и мазила с психоактивни вещества под вид на елачи, което се споменава и в „Метаморфози“ от Апулей. Ацтеките са употребявали „божествена гъба“ – теонанкател – „месото на боговете“ в обредите си, или за релаксант в своите „гъбични церемонии“. Маите са употребявали специално питие „баличе“, което се е използвало от корите на някои дървета и ферментирал мед. Индианците от Гватемала и Мексико са използвали наркотиците като основен елемент за свързване със свръхествествени сили[3]. В мюсюлманската религия се срещат изводи за употреба на наркотици, при съзерцанието на Аллах, за достигане състояние на транс. Именно от Близкия изток е донесен опиума в Европа. Викингите използват „мухоморката“, за да добият стимул на „сили“. Херодот (V-ти век преди Рождество Христово) описва конопените бани, които са използвали „скитите“. Жреците са достигали до транс и съзерцание за бъдещето именно, чрез до̀сега на опиума и под въздействието на техните „богове“. Перуанските индианци са дъвчели листа от „кока“ за успокоение и стимулиране в ежедневието. В Китай 2,700 години преди Рождество Христово има сведения, канабиса да се взима за лечение под формата на чай. Има сведения от 3,000 години преди Рождество Христово за индианците в Южна и Централна Америка, които са дъвчели листа от кока преди битка и религиозни обреди[4]. Древноегипетски ръкописи от 7,000 години преди Рождество Христово описват използването на опиума за медицински цели. Има свидетелства, че в Перу и Европа – ПАВ се използвали като обезболяващи средства, например при трепанация на черепа. По времето на Хипократ (440-337 година преди Рождество Христово), се споменава за опиум, като лекарско вещество. Хашиша се е употребявал като лекарство за кашлица и разстройство. Споменават се около 300 лекарства от растения, които в основата си са опиум. В Библията по данни на иудейски историци, се споменава за сок от мак. В Талмуда има сведения за медицинска употреба на опиум[5].

Съвременни практики

До началото на ХХ-ти век не е имало ограничение за производство и употреба на наркотични вещества, почти всички са били използвани в медицината. Опиума и морфина се е използвал като „лек“ за ревматизъм, висока температура, болки, делириум тременс, настинки, анастезия по време на хирургични операции. Известни са лечебните действия на кокаина, който помагал при депресии, като самия Зигмунд Фройд го използва за лечение. До 1903 година в известната безалкохолна напитка „кока кола“ се е използвал кокаин, откъдето носи името си. През XIX-ти век лекарите започват да употребяват марихуаната при нервни разстройства, безсъние, концентрация на вниманието и други. При увеличаването на използването на психоатктивни вечества в медицината, довело до повишаване броя на хората с физическа зависимост. Така през XIX-ти век доста от пациентите са били пристрастени към опиати, факт който е бил официално признат през 1870 година. През 1938 година швейцарския химик Алберт Хофман синтезира лизергиновата киселина, което променя употребата на психоактивните вещества и започва масово да се злоупотребява с тях[6]. Една от основните причини на разпространението на наркоманиите през ХХ-ти век се явява така наречената „психоделична“ революция. Заедно със „сексуалната“ и „окултната“ революция, тя радикално повлиява на светогледа и стила на живот на значителна част от населението, на първо място – на младежите, а също има и своите последствия с постепенната деградацията на обществото, упадъка на фундаменталните духовни ценности, нравствените устои и ориентири, умножение на греховете и беззаконията[7]. „Наркотиците имат връзка и с религиозните движения през ХХ-ти век“ – от съвременния сатанизъм и баща на сатанизма – Алистър Кроули ги използва за „демонична трансмутация“. Наркотици се използват и от сектата на „Муун“, също и от последователите на „Кришнаизма“, както и от много групи от последователите на съвременното движение „Ню-ейдж“ – „Нова епоха“. Цялата история на човечеството потвърждава факта, че употребата на наркотици е свързана с една тъмна и сатанинска сила. Наркотиците са основно помощно средство, което носи мнимо удовлетворение както физично, така и психично. „Хората попадат под наркотично робство, но това робство в действителност, не е толкова физическо или психическо, а сатанинско. Затова наркоманията има духовна природа и е проява на окултизма, по-точно на неговия източник – сатанизма[8]“.

В Европа наркотичните билки започват своето масово разпространение след откриването на Северна и Южна Америка. За значението на опиума в Европа говори печално известната „опиумна война“ между Великобритания и Китай (1839-1842). Именно този военен конфликт довежда до първата международна конференция за зловредното влияние на наркотиците, проведена в Шанхай (Китай) през 1909 година. В резултат на тази конференция през 1912 година е подписан първият международен договор за наркотичните вещества в Хага. Международната борба против употребата и разпространението на наркотични вещества започва през 1909 година, а първият закон, криминализиращ тяхното разпространение и употреба в САЩ, е гласуван през 1914 година (така наречения Закон на Харисън). Въпреки това, реална кампания срещу наркотиците започва едва след Втората световна война (1939-1945), когато се появяват редица международни договори и конвенции – Конвенция за наркотичните средства (1965), Конвенция за психотропните средства (1971) и други[9].

Наркотичните вещества сами по себе си не представляват зло, някои от тях се използват и в медицина за лечения на редица болести и за анестезиологията. Поради злоупотребата и употребата не за медицински нужди, опиума става, противозаконно и губително за здравето, греховно и пагубно.

Гласът на Църквата

Основната причина за употребата психоактивни вещества сред нашето общество е бездуховността[10]. „Употребата на наркотични вещества е съзнателен грях, който с времето „обраства“ с много други грехове. „Наслаждението от наркотиците“ – това е илюзия, измама, внушение от беса на човека жертва. Сластолюбието и чревоугодието, любовта към телесните наслаждения и безволието, умножени по безверието и маловерието, липсата на стремеж за търсене на смисъл на човешкото съществуване – ето духовните корени на наркоманията[11]“.

Огромна вина за да се докоснат децата до наркотици имат родителите, когато не ги въвеждат в Христова вяра, когато не ги въцърковяват и не ги учат на послушание, на вяра в Христа, на осмисляне на ежедневието, на любов към ближния и към Бога. Когато родителите нямат контакта с децата си, се отдалечават от разговора с тях в забързаното ежедневие и стават основна причина децата да търсят друга реалност, друг заместител за смисъл на живота – наркотика.

Епидемията на наркоманията, е вследствие на една дълбока криза, в която изпада всяко общество, когато бъде откъснато от своите здрави корени, когато загуби светоотеческата традиция и живата благодатна религиозност. Цената, която нашето общество се налага да заплати, когато отстъпи от вярата на дедите му, в Христа, е много висока – алкохолизъм, наркомания, разпадане на семейството, повишена смъртност и снижаване на раждаемостта, масово раждане на болни деца, огромен ръст на психично болните. Много прави са думите на свети апостол Павел, казвайки: „Възмездието за греха е смърт“. Смърт – духовна и смърт – физическа[12].

Духовната основа на наркоманията, това са греха и страстта, а заедно с тях вървят и бесовете „Неизмеримата ненавист на дявола към човешкия род – пише епископ Варнава (Беляев),- той още тук на земята, вместо в обещания ни рай, ни вкарва в ада, заради сладострастните заблуждения на неразумните хора, които заради това, заплащат с неописуеми мъчения и доброволно се отказват от вечното и истинското блаженство[13]“.

Наркоманията, това е болест, която в основата си е съзнателен грях на употреба на психоактивни вещества. От църковна  гледна точка, греха се явява само стремеж, да се достигне с помощта на психоактивните вещества към „изменението на съзнанието“, пътя от реалността към получаване на удоволствия, обострени чувстени възприятия с цел „просветление“ или „разрешение“ на духовно-нравствен проблем. Потребителят на наркотици се явява грешник, но заедно с това – е болен човек, попаднал в беда. Той в не по-малка степен, както останалите, може да се надява на милосърдието на Бога, „Който иска да се спасят всички човеци и да постигнат познание на истината“ (1 Тимотей 2:4). Наркоманът, както и всеки друг човек, е способен да измени своя греховен образ на живота, и да стъпи на пътя на живота. Изпълнението на което, ясно се подчертава от волята на Бога: „Тъй и вашия Отец Небесен не иска да загине ни един от тия най-малките“.(Матей 18:14). Служителите на Църквата могат и са длъжни, да оказват помощ на решилите се да прекратят наркотизацията си, да участват в рехабилитационния процес в качеството на съработници на Бога. Както и всяка борба с греха, изхода от наркотическата зависимост започва с намерението на човека. Доброволното желание на зависимия човек да прекрати наркотизацията и съгласието му да участва в рехабилитация, се явява необходимото условие за успеха на рехабилитационния процес. Бог уважава даруваната на човека свободна воля, не се намесва, дори не помага на страдащия, ако той отказва да приеме помощ и има желание да продължи употребата на наркотиците. Зависимият човек, е длъжен активно и съзнателно да участва в рехабилитацията, да е готов да положи усилия и да се потруди за преодоляването на зависимостта. Независимо от тежестта и срока на наркотизация, Господ има власт да спре болестта при искрено желание на страдащия[14]. Греховете се лекуват в духовната лечебница – в Църквата Христова, чрез светото Тайнство Покаяние и Изповед и се преодоляват чрез общение с Христа. Свещеникът трябва ревностно и с духовна трепет да обгрижва, заедно с помощта на енорията, тези „най-малките“, както неведнъж Христос ни завеща. Духовникът въоръжен с духовните „оръжия“ – светите тайнства, с уважение към личността на всеки един болен от наркотична зависимост, да се бори с неговия недъг и духовно да го обгрижва. Светите тайнства Покаяние и Изповед, са в основата на промяната на личността на болния. Важно е и участието на пациента в тези тайнства – доброволно и с всички сили да търси промяната в себе си, приобщавайки се с Христа, опознавайки Го, да направи крачка към промяната на своето „аз“, към по-доброто вътре в себе си. След представяне, важността и значението срещу кого е насочена борбата при лечение на наркозависимостта, духовника трябва да се въоръжи с огромно търпение и любов в общата война за изцеление.

Използвана литература

Авдеев. Дмитрий Александрович. В помощ на страдащата душа. Опит за лечебно душепопечение. Москва, 2002.

Авдеев. Дмитрий Александрович. Духовните основи на наркоманията. Москва, 2001.

Берестов. Духовни основи на наркоманията. Варна, 2013, с. 36

Будева, Соня., Между Рая и Ада. В. Търново, 2014.

Координационен център за борба с наркоманиите на Синодалния отдел за църковно благотворително и социално служение на Руската Православна Църква. Методика на социална рехабилитация на наркомани в църковната общност. Москва, 2012.

Миловац, свещеник Бране. Пастирска улога у леченньу болести зависности. Београд, 2011.

Улянкина. Т. И. История опиумнихь. Москва, 2002.

Arterburn, Stephen, Felton Jack. Toxic Faith: Understanding and Overcoming Religious Addiction. Neshville, Tennessee, 1991.

___________________________________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 8 (14), нова серия, с. 84-90, Пловдивско университетско издателство „Паисий Хилендарски“, Пловдив 2022. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Авдеев, Дмитрий Александрович. Духовните основи на наркоманията. Москва, 2001, с. 23.

[2]. Срв. Arterburn, Stephen, Felton Jack. Toxic Faith: Un derstanding and Overcoming Religious Addiction. Nesh ville, Tennessee, 1991, рp. 33-40.

[3]. Будева, Соня. Между Рая и Ада. В. Търново. 2014. с. 16.

[4]. Пак там. с. 17.

[5]. Улянкина.Т. И. История опиумнихь, 2002, с. 47.

[6]. Будева, Соня. Между Рая и Ада. 201, с. 18.

[7]. Координационен център за борба с наркоманиите на Синодалния отдел за църковно благотворително и социално служение на Руската Православна Църква. Методика на социална рехабилитация на наркомани в църковната общност. Москва, 2012, с. 20.

[8]. Берестов, Духовни основи на наркоманията. Варна, 2013, с. 36.

[9]. Срв. Миловац, свещеник Бране. Пастирска улога у леченньу болести зависности. Београд, 2011, с. 6-7.

[10]. Авдеев, Дмитрий Александрович. В помощ на страдащата душа. Опит за лечебно душепопечение. Москва, 2002, с. 59.

[11]. Пак там, 2002, с. 60.

[12]. Берестов, Духовни основи на наркоманията. Варна, 2013, с. 38.

[13]. Авдеев. Дмитрий Александрович. В помощ на страдащата душа. Опит за лечебно душепопечение. Москва, 2002, с. 62.

[14]. Координационен център за борбра с наркоманиите на Синодалния отдел за църковно благотворително и социално служение на Руската Православна Църква. Методика на социална рехабилитация на наркомани в църковната общност. Москва, 2012, с. 19.

Изображение: авторът иконом Иван Генов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gKD