Тотю Коев

Следователно както „вечният за­вет“, така и временните „заповеди“ и „наредби“ са „закон Божи“, кой­то обхваща всички религиозно-нравствени и обредни постановле­ния. Десетте Божии заповеди са само част от старозаветното законо­дателство, което Иисус Христос от­менил с установяването на новия завет (Колосяни 2:14, 16).

Какво значи „отменил“? Нали Сам Христос е казал: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чер­тица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в цар­ството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно“ (Матей 5:17-19). Тук особено внимание заслужават ду­мите „не да наруша (закона, скоби мои) съм дошъл, а да изпълня“. Ка­зано накратко, „да изпълня“ значи „да възпълня“, „да осмисля“, „да одухотворя“. Това ясно личи по-нататък от думите на Христа: „Слу­шали сте, че бе казано на древните: „не убивай; а който убие, виновен е пред съда“. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда… Слушали сте, че бе казано на древните: „не прелюбодействай“. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожела­ние, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“ (Матей 5:21-22, 27-28) и така нататък. Новото, което Иисус Христос казва, е в генетическа връзка със старото. Именно в този смисъл са думите „не да наруша, а да изпъл­ня“. Това Спасителят образно е из­разил в притчата за семената: „Зе­мята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа“ (Марк 4:28). Старият завет би могъл да се сравни със съд, в който има малко съдържание. Иисус Христос напълнил този съд, на формата дал богато вътрешно съдържание и смисъл. Той напълнил или изпълнил старозаветния закон със Своя живот, учение, кръстна смърт и възкресение; разяснил ре­лигиозните ценности и възвишените нравствени принципи.

Във връзка с разглеждания тук въпрос е важно да се отбележи, че в новозаветните свещени книги са посочени като задължителни за всички християни девет от десетте Божии заповеди, не е посочена само четвъртата – за празнуването на съботния ден, което ясно показва нейния временен характер. Мястото тук не позволява да се цитират дословно съответните текстове в под­крепа на казаното. Ще посоча само книгите, главите и стиховете. Ин­тересуващият се читател може да отвори и прочете тези текстове.

Първата заповед – Марк 12:29, 1 Иоан 5:21, 1 Коринтяни 10:14, Колосяни 3:5.

Втората заповед – 1 Коринтяни 5:9-10; 8:4; 10:14, Римляни 2:22, Галатяни 5:19-20.

Третата заповед – Марк 7:22, Иаков 5:12.

Петата заповед – Лука 18:20, Матей 15:4; 19:19, Марк 7:10; 10:19, Ефесяни 6:1-2, Колосяни 3:20.

Шестата заповед – Матей 15:19; 5:21; 19:18, Марк 7:21; 10:19, Лука 18:20, 1 Петр. 4:15, Иаков 2:11, Римляни 1:29; 13:9, Галатяни 5:21.

Седмата заповед – Матей 5:32; 19:9, Лука 16:18; 18:20, Иаков 2:11, Римляни 13:9, Галатяни 5:19.

Осмата заповед – Матей 19:18, Марк 10:19, Лука 18:20, 1 Петр. 4:15, Римляни 2:22; 13:9, Ефесяни 4:28.

Деветата заповед – Матей 15:19, Марк 10:19, Лука 18:20.

Десетата заповед – Деяния на светите апостоли 20:33, Римляни 1:29; 13:9, 1 Петр. 4:15, 1 Коринтяни 5:11; 6:10.

Изброените тук новозаветни тек­стове сочат задължителността на де­вет от десетте Божии заповеди. Не е посочена задължителността само на четвъртата – за съботния ден.

На въпроса на богатия момък какво да стори, за да наследи живот вечен, Иисус Христос му отговорил: „Опази заповедите“ (Матей 19:16-17). На повторния му въпрос „кои“ (стих 18), Той му изброил: „Не убивай, не прелюбодействай, не кради, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си, обичай ближния си като себе си“ (стихове 18-19). Също и св. апостол Павел съветва: „Не дъл­жете никому нищо, освен взаимна любов; който люби другиго, изпъл­нил е закона. Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си… Любовта е изпълнение на закона“ (Римляни 13:8-10). Тя е из­пълнение на девет от десетте Божии заповеди и път към достигане на вечен живот.

Крайно неубедително е твърде­нието, че дори и ангелите на небе­то празнуват съботния ден. Освен че за това твърдение няма библей­ска обосновка, то е лишено и от логически аргументи. С него на ан­гелите се приписват твърде човешки качества, а знаем, че те са безплътни духовни същества, неограничени и неподчинени на пространствените из­мерения.

*

5.Иисус Христос спазвал събот­ния ден и „по обичая Си“ в този ден посещавал синагогата (Лука 4:16). Той е казал, че „съботата е напра­вена за човека“ (Марк 2:27), което значи за всички човеци, в това число и за християните; че „Син Човечески е господар и на съботата“ (Марк 2:28); че Той спазвал всичко, което е чул от Своя небесен Отец (Иоан 15:10).

Апостолите, верни на своя Учи­тел, постъпвали като Него – спаз­вали съботния ден (Деяния на светите апостоли 13:14-48; 16:13; 17:2; 18:4). Жените, които следвали Христа, правели същото (Лука 23:56). Под влияние на апо­столската проповед така постъпвали и първите Христови следовници (Деяния на светите апостоли 13:14, 44; 16:13). Никъде в свещените новозаветни книги не е дадена заповед за празнуване на неделния ден.

*

Вярно е, че Иисус Христос „по обичая Си“ в съботен ден посещавал синагогата, и не само я посещавал, но и благовестял там на събралите се евреи, а в някои случаи дори из­вършвал и чудеса (Лука 4:31). Съ­щото правели и апостолите. И това е самопонятно. Първо, Сам Иисус Христос се е родил, живял и учил във време и сред народ, когато и сред който (народ) старозаветният закон е бил още в пълна сила, за­това Христос спазвал установе­ните в Моисеевия закон дни и праз­ници, в това число и съботния ден (Иоан 2:13; 7:2, 10, 14). Второ, съ­ботен ден евреите се събирали в синагогите на обща молитва, и това било най-удобно време за Иисус Христос да им благовести новото уче­ние, което Той и правел (Лука 4:16, Матей 13:54, Марк 6:2). По подража­ние на Христа апостолите също благовестели съботен ден в синагогите, при това не само на юдеите, но и на присъстващите там езичници (Де­яния на светите апостоли 13:14-49; 16:13; 17:1-3; 18:4). Напълно естествено било да се бла­говести на насъбралия се народ, който жадно слушал и в по-голямата си част възприемал новото боже­ствено учение. Разбира се, стана­лите християни не отведнъж са скъс­вали с предишната си традиция (юдейска или езическа), но за това не били осъждани нито от Иисус Христос, нито от апостолите. Не бива да се забравя, че промените в религиозното съзнание и в религиоз­ния живот у болшинството от хората не настъпват радикално, а постепен­но. Това Иисус Христос като Богочовек е знаел най-добре, затова се отнасял снизходително към Своите слушатели   и последователи. И апо­столите постъпвали по същия начин.

Не бива да се забравя и нещо дру­го – спазвайки изискванията на старозаветния закон за съботата, Иисус Христос влагал в него ново съдържание. Докато законът повелявал да не се прави нищо в този ден, Христос казвал и на дело показвал какво трябва да се прави – именно да се вършат преди всичко добри дела (Лука 4:31). Заради това книжниците и фарисеите Го обвиня­вали, че Той нарушавал съботата. В съботен ден излекувал тридесет и осем годишния разслабен (Иоан 5-9). „Затова иудеите гонеха Иисуса и търсеха случай да Го убият, задето вършеше това в събота“ (Иоан 5:16). Същото е и със слепородения, ко­гото Иисус Христос излекувал: „Бе­ше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите… То­гава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази съботата“ (Иоан 9:14, 16). С божествената Си власт и сила Хри­стос нарушавал съботата и доказвал, че Той „е господар и на съботата“ (Матей 12:8, Марк 2:28, Лука 6:5). За непредубедените Христови по­следователи това са първите косве­ни указания за отменяне на заповед­та за съботата. А от това отменяне никой не е бил ощетен, защото тази заповед, валидна само за еврей­ския народ, не е имала морален характер, следователно не е била задължителна за християните. За­това апостолите не са я спазвали, а само са използвали благоприят­ната възможност да благовестят на евреите, които в съботен ден се събирали на молитва. Жените, които следвали Христа, приготвили в пе­тък благовония и миро, за да пома­жат тялото на Иисус след погре­бението Му, „а в събота си починаха според заповедта“ (Лука 23:56). Това е денят преди Възкресението Хри­стово, затова те се придържали към закона. Но след Христовото Възкресение няма никакви свидетелства тези жени да са спазвали заповедта за съботата. Спътниците на св. апо­стол Павел, които били измежду първите Христови последователи, не са пазели съботния ден. Те просто са придружавали апостола и когато той влизал в синагогите, влизали и те с него, за да се насладят на сло­вото му и да се укрепят в новата вяра (Деяния на светите апостоли 13:13-14, 44, 16:13).

Наистина Иисус Христос не е дал ясна заповед за отменяне на събо­тата и за установяване на неделята като Господен ден. Докато е бил все още в сила старият завет с не­говия белег или печат – съботата, такава заповед не е било естествено да се дава от когото и да било. Освен това Иисус Христос не е бил зако­нодател в старозаветния смисъл. Не­говият закон е записан в сърцата на хората. „Думите, що ви говоря, са дух и живот“ (Иоан 6:63), казва Той. Законът на духа дава живот в Христа Иисуса (Римляни 8:2), защото „буквата убива, а духът животвори“ (2 Коринтяни 3:6). Ако все пак говорим за нови заповеди или, по-точно, за нова заповед, такава Иисус Хри­стос е дал, но не за израилския на­род (за когото останало в сила всич­ко старозаветно), а за Своите учени­ци и последователи, независимо от тяхната етническа или предишна ре­лигиозна принадлежност. „Нова за­повед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго“ (Иоан 13:34). Върху тази заповед се гради целият нов завет, тя е в основата на хри­стиянството. От друга страна, както вече беше отбелязано, в Новия За­вет под една или друга форма са упоменати като задължителни (ма­кар с ново съдържание) девет от десетте Божии заповеди, не е упоме­ната само четвъртата – за празну­ването на съботния ден. Ако тази заповед имаше всеобщозадължителен характер, не би могла да бъде отми­ната.

По същите съображения и апосто­лите Христови след Неговото Въз­кресение, когато се пръснали на всемирна проповед, не си служели със сухи заповеди и наредби, а проповядвали духа и силата на Хри­ста и Неговото учение.

Как трябва да се разбират думи­те „съботата е направена за човека“ и „Син Човечески е господар и на съботата“ (Марк 2:27-28)? – Тези думи са казани от Иисус Христос по следния повод: в един съботен ден Христос и учениците Му минавали през ниви. Понеже учениците били огладнели, започнали да късат кла­сове и да ядат. Възмутени, фари­сеите Го попитали: „Защо вършат в събота това, което не е позволено“ (Марк 2:24)? Господ им припомнил аналогичен случай от Стария Завет, когато Давид и придружаващите го влезли в храма и изяли хлябовете на предложението, които никой освен свещениците нямал право да яде (Марк 2:25-26). С думите „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ Христос ясно посочил, че съботата е поставена в служба на човека – да му принася полза. По такъв начин той е свободен да се разпорежда с нея. Тя не е самоцел, нито е господар на човека, а обрат­ното. Законите и заповедите са да­дени, за да бъде човек жив (Левит 18:5). Въз основа на думите „събо­тата е направена за човека“ да се прави извод, че тя е за всички чове­ци, включително и за християните, е не само пресилено, но изцяло про­тиворечи на духа на Христовото учение, което е благодатно, а не законническо. Думите „Син Човечески е господар и на съботата“ свидетелстват недвусмислено, че Той като Творец и Господар е над цялото творение, включително и над събо­тата, а като такъв има власт и сила да отмени спазването на този ден, особено когато това е нужно и по­лезно за хората.

Наистина никъде в свещените новозаветни книги не е записана заповед за празнуването на неделния ден. Имаме ли основание да мислим, че Иисус Христос е могъл да даде така­ва заповед на Своите ученици преди Неговото Възкресение? – Да се мис­ли така е равносилно да се чества събитие, което още не е станало; все едно човек да чества годишни­ната от сватбата си преди още да е встъпил в брак. Чества се това, което вече е станало, което е свър­шен факт. По-долу ще се приведат аргументи относно празнуването на неделния ден.

Като сигурно доказателство, че съботата е задължителна и за хри­стияните се сочат думите на св. апостол Павел: „За Божия народ още остава почивка съботна“ (Евреи 4:9).

Тук изразът „почивка съботна“ (както стои в българския синодален превод) се нуждае от съпоставка с преводи в други езици и от съответно богословско изяснение.

В гръцкия оригинал стои σαββατισμός, на латински – sabbatismus, на славянски и руски – субботство, на немски – Ruhe и така нататък. Този термин в превод на български ще рече почивка, покой, блаженство. Ясно е, че с този термин не се изразява идея за събо­тата като седмичен ден, още по-малко като ден Господен. Посла­нието, в което се съдържа разглеж­даният израз, св. апостол Павел адресира до своите съплеменници. Мнозина измежду тях напускали християнските събрания и отново се връщали към юдейското служение. Целта на посланието е увещание към такива да не изоставят вя­рата в Иисус Христос и надеждата на Него. Той (Христос) е изпълнение на всичко, което в Стария Завет било само предобраз и обещание. Апостолът напомня на съплеменниците си да не закъснеят да влязат в Божието покоище (Евреи 4:1) по­ради неверие в Христа и непокорност на Бога (Евреи 3:18-19; 4:6). Еврейският народ като народ Божи има още надежда да влезе в царството небесно. За него е необходимо само да повярва в Богочовека Христа, тоест за Божия народ все още има възможност, за него още остава субботство (Евреи 4:9) – по­чивка, покой в Божието царство, „защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите“ (Евреи 4:10). Именно в такъв смисъл трябва да се разбира думата „субботство“, а не в смисъл на „събота“ като сед­мичен или Господен ден.

Като се стига по логически път до отменянето на съботата и заменя­нето ѝ с неделния ден като ден Гос­поден, следва да се приведат съот­ветните основания. Вече се каза, че макар и не със специална заповед, Иисус Христос е отменил, по-точно обезсилил съботата. Каза се също, че Той не е имал основание преди Своето Възкресение да установи не­делния ден като ден Господен. Към казаното по-горе трябва да се до­бави още нещо. Само за връзка е необходимо да се напомни, че уста­новяването на съботата е било по повод извеждането на израилския народ от египетското робство (Второзаконие 5:15). Никой друг народ не е бил под такова робство, следователно не е длъжен да пази съботния ден. Но цялото човечество е било под роб­ството на греха. „Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия“ (Римляни 3:23). „Няма нито един праведен“ (Римляни 3:10, срв. Псалом 52:4). Чрез Своето учение, кръстна смърт и осо­бено чрез Възкресението Си Богочовекът Иисус Христос ни е изкупил от греха. А възкресението на Христа е станало в неделен ден (Матей 28:1-7, Марк 16:1-6, Лука 24:1-3, Иоан 20:1-9). Бог е сключил нов завет. Печатът на стария завет е съботата, а на новия – неделята. Старият завет е написан на каменни скрижали и напомнял именно за извеждането на израилския народ от египетското робство, новият е на­писан в сърцата на повярвалите в Христа и напомня за извеждането на човечеството от робството на греха. Старият завет имал Синай, новият има Голгота. И още нещо. Не е слу­чайно следното съвпадение: Бог съз­дал светлината и я отделил от тъм­нината (Битие 1:3-5), затова още първият творчески ден или период е ден на светлината, на слънцето, на живота, защото без светлина няма живот. Иисус Христос, Който е духовната светлина на света и чрез тази светлина дава живот, възкръс­нал в деня на светлината – в не­делния ден.

Всички по-важни събития в жи­вота на апостолите и на повярвалите в Христа след Неговото Възкресе­ние са станали в неделен ден и нито едно – в съботен.

В неделен ден Иисус Хри­стос изпълнил обещанието Си, че ще даде власт и сила на Своите уче­ници (Матей 16:19; 18:18): „Вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха за­ключени поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва:… както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите грехо­вете, тем ще се простят; на които задържите, ще се задържат“ (Иоан 20:19, 21-23).

В неделен ден била осно­вана Църквата Христова: „Когато настана ден Петдесетница, те всич­ки в единомислие бяха заедно. И внезапно биде щум от небето… И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Свети, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изгова­рят“ (Деяния на светите апостоли 2:1-4). Тук не е упоме­нат денят, но то е ясно, защото седем седмици (от Възкресението Христово) по седем дни са четири­десет и девет и петдесетият ден е неделният.

В неделен ден Иисус Хри­стос се явявал на учениците Си и на някои от жените, които през земното Му служение Го съпътствали: „Като мина събота, на разсъм­ване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба… Ангелът се обърна към жените и им рече: … идете скоро, та обадете на уче­ниците Му… А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се!“ (Матей 28:1, 5, 7, 9. Срв. Марк 16:9). „След осем дена (в неделя, скоби мои) учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Ии­сус, …, застана посред тях и рече: мир вам!“ (Иоан 20:26).

В неделен ден апостолите се събирали на обща молитва и из­вършвали тайнството Евхаристия: „В първия ден на седмицата… учениците се бяха събрали да пре­ломят хляб“ (Деяния на светите апостоли 20:7).

В неделен ден апостолите и повярвалите в Христа събирали милостиня за нуждаещите се: „Колкото до събиране милостиня…, във всеки първи ден на седмицата всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може“ (1 Коринтяни 16:1-2).

В неделен ден св. апо­стол и евангелист Иоан Богослов получил откровение от Бога: „Един неделен ден (в оригинала стои „Го­споден ден“, скоби мои) бях обзет от дух и чух зад себе си силен глас като от тръба, който казваше: Аз съм Алфа и Омега, първият и последният“ (Откровение 1:10).

Споменатите събития недвусмис­лено сочат, че неделният ден като белег на Новия завет е наистина Господен ден.

*

6.Твърди се, че римският епископ (папата) е отменил съботата и уста­новил неделята, а император Кон­стантин Велики (IV-ти век) узаконил тази папска наредба и с това бил внесен езически дух в християн­ството.

Не се сочи кой папа и кога е сто­рил това (с какъв документ), нито пък има запазена заповед от импе­ратора, с която той узаконил пап­ското решение.

Истината е, че писмено решение за отменянето на съботата са взели апостолите на събора в Иерусалим (51-ва година). Живи и запечатани в съз­нанието им били думите на Иисус Христос: „Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го поне­се. А кога дойде Оня, Духът на исти­ната, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви въз­вести бъдещето“ (Иоан 16:12-13). След Христовото Възкресение, под влияние на апостолската проповед, броят на повярвалите се увеличавал. Господ всекидневно прибавял към Църквата такива, които се спася­вали (Деяния на светите апостоли 2:47). Те били от юдейски и езически произход. Мнозина измежду юдеите християни, въз­питани в духа на старозаветния за­кон, искали всички (от юдейски и езически произход) да се обрязват и да спазват изискванията на закона (Деяния на светите апостоли 15:1, 5). Възникнал спор, който трябвало да се реши съборно. Апостолите и презвитерите се съ­брали в Иерусалим, за да обсъдят съвместно спорния въпрос. В съзна­нието им отново изплували думите на Христа, че Духът на истината ще ги упъти на всяка истина (Иоан 16:13). След продължителни дебати и със съдействието на Светия Дух решили и съобщили на заинтересо­ваните: „Угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече ни­какво бреме, освен тия нужни неща: да се въздържате от идолски жертви и кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, кое­то не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите“ (Деяния на светите апостоли 15:28-29). От цитираните думи е ясно, че и съботата се отнасяла към споменатото бреме, което юдействащите християни искали да наложат на събратята си от езически произход. Не по-малко ясно е, че, отменяйки закона и съботата като част от него, апостолите и презвитерите са дей­ствали не само по свое усмотрение, но и по вдъхновение от Светия Дух. Следователно Бог чрез апосто­лите е отменил съботата, имайки предвид нейния временен характер.

В древната светоотеческа литера­тура има ясни и недвусмислени сви­детелства, че не само в апостолско време, но и в следапостолския, тоест в раннохристиянския период като Господен ден се е тачила и празнува­ла неделята, а не съботата. Ще цити­рам само някои от раннохристиянските писатели, nри това – в хро­нологичен ред.

Св. Игнатий Богоносец (починал около 110 година) в посланието си до магнезийци пише: „Ние вече не празнуваме събота, но живеем в Госпо­да, защото в Него е нашият живот. Престанаха да тачат събота и ония, които живееха по древния ред, след като заживяха с живота на възкре­сението… Нелепо е да признаваме Христа, а да живеем по юдейски[5]“.

„Апостолски поста­новления“ (от началото на II-ри век) е казано: „В неделен ден, тоест в деня Господен се събирайте винаги, бла­годарете на Бога и изповядвайте с какво сте облагодетелствани от Него чрез Христа… Събирайте се в Божия дом в деня на Христовото Възкресение… В Господния ден отивайте в храма заради учението за благочестието и за спомен за Въз­кресението Христово[6]“.

Тертулиан (починал около 223 година) съобщава: „Ние празнуваме деня на Христовото Възкресение. Тоя ден предоставяме на радостта. Празну­ваме неделята не защото тачим слън­цето… Ние не празнуваме съботата, защото тя не е дадена да се спазва вечно[7].“

Петър Александрий­ски, пострадал мъченически в 311 година, пише: „Ние празнуваме неделния ден като ден на радост заради Възкръс­налия в него[8]“.

Лаодикийският събор (343 година) постановил: „Не се позволя­ва на християните да юдействат и да празнуват съботата, а в тоя ден да работят. Като християни да празнуват неделния ден[9]“.

За нас е от особена важност гласът на цялата Църква. А той се изявява на вселенските събори. Така напри­мер Първият вселенски събор (325 година) постановил: „По­неже някои коленичат в неделен ден и в дни на Петдесетница, то за да има еднаквост във всичко и във всички епархии, светият събор постанови в поменатите дни стоешком да се възнасят молитви към Бога[10]“.

Още в началото споменах, че тук не е възможно да се каже всичко по интересуващата ни тема. Струва ми се, че и казаното е достатъчно, за да се разбере, че докато съботата е била Господен ден за израилския народ, то за християните този Господен ден е неделята, който трябва по подобаващ начин да се празнува от всички по­вярвали и възприели Христовото Възкресение.

Използвана литература

Дюлгеров, Димитър Витанов, професор, Адвентизъм, ч. II, ГДА, т. I, 1950-1951.

Боголюбов – Калнев, Право­славен противосектантски катихизис, пре­вел прот. Ал. Ив. Стоянов, София, 1924, с. 74-101.

Христов, Д., За библей­ската събота и евангелското учение (ма­шинопис), София, 1968, с. 77-208.

______________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1990, кн. 10, с. 1-15. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[5]. Гл. 6, 9-10.

[6]. Кн. 7, гл. 30.

[7]. Апология, гл. 16 и 23.

[8]. Правило 15.

[9]. Правило 29.

[10]. Правило 20.

Изображения: авторът Тотю Коев (1928-2006). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-guG