Цветелина Цекова

Грехопадението на първите хора е съзнателен избор между доброто и злото, между живота и смъртта, която е естествена последица от греха (Римляни 6:23). Грехът помрачава Божия образ у човека, лишава го от благодатното общение с Твореца и настъпва цялостно духовно изменение, чиито последици не са изолирано явление – само по отношение на Адам и Ева, а преминават върху целия човешки род[46]. Следователно грехът не се изразява само в отделни действия, мисли и чувства, а е „болестно“ състояние на човешката природа, чиято обнова се дарува от Бога[47].

Такова разбиране за греха, както и съзнанието за греховност са чужди на последователите на епохата на Водолея – източникът на злото и мрака е незнанието, а не греховността на падналата човешка природа. Най-голямата вина на човечеството е увереността, че няма вина, защото това е знак за умъртвяване на духовните сили и желанието за преобразяване[48]. Изработвайки своето спасение в личната си реалност, Ню ейдж последователите трудно могат да изоставят „мъдростта“, която са придобили с помощта на окултните практики. „Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? „Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта“ (1 Коринтяни  1:19-21). Те отхвърлят Христос и не приемат, че Бог се яви в плът (1 Тимотей 3:16) и редом със своите предшественици гностиците, се лишават от възможността да Го припознаят като свой Спасител[49].

Написаното дотук насочва към отговорите на поставените въпроси: предлага ли движението нещо ново или остава стара ерес, която е преоблечена в нова дреха?

От краткото изложение на гностическата доктрина се разбира, че „новото“ в Ню ейдж е не толкова ново: водачите и в двете религиозни движения боравят с вече съществуващи идеи и средства: свещени писания, философии, магия, природни науки, астрология и други, за да построят своите доктрини. Централно място в техните учения има копнежът към трансцеденталното начало, което ръководи всичко. Знанията и откровенията им са резултат от осъществен контакт със същества от напреднала цивилизация или друга реалност. Както гностиците, така и нюейджърите вярват, че посредством своята дейност стават част от голямата духовна трансформация: за първите това е процесът на универсалното духовно обновление в последните векове, което дава възможност на човешките души да се съединят с великия трансцедентален еон, възстановявайки пълнотата на Бога; за вторите – това е духовното преображение на човечеството, което започва с Ерата на водолея [50].

Не е случайна близостта между Ню ейдж и гностицизма, защото търсенето на спасение чрез освобождаване на душата от материята, самообожението, достигането до знанието, че човекът е Бог и, че Бог е човек и той не принадлежи на този свят, а на небесния, са все проблеми, които са занимавали както античните, така и настоящите поколения. Наред с посоченото, двете учения акцентират върху „знанието“, което е само за посветените – „другомислещите хора[51]“, които отказват да живеят в абсурдността на материалния свят. А. Диконик определя Ню ейдж движението като „гностически ренесанс“[52], а за Н. Димитрова и Л. Латев влиянието на гностицизма върху духовната му система е забележително[53]. Така „новата дреха“ на старата ерес е привнесената еволюционност (физическа и духовна), научност и експанзивност в налагането на „новата доктрина“, синкретично събрала духовното „знание“, което се е обогатявало през вековете и до днес. Ню ейдж претендира, че е благодетелят, открил на човечеството „тайните познания“, предавани само на избраните през вековете.

Направените изводи частично отговарят и на следващия въпрос: кое го свързва и кое го различава от античния гностицизъм?

Налице са повече свързващи елементи, отколкото разграничаващи, но това не изненадва. Утопията на Ню ейдж приема всеки и всичко. Движението няма принадлежност, догмати, канони и институции и е определяно като цивилна или гражданска религия на плуралистичното мислене, в която човек избира само онова, което му харесва[54].  Последователите му не претендират, че определена религия е единствената, която води към спасение и познание на Истинния Бог. Такава концепция е неприемлива за Църквата Христова[55], предвид че спасителното дело на Господ Иисус Христос е изтласкано в периферията или е напълно отхвърлено: „В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха“ (Иоан 1:10-11). Християнството не е някаква философска система, не е и някаква социална система, а е нещо напълно различно: то е любов докрай и именно такава е тайната на благочестието (1 Тимотей 3:16)[56].

От друга страна, античните дуалистични, крайно аскетични и песимистични нагласи са постепенно изменени от позитивността и хедонизма на движението. Ако за античния човек материята е зло, причина за греховността и дело на злия Демиург (или Сатаната), то за последователите на Новата епоха светът е илюзия, той не е реален, материята е наситена с душевност и енергия. Тя еволюира и се просветлява, между нея и духовното има преход, а не борба[57]. Ню ейдж е изчистен от сложните и комплексни митове на гностицизма относно възникването и устройството на света и на човека. Разбирането за времето като поредица от цикли се различава от гностическото движение на човешката история, която от създаването си се движи към края на този век[58].

Кои са причините за популярността на синкретичната духовност и защо е лесно за съвременния човек да се идентифицира с нея?

Днес идеите на движението Ню ейдж навлизат все повече и все по-дълбоко във всекидневието на човека[59]. Окултните практики като йога, шаманизъм и тантра са особено популярни сред американските младежи[60]. В резултат от настъплението и внедряването на синкретичната философия на Новата епоха на много от западнохристиянските общности вече не са им чужди практики като „християнска йога“ или „християнска медитация[61]“. В проповедта на Ню ейдж липсва призив за покаяние или намек за грях, като вместо тях се прокламира бърза реализация, самообожествяване, което я прави предпочитана и достъпна за съвременния потребителски свят. Тайнствеността, магизмът и окултното посвещение, които притежава движението, го прави по-пулярно, защото кара хората да се чувстват избрани и различни от анонимната тълпа[62].

„Екзистенциалният вакуум“, според Виктор Франкъл, е неврозата, от която страда съвременното общество – все повече хора изпитват празнота и безсмислие в ежедневието си. Индустриалното и консуматорското общество приема мисията да запълни вакуума със смисъл и нови потребности, отчуждавайки го от традициите и ценностите[63]. Така националните традиции се подменят със световни стандарти, националната култура – с масова култура, творчеството – с потребление, науката с псевдонаука и така нататък[64].

Душата на модерния и амбициозен човек, а това се отнася в голяма степен за младежите[65], е жадна за духовно общение, дори и то да е с „духовни учители“. Защото когато са лишени от любов, когато са „изправени пред много възможности и предизвикателства, повечето от които привлекателни, но таящи в себе си опасности, младите хора стават все по-объркани… те са отворени към различни религиозни истини, но са безразлични или отрицателно настроени към религиозните институции[66]“. Може би това е една от причините човекът да допуска всякакъв тип „болна мистика[67]“ и да не желае да върви към „тесните врата и стеснения път, които водят към живота, и които малцина избират“ (Матей 7:13-14)[68].

Светът, в който живеем, е определян като плуралистичен, секуларен[69], глобализиран, постмодерен, силно повлиян от науката, създаващ някаква своя си привидна култура, която се характеризира със „заличаване на границите…[70]“ и други. Разбираемо е, че потребността от знание и от емпиричен опит е силно провокирана, но същевременно безспорно е, че Бог не подлежи на експерименти.

По думите на архимандрит Евтимий (Сапунджиев) религията е „гражданка на два свята – света на свръхестественото и света на емпирически-естественото…“[71]. Това означава, че научно, тоест чрез човешкия разум, да се задават въпроси за религията е възможно само за онази част от религията, която е на „територията“ на естествено-емпиричното. Следователно, „за съвременния човек ориентирането в проблемите на религията не значи да опознава чрез разума си какво различните науки казват за религията, а да разбере следното: говори ли, какво говори и как говори самата свръхемпирична действителност за религията. Човекът трябва да се справя с тези свръхмистични факти, и ако я няма помощта на предходния опит на човечеството, тогава става податлив на влиянието на различни нови и псевдорелигиозни учения“[72].

Въпросите: „кой съм аз?“, „каква е моята цел?“, „какъв е смисълът на живота ми?“ винаги са вълнували човечеството, ето защо отделните религии и учения предлагат своите отговори, като тук бяха разгледани тези на античния гностицизъм и на модерния Ню ейдж. Като подхранват гордостта на човека, те го водят към отхвърляне личността на Господ Иисус Христос и към разбирането, че човекът има силите сам да постигне своето спасение. И така, приел зова на псевдодуховността, човекът предприема бунт срещу своя Творец, заявявайки: Аз съм Бог. Но, ако до истината се стигаше само чрез еволюцията на съзнанието, то това не е никаква истина, а е резултат на човешкото въображение и субективно възприятие.

Човекът, както съветва архимандрит Евтимий (Сапунджиев), би следвало да допусне, че откриването на истината е дело, което е дарено от Бога, и което е заслужено от човека, в една симбиоза по пътя към вечността[73]. Защото „…вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.“ (Иоан 17:3).

Настоящият текст представя един различен поглед върху многоликия образ на движението Ню ейдж и древния гностицизъм. Той поставя в светлината на научната общност ново поле за дискусия и възможността за по-задълбочено бъдещо изследване на темата, както и проследяване на нарастващата популярност на идеите на синкретичната философия сред младежите.

Библиография:

Ангелов, Д. Богомилството в България. Наука и изкуство. София,1969 [Angelov, D. Bogomilstvoto v Bulgaria. Nauka i izkustvo. Sofia,1969, in Bulgarian].

Сапунджиев, Архимандрит Евтимий. „12-те главни научни въпроси за религията и нейната свръхнаучна същина“, ГСУ, БФ, том 12, 1935-1936 [Sapundzhiev, Arhim. Evtimiy. „12-te glavni nauchni vaprosi za religiyata i neynata svrahnauchna sashtina“. GSU, BF, tom 12, 1935-1936] (Bulg.).

Сапунджиев, Архимандрит Евтимий. Вяра и разум. Апологетически статии. Потребност от откровение. Русе, 1940 [Sapundzhiev, Arhim. Evtimiy. Vyara i razum. Apologeticheski statii. Potrebnost ot otkrovenie. Ruse, 1940] (Bulg.).

Сапунджиев, Архимандрит Евтимий. Писма за дъновизма. София, 1923 [Sapundzhiev, Arhim. Evtimiy. Pisma za danovizma. Sofia, 1923] (Bulg.).

Стефанов, Аримандрит Павел. „Гностицизъм и модерният окултизъм“, Философия и езотерика. Благоевград, 2008 [Stefanov, Arim. Pavel. „Gnostitsizam i moderniyat okultizam“. Filosofia i ezoterika. Blagoevgrad, 2008] (Bulg.).

Стефанов, Архимандрит Павел. Ялдаваот. История и учение на гностическата религия. София: Омофор, 2008 [Stefanov, Arhim. Pavel. Yaldavaot. Istoria i uchenie na gnosticheskata religia. Sofia: Omofor, 2008] (Bulg.).

Алексиев, Архимандрит Серафим. Болна и здрава мистика. София: „Св. Седмочисленици“, 1993 [Aleksiev, Arhim. Serafim. Bolna i zdrava mistika. Sofia: „Sv. Sedmochislenitsi“, 1993] (Bulg.).

Бжежински, Збигнев. Голямата шахматна дъска. Български превод, София: Обсидиан, 1997 [Bzhezhinski, Zb. Golyamata shahmatna daska. Balg. prev., Sofia: Obsidian, 1997] (Bulg.).

Бигович, Р. Църквата в съвременния свят. Български превод, София: Омофор, 2003 [Bigovich, R. Tsarkvata v savremennia svyat. Balg. prevod, Sofia: Omofor, 2003] (Bulg.).

Бигович, Р. Църква и общество. Бълг. превод,София: Омофор, 2003 [Bigovich, R. Tsarkvata v savremennia svyat. Balg. prevod, Sofia: Omofor, 2003] (Bulg.).

Дворкин, А. Сектознание. Български превод, Част 2. София: Омофор, 2019 [Dvorkin, A. Sektoznanie. Balg. prevod, Chast 2. Sofia: Omofor, 2019] (Bulg.).

Димитрова, Н., Л. Латев, New Age. Митология на постмодерното. София, 1994 [Dimitrova, N., L. Latev, New Age. Mitologia na postmodernoto. Sofia, 1994] (Bulg.).

Дорес, Ж. История на религиите. Том IV, Бълг. превод, София: Прозорец, 2001 [Dores, Zh. Istoria na religiite. Tom IV, Balg. prevod, Sofia: Prozorets, 2001] (Bulg.).

Дюлгеров, Д., Ил. Цоневски, Учебник по мисионерство. София: Св. Синод на Българската църква, 1937 [Dyulgerov, D., Il. Tsonevski, Uchebnik po misionerstvo. Sofia: Sv. Sinod na Balgarskata tsarkva, 1937] (Bulg.).

Елиаде, М. История на религиозните идеи. От Гаутама Буда до триумфът на християнството. Том 2, Български превод, София: Сонм, 2009 [Eliade, M. Istoria na religioznite idei. Ot Gautama Buda do triumfat na hristiyanstvoto. Tom 2, Balg. prevod, Sofia: Sonm, 2009] (Bulg.).

Елиаде, М. Окултизъм, магия и културна мода. Български превод, София: Прозорец, 1994 [Eliade, M. Okultizam, magia i kulturna moda. Balg. prevod, Sofia: Prozorets, 1994] (Bulg.).

Иродоту, Ст. Православие и постмодерност. София: Парадигма, 2004 [Irodotu, St. Pravoslavie i postmodernost. Sofia: Paradigma, 2004] (Bulg.).

Йеротич, Вл. Завръщане към отците. София:Омофор, 2013 [Yerotich, Vl. Zavrashtane kam ottsite. Sofia: Omofor, 2013] (Bulg.).

Йеротич,В. Психологическото и религиозното битие на човека. Български превод, София: Омофор, 2013 [Yerotich,V. Psihologicheskoto i religioznoto bitie na choveka. Balg. prevod, Sofia: Omofor, 2013] (Bulg.).

Роуз, Йер. Серафим. Православието и религията на бъдещето. Братство Св. Герман от Аляска: Платина, Калифорния, 1997 [Rose, Yer. Serafim. Pravoslavieto i religiyata na badeshteto. Bratstvo Sv. German ot Alyaska: Platina, Kalifornia,1997] (Bulg.).

Камбуров, И., Д. Попмаринов, К. Златев. Религиите. Будизъм. Християнство. Ислям. Кратък речник. София: фондация „Минерва“, 1994 [Kamburov, I., D. Popmarinov, K. Zlatev. Religiite. Budizam.Hristiyanstvo. Islyam. Kratak rechnik. Sofia: fondatsia „Minerva“, 1994] (Bulg.).

Киров, Д. Идентичност и духовност. Човекът и неговото дело. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2013 [Kirov, D. Identichnost i duhovnost. Chovekat i negovoto delo. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski“, 2013] (Bulg.).

Лоски, В. Мистическо богословие на източната църква. Догматическо богословие. Български превод, Велико Търново: Слово, 1993 [Lossky, V. Mistichesko bogoslovie na iztochnata tsarkva. Dogmatichesko bogoslovie. Balg. prevod, Veliko Tarnovo: Slovo, 1993] (Bulg.).

Майендорф, Йоан. Византийско богословие. Исторически насоки и догматически теми. София: Гал Ико, 1995 [Mayendorff, J. Vizantiysko bogoslovie. Istoricheski nasoki i dogmaticheski temi. Sofia: Gal Iko, 1995] (Bulg.).

Макдауъл, Д., Стюарт, Д. Заблудата. В какво вярват сектите и култовете. Как примамват последователи. София: сдружение „ДАР“, 1993 [Makdaual, D., Styuart, D. Zabludata. V kakvo vyarvat sektite i kultovete. Kak primamvat posledovateli. Sofia: sdruzhenie „DAR“, 1993] (Bulg.).

Мандзаридис, Г. Православен духовен живот. Български превод, Синодално издателство. София: Синодално издателство, 2011 [Mandzaridis, G. Pravoslaven duhoven zhivot. Balgarski prevod, Sinodalno izdatelstvo. Sofia: Sinodalno izdatelstvo, 2011] (Bulg.).

Маринов, Б. „За някои възражения срещу молитвата.“ ГСУ, БФ, т. XXII. София, 1944-1945 [Marinov, B. „Za nyakoi vazrazhenia sreshtu molitvata.“ GSU, BF, t. XXII. Sofia, 1944-1945] (Bulg.).

Мен, Ал. Произход на религията. Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“,1994 [Men, Al. Proizhod na religiyata. Veliko Tarnovo: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Sv. Kiril i Metodiy“,1994] (Bulg.).

Митев, Д. Христос и духовете на земята – от либералното протестантство до Ню ейдж. София: Омофор, 2000 [Mitev, D. Hristos i duhovete na zemyata – ot liberalnoto protestantstvo do Nyu eydzh. Sofia: Omofor, 2000] (Bulg.).

Найп. Д. Религиозните традиции на света. Пътешествие през Африка, Мезоамерика, Северна Америка, иудаизма, християнството, исляма, индуизма, будизма, Китай и Япония. Български превод, част 7. София: Изток-Запад, 2007 [Nayp. D. Religioznite traditsii na sveta. Pateshestvie prez Afrika, Mezoamerika, Severna Amerika, iudaizma, hristiyanstvoto, islyama, induizma, budizma, Kitay i Yaponia. Balg. prevod, chast 7. Sofia: Iztok-Zapad, 2007] (Bulg.).

Поснов, М. История на християнската църква. Том 1. София: Анубис, 1993 [Posnov, M. Istoria na hristiyanskata tsarkva. Tom 1. Sofia: Anubis, 1993] (Bulg.).

Русев, Д. Езотеризмът като религиозна дизфункция. София: Librum, 2022 [Rusev, D. Ezoterizmat kato religiozna dizfunktsia. Sofia: Librum, 2022] (Bulg.).

Стаматова, К. Църквата – общност на любовта. София: ИК „Плеяда“, 2008 [Stamatova, K. Tsarkvata – obshtnost na lyubovta. Sofia: IK „Pleyada“, 2008] (Bulg.).

Тонева, К. Ако любов нямам. София: Librum, 2022 [Toneva, K. Ako lyubov nyamam. Sofia: Librum, 2022] (Bulg.).

Тонева, К. „Богословското творчество на проф. д-р Борис Маринов (основни проблемни ядра в контекста на История на религиите)“. В: Професор д-р Борис Маринов: живот и академична дейност. Сборник по случай 40 години от кончината му. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022 [Toneva, K. „Bogoslovskoto tvorchestvo na prof. d-r Boris Marinov (osnovni problemni yadra v konteksta na Istoria na religiite)“. V: Profesor d-r Boris Marinov: zhivot i akademichna deynost. Sbornik po sluchay 40 godini ot konchinata mu. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2022] (Bulg.).

Тонева, К. Въведение в Православното догматическо богословие. София: ИК „Плеяда“, 2007 [Toneva, K. Vavedenie v Pravoslavnoto dogmatichesko bogoslovie. Sofia: IK „Pleyada“, 2007] (Bulg.).

Тонева, К. „Модерният човек – между неверието и тежнението към Бога. За трите пласта у всекиго – езическия, старозаветния и новозаветния“. В: Защитата на вярата – предизвикателства и проблеми днес. София, 2022 [Toneva, K. „Moderniyat chovek -mezhdu neverieto i tezhnenieto kam Boga. Za trite plasta u vsekigo – ezicheskia, starozavetnia i novozavetnia“. V: Zashtitata na vyarata – predizvikatelstva i problemi dnes. Sofia, 2022] (Bulg.).

Тонева, К. Християнство и Ислям: доктринално противоборство. (Според Ерес 101-ва на Св. Йоан Дамаскин). София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2023 [Toneva, K. Hristiyanstvo i Islyam: doktrinalno protivoborstvo. (Spored Eres 101-va na Sv. Yoan Damaskin). Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2023] (Bulg.).

Тонева, К. Секуларизираната религиозност. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018 [Toneva, K. Sekulariziranata religioznost. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2018] (Bulg.).

Франкъл, В. Човекът в търсене на висш смисъл. Бълг. превод, София: Хермес, 2023 [Frankal, V. Chovekat v tarsene na vissh smisal. Balg. prevod, Sofia: Hermes, 2023] (Bulg.).

Фъргюсън, М. Съзаклятието водолей. Български превод, София: Анима, 1987 [Fargyusan, M. Sazaklyatieto vodoley. Balg. prevod, Sofia: Anima, 1987] (Bulg.).

Шиваров, Н. Библейска археология. София: Синодално издателство, 1992 [Shivarov, N. Bibleyska arheologia. Sofia: Sinodalno izdatelstvo, 1992] (Bulg.).

Шмеман, Ал. За живота на света. Бълг. превод, София: Омофор, 2004 [Shmeman, Al. Za zhivota na sveta. Balg. prevod, Sofia: Omofor, 2004] (Bulg.).

Bancarz,St., Peck, J. The second coming of the New Age. The hidden dangers of alternative spirituality in contemporary America and its churches. Tomas Horn, 2018.

DeConick, A. The Gnostic New age. How a countercultural spirituality revolutionized religion from antiquity to today. New York: Columbia University Press, 2016.

Marrs, T. New Age cults and religions. Living Truth Publishers, 1999.

Toneva, K. The way of the young rebellion to the thirst for meaning. In Young people in Church and Society. Alba Iulia, 2016.

______________________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2025, кн. 2, с. 125-146. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[46]. Стаматова, К. Въведение в Православното догматическо богословие. София: ИК „Плеяда“, 2007, 180-183 [Stamatova, K. Vavedenie v Pravoslavnoto dogmatichesko bogoslovie. Sofia: IK „Pleyada“, 2007, 180-183] (Bulg.).

[47]. Мандзаридис, Г. Православен духовен живот. Бълг. превод Анула Христова, София: Синодално издателство, 2011, 44 [Mandzaridis, G. Pravoslaven duhoven zhivot. Balg. prevod Annoula Hristova, Sofia: Sinodalno izdatelstvo, 2011, 44] (Bulg.).

[48]. Бигович, Р. Църква и общество. Бълг. превод, София: Омофор, 2003, 28 [Bigovich, R. Tsarkva i obshtestvo. Balg. prevod, Sofia: Omofor, 2003, 28] (Bulg.).

[49]. Апостолското и светоотеческото разбиране за света и за човека се базира на христологичната основа на битието и на всичко, което съществува; чрез Боговъплъщението човекът и светът вече са преобразени Вж. Санджаковски, Ст. „Богочовекът Иисус Христос – критерий за всички ценности“, Мирна, 16 (2002): 35 [Sandzhakovski, St. „Bogochovekat Iisus Hristos – kriteriy za vsichki tsennosti“. Mirna, 16 (2002): 35 (Bulg.)]; вж. също Стаматова, К. Църквата – общност на любовта. София: ИК „Плеяда“, 2008, 23-25 [Stamatova, K. Tsarkvata – obshtnost na lyubovta. Sofia: IK „Pleyada“, 2008, 23-25] (Bulg.).

[50]. DeConick, A. The Gnostic New age. How a countercultural spirituality revolutionized religion from antiquity to today. New York: Columbia University Press, 2016, р. 17.

[51]. Стефанов, Архимандрит Павел. „Гностицизъм и модерният окултизъм“. Във: Философия и езотерика. Благоевград, 2008, с. 238 [Stefanov, Arhim. Pavel. „Gnostitsizam i moderniyat okultizam“. Vav: Filosofia i ezoterika. Blagoevgrad, 2008, s. 238] (Bulg.).

[52]. DeConik, A. Оp. cit. р. 16.

[53]. Димитрова, Н., Л. Латев, Цит. съч. с. 8. [Dimitrova, N., L. Latev, Op. cit. 8].

[54]. Бигович, Р. Цит. съч. с. 307 [Bigovich, R. Op.cit. 307].

[55]. За опитите на някои нови религиозни движения да се съизмерват с християнството, и съответно – какъв е православният подход към тях, вж. у Стаматова, Клара, „Една православна позиция за отношението към нехристиянските религии.“ В: Религиите в Европа и – на православието. София, 2006, 57-64 [Stamatova, K „Edna pravoslavna pozitsia za otnoshenieto kam nehristiyanskite religii.“ V: Religiite v Evropa i badeshteto na pravoslavieto. Sofia, 2006, 57-64] (Bulg.).

[56]. Стаматова, К. „Христоцентрични начала на православното богословие“. Духовна култура, 2 (2009), 22 [Stamatova, K. „Hristotsentrichni nachala na pravoslavnoto bogoslovie“. Duhovna kultura, 2 (2009): 22] (Bulg.).

[57]. Митев, Д. Цит. съч. с. 248. [Mitev, D. Op.cit. 248].

[58]. За разлика от хиндуистките, вавилонските и гръцките текстове, в библейския текст се съдържа осмислянето на света като история и като процес. Вж. Мен, Ал. Произход на религията. Бълг. превод, Велико Търново: Университетско издателство „Св. Св. Кирил и Методий“, 1994, 107 [Men, Al. Proizhod na religiyata. Balg. prevod, Veliko Tarnovo: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Sv. Kiril i Metodiy“, 1994, 107] (Bulg.). Според отец Йоан Майендорф, сътворената природа не е онтологично автономна, тя е „създадена, за да участва в Бога, Който е не само изначалният двигател и цел на сътворението, но и крайният смисъл…“ Вж. Майендорф, Й. Византийско богословие. Исторически насоки и догматически теми. Бълг. превод, София: Гал Ико, 1995, с. 171 [Mayendorff, J. Vizantiysko bogoslovie. Istoricheski nasoki i dogmaticheski temi. Balg. prevod, Sofia: Gal Iko, 1995, s. 171] (Bulg.).

[59]. Роуз, Йеромонах Серафим. Православието и религията на бъдещето.Български превод, София: ЕТ «Кирил Маринов», 1997, 277 [Rose, Yeromonah Serafim. Pravoslavieto i religiyata na badeshteto.Balg. prevod, Sofia: ET “Kiril Marinov”, 1997, 277] (Bulg.).

[60]. Елиаде, М. Окултизъм, магия и културна мода. Български превод, София: Прозорец, 2000, 65 [Eliade, M. Okultizam, magia i kulturna moda. Balg. prevod, Sofia: Prozorets, 2000, 65] (Bulg.).

[61]. През 2018-2019 година в седем европейски страни и е направено обширно международно изследване, което показва, че значителна част от населението им се занимава със спиритуални или езотерични практики: „около една трета от запитаните… споделят, че имат личен опит с медитация, йога, тай чи и други физически упражнения; сходно висок дял четат книги на спиритуални или езотерични теми. Съответно между 10 до 20 процента от анкетираните във всяка страна споделят, че вече са участвали в спиритуален лечебен ритуал или са се възползвали от услугите на врачка или астролог“. Виж повече у Хьолингер, Ф. „Нови форми на спиритуалност в Европа.“ В: „Семинар_BG“, бр. 24 https://seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy24/829-novi-formi-na-spiritualnost-v-evropa.html (01.12.2022) [Hyolinger, F. „Novi formi na spiritualnost v Evropa.“ V: „Seminar_BG“, br. 24 https://seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/broy24/829-novi-formi-na-spiritualnost-v-evropa.html%5D (Bulg.).

[62].  Елиаде, М. Цит. съч, 73 [Eliade, M. Op. cit., 73].

[63].  Франкъл, В. Човекът в търсене на висш смисъл. Български превод. София: Хермес, 2023, с. 184-186 [Frankal, V. Chovekat v tarsene na vissh smisal. Balg. prevod. Sofia: Hermes, 2023, s. 184-186] (Bulg.).

[64]. Тонева, К. Секуларизираната религиозност. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, 54-55 [Toneva, K. Sekulariziranata religioznost. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2018, 54-55] (Bulg.).

[65]. Силно въздействие върху младежите оказва конкретно масовата култура на САЩ. Вж. Иродоту, Ст. Православие и постмодерност. Български превод. София: Парадигма, 2004, 240-292 [Irodotu, St. Pravoslavie i postmodernost. Balg. prevod. Sofia: Paradigma, 2004, 240-292] (Bulg.); Бжежински, Зб. Голямата шахматна дъска. София: Обсидиан, 1997, 33 [Bzhezhinski, Zb. Golyamata shahmatna daska. Sofia: Obsidian, 1997, 33] (Bulg.).

[66]. Toneva, K. “The Way of the Young Rebellion to the Thirst for Meaning.” In Young people in Church & Society. Vol. 1, Proceedings of 15th International Symposium on Science, Theology and Arts (ISTA 2016). 9-10 May, 2016. Alba Iulia: Reintregirea, 2016, p. 343.

[67]. Болна мистика – противоположна на здравата мистика, която идва от Бога. Вж. Алексиев, Архимандрит Серафим. Болна и здрава мистика. София: „Св. Седмочисленици“, 1993, с.10 [Aleksiev, Arhim. Serafim. Bolna i zdrava mistika. Sofia: „Sv. Sedmochislenitsi“, 1993, s.10] (Bulg.).

[68]. Повече за потиснатото езичество у модерния човек на западноевропейската цивилизация вж. у Йеротич, Вл. Завръщане към отците. Бълг. превод, София: Омофор, 2013, 290 [Jerotich, Vl. Zavrashtane kam ottsite. Balg. prevod, Sofia: Omofor, 2013, 290] (Bulg.). Вж. също Тонева, К. „Модерният човек – между неверието и тежнението към Бога. За трите пласта у всекиго – езическия, старозаветния и новозаветния“. В: Защитата на вярата – предизвикателства и проблеми днес. София, 2022, с. 23-43 [Toneva, K. „Moderniyat chovek – mezhdu neverieto i tezhnenieto kam Boga. Za trite plasta u vsekigo – ezicheskia, starozavetnia i novozavetnia“. V: Zashtitata na vyarata – predizvikatelstva i problemi dnes. Sofia, 2022, s. 23-43] (Bulg.).

[69]. Един от сериозните проблеми на секуларния свят е, че се подценява реалната опасност от секуларизацията – отхвърлянето на богослужението. Вж. Шмеман, Ал. За живота на света. Бълг. превод, София: Омофор, 2004, с. 156 [Shmeman, Al. Za zhivota na sveta. Balg. prevod, Sofia: Omofor, 2004, s. 156 (Bulg.)]; прот. Радован Бигович извежда индивидуализма (паралелно с плурализма и секуларизацията) като трета същностна характеристика на постмодерността. Вж. Бигович. Прот. Р. Църквата в съвременния свят. Бълг. превод, София: Омофор, 2013, с. 23 [Bigovich. Prot. R. Tsarkvata v savremennia svyat. Balg. prevod, Sofia: Omofor, 2013, s. 23 (Bulg.)].

[70]. Киров, Д. Идентичност и духовност. Човекът и неговото дело. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2013, с. 450 [Kirov, D. Identichnost i duhovnost. Chovekat i negovoto delo. Plovdiv: Universitetsko izdatelstvo „Paisiy Hilendarski“, 2013, s. 450 (Bulg.)].

[71].  Сапунджиев, Архимандрит Евтимий. „12-те главни научни въпроси за религията и нейната свръхнаучна същина“. Годишник на Софийския университет, Богословски факултет, том 12, 1935-1936, с. 6 [Sapundzhiev, Arhim. Evtimiy. „12-te glavni nauchni vaprosi za religiyata i neynata svrahnauchna sashtina“. Godishnik na Sofiyskia universitet, Bogoslovski fakultet, tom 12, 1935-1936, s. 6 (Bulg.)].

[72]. Тонева, К. „Богословското творчество на проф. д-р Борис Маринов (основни проблемни ядра в контекста на История на религиите)“. В: Професор д-р Борис Маринов: живот и академична дейност. Сборник по случай 40 години от кончината му. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022, 75-76 [Toneva, K. „Bogoslovskoto tvorchestvo na prof. d-r Boris Marinov (osnovni problemni yadra v konteksta na Istoria na religiite)“. V: Profesor d-r Boris Marinov: zhivot i akademichna deynost. Sbornik po sluchay 40 godini ot konchinata mu. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“, 2022, 75-76] (Bulg.).

[73]. Сапунджиев, Архимандрит Евтимий. „Потребност от откровение“. Във: Вяра и разум. Апологетически статии. Русе, 1940, с. 16. [Sapundzhiev, Arhim. Evtimiy. „Potrebnost ot otkrovenie“. Vav: Vyara i razum. Apologeticheski statii. Ruse, 1940, 16] (Bulg.).

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gty