Цветелина Цекова

Грехопадението на първите хора е съзнателен избор между доброто и злото, между живота и смъртта, която е естествена последица от греха (Римляни 6:23). Грехът помрачава Божия образ у човека, лишава го от благодатното общение с Твореца и настъпва цялостно духовно изменение, чиито последици не са изолирано явление – само по отношение на Адам и Ева, а преминават върху целия човешки род[46]. Следователно грехът не се изразява само в отделни действия, мисли и чувства, а е „болестно“ състояние на човешката природа, чиято обнова се дарува от Бога[47].

Такова разбиране за греха, както и съзнанието за греховност са чужди на последователите на епохата на Водолея – източникът на злото и мрака е незнанието, а не греховността на падналата човешка природа. Най-голямата вина на човечеството е увереността, че няма вина, защото това е знак за умъртвяване на духовните сили и желанието за преобразяване[48]. Изработвайки своето спасение в личната си реалност, Ню ейдж последователите трудно могат да изоставят „мъдростта“, която са придобили с помощта на окултните практики. „Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? „Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта“ (1 Коринтяни  1:19-21). Те отхвърлят Христос и не приемат, че Бог се яви в плът (1 Тимотей 3:16) и редом със своите предшественици гностиците, се лишават от възможността да Го припознаят като свой Спасител[49].

Написаното дотук насочва към отговорите на поставените въпроси: предлага ли движението нещо ново или остава стара ерес, която е преоблечена в нова дреха?

От краткото изложение на гностическата доктрина се разбира, че „новото“ в Ню ейдж е не толкова ново: водачите и в двете религиозни движения боравят с вече съществуващи идеи и средства: свещени писания, философии, магия, природни науки, астрология и други, за да построят своите доктрини. Централно място в техните учения има копнежът към трансцеденталното начало, което ръководи всичко. Знанията и откровенията им са резултат от осъществен контакт със същества от напреднала цивилизация или друга реалност. Както гностиците, така и нюейджърите вярват, че посредством своята дейност стават част от голямата духовна трансформация: за първите това е процесът на универсалното духовно обновление в последните векове, което дава възможност на човешките души да се съединят с великия трансцедентален еон, възстановявайки пълнотата на Бога; за вторите – това е духовното преображение на човечеството, което започва с Ерата на водолея [50].

Не е случайна близостта между Ню ейдж и гностицизма, защото търсенето на спасение чрез освобождаване на душата от материята, самообожението, достигането до знанието, че човекът е Бог и, че Бог е човек и той не принадлежи на този свят, а на небесния, са все проблеми, които са занимавали както античните, така и настоящите поколения. Наред с посоченото, двете учения акцентират върху „знанието“, което е само за посветените – „другомислещите хора[51]“, които отказват да живеят в абсурдността на материалния свят. А. Диконик определя Ню ейдж движението като „гностически ренесанс“[52], а за Н. Димитрова и Л. Латев влиянието на гностицизма върху духовната му система е забележително[53]. Така „новата дреха“ на старата ерес е привнесената еволюционност (физическа и духовна), научност и експанзивност в налагането на „новата доктрина“, синкретично събрала духовното „знание“, което се е обогатявало през вековете и до днес. Ню ейдж претендира, че е благодетелят, открил на човечеството „тайните познания“, предавани само на избраните през вековете.

Направените изводи частично отговарят и на следващия въпрос: кое го свързва и кое го различава от античния гностицизъм?

Налице са повече свързващи елементи, отколкото разграничаващи, но това не изненадва. Утопията на Ню ейдж приема всеки и всичко. Движението няма принадлежност, догмати, канони и институции и е определяно като цивилна или гражданска религия на плуралистичното мислене, в която човек избира само онова, което му харесва[54].  Последователите му не претендират, че определена религия е единствената, която води към спасение и познание на Истинния Бог. Такава концепция е неприемлива за Църквата Христова[55], предвид че спасителното дело на Господ Иисус Христос е изтласкано в периферията или е напълно отхвърлено: „В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха“ (Иоан 1:10-11). Християнството не е някаква философска система, не е и някаква социална система, а е нещо напълно различно: то е любов докрай и именно такава е тайната на благочестието (1 Тимотей 3:16)[56].

От друга страна, античните дуалистични, крайно аскетични и песимистични нагласи са постепенно изменени от позитивността и хедонизма на движението. Ако за античния човек материята е зло, причина за греховността и дело на злия Демиург (или Сатаната), то за последователите на Новата епоха светът е илюзия, той не е реален, материята е наситена с душевност и енергия. Тя еволюира и се просветлява, между нея и духовното има преход, а не борба[57]. Ню ейдж е изчистен от сложните и комплексни митове на гностицизма относно възникването и устройството на света и на човека. Разбирането за времето като поредица от цикли се различава от гностическото движение на човешката история, която от създаването си се движи към края на този век[58].

Кои са причините за популярността на синкретичната духовност и защо е лесно за съвременния човек да се идентифицира с нея?

Днес идеите на движението Ню ейдж навлизат все повече и все по-дълбоко във всекидневието на човека[59]. Окултните практики като йога, шаманизъм и тантра са особено популярни сред американските младежи[60]. В резултат от настъплението и внедряването на синкретичната философия на Новата епоха на много от западнохристиянските общности вече не са им чужди практики като „християнска йога“ или „християнска медитация[61]“. В проповедта на Ню ейдж липсва призив за покаяние или намек за грях, като вместо тях се прокламира бърза реализация, самообожествяване, което я прави предпочитана и достъпна за съвременния потребителски свят. Тайнствеността, магизмът и окултното посвещение, които притежава движението, го прави по-пулярно, защото кара хората да се чувстват избрани и различни от анонимната тълпа[62].

„Екзистенциалният вакуум“, според Виктор Франкъл, е неврозата, от която страда съвременното общество – все повече хора изпитват празнота и безсмислие в ежедневието си. Индустриалното и консуматорското общество приема мисията да запълни вакуума със смисъл и нови потребности, отчуждавайки го от традициите и ценностите[63]. Така националните традиции се подменят със световни стандарти, националната култура – с масова култура, творчеството – с потребление, науката с псевдонаука и така нататък[64].

Душата на модерния и амбициозен човек, а това се отнася в голяма степен за младежите[65], е жадна за духовно общение, дори и то да е с „духовни учители“. Защото когато са лишени от любов, когато са „изправени пред много възможности и предизвикателства, повечето от които привлекателни, но таящи в себе си опасности, младите хора стават все по-объркани… те са отворени към различни религиозни истини, но са безразлични или отрицателно настроени към религиозните институции[66]“. Може би това е една от причините човекът да допуска всякакъв тип „болна мистика[67]“ и да не желае да върви към „тесните врата и стеснения път, които водят към живота, и които малцина избират“ (Матей 7:13-14)[68].

Светът, в който живеем, е определян като плуралистичен, секуларен[69], глобализиран, постмодерен, силно повлиян от науката, създаващ някаква своя си привидна култура, която се характеризира със „заличаване на границите…[70]“ и други. Разбираемо е, че потребността от знание и от емпиричен опит е силно провокирана, но същевременно безспорно е, че Бог не подлежи на експерименти.

По думите на архимандрит Евтимий (Сапунджиев) религията е „гражданка на два свята – света на свръхестественото и света на емпирически-естественото…“[71]. Това означава, че научно, тоест чрез човешкия разум, да се задават въпроси за религията е възможно само за онази част от религията, която е на „територията“ на естествено-емпиричното. Следователно, „за съвременния човек ориентирането в проблемите на религията не значи да опознава чрез разума си какво различните науки казват за религията, а да разбере следното: говори ли, какво говори и как говори самата свръхемпирична действителност за религията. Човекът трябва да се справя с тези свръхмистични факти, и ако я няма помощта на предходния опит на човечеството, тогава става податлив на влиянието на различни нови и псевдорелигиозни учения“[72].

Въпросите: „кой съм аз?“, „каква е моята цел?“, „какъв е смисълът на живота ми?“ винаги са вълнували човечеството, ето защо отделните религии и учения предлагат своите отговори, като тук бяха разгледани тези на античния гностицизъм и на модерния Ню ейдж. Като подхранват гордостта на човека, те го водят към отхвърляне личността на Господ Иисус Христос и към разбирането, че човекът има силите сам да постигне своето спасение. И така, приел зова на псевдодуховността, човекът предприема бунт срещу своя Творец, заявявайки: Аз съм Бог. Но, ако до истината се стигаше само чрез еволюцията на съзнанието, то това не е никаква истина, а е резултат на човешкото въображение и субективно възприятие.

Човекът, както съветва архимандрит Евтимий (Сапунджиев), би следвало да допусне, че откриването на истината е дело, което е дарено от Бога, и което е заслужено от човека, в една симбиоза по пътя към вечността[73]. Защото „…вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа.“ (Иоан 17:3).

Настоящият текст представя един различен поглед върху многоликия образ на движението Ню ейдж и древния гностицизъм. Той поставя в светлината на научната общност ново поле за дискусия и възможността за по-задълбочено бъдещо изследване на темата, както и проследяване на нарастващата популярност на идеите на синкретичната философия сред младежите.

Прочетете още „Гностицизмът като първообраз на Ню Ейдж – продължение и край*“ →