„Радвай се, благодатна. Господ е с тебе; благословена си ти между жените“ (Лука 1:28) 

Иван Ж. Димитров

С тези благознаменити думи на Божия пратеник архангел Гавриил се начева нашето спасение. Решено в предвечния Божи съвет на пресветата животворяща Троица, то започва да се осъществява „в дните на Ирода, цар юдейски и на кесаря Августа“ (Лука 1:5; 2:1) с Боговъплъщението. В Своята всеобемаща любов към света и човека Бог отдаде Своя единороден Син, изпрати Го да се роди от жена и да извърши изкуплението на човешкия род, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Иоан 3:16; Галатяни 4:4).

Ето как ни описва това св. евангелист Лука:

„А на шестия месец (от зачеването на св. Иоан Предтеча от св. Ели­савета – бележка моя) бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се бла­годатна! Господ е с тебе; благосло­вена си ти между жените. А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поз­драв. И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благо­дат у Бога, и ето, ти ще за­ченеш в утробата, ще ро­диш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на Отца Му Давид, и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край. А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам? Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Свети ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени, затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божи. Eтo и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума. То­гава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. А ангелът си отиде от нея“ (Лука 1:26-38).

Раждането на св. Иоан Кръстител е било последица от намеса свише, както и при Исаак в Стария Завет. Но то си останало в границите на есте­ствения порядък на нещата. Докато раждането на Иисус Христос било плод на пряко творческо въздейст­вие Божие. Апостолът казва, че Той е „вторият Адам“ (1 Коринтяни 15:47).Но творческата Божия намеса, на която се дължи раждането на Иисус Христос, не нарушава връз­ката между старото и новото чове­чества. Защото Бог избира св. Дева Мария да стане вместилище на Невместимия и в нейната утроба при въздействието на Светия Дух се за­чева човешкото естество на Богочовека Иисус Христос, втория Адам. И благодарение на тази органична връзка Иисус Христос е могъл да издигне човешкото естество – чийто член е станал Сам Той – на висо­тата на божественото състояние, което е истинското и върховно пред­назначение на човека.

Когато царският род на Давид вече бил напълно отпаднал от властта и бил забравен, а князът на тоя свят (Иоан 14:30) – сатаната, изглеж­дало да господства дори и над Божия храм, тогава вече настъпила „пълнотата на времето“ (Галатяни 4:4). Тогава дошло времето избраният съд, който щял да приеме Божията благодат, за да стане чрез нея „бла­годатна и благословена между жени­те“, да се роди и да се отгледа, но не в царски палати, а в безизвестна бед­ност. Бедна не само материално, но и „бедна духом“, за да бъде нейно царството небесно; плачеща за опу­стошението на народа си и на цар­ския му дом, за да бъде утешена от Бога; чиста и непорочна по сърце, за да се удостои да види Бога (Матей 5:3-4, 8).

Христовата майка била девица, защото Богочовекът не трябвало да се въплъти, като се роди по обичай­ния естествен път, а – свръхесте­ствено. Това било нужно, за да не наследи и Той заразената човешка природа, увредена от простъпката на древния Адам, но като нов Адам да приеме здравата човешка природа – такава, каквато тя е излязла от ръ­цете на Създателя и каквато е имал и първият Адам до грехопадението.

Защо ли Бог е избрал сгодена девица за майка на Спасителя? Нали е могъл да се спре и на несгодена? – пита се тълкувателят Ориген (I-ва половина на III-ти век). И отговаря, че явно Божият замисъл е бил такъв, първо, за да не се създаде подозре­ние за прелюбодейно зачеване от св. Дева Мария у онези, които не знаели за свръхестественото зачатие, и, второ, за да има Божията майка подкрепа и помощ в лицето на пра­ведния Иосиф. Защото пък за зачеването на неомъжена и несго­дена девойка влечало след себе си смъртно наказание – убиване с ка­мъни, тъй като не е съхранила дев­ството си.

Ангел Гавриил дошъл при деви­цата Мариам от рода Давидов в га­лилейския град Назарет, за да ѝ възвести великото и славно тайн­ство: че от нея ще се въплъти Бо­жият Син. Не било случайно името ѝ, което означава „могъща“, „славна“ „възпявана“. И както свещенодеецът на покаянието – Христовият Пред­теча Иоан, бил от свещенически род по баща и по майка, така и Царят на царете – нашият Господ Иисус Христос, щял да се роди от девица из царския Давидов род, сгодена за мъж – стареца Иосиф – също от това царско потекло (Лука 2:4).

Странно прозвучал в ушите на скромната богобоязлива девица поз­дравът на ангета: „Радвай се, бла­годатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените“. Такива думи тя не била срещала нийде в Свещеното Писание, което с усър­дие изучавала. Затова се удивила и смутила: от появата на небесния вестител и от необичайния поздрав. Считала себе си недостойна за такава висока чест. Ако беше горда и су­етна жена, тя щеше да се поласкае от поздрава, да засияе от празно са­мочувствие; щеше да има и готов отговор, издаващ изпълнилите я чувства. Вместо това обаче св. Дева Мария се смутила, смятайки, че няма нищо в нея, което да е достойно за такава чест, за такъв велик избор.

Но тя била напълно достойна. Защото вместо непослушанието и своеволието на древната Ева, новата Ева проявила пълно послушание и преданост на Божията воля. За­това прокълнатата с мъки да ражда децата си и с непосилни трудове да изкарва хляба си сега в лицето на назаретската девица е наречена „благодатна“. Удостоена е с небе­сната благодат и става дъщеря на Божията благодат. Скръбта на Ева се премахва и се замества от радост­та на Мариам пред великото тайн­ство.

Това чувство се затвърдява от думите на ангела: „Не бой се Мариам, защото ти намери благодат у Го­спода“. Бог благоволи към нея и тя няма от какво да се бои. Дори целият свят да е срещу нея, тя не бива да се страхува. Защото, ако Бог е с нас, кой ще устои срещу нас? – пита дръзновено апостолът (Римляни 8:31).

Пряката последица от Божията благодат над св. Дева Мария е свръх­естественото зачеване и раждане на Син, Който ще се нарече Иисус. Тези думи на ангела почти дословно повтарят предсказанието на св. пророк Исаия (7:14). А името Иисус било най-подходящо за Идващия на земята за спасението на човешкия род, защото то означавало „Бог е спасител“.

Редица основоположни опреде­ления дава ангелът за предстоящия да се роди Спасител:

1.Той ще бъде велик, но не както това бе казано за св. Иоан Предтеча (Лука 1:15), а ще бъде велик като Владика и Творец, и Господ на всичко.

2.Ще се нарече и ще бъде приз­нат от всички вярващи за Син на Всевишния и по човеш­кото Си естество.

3.В това Свое качество Той ще получи престола на отца Му Давид, тъй като чрез св. Дева Мария по плът е от Давидовия род.

4.Ще царува над новия Израил (дома Иаковов) вовеки. Всич­ки повярвали в Него ще образуват новия богоизбран народ, ще бъдат Негови поданици. А Той ще царува над тях, ще ги ръководи, обгрижва, дори ще се жертва за тях, както прилича на истинския владетел, като продължи да царува над тях в Църквата Си, на която Той е гла­ва. Така Иисус Христос никога няма да престане да бъде Цар на Своя народ, защото винаги ще бъде почитан като Агнец Божи, Който се пренесе в жертва за народа Си.

„Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?“ – пита в недоумение Девицата. Тя не проявява недоверие към предсказаното от Божия вестител. Но тя се е обрекла на дев­ство, което не мисли да нарушава. И в своята чистота плахо се удивлява с непорочна съвест. Въпросът ѝ издава недоумение от неяснотата и тайнствеността на случая и тя с дет­ска невинност желае да узнае.

„Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени“- отговаря на въпроса ангелът. Духът ще действа, а не плътта. И както Той е свят, така свято – а не греш­но – ще бъде и въздействие­то Му. Наистина зачеването на всеки живот в майчината утроба е едно дарено ни от Бога-Творец тайнство на природата. Много повече е било тайнство зачеването на детето Иисус в девическата утроба. Без­спорно „велика е тайната на бла­гочестието: Бог се яви в плът“ (1 Тимотей 3:16).

Слизането на Светия Дух над св. Дева Мария я направило способна да приеме осенението от силата на Всевишния, тоест на Бог Отец. Така при това дивно и спасително за света зачатие се проявяват и трите лица на Света Троица: силата на Все­вишния Отец, съдействието на въп­лъщаващия се Син и въздействието на Светия Дух. Триединият Бог, Който в древност при създаването на първия Адам бе рекъл: „Да сът­ворим човек пo Наш образ и по Наше подобие“ (Битие 1:26), и сега присъства в трите Си лица и възсъздава човешкото естество у новия Адам – Христос. Така Господарят на небето и на земята съединил нашето есте­ство със Своето. Към божествената природа приел човешка. Съединил ни със Себе Си неслитно в една не­разделна личност, Той взел участие не само в нашата нищета и безсилие, но и в нашата природа, и в нашата същност. Приел от нас човешко есте­ство, за да ни придаде от богатството на божественото Си естество. И както е вечен Синът Божи, така от този свещен миг ще пребъде вечно и нескончаемо Синът Човешки. Това благословено съчетаване не ще поз­нае разлъчване. От него зависи и нашето безсмъртие в небесното бла­женство. Не бихме могли другояче да придобием вечен живот, освен Бог да стане и да пребъде вечно човек.

Светата Дева благоговейно приела Божията воля. Тя почтително по­вярвала на небесната вест. А както ще ѝ каже след няколко дена св. Ели­савета, „блажена е, която е повяр­вала, защото ще се сбъдне казаното ѝ от Господа“ (Лука 1:45). Понеже повярвала, на св. Дева Мария бил посочен белег – без тя да го иска за истинността на словото: нейната сродница, доскоро неплодната от десетилетия Елисавета, вече от шест месеца била заченала син. „Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума“. Тъй както никакво дело не е невъзможно за всесилния Бог, така и никоя Негова дума не трябва да ни се струва невероятна.

Признателна за милостта, благо­дарна за избора, св. Дева Мария смирено промълвила: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“. Такава възвишена роля като тази, за която била избрана Мариам, не се налага против волята. Нужно било свободно съгласие с Божието предложение. И тя го дава по дивно прост и прекрасен начин. Съзнателно с готовност предоставя цялото си същество за Божия за­мисъл.

Има различни видове женски ге­роизъм. Но героизмът на св. Дева Мария надвишава всички. Тя пренася в жертва на Бога всичко, което една чиста девица има и което за нея е по-ценно и от живота ѝ: че­стта. А още по-добре разбираме ге­роизма ѝ, когато си помислим, че поради своята скромност девицата Мариам явно избягнала да сподели с годеника си получената блага вест и чудното зачеване, така че той на­мислил тайно да я напусне (Матей 1:19). Светата Дева пренебрегва опасността да се разруши годежьт ѝ и тя да бъде изгонена, като понесе най-тежкото наказание. И с вяра и упование се оставя на Божията милост, напълно се покорява на Неговата воля. „Ева била непо­корна… и станала причина за своята и на целия човешки род смърт: докато пък Мария с послушанието си стана причина за спасението на самата нея и на целия род човешки“ – пише св. Ириней Лионски (края на III-ти век).

Сарра се засмяла на странния поздрав, който ѝ предвъзвестил, че след година вече ще е родила син (Битие 18:12). Но св. Дева Мария с пълна вяра, смирение и послушание остава далече от всякакво недоверие, не изразява колебание, защото е убедена в силата и благостта Божия. И отговорът, който дава, е изпълнен с дълбоко и смирено послушание. Тя е призована към най-възвишеното дело, възлагано някога на смъртен. Без да е очаквала или да е мечтала някога, тя е призована да предаде себе си, за да стане оръдие на вис­шата и удивителна воля на Бога. От нея се иска само свободно и съз­нателно да отъждестви своята воля с волята Божия и да постави себе си в служба на Божия замисъл. И тя отговаря: „Ето рабинята Господня!“ Какво достойнство, каква чистота, каква непристореност, как­во изящество има в целия разговор! Нито една дума излишна или нез­начителна. Един такъв разказ не може да излезе от другаде, освен от Божията мъдрост, с която е об­веяно цялото спасително събитие на Благовещението.

Призив отправя Бог и към всеки един от нас – ако не толкова ва­жен като този към Мариам, то все пак божествен и водещ към небето, а оттук и несравнимо важен за на­шето лично спасение. Но отвръщаме ли ние със същата готовност и сми­рено покорство към Божията воля? А без тях не можем да се доближим до спасението си, защото то не ни се налага насила. То е винаги по наш свободен избор. Затова нека не про­пускаме мига, личния миг на този избор, който с бащинско великоду­шие Бог ни предлага винаги, а осо­бено на великия празник Благовещение, когато „Синът Божи става син на Девата и Гавриил благовествува благодат“ (тропар на праз­ника). Нека този празник стане наистина начало на нашето спасе­ние.

______________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1991, кн. 3, с. 11-15. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Иван Ж. Димитров и Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Иоан. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gme