Клара Стаматова

Ако разгърнем страниците на съв­ременните енциклопедии, за Блез Паскал (1623-1662) ще от­крием следното: „френски ма­тематик, физик, философ. Основни прино­си в проективната геометрия и теорията на вероятностите, формулира принципа на пълната математична индукция и закона на Паскал в хидростатиката. Конструира една от първите механични сметачни машини. Главно философско произведение – „Мис­ли[1]“.

Това синтезирано определение изразя­ва само една страна от изключителната лич­ност на Блез Паскал – той е гениален учен. Именно поради това настоящата статия е опит да се разкрие друга страна от живота и творчеството на мислителя – неговото раз­глеждане на действителността през призма­та на християнското религиозно учение.

Трудно е в няколко страници да бъде об­хваната както личността на Блез Паскал, така и духовното наследство, с което той дарява човечеството. Ако едни едностранчиво ве­личаят само религиозния му гений, други го приемат като създателя на новата френска проза, то за трети той е изключителен учен и откривател, а неговите размисли върху въпросите на вярата се приемат като заб­луждение и отпадане от висотата на научното мислене. „И едното, и другото, и тре­тото становища – пише архимандрит Сера­фим – осакатяват истината по личността на Паскаля. Само оня би му дал дължимата правилна оценка, който еднакво би подчер­тал у него и учения мъж, и гениалния писа­тел-мислител, и вярващия християнин[2].“

Разнопосочни са оценките, давани за пи­сателя. Граф Лев Толстой (1828-1910) например го определя като философ-пророк с поглед, отправен в бъдещето, но за Волтер (1694-1778) и Лев Шестов (1866-1938) той е ретрограден мислител. Въпреки че е оригина­лен философ, и до днес Блез Паскал е „отлъч­ван“ от философията. Ревностен привърже­ник на достоверното знание, той несправед­ливо е определян като скептик. Бил е искрено вярващ християнин, а е обвиняван в ате­изъм. Оценявал е значимостта на човешкия разум, а е заклеймяван като ирационалист. Изпитвал е дълбоко уважение и любов към хората, но независимо от това е определян като възвишен мизантроп. Водел е аскети­чен живот, но не е бил пощаден от слухове, че е склонен към чревоугодничество и разврат[3]. Наистина личността на Блез Паскал е странна, загадъчна и неразбираема за мно­зина, какъвто е и неговият живот.

Блез Паскал е роден в Клермон Феран. Когато е тригодишен, при раждането на по-малката му сестра – Жаклина, умира него­вата майка. Спомените на другата негова сестра – Жилберта Перие, предоставят автентични данни за детските му години. Ба­щата Етиен Паскал не сключва втори брак, а изцяло се посвещава на възпитанието на трите си деца. Високоинтелигентен и даровит математик, той съзира заложбите на си­на си и създава специална програма за не­говото обучение, в която приоритетни са ла­тинският и гръцкият език, логиката и физи­ката. Въвеждането в света на математика­та е обещано на малкия Блез като бъдеща награда за отличен успех. Вместо да се отдаде на детски игри, през свободното си вре­ме Блез чертае геометрични фигури и раз­мишлява върху съотношенията между тях. Така, когато е на 12 години, достига до 32-рата теорема на Евклид[4]. Не е случайно, че някои изследователи определят способнос­тите на Блез Паскал като „най-яркият случай на ранна надареност в историята на чове­чеството[5].“

Бащата, силно впечатлен от интелекта на сина си, му дава разрешение да изучава математика. Скоро Блез надминава своя ро­дител и е допуснат на заседанията на мате­матическия кръжок на Мерсен, където пър­воначално само слуша дебатите на възраст­ните, но от 15-годишната си възраст вече ак­тивно участва в тях. На 16 години написва известния си „Опит върху коничните сече­ния“, а важни научни открития в областта на физиката прави едва 23-годишен. Напрег­натата работа обаче изтощава младото му тяло и според сестра му от 18-годишна въз­раст до края на живота си Блез Паскал не е преживял дори един ден без физически бол­ки.

Много отрано у писателя се появява на­викът да размишлява върху прочетеното, не­говата сила е мисълта, а изследването и поз­нанието – неговият живот. „Познанието е означавало за него не само констатация, от­критие, но винаги и вземане на становище. Той е изживявал с голяма вътрешна борба всички свои проблеми и, каквото е пости­гал като истина, цял живот е защищавал с необикновена твърдост. Това особено важи за неговите постижения в областта на вяра­та след обръщането му към Христа[6].“

Първото и второто „обръщане“

В Руан Блез Паскал се запознава с движе­нието на янсенистите[7], което е насочено про­тив иезуитизма[8]. По това време се разболя­ва тежко, но понасяйки стоически страда­нията, чете Библията и приема болестта си като изпратено от Бога изпитание[9]. Той оп­ределя стремежа си към нравствено съвър­шенство и благочестив живот и отричането от светските науки като свое „първо обръ­щане“ – съединяване с Бога в душата[10].

След категорична лекарска забрана за напрегната умствена дейност и препоръки за повече отдих и развлечения, Блез Паскал постепенно се впуска във вихъра на светс­кия живот и навлиза в кръговете на висшето общество. Но за мислителя това е про­пиляно време, поради което той постепен­но възобновява своите научни занимания. В известна степен обаче светският живот го обогатява – той има възможност да наблю­дава странностите на човешката природа и да търси скритите подбуди на всяко деяние. До края на живота си Блез Паскал остава подвластен на „проблема за човека“, а негови­те велики „Мисли“ намират място в съкро­вищницата на човешката мъдрост.

Писателят чувства Бога, но за него Той все още е само понятие, което занимава ума му, но отсъства от сърцето му. Мислителят е раздвоен: зад него е бляскавият и суетен живот, а пред него – неизвестността на не­познатия Бог. Дилемата между завръщане­то към славата на гениален учен или търсе­нето на Бога намира разрешение в така нареченото „второ обръщане[11]“.

Според някои изследователи причина за него е случилото се на моста над Сена в се­ло Ньой, когато конете от каляската, в коя­то пътувал мислителят, се подплашили. Ка­то по чудо ремъците се скъсали и във вода­та паднали само първите два коня. Блез Пас­кал преживява силно сътресение и от този ден започва да изпитва халюцинации, без­съние, болезнено главоболие и страх от прос­транството. Малко по-късно той присъства на проповед на янсениста Сенглен, която силно го впечатлява. Приемайки я за Божи знак, след два дни вечерта Блез Паскал изпада в мистичен екстаз и написва на лист хартия мислите си върху преживяното. След него­вата смърт един слуга случайно открива за­шит в хастара на дрехата му пергамент, който съдържа преписаното от листа хартия. Този пергамент е известният„Мемориал“:

…

Огън

„Боже на Авраам, Боже на Исаак, Боже на Иаков “, не на философите и на уче­ните.

Увереност. Увереност. Чувство. Радост. Умиротворение.

Боже на Иисус Христос.

Deum meum et Deum vestrum[12].

„Твоят Бог ще бъде мой Бог[13].“Забрава на света и на всичко извън Бога. »

Той се намира само по пътищата, посочени в Евангелието.

Величие на човешката душа.

„Отче праведний! Светът не Те позна, но аз Те познах[14].“

Радост, радост, радост, радостни сълзи.

Отделих се от Тебе.

Dereliquerunt mefontem aquae vivae[15].„Боже мой, защо си Ме оставил[16]?“Дано никога не се разделя с Теб.

„А вечен живот е това да познаят Те­бе, Едного Истинаго Бога, единствен и истински, и пратения от Тебе, Иисус Христос[17]“.

Иисус Христос.

Иисус Христос.

Отделих се от Него; избягах от Него, отрекох Го, разпнах Го.

Дано никога не се разделя с Него. Запазваме Го само по пътищата, посочени в Евангелието.

Пълно и сладко отречение.

Пълно подчинение на Иисус Христос и на наставника ми.

Вечно в радост в замяна на един ден те­гоба на земята.

Non obliviscar sermones tuos[18]. Amen[19]“.

Мемориалът се превръща в обект на ожесточени спорове – според едни изследо­ватели това е заклинание срещу дявола, вто­ри обвиняват Блез Паскал в атеизъм, за трети е плод на предепилептичен припадък, а Волтер откровено заявява, че след произшест­вието на моста Блез Паскал е загубил ума си[20]. Неговите врагове – иезуитите, също го обя­вяват за умопомрачен.

Според архимандрит Серафим обаче „се извършва един непозволителен научен скок да се причислява към болезнено-патологич­ните натури един такъв трезв, критичен към себе си и към другите и проявил несъмнено геройски черти в борбата си с болестите и страданията в живота човек като Паскаля, и че по тоя път по никой начин не може да се обясни тайната му като „велик христия­нин“, за какъвто го признава даже Ницше[21]“. Именно след второто си обръщане Блез Пас­кал написва своите знаменити „Писма до един провинциалист“, безсмъртните „Мис­ли“, прави и някои научни открития. Спо­ред архимандрит Серафим, Волтер се самоопровергава, като нарича Паскал „сюблимен безумец“, и единственото нещо, което го отчуждава от него, е „безумието“ на Христовата проповед, която за невярващия е не­понятна (1 Коринтяни 2:14[22]).

Прочетете още „Човекът според Паскал – средина между всичко и нищо*“ →