Ева Ковачева

„Heavenly vision of the disciples“ according to Papyrus Berolinensis 22220

Abstract

This study presents a translation into Bulgarian by its author of the second part of the text of the „Gospel of the Savior“ (Papyrus Berolinensis 22220) titled the „Heavenly vision of the disciples“, then the author analyzes and summarizes its meaning.

Key words: Papyrus Berolinensis 22220, ascent of Jesus Christ, heavens, throne of God

***

„Евангелие на Спасителя“ – Берлински ръкопис (общи сведения – произход, място, време на възникване, език и печатни издания)

„Евангелие на Спасителя“ е един измежду последно откритите новозаветни ръкописи, за това той събужда интереса на изследователите и подлежи тепърва на все повече научни изследвания. „Евангелие на Спасителя“ представлява коптски ръкопис на сахидски диалект, част от пергаментен кодекс, категоризиран под името Papyrus Berolinensis 22220 със сигнатура (P. Berl. 22220). Фрагменти от него са открити през 1967 година в Египетския музей в Берлин. Те са разпознати веднага като част от пергаментен кодекс, датиращ от 6-ти век. Съдържанието им е определено като новозаветен апокриф. Ръкописът не е бил консервиран и старателно съхраняван в музея, вследствие на което останал забравен. През 1991 година Paul Mirecki открива коптски текст, който е превод от гръцки език на същото Евангелие. През 2003 година P. Nagel оспорва гръцкия произход на „Евангелие на Спасителя“ и го определя като оригинално коптско произведение, произхождащо от Египет[1]. H.-M. Schenke смята, че то произлиза от устната Христова традиция както аграфите[2]. След намерените и добавени още четири страници №99/100, 107/108, Mirecki и Charles Hedrick подреждат фрагментите в правилната според тях последователност и ги публикуват през 1999 година под заглавието „Gospel of the Savior“ („Евангелие на Спасителя“[3]). Самите фрагменти не съдържат заглавие. Това заглавие се явява по-късно научно означение. Изданието е четливо, но впоследствие се оказва, че текстът е подреден в нелогична последователност. Stephen Emmel установява правилния ред и доказва, че ръкописът е възникнал към края на 2-ри век[4]. Според Hans-Martin Schenke ръкописът датира от средата на 2-ри век[5]. През 2000 година Uwe-Karsten Plisch[6] публикува за първи път негов превод от коптски на немски език, издаден от Библейското общество в Германия[7]. В него той посочва успоредно и паралелните места с каноничните книги на Свещеното Писание, както и възможните филологически грешки, изпуснати изречения и липсващи думи. В настоящото изследване се използва преводът на пълния текст на апокрифа от коптски на немски език, направен от H.-M. Schenke, който е издаден през 2012 година от професорите по Нов Завет на Хумболт-университет Берлин – Chr. Markschies и J. Schröter в „Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung. I. Band: Evangelien und Verwandtes. Teilband 2“. През 2015 година направихме опит за по-обстойно проучване върху целия текст на „Евангелие на Спасителя[8]“, докато в настоящото изследване представяме само втория дял от него, озаглавен „Небесно видение на учениците“, в което представяме „възнесението на Иисус Христос през небесата“, както и публикуваме за първи път извършен от нас превод на български от немски език на споменатия дял от апокрифа, след което ще го анализираме и представим изводите си от направения анализ по отношение на неговите стилистични и съдържателни особености.

Съдържание на целия ръкопис

Текстът е разделен от преводачите в първото му печатно издание на четиринадесет части, които са обединени от четири подзаглавия в четири дяла: I. Диалог на Спасителя с учениците преди залавянето; II. Небесно видение на учениците; III. Диалог на Спасителя с учениците; IV. Слово на Спасителя за кръста[9].

Спасителят и учениците се намират на планина, името на която не се назовава в текста. Телата на учениците стават „като духовни“, очите им сякаш се „отварят на всички страни“, цялото място изведнъж им се разкрива по необикновен начин. Те се „приближават до небесата“, които се отварят „едно след друго“. В текста се споменава във връзка с „небесата“ и за „пазители на портите“. Учениците виждат как Иисус Христос преминава през всички небеса. Този свят изглежда като тъмнина, а себе си те виждат облечени като тези, които се намират във вечността, пребиваващи в постоянно блаженство и радост. Спасителят достига до седмото небе. Ангелите, архангелите и херувимите Му се покланят, а учениците Го славят. Те виждат светиите, намиращи се около Божия престол. Но лицето на Спасителя е тъжно. Учениците Го питат защо плаче и е скръбен. Ангелите също се изплашват като Го виждат опечален. Той отговаря, че е тъжен, защото ще бъде убит не от някой друг грешен народ, а от Своя Си народ, от народа на Израил (срв. паралел Евангелие на Петър 1-2[10]). Следва стих, който има паралел в каноничните евангелия: „Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша!“ (Лук. 22:42). След това Синът се покланя пред Отца и изявява готовност кръвта Му да бъде пролята за спасението на човешкия род.

Литературният жанр на текста е Евангелие, защото в него се предават проповедта и делата на Иисус Христос по време на земния Му живот.

По съдържание то представлява диалог между Иисус Христос и учениците, съдържащ прощални слова. Христовите речи, представени в „Евангелие на Спасителя“, се отнасят за времето след Тайната вечеря и преди залавянето на Иисус Христос в Гетсиманската градина и отвеждането Му на кръста.

Основни теми в „Евангелие на Спасителя“ са: 1) предричането на кръстната Му смърт; 2) темата за кръста се засяга многократно, както в текста на ръкописа, така и в редица запазени по-малки фрагменти от него; 3) изкупителното дело на Иисус Христос се представя като предстоящо; 4) предрича се слизането на Иисус Христос в ада и освобождаването на намиращите се там души; 5) обсъжда се съдбата на учениците след кръстната смърт на Спасителя.

Стилови и езикови особености

Най-силно впечатление в текста прави това, че от съставителя на Евангелието никъде не се употребява името „Иисус“, което в противовес на това е напълно обичайно за каноничните Евангелия. На всички места без изключение стои „Спасителят“. Това е причината преводачите и издателите на ръкописа да го озаглавят „Евангелие на Спасителя“ („Das Evangelium des Erlösers“). Другото име, под което ръкописът е известен в науката, по причина, че фрагментите не съдържат заглавие, е „Неизвестното Берлинско Евангелие“ („Das Unbekannte Berliner Evangelium“). В текста са използвани Христологичните титли „Господ“, „Бог“, „Синът“ и „Царят“. Учениците се обръщат към Него с „Господи“. Придружаващите Спасителя се назовават навсякъде „учениците“. В (част 7) се среща веднъж понятието „апостолство“ и „апостоли“. От имената на апостолите се споменават един път тези на Йоан и Андрей и се подразбира присъствието на Иуда[11], който ще предаде Спасителя.

Съставителят на текста представя себе си като очевидец на събитията и един измежду числото на апостолите, за което се съди от казаното в (част 6): „Той ни каза…“, (част 7): „пред нас апостолите…“, (част 10): „Спасителят ни каза…“ и (част 11): „ние Му казахме“. Излагането на събитията от съставителя на текста като участник в тях и техен очевидец се означава в новозаветната наука като „ние-разкази“.

Паралелни места с каноничните и други неканонични книги

От паралелните места (срв. Мат. 5:13; 26:31; Марк 14:22-27,42; Лук. 22:42; Иоан 6:53-54; 10:11, 30; 15:13; 19:34-35; 20:17) става ясно, че съставителят на „Евангелие на Спасителя“ е бил запознат с каноничните Евангелия. При сравнителен анализ на изложените събития и думи, произнесени от Иисус Христос в „Евангелие на Спасителя“, и същите, изложени в Марк 14:25-42, се установяваме, че името на планината, на която се е случило „небесното видение на учениците“, чието име в същото Евангелие не се назовава, би трябвало да е Елеонската планина, за което заключаваме въз основа на споменатото в Марк 14:26. В третата част „Диалог на Спасителя с учениците“ не буди също учудване фактът, че точно св. апостол Йоан изразява мнението, че явяването на Спасителя в цялата Му слава и величие буди страх у хората, тъй като човешките им очи не са свикнали да издържат на него. Това изказване на св. апостол Йоан Богослов може да се обясни с обстоятелството, че той е един от тримата ученици, присъствали при Преображение Господне на Тавор (срв. Мат. 17:1-13; Марк 9:1-9; Лук. 9:28-36). Характерна особеност за третата и четвъртата част на апокрифа е многократното отговаряне на учениците с „Амин“, което се среща не по-малко от общо 22 пъти в текста.

В текста на ръкописа се съдържа един дословен цитат от Стария Завет (Зах. 15:13). Съставителят на Евангелието цитира свободно от неканоничните книги Евангелие на Петър и Евангелие на Тома (срв. Евангелие на Петър 1-2; 39-40; 41-42; Евангелие на Тома 39; 82). Според Emmel в текста се съдържат ясни паралели със Страсбургския коптски папирус[12]. С това твърдение се съгласява и Uwe-Karsten Plisch[13].

Като цяло съставителят показва едно определено предпочитание към Евангелие според Йоан. Външната форма на словата и речите на Иисус Христос наподобява най-много прощалните речи в Евангелие според Йоан. Към това твърдение на Plisch и Schenke в настоящото изследване прибавяме му още становището, че най-много паралели по отношение на съдържанието и формата на текста могат да се открият по-конкретно с глава 17-та от Евангелие според Йоан, което става ясно при сравнителен анализ и по-подробно изследване на двата текста. Освен това според нас описаното във втората част видение на учениците за изкачването на Иисус Христос през небесата и издигането Му до Божия трон намира паралел с гностическия светоглед за структурата на небесата, както и има допирни точки с юдейската Hechalot-мистика[14], но което не означава, че то произхожда от тях.

Най-силни допирни точки с неканоничните книги апокрифът има с Евангелие на Петър, защото в последното се обръща особено силно внимание също както в „Евангелие на Спасителя“ на: 1) ролята на кръста като едно живо и чувстващо същество (само думата кръст се появява 17 пъти в текста); 2) иудеите се посочват като преки виновници за смъртта на Иисус Христос; 3) разисква се съдбата на учениците след Христовата кръстна смърт; 4) в Евангелие на Петър също се съдържа като елемент на разказа теологическия Topos – Descensus ad inferos „Слизането на Христос в  ада“ (срв. Евангелие на Петър 41-42[15]); 5) използва се също формата „ние-разкази“.

Значението на „Евангелие на Спасителя“ е, че в него са отразени някои по-детайлни събития (видението на учениците на планината) и допълнителни диалози, проведени между Спасителя и учениците, към които спадат също и словата на Иисус Христос към кръста и предричането на слизането Му в ада, случили се преди Неговата кръстна смърт. По този начин те изясняват и дообясняват някои отразени събития и Христови речи отнесените към същото време и място в Новия Завет. Съставителят на „Евангелие на Спасителя“ обръща по-силно внимание, за разлика от каноничните Евангелия, върху вътрешното преживяне на Иисус Христос предвид предстоящата Му кръстна смърт и отразява въпросите, реакциите и вижданията на учениците за тяхната съдба след този момент нататък.

„Небесно видение на учениците“ – текст на втория дял от „Евангелие на Спасителя“[16]

(28)[…(Спасителят се преобрази пред нас)][17] на планината. (29) Ние също станахме като духовни тела. Нашите очи се отвориха (и можеха) (да виждат) на всички страни. Цялото място се разкри пред нас. (30) Ние гледахме, как небесата [се отваряха][18] едно след друго[19].(31) Тези, които пазеха портите, се разклатиха. (32) Ангелите се уплашиха и [се разбягаха], [защото] мислеха, [че] всички ще загинат. (33) Ние видяхме, как нашият Спасител премина през всички небеса, [докато неговите] крака [стояха твърдо] [при нас върху] планината, а [главата му] [проникваше] седмото небе. (34) […….] (р. [101])[20] от всички небеса. (35) Тогава този свят стана пред нас апостолите като тъмнина. (36) Ние станахме като [тези], които са в [безсмъртните][21] еони, докато нашите [очи проникнаха всичките] небеса, защото ние бяхме облечени със [силата] на апостолството ни. И ние видяхме как нашият Спасител, следкато беше достигнал до [седмото] небе […….(37) Тъй като] [небесата] се разклатиха. (38)[Ангелите] и архангелите паднаха по [лице]. (39) Херувими[те] [паднаха на колене] пред неговия…..(40) Серафимите отпуснаха [крилете] си. (41) Тези[…], които[……..завесата, пееха хвалебствената песен. (42) (Двадесет и четиримата) старци, които] [седяха] на техните тронове, хвърлиха венците[22] [си] [на земята] пред [трона] на Отца. (43) Всички [светии приеха] одежди. (44) [И] след като [той беше облечен (с това), Синът [се хвърли пред неговия Отец] на колене. (45) […… „защо] плачеш и [си толкова натъжен], така че целият ангелски сонм изпадна в безпокойство?“ (46) Той отговори [така: „………] (р. [102]) […], защото […]. (47) Аз съм [много натъжен, защото ще бъда] убит чрез [народа] на Израил. (48) О [Отче] мой, ако е [възможно], да отклониш от Мене тая [чаша]! (49) Да можеше да [бъда убит] чрез друг, [грешен народ], ако […] Израил [………]“.(50) [(Отец отговори:) „……..с това] спасението [ще се даде] на целия свят.“ (51) [Тогава] Синът се хвърли отново на колене пред неговия Отец [и каза: (52) „О Отче мой, е ли то […..?] Аз [съм готов], с радост да умра и моята кръв да се пролее за човешкия род. (53) Но аз плача толкова много заради моите възлюбени, които са тук [Авраам], Исаак [и] Иаков. [Защото те ще застанат в] деня на Съда, [докато] аз стоя на [моя] трон и [съдя] света, (54) [и ще] ми кажат: [„………заради] славата, която ми беше дадена на [земята]. (55) О [Отче] мой [ако е възможно], да щеше да отклониш от Мене [тая чаша]!“ (56) [Отец му отговори] за втори път [:(57) „О] Сине мой, ти [няма…….](р. [103]).“ (58) Синът [отговори] за [трети] път: (59) „О [Отче мой], ако [……..](р. [104]) (60) той [ме остави] да завърша служението си, докато [аз] отида при него. (р. [105]) (61) [„…] навън […] всички [……] пророкът[23].

Заключение

В „Небесното видение на учениците“ според Papyrus Berolinensis 22220 се описва: 1) възнасянето на Иисус Христос през небесата, чиито брой се споменава, че е седем; 2) виждането на небесата става възможно посредством „отварянето на духовните очи“ на наблюдаващите; 3) Иисус Христос се „изкачва“ до „Божия трон“, който се намира на „най-високото небе“; 4) на различните небеса се намират различни ангелски сили, подредени по степени; 5) освен за Божия престол се говори още и за 24-те старци около него, което има паралел с изложеното в книга „Откровение на св. апостол Йоан Богослов“ (срв. Откр. 4:4); 6), дава се пояснението, че при видението първо „телата“ на апостолите стават „като духовни“, след което „духовните им очи се отварят“ и започват да „виждат на всички страни“; 7) с оглед на времето на описаното събитие се заключава, че „възнасянето на Иисус Христос през небесата“ се представя в Papyrus Berolinensis 22220 като настояще – то се извършва в момента пред духовните очи на апостолите на Елеонската планина във времето след Тайната вечеря и преди залавянето на Иисус Христос и отвеждането Му на кръста.

Използвана литература

Hedrick, W., Mirecki, C., Paul, A. Gospel of the Savior: A New Ancient Gospel (California Classical Library), California, 1999.

Jakoby, A. Ein neues Evangelienfragment. Strassburg, 1900.

Plisch, U.-K. Apokryphe Schriften des frühen Christentums, 1. Aufl., Bibelgesellschaft. Erfurt, 2000.

Rudolph, K. Die Gnosis. Wesen und Geschichte einer spätantiken Religion. Göttingen, 1990.

Schenke, H.-M. Das „Unbekannte Berliner Evangelium“ аuch „Evangelium des Erlösers“ genannt. – In: Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung, I. Band: Evangelien und Verwandtes, Teilband 2, hrsg. v. Chr. Markschies und J. Schröter. Tübingen, 2012.

Schmidt, C. (Hrsg.). Koptisch-gnostische Schriften. Hrsg. im Auftrage der Kirchenväter-Commission der Königl. Preussischen Akademie der Wissenschaften. Leipzig, 1905.

Съкращения

ЕвПт – Евангелие на Петър

ЕвТм – Евангелие на Тома

P. Berl. 22220 – Papyrus Berolinensis 22220

(UBE), ZAC2, 1998 – Das „Unbekannte Berliner Evangelium“

LXX – Септуагинта (превод на 70-те тълковници) – най-ранният запазен превод на Стария Завет на гръцки език.

_________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Пловдив, УИ Паисий Хилендарски, том 22 (27), нова серия, 2025, с. 61-69. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Plisch, U.-K. Apokryphe Schriften des frühen Christentums, 1. Aufl., Bibelgesellschaft. Erfurt, 2000, S. 27.

[2]. Schenke, H.-M. Das „Unbekannte Berliner Evangelium“ аuch „Evangelium des Erlösers“ genannt. – In: Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung, I. Band: Evangelien und Verwandtes, Teilband 2, hrsg. v. Chr. Markschies und J. Schröter. Tübingen, 2012, S. 1277-1278.

[3]. Hedrick, W., Mirecki, C., Paul, A. Gospel of the Savior: A New Ancient Gospel/California Classical Library/,California, 1999

[4]. Plisch, U.-K. Op. cit., S. 27.

[5]. Schenke, H.-M. Op. cit., S. 1278.

[6]. Uwe-Karsten Plisch е научен сътрудник към немския цялостен превод на текстовете от Наг-Хамади в областта на коптско-гностическите текстове.

[7]. Uwe-Karsten Plisch е научен сътрудник към немския цялостен превод на текстовете от Наг-Хамади в областта на коптско-гностическите текстове. Plisch, U.-K. Apokryphe Schriften des frühen Christentums, 1. Aufl., Bibelgesellschaft. Erfurt, 2000.

[8]. Ковачева, Е. Евангелие на Спасителя – Берлински ръкопис. – В: История на просветното дело – нови изследвания, уникални културни ценности и музейни колекции. Иновативни форми на представяне. Национален музей на образованието Габрово, Министерството на образованието и науката. Сборник доклади от Международна научна конференция проведена през 2014 г. в Габрово. Габрово, 2015, 76-82.

[9]. Plisch, U.-K. Op. cit., S. 27-34.

[10]. Съкращение на апокрифа „Евангелие на Петър“. Вж. съкращенията на ръкописите изложени в края на изследването.

[11]. В запазени по-малки фрагменти от „Евангелие на Спасителя“, Иуда директно се заговаря от Спасителя.

[12].Вж. Jakoby, A. Ein neues Evangelienfragment. Strassburg, 1900.

[13]. Plisch, U.-K. Op. cit., S. 28.

[14]. Hechalotmystik – направление в юдейската мистика, основаващо се на видението на св. пророк Йезекиил (Иез. 1:4-28) за „Божията колесница-трон“ Merkaba (староеврeйски език מֶרְכָ ּבָה) (такава литература се появява главно между втори и седми век след Христа, но има много по-ранно развитие). Представители на това мистично направление, също както гностиците, практикуват изкачването на душата (приживе) през небесата. За гностиците виж повече за това в: Kodex Brucianus – „Die beiden Bücher des Jeu“, където се съдържат детайлни описания, схеми и чертежи на небесата, както и най-подробни сведения за „пазителите на портите“. Текстовете на споменатите апокрифи са публикувани в: Schmidt, C. (Hrsg.). Koptisch-gnostische Schriften. Hrsg. im Auftrage der Kirchenväter-Commission der Königl. Preussischen Akademie der Wissenschaften. Leipzig, 1905, S. 255-329. Друго известно графично представяне на структурата на небесата, рая, планетните сфери заедно с техните обозначения, както и трона на Бога, съставено от гностиците, е публикувано в: Rudolph, K. Die Gnosis. Wesen und Geschichte einer spätantiken Religion. Göttingen, 1990, S. 78.

[15]. Schenke, H.-M. Op. cit., S. 1279.

[16]. Настоящият превод от немски на български език е извършен от авторката на изследването Ева Ковачева.

[17]. В самия ръкопис липсва текста, отбелязан в квадратни скоби, което е отбелязано по този начин от преводача от коптски на немски език H.-M. Schenke.

[18]. Поясненията в квадратни скоби са вмъкнати от преводача от коптски на немски език H.-M. Schenke.

[19]. В превода на U.-K. Plisch на това място стои „Ние се приближихме до небесата, [докато] те се отваряха едно към друго“ (срв. Plisch, U.-K. Op. cit., S. 30). Бел. авт.

[20]. По този начин са обозначени от преводача H.-M. Schenke липсващите по-големи части от текста.

[21]. В превода на U.-K. Plisch същото е предадено като „в еоните на славата“ (срв. Plisch, U.-K. Op. cit., S. 30). Бел. авт.

[22]. В превода на U.-K. Plisch вместо „венци“ стои „корони“ (срв. Plisch, U.-K. Op. cit., S. 30). След направена справка със Синодално издание на Библията се установява, че двадесет и четиримата старци имат „венци“: „Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четири старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци“ (Откр. 4:4). Цитираните стихове от Свещеното Писание са по: Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. София: Св. Синод на Българската църква, 1991. Разликата е съществена, тъй като „венецът“ е символ на постигната (духовна) победа, а „короната“ – на власт. Бел. авт.

[23]. Schenke, H.-M. Op. cit., S. 1283-1284.

Изображения: Charles W. Hedrick и Paul A. Mirecki, автори на книгата Gospel of the Savior (Евангелие на Спасителя) от 1999 година и корица на същата книга. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gay