Костадин Нушев

Личността на Петър Дънов (1864-1944) и неговото „духовно учение“ са известни и познати, в една или друга степен, на почти всеки пълнолетен българин. Те са едно типично за своето време, и характерно за съвременния свят явление, което носи както специфични и чисто български черти, така и някои всеобщи особености и глобални религиозно-философски тенденции. Около личността и учението на Петър Дънов у нас периодично възниква известно оживление или повишен интерес, които са свързани с различни поводи, исторически годишнини или спорадични вълни на популяризиране на нови религиозни движения, окултни теории, теософски учения и езотерични идеи.

Такива поводи имаше през изминалата 2024 година, когато се изпълниха 80 години от земната кончина и 160 години от рождението на основателя на Бялото братство – две кръгли годишнини дали повод за множество издания на книги с негови мисли и беседи, тематични броеве на списания, инициативи за ремонт на къщата, в която е живял Петър Дънов в столицата, и нейното превръщане в културен център и духовно средище за разпространяване на неговите идеи сред нашите съвременници.

Такива кампании, като тази преди години на БНТ за „великите българи“, водят у някои наши съвременници до повишен интерес и ентусиазъм към Петър Дънов, търсене на поводи за национална гордост или преклонение пред личността на „Учителя” на Бялото братство, разпространение на нови издания с негови беседи или засилване на интереса към духовните практики на пеневритмия на Седемте рилски езера. А след това, напълно закономерно, се засилват и противоположните критични настроения, водещи до скептицизъм или до по-краен критицизъм, а не рядко и до категорично отричане и пламенно отхвърляне на „дъновизма”.

Независимо от всички тези крайни мнения и полярни оценки все още у нас има много хора, и никак не малък брой наши съвременници и сънародници, които се интересуват живо от личността на Петър Дънов, прекланят се пред него, гордеят се с духовното му учение, което оприличават на модерна версия на богомилството, и го почитат като духовен „учител” и „велик посветен”. Други, дори да не споделят окултните принципи на дъновизма, го приемат като „един от най-великите българи”, допринесъл чрез своето теософско учение до издигане на „духовното ниво на българите“, а трети се опитват да разберат по-добре естеството и характера на неговите възгледи като ги изследват критично и проникнат по-дълбоко в същността и идейните основи на неговото „ново учение“.

Независимо дали харесваме и одобряваме учението на Петър Дънов, или го считаме за някаква „нова ерес” – за окултно учение или ново религиозно движение, които се отклоняват от християнството, ние трябва да познаваме колкото е възможно по-добре, за да можем да се ориентираме правилно и безпогрешно в неговите особености.  Във връзка с това основно изискване и днес продължават да възникват множество въпроси, свързани с учението и практиките на дъновизма или с характера на религиозната общност от негови последователи, наречена „всемирно бяло братство“. Някои от тези важни въпроси се свеждат до опитите да се даде задоволителна характеристика на дъновизма чрез използване на утвърдените дефиниции за „езотерично християнство“, окултно или теософско учение или ново религиозно движение.

Всички тези въпроси са сериозно предизвикателство и изпитание за всеки един съвременен човек, който търси съзнателно истината за Бога, стреми се към познание на света и човека като Божии творения (Битие 1:26-31) и се интересува от духовния път на израстване и усъвършенстване на своята личност.

Отговорите на тези въпроси, от своя страна, имат един по-особен характер и ключово значение за християните, които вярват в Бога, приемат боговдъхновения характер на Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, изповядват истината за Личността на Иисус Христос като Син Божий, Учител и Спасител на човешкия род и търсят спасение и духовна просвета чрез вярата и благодатния живот на Църквата.

Обективният и безпристрастен поглед при анализа и оценката на такива окултни учения или нови религиозни движения е изключително важен и необходим, но той е същевременно и много труден. За да проникнем в дълбочина и да се ориентираме относително ясно в сложната плетеница от религиозни, философски, теософски и окултни принципи и практики на едно подобно учение, ние би следвало да се придържаме към определен набор от духовни критерии и принципи за безпристрастно научно и систематично проучване. Научното и критично изследване на този тип религиозни и теософски учения, окултни практики и „духовни феномени” изискват специална подготовка и умение за комбиниране на различни изследователски методи и подходи.

В този кратък очерк ще бъдат маркирани само някои основни проблемни постановки около тези въпроси и ще бъде даден кратък критичен обзор по набелязаните теми.

Езотерично християнство или нехристиянско религиозно учение

Какво представлява „духовното учение” на Петър Дънов и как можем да характеризираме общността от неговите последователи и ученици? Що за феномен е „дъновизмът” като учение и култова практика – дали това е религия, езотерична религиозно-философска система, теософска доктрина или окултна неогностическа школа? Дали в случая с дъновизма става дума за някаква „езотерична форма” на християнството или по-скоро можем да говорим за нова гностическа религия или нов окултен синкретизъм?

Богословско-систематичният обзор на поставените въпроси е изключително труден и следва да обхване едновременно критичен анализ на учението на Петър Дънов и поглед върху приложението на доктриналните му принципи и възгледи в живота и общността на последователите на „Всемирното бяло братство“. 

Как Петър Дънов достига до своето учение? Роден в семейството на свещеник той учи в духовното училище на мисионерите методисти в България.

В това богословско училище в Свищов, където продължава своето обучение, Петър Дънов се подготвя за пасторско служение и с тази цел по-късно е изпратен да придобие по-високо образование в Съединените американска щати като попада в Бостънската висша теологическа школа – едно от водещите духовни средища на тогавашните протестантски мисионери.  

Отдаден вероятно на мистични търсения, и попаднал под влиянието на духовните движения, свързани с методизма и другите протестантски деноминации в Америка в края на ХІХ-ти век, Петър Дънов постепенно се увлича от крайностите на мистицизма. Той попада все повече под влиянието на теософските възгледи на Елена Блаватска и Ани Безант и се увлича от антропософските учения на Рудолф Щайнер, които са били модерни по това време в Америка и в целия западен свят.

В Бостънския университет младият Петър Дънов завършва теология и посещава курсове по медицина като постепенно поставя идейните основи на онзи особен синтез между науките за духа и естествознанието, който ще кристализира по-късно в собственото му езотерично учение и духовно-мистична практика.

Окултна школа и разновидност на теософското общество

Какъв е характерът на „Всемирното бяло братство” – окултно общество или религиозна общност от „посветени” следовници на „новата шеста раса”? Дали адептите на дъновизма от бялото братство са „вярващи християни” или са привърженици на нова религия – „посветени” в някаква тайна доктрина и последователи на „всемирните учители на планетата”?

При завръщането си в България за известно време той е учител, но отказва да приеме назначение като пастор на методистката християнска общност и постепенно скъсва окончателно с християнството. От 1895 година започва да се вълнува от принципите на духовното образование и религиозно възпитание и търси начин да организира общност от духовни просветители и будители на българския народ с мисия за подготовка на новата епоха, която се задава на историческия хоризонт с наближаването на новия ХХ-ти век.      

Формирането и развитието на дъновизма като обособено и самостоятелно религиозно-философско учение и духовна общност от адепти преминава през няколко важни етапа, които са свързани с дейността на Петър Дънов и постепенното организиране на общността от негови ученици и последователи в рамките на „Бялото братство”.

Окултната школа на Бялото братство, която Петър Дънов създава в България, се възприема като част от световното теософско движение и носи името „Всемирно бяло братство“. По своите основни характеристики това учение е близко до теософията на Елена Блаватска и антропософията на Рудолф Щайнер и с основание се разглежда от много изследователи и специалисти като част от религиозно-философското движение на теософията. Теософското движение през този период е свързано с едно особено мистично търсене на духовно пробуждане, насочено към придобиването на свръхрационално познание и изпитващо вдъхновение от източните религиозни традиции и западния езотеризъм.

Религиозно-философските възгледи на Петър Дънов и окултните практики на дъновизма имат своя вътрешна логика и специфика, които е необходимо да се изследват чрез комплексна методология за систематичен анализ, като се ситуират в рамките на определен социо-културен контекст. При този тип изследване са приложими и релевантни някои стандартни методи за сравнително и богословско-систематично изследване, които могат да се комбинират с описателни и историко-критични методи, но винаги остава едно по-дълбоко ядро от същинските религиозни или квази-религиозни възгледи, които трудно се поддават на чисто рационално описание или на емпирично наблюдение и изследване. Не е никак лесно, например, да се отговори на въпроса дали последователите на Петър Дънов („Беинса Дуно”) са християни или пък са някакви нови мистици, окултисти, „гностици” и езотерици? Дали те са вярващи и молещи се на Бога или са някаква алтернативна група от „посветени”, които формират свой отделен култ?

В много от своите текстове Петър Дънов и дъновистите се опитват да се представят и идентифицират като християни, но в други от тях категорично отричат каноничните форми на християнството, дистанцират се от Църквата и се определят като продължители на предхристиянски окултни учения като орфизма, на средновековните дуалистични ереси на богомилството и албигойството и на съвременните теософски, антропософски и пантеистични нео-хиндуистки учения. При търсенето на отговорите на подобни въпроси, в рамките на едно добросъвестно и критично научно изследване, е необходимо да се изхожда както от първоизворите и собствените опити на дъновистите да се самоидентифицират, така и от възможните и достъпни научно-критични изследвания, които се стремят да бъдат обективни и безпристрастни при анализа на различните религиозни практики, теософски доктрини и сложни феномени на духовния живот.

Ролята и мястото на Петър Дънов са изключително важни за оформянето и съществуването на общността на неговите последователи като отделна религиозна група с организиран култ. Без преклонението към неговата личност и възприемане на неговите писания и учения не би могло да се говори за организирана форма на „духовен” и „религиозен” живот на тези адепти и последователи на учението. За своите ученици и последователи Петър Дънов е не само „Учител”, който се доближава по своя ранг и статут едва ли не до Личността на Иисус Христос, но също така и „велик посветен”, „космически дух”, „прорицател” и „пророк”, който има свръхестествени дарби и ясновидски способности да предрича бъдещето. Тази харизматична осанка на Петър Дънов е необходима, за да се оформи съотношението между неговата фигура и общността от последователите му като отношение между учител и ученици, посветен и посвещавани и да може да функционира общността от последователи като класическа затворена общност от привърженици и посветени в тайните на свръхестественото знание. Този процес завършва в селището „Изгрева“ с оформяне на култ към Дънов, чрез своеобразна „икона“, вписана в пентаграм и наченки на ритуални практики и религиозен култ.

В този момент идва и оценката на Българската православна църква за феномена на „бялото братство“ и учението на Петър Дънов. Според определението на Българската православна църква Петър Дънов чрез своето теософско и нехристиянско религиозно учение се е „самоотлъчил“ от християнството и е „отпаднал“ от Църквата. Това становище се аргументира от няколко основни позиции въз основа на основните доктрини и практики на окултната школа. В решението на Архиерейския събор на Българската православна църква през 1922 година се констатира това отпадане от духовния живот на Църквата и самоотлъчването от християнството. Църквата препоръчва специално пастирско и духовно отношение към последователите на Петър Дънов като поддали се на заблуда и препоръчва тяхното възвръщане към вярата и църковно общение чрез просвета, разясняване на заблудите по отношение на вярата, покаяние и молитва.

Петър Дънов се отзовава рязко срещу това решение и започва да втвърдява своите позиции спрямо Църквата. Той започва да нарича все по-често християнската общност и Църквата „черно братство“, а своите последователи „бяло братство“. Още в началото на ХХ-ти век при първите срещи на малката група последователи той въвежда бели дрехи като външен белег за идентичност на неговите ученици – посветените в неговите откровения и прозрения от „висшите духове“.

„Сакралната“ фигура на Петър Дънов и религиозното почитание към него се изразяват и в това, че неговите последователи го наричат с името Beinsa Duno, което изразява тайното му име, което напомня на хиндуистките посветителни мантри, изразяващо специалната му идентичност и космическа сила на неговото всемирно значение като велик посветен учител. Петър Дънов е посредник между „божествения ум“ и човешкото съзнание, проводник на „висшата космическа мъдрост“ и посветен, който на свой ред посвещава своите ученици и последователи, за да ги свърже в „единната вселенска хармония“ и мъдрост на космическото цяло.

Ново религиозно движение или ню-ейдж култ?

Каква е връзката на теософското и окултно учение на дъновизма с новите религиозни движения и съвременните „ню-ейдж” култове? Може ли да има нещо опасно за здравето и деструктивно за духовния и психически статус на отделния човек или за обществото от разпространението и масовото увлечение на съвременните граждани по ученията и практиките на дъновизма?

Духовният глад сред съвременните българи и кризата на духовните ценности, породени от десетилетията на принудително налагане на атеистичен и материалистичен мироглед, пренебрегването на истините на вярата и религиозното образование и нравствено възпитание на подрастващите, доведоха до спонтанно и стихийно завръщане у много хора на един закономерен и естествен интерес към вярата, религията и духовните учения.

Наред с възраждането на християнската вяра сред българите, и в един по-широк и глобален план, в съвременния свят се разпространяват и много други източни религиозни и мистични учения. Някои от тях, като учението на Петър Дънов и други подобни теософски движения, се опитват да комбинират истините на християнството с различни хиндуистки, будистки и окултни идеи. Тези учения се представят като нови, но всъщност са по-скоро синкретични доктрини от стари и предхристиянски възгледи, които в днешно време са подложени на различни опити за възраждане и обновление.

Тази своеобразна реставрация на окултното и ревитализация на теософията и езотеризма се свързва с вълната на нови религиозни движения и източни култове, които съжителстват и се проявяват в нова форма в днешното „ню-ейдж” движение. Всички тези източни и западни култове имат общ идеен източник в теософските учения и се коренят в древните окултни и магични практики, свързани с езическите религии.

Успоредно с духовното движение, свързано с възраждането на християнството и обръщането на много хора към традиционните истини на вярата и Христовото Евангелие, ние се натъкваме на една „нова” аморфна религиозност, която не признава Свещеното Писание като източник на духовните истини на вярата и претендира, че може да предложи нов синкретичен микс от разнородни култове, религиозни традиции и практики за духовно посвещение, които да ни изведат извън лоното на християнството и отвъд духовността на Църквата. Паралелно с новото християнско духовно възраждане съществува в днешно време една нова вълна на окултен ренесанс, на изблик на нови религиозни и сектантски движения, които се опитват да предлагат на съвременния човек друга религия, алтернативна вяра и въобще друг тип духовност.

Петър Дънов в качеството на всемирен учител, и духовно посветен в космическото знание, е изобретател на пеневритмията – магичен или окултен танц, чрез който се хармонизират енергиите на космоса и земните обитатели. Тази космическа наука като магичен ритуал има връзка с изгрева на слънцето, музиката и мелодията като космическа вибрация и движението на тялото като средство за хармонизиране на човешкия организъм с мисълта, волята и чувствата, за да бъдат приведени в единна хармония в рамките на човешкото битие и в синхрон с ритъма и вибрациите на природата и космическото цяло.

Този танц, известен и от други теософски системи като тази на Рудолф Щайнер, наречена евритмия, е надградена от Дънов и назована „паневритмия“. Той нарича упражненията „свещен танц“ и по негови свидетелства му е бил открит от космическите духове като духовна практика. Този танц е бил изобретен и изведен от 1930 година като култов белег за последователите на Дънов, който те практикуват на своите срещи при посрещане на слънцето и на годишния събор в планината Рила при отбелязване на началото на „космическата нова година” през месец август. Тази система от музика, танц и медитация – определени движения под съпровод на цигулка, при които се изобразява кръг, е тайнствения метод за връзка с космическите сили и средството за постигане на връзка между земното и небесното, видимото и невидимото битие и придобиване на вътрешна хармония на душевните сили у човека.

От направените кратък обзор и критични религиозно-философски и богословски анализи на основните доктринални принципи и култови практики на дъновизма може да се посочат някои по-важни изводи и заключения.

1. Учението на Петър Дънов е един особен окултно-теософски синтез на определени религиозни и философски идеи за Бога и Божествения свят, за битието и вселената, за човека и връзката на човечеството с природата. Този окултен и теософски синтез представлява еклектичен и синкретичен сбор от отделни библейски идеи, християнски възгледи и предимно източни религиозни и философски учения за душата, гностически и мистични учения и окултни практики.

2.По своя характер, макар да претендира да е някаква форма на езотеричното (скрито) християнство, дъновизмът по-скоро е един религиозно-синкретичен сбор от гностически и нео-гностически, будистки, хиндуистки и окултно-теософски идеи, основани върху метафизичната и светогледна парадигма на източния пантеизъм и модерните идеи на теософията, антропософията и спиритизма. Според Българската православна църква Петър Дънов е отпаднал и се е самоотлъчил от Църквата и неговото окултно учение се отклонява от библейските и религиозни истини на християнската вяра.

3. Въз основа на критичния анализ и систематичен обзор на основните доктрини и практики на Бялото братство може да се направи обобщен извод за нехристиянския характер на дъновизма и религиозните възгледи на Дънов и учения на дъновистите. По своя характер и основни доктринални позиции учението на Петър Дънов е по-скоро нехристиянско религиозно-философско учение, което е своеобразен клон на международното теософското общество от края на ХІХ-ти и началото на ХХ-ти век, а в днешно време представлява своеобразно теософско, нео-гностическо и окултно учение, което се доближава по характера на идейните си постановки и култови практики до новите религиозни движения и различните ню-ейдж култове.

Литература

А. Извори и първична литература

Петър Дънов. За Христос и новото човечество. С., 2012.

Христо Дочев. Път към съвършенство. Истината за новото учение на Петър Дънов. С., 2010.

Б. Научно-критична литература

Дюлгеров, Д., Цоневски, Ил. Учебник по мисионерство. С., 1937.

Баркър, А. Новите религиозни движения. С., 1997.

Нушев, К. Религиозните измерения на духовността в християнската философия на Николай Бердяев. С., 2008.

Нушев, К. Новите религиозни движения в България – проблеми, аспекти и перспективи при тяхното проучване. – в: Сб. Вероизповедания и нови религиозни  движения в България-проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз. С., 2006.

Христова, М. Религиозните движения в България. – в: Сб. Вероизповедания и нови религиозни движения в България-проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз. С., 2006.

Бончева, М. Паневритмия. – в: Списание осем, Бр. 8, август, 2013, с.14-39.

__________________________________________________________________

*Публикувано в https://hristianstvo.bg. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Костадин Нушев, Петър Дънов (1864-1944), негови книги и паневритмия. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fQZ