1 Cor. 3:17; 6:19; Eur. 3:6 in connection with the use of the name “ God-Bearers“ in the first centuries of christianity

Ева Ковачева

Abstract

The article considers the meaning of verses in 1 Cor. 3:17; 6:19; Hebr. 3:6 in the New Testament, as well as the con nections between the use of the term „God-bearings“ in the first cen turies of Christianity.

Key words: temple of God, light, „God-bearings“

***

В 1 Кор. 3:17; 6:19 и Евр. 3:6 човекът се представя като храм на Бога: „Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“ (1 Кор. 3:17); „…тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас…“ (1 Кор. 6:19); „А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай“ (Евр. 3:6). В преданието на Църквата някои светци са определяни като „богоносци“ и предвид това, целта на изследването е да се опита да аргументира това твърдение чрез конкретни новозаветни стихове, както и с помощта на тълкувания на свети отци върху тях. Ще се позовем и на налични сведения и писма от светци до техните духовни чада, както и някои открити раннохристиянски текстове. По този начин ще надникнем в употребата на названието „богоносци“ през първите векове на християнството.

Един от най-известните примери се свързва с името на св. Игнатий Богоносец (1-2 век). От наличните сведения относно произхода на прозвището на св. Игнатий, изложени в неговото житие, се потвърждава, че то се появява въз основа на негова лична духовна опитност и преживяване с Христос: „Той се самоназовава ‘Богоносец’, защото е изживявал по изключителен начин своето реално общение с Христос и имал ясно съзнание за това[1].“

Подобни случаи се откриват и в Римокатолическата църква в един по-късен период – св. Антон от Падуа (12-13 век), който се изобразява с Христос като Младенец върху гърдите му. От житието му разбираме, че той се изобразява по този начин, защото приживе е съзерцавал Христовата слава, както и е виждан по време на земния му живот от друг човек (във видение) да държи в ръцете си Младенеца Иисус, обграден от ярко струяща светлина[2]. Същият светец е изобразяван и с лика на Христос обграден с ореол върху сърцето му[3].

В своя труд „За Таворската светлина“ Константинополският Патриарх Филотей Кокин (14-ти век) назовава редица светци „богоносци[4].“

На няколко места в писмата на св. Антоний Велики той е наричан също „Богоносец[5]“, а освен това още и „Духоносец“ [6]: „Казват, че авва Антоний станал Духоносец, но не желаел да се говори за това на хората[7].“ Във връзка с това се отбелязва, че св. Антоний Велики говори в осмото от неговите „Писма“ за същото, което и св. Симеон Нови Богослов твърди, за получаването на „огнения Дух“ от малцина християни, които са подготвени за това. Той пише до тях следното[8]: „…чрез този велик огнен Дух, Когото аз лично приех. И ако искате да Го получите, за да живее Той във вас, положете първом труда на тялото, смирението на сърцето и издигайте денонощно към небето вашите мисли. С прямотата на сърцето си искайте този огнен Дух и Той ще ви бъде даден….[9].“ Св. Антоний Велики разяснява и последиците от обитаването на огнения Дух в човека: „Той обитава в чистите сърца… Когато впрочем Го получите, Той ще ви разкрие всички тайни отгоре и много други неща, които не мога да изразя с писалка и мастило. Духът ще отдалечи от вас страха…Небесна радост ще се излъчва от вас денонощно и макар все още да сте в тяло, вие ще бъдете като че ли в Царството[10].“ Същото писмо св. Антоний Велики завършва с думите: „… бях подтикнат… да завърша върху огнения Дух и върху Божествената любов… Както в началото на това писмо ви отправих моя поздрав, така също и в края ви поздравявам с любовта на Господа чрез Този огнен Дух…[11].“

Подобни сведения установяваме, че се съдържат и в някои тълкувания върху Новия Завет. Например в своя коментар към 2 Петр. 3:1-2 блажени Теофилакт нарича някои вярващи също „богоносци[12].“

По подобен начин съставителят на „Послание на Варнава“ (раннохристиянски текст, датиран като написване между 70 година и 132 година)[13] интерпретира влизащите в „обетованата земя“, тоест по отношение на християните, които са станали „ново творение“: „,Влезте в земята, дето тече мляко и мед, и я владейте‘ (Изх. 33:3). Ето че ние сме сътворени наново, както се споменава и в едно друго пророчество: ,Ето – казва Господ, – ще изскубна от вас – ще рече тези, които бе предвидил Духът Господен, – каменните ви сърца и ще ви дам сърца от плът‘ (Иез. 11:19; 36:26) …Обиталището на сърцето ни, братя и сестри, е свят храм на Господа…И казва ни още Господ: ,Ще Те славя в църквата на моите братя и сестри и ще пея псалми насред свещеното събрание‘ (Пс. 21:23; Евр. 2:12)…Следователно ние сме тези, които навлязоха вече в благата земя![14]“. Преводачът на текста от старогръцки език отбелязва в бележките към него, че съставителят на цитирания текст прави още „алюзия между ,църквата‘ (тоест сърцата на християните като ,храм Господен‘) и събралото се множество (тоест ,църквата‘ в буквален организационен смисъл)[15]“, и за това той си позволява да превежда понятието „ἐκκλησία“ и по двата начина[16]. Прави впечатление, че на друго място в същия текст съставителят на „Послание на Варнава“ свързва „новото творение“ с „осмия ден“: „Накрая Господ им е казал още и това: ,Вашите новомесечия и съботи не мога да търпя…‘ (Ис. 1:13). Вижте сега какъв е смисълът на тези думи: ,Сегашните съботи не са Ми по сърце, но Аз съм направил ден, в който всичко живо ще си почине, и ще го направя начало на осмия ден, който от своя страна ще се превърне в начало на друг свят‘. Затова и ние прекарваме в радост осмия ден, в който Иисус възкръсна из мъртвите и след като ни Се яви, Се възнесе в небесата[17].“ В тази връзка съставителят на Посланието твърди също, че през новозаветната епоха е предвидено за тези, които са станали „нови“, като че ли са „сътворени отново“, Бог да пребъдва и обитава вече в тях като Негов храм, като Неговото истинско обиталище, а не в ръкотворни храмове (Ис. 66:1-2; Деян. 7:47-51; 17:24-25), и това представлява според него именно нетленният храм, който е съзидан „в слава“ (Тов. 14:5; Дан. 3:53[18]).

В тази връзка се констатира, че св. Максим Изповедник обяснява за Светлината следното: „Бог, бидейки истинска Светлина по същност, става истинска светлина в тези, които ходят в Него по пътя на добродетелите. Както всички светии – тази ,светлина по причастие‘ – чрез боголюбието се оказват в Светлината по същност, така и Светлината по същност става чрез [Своето] човеколюбие светлина, в светлината по причастие‘…. И ако ние по добродетели и знание се намираме в Бога, като в Светлина, то и Сам Бог пребивава в нас, като Светлина в светлината. Защото Бог, бидейки Светлина по естество, се проявява в светлината по подражание, както Първообраз в образа[19].“

Схващането на св. апостол Павел за пребиваването на Христос като „вътрешна светлина“ във вярващите се съдържа в Посланията му до солуняни и ефесяни на следните места: „А вие, братя…. сте синове на светлината…“ (Сол. 5:4-5ff), „…сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината“ (Еф. 5:8). В неговото Първо съборно послание, след като св. апостол Иоан Богослов първо посочва, че „Бог е светлина“ (1 Иоан 1:5), след това той говори общо на седем места в него за „пребъдване“ или „ходене“ на вярващите „в светлината“ (1 Иоан 1:5, 7; 2:8, 9, 10; 5:20). В Евангелието, съставено от него, той предава думите на Иисус Христос: „… Аз съм светлината на света; който Ме последва… ще има светлината на живота“ (Иоан 8:12). Констатира се още, че схващането на апостолите в това отношение и за „Христос в нас“, тоест човекът като съд или храм на Христовия Дух, се съдържа на места като Гал. 2:20; 4:19; Кол. 1:27ff; срв. 1 Петр. 1:11; 1 Кор. 3:17; 6:19; Евр. 3:6: „И вече не аз живея, а Христос живее в мене“, „… докле се изобрази във вас Христос“, „…Христос, упованието на славата, е във вас“, „…е посочвал Христовият Дух, що беше в тях..“; „Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свет; а тоя храм сте вие“; „…тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас“; „А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай“.

Заключението от изследването е, че названието „богоносци“, което се среща употребяемо особено, но не само, през първите векове на християнството по отношение на някои вярващи („светии“), отразява тяхната реална опитност на обитаването на Христос в тях като светлина, Който е в Своя храм, както Самият Той предрича това според редица места в Новия Завет, които се цитираха в изследването, и по специално 1 Кор. 3:17; 6:19; Евр. 3:6.

Използвана литература

Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. С., Св. Синод на Българската църква, 1991.

Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“, 2008.

Гамбосо, В. Св. Антон от Падуа – чудотворец. Живот и набожност. Плевен, Францисканци Конвентуалци, 2007.

Кокин, Ф. De Domini luce. За Таворската светлина. Прев. от средновековен гръцки език П. Янева. С., „Изток-Запад“, 2011.

(Кол.). Антология по раннохристиянска литература. С., Фондация „Комунитас“, 2021.

Христова, А. Житие на св. Игнатий Богоносец (20 декември), https://bg-patriarshia. bg/saint-ignatius (20.02.2025).

Св. Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения. С., изд. „Захарий Стоянов“, 2019, с. 193, 202.

__________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Пловдив, УИ Паисий Хилендарски, том 24 (29), нова серия, 2025, с. 63-67. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Христова, А. Житие на св. Игнатий Богоносец (20 декември), https://bg-patriarshia.bg/saint-ignatius (20.02.2025).

[2]. Гамбосо, В. Св. Антон от Падуа – чудотворец. Живот и набожност. Плевен, Францисканци Конвентуалци, 2007, с. 18.

[3]. Пак там. Вж. изображението на светеца поместено в същия източник на с. 53.

[4]. Вж. Кокин, Ф. De Domini luce. За Таворската светлина. Превод от средновековен гръцки език П. Янева. С., „Изток-Запад“, 2011, с. 145, 153, 165, 169, 172, 205, 248.

[5]. Св. Антоний Велики. Любовта прогонва страха. Живот, писма, поучения. С., изд. „Захарий Стоянов“, 2019, с. 193, 202.

[6]. Пак там, с. 185.

[7]. Пак там, с. 185.

[8]. Пак там, 88-89.

[9]. Пак там, с. 88.

[10]. Пак там, с. 89.

[11]. Пак там, с. 90.

[12]. Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Света Гора, Атон, Славянобългарски манастир „Св. вмчк. Георги Зограф“, 2008, с. 380.

[13]. (Кол.). Антология по раннохристиянска литература. С., Фондация „Комунитас“, 2021, с. 33.

[14]. Пак там, с. 43.

[15]. Пак там.

[16]. Пак там.

[17]. Пак там, с. 55.

[18]. Пак там, с. 55-56.

[19]. Св. Максим Изповедник. Творения. Св. Гора, Атон, „Православно отечество“, 2016, с. 398.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fJx