Боян Пиперов

„Кириле, като прие от Бога просвещаваща благодат и като се яви като бляскав светилник, ти ни озари със словесни лъчи…“ (Песен I-ва от канона)

1. Кратка биография

Св. Кирил Александрийски е роден в Египет и там прекарал целия си живот. Град Александрия бил център на неговата дейност. Рождената му дата е неизвестна. Някои предполагат, че е роден в края на 70-те години от IV-ти век[1]. Почти нищо не се знае и за младенческите му години. Ще е произлизал от видна александрийска фамилия. Бил племенник на александрийския патриарх Теофил. Според Сократ[2] (VII, 7) и някои други – бил негов братов син, но по-приемливо е свидетелството на Изидор Пелузийски[3], че бил негов сестрин син (I, 310). Според същия автор (I, 25) св. Кирил ще е живял известно време в пустинята при нитрийските монаси. С това може да се обясни и тясното му сътрудничество с тези монаси и през времето, когато той бил възведен на александрийската катедра. Дали св. Кирил е бил някога монах, засега е недоказано[4].

За времето си св. Кирил ще е бил човек с широко и завършено образование, което личи от трудовете му. Още от млади години изучавал Свещеното Писание и трудовете на предшестващите го свети отци, които той цитира на много места. Блестял с богословската си начетеност, тънък ум и пастирска ревност. Без съмнение неговото образование било ръководено от вуйчо му, който бил учен човек. Според тогавашните схващания завършеното образование предполагало обширна класическа школовка. Св. Кирил ще е изучавал и латински език, а може би е писал на този език. От съчиненията му срещу отстъпника Юлиан се вижда, че е познавал много добре и съчиненията на езическите писатели.

Напускал Александрия само във връзка с някои наложителни пътувания: за събора «При дъба», близо до Халкидон (402/3 година), за събора в Ефес (431 година) и за един кратък престой в Палестина (438 година).

На 14.X.412 година умрял Теофил, а съвсем наскоро след това св. Кирил бил поставен за александрийски патриарх[5]. Това станало с «народни смутове» и намесата на светската власт[6], понеже изборът му бил неудобен за властта в лицето на префекта Орест. След като заел този висок пост, св. Кирил посветил първите години от светителстването си на църковните дела в Египет. Това се налагало, защото Александрия бил размирен град и св. Кирил имал поддръжката на императора, само да може да се въведе ред в този град.

По нрав св. Кирил бил упорит, непреклонен пред трудностите, властен и разпален защитник на своите решения. Това се вижда от няколко примера.  Той не бил в добри отношения с местния префект Орест, който бил езичник. Това обаче не попречило на светителя да пише срещу езичеството и да вземе, макар и косвено, участие в публичното обругаване на префекта от страна на нитрийските монаси. Един от тях хвърлил камък върху префекта, за което бил измъчван и умрял. Св. Кирил го погребал тържествено и го провъзгласил за мъченик за Христовата вяра. Този му акт се сторил като пресилен и неправилен даже на много християни. Второ. Писал срещу юдеите, изгонил ги от Александрия и позволил имотите им да бъдат разграбени. Причината за това били разногласията и сбиванията между християни и юдеи. Префектът и този път се оплакал на императора, но безрезултатно[7]. Трето. Още в 403 година св. Кирил придружавал вуйчо си Теофил на така наречения събор «При дъба», на който бил осъден св. Иоан Златоуст, понеже нежелателно се намесил в разприте около Ориген. Св. Кирил дълго време след това не искал да вмести името на св. Иоан Златоуст в диптихите[8] на александрийската църква. Това станало едва в 418 година и то, както изглежда, под влияние на Изидор Пелузийски (Писмо I, 370).

От края на 428 година та чак до смъртта си (27.VI.444 година) св. Кирил действал недвусмислено и всеотдайно срещу еретика Несторий. Не преставал обаче да се занимава с усилена пастирска и учителска дейност.

Анастасий Синаит[9] дал на св. Кирил почетното име «печат на отците», защото изложил окончателно и защитил правилно учението за Света Троица.

2. Литературна дейност

Св. Кирил Александрийски бил много плодовит писател. Завещал ни е много беседи, трактати, тълкувания, писма и пасхални послания. В зависимост от съдържанието им, бихме ги определили като: екзегетични, апологетични, полемико-догматични и нравоучителни. В зависимост от поставената задача на настоящата кратка статия, ще се спра само върху екзегетичните (тълкувателните) му трудове и ще се опитам да кажа нещо за метода, по който св. Кирил е тълкувал.

Касиодор Сенатор[10] (Летописи II, 508) и Никифор Калист[11] (книга XIV-та, глава 14) свидетелстват, че св. Кирил изяснил цялото Свещено Писание, но онова, което е дошло до нас като чиста екзегеза, не обхваща всички книги на Свещеното Писание. Не е изключено, щото всички негови тълкувания да не са запазени. От оцелялото до наше време можем да посочим:

1. «За поклонението на Бога в дух и истина», трактат в 18 книги. Всъщност това е изтълкуване на Моисеевото Петокнижие. Св. Кирил изтъква, че Иисус Христос отменил Моисеевия закон само относно буквата, но не и по дух, съдържание и смисъл. Като преценява последователно тайнствено-духовния смисъл на всички постановления на Моисеевия обредов закон, авторът ни излага една цялостна история на божественото домостроителство на нашето спасение. Спира се и на всички предобрази, които имат отношение към Църквата.

2. «Изящни изречения» (на гръцки Глафира) в 13 книги. Може да се каже, че това е продължение и допълнително изяснение на казаното в първото съчинение. Пак въз основа на Петокнижието авторът прави опит да представи завършена история на старозаветната църква от Адам до Иисус Навин. Подчертани са най-ярките факти от тази история, които характеризират християнската идея за Божията грижа за нашето спасение. Св. Кирил открива във всички книги на Моисей предобрази на Христа.

3.Тълкувание на книгата на пророк Исаия.

4. Тълкувание на 12-те малки пророци.

5. Тълкувание на книга Псалтир. Дотук посочените трудове са запазени изцяло.

6. Известни са още и откъси от тълкувания върху следните старозаветни книги: пророк Иезекиил, книги Царства, Песен на Песните, книгата на пророк Иеремия, Варух и пророк Даниил.

7.От тълкуванията на новозаветните книги са запазени по-големи откъси само върху евангелията от Лука и Иоан, а незначителни части върху евангелието от Матей, Деяния на светите апостоли; от посланията на апостол Павел I и II до Коринтяните, до Евреите и Римляните; от съборните послания на апостолите Яков, Петър (I и II), на Иоан (I) и Юда.

Първото пълно, най-добро и най-точно издание на трудовете на св. Кирил е направено в 1538 година от Й. Ауберт, Париж, в 7 тома. То било преиздадено в Патрологията на Мин (1843-59 година) в гръцката серия, томове 68-77. Има и много други издания на отделни негови съчинения. Московската духовна академия също така е издала в 12 тома по-голяма част от съчиненията на св. Кирил, но изданието е недовършено[12].

Няколко думи за стила на св. Кирил. По този повод той сам говори за себе си, че му липсва риторическо образование и е далеч от стремежа да се домогва до изяществото на атическата дикция, а предпочита да пише кратко и по същество (Беседа II). Но независимо от това, у него се срещат рядко употребявани думи и атически езикови форми и обрати на речта. В това отношение той не е могъл да се освободи напълно от модата на своето време[13].

3. Метод на тълкуване

Във всичките си съчинения св. Кирил се придържа в метода, характерен за така наречената александрийска тълкувателна школа, но без да изпада в нейните крайности, както това е направил най-яркият ѝ представител – Ориген. Последният търсел, откривал и изтъквал на преден план скрития, тайнствения, алегоричния смисъл на Свещеното Писание. Той имал за основно правило схващането, че граматично-историческият смисъл не може да бъде крайния и вечния смисъл. Вечната Библия той се стараел да прочете между редовете на историческата Библия[14].

Св. Кирил, общо взето, дава предимство на традиционната алегорична екзегеза, но взема под внимание и историята. Той определя следното херменевтично правило за тълкуване: «Отсечи безполезността на историята, снеми обвивката от буквата и се приближи до самата сърцевина на растението, тоест щателно изследвай вътрешния плод и него употреби за храна». Под буквата на Свещеното Писание той търси духовния смисъл. Това правило той последователно прилага при тълкуване на Стария Завет, «защото даденото в Закона всъщност е само образи и сенки, чрез които ни се изобразява истината.»[15]. По-малко алегоризъм се забелязва при тълкуването на пророческите книги. При тях св. Кирил се спира по-често на буквално-историческия смисъл.

Ако обърнем внимание на казаното в пролога към Глафира, ще забележим това, дето сам св. Кирил признава, че е допуснал доста произволни допълнения в библейския текст. Там четем: «Ще изясняваме историческите събития за полза – като излагаме предобразно повествованието – за да се издигаме във всичко към тайната Христова и към Христа с цел: краят на Закона и на Пророците да е Христос. Ако някъде се случи да променим или да отстъпим от това за нещо по-подсбаващо, ние с право просим извинение от читателя»[16].

Във всички свои тълкувателни трудове св. Кирил преследва главно две неща: резултатът от изтълкуваното да бъде за назидание на слушателя и, второ, да се изяснят тайните за Христа. Но той не пропуска да изясни добре и обосновано различни географски названия, който факт има голямо значение за библейската археология. Също така той се спира и върху съдържанието на някои думи и изрази, които биха възбудили у читателя недоумение или трудно биха били схванати точно. Освен това към всяка библейска книга, преди да започне да я тълкува, св. Кирил дава кратки исагогически бележки, но те засягат изключително личността на тълкувания библейски автор и характерните особености на времето, през което е действал този автор.

Ще посоча няколко примера относно това, как св. Кирил препоръчва да се тълкува, за да се постигнат посочените по-горе две главни цели. В предговора към тълкуванието на пророк Иона[17] той пише: «В това, което се случило с божествения Иона, образно се представя тайнството за Христа. Освен това трябва да кажа на читателите следното. Когато се излага чрез образна реч духовното съзерцание, имащо висш, духовно-съзерцателен и тайнствен смисъл, и при това се предлага и взема някакво лице за предобраз на Христа, тогава на мъдрия и опитен човек е необходимо да определи от една страна, кое тук няма значение за поставената цел, а от друга – кое е полезно и необходимо и повече от всичко може да послужи за назидание на слушателя»[18]. Или пък: «Не всичко, което се съдържа в Писанието и дадените там образи, е удобно за духовно съзерцание; но ако се вземе някой човек, който ни изобразява Христа, то ние трябва да отминем човешките недостатъци и да се спрем само на съществено важни черти, като навсякъде заделим онова, което ще е полезно за целта на предмета»[19] «И затова, ако ние не използваме всяка дума от историческото повествование за предмет на духовно съзерцание, то нека никой не ни обвинява за това. Както пчелата, като лети по ливади и цветове, всякога събира потребното за приготвяне на медените пити, така и мъдрият тълкувател, като изследва светите и боговдъхновени Писания, всякога събира необходимото за изясняване тайнствата за Христа[20]».

В предговора към книгата на пророк Михей св. Кирил спира вниманието на факта, дето всички пророци говорят почти за едно и също: «Ако в речите на светите пророци се говори за едно и също нещо, то нека никой не ги осъжда, като им приписва повторение; но ето за какво трябва добре да помисли – не може да се намери нито един момент от времето, през което да е нямало хора, способни да поправят грешници; също и лекарите лекуват у нас едни и същи болести[21]».

Св. Кирил се спира най-много върху такива старозаветни събития и лица, които имат предобразно значение за разбиране и вникване в тайните за Христа: Неговото раждане, проповед, чудеса, кръстна смърт и възкресение. При тълкуването на малките пророци той много често отнася и най-малките загатвания за бъдещи събития и лица към Иисус Христос като Син Божи и като Спасител и Изкупител на човека.

Св. Кирил ще е ползвал гръцки текст, който е най-близък до така наречения Александрийски кодекс (счита се, че е от V-ти век, пази се в Британския музей). Това личи на много места, в които има, макар и незначителни, разлики между гръцкия текст, който дава св. Кирил и текста по Александрийския кодекс и другите древни гръцки кодекси. Например във връзка със Захария  12:10 той прави бележка върху еврейския текст: «Еврейското издание поставя за начало на настоящия отдел думите: и ще погледнат на Мене. Но това не се съгласува с преданието и превода на 70-те. Евреите вместо охулили четат: ще погледнат на Оня, Когото прободоха»[22]. Какъв гръцки текст е ползвал св. Кирил, в който е прочел охулили, засега не може да се каже. Сегашният гръцки текст започва, както и еврейския. Освен с превода на 70-те той се справял и с гръцките преводи на Акила и Симах. Понякога той предпочита да вземе някоя дума от тези преводи, но след критична преценка. Когато цитира Свещеното Писание понякога, макар и рядко, прибавя от себе си или променя някоя дума, за да стане текстът по-ясен.

Св. Кирил ще е бил добър филолог. Той ползвал добре еврейския оригинал. Във връзка със Захария 8:10 пише: «В еврейското издание става дума не за бъдеще време, а се говори за миналото[23]». Забелязвал е употребата и на така нареченото пророческо минало време (perf. propheticum): «Божественото Писание често прави различаване във времената и бъдещето описва като нещо свършено… трябвало е да се каже «ще се изпълни», а е казано «изпълни се»[24]. При своята работа ще е ползвал и други тълкувателни трудове, щом като бележи: «Други пък тълкуватели са прочели…,»[25].

Ще завърша с препоръката на св. Кирил за това, как трябва да се отнася тълкувателят към свещения текст: «Които се запознават повърхностно с божествените Писания, те, макар и наглед да приемат храна, гинат от глад и като си въобразяват, че са избрали пътя на спасението, всъщност не могат да го намерят»[26].

___________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1977, кн. 1, с. 9-13. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Священник Георгий Васильевич Флоровский, Византийские отцы V-VIII в., Париж, 1933, с. 43.

[2]. Църковен историк (от около 380 до около 450 година), написал „Църковна история“ в 7 книги.

[3]. Презвитер в Александрия (360/70-435), написал около 2000 писма с екзегетично, аскетично и практическо-богословско съдържание.

[4]. Realencyklopädie für protestant. Theologie u. Kirche, Leipzig, 1898, В. IV, S. 377.

[5]. Сократ, цит. съч., VII, 7.

[6]. Священник Георгий Васильевич Флоровский, цит. съч., стр. 43.

[7]. Сократ, цит. съч., VII, 13.

[8]. Това били двойно прегънати списъци с клириците на всяка църква. В тях не били вписвани имената на провинили се или осъдени клирици.

[9].  640-700 година. Изтъкнат писател-богослов.

[10]. 490-583. Писал „Летописи“, „За душата“ и много писма.

[11]. Умрял около 1335 година. Написал „Църковна история“ в 18 книги.

[12]. Православная богословская энциклопедия, Санкт Петербург, 1909, т. X, кол. 275.

[13]. Reallexikon für Antike u. Christentum, Stuttgart, 1957, В. III, col. 499.

[14]. E. de Faye, Origene, Paris, 1925, III.

[15]. Священник Георгий Васильевич Флоровский, цит. съч., стр. 50.

[16]. По Филарет, архиепископ Черниговски и Нежински, Историческое учение об отцах церкви, Санкт Петербург, 1895, т. III, стр. 104.

[17]. Този цитат и следващите са направени по „Творения святых отцов“ в руском переводе, издаваемыя при Московской духовной академии. За краткост ще посочвам само „Творенiя… том и страница.

[18]. „Творенiя…,“ т. 61, стр. 20.

[19]. „Творенiя…,“ т. 61, стр. 22.

[20]. „Творенiя…,“ т. 61, стр. 23.

[21]. „Творенiя…,“ т. 61, стр. 58.

[22]. „Творенiя…,” т. 63, стр. 187.

[23]. „Творенiя…,” т. 63, стр. 98.

[24]. „Творенiя…,” т. 61, стр. 273.

[25]. „Творенiя…,” т. 61, стр. 271.

[26]. „Творенiя…,” т. 61, стр. 149.

Изображения: авторът Боян Пиперов (1906-1982) и св. Кирил Александрийски (376-444) . Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-flD