Ева Ковачева

Интересен факт, който буди въпрос при много изследователи е, че в глава 16-та на Послание до Римляни, където св. апостол Павел изпраща поименно поздрави до множество видни християни в Рим, той не споменава никъде името на св. апостол Петър, който би трябвало, ако е вярно преданието на Римокатолическата църква[41], по това време да е предстоятел на тамошните християни, а напротив, той изпраща в това Послание поздрав до Мария Магдалина, която според казаното от него, се разбира, че по това време тя е в Рим: „Поздравете Мариам, която се много труди за нас“ (Рим. 16:6). Необходимо е да се спомене, че в днешно време съществува мнение между западните изследователи, че Мариам, за която се споменава в Рим. 16:6, може и да не е едно и също лице с Мария Магдалина, тъй като по онова време, според тях, това име е често срещано между жени, както от юдейски, така и от езически произход и може да става въпрос за друга Мариам[42]. Освен това се установява от автора на настоящото изследване, че ако се говори действително за Мария Магдалина в Рим. 16:6, това означава, че тя би трябвало да е пребивавала в Рим над 20 години, при условие, че е известно, че тя пристига там най-късно през 37 година след като се твърди, че тя се е срещнала там и разговаряла с император Тиберий[43], тъй като той умира през 37 година, а Посланието до Римляни, в което тя се споменава, се предполага от българските новозаветни изследователи, че е съставено през 58-ма година[44], а св. Йоан Златоуст и св. Димитрий Ростовски твърдят, че по това време тя все още е в Рим. Но дори и да не става въпрос за Мария Магдалина, това не омаловажава казаното от светите отци за жената, която се споменава в Рим. 16:6. Блажени Теофилакт обяснява по следния начин този стих: „Мариам, казва [апостолът][45], се трудела, бодърствала, молела се усърдно не само за себе си, но и, което е по-важно, изпълнявала длъжност вместо нас, апостолите[46], а св. Йоан Златоуст в тълкуванието му върху съответния стих обяснява, че под „много се труди“ апостол Павел „дава с това да се разбере, че Мариам освен чрез словото, служила и по друг начин, именно с това, че се е излагала на опасности, давала пари и извършвала пътешествия. Тогава жените били по-безстрашни от лъвовете и споделяли с апостолите трудовете на проповедничеството, заради което пътешествали заедно с тях[47]“. В житието ѝ, под редакцията на св. Димитрий Ростовски, както и според тълкуванието на св. Йоан Златоуст, вече се посочи, че в него се казва направо, че спомената Мариам в Рим. 16:6 е Мария Магдалина и че тя пристига в Рим по-рано от другите апостоли: „Света равноапостолна Мария Магдалина проповядвала дълго благовестието на Възкръсналия Христос в Италия и в град Рим, и при първото посещение на апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две години по-късно. Освен в преданието, свидетелство за това можем да видим в характерния поздрав на апостол Павел до света Мария в посланието му от търговския гръцки град Коринт до християните, намиращи се тогава в Рим. Св. Йоан Златоуст поучава за това, че въздавайки на всеки вярващ съответстващата му похвала, апостол Павел приветства света равноапостолна Мария като много потрудила се и посветила се на апостолски подвизи. Трудовете ѝ, споменати тук от апостола, били подвизи на апостол и евангелист – следователно равноапостолни; тя служела – добавя свети Златоуст – и с пари, безстрашно се излагала на опасности и извършвала трудни пътешествия, споделяйки със светите апостоли всички трудове на проповедничеството[48]“.

От сведенията, че св. Мария Магдалина пристига най-късно през 37 година в Рим, и че през 58 година тя все още е там (ако е вярно казаното в нейното житие от св. Димитрий Ростовски и от св. Йоан Златоуст, че в Рим. 16:6 става въпрос за нея), се извежда заключението, че Мария Магдалина пристига вероятно най-рано, първа от всички апостоли в Рим и пребивава най-дълго време от тях в столицата на империята (над 20 години). Като се изказва това предположение от автора на изследването, той взема същевременно в предвид, че преданието на Римокатолическата църква за 25-годишния престой на св. апостол Петър в Рим е отхвърлено вече от мнозина изследователи, тъй като е установено, че то е възникнало едва в средата на 3-ти или началото на 4-ти век и че в края на 1-ви век се е говорило само за престой на св. апостол Петър в Рим, който е съвпадал с този на св. апостол Павел[49]. За такъв дълъг престой на св. апостол Петър в Рим няма налични сведения също нито в книгите на Новия Завет, нито и в житието му според Преданието на Източната църква[50]. За апостол Павел пък се знае със сигурност, че той все още не е ходил в Рим, когато пише Посланието си до Римляни през 58-ма година от Коринт[51]. При това авторът на изследването обръща също внимание, че съвсем в началото на разпространяването на християнството, когато тепърва започват мисионерските пътешествия на светите апостоли, които са първоначално в Палестина и след това по други страни, прави впечатление, че именно на Мария Магдалина се пада нелеката задача веднага след Възкресението и Възнесението на Иисус Христос да тръгне точно тя, измежду Христовите апостоли и ученици, за най-важното по онова време място – столицата на Римската империята.

3. Централната роля на Мария Магдалина сред учениците на Иисус Христос според раннохристиянските гностически текстове от Наг Хамади

За Мария Магдалина не се споменава повече след Възкресението на Иисус Христос в Новия Завет. Единствено в Деян. 1:13-14 се подразбира нейното присъствие, без тя да е назована поименно, а от Рим. 16:6 се узнава, ако става въпрос за нея, че по това време (58-ма година) тя извършва апостолска и евангелизаторска дейност в Рим.

Съвсем оскъдна информация за Мария Магдалина се намира също в Преданието на Църквата. Според това на Западната църква (в Legenda aurea[52]), освен в Италия, тя проповядва също и във Франция[53], където завършва животът ѝ в една пещера, а според Преданието на Източната църква тя отива по-късно при св. апостол Йоан Богослов в Ефес (Мала Азия[54]).

Но затова пък образът на Мария Магдалина е застъпен силно в коптско-гностическата литература, според която тя играе съществена роля между апостолите. В „Евангелие от Мария[55]“ апостолите твърдят, че на нея Христос е разкрил повече от учението Си, отколкото на тях[56]. В същото Евангелие[57], както и в „Евангелие от Филип“, се казва, че Христос я обича повече от другите Му ученици[58]. Според обяснението на Uwe-Karsten Plisch, участник в цялостния превод на текстовете от Наг Хамади, в посоченото място не става въпрос за физическа любов, а последното се разбира в контекста за същността на мистерията, за която се говори[59]. Същото мнение защитава и Silke Petersen в нейната студия „Maria aus Magdala[60]“. Според нея това, че Христос я обича повече от другите Му ученици, означава по-голяма духовна близост, която се изразява и в това, което става ясно от техните изказвания, че на нея са дадени повече откровения и са разкрити повече знания, отколкото на тях[61]. Освен това произхождащите от областта на Наг Хамади текстове се характеризират, според Silke Petersen, с аскетически тенденции, което изключва всякакъв друг смисъл[62]. Същото подчертава и Ute Eisen, която твърди, че след като веднъж образът на св. Мария Магдалина от „апостолка на апостолите“ през първите векове е превърнат през средновековието в този на „каеща се блудница“, днес чрез новите съвременни тенденции, в които тя бива представяна като „житейска спътница“ на Иисус Христос, се извършва повторен опит за „пребоядисване“ на нейния образ от този, който той в действителност е – на истинска ученичка на Иисус Христос и нейния принос и значение сред апостолите[63].

Третият текст от раннохристиянския период, в който Мария Магдалина играе централна роля сред апостолите като най-добре разбираща учението на Иисус Христос, е „Pistis Sophia[64]“. В него тя се споменава на първо място по брой на изказванията – с 22 тълкувания и 43 въпроса. След нея е апостол Йоан – с 2 тълкувания и 7 въпроса[65]. Освен това в глава 96-та на същото съчинение Христос се изказва за Мария Магдалина и за Йоан (директно назовавайки ги поименно) като надминаващи (превъзхождащи) другите му ученици, които ще застанат от неговата дясна и лява страна[66]. Освен в горепосочените, според Silke Petersen, Мария от Магдала се явява като важна и особено осведомена между учениците на Иисус Христос и Негов основен събеседник още в диалозите “Sophia Jesu Christi“ (=SJChr; BG,3 und NHC III,4), „Диалог на Спасителя“ (=Dial; NHC III,5), както и редица други диалогични съчинения[67].

В раннохристиянските гностически текстове прави впечатление на изследователите също забележителната доминантна роля на една жена в силно изразеното по онова време мъжко андроцентрично общество[68]. От сведенията, които се съдържат в „Евангелие от Тома“ и в „Евангелие от Филип,“ става ясно, че апостолите, и главно Петър измежду тях, не са могли да приемат този факт. Поради това, че тя е жена, те не са искали да ѝ вярват[69] и са я считали за недостойна[70]. Според „Евангелие от Тома,“ Симон Петър дори предлага на другите апостоли да я отпратят от кръга на учениците (стих 114-ти), защото според него „жените са незначими за живота[71]“. А в „Евангелие от Мария“ (p. 18-19) се предава цял спор между учениците по отношение на нея, части от когото се цитираха по-горе[72]. Сведенията, които дават раннохристиянските апокрифни текстове, че апостолите не са вярвали на Мария Магдалина, поради това, че е жена и по същата причина са я считали за недостойна, хвърлят светлина според автора на настоящото изследване и върху реакцията им, която се предава в каноничните Евангелия, и може би е обяснението за нея за това, че когато тя им съобщава вестта за Възкръсналия, те не вярват на нейните думи (срв. Марк 16:11[73]).

От тези и други сведения може да се заключи какво е било отношението на мъжете към жените през 1-ви век, дори в средата на Христовите ученици, щом за това се споменава нееднократно в раннохристиянската, макар и апокрифна, литература. Последният факт обяснява по-нататъшното ограничаване на дейността на жените в Църквата, след като през 1-ви век са били такива настроенията, разбиранията и отношението към тях; но трябва силно да се подчертае – не на Иисус Христос, а на някои Негови ученици, и по-късно на техните приемници, за които става ясно от посочените текстове, както и от по-нататъшното развитие на църковната история, че те остават още дълго време под влияние на патриархалната култура, в която живеят по онова време, както и на старозаветното мислене и обичаи.

В Римокатолическия свят се стига в днешно време до същото заключение. H. Schlumpf (известна католическа журналистка и автор) пише, че и четиримата Евангелисти са съгласни, че първият свидетел на Христовото Възкресението е жена и че това е св. Мария Магдалина[74]. Тя се споменава според нея 12 пъти в Новия Завет, което я прави втората най-споменавана жена след св. Богородица[75]. За разлика от други жени в Свещеното Писание, Мария от Магдала не е идентифицирана по отношение на друг човек; тя не е ничия майка, съпруга или сестра. Вместо това тя се нарича Мария от Магдала (богат търговски град в онова време, намиращ се в Галилея). H. Schlumpf заявява, че през 21-ви век истинският библейски портрет на св. Мария Магдалина се възкресява – този на „апостол на апостолите,“ и накрая тя заема полагащото ѝ се място в историята като любим ученик на Иисус Христос, виден ранен църковен лидер и визионер[76]. Според четирите Евангелия, св. Мария Магдалина остава вярна на Господа до края и нейната вярност е възнаградена с явяването първо на нея на възкръсналия Христос. Въпреки факта, че законното свидетелството на жена по онова време се е считало за невалидно, съставителите и на четирите канонични Евангелия правят жените основните свидетели на най-важното събитие в християнството и съобщават, че когато ѝ се явява възкръсналият Христос, тя се обръща към Него с „Равуни“ (от „Rabbi“), което означава „Учителю“. H. Schlumpf пише още, че упадъкът на образа на Мария от Магдала като апостол и водач започва най-вероятно малко след смъртта ѝ и е превърнат в този на „каеща се блудница,“ което се запечатва на 14 септември 591 година, когато папа Григорий Велики държи проповед в Рим, в която произнася, че св. Мария Магдалина е едно и също лице с неназованата грешница в Евангелие според Лука. През 1969 година Римокатолическата църква признава официално, че св. Мария Магдалина не е едно и също лице с упомената блудница, а през 2016 година тя е призната от Ватикана за апостол, наравно с останалите 12 ученици на Иисус Христос[77].

Университетът Хумболт в Берлин, Виенският университет и Алберт-Лудвиг университетът във Фрайбург работят в днешно време върху съвместен проект за цялостно ново изследване на Мария Магдалина, наречен „Иисус и изчезналите жени. Документации[78]“.

Въз основа на многобройната гностическа литература, открита през 20-ти век, особено в текста на „Pistis Sophia“, в който Мария Магдалина се споменава многократно и според който текст тя играе основна роля между учениците на Иисус Христос, нейният образ се преосмисля от съвременните изследователи по нов начин[79]. В тази връзка и ръкописът на „Евангелие от Мария“, след реставрацията му, е изложен през 2016 г. в Египетския музей в Берлин[80].

Съвременното западно феминистично религиозно изследване се застъпва за назоваването на св. Мария Магдалина като „апостол,“ позовавайки се на значението на думата „апостол“ според разбирането на християнската традиция – „някой, който е натоварен като ,пратеник‘ директно от Иисус Христос да благовести[81]“. А. Stevenson съобщава, че това понятие се е използвало „като освен за дванадесетте апостоли също и за други фигури, като Павел, Варнава и Юния[82]“ [която е жена][83]. В буквалния смисъл на тази дефиниция и на думата „пратеник“ св. Мария Магдалина е такава – ученичка на Господ Иисус Христос, пряка слушателка на учението Му, очевидец на делата и чудесата Му, една от малцината измежду учениците Му, присъствали на Кръстните Му страдания, и първата измежду тях видяла Възкръсналия. Най-вече тя е „изпратена“ директно от Иисус Христос да възвестява за Възкресението Му, което тя и прави, благовестейки за Него от Галилея до Рим.

Използвана литература

Авт. кол. (състав.). Жития на светиите. София: Синодално издателство, 1991.

Авт. кол. (състав.). Св. Мария Магдалина (22 юли). – В: сп. Мирна. Жените в Църквата, бр. 8, 1999.

Блаж. Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1. Видин: „Православно отечество“, 2015.

Гяуров, Хр. Записки по Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет. София: Духовна академия „Св. Климент Охридски“, 1957.

Житие святой Лидии, первой европейской христианки, http://agiaellada.ru/kalendar/lidya.htm [електронен ресурс към октомври 2017].

Камбуров, И., Попмаринов, Д., Златев, К., Пеев, Й. Религиите. Кратък речник. София: Фондация „Минерва“, 1994.

Ковачева, Е. Коя e Юния от Рим. BP OS Bulgarian Portal for Open Science Димитрова, М. (състав.). Жените в българската литература и култура. Сборник от научна конференция, проведена на 20-21 октомври 2016 в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 50-60.

Попов, Хр. Изяснителен преглед на Апостолските послания и Апокалипсиса. София: Синодално издателство, 1990.

Св. Димитрий Ростовски (митрополит) (състав.). Жития на светиите. Превод от руски език по изданието на Московската синодална типография 1902 г. допълнени с жития на български светии, Т. 10, Т. 11, Света Гора, Атон: Славянобългарски манастир „Св. вмчк Гeорги Зограф“, 2001.

Св. Йоан Златоуст Цариградски Архиепископ. Тълкувание на Посланията на св. ап. Павел. I. До Римляните. Беседи 12 32. II. Първо до Коринтяните. Беседи 1-5. Библиотека на св. отци. Под редакцията на проф. Хр. Гяуров. София: печатница „Художник“, 1938.

Св. Йоан Златоуст Цариградски Архиепископ. Тълкуване на Първото послание на св. ап. Павел до Коринтяните. Беседи 1-5, кн. I и II, год. V, Библиотека на св. отци. Под редакцията на проф. Хр. Гяуров. София: печатница „Художник“, 1938.

Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалина, http://www.pravoslavieto.com/life/07.22_sv_Maria_Magdalena.htm [електронен ресурс към октомври 2024].

Ägyptischen Museum und Papyrus sammlung der Staatlichen Museen zu Berlin. Vortragsreihe 2016 „Besondere Objekte im Neuen Museum“ veranstaltet vom Verein zur Förderung des Ägyptischen Museums e. V. und dem Ägyptischen Museum und Papyrus sammlung der Staatlichen Museen zu Berlin. Das koptische Maria-Magdalena-Evangelium und die Gnosis des Codex Berolinensis, http:// http://www.egyptian-museum-berlin.com/download/Vortragsreihe2016.pdf [електронен ресурс към октомври 2024].

Arx von Urs. Die Debatte über die Fraue nordination in den Altkatholischen Kirchen der Utrechter Union. – In: W. Bock, W. Lienemann. (Hrsg.). Frauenordination. Studien zu Kirchen recht und Theologie. Band III. Heidelberg: For schungsstätte d. Ev. Studiengemeinsch, 2000.

Bart, E. Peter, Paul, and Mary Magda lene. The Followers of Jesus in History and Legend. Oxford University Press, 2006.

Benz, R. Die Legenda aurea des Jacobus de Voragine. Aus dem Lateinischen übersetzt von Richard Benz, Heidelberg: Schneider, 1979.

Blumencron, M. „Jesus und die ver schwundenen Frauen Dokumentation“ (Maria Magdalena, Lydia, Junia, Phöbe), https://www.youtube.com/watch?v=3CouYFxuiyA [електронен ресурс към октомври 2024].

Calendarium Romanum. Libreria Editrice Vaticana, 1969.

Decree, Prot. N. 257/16 (2016), https://www.vatican.va/roman_curia/congregations/ccdds/documents/sanctae-m-magdalenae-decretum_en.pdf [електронен ресурс към октомври 2024].

Die Griechischen Christlichen Schrift steller der ersten drei Jahrhunderte. Heraus gegeben von der Kirchenväter-Commission der Königl. Preussischen Akademie der Wissen schaften. Koptisch-Gnostische Schriften. Erst er Band Leipzig, 1905.

Ehrman, B. The Social Worlds of the Text. New York: Harper San Francisco, 2005.

Epp, E. Junia, the First Woman Apostle. Minneapolis, Augsburg Fortress Press, 2005.

Fabrega, V. War Junia(s), der hervorra gende Apostel (16,7), eine Frau? – In: Jahr buch für Antike und Christentum, Bd. 27/28, 1984/85, 47-64.

Lexikon der Religionen, http://religion.orf.at/lexikon/stories/2602125/ [електронен ресурс към октомври 2024].

Markschies, Ch., Schröter, J. Antike christliche Apokryphen in deutscher Über setzung. I. Band: Evangelien und Verwandtes. Teilband 2. Tübingen: Mohr Siebeck, 2012.

(N. d.). Auslegung und Bibliographie zur Bibel. Römerbrief. Brief des Paulus an die Römer. Röm 16,3-16. V. 6, http://www.welt-derbibel.de/bibliographie.1.5.roemerbrief.196.html [електронен ресурс към октомври 2024].

(N. d.). St. Lydia оf Thyatira First Christian Convert in Europe Deaconess at Philippi March 27th and June 25th (Acts 16:8-40), http://www.saintsmaryandmarthaorthodoxmonastery.org/newsletter_apr2008.html [електронен ресурс към октомври 2024]

Petersen, S. Maria aus Magdala. Das wis senschaftliche Bibellexikon im Internet. Deut sche Bibelgesellschaft, 2011, (in PDF), http://www.bibelwissenschaft.de/stichwort/51979/ [електронен ресурс към октомври 2024].

Plisch, U.-K. Verborgene Worte Jesu. Verworfene Evangelien. Apokryphe Schriften des frühen Christentums. 1. Aufl., Erfurt: Evan gelische Haupt-Bibelgesellschaft und von Casteinsche Bibelanstalt, 2000.

Rabanus Maurus. De vita beatae Mari ae Magdalenae, c. CCVII; Thomas von Aquin: In Ioannem Evangelistam expositio, c. XX, L. III, 6. vatican.va: Documents, „Apostolorum Apostola“ [in PDF], https://www.vatican.va/roman_curia/congregations/ccdds/documents/articolo-roche-maddalena_ge.pdf [електронен ресурс към октомври 2024].

Roloff, J. Apostelgeschichte NTD, Bd. 5, 1. Aufl., Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 1981.

Schenke, H.-M., Fischer, K. Einleitung in die Schriften des Neuen Testaments. I. Die Briefe des Paulus und Schriften des Paulinis mus. Berlin: Gütersloher Verlagshaus, 1978.

Schlumpf, Heidi (ed.). Who framed Mary Magdalene? (2016) (This article appeared in the April 2000 issue of U. S. Catholic (Vol. 65, No. 4, pages 12-16), https://uscatholic.org/articles/201603/who-framed-mary-magdalene/ [електронен ресурс към октомври 2024].

Stevenson, A. Oxford Dictionary of En glish. Oxford University Press, 2015.

[Valentinus aus dem 2. Jahrhundert n. Chr. zugeschrieben]. Das Evangelium der Pis tis Sophia. Bad Teinach-Zavelstein: T. Her manes, 1987.

______________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Том 18 (24) нова серия, 2024, УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, с. 65-87. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[41]. Преданието, че св. апостол Петър пребивава 25 години в Рим, не се приема от много изследователи, тъй като е установено, че то възниква едва през средата на 3-ти, началото на 4-ти век. В края на 1-ви век се е говорило само за престой на св. апостол Петър в Рим, който е съвпадал с този на св. апостол Павел. Вж. Schenke, H.-M., Fischer, K. Einleitung in die Schriften des Neuen Testaments. I. Die Briefe des Paulus und Schriften des Paulinismus. Berlin: Güter sloher Verlagshaus, 1978, S. 133

[42]. „Im NT wird eine Vielzahl Marias erwähnt, doch dürfte die in Röm 16,6 genannte Maria nur hier auftauchen und mit keiner anderen Maria zu identifi zieren sein. Über ihre Herkunft ist nichts bekannt. Ein ige Textzeugen nennen sie „Mariam“, was ebenso wie die Form „Mirjam“ die hebräische Entsprechung des Namens ist und auf eine jüdische Herkunft verweist. Ebenso kann aber angenommen werden, dass „Ma ria“ auf eine Abstammung vom Geschlecht des Marius verweist. Dann käme Maria aus dem römisch-helle nistischen Kulturkreis“. Цит. по: (N. d.). Auslegung und Bibliographie zur Bibel. Römerbrief. Brief des Paulus an die Römer. Röm 16,3-16. V. 6, http://www.welt-der-bibel.de/bibliographie.1.5.roemerbrief.196.html [електронен ресурс към октомври 2024].

[43]. Schlumpf, op. cit.

[44]. Годината на написване на Посланието е посочена според Христо Гяуров и Христо Попов. Вж. Гяуров, Христо. Записки по Въведение в Свещеното Писание на Новия Завет. София: Духовна академия „Св. Климент Охридски“, 1957, с. 94; Срв. Попов, цит. съч., с. 94.

[45]. Пояснението е вмъкнато от автора на изследването.

[46]. Блажени Теофилакт, цит. съч., с. 169.

[47]. Св. Йоан Златоуст Цариградски Архиепископ. Тълкувание на Посланията на св. апостол Павел. I. До Римляните. Беседи 12-32. II. Първо до Коринтяните. Беседи 1-5. Библиотека на св. отци. Под редакцията на професор Христо Гяуров. София: печатница „Художник“, 1938, с. 257-258.

[48]. Св. Димитрий Ростовски (митрополит). Жития на светиите. Юли (22 юли), Т. 11, цит. съч., с. 685-686.

[49]. Вж. Schenke, op. cit., S. 133. Същото мнение споделя и Хр. Попов. Вж. Попов, цит. съч., с. 92

[50]. В българското православно издание на „Жития на светиите“ пише, че св. апостол Петър пристига в Рим около 67 г., и че през същата тази година съставил Второто си съборно послание до християните в Мала Азия. Преди това се посочва на същото място, че той е пътувал преди това по други страни, от които се твърди, че е ходил два пъти в Египет, и че именно от Вавилон (Египетски) съставя Първото си съборно послание. Вж. Авт. (кол.). Жития на светиите, цит. съч., с. 312-313. Подобно на това съобщава и св. Димитрий Ростовски, че св. апостол Петър пристига в Рим през дванадесетата година от царуването на император Нерон. Тъй като Нерон управлява от 54 до 68 г., това прави около 66-та година. Преди това св. Димитрий Ростовски споменава, че св. апостол Петър пътува по множество страни, включително нееднократно до Египет. Вж. Св. Димитрий Ростовски (митрополит). Жития на светиите. Юни (29 юни), Т. 10, цит. съч., с. 767. Същият автор твърди, че св. апостол Петър е минавал и преди това през Рим, но по път, отивайки за други страни, между които посочва Испания и Британия. Пак там, с. 760-762, 766-767.

[51]. Попов, цит. съч., с. 92.

[52]. Сборник от 182 трактати, включващ жития на светиите, записан през 1264 година на латински език от доминиканеца Jacobus de Voragine. Въз основа на превода на Legenda aurea от латински език от Richard Benz, Silke Petersen твърди, че образът на Мария Магдалина изпъква по нов начин – като мисионер, светия и аскет. Вж. Petersen, S. Maria aus Magdala. Das wissenschaftliche Bibellexikon im Inter net. Deutsche Bibelgesellschaft, 2011, S. 16 (in PDF), http://www.bibelwissenschaft.de/stichwort/51979/ [електронен ресурс към октомври 2024]. Срв. Benz, R. Die Legenda aurea des Jacobus de Voragine. Aus dem Lateinischen übersetzt von Richard Benz, Hei delberg: Schneider, 1979.

[53]. Вж. Bart, E. Peter, Paul, and Mary Magdalene. The Followers of Jesus in History and Legend, Oxford Uni versity Press, 2006, S. 184.

[54]. Св. Димитрий Ростовски. Жития на светиите (22 юли), Т. 11, с. 686-687.

[55]. Части от Евангелието от Мария се съдържат в три ръкописа – два гръцки и един коптски (на сахидски диалект). Предполага се, че то е съставено през първата или втората половина на 2-ри век. Вж. Markschies, Ch., Schröter, J. Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung. I. Band: Evangelien und Verwandtes. Teilband 2. Tübingen: Mohr Siebeck, 2012, S. 1209, 1211.

[56]. Aus dem Evangelium nach Maria: „Redet Er etwa mit einer Frau ohne unser Wissen und nicht öffentlich? Sollen etwa wir umkehren und wir alle auf sie hören? Hat Er sie uns gegenüber bevorzugt?“ (p. 18) Цит. по: Plisch, U.-K. Verborgene Worte Jesu. Verworfene Evangelien. Apokryphe Schriften des frühen Christentums. 1. Aufl., Erfurt: Evangelische Haupt-Bibelgesellschaft und von Casteinsche Bi belanstalt, 2000, S. 142. Uwe-Karsten Plisch e член на Берлинския работен кръг за превод на коптско гностическите текстове и сътрудник на цялостния превод на ръкописите от находката в Наг Хамади на немски език. Бел. авт.

[57]. Aus dem Evangelium nach Maria: „Wenn aber der Erlöser sie würdig gemacht hat, wer bist dann du, sie zu verwerfen? Gewiß kennt der Erlöser sie ganz genau. Deshalb liebt er sie mehr als uns“ (p.19), Ibid, S. 142.

[58]. Aus dem Evangelium nach Philippus: „Der Erlöser liebte Maria Magdalina mehr als alle Jünger“ (55b). Цит. по: Plisch, U.-K., op. cit, S. 159.

[59]. Ibid, S. 158-159.

[60]. Petersen, op. cit.

[61]. Ibid, S. 8.

[62]. Ibid, S. 9.

[63]. „Und aus der Büßerin wird schließlich ein laszives Pin-up-Girl der Kunst. Heute wird Maria Magdalena vielfach als Ehefrau Jesu empfunden. Aber ist auch dies nicht bloß eine weitere Übermalung, aus unserem Zeitgeist heraus geboren?“ Вж. Eisen, U. Jesus und die verschwundenen Frauen. Vergessene Säulen des Christentums, https://www.fernsehserien.de/filme/jesus-und-die-verschwundenen-frauen [електронен ресурс към октомври 2024]. 

[64]. Според C. Schmidt „Pistis Sophia“, който е първият текст от Codex Askewianus и който всъщност носи според него името „Трите книги на Спасителя,“ е възникнал в периода между 2-ри и 3-ти век. Вж. Markschies, Ch., Schröter, J. Antike christliche Apokryphen in deutscher Übersetzung. I. Band: Evangelien und Verwandtes. Teilband 2, op. cit., S. 1291.

[65]. Вж. [Valentinus aus dem 2. Jahrhundert n. Chr. zu geschrieben]. Das Evangelium der Pistis Sophia, Bad Teinach-Zavelstein, T. Hermanes, 1987.

[66]. Ibid. Срв. по-подробно: „Aber (αλλα) Maria Mag dalena und Johannes, der Jungfräuliche (παρθένος), werden überragen alle meine Jünger (μαθηταί) und alle Menschen, die die Mysterien (μυστήρια) in dem Unaussprechlichen empfangen werden, und sie werden zu meiner Rechten und zu meiner Linken sein“ (Kap. 96). Цит. по: Die Griechischen Christli chen Schriftsteller der ersten drei Jahrhunderte. Her ausgegeben von der Kirchenväter-Commission der Königl. Preussischen Akademie der Wissenschaften. Koptisch-Gnostische Schriften. Erster Band Leipzig, 1905, S. 148.

[67]. Petersen, op. cit, S. 11.

[68]. Das Evangelium der Pistis Sophia, op. cit.

[69]. „Andreas aber entgegnete und sprach zu den Brüdern: ,Sagt, was ihr meint über das, was sie sagte! Ich jedenfalls glaube nicht, dass der Erlöser dies ge sagt hat‘“. Цит. по: Plisch, U.-K. Das Evangelium nach Maria, op. cit., S. 142.

[70]. Plisch, U.-K. Das Thomasevangelium, op. cit., S. 121.

[71]. Ibid.

[72]. Вж. Plisch, U.-K. Das Evangelium nach Maria, op. cit, S. 142.

[73]. „Но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха“ (Марк. 16:11).

[74]. Schlumpf, Heidi (ed.). Who framed Mary Magda lene? (2016) (This article appeared in the April 2000 issue of U. S. Catholic (Vol. 65, No. 4, pages 12-16), https://uscatholic.org/articles/201603/who-framedmary-magdalene/ [електронен ресурс към октомври 2024].

[75]. Ibid.

[76]. Авторът на цитираното изследване посочва още, че според „Евангелие от Мария“ тя получава допълнителни откровения от Христос; Ibid.

[77]. Ibid. Вж. също: Calendarium Romanum. Libreria Editrice Vaticana, 1969, S. 131; срв. още: Decree, Prot. N. 257/16 (2016),https://www.vatican.va/roman_curia/congregations/ccdds/documents/sanctae-m-magdalenae-decretum_en.pdf [електронен ресурс към октомври 2024].

[78]. Във филма става въпрос за четири жени, споменати в Новия Завет, за които се предполага, че информацията за тях през вековете е умишлено прикривана, изопачавана или премълчавана: Мария Магдалина, Юния, Лидия и Фива. Образа на Мария Магдалина, апостолка и най-важен свидетел на Възкресението, е свързан по-късно с този на блудница и грешница, за Юния започва да се твърди след 4-ти век нататък, че не била жена, а мъж, за Лидия, първата християнка в Европа, се премълчава, че е била ръководител на домашна църква, а дейността на дяконисата Фива продължава и до днес да се омаловажава. Вж. Blu mencron, M. „Jesus und die verschwundenen Frauen Dokumentation“ (Maria Magdalena, Lydia, Junia, Phöbe), https://www.youtube.com/watch?v=3CouYFxuiyA [електронен ресурс към октомври 2024].

[79]. Пак там.

[80]. Пак там. Срв. също: (N. d.). Vortragsreihe 2016 „Besondere Objekte im Neuen Museum“ veranstaltet vom Verein zur Förderung des Ägyptischen Museums e.V. und dem Ägyptischen Museum und Papy russammlung der Staatlichen Museen zu Berlin. Das koptische Maria-Magdalena-Evangelium und die Gno sis des Codex Berolinensis, http://www.egyptian-museum-berlin.com/download/Vortragsreihe2016.pdf [електронен ресурс към октомври 2024].

[81]. Вж. Stevenson, A. Oxford Dictionary of English. Ox ford University Press, 2015, p. 1133.

[82]. Ehrman, B. The Social Worlds of the Text. New York: Harper San Francisco, 2005, pp. 180–185.

[83]. Пояснението в квадратни скоби е вмъкнато от автора. Вж. по-подробно също неговото изследване по темата: Ковачева, Е. Коя e Юния от Рим. 16:7? Най-нови изследвания, коментари на светите отци и сведения от Преданието на Църквата. – В: Малинова, Л., Йорданова, К., Димитрова, М. (състав.). Жените в българската литература и култура. Сборник от научната конференция проведена на 20-21 октомври 2016 в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018, с. 50-60.

Изображения: Александър Андреевич Иванов (1806-1858), Възкръсналият Христос се явява първо на св. Мария Магдалина и св. Мария Магдалина. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-f62