Ева Ковачева

Abstract:

This study presents the image, personality and work of st. Mary Magdalene on the basis of the information about her received from the four canonical gospels, the Tradition of the Church and the early Christian texts from Nag Hamadi, according to which she played an es sential role among the disciples of Jesus Christ. The conclusion, which is drawn on the basis of the available facts, is that her personality and role among the disciples of Jesus Christ, as well as her work in the spread of Christianity, must be considered in a new way.1

Key words: st. Mary Magdalene, New Testament, Tradition of the Church, Nag Hammadi

***

Св. Мария Магдалина остава на заден план на фона на 12-те апостоли и съставителите на новозаветни книги, чиито имена постоянно се цитират. Целта на настоящото изследване е да хвърли по-голяма светлина върху нейния образ, апостолска и мисионерска дейност като една от първите жени, разпространителки на християнството, и една измежду най-близките ученици на Иисус Христос.

1. Ученичката, която първа вижда и разпознава Възкръсналия според книгите на Новия Завет

Образът на Мария Магдалина, наред с другите жени, изпъква в Новия Завет най-напред по-ярко при залавянето на Иисус Христос (срв. Йоан 19:25). В този момент поведението на жените-ученички е много по-истинско, адекватно, смело и саможертвено в сравнение с това на мъжете-ученици. Жените са тези, които в момента на залавянето Му и на най-големите страдания – тези на Кръста, остават до Него с риск за живота им, когато апостолите се разбягват (срв. Марк 14:50). Също жените са отново онези, които единствено се намират на мястото на най-великото събитие в историята на човечеството – Възкресението Христово, изпълнени с вяра и очакване. На тях Христос се явява първо във възкръсналото Си тяло. Спасителят им заръчва да отидат и да съобщят за Възкресението Му на апостолите и на другите ученици. Каква е реакцията на мъжете за разлика от тази на жените, ако се проследи внимателно текста в последователността, в която се случват събитията? За тази цел ще се разгледа по-подробно глава 20-та от Евангелие според Йоан и паралелно как е отразено същото събитие в трите синоптични Евангелия.

В първия ден на седмицата Мария Магдалина идва на гроба рано сутринта и намира, че той е празен. Тя отива и съобщава това на апостолите Петър и Йоан. Двамата идват и виждат, че „само повивките стоят“ (Иоан 20:6), след което в текста се обяснява: „тогава учениците се върнаха пак у тях си“ (Йоан 20:10), „а Мария стоеше при гроба отвън и плачеше“ (Йоан 20:11). В този момент след като те си тръгват и остава само тя, ѝ се явяват двама ангели, облечени в бели дрехи, а веднага след тях и самият Иисус Христос (срв. Йоан 20:12-14), към Когото тя се обръща с „Учителю“ (Йоан 20:16). В стих 17-ти на същата глава Христос възлага на Мария Магдалина да отиде и да съобщи за Възкресението Му на учениците, което тя веднага прави (срв. Йоан 20:17-18). По-нататък от стих 24-ти до стих 28-ми се описва неверието на апостол Тома, а в глава 21-ва – възвръщането на апостолското достойнство на Петър, който след залавянето на Иисус Христос се отрича три пъти от Него.

В Евангелие според Матей прави също впечатление контрастът, който изпъква между това по какъв начин жените ученички приемат Възкръсналия Христос и по какъв мъжете: „А когато отиваха [жените] да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Мат. 28:9-10). В следващите стихове се споменава, че някои от учениците Му след това Го разпознават, но други се усъмняват: „единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха“ (Мат. 28:16-17).

Най-силно контрастът между вярата, проявена от жените, и неверието на мъжете-ученици изпъква в Евангелие според Марк: „Възкръснал рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първом на Мария Магдалина…Тя отиде, та обади на ония, които са били с Него и които плачеха и ридаеха; но те, като чуха, че Той е жив, и че тя Го видяла, не повярваха. След това се яви в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в село. И като се върнаха, обадиха на останалите; но и тям не повярваха. Най-сетне се яви на самите единайсет, когато вечеряха, и ги смъмри за неверието и жестокосърдието им, че не повярваха на ония, които Го бяха видели възкръснал“ (Марк 16:9-14).

От изложеното по-горе се установява, че според последните събития, изложени в четирите Евангелия, жената е тази, която стои близо до Господа, изпълнена с вяра, надежда, очакване, безпрекословна обич, радост и благодарност. Първо на жена се дава да види Възкръсналия – Този, който „за умрелите стана начатък[2]“. Господ „праща“ нея да възвести на апостолите за Възкресението. Фактът, че Възкръсналият Христос се явява първо на жена, означава и още нещо – това, че тя е имала необходимите предпоставки като духовна чистота, будност на съзнанието и отворени вътрешни сетива (духовни очи), за да види и разпознае Христос във възкръсналото Му тяло. Това се заключава от обстоятелството, ако се проследи внимателно текста, че не всички ученици, на които Той се явява след Възкресението Му, Го виждат и разпознават, макар Той да се явява и на тях след това, както се спомена по-горе. Като потвърждение на казаното служи още едно събитие, с което може да се направи сравнение – явяването на Възкръсналият Христос на двама от учениците Му по пътя за Емаус. Според описаното в Евангелие от Лука, те не разбират дълго време, че това е Той, въпреки, че Възкръсналият Христос върви редом с тях и разговаря с тях: „И както се разговаряха и разсъждаваха помежду си, Сам Иисус се приближи и вървеше с тях; но очите им се премрежиха, за да Го не познаят“ (Лук. 24:15-16). След дълъг разговор по пътя, чак когато отсядат да вечерят, те Го разпознават едва при разчупването на хляба: „И когато Той седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, преломи и им подаваше; тогава им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях“ (Лук. 24:30-31).

От приведените примери се заключава, че Мария Магдалина „вижда“ и „разпознава“ първа Възкръсналия Христос измежду учениците Му, не защото тя по случайност е на точното време и място на събитието, а защото тя е притежавала измежду учениците Му необходимата вътрешна чистота и духовно зрение първа да Го види и разпознае.

2. Апостолската и мисионерска дейност на Мария Магдалина от Палестина до Италия според преданието на Църквата

Според житието на св. Мария Магдалина, изложено в „Жития на светиите“ от св. Димитрий Ростовски, пише, че тя била „истинска галилейка[3]“. Според него тя била заможна жена, която услужвала на Господ Иисус Христос също и с имотите си[4]. Св. Димитрий Ростовски твърди, че „Православната източна Църква не смесва Мария Магдалина с грешницата с неизвестно име, получила прошка в дома на Симона фарисея[5]“, както правят това, споменава той, някои западни християнски църкви, които обединяват нейния образ с този на личността на друга една евангелска жена, която била блудница[6]. Св. Димитрий Ростовски твърди ясно, че те двете не са една и съща жена и подчертава, че Източната Гръко-Руска православна Църква сега, както и преди, признава тези, споменати в Евангелията с различни признаци жени, за различни, отделни личности[7]. Авторът на настоящото изследване допълва, че този факт, който споменава св. Димитрий Ростовски (1651-1709 г.), Римокатолическата църква признава официално чак през 20-ти век (1969 г.) като своя грешка, че векове наред е смесвала образа на св. Мария Магдалина с този на блудница[8], както и чак на 10-ти юни 2016 папа Франциск я провъзгласява за „равноапостолна[9]“.

За нейните качества св. Димитрий Ростовски обяснява,  че „особено забележителна била изключителната твърдост и необикновеното мъжество, с които св. Мария Магдалина се отнасяла към своя Избавител. Въпреки всички препятствия и страшни опасности, даже в тежките дни и часове на жестоките страдания на Христа, Мария Магдалина се показала по-мъжествена и по-предана от апостолите. Когато почти всички, и апостолите, въпреки обещанията си да умрат с Господа, били победени от страх от Господните врагове, ,разбягали се‘ и се скрили – Мария Магдалина победила страха с любов и с непоколебимото си съпричастие към Страдащия се стараела да смекчи трънливия път, по който Той вървял за спасението на света[10]“. Той описва още, че когато „познатите…на Разпнатия, които в началото стояли надалече и гледали, се приближили към Страдалеца, обкръжили кръста Му и от тях евангелистът отново посочва Мария Магдалина първа. Така Мария Магдалина стояла в нозете не само на Спасителя Христа Чудотвореца, прославян и възпяван от младенците, но и в нозете на Иисуса Назарянина, унизен, обезчестен, позорно разпнат, изоставен  даже от Неговите апостоли…“[11], както и по-нататък: „Осветена от съзерцанието на Възкръсналия, възтържествувал над смъртта, победоносния Христос, пламенната Мария Магдалина…била жив, решителен свидетел на Христовото Възкресение[12]“. Според него „Тук е най-светлата черта от цялото дивно служение на Мария Магдалина на Христовата Църква. В утрото на Възкресение Христово тя била удостоена да види възкръсналия Господ първа от всички Негови ученици и ученички и първа, по непосредствена заповед на Господа, била направена вестителка, проповедница на Христовото възкресение за тях. Апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят; – Мария Магдалина проповядвала Христовото Възкресение на самите апостоли: – тя била апостол за апостолите!… Светите отци на Църквата виждат в това обстоятелство особена тайна и премъдрост на Божието провидение[13]“. Констатира се, че в цитираното житие на св. Мария Магдалина, въпреки че св. Димитрий Ростовски съобщава най-напред само за апостолите, че те, „апостолите проповядвали Христовото Възкресение на целия свят“, малко след това той съобщава в него, че и тя, св. Мария Магдалина, е участвала в разпространяването на християнската вяра по други земи: „Преданието на Източната Гръко-Руска православна Църква съобщава, че след Евангелските явявания на Възкръсналия Христос преди Възнесението Му и след това, света равноапостолна Мария Магдалина пребивавала с Пресвета Богородица и апостолите и била дейна помощница на първите успехи на разпространението на християнската вяра отначало в Йерусалим. Но изпълнена с усърдие, пламенна вяра и ревностна любов към Божието благовестие, тя след това проповядвала и в други страни, навсякъде възвестявайки небесната благодат, радостта и спасението на всички, повярвали в Спасителя на света Възкръсналия Христос. Като посетила Италия, света равноапостолна Мария Магдалина намерила случай да се яви пред царуващия по това време император Тиберий[14]“. Също още на друго място в цитираното житие св. Димитрий Ростовски добавя, че тя „започнала пламенната си проповед за Възкресението и учението на Спасителя Христа[15]“. След нейната среща с император Тиберий, той отбелязва, че „Тиберий, според преданието, сам повярвал в Спасителя Христа… и с царски указ заплашвал да накаже всеки, който се осмелява да наскърби вярващите в Иисуса Христа… По този начин с ревностната, безстрашна проповед за Спасителя Христа света равноапостолна Мария Магдалина, заедно с другите благочестиви християни, накарала и езическия управител на Юдея писмено да засвидетелства всемирното събитие на Христовото Възкресение пред езическия свят и убедила тогавашния римски император да признае величието и божественото могъщество на Спасителя Христа, улеснявайки с всичко това разпространението на християнството[16]“. Св. Димитрий Ростовски твърди освен това, че заедно със св. Мария Магдалина към Италия се отправили, според Преданието, също и сестрите на Лазар – Марта и Мария[17], както и още отбелязва следното за пребиваването ѝ в Рим: „Св. равноапостолна Мария Магдалина проповядвала дълго благовестието на възкръсналия Христос в Италия и в град Рим, и при първото посещение на апостол Павел в Рим, и след отпътуването му две години по-късно. Освен в преданието, свидетелство за това можем да видим в характерния поздрав на апостол Павел до света Мария, в посланието му от търговския гръцки град Коринт до християните, намиращи се тогава в Рим. Св. Йоан Златоуст поучава за това, че въздавайки на всеки вярващ съответстващата му похвала, апостол Павел приветства света равноапостолна Мария като много потрудила се и посветила се на апостолски подвизи. Трудовете ѝ, споменати тук от апостола, били подвизи на апостол и евангелист – следователно равноапостолни; тя служела – добавя свети Златоуст – и с пари, безстрашно се излагала на опасности и извършвала трудни пътешествия, споделяйки със светите апостоли всички трудове на проповедничеството[18]“. За края на живота ѝ св. Димитрий Ростовски съобщава: „От Рим, според преданието на Църквата, света равноапостолна Мария Магдалина пристигнала в град Ефес, който тогава бил особено известен. Тук, според преданието и свидетелството на много свети отци и църковни писатели, света равноапостолна Мария Магдалина помагала на свети апостол и евангелист Йоан Богослов в благовестническите трудове, оставайки до своята мирна кончина, и била погребана също в Ефес[19]“. Съставеното ѝ от него житие, св. Димитрий Ростовски заключава с думите: „Св. Мария Магдалина била, по непосредствена заповед от Спасителя Христа, първа от всички хора проповедница на спасителното Христово Възкресение[20]“. Авторът на изследването обръща внимание, че сведението, което дава св. Димитрий Ростовски, че тя заминава в края на живота си точно при св. Йоан Богослов и помага именно на него в „благовестническите трудове“, напомня много на сведението, което се съобщават в „Pistis Sophia“ (част от Codex Askewianus), че те двамата са считани от Иисус Христос за най-напредналите измежду учениците Му, имащи най-много благодат и откровения[21].

От изложените сведения според Преданието на източната църква става ясно, че като първа благовестителка на Възкресението на Иисус Христос св. Мария Магдалина е провъзгласена от Църквата за „равноапостолна[22]“. В настоящото изследване се изразява становището, че според дефиницията на думата „апостол“ Мария Магдалина може да бъде наречена с пълно право също „апостол“. Определението за „апостол“ гласи следното: „Апостол (гръцки απόστολος – изпратен) – (ученик Христов) – избраните от Иисус Христос ученици, които след Неговото възнесение се разпръснали по света да проповядват учението Му. Те били наречени апостоли[23]“, или пък според определението на св. Димитрий Ростовски „думата апостол означава ,пратеник‘, на когото е възложено да изпълни някакво  поръчение[24]“. В книга Деяния на светите апостоли в Новия Завет самият св. апостол Петър излага следните изисквания за избора на апостол: „И тъй, потребно е, щото един от тия мъже, които бяха с нас през цялото време, докато пребъдваше и общуваше с нас Господ Иисус, начевайки от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му“ (Деян. 1:21-22).

Мария Магдалина е непосредствена ученичка на Господ Иисус Христос и както другите апостоли, тя е слушател на проповедта Му, очевидец на делата и чудесата Му и най вече – една от малцината измежду учениците Му, присъствали на Неговата Кръстна смърт и пръв свидетел от тях на Възкресението Му. Особено важен е фактът, че тя е „изпратена“ директно от Иисус Христос, както гласи дефиницията за понятието „апостол“, да възвестява за Възкресението Му (първо на апостолите, а после и на езичниците по разни страни). Св. Иполит Римски я нарича затова през 3-ти век с обозначението „Apostola apostolorum“ („апостолка на апостолите“[25]), защото тя занася вестта за Възкръсналия на апостолите. По същия начин я назовава по-късно и блажени Августин (4–5-ти век). Освен това от житието ѝ (според св. Димитрий Ростовски), както се спомена, но също и според други негови издания, в които се съдържа Преданието на Източната църква[26], се научава, че след Възнесението на Господа, „пълна с усърдие и вяра, тя сама проповядвала словото Божие и затуй посещавала разни страни[27]“. Също цитирания текст по-горе от св. Йоан Златоуст, че „тя безстрашно се излагала на опасности и извършвала трудни пътешествия, споделяйки със светите апостоли всички трудове на проповедничеството[28]“, се установява, че се съдържа освен в житието ѝ, съставено от св. Димитрий Ростовски, но също и на повече места[29]. В тях се констатира, че се откриват и същите сведения, че св. Мария Магдалина стига чак до Рим, където разказва на император Тиберий за кръстната смърт на Иисус Христос[30], и че вследствие на разговора, който тя провежда с него, той издава указ за преустановяване на гоненията срещу християните[31].

От Новия Завет се знае, че не само 12-те и 70-те ученици носят титлата „апостол“. Павел, който не принадлежи нито към едната, нито към другата група, е наречен също „апостол“, защото е „пратен“ директно от Иисус Христос, макар и след Възнесението Му, да благовести за Него между езичниците: „и ме призва чрез благодатта Си…, за да благовестя за Него между езичниците“ (Гал. 1:15-16). Сам Павел нарича себе си многократно в своите Послания „апостол“, съзнавайки, че не е нито от групата на 12-те, нито от групата на 70-те апостоли на Иисус Христос. Той влага в това понятие изцяло значението, че е изпратен също непосредствено от Иисус Христос да благовести: „не съм ли апостол?…Не съм ли видял Иисуса Христа, Господа нашего? Не сте ли вие мое дело в Господа?“ (1 Кор. 9:1), „защото печатът на моето апостолство вие сте в Господа“ (1 Кор. 9:2). От последния стих става видно, че Павел вижда резултата от апостолската му дейност в обърналите се към вярата езичници.

Установява се, че някои Павлови ученици и помощници, придружавали го през част от пътешествията му, които са обърнати към християнството от него (от св. апостол Павел), което означава, че са обърнати към вярата в Иисус Христос по-късно и от самия ап. Павел като датировка, което става и след земния живот на Иисус Христос, например като Тимотей[32], Тит[33], Аристарх[34], Трофим[35] и други[36], и които следователно не са виждали Господа, нито са слушали учението Му, но те заради заслугите и дейността им са наречени от Църквата също „апостоли“ (а не „равноапостолни“), докато Мария Магдалина, пряката ученичка на Господ Иисус Христос, очевидец на живота и чудесата Му, и „пратената“ директно от Него да благовести – само „равноапостолна“.

Освен тях, в новозаветните книги св. апостол Павел назовава с „апостоли“ също Андроник, както и неговата жена Юния (Рим. 16:7). Андроник е от числото на 70-те, но интересно е, че апостол Павел нарича и Юния (неговата жена) с титлата „апостол“, използвайки думата в множествено число[37].

В Послание до Евреите самият Христос е наречен „Пратеника“ (Евр. 3:1).

От изложеното по-горе става ясно, че разликата между дванадесетте и другите „апостоли“ не се състои във функцията им на „пратеници“ на Иисус Христос да проповядват и разпространяват Евангелието, а в символиката на числото 12. Това става ясно особено от сравнението, което се приведе със св. апостол Павел, който не е в тяхното число, а самият той се смята за истински апостол, защото е също „пратен“ директно от Иисус Христос, макар и след Възкресението Му (тоест след земния Му живот), да благовести. В никакъв случай не може да се каже, че св. апостол Павел прави по-малко от другите апостоли, а напротив, той дори ги надминава в разпространяването на християнството и обръщането на езичниците към вярата. Новозаветните изследователи са установили отдавна[38], че числото на дванадесетте апостоли има символично значение. Те се явяват като потомци на дванадесетте синове на Иаков (срв. Бит. 49:28), а оттам като представители на дванадесетте Израилеви колена и чрез това онагледяват сбъдването на обещанието, което се дава в Стария Завет, за идването на Месията сред Божия народ (12-те колена изобразяват целия еврейски народ[39]). Бъдещата функция на 12-те апостоли Иисус Христос обяснява в Евангелие според Матей. Тя отново се свързва с еврейския народ – те ще бъдат съдии над дванадесетте Израилеви колена при Второто Пришествие (срв. Мат. 19:28; парал. Лук. 22:30). Последното потвърждава отново казаното, че числото 12 на светите апостоли е тясно свързано с историята и съдбата на еврейския народ, както и включва символиката за пълнота и цялостност (те изобразяват целия народ на Израил), докато същевременно названието „апостол“ се използва и за по-голям брой ученици на Христос, на които Той също възлага пряко поръчението да „благовестят“.

От книгите на Новия Завет се научава още, че „апостолското служение“ не се състои в извършване на църковни тайнства, което било предоставяно на презвитерите и епископите. Същността на апостолското служение била главно „благовестенето“. Това става видно според автора на изследването от Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяни, където той казва: „Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Гаия…защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам“ (1 Кор. 1:14-17). Задачата на апостолите е много по-трудна: те трябва да обърнат с помощта на Господа невярващите към вярата, което е равносилно на духовно раждане: „аз ви родих в Иисуса Христа чрез Евангелието“ (1 Кор. 4:15). От това проличава, че своята главна задача св. апостол Павел вижда в обръщането и просвещаването във вярата, а повярвалите оставя да бъдат кръстени от други. Св. Йоан Златоуст обяснява думите на св. апостол Павел от приведения стих (1 Кор. 1:17) по следния начин: „Последното [благовествуването] е много по-трудно, изисквало големи усилия и особена твърдост на духа, и съдържало в себе си всичко…да благовествуват било предоставено не на мнозина, а да кръщава могъл всеки, който има свещенство. Всеки може да кръсти човека, който бил наставен във вярата и бил повярвал, защото разположението на пристъпващия и Божията благодат извършват всичко; а да се наставят невярващите във вярата, това изисква велик труд, велика мъдрост, и даже подхвърля и на опасност. Там е вече всичко извършено; този, който желаел да приеме тайнството, е убеден във вярата, и никак не е трудно да бъде кръстен повярвалият, а тука е нужен велик труд, за да се промени разположението, да се изправи нравът, да се унищожи заблуждението и да се насади истината…Така и ние сега предоставяме това дело [кръщението] на най-ниските от презвитерите, а преподаването на учението – на най-благоразумните, защото тука е нужен труд и усилие[40]“.

Следва…(виж тук).

_____________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, Том 18 (24) нова серия, 2024, УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив, с. 65-87. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. „Апостолка на апостолите“ – название, дадено на св. Мария Магдалина от св. Иполит Римски (170-235 г.) и блажени Августин (354-430 г.), и възприето от св. Тома Аквински (1225-1274 г.) и Rabanus Maurus (780-856 г.). Вж. Lexikon der Religionen, http://religion.orf.at/lexikon/stories/2602125/ [електронен ресурс към октомври 2024]; срв. Rabanus Maurus. De vita beatae Mariae Magdalenae, c. CCVII; Thomas von Aquin: In Ioannem Evangelistam exposi tio, c. XX, L. III, 6. vatican.va: Documents, „Apostolorum Apostola“ [in PDF], https://www.vatican.va/roman_curia/congregations/ccdds/documents/articolo-roche-maddalena_ge.pdf [електронен ресурс към октомври 2024].

[2]. 1 Кор. 15:20.

[3]. Св. Димитрий Ростовски (митрополит) (състав.). Жития на светиите. Превод от руски език по изданието на Московската синодална типография 1902 г. допълнени с жития на български светии. Юли (22 юли), Т. 11, Света Гора, Атон: Славянобългарски манастир „Св. вмчк Гeорги Зограф“, 2001, с. 646.

[4]. Пак там, с. 655.

[5]. Пак там, с. 651, 676.

[6]. Пак там, с. 676.

[7]. Пак там.

[8]. Вж. Schlumpf, Heidi (ed.). Who framed Mary Mag dalene? (2016), (This article was published in the April 2000 issue of U. S. Catholic, Vol. 65, No. 4, pag es 12-16), cf. https://uscatholic.org/articles/201603/who-framed-mary-magdalene/ [електронен ресурс към октомври 2024]. Срв. Rabanus Maurus, op. cit.; Thomas von Aquin, op. cit.

[9]. Calendarium Romanum. Libreria Editrice Vaticana, 1969. Вж. още: Decree, Prot. N. 257/16 (2016), https://www.vatican.va/roman_curia/congregations/ccdds/documents/sanctae-m-magdalenae-decretum_en.pdf [електронен ресурс към октомври 2024].

[10]. Св. Димитрий Ростовски (митрополит). Жития на светиите. Юли (22 юли), Т. 11, цит. съч., с. 656.

[11]. Пак там, с. 658-659.

[12]. Пак там, с. 670.

[13]. Пак там, с. 669.

[14]. Пак там, с. 678.

[15]. Пак там, с. 680.

[16]. Пак там, с. 683-684.

[17]. Пак там, с. 681.

[18]. Пак там, с. 685-686.

[19]. Пак там, с. 686-687.

[20]. Пак там, с. 692.

[21]. Вж. „Pistis Sophia“ (Кap. 96) in: Die Griechischen Christlichen Schriftsteller der ersten drei Jahrhunder te. Herausgegeben von der Kirchenväter-Commis sion der Königl. Preussischen Akademie der Wissen schaften. Koptisch-Gnostische Schriften. Erster Band Leipzig, 1905, S. 148.

[22]. Авт. кол. (състав.). Жития на светиите, София: Синодално издателство, 1991, с. 348.

[23]. Камбуров, И., Попмаринов, Д., Златев, К., Пеев, Й. Религиите. Кратък речник. София: Фондация „Минерва“, 1994, с. 105.

[24]. Св. Димитрий Ростовски (митрополит). Жития на светиите. Юли (22 юли), Т. 11, цит. съч., с. 641.

[25]. Освен св. Иполит Римски (170 г.-236 г.), също и блаж. Августин (354 г.-430 г.) я назовава по същия начин и е възприето от св. Тома Аквински (1225-1274 г.) и Rabanus Maurus (780-856 г.). Вж. Lexikon der Religionen, http://religion.orf.at/lexikon/stories/2602125/ [електронен ресурс към октомври 2024; Rabanus Maurus. De vita beatae Mariae Magdalenae, c. CCVII; Thomas von Aquin: In Ioannem Evangelistam expositio, c. XX, L. III, 6. vatican. va: Documents, „Apostolorum Apostola“ [in PDF], https://www.vatican.va/roman_curia/congregations/ccdds/documents/articolo-roche-maddalena_ge.pdf [електронен ресурс към октомври 2024].

[26]. Вж. Авт. кол. (състав.). Жития на светиите, с. 348.

[27]. Пак там.

[28]. Пак там.

[29]. Цит. по: Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалина, http://www.pravoslavieto.com/life/07.22_sv_Maria_Magdalena.htm [електронен ресурс към октомври 2024].

[30]. Авт. кол. (състав.). Жития на светиите, с. 348.

[31]. Авт. кол. (състав.). Св. Мария Магдалина (22 юли). – В: сп. Мирна. Жените в Църквата, бр. 8, 1999, с. 62.

[32]. „Тимотей (Деян. 16:1), който бил обърнат в християнството от св. ап. Павел по време на първото му мисионерско пътешествие“. Вж. Авт. кол. (състав.). Жития на светиите, с. 59.

[33]. Тит „приел кръщение от св. ап. Павел“. Пак там, с. 393.

[34]. Пак там, с. 193-194.

[35]. Пак там.

[36]. Апостол Пут, който е представен в житията заедно с предходните двама, е наречен също „апостол“ например заради това, че приемал в дома си светите апостоли Петър и Павел и че в неговия дом предоставял да се извършват християнските събирания. Самият той (Пут) е римски сенатор, семеен мъж, живял през 1-ви век в Рим. Вж. Авт. кол. (състав.). Жития на светиите, цит. съч., с. 194. Същото е правила и св. Лидия. В нейния дом тя е приела св. апостол Павел и там се извършвали първите християнски събирания на Европейска земя. Но тя не е провъзгласена дори и за „равноапостолна“. В цитираното издание на „Жития на светиите“ се констатира, че няма поместено и житие за нея. Jürgen Roloff, един от най-известните новозаветни екзегети през 20-ти век, казва за Лидия следното: „Тя събира в нейната къща първата домашна църква на Европейска земя“. Вж. Roloff, J. Apostelges chichte NTD, Bd. 5, 1. Aufl., Göttingen: Vandenhoeck & Ruprecht, 1981, S. 245. От църковния календар на Православната църква се чете за Лидия: „Следвайки Божията воля за живота си, тя става инструмент за установяването на християнската  вяра във Филипи…Лидия е направила много, за да даде тон на църквата във Филипи, чиито членове Павел нарича ‚възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и венец‘ (Фил. 4:1)“. Цит. по: (N. d.). St. Lydia оf Thyatira First Christian Convert in Europe Deaconess at Philippi March 27th and June 25th (Acts 16:8-40), http://www.saintsmaryandmarthaorthodoxmonastery.org/newsletter_apr2008. html [електронен ресурс към октомври 2024]. В житието на св. Лидия на руски език (Православна енциклопедия), мисионерската ѝ дейност се описва още по-мащабно: „По-сетнешния си живот, св. Лидия посветила на разпространението на евангелската проповед на територията на Гърция. Тя спокойно отишла при Господа, като вярно запазила учението и примера на апостола на езичниците – Павел“. Цит. по: Житие святой Лидии, первой европейской христианки, http://agiaellada.ru/kalendar/lidya.htm [електронен ресурс към октомври 2024].

[37]. Този факт се потвърждава от блажени Теофилакт в неговото Тълкувание върху Послание до Римляни (16:7): „Важно е и това, да бъдеш апостол, особено ако се вземе под внимание, че Юния била жена: толкова по-важно е да бъдеш славен между апостолите. А те се славели със своите дела“. Цит. по: Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на свети апостол Павел. Ч. 1. Видин: „Православно отечество“, 2015, с. 170. Срв. Epp, E. Junia, the First Woman Apostle. Minne apolis: Augsburg Fortress Press, 2005; Fabrega, V. War Junia(s), der hervorragende Apostel (16,7), eine Frau? – In: Jahrbuch für Antike und Christentum, Bd. 27/28, 1984/85, 47-64.

[38]. Вж. Arx von Urs. Die Debatte über die Frauenor dination in den Altkatholischen Kirchen der Utrechter Union. – In: W. Bock, W. Lienemann. (Hrsg.). Fraue nordination. Studien zu Kirchenrecht und Theologie. Band III. Heidelberg: Forschungsstätte d. Ev. Studi engemeinsch, 2000, S. 178-179.

[39]. Връзката между 12-те апостоли и 12-те Израилеви колена е също в символичен, а не буквален смисъл, тъй като в действителност 12-те апостоли не произлизат по плът (всеки поотделно) от всяко едно от 12-те Израилеви колена, защото между тях се намират няколко двойки братя, както и родственици, което означава, че голяма част от тях произхождат от едни и същи колена.

[40]. Св. Йоан Златоуст Цариградски Архиепископ. Тълкуване на Първото послание на св. апостол Павел до Коринтяните. Беседи 1-5, кн. I и II, год. V, Библиотека на св. отци. Под редакцията на професор Христо Гяуров. София: печатница „Художник“, 1938, с. 26-27.

Изображения: Александър Андреевич Иванов (1806-1858), Възкръсналият Христос се явява първо на св. Мария Магдалина и св. Мария Магдалина. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-f5y