Иван Г. Панчовски

През всяка епоха образът на жената е блестял с достойнства и добродетели, които са привличали погледа и вниманието и са намирали по-пълно или по-непълно въплъщение. Разкриването на този образ има не само историческа ценност: то също подпомага да се вникне в особената психична и морална структура на жената, да се схване съкровената ядка на «вечната женственост», която привлича и пленява, но също облагородява и възвишава, подтиква и възпитава да се признава и зачита личността и човешкото достойнство на жената, да се изпълва с реално съдържание извоюваното от нея равноправие.

Образът на жената в Стария Завет сияе с чудна красота и пленително вълшебство, понеже е озарен от неземната светлина на божественото откровение и се е извайвал в благодатната сянка на месианските очаквания. Още в така нареченото протоевангелие било дадено вдъхновяващо и окрилящо обещание, че семето на жената ще поразява главата на змията, символ на световното зло, и че от него ще произлезе великият потомък – Месия, Който ще изкупи греховете на човечеството и ще отвори за него чертозите на вечния живот.

Естествено образът на жената в Стария Завет може да бъде очертан в пълнота едва след като бъде представена цялата галерия от героини на старозаветното благочестие и добродетелност. Без този конкретен материал той ще бъде повече схематичен и отвлечен. Все пак конкретните въплъщения на старозаветния образ на жената отразяват в себе си в различна степен на съвършенство, в нееднаква историческа обстановка и в индивидуално разнообразие един предварително обрисуван идеал. Именно този идеал е предмет на следващите мисли.

Той е очертан в така наречената азбучна песен – възхвала на добродетелната жена, която се съдържа в последната глава от библейската книга «Притчи Соломонови» (31:10-31). Този поетичен откъс представлява от себе си вдъхновена песен за ценността, добродетелта и достойнството на жената. Като в някакви неръкотворни скрижали в тази песен и издълбан от самата Божия ръка вечният идеал за жената и са установени непреходните ценности на нейния живот, които са независими от промените на историческите епохи и на обществените строеве. Именно затова очертаваният в тази песен идеал на жената и днес не е загубил смисъл и значение и може да бъде сочен пред съвременното съзнание на вярващите като ръководно начало.

Озареният от Божия дух поет, който под мелодичните звуци на своята арфа е изпял тази вдъхновена възхвала на жената и с това си е спечелил безсмъртната слава в световната литература, не е назован по име в книгата «Притчи Соломонови». С тайна е забулено също името на благородната жена, която го е вдъхновила за поетичната възхвала, понеже нейният образ е очертан с толкова живи, свежи и правдиви характерни черти, които могат да бъдат почерпени само от действителен първообраз. Ето защо напълно основателно е да се предположи и приеме, че споменатата поетична възхвала черпи съдържанието си от един действителен женски образ, който с право се въздига в идеал и се сочи като образец.

За автора на тази чудна перла от огърлицата на библейската поезия може да се съди от надписа, който стои пред 31-ва глава от книгата «Притчи Соломонови». Непосредствено пред поетичния откъс за възхвала на добродетелната жена в същата глава на споменатата библейска книга се намира кратка стихотворна поука, която според свидетелството на надписа представлява наставление, отправено от майката на цар Лемуил към самия него. Тази поука е изложена в стихотворна форма от сина ѝ – цар Лемуил, за когото не са дадени никакви исторически сведения. Известен е под това име един владетел на Маса, измаилско племе в северозападна Арабия (Битие 25:14; 1 Паралипоменон 1:30). Може би именно към него е била отправена майчинската поука, съдържаща се в 31-ва глава на «Притчи Соломонови». Вероятно той я е записал и предал на съхранение и заради нейната идейна и художествена ценност сетне е била включена в библейската книга «Притчи Соломонови», било в оригиналния ѝ вид, било с незначителна обработка, иначе в надписа на главата нямаше да стои «думи на цар Лемуил. Поука, с която го е поучила майка му».

Според някои тълкуватели на Стария Завет, името Лемуил, което означава «богопосветен», е символично название на цар Соломон. В такъв случай авторът на тази старозаветна книга, премъдрият Соломон, било от скромност, било от неудобство или по някое друго съображение, не е искал да съобщи направо, че поместената поука е отправена от майка му към самия него. Това становище се подкрепя както от традиционния възглед, че автор на тази библейска книга е премъдрият Соломон, така и от философско-етическото съдържание на разглежданата глава, в която, от една страна, се дават ценни съвети за добродетелен живот, и от друга страна, се рисува възвишен образ за поведението и дейността на жената.

Напълно основателно е да се счита, че надписът «думи на цар Лемуил», който стои над 31-ва глава, се отнася до съдържанието на цялата глава, а не само до първата ѝ част – до «поуката, с която го е поучила майка му», иначе би бил посочен авторът на втората част или най-малкото тя би била отделена от първата по такъв начн, че да се разбере нейната самостоятелност и логическа несвързаност с първата. При това положение щом първата част от тази глава съдържа мъдрата поука на майка към сина ѝ, а втората възхвалява добродетелната жена, то тази жена ще да е същата, която така мъдро е наставлявала сина си. Естествено възторженият певец на тази поетична песен не ще е никой друг освен споменатият по-горе цар Лемуил, който е бил вдъхновен не само от мъдрата поука на майка си, но и от мъдрия ѝ живот.

На възвишеното съдържание на тази песен за добродетелната жена отговаря нейната художествена форма. Тя представлява от себе си азбучно стихотворение, понеже всеки стих започва с поредна буква от азбуката. Тъй като староевропейската азбука има 22 букви, то толкова са на брой и стиховете на този поетичен откъс. Поради съвършенството в азбучната конструкция и възвишеното съдържание на това произведението е наречено златна азбука на света на жените. Поради това старозаветните жени са го знаели наизуст като азбуката и са се ръководили от него в своето образование и въз питание: то е служило за мащаб на тяхното поведение, за мерило на тяхното съвършенство.

Следвайки не порядъка на стиховете от тази песен, които поради азбучното им подреждане на места повтарят някои мисли, а другаде правят логически скокове, но вложеното в тях идейно богатство, установяват се в характера на добродетелната жена следните пет съществени качества: всеотдайна преданост на семейството (31:10-12, 23, 28), неуморно трудолюбие (31:12-19, 22, 24-25), социална благотворителност (31:15, 20-21, 27), висока обща и морална образованост (31:26) и искрена богобоязливост (31:29-30).

Песента започва с един риторичен въпрос, в който се съдържа косвено загатване и признание за безмерната ценност на добродетелната жена. Във веднага последвалия отговор това загатване и признание е утвърдено категорично и то във формата на прекрасно художествено сравнение. Певецът възкликва:

Кой ще намери жена добродетелна?

Нейната цена е по-висока от бисер (Притч. 31:10)

Добродетелна жена! Ето темата на песента! В оригиналния текст на Библията думите «добродетелна жена» са поставени в началото на първия стих. С това авторът иска да им придаде особена важност и да ги изтъкне като надслов на цялата поетична творба. И наистина, добродетелната жена е съкровище – «нейната цена е по-висока от бисер». Затова за нея заслужава да се говори и пее!

Въпросителната форма «Кой ще намери жена добродетелна» не само веднага изостря вниманието и го насочва към важната тема, но изтъква, че добродетелната жена е рядкост. Именно поради това тя трудно се намира. За нейното откриване и намиране може би е нужен фенерът на философа Диоген, чиято светлина прониква в глъбината на човешката душа и изважда наяве нейните тайни съкровища. Макар да е рядкост, такава жена съществува: добродетелни жени има и благодарение на тях животът процъфтява и благоухае, радостта и щастието освежават лицето на земята.

След поставянето на темата и указването на нейната важност и след общото установяване ценността на добродетелната жена библейският поет пристъпва към нейната конкретна характеристика.

Първият съществен белег в нейния образ е всеотдайната преданост на семейството ѝ. Жената сключва брак, за да основе семейство. Не мъжът, а жената е пазител на семейното огнище: тя е негова весталка. Колкото и да са еднакви задълженията на мъжа и жената към семейството, колкото и те взаимно да носят грижите за него, все пак жената остава душата на семейството: тя го прави свещен кът, тя внася в него дух на сърдечност и топлота, прави го пристан за отмора след всекидневното плаване по бурното море на трудовия и борчески живот.

Днес кръгът на дейността на жената в повечето страни на света е разширен извънредно много и е изравнен във всяко отношение с този на мъжа. Ала семейството пак остава обетованата земя, в която жената плодотворно разкрива особените дарби, с които Творецът е надарил нейната природа. Затова и библейският поет обръща специално внимание върху призванието на жената да бъде весталка на домашното огнище. Нейното положение и нейната чест в  семейството никога не могат да ѝ бъдат отнети. Напротив, чрез тях тя издига не само собственото си достойнство, но и достойнството на съпруга си и на децата си.

Добродетелната жена навсякъде е полезна и желана, но в семейнството тя е незаменима. Там повече, отколкото където и да е другаде, нейната цена е по-висока от бисер.Тази идея поетът от библейските притчи конкретизира, като продължава да възпява добродетелната жена със следните стихове:

Сърцето на мъжа ѝ е уверено в нея,

и той не ще остане без печалба;

тя му се отплаща с добро, а не със зло,

през всички дни на живота си (Притч. 31:11-12)

Всеки знае какво съкровище представлява доверието на съпруга към съпругата! Без него спокойствието, мирът и щастието в семейството са изчезнали, а с него непрестанно се увеличават и процъфтяват. Добродетелната жена заслужава всяко доверие, понеже тя никога не е способна на лекомислие, измама и изневяра. Затова нейният съпруг винаги е уверен в нея, всякога разчита на нея и никога не се разочарова от нея. И тя, според поетичния израз на библейския писател, през всички дни на живота си му прави добро и никога зло.

Както поради умението ѝ да си избере подходящ съпруг, така и вследствие на благогворното ѝ влияние върху него, добродетелната жена се радва на истински другар в живота, който е уважаван и почитан в обществото, и на възпитани деца, които са нейна гордост и слава. За съпруга на добродетелната жена боговдъхновеният поет казва:

Мъжът ѝ е известен при портите,

кога седи със старейшините на страната (Притч. 31:23)

Нейните деца са възпитани и се ползват с добро име: с примерното си поведение и с полезната си дейност те услаждат душата на майка си, изпълват я с радост и задоволство, отдават ѝ дължимата почит и допринасят за умножаване нейната слава. Няма по-голяма отплата за многото трудове на добрата съпруга и майка от признателността, уважението и обичта, които ѝ засвидетелстват съпругът и децата ѝ. Това изразява библейският поет със следните перли на поетическото си вдъхновение и изкуство:

Стават децата и я ублажават, –

мъжът, и той я хвали:

«много жени добродетелни е имало,

но ти надмина всички» (Притч. 31:28-29)

Колко малко наистина е потребно, за да създадем радост и щастие на съпругата и майката за непрекъснатите ѝ грижи и за неуморните ѝ трудове, които тя всекидневно извършва. Само един жест на признателност или една похвална дума от страна на съпруга, само една сърдечна благодарност или топла милувка от страна на децата и умората и досадата от еднообразната работа са прогонени от майчината душа, на лицето ѝ разцъфва красива усмивка, сърцето ѝ трепка от блаженно вълнение.

Вторият съществен белег в характера на добродетелната жена, както я възпява старозаветният поет, е нейното неуморно трудолюбие, което въздига труда едва ли не в смисъл и радост на живота. На този белег е посветена почти половината от песента. Известно е, че в древността, която е протичала в мрака на езичеството, на физическия труд се е гледало като на долно, ниско, презряно занимание, което ограбва радостта и щастието в човешкия живот, и затова било достойно само за роби. В противоположност на това старозаветната жена, озарена от светлината на божествените откровения, е гледала на всеки труд, включително физическата и ръчна работа, като на висше призвание, което изпълва живота със смисъл, услажда го със задоволство, увенчава го с щастие.

Старозаветната жена се е отдавала на многолик и разностранен труд и не се е гнусила от никаква работа, понеже Господ Бог е поръчал на създадения от Него човек шест дни от седмицата да се труди. Тя извършвала домашна работа, приготвлявала всичко потребно за домакинството, за храната и облеклото на семейството, надзиравала и ръководила домашните помощници. Първа била тя не само в кухнята, но и на тъкаческия стан. Не се срамувала тя и на пазара да отиде да прави покупки, да сключва търговски сделки, да продава произведенията на сръчните си ръце. Също и полската работа я привличала и увличала: тя с песен на уста обработвала нивите и лозята, берела и прибирала техния обилен плод. А след свършване на домакинската и полската работа тя протягала ръце към хурката и пръстите ѝ се хващали за вретеното. При мъждукащата светлина на кандилото тя предяла вълна и лен за плетиво и тъкан. Цялата тази дейност, извършвала с трудолюбие и радост от ранно утро до късна среднощ, е прекрасно възпята в следните стихове на библейската поезия:

Набавя си вълна и лен,

и на радо сърце работи с ръцете си.

Тя, както търговските кораби,

отдалече си набавя храна.

Тя става още през нощта

и раздава храна в къщата си и уреченото на слугите си.

Намисли си за нива, и прибавя я;

от плода на ръцете си насажда лозе.

Препасва със сила кръста си

и укрепва мишците си.

Тя чувства, че занятието ѝ е добро, и светилото ѝ не гасне ноще.

Протяга ръка към хурката,

и пръстите ѝ се хващаха за вретеното.

                                                                                                …………………………………………………………………………….

Тя си тече килими;

висон и пурпур е нейното облекло.

…………………………………………………………………………….

Тя работи покривки и ги продава,

доставя пояси на финикийските търговци (Притч. 31:13-19, 22 и 24)

Наистина тук е изпята възторжена поема за неуморното трудолюбие на старозаветната жена, за многоликата ѝ и резултатна работа. По богатото си съдържание, по идейната си наситеност, по всеобхватния си характер, по художествената си динамика и изразителност друга такава поема за работата на жената в древността не е позната в световната литература. В нея нищо не е пропуснато: всяка страна от женския труд е отбелязана, художествено изразена и високо оценена. Възпят е трудът на жената и е прославено нейното трудолюбие, в което е вложено добро разбиране, далновидна плановост, сърдечно разположение и дълбоко изживяване на радост и щастие.

Заслужава да се отбележат три характерни белези във възпятия труд на старозаветната жена.

На първо място той произтича от неуморно трудолюбие. Старозаветната жена се отдава на работа и действа неуморно, понеже обича труда и с него не само изкарва препитание за себе си и за семейството си, но и осъществява смисъла на съществуването си, стреми се към съвършенство и постига жизненото си назначение. Тя става от сън още с пукването на зората и веднага се залавя за своята многостранна и сложна трудова дейност. И когато вечер слънцето се скрива зад хоризонта и загасява дневната светлина, старозаветната жена не спира своя труд. На прозореца на нейната стая се вижда блeдата светлина на мъждукащата лампа, пред която тя е застанала с хурка в ръка, унесена е в ритъма на вретеното и е упоена от монотонната музика на неговото плавно въртене, от което обаче ще произлезе симфонията на килимите, висона, пурпура, покривките и поясите за финикийските търговци.

На второ място трудът на старозаветната жена се извършва със съобразителна, предвидлива и далновидна плановост. Старозаветната жена не се втурва слепешком в трудовия ден и не се отдава безразборно на работа. Напротив, тя подрежда благоразумно работния си ден, като на всяко време извършва подходяща работа със съобразително разбиране и мъдра предвидливост. Тя си набавя отдалеч необходимите материали за дневната работа, обмисля какви нови ѝ са потребни и тогава прави покупката, във всяка работа влага разбиране и умение, поради което никога не изпада в положението на Пенелопа, героиня от «Одисеята» на Омир, – днес да разплита това, което вчера е изтъкала, вместо да се отдаде на продуктивен и полезен труд.

На трето място трудът на старозаветната жена се извършва на драго сърце, а не с отегчение и досада. В поемата се казва: «на драго сърце работи с ръцете си». За старозаветната жена трудът е ощастливяваща радост, а не терзаещо бреме. Тя обича труда и неспирно работи, защото по този начин не е в тежест на другите и не яде «хляба на празността» (Притч. 31:27). Но заедно с това чрез труда си тя калява тялото си и го запазва в добро здраве: чрез него тя «препасва със сила кръста си и укрепва мишците си» (Притч. 31:17). Но най-важното, чрез своето трудолюбие и чрез своята производителна и творческа трудова дейност тя непрекъснато се обогатява със знания и сръчности, напредва духовно и нравствено, води съществувание, изпълнено със смисъл, красота и добротворство. Така трудът ѝ създава радост и задоволство, пови­шено самочувство и щастие, увереност в себе си и упование в бъдещето. Колко добре е изразено това от библейския поет в неговата азбучна песен: добродетелната жена «чувства, че занятието ѝ е добро», «не се бои от студ за челядта си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи», «здравина и хубост е нейното облекло и весело гледа на бъдещето» (Притч. 31:18, 21 и 25).

Третият характерен белег на добродетелната жена, според библейската азбучна песен, се състои в нейната социална благотворителност на бедни и нуждаещи се. Неспирният, многостранен, добре планиран и плодоносен труд на добродетелната жена не е продиктуван от алчност и няма за цел да натрупва блага и богатства, които да се използват само за лична употреба, за семейно благополучие или за охолен и разточителен живот. Алчността и егоизмът, излиществото и разточителството са чужди и противни на добродетелната жена. По силата на благочестието и на добродетелта си тя знае, че алчността, скъперничеството и егоизмът са отвратителни пороци, които се осъждат от Бога, съвестта и обществото, които рушат достойнството и честта на човека, които водят към израждане и гибел. «Горко вам – казал Господ чрез устата на пророк Исаия, – които притуряте къща към къща, които присъединявате нива към нива, тъй че за другите не остава място, сякаш само вие сте заселени на земята» (Исаия 5:8). Благата и съкровищата, които добродетелната жена придобива и припечелва с труда на своите неуморни и сръчни ръце, тя употребява не само за задоволяване собствените си нужди и тези на семейството си, но и за подпомагане нуждаещите се, на бедните, на изпадналите в несгода и беда. Боговдъхновеният поет изразява това със следните картини и художествени стихове:

Шепата си на сиромах отваря,

и ръката си на нужделив подава (Притч. 31:20)

Изобразяваната добродетелна жена не дава оскъдна милостиня, а с щедра шепа задоволява нуждите на сиромаха. Но нейната благотворителност не се проявява само в даване на милостиня и подаяние, а и във всяка друга помощ, когато види човек изпаднал в каквато и да е беда. Тя не се срамува от никой човек, колкото и той да е унизен от социалното си бреме, колкото и да е обезобразен от болести и да е облечен в дрипи. Тя се отнася към него с братско внимание и уважение, подава му ръка да го повдигне и му оказва всяка помощ.

Библейската характеристика на добродетелната жена, съдържаща се в стиховете – нека ни бъде позволено още веднъж да ги приведем дословно –

Шепата си на сиромах отваря,

и ръката си на нужделив подава,

звучат като небесно откровение и божествен призив за хуманност в онова сурово, безсърдечно и жестоко древно време, когато сиромахът бил третиран по-зле от домашните псета и нуждаещият се бил отминаван надменно. Дори един образован философ от по-късната епоха, какъвто бил Марк Аврелий, гледал на хората като на «мухи-еднодневки», а негови съидейници от стоическата школа намирали за безпредметно, безполезно и неразумно да се помага на сиромаси и нуждаещи се, понеже те тъй или иначе са обречени на смърт. Срещу суровата и безчовечна действителност на древността се противопоставил хуманният образ на добродетелната жена в Стария Завет. В азбучната песен той е обрисуван с четката на велик художник – само в два стиха. Обаче ако се интересуваме от неговите детайли, ние можем да ги допълним от библейската книга «Иов», където по-подробно се описва образът на старозаветния праведник. Той зачитал правата на слугата и слугинята, дори когато те се намирали в спор с него, понеже Бог е създал всички хора и еднакво ги е образувал в утробата. На нуждаещ се той не отхвърлял просбата и на вдовица не изнурявал очите. Той никога не изяждал самичък залъка си, а винаги го споделял със сирак. От детството си сирак расъл с него като с баща и никога не вдигал ръка върху него, а и вдовица закрилял от иай-ранна възраст. Ако видел някой да погива без дреха или сиромах без покрив, той го стоплял с вълна от овцете си (Иов 31:13-21). Този добродетелен образ, така ярко очертан от старозаветната поезия върху фона на безчовечната древност, отправял призив за хуманно отнасяне към всички хора и набелязвал върху далечния хоризонт един от съществените белези на идващите месиански времена, когато Богочовекът ще възстанови личното достойнство на всеки човек и ще възвести новата заповед за универсално човеколюбие.

Четвъртият съществен белег в образа и характера на добродетелната жена, както той е представен във вдъхновената азбучна песен на старозаветната поезия, се състои в нейната висока обща и нравствена образованост. Към всеотдайната ѝ преданост на семейството, към неуморното ѝ трудолюбие и към социалната ѝ благотворителност на бедни и нуждаещи, се прибавя още едно ценно качество – високата ѝ обща и нравствена образованост. Тя не е залягала да придобива само материални блага, които така щедро ѝ е предлагала майката земя и които тя сама е припечелвала с усърдния труд на собствените си ръце и с цялата си стопанска и търговска дейност, а също е черпила богато от съкровищницата на знанието и мъдростта. Но както материалните блага, така и духовните ценности тя не е запазвала само за себе си, а ги е споделяла с ближните си, чрез което е станала учителка на незнаещи, съветничка на заблудени и объркани, ръководителка на изпаднали в безпътица. Ето художествените думи на библейския поет:

С мъдрост отваря устата си,

и кротка поука е на езика ѝ (Притч. 31:26)

Изобразяваната в азбучната песен добродетелна жена е живяла в едно кътче от земята, чиито жители са мислели, че дървото на познанието се намира в градина, заключена за Евините дъщери. Пък и древна Елада не била далеч от този възглед. В нейните философски школи са следвали само мъже. А известно е, че религията на полумесеца до неотдавна не допускаше девойките да прекрачват прага на училището и да влизат в съкровищницата на образоваността. Както е очевидно от изясняваната тук азбучна песен, а също и от други текстове на Стария Завет, жената трябва да притежава мъдрост и да е способна кротко да поучава. Добродетелната жена отваря устата си не за празни приказки, не за суетни думи, не за глупости и злословия, а за мъдра реч и кротко поучение. Разбира се, на първо място тя поучава и възпитава децата си, а сетне и всички други, които по един или друг начин влизат в допир и общение с нея.

В същата глава от «Притчи Соломонови», в която се съдържа азбучната възхвала на добродетелната жена, е поместена и поуката, с която тя е поучила сина си Лемуил. От тази поука може да се заключи за съдържанието на нейната житейска мъдрост и за характера на нейната нравствено-възпитателна дейност.

Първите две поуки на добродетелната майка се отнасят до физическото и моралното здраве: тя изисква от сина да пази здравето си и да отбягва разпътството, което погубва не само царе, но и обикновени хора. С третата си поука тя го предпазва от пиянство, защото който се опива може да забрави закона, да погази предписаната от него правда и да отегчи съдбата на угнетените. Но заедно с това тя съветва царствения си син да даде вино на огорчения по душа, като казва

Нека той пийне и забрави сиромашията си

и да си не спомня вече за страданието си (Притч. 31:7)

За угнетения и огорчения от беднотията във виното се съдържа балсам, който може да облекчи тежкото му положение, да го накара да забрави сиромашията си и да не си спомня за страданието. Разбира се, тук виното се препоръчва не за опиване и не за отдаване на пиянство, а като средство за растуха и рзвлечение сред трудните и скръбни дни на сиромашкия живот. За това действие на виното пишат псалмопевец Давид (Псалом 103:15) и премъдрият Иисус син Сирахов (40:20), а също и нашият поет Христо Ботев в стихотворението си «В механата». На четвърто място добродетелната майка изисква от сина си, комуто е дадена власт на управник, да бъде правосъден и справедлив, да защитава онеправдания и обеззащитния, да закриля и покровителства всички сираци, сиромаси и бедняци. Ето заветните ѝ думи, които и днес не са загубили сила и валидност и могат да украсят кабинета на управници и зали, в които се раздава правосъдие:

Отваряй устата си за безгласния

и за защита на всички сираци.

Отваряй устата си за правосъдие

и за делото на сиромаха и немотния (Притч. 31:8-9)

Като чете или слуша човек тези мъдри поуки на добродетелната жена от азбучната песен на «Притчи Соломонови», наистина се убеждава че тя е притежавала дълбока житейска мъдрост и е била опитна нравствена наставница. В нейната мъдрост хармонично са съчетани личното благополучие и общественото благосъстояние, а нейното възпитание полага грижи за здравето и трезвеността, за благоразумието и умереността, за справедливостта и милосърдието.

Петият съществен белег в образа на добродетелната жена от азбучната песен на «Притчи Соломонови», с който тя увенчава характера си с короната на възможностите за човека пълнота и съвършенство, е нейната искрена богобоязливост, нейното дълбоко благочестие. Чрез нелицемерната си вяра в Бога и чрез всеотдайната си обич към Него тя към венеца на добродетелното си съвършенство е прибавила и сиянието на светостта, което е придавало неземно очарование на лицето ѝ и небесно обаяние на душата ѝ. Външната красота е ценна дарба, ала тя е преходна; външната привлекателност е приятно качество, но и то не е постоянно. Не е така с красотата и привлекателността, които се придобиват чрез добродетел и благочестие. Тази красота никога не се губи и излъчваната от нея привлекателност нивга не се изчерпва. Но нека не забравяме да се насладим от лиричното вдъхновение и художествения израз на библейския поет, който само с няколко думи представя величието на благочестието като венец на добродетелната жена в Стария Завет. Той казва:

Миловидността е примамлива

и хубостта – суетна;

но жена, която се бои от Господа,

е достойна за хвала (Притч. 31:30)

Вярващите хора познават много добре величието на благочестието и неувяхващия венец, с който за вечни времена са увенчани много богобоязливи жени. Ние ги тачим в Църквата, имаме ги за небесни покровители, носим техните имена! С голямо вдъхновение и чудна художественост нашият народен поет е изваял образа на благочестивата българка в стихотворението си «Старата икона». Подобно на библейския поет, Иван Вазов пише:

Аз зная майка богобоязлива,

света жена, огряна с вяра жива –

утеха ней в живота и заслона

Богобоязливата жена наистина заслужава чест и е достойна за похвала, понеже според думите на нашия народен поет, тя е

душа благородна и висока,

сродена с Бога, с вечността дълбока, огряна с вяра –

фар във небосклона.

***

И така, образът на жената в Стария Завет тук се разкри пред нас не в цялата си историческа пълнота, което може да стане след очертаването на галерията от женски образи, които са играли важна роля в свещената история и са намерили едно или друго въплъщение в Библията. Тук бе скициран образът на жената в Стария Завет само според неговото художествено изобразяване от поетичното перо на автора на азбучната песен от «Притчи Соломонови». Този образ обаче не е идеално създание на поетическо въображение, а е художествено пресъздаване на историческа личност. Следователно в него е даден един реален образец на старозаветна жена, която със своята възвишена добродетелност, жизнена многостранност и пленителна привлекателност в много отношения може да служи като извор на вдъхновение и като пример за следване. Петте характерни белези на нейната личност сияят като звезди в хармонично съчетание и излъчват мека светлина, която озарява пътя на вярващите жени в живота и ги подпомага в подвига на добродетелното подвижничество и усъвършенстване.

________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1974, кн. 3, с. 15-24. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът Иван Г. Панчовски (1913-1987). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-eAm