Павел Павлов

За сметка на всичко това пък професорът има любовта на своите студенти. Той беше изключително усмихнат човек, който създаваше жизнерадостно настроение около себе си. Всички го познаваха и го поздравяваха, а той учтиво отвръщаше. Бързаше, но винаги можеше да отдели достатъчно време, за да говори с някой студент. Като лектор бе изключително взискателен, но като изпитващ бе великодушен, затова пък се налагаше на неговите асистенти често да играят ролята на „лоши ченгета“. Мнозина си спомняме как на една от първите окупационни стачки срещу комунистическото управление в края на 1990 година професорът дойде със съпругата си г-жа Здравка Христова да донесе чай на студентите, докато други преподаватели или се бяха покрили, или се опитваха да провокират студентите, раздразнени от окупацията. Той обичаше и подкрепяше младите хора. Христо Стоянов беше известен със свободолюбивия си характер и това допълнително правеше от него един от най-харесваните преподаватели в нашите студентски години. Беше открит и честен със студентите, което понякога създаваше условия за провокации. Можеше да спори с часове и по най-маловажната тема – истината никога не беше маловажна за него. Лекциите му понякога придобиваха мистичен характер, разбира се за хората, които се интересуваха от богословие и история. Преподавателската му работа имаше характера на особен вид християнско свидетелство и изповедничество.

Той даваше изключителен пример и с църковното си поведение. Редовно присъстваше на богослужението в параклиса и много често участваше в песнопенията. Това правеше силно впечатление на студентите. Той умееше да запали и други с църковното си поведение и да ги убеди, че за богослова е изключително важно да бъде верен син на Православната ни Църква. Никога не криеше църковната си позиция и това му донесе доста лични неприятности във времето на Разкола през 90-те години. Беше много взискателен към студентите-духовници – монаси и свещенници. Беше критичен към голяма част от висшия клир, особено от времето на Разкола. Въпреки това беше особено верен и привързан към Българската православна църква, към Светия Синод и съзнаваше мястото и ролята на Българската патриаршия в историята и настоящето – на която беше горещ проповедник през целия си живот.

4. Изследователска работа

През целия си живот професор Христо Стоянов разработва различни теми и периоди от църковно-историческите дисциплини, които преподава. Своята изследователска дейност е подчинил на преподавателската си работа. От текстовете му проличава и още една обща черта – участието му в най-различни чествания, конференции и сборници, в които е трябвало да участва по задължение, независимо дали по поръчение на Светия Синод или на Академическия и Факултетен съвет. Понякога се е налагало да пише и среднощни текстове по поръчка за някое мероприятие в чужбина на някои от архиереите. Това, разбира се, са правили и други преподаватели тогава, както има хора и днес, които вършат подобни услуги.

В началото на неговия научно-изследователски път той започва с тема от областта на Историята на Българската православна църква, от епохата на късното Възраждане. Това е дисертационното му съчинение „Протестантските мисии в България през ХІХ век[10]“. Идеята насетне е била да се занимава и с Римокатолическата пропаганда по българските земи в същия период. Това не се осъществява по много причини. Въпреки всичко, основните теми в неговите изследвания са свързани с българското църковно минало и то главно от Възрожденския и Следвъзрожденския период[11]. По теми, свързани с Българското средновековие той работи по-малко и то главно по конкретни въпроси: Покръстването [12], Епархията на св. Климент[13], канонично положение на българската патриаршия и така нататък. Главното му съчинение в областта на Обща история на Църквата е студията му за началото на иконоборството[14]. Преместването му в тази област е обусловено от необходимостта да поеме и лекциите по Обща история на Църквата от 1978 година. Другите текстове, свързани с Втория и Шестия вселенски събори, са по повод кръглата годишнина от тях[15]. Най-малък литературен принос професорът има по отношение на Историята на Съвременните православни църкви, в архива му обаче се намират текстове, които той четеше на лекции, но не са публикувани[16]. Също така, през 80-те години той развива активна обществено-просветна дейност, за която подготвя множество доклади, които не намират място в тогавашните издания, или пък не са не ги дадени за публикуване от професора заради скрупульозния му перфекционизъм[17].

Професор Христо Стоянов притежаваше един много цветист език и стил. Това е характерен белег на неговата творческа работилница. Обичаше българския език и го използваше в неговия висок регистър. Понякога е критикуван за „приповдигнатия и цветист стил“ от свои колеги – това четем в рецензии и отзиви за него, особено в годините, когато текат процедурите по научното му израстване. Този стил обаче често пъти издава неговото участие и в други текстове (ако не друго, то поне редакторско), които не са негово авторство. Отговорното му отношение към родния език е характеристика на неговите текстове. Не обичаше да пише от прима виста, четеше и събираше по възможност всички материали, макар и за най-малкия текст. Когато напишеше нещо, веднага започваше да го препрочита и обикновено не си го харесваше. Затова много често пишеше голяма част от текстовете си първо на ръка. След това идваше пишещата машина, компютри нямаше, колкото и чудно да изглежда това за по-младите ни колеги днес.

Професорът ни напусна в разцвета на творческите си сили – само на 59 години. Последните години от неговия живот, особено след смъртта на съпругата му през 1995 година, той се раздаваше без остатък. Преподаваше освен в София, и в Търново и в Благоевград. Това допълнително го изтощаваше и създаваше затруднения по отношение на научната му работа. Иначе имаше доста планове и беше започнал доста изследвания. С особен интерес изследваше обновленческия разкол в Съветския съюз след болшевишката революция и правеше съответните аналогии със ситуацията в България.

5. Грижа за наследниците

През близо десетте години, в които имах честта да познавам и да работя с професор Христо Стоянов, основната му грижа бяха наследниците. Дал е десетки препоръки на студенти и специализанти за продължаващото им обучение в чужбина. Съкровеното му желание бе да има трима асистенти, съответно и наследници в трите основни дисциплини, които преподаваше. Същата грижа проявяваше и за университетите в Търново и Благоевград. Макар и сравнително млад тогава (около 50-годишен) професорът имаше идеи за развитие на дисциплините с оглед на новата ситуация в България след промените и големия интерес в онова време към специалността богословие. Много от тези неща постепенно бяха осъществени в годините. Днес в Богословския факултет освен старите три дисциплини в бакалавърския план има още една задължителна дисциплина – Въведение в История на Църквата. Освен това има и десетки избираеми дисциплини в сектора по История на Църквата. Отделно в магистърските програми са включени няколко задължителни и много отделни избираеми църковно-исторически дисциплини. В областта преподават един професор, един доцент и един главен асистент – доктор. Във връзка с откриването на новата специалност „Религията в Европа“ от тази година се създават и нови възможности.

С поведението си и като преподавател, и като църковник професор Христо Стоянов успя да убеди нас, неговите наследници, че вярата и историята са сред най-важните неща. Учеше ни да помним и да пазим като зеницата на окото си идентичността си като православни християни, и като българи. Научи ни, че историкът-богослов не само информира, а преди всичко намира смисъла, същината, най-важното, и след това го представя така, че да реконструира, да оживотворява личностите във времето. За последното обаче се изисква и специален талант, който той притежаваше като разказвач на историята.

Професорът смяташе, че свободолюбието, което притежаваше, се полага на всеки, затова ни даде възможност в ранните си преподавателски години да се занимаваме с теми от по-широкия богословски кръг, често надхвърляйки рамките на традиционните църковно-исторически дисциплини. За всичко това благодарим на нашия професор и толкова години след неговата кончина той продължава да ни липсва. В началото за нас беше шокиращо ранното му отхождане в по-добрия свят – никой не беше готов. С времето лека-полека се справяме, но ни липсва неговата усмивка и подкрепа, липсва ни радостта от плодотворните разговори и неговото приятелство. Липсва ни и примерът на неговото богословско свидетелство като църковник, като преподавател и като християнин-изследовател на миналото. И най-малката лоялност ни задължава да пазим спомена за него и да споменаване неговото име пред нашите студенти, особено по отношение на някои от най-важните за него теми. Благодарим ти, професоре, макар че благодарността е възвишен дар, до който трудно достигаме, заради нашите слабости, за което молим за прошка!

Вечна памет!

Библиография на професор Христо Стоянов

„Русия и Освобождението на България“, Духовна култура, бр. 3–4 (1968)

„Борба за църковна независимост“, Славяни, бр. 12 (1969)

„Д-р Стоян Чомаков и църковната борба“, Сто години от учредяването на Българската екзархия, София 1971

„In memoriam. Patriarch Kyril“, Christliche Friedenskonferenz (Zeitschrift), 36 (1971)

„Васил Левски – Апостол на свободата“, Духовна култура, бр. 2 (1973)

„Заслугите на св. Василий Велики за мира в Древната църква“, Духовна култура бр. 4 (1975)

Протестантските мисии в България през ХІХ в. Ч. 1. (Годишник на Духовната академия, т. ХХVІ (LІІ), 1976–1977).

Протестантските мисии в България през ХІХ в. Ч. 2. (Годишник на Духовната академия, т. ХХVІІ (LІІІ), 1977–1978).

„Междуцърковно положение“, Българската патриаршия през вековете, София 1980 (в съавторство с Тодор Събев и Николай Кочев).

„Из историята на иконоборството: 717–741“, Годишник на Духовната академия, т. ХХХ (LVІ) (1980-1981)

„Начало и развитие на братските връзки между българи и руси (VІІ– ХІV в.)“, Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго. Юбилеен сборник по случай 100 години от Освобождението, София 1981

„Българо-руско братство и сътрудничество в периода на османското иго“, Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго. Юбилеен сборник по случай 100 години от Освобождението, София 1981 (в съавторство с Тодор Събев).

„Втори вселенски събор (Кратък исторически обзор)“, Духовна култура, бр. 1 (1982)

„Подготовка и свикване на Шестия вселенски събор (Кратък исторически обзор)“, Духовна култура, бр. 2 (1982)

„Врачанска епархия. Исторически обзор“, Богослужебно последование и житие на св. Софроний Врачански (1739–1813) с исторически очерци за неговата епархия и за Черепишкия манастир. Юбилеен сборник по случай 170 години от блажената кончина на светителя, София 1983

„Византия и покръстването на българите“, Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. ІІ (1984)

„Епархията на св. Климент Охридски“, Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. ІІ (1984)

„Приносът на Кирило-Методиевите ученици за българския възход през Средновековието. (1090 г. от избирането на „пръв епископ на българския език“)“, Църковен вестник, бр. 9 (1984),

„Църкви и манастири – фактори на Българското възраждане“, Църковен вестник, бр. 16 (1984), С., 1998,

„Отечество любезно, как хубаво си ти… прославено в историята многолетно!“, Църковен вестник, бр. 7 (1985)

„Екзарх Антим и Априлското въстание“. Доклад, изнесен на съвместно (при участието на Духовната академия, БАН и ЦИАИ) проведения симпозиум (27.Х.1982 г.) по случай 110 г. от избирането на Видинския митрополит Антим за пръв Български екзарх и в памет на 170-годишнината от рождението на Иларион Макариополски.

„Охридската архиепископия и нейното място за опазването на българщината“. Лекция, изнесена в Македонското дружество по повод 215-годишнината от унищожаването ѝ (6.ІV.1982 г.).

„Възстановената Българска патриаршия – благоуханен плод на свободата“. Доклад по повод 1300 години от основаването на Българската държава (БЗНС, 1981 г.).

„Борбата за църковно-национална независимост (причини, характер, движещи сили, цел и задачи)“. Лекция, изнесена в Славянското дружество (м. май 1980 г.).

„Академик професор Иван Снегаров като християнин, преподавател и изследовател“. Доклад, изнесен на тържественото честване стогодишнината от рождението му (месец ноември 1983 година).

„Ролята и значението на Българската православна църква в историята на нашия народ – заслугата ѝ за опазването и сплотяването на българската народност през петвековното османско владичество“. (Историческа справка, публикувана на Запад чрез София-прес, 1982 година).

„Покръстването на българите“. Доклад за свещенически конференции (1980 година).

„Св. Патриарх Евтимий – просветител, архипастир и народен вожд“ (Радиосказка, 1983 година).

„Резюме на книгата на Leslje W. Barnard, The Council of Serdica 343 a.d. Sofia 1983.

„Св. св. Кирил и Методий и “Filioque“ (Радиосказка, 1985 г.).

„БПЦ – грижовна майка за род и Родина“. Публикувана от Славянския комитет в чужбина.

„Така наречената „Македонска” православна църква на СФРЮ“. Доклад за свещениците, завършили курса по английски език.

Сценарий (с професор Тодор Събев) и дикторски текст на филма „В прослава на България“ (1980 г.).

Дикторски текст за филма „Тридесет години възстановена Българска патриаршия“ (1983 година).

„Българската православна църква през вековете“, Сборник материали за кандидат-студенти по богословие, Велико Търново, 1992

„Покръстването на княз Борис и българите“, Християнството през вековете, София 1998

„Книжовното дело на светите Братя Кирил и Методий в основата и развитието на славяно-българската книжнина и култура през „Златния век“ (ІХ–Х в.), Християнството през вековете, София 1996

„Охридската архиепископия“, Християнството през вековете, София 1998

„Основаване на Христовата Църква“, Сборник материали за кандидат-студенти по богословие, София 1998

„Покръстване на българите“, Сборник материали за кандидат-студенти по богословие, София 1998

„Учредяване на Българската екзархия“, Сборник материали за кандидат-студенти по богословие, София 1998

Обновленчество – младенческая болезнь политической перемены, Москва 1995

„Из историята на БПЦ“, Християнството през вековете, София 1998

„Das Bußsakrament: (Eine theologisch-psychologische Analyse)“, Sonderausgabe des bilateralen theologischen Dialogs der Evangelischen Kirchen in Deutschland und der Bulgarischen Orthodoxen Kirche: (24-30 November 1992 im Stift Reinhardsbrunn), Hannover 1993

„Das Bulgarische Schisma: (Eine Übersicht der gegenwärtigen Lage der Bulgarischen Orthodoxen Kirche)“, Beiträge der Internationalen wissenschaftlichen Tagung in Heidelberg (24.02.-14.03.1993), Heidelberg 1993.

______________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2019, кн. 1, с. 61-76. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Заокона за авторското право и сродните му права.

[10]. Издадено в две части: Протестантските мисии в България през ХІХ-ти век. Ч. 1. (Годишник на Духовната академия, т. ХХVІ (LІІ), 1976–1977) и Протестантските мисии в България през ХІХ-ти век. Ч. 2. (Годишник на Духовната академия, т. ХХVІІ (LІІІ), 1977–1978).

[11].  „Русия и Освобождението на България“, Духовна култура, бр. 3–4 (1968); „Борба за църковна независимост“, Славяни, бр. 12 (1969); „Д-р Стоян Чомаков и църковната борба“, Сто години от учредяването на Българската екзархия, Сoфия 1971; „Васил Левски – Апостол на свободата“, Духовна култура, бр. 2 (1973); „Начало и развитие на братските връзки между българи и руси (VІІ–ХІV в.)“, Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго. Юбилеен сборник по случай 100 години от Освобождението, София 1988; „Българо-руско братство и сътрудничество в периода на османското иго“, Църквата и съпротивата на българския народ срещу османското иго. Юбилеен сборник по случай 100 години от Освобождението, София 1981 (в съавторство с Тодор Събев); „Църкви и манастири – фактори на Българското възраждане“, Църковен вестник, бр. 16 (1984); София 1998. По подобни теми има и множество доклади, сказки и беседи, които не са публикувани.

[12]. „Византия и покръстването на българите“, Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. ІІ (1984); „Покръстването на княз Борис и българите“, Християнството през вековете, София 1998.

[13]. „Епархията на св. Климент Охридски“, Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. ІІ (1984).

[14]. „Из историята на иконоборството: 717-741“, Годишник на Духовната академия, т. ХХХ (LVІ) (1980-1981).

[15]. „Втори вселенски събор. (Кратък исторически обзор)“, Духовна култура, бр. 1 (1982); „Подготовка и свикване на Шестия вселенски събор. (Кратък исторически обзор)“, Духовна култура, бр. 2 (1982).

[16]. Архивът на професора е на разположение на кабинета по История на Църквата, любезно предоставен ни от неговия син Климент Христов.

[17]. Например „Екзарх Антим и Априлското въстание“. Доклад, изнесен на съвместно (при участието на Духовната академия, БАН и ЦИАИ) проведения симпозиум (27.Х.1982 година) по случай 110 години от избирането на Видинския митрополит Антим за пръв Български екзарх и в памет на 170-годишнината от рождението на Иларион Макариополски; „Охридската архиепископия и нейното място за опазването на българщината“. Лекция, изнесена в Македонското дружество по повод 215-годишнината от унищожаването ѝ (6.ІV.1982 година); „Възстановената Българска патриаршия – благоуханен плод на свободата“. Доклад по повод 1300 години от основаването на Българската държава (БЗНС, 1981 година); „Борбата за църковно-национална независимост (причини, характер, движещи сили, цел и задачи)“. Лекция, изнесена в славянското дружество (месец май 1980 година); „Академик професор Иван Снегаров като християнин, преподавател и изследовател“. Доклад, изнесен на тържественото честване на стогодишнината от рождението му (месец ноември 1983 година); „Ролята и значението на Българската православна църква в историята на нашия народ – заслугата ѝ за опазването и сплотяването на българската народност през петвековното османско владичество“. (Историческа справка, публикувана на Запад чрез София-прес, 1982 година); „Покръстването на българите. Доклад за свещенически конференции (1980 година); „Св. Патриарх Евтимий – просветител, архипастир и народен вожд“ (Радиосказка, 1983 година); „Св. св. Кирил и Методий и “Filioque“ (Радиосказка, 1985 година); „Българската православна църква – грижовна майка за род и Родина“. Публикувана от Славянски комитет в чужбина; „Така наречената „Македонска“ православна църква на Социалистическа федеративна република Югославия“. Доклад за свещениците, завършили курса по английски език; Сценарий (с професор Тодор Събев) и дикторски текст на филма „В прослава на България“ (1980 година); Дикторски текст за филма „Тридесет години възстановена Българска патриаршия“ (1983 година) и други.

Изображения: авторът Павел Павлов и проф. Христо Стоянов (1941-2000). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-evn