Иван Ж. Димитров

На 29 август честваме едно печално събитие – отсичането на главата на Христовия Предтеча – Йоан Кръстител. В този ден с молитва и строг пост се почита неговата жертва заради Божия нравствен закон. А някои християни на този ден не ядат нищо червено заради пролятата невинна кръв на Предтечата.

Но какъв е този празник, щом поводът за него е едно хладнокръвно убийство, пък било то и на „най-великия сред родените от жена“ (Матей 11:11)? Това е просто определен от Църквата ден, в който почитаме подвига на светеца и неговата жертвоготовност, станала пример за стотици хиляди Христови последователи през вековете и до днес, когато дори по телевизията можем да видим кланета на християни, защото… са християни.

Нека все пак кажем, че в годишния календар на Църквата се честват не само радостни събития като раждането на Спасителя, на света Богородица, на свети Йоан Предтеча или Възкресението на Христос, Възнесението Му, Слизането на Светия Дух на Петдесетница и прочее. При това не трябва да забравяме, че повечето празнувани от християните събития през годината са скръбни. Защото те са свързани със също печални събития: с убийството на някой мъченик, на някоя мъченица, дори на много мъченици наведнъж или със смъртта (успението) на даден светец или светица.

В историята на Църквата е останала паметта за тези герои на вярата, а когато е съхранена и датата на тяхната кончина, тя е включена в календара. Възможно е в християнската история да не са точно засвидетелствани всички дати, на които почитаме един или друг светец. Неоспорим обаче е фактът на техния праведен живот и смело изповядване на вярата в Иисус Христос, а примерът им е достоен за подражание. Затова всеки ден в богослужението и в личните си молитви ние си спомняме за светците и търсим тяхното молитвено застъпничество пред Бога за нас и за целия свят.

И така, на 29 август всяка година си спомняме за обезглавяването на един от първите последователи на Иисус Христос, Неговия Предтеча и едновременно Кръстител – Йоан. Той бил син на еврейския свещеник Захария и праведната Елисавета. Родил се по Божие обещание и бил възпитан в истините на вярата в единия Бог. Когато пораснал, избрал да се посвети на живот, който водили много от древните еврейски пророци и праведници – в уединение, пост и молитва. Като богоизбран мъж Йоан скоро бил повикан от Бога за служение на народа. Когато младият отшелник наближил 30-годишна възраст, „биде слово Божие към Йоан, син Захариев, в пустинята“ (Лука 3:2). Какво точно му е казал Бог, евангелистът не споменава, а и няма как да знае. Но това може да се разбере от последващите действия на Божия избраник.

Според евангелист Лука Йоан започнал проповедническа дейност с цел пробуждане на духовността у народа: „И той обиколи цялата страна около Йордан и проповядваше (и извършвал, б. а.) покайно кръщение за опрощаване грехове, както е писано в книгата с речите на пророк Исайя, който казва: гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господ, прави правете пътеките Му; всеки дол ще се изпълни и всяка планина и рътлина ще се снишат, кривините ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки (все метафори за вътрешния живот на хората, б. а.); и всяка плът (синекдоха за „всеки човек“, б. а.) ще види спасението Божие. Йоан говореше на човеците, които отиваха при него да ги кръсти: Рожби ехиднини! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Прочее, сторете плодове, достойни за покаяние, и не начевайте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне чеда на Авраам. И секирата лежи вече при корена на дърветата: всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън. И питаше го народът, и казваше: какво тогава да правим? Той отговори и им рече: който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото. Дойдоха и митари да се кръстят, и му рекоха: учителю, какво да правим? А той им отговори: не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено. Питаха го тъй също и войници, и казваха: а ние какво да правим? И рече им: никого не притеснявайте, не клеветете и се задоволявайте с вашите заплати“ (3:3-14).

От това свидетелство на евангелиста се вижда, че проповедникът Йоан наставлявал всички и ги подготвял за идването на Христос, Помазаника или по еврейски – Месия. Защото Неговото царство наближило да дойде (Матей 3:2). А подготовката за посрещането на Христос изисквала покаяние, на гръцки μετάνοια, тоест промяна на ума, на мисленето, а оттам – и на действията, на постъпките, на цялостния ни живот.

Дейността на Кръстителя била всеобхватна, той никого не отблъснал, а и всички се стремели да дойдат и да се поучат от него, като се кръстят и измият греховете си. Колкото и да изглежда преувеличено сведението на евангелист Лука, че Йоан е кръстил целия народ, явно желанието за промяна било масово. И вместо изобличенията да отблъскват хората заради самолюбието им (само си помислете сега как бихме възприели такива изобличителни проповеди ние, хората на XXI-ви век с нашето самочувствие!), всички приемали изобличенията и наистина се променяли.

Така постъпвали хората, обикновените хора. В духа на древните еврейски пророци обаче Йоан Кръстител насочил изобличенията си и към властниците, към самия цар Ирод Антипа (20 година преди Христа – 39 година след Христа). Защото винаги от властниците народът взима пример – и в доброто, и в лошото.

Този Ирод всъщност не бил истински цар, а само тетрарх на Галилея и Перея, тоест владетел на част (условно една четвърт) от земите на евреите, при това бил васал на римляните. Единствен евангелист Марк го титулува цар, вероятно защото пише евангелието си за читатели далече от Палестина, за които е била неясна политическата система там. Но Матей и Лука го титулуват правилно: четвъртовластник, превод от гръцкото тетрарх.

Наред с другите нередности („лоши неща“), които вършел Ирод Агрипа (Лука 3:19), той си позволил да наруши Божия закон, като заживял с Иродиада, жената на брата си Филип. Това не само било нарушение на закона, но и давало лош пример на народа. Затова Йоан открито заявил на Ирод: „Не ти е позволено да водиш братовата си жена!“(Марк 6:18). Владетелят много се дразнел от тези изобличения на Йоан, но дълго време не смеел „да вземе мерки“ срещу него (досещате се какво може да значи това в действията на един самодържец). Накрая все пак решил да го затвори в тъмница, та от затвора да не се чуват толкова отчетливо изобличителните думи на пророка.

Интересни сведения за отношението на Ирод към св. Йоан дава евангелист Марк: „Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е мъж праведен и свят, и го пазеше; много работи вършеше от послушание към него и с приятност го слушаше“ (6:20). При цялата неограничена власт, която владетелят имал, той изпитвал известна боязън от личността на пророка. Може би понеже бил суеверен, както личи и от изказаното от Ирод предположение относно появата и дейността на Иисус Христос: „Ирод четвъртовластник чу мълвата за Иисус и рече на своите служещи: това е Йоан Кръстител; той е възкръснал от мъртвите, та затова стават чрез него чудеса“ (Матей 14:1-2). Поради убеждението си, че Йоан бил „праведен и свят“, Ирод все пак имал известен респект към личността му. Пазел го преди всичко от посегателство на Иродиада, която смъртно мразела пророка. За това може да се съди от думите на евангелист Марк: „А Иродиада го мразеше и искаше да го убие, ала не можеше“ (6:19). Тя нямала такава власт, а пък Ирод, макар също да „искал да го убие“, боял се от народа, „понеже го имаха за пророк“ (Матей 14:5). Така че не смеел да посегне на живота на Йоан и дори го „пазел“ (20-ти стих). При това владетелят проявявал интерес към онова, което пророкът Йоан говорел.

Това твърдение на евангелист Марк не е измислено от него; вероятно той го е заимствал от християнското предание в Палестина и Сирия (в големите градове Антиохия и Дамаск, където са били първите християнски общини извън Палестина). Наистина озадачава това твърдение. Някои тълкуватели пишат, че Ирод Антипа ходел в тъмницата, за да разговаря с окования Йоан. Но това е трудно да се приеме с оглед и на ужасните условия в една тъмница, един затвор. По-скоро може да се предположи, че Ирод се е разпореждал Йоан да бъде изведен от тъмницата за известно време и да бъде доведен в двореца, за да разговаря владетелят с него. Такъв начин на постъпване на съответния владетел е описан на три места в Деяния апостолски.

Първото е, когато римският управител (прокуратор) на Юдея Марк Антоний Феликс е пожелал да разбере от доведения под строга охрана от Йерусалим в Кесария Палестинска апостол Павел за същността на неговата проповед и доколко тя е била опасна за римската власт, както твърдели еврейските първенци (24:26).

Второ, когато апостол Павел бил в затвора (днес бихме го нарекли следствен арест) в Кесария, прокураторът Феликс пожелал да послуша неговата проповед: „След няколко дни дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, та повика Павла и слуша от него за вярата в Христа Иисуса“ (Деяния на светите апостоли 24:24).

Трето, след около две години цар Ирод Агрипа II дошъл в Кесария да поздрави новоназначения римски прокуратор Порций Фест. Агрипа чул за видния затворник и помолил Фест да му доведат от тъмницата апостол Павел, за да разговаря с него и то тъкмо по въпроси на вярата (25:22-26:32). Наистина, Агрипа не се убедил от пламенната реч на изкусния оратор Павел, но е показателен начинът, по който се е постъпвало в подобни случаи. Затова не смятаме, че Ирод Антипа е слизал в тъмницата при окования свети Йоан, но е възможно да са му го довеждали в двореца за разговори.

Както апостол Павел, за чиито речи има много записи в Деяния апостолски, а частично и в неговите послания, така преди него и Господният Предтеча са били изключително интересни събеседници за всеки един човек, защото са говорели с вяра и убеденост. Затова можем да се доверим на евангелиста, че Ирод Антипа „с приятност“ слушал Кръстителя, както и че „много работи вършел от послушание към него“. За съжаление това не го е спряло в един критичен час да нареди убийството на Предтечата.

В текстовокритичното издание на оригиналния новозаветен текст сказуемото „вършеше“ (ἐποίει) е заменено с такова от друг глагол: „затрудняваше се“ (ἠπόρει). Така е и в най-старите гръцки ръкописи на Новия Завет. Тоест под влияние на смелите (и справедливи) изобличения на Кръстителя Ирод Антипа е бил в сериозно затруднение: осъзнавал грешките и греховете си, но не е могъл да се поправи, а и явно е бил под силното влияние на не по-малко властната Иродиада, негова партньорка, както сега е политкоректно да се изразяваме.

Не се знае точно колко време е продължило това „затруднение“ на Ирод Антипа, но е възможно то да е траело месеци. Докато дошъл рожденият ден на владетеля и той, както обикновено, събрал на трапеза разни „велможи, воеводи и стареи галилейски“ (Марк 6:21) – представители на висшето общество на страната. Целта била всички да се повеселят, гостите да поднесат дарове и да поласкаят владетеля с разни похвали и пожелания. Както е ставало винаги, става и днес. Убийството със сигурност не е било включено в дневния ред на това празненство, не е планирано за този ден, в който атмосферата е била по-друга, празнична и сигурно весела.

Разбира се, не забравяме и свидетелството на евангелистите: „(Ирод) искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк“ (Матей 14:5); „Ирод бе проводил да хванат Йоан и го свърза в тъмницата, зарад Иродиада… А Иродиада го мразеше и искаше да го убие, ала не можеше“ (Марк 6:17, 19). Наистина, едва ли Ирод Антипа е желаел на рождения си ден да се занимава с издаване и изпълнение на смъртна присъда. Колкото и „безпроблемно“ да било това за един самодържец, той е желаел да няма такива „точки в дневния ред“ на личния си празник.

Но той явно е подценил Иродиада. Тя имала дъщеря от предишния си мъж Ирод Филип I (брат на Ирод Антипа, но от друга жена на Ирод Велики). Известно е от еврейския историк Йосиф Флавий (Юдейски древности 18, 5, 4; 20, 8, 4), че се е казвала Саломе (Саломия), но евангелистите не споменават името ѝ. По това време тя ще да е била на не повече от 17-18 години. Научена от малка да играе танци, които се харесват на мъжете, тя съумяла да се хареса на втория си баща и той в самолюбието си на „голям властник“ великодушно заявил: „Искай от мене, каквото щеш, и ще ти дам.И закле ѝ се: каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, – дори и половината си царство“ (Марк 6:22-23). Ирод Антипа вече попаднал в клопката на своите думи. Първо, заради високия облог и, второ, заради коварството на Иродиада, която много повече от Антипа желаела смъртта на Предтечата.

Наистина девойката в относителната си невинност не си и помисляла за такава възможност: да поиска да получи половината царство! Затова веднага изтичала при майка си Иродиада да я попита за съвет. А майката предварително е знаела какво ще трябва да поиска дъщеря ѝ. Тя затова я и докарала да „угоди“ на предимно мъжката празнуваща компания и най-вече на нейния съпруг (незаконен според Божия закон). Отговорът бил кратък и ясен: „Главата на Йоан Кръстителя!“ (24-ти стих).

Девойката била израснала в тези среди, тя едва ли за пръв път е чувала такава жестокост да се изрича от най-близките ѝ, от родителите ѝ. Затова просто отишла при Ирод Антипа и настойчиво уточнила: „Искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Йоан Кръстителя!“ (25-ти стих). Не в кървава кърпа или торба, а на блюдо (поднос)! Да се вижда от всички и кръвожадната ѝ майка да се наслаждава на гледката. Какво тук значи един човешки живот, пък бил той и на Божи пророк?! Ама народът го имал за пророк (Матей 14:5)… Че кой пита народа какво мисли и желае?!

Видите ли, царят се натъжил при този отговор на девойката, „но заради клетвата и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже. И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му“ (Марк 6:26-27).

Моментната смъртна присъда от царя и незабавното ѝ изпълнение едва ли е било нещо ново и необичайно за него. Затова той съвсем малко се поколебал, само за миг, понеже все пак имал добри впечатления от свети Йоан. Но личните впечатления и симпатии бива ли да повлияят на авторитета на един такъв велик владетел (поне той се е мислел за такъв, а и угодничещите сътрапезници сигурно постоянно са му го повтаряли)? Какво ще си помислят тези хора за него утре?! Че не е мъж, че не държи на думата си, че се поддава на симпатии към хора, които непрекъснато го изобличават? „Това не е достойно поведение за един владетел“ – така бил учен царят от малък, така бил убеден, че трябва да постъпи, така и постъпил: „И веднага, като изпрати оръженосец, царят заповяда да донесат главата му. А той отиде, отсече му главата в тъмницата и я донесе на блюдо, та я даде на девойката, а девойката я даде на майка си“ (27-28-ми стихове).

Оръженосецът (ев. Марк ползва латинската дума speculator/σπεκουλάτωρ =разузнавач; ординарец при военачалник) бил „по съвместителство“ и палач. Както въобще тогавашните войници в мирно време изпълнявали и функциите на днешните полицаи. Това ясно се вижда и от евангелските разкази, и от книга Деяния апостолски. В тези текстове често става дума за действията на войниците в мирно време, например: войниците, които идвали при Кръстителя да се кръстят или онези при съденето и разпъването на Иисус Христос, при спасяването на апостол Павел от тълпата в йерусалимския храм, при конвоирането  на апостола при прехвърлянето му от Йерусалим в Кесария или при дългото и пълно с перипетии пътуване до Рим и други.

„Свършил си работата“ оръженосецът и точно според искането на девойката (по-скоро на майка й, както вече стана дума) донесъл главата на свети Йоан Предтеча и Кръстител на блюдо и я дал на девойката. Тя от своя страна сигурно е побързала да се освободи от кървавата награда и незабавно я връчила на майка си.

Не можем, а и не искаме да приемем, че 18-годишната девойка е била доволна от тази награда за своя сигурно прекрасен танц. Тя вероятно си е мечтала, че с такъв танц ще заплени най-красивия момък (кажете го по днешному младеж, момче), но се е оказала в клопката на майка си и дори половината царство е трябвало да замени с едно жалко окървавено блюдо! Ужас…

И накрая да се върнем към въпроса от заглавието. Толкова много ли е пречел свети Йоан Предтеча и Кръстител, „пророк на пришествието Господне“ (от тропара му), на царя? Не е ли било възможно този владетел (който дори не бил истински цар!) да прояви великодушие и да не му обръща внимание? Нали е могъл да рече: „Нека си говори Йоан, аз съм цар и правя, каквото сметна за добре!“ Но народът много харесвал и слушал Йоан. И така се „уронвал престижът“ на царя. А той от малък бил учен, че престижът трябвало да се пази, дори повече от честта.

Свети Йоан пък се опитвал да го научи, че честта е над престижа, както и Божият закон е над човешките обичаи и наредби.

Ирод Антипа, както пише евангелистът, много пъти слушал тези увещания на строгия по живот и последователен в спазването на Божия закон Кръстител. Слушал ги, но не ги приложил. За нас остава същият решителен избор: не само да слушаме, но и да изпълняваме заветите на свети Йоан.

_______________________________________________

*Публикувано в https://dveri.bg. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Иван Ж. Димитров и св. Йоан Кръстител (4 г. пр. Хр. – 32 г. сл. Хр.). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-eei