Христо Попов

Думата пророк – на гръцки προφήτης (предсказвач, предвещател), а на еврейски “наби” (говорещ от името на някого, от името на Бог), “роех” (ясновидец, прозорливец) и “цофе” (стража) – означава:

1)Човек, който говори и действа под непосредственото влияние на по-високо лице, особено, на Бог. Така например, Аарон, който говори и прави чудеса пред египетския фараон по волята и пълномощието от Моисей, нарича се “пророк” Моисеев, като тълкувател на Моисеевите мисли и изразител на неговата воля (Изход 7:1-2); Авраам в книга Битие (20:7) се нарича пророк, като такъв, който непосредствено получавал от Бога откровения и ги съобщавал на другите.

2)Човек, който, по вдъхновение от Светия Дух, предсказва бъдещето. В такова значение това название употребява пророк Иеремия: “пророците, които отдавна бяха преди мене и преди тебе – казва пророкът на събралия се в иерусалимския храм народ, – предсказаха на много земи и големи царства война, бедствие и мор. Ако някой пророк предсказвал мир, то само тогава бивал признат за пророк, наистина изпратен от Господ, когато се е сбъдвала думата на този пророк” (Иеремия 28:8-9).

3)По значението на еврейската дума “цофе” (стража) – означава човек, който е поставен да следи нравствеността на народа, тоест, който учи хората на благочестие, застъпва се за правдата, изобличава пороците и беззаконията и подканя грешниците да се покаят. Такава именно длъжност Бог възлага на пророк Иезекиил (3:17; 33:7).

Съединявайки всички тези значения на думата “пророк”, ние ще получим следното понятие: Пророк е избрано от Бога лице, за да извести Неговата воля и откровения на хората (безразлично – към настояще, минало или бъдеще време се отнасят тези откровения) и за да поддържа нравствеността между тях.

За да ни стане още по-ясно понятието за пророците ние трябва да правим разлика между тяхното служение и служението на първосвещениците и царете, които също така били органи на старозаветната теокрация (Божие управление на народа). Първосвещениците и царете били така също стража на народа; първите чрез “урим” и “тумим” получавали откровения от Бога и известявали Божията воля на народа. Обаче, пророческото служение съществено се отличава от първосвещеническото и царското.

Първосвещениците питали Господ чрез “урим” и “тумим” само тогава, когато еврейският народ се намирал в трудни обстоятелства, а чрез пророците Сам Господ известявал Своята воля, когато това влизало в плана на Божието промишляване за хората. Първосвещениците и свещениците изпълнявали обредите на закона, принасяли жертви и учели народа и закона, но това тяхно учение се ограничавало само в простото знаене наредбите на закона и тяхното разбиране в кръга на човешкия разум. А пророците разкривали духа и същността на наредбите на закона, който имал за своя цел да приготви хората да приемат Месия (Галатяни 3:24), изяснявали духовното значение на обредите и жертвите, като възвестявали, че техният смисъл се заключава в тайните на бъдещото царство на Месия, недостъпни за непросветения от благодатта на Светия Дух човешки ум и постепенно разкривали основите на месианското царство. Първосвещениците и свещениците следели религията и нравствеността на народа, но и сами нерядко отстъпвали от закона; пророците в този случай се явявали не само техни учители и на народа, но и изобличители и предвъзвестители на Божия съд, за отклонение, и на Божията милост в бъдеще, в случай на изправяне. Царете били длъжни да управляват народа на теократически начала; а орган на теокрацията били пророците. Тяхната дума имала значение на божествената воля по отношение към царете, те указвали правилното прилагане на закона към живота и в случай на нужда, давали нови указания, отсъстващи в закона. Когато царската власт се отклонявала от основите на теокрацията те се явявяли нейни изобличители и съдии. Така както благоденствието на еврейския народ и неговото политическо спокойствие зависели от изпълняване законите на Йехова и от верността Нему, то пророците ръководели и политическия живот на еврейския народ, както и взаимните отношения между последния и езическите народи.

Отличавайки се от първосвещениците и царете по своята дейност, пророците се отличавали от тях и по условията за встъпване в служение. Първосвещениците и свещениците произлизали от Аароновия род, царете – от Давидовия дом, а пророческото служение не било свързано нито с род (Иезекиил и Иеремия били от свещенически род, Исаия – от царски, Амос – от Юдиното коляно и така нататък), нито с обществено положение (Елисей бил земеделец, Захарий – свещеник, Авакум – левит, Амос – овчар), нито с пол (или и пророчици – Девора, Олдама), то не било и наследствено (1 Царства 10:12), за встъпване в него не се искало и особена подготовка (Елисей от плуга бил повикан за пророк, Амос – от стадото). Единственото условие за встъпване в тази длъжност било призоваване от Господ и получаване откровения от Него.

Въз основа на казаното дотук, понятието за пророците по-ясно може да се изрази така:

Пророците са извънредни Божии пратеници, които непосредствено получавали откровение от Бога, за да бъдат ръководители на религиозния, нравствения и политическия живот на богоизбрания народ, а чрез него и на езичниците. Оттук, пророчество е – предаване получените от Бога откровения на хората. Понеже Божиите откровения се касаели до бъдещи събития и особено, до царството на Месия, то, по-частно, под пророчества се разбират – предсказанията за бъдещето, особено, за Месия и Неговото царство, по вдъхновение от Светия Дух.

Цел на пророческото служение

Целта на пророческото служение е указана в думите на Бога към пророк Иезекиил: Сыне человечь, стража дах тя дому Исраилеву, да слышиши слово от устъ Моихъ и воспретиши им от Мене или проповеси им от Мене (Иезекиил 3:17; 33:7). Това значи, че пророците, подобно на стражарите, които в старо време били поставяни на градските кули, за да предупреждават гражданите при опасност от страна на врага (Иезекиил 32:2-7), имали за цел да предпазят Божия народ от онези опасности, на които той се подхвърлял, като се отклонявал от начертания в Божия закон път на живота. Оттук, пророците били длъжни: 1) да поддържат в народа истинската вяра и благочестие, да обуздават пороците и да пробуждат разкаяние всред такива обстоятелства, когато били недостатъчни и безсилни наставленията на свещениците и левитите; 2) да поддържат в еврейския народ вярата в неговото високо нравствено-религиозно предназначение – да бъде пазител на истинското боговедение и носител на идеята за идващия Изкупител на човешкия род; 3) да подготвят самия еврейски норд за приемането на Месия чрез унищожение на идолопоклонството, разяснение на Моисеевия закон и предсказание за Месия и Неговото цраство и 4) да известят на езичниците, че и те, по Божия план за спасението, ще встъпят в царството на Месия и да им укажат условията за получаване на спасение.

Общо съдържание на пророческите книги и главен предмет на пророчествата

Съдържанието на пророческите книги, съответно с целта на пророческото служение, се състои в разясняване духа и същността на Моисеевия закон, в изобличаване религиозните заблуди и господстващите пороци, в повикване народа към разкаяние и изправяне на живота, в изясняване назначението на еврейския народ по отношение към другите народи и изобразяване неговата съдба в бъдеще. В пророческите книги с такава особена ясност е начертан планът на Божието домостроителство (разпоредба) за човешкото спасение, че всеки евреин, вниквайки в съдържанието им, имал възможност ясно и безпогрешно да разбира чудната съдба на своето отечество в миналото, своите длъжности в настоящето и назначението на своето отечество в бъдещето. Също така той могъл да оцени положението и значението на съвременните нему цъфтящи съседни езически царства, за да не се увлича и заслепява от техните временни успехи, понеже всички народи, по указанието на пророците, са оръдие в ръцете на Промисъла за наказване и вразумяване на заблудените, за изтребване на развалените и неспособните към покаяние и за подготвяне пътищата към разпространение на истинското богознание. В повечето от пророческите книги се съдържат изобличителни речи, обърнати и към езическите народи, които тънели в нечестие. Тези речи, твърде застрашителни били предизвикани от враждебното отношение и особено, от развращаващото религиозно влияние, което съседните езически народи указвали върху евреите. Пророческите речи и към евреите, и към езичниците съдържат или изобличение, или утешение, в зависимост от религиозно-нравственото състояние на съвременниците: пророците или ги застрашават с Божи съд за грехове и нечестие, или, в случай на разкаяние, предсказват им изпращане на блага и спасение от Бога.

При всичкото разнообразно съдържание на пророческите книги, техният главен предмет е един – обетованият Месия, съсредоточие и цел на целия стар завет и Неговото царство, за встъпване в което пророците подготвяли хората. Всички пророци говорят за Месия и за спасението на човечеството, което ще бъде извършено чрез Него. За това спасение – казва апостол Петър – направиха издирвания и изследвания пророците, които предсказаха за дадената вам (тоест на християните) благодат (1 Петр. 1:10). Не при всички пророци еднакво ясно и подробно се изобразява тази християнска благодат, но при всички тях месианската идея вътрешно присъства в пророческите речи и движи убежденията на пророците. Миналата и настоящата история на народите, нарисувана в пророческите книги, не съставя същност на пророчествата, а има значение само по своето положително или отрицателно отношение към бъдещето, тоест по това – доколко тя хармонира или не с встъпването на хората в царството на Месия и с живота в това царство. За да дадат възможност на своите съвременници вярващи по-живо да си представят Христос Месия, и на бъдещите съвременници на Христос вярно да Го узнаят и да бъдат достойни и готови да встъпят в Неговото царство, пророците изобразяват и частните черти от живота на Месия, които характеризират Неговата личност, описват характера на Неговото царство и духовните свойства на членовете от това царство. За съвременниците именно на Христос, по свидетелството на апостол Петър, пророците грижливо “изследваха, кое и какво време е посочвал Христовият Дух, що беше в тях, когато Той е предвестявал Христовите страдания и идещата след тях слава” (1 Петр. 1:11). Така, пророците предсказали за произхода на Христос от Давид (Исаия 11:1-3, 10; Иеремия 33:15-16; Иезекиил 34:23-24), рождението Му от Дева (Исаия 7:14) във Витлеем (Михей 5:2), откриването на царството Му след седемдесет седмици (490) години от възстановяването на Иерусалим след вавилонския плен (Даниил 2:25-27), за началото и успеха на Неговата проповед в Галилея (Исаия 9:1-2), Неговите чудеса (Исаия 35:3-6), влизането Му в Иерусалим на жребче (Захария 9:9), предаването Му за 30 сребърника (Захария 11:12-13), страданията, смъртта, възкресението Му (Исаия 53:4-8, 12; 63:1-6; Иона 2:1, срв. Матей 12:39-40) и прочее.

Разни състояния и начини за получаване пророчески откровения от Бога

Дарът на пророчеството не може да се смята постоянен, продължаващ се непрекъснато от момента на призоваването на човека към пророческо служение до смъртта, както се смята благодатта на свещенството в Христовата цръква. Този дар е бил в зависимост от волята на Светия Дух, Който давал или не давал в определено време откровение и от състоянието на човешкия дух, способен или неспособен в това време да го възприеме. “Духът на ясновидство – казва св. Григорий Двоеслов, – постоянно не осветлява умовете на пророците”. Така например, пророк Натан, запитан от Давид – дали той, Давид, може да построи храм на Бога в Иерусалим, отначало, преди да получи откровение за това от Бога, дал положителен отговор, а после, като получил пророческо озарение, отговорил отрицателно (2 Царства 7:3-17). Пророк Елисей, когато видял плачещата сунамка и не знаел причините на нейния плач, казал на Гиезий: “остави я, душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мен и не ми явѝ” (4 Царства 4:27). Пророк Исаия, дошъл да навести своя болен другар – царя Езекий, отначало го съветвал да се приготви за смърт, а после, като получил от Бога откровение, съобщил му, че той ще проживее още 15 години (4 Царства 20:1-6). Макар при повикване на пророческо служение пророците и да получавали освещаваща благодат (Исаия 6:7), но тя е била благодат само предготвителна, правеща призовавания способен за подвизите на пророческото служение и за въприемане на бъдещите откровения. Ето защо, и след призоваването пророците за всяко пророчество се нуждаели от особено откровение. Понеже даването на откровения всецяло зависело от Бога, то никакво външно състояние и положение не могли да попречат за получаване на божествени откровения. Така, пророците, получавали откровение в бодро състояние и насън (Даниил 7:1-2; 8:1), на свобода и в тъмница (Иеремия 33:1), във време на ядене (3 Царства 13:20), насаме (Иеремия 28:11-12) и при външни лица (Иеремия 8:1), сред полето (Иезекиил 37:1) и в дома на грънчаря (Иеремия 18:1). Само появяването на страсти (гняв, огорчение и други) правело пророка за известно време неспособен да получи божествени откровения. Така, пророк Елисей, огорчен от израилския цар Йорам, поискал да му доведат певец и само след като е бил успокоен от стройните звукове на пеенето, получил божествено откровение – “егда воспываше певец, быст на нем рука Господня” (4 Царства 3:11-19).

Начините, по които пророците получавали откровения, са указани в думите на Бога към Аарон и Мариам: Ако между вас има пророк Господен, във видение Аз му се откривам и насъне му говоря, само на Моисей – усты ко устам (уста с уста) возглаголю” (Числа 12:6-8). Тук са указани три начина: 1) посредством видение в бодро състояние, 2) посредством съновидение или видение във време на сън и 3) посредством лично устно беседване.

Душевното състояние на пророка при първия начин на получаване откровения е състояние на възторг или възхищение, в което духът на пророка се отделя от земния свят, издига се над пространствата и времето и достига до небесния свят; тук пророкът със своя вътрешен поглед вижда и слуша онова, което друг не вижда и не слуша, съзерцава предмети от невидимия свят и бъдещи събития. По такъв начин пророк Исаия видял Господ в храма да седи на престол высоще и превознесенне, обкръжен от безчислено множество славословящи Го серафими (Исаия 6:1-4). Иеремия видял орехов жезъл, тоест клонче (Иеремия 1:11-12), Иезекиил видял поле, покрито с човешки кости (Иезекиил 37:1-12), и други. Всички тези видения като тайнствени (загадъчни) по своето съдържание, обикновено били придружавани от пояснения чрез думи.

При втория начин пророкът насън виждал картини от висшия свят и слушал думи от Бога или от Неговите известители (ангели). На пророк Даниил насън се представило голямо море, вълнувано от четири ветрове, с излизащи от него зверове (Даниил 7:1-7). По този начин в древно време Бог откривал своята воля на Яков (Битие 28:11-15), на Лаван (Битие 31:24), на Авимелех (Битие 20:3), на Йосиф (Битие 37:6-9) и други. Трябва само да забележим, че откровенията чрез съновидения не били прости сънища или бълнувания. Онзи, който смята своите сънища за прости бълнувания никога няма да постъпи съгласно с тях. А ако виждаме – пророците да постъпват съгласно внушението, получено от тях в съня, това показва, че те са имали напълно ясни и осезателни за себе си (макар и недостъпни за нас) доказателства, че техните съновидения не са прости бълнувания, а са откровения от Бога.

По третия начин, посредством лична беседа, в нормално, бодро състояние. Бог откривал Своята воля на Моисей, с когото, по свидетеството на Свещеното Писание, беседвал усты ко устам (Числа 12:6-8), лицем к лицу, якоже още бы кто возглаголал к своему другу (Изход 33:11). И на другите пророци Бог откривал Своята воля лично, което се вижда от техните често употребявани изрази: “рече Господ ко мне”, “тако рече Господ”, “Господ возглагола” и др., но тях Господ не удостоявал с такава близост, както Моисей, който видял “образ Господ” (Числа 12:8). Тази разлика както може да се заключи от някои указания в Свещеното Писание, се състояла главно в това, че Моисей, разговаряйки с Бога имал пред себе си някакъв видим Божи образ, недостъпен за съзерцанието на другите, когато пък другите пророци чували само Божи глас, без да видят някакъв Божи образ. Самуил, например, чувал Божия глас, който го викал, но Бога не видял (1 Царства 3:3-10). Другите пророци чували този глас не отвън, като звук, излизащ от някого, а вътре в себе си (Иеремия 20:20; Авакум 2:1; Захария 1:13).Това, именно, вътрешно духовно съзерцание или озарение пророците понякога изразяват с думите: “бысть на мне рука Господня”, “рука Господня бысть на мне крепкая”, “нападе на мя дух Господен”, “простре руки взя мя и введе мя во Иерусалим”, бысть в сердцы моем яко огнь горящ, палящ в костех моих” и други.

Без да се гледа, обаче, на силното и, като че ли, непреоборимо действие на благодатта, пророците винаги, при всяко получаване на откровение, запазвали пълното си съзнание и свобода. Пророк Исаия, в момента на небесно озарение, съзнава своето недостойнство и своята греховност (Исаия 6:5), Иеремия се отказва да пророчества поради своята младост (Иеремия 1:6), а Иона не желае да отива с проповед в Ниневия и бяга в Тарсис (Иона 1:3).

Разни начини, чрез които пророците предавали Божиите откровения на хората

Божиите откровения пророците предавали на хората по три начина: 1) посредством устна проповед, 2) чрез написана и 3) чрез символични действия

Общият и най-обикновен начин за предаване откровения на хората се състоял в устната проповед. Ако Божието откровение се отнасяло към целия народ, пророците го съобщавали устно в храма и в местата на народните събрания (Иеремия 7:2; 26:1-2). Ако трябвало волята Божия да се съобщава на царя, на началника или на някое частно лице, то пророците се явявали при тях вкъщи или на мястото, където те служели, и им известявали Божията заповед направо, смело и без всякакво унижаване (Исаия 7:3; Иеремия 22:12; 42:8; 28:19). За да известят Божията воля на езичниците, пророците понякога пътували в техните страни, както Иона в Ниневия, а понякога я откривали чрез техните посланици в Юдея (Иеремия 27:1-11).

Когато не е било възможно устно да се съобщи откровението на известно лице, или пък когато по същината на своето съдържание пророческото откровение имало значение за целия Божи народ и особено за бъдещите поколения вярващи от всички времена, каквото нещо по съдържание представляват от себе си всички пророчески книги, тогава пророците употребявали втория начин за съобщаване на Божие откровение – писмено излагане на самото откровение. Така, пророк Иеремия, заключен в тъмница, излага пророческите откровения в книжен свитък и поръчва на своя ученик Варух да ги прочете в притвора на храма (Иеремия 36:1-7). Същият пророк писмено съобщава откровенията на юдейските преселници във Вавилон (Иеремия 29:1-2; 50:1-51:64). Повечето от пророците, в края на своята пророческа дейност, по внушение то Дух Свети, сами записвали пророчествата или пък поръчвали това на други. По такъв начин се получили сборници от пророчески речи или пророчески книги.

Третият начин съставят символичните действия. Чрез тях пророците имат за цел да привлекат вниманието на народа към Божиите определения и да отпечатат в народната памет неизменността на тези определения. Често пъти в символичните действия пророците, пред очите на своите сънародници, сами преживявали онова, което трябвало да се случи с тях или с другите народи. Например, пророк Иеремия носил на врата си ярем, за да изобрази поробването на юдеите и другите народи от вавилонския цар (Иеремия 27:2); пророк Иезекиил чертае Иерусалим на голяма тухла и рисува върху нея обсадни действия, изобразявайки с това обсадата, която щял да извърши Навуходоносор (4:1-7); пророк Исаия три години ходил гол и бос, за да ознаменува позорното робство на египтяните и етиопяните, които асирийския цар щял да поведе в плен голи и боси (20:1-6). За да не би символичните действия да бъдат неправилно изтълкувани, пророците винаги към тях присъединявали устни и писмени изяснения (Исаия 20:2-4; Иеремия 27:3-8; Иезекиил 4:13).

Число на пророците-писатели и преброяване на техните книги. Библейски и хронологичен ред на пророческите книги

Пророческото служение, започнато сред Божия народ от Моисей (призван в 1571 година преди Рождество Христово), свършило се с пророк Малахий (починал в 408 година преди Рождество Христово). В този дълъг период от 1163 години е имало много пророци, известни и неизвестни нам по име. Имало е пророци-писатели историци (Самуил, Натан, Гад и други), имало е песнописци (Девора, Давид, Кореевите синове), имало е и такива пророци, които ограничавали своето служение в устна проповед (Илия, Елисей и други). А писатели на пророчески книги са били 16, именно: Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил, Осий, Йоил, Амос, Авдий, Иона, Михей, Наум, Авакум, Софоний, Агей, Захарий и Малахий. Първите четири пророка – Исаия, Иеремия, Иезекиил, Даниил – се наричат велики, а останалите 12 – малки; такива названия им са дадени не по техния пророчески дар и не по каноничното достойнство на книгите им, а по сравнителния обем на последните. Към тези пророци не се причислява Варух, чиято книга няма канонично достойнство, макар и да е поместена в гръцката и славянската Библии в отдела на пророческите книги и по съдържанието си да е пророческа.

Всички пророчески книги, по числото на пророците-писатели, са 16 и се наричат с имената на своите писатели: “книга на пророк Исаия”, “книга на пророк Иеремия” и така нататък. “Книга на пророк Варух” и “Иеремиино послание” са неканонични, а книга “Плач”, която принадлежи на пророк Иеремия, макар и канонична, не съставя отделна книга, а се счита прибавка към книгата на пророк Иеремия. Древните евреи наброявали четири пророчески книги, именно: книга на Иеремия, на Иезекиил, на Исаия и на Дванадесетте. А книгата на пророк Даниил, както и “Плач”, причислявала се към отдела “Агиографи” (Кетувим – Писания).

В различните издания на Библията пророческите книги са разположени не в еднакъв ред. У евреите първо място заемала книгата на пророк Иеремия, след нея следвали – на пророк Иезекиил, Исаия и на Дванадесетте. В превода на Седемдесетте, по александрийския кодекс, първо място заемат книгите на 12-те малки пророци, във Вулгата и във всички по-късни християнски преводи на първо място стои книгата на Исаия. В славянската и в нашата българска Библия пророческите книги са разположени не в хронологичен ред, тоест не по времето, в което са живели пророците и не така, както са в еврейската и гръцката Библия, а на първо място са поставени по-обширните по обем книги на великите пророци, а после на по-малките, а именно: 1) на пророк Исаия, 2) на Иеремия (и прибавките към нея: Плач, Иеремиино Послание и книга на пророк Варух), 3) на Иезекиил, 4) Даниил, 5) Осия, 6) Йоил, 7) Амос, 8) Авдий, 9) Иона, 10) Михей, 11) Наум, 12) Авакум, 13) Софоний, 14) Агей, 15) Захарий и 16) на Малахий.

В хронологичен ред пророците-писатели можем да разделим на 3 периода:

а) Пророци до плена

Авдий, при юдейския цар Иорам, пророчествал приблизително между 889-884 година до Рождество Христово

Йоил, при юдейския цар Йоас, пророчествал приблизително между 875-858 година до Рождество Христово

Иона, при израилския цар Йеровоам II, пророчествал приблизително между 824-783 година до Рождество Христово

Амос, при израилския цар Йеровоам II, пророчествал приблизително между 810-783 година до Рождество Христово

Осия, при израилския цар Йеровоам II, пророчествал приблизително между 785-745 година до Рождество Христово

Исаия, при юдейските царе Озий, Йоав, Ахаз и Езекия, пророчествал приблизително между 759-690 година до Рождество Христово

Михей, при юдейските царе Йоатам, Ахаз и Езекия, пророчествал приблизително между 758-724 година до Рождество Христово

Наум, при юдейския цар Манасий, пророчествал приблизително между 698-643 година до Рождество Христово

Авакум, при юдейския цар Манасий, пророчествал приблизително между 678-643 година до Рождество Христово

Софоний, при юдейския цар Йосия, пророчествал приблизително между 640-625 година до Рождество Христово

б) Пророци от периода на плена

Иеремия, при юдейския цар Йосия, пророчествал приблизително между 629-583 година до Рождество Христово

Иезекиил, при юдейския цар Йоаким, пророчествал приблизително между 594-570 година до Рождество Христово

Даниил, във вавилонския плен, пророчествал приблизително между 602-537 година до Рождество Христово

в) Пророци след плена

Агей, при персийския цар Дарий Истасп, пророчествал в 520 година до Рождество Христово

Захарий, при персийския цар Дарий Истасп, пророчествал в 520 година до Рождество Христово

Малахий, при персийския цар Артаксеркс Лонгиман пророчествал приблизително между 427-408 до Рождество Христово

Осем от пророците (Авдий, Йоил, Исаия, Михей, Наум, Авакум, Софоний и Иеремия) са пророчествали в Юдейското царство; трима (Иона, Амос и Осия) – в Израилското царство, двама (Иезекиил и Даниил) – вън от обетованата земя и трима (Агей, Захарий и Малахий) – в родната земя след връщане от вавилонския плен.

Накрая трябва да се подчертае голямото значение на пророческите книги. Писанията на пророците са важни вече по самото изобилие на съдържащия се в тях поучителен материал. В тях величествено е изобразен Бог и Неговите свойства – могъщество, святост, премъдрост, всеведение, благост и прочее. Тези писания ни дават възможност да проникнем с поглед в невидимия свят и в тайнствените глъбини на човешкото сърце. Като изобразяват нечестието и ожесточението на еврейския народ, пророците като че ли с това представят пред нас огледало, в което можем да видим отражение и на нашия живот. Но особено важни са книгите на пророците за нас, християните, понеже в тях намираме изпълнилите се със съвършена точност пророчества за евреите и за другите народи, а главно предсказанията за Иисус Христос. Спасителят Сам указвал на пророчествата като на най-вярно свидетелство за Него и Неговата дейност (Иоан 5:39). Освен това, пророчествата са важни за нас и поради това, че често в тях обстойно се разкрива това, на което в Новия Завет се указва чрез намеци и кратки бележки. Така, например, 53-та глава от книгата на пророк Исаия ни разяснява истинската причина и цел на Христовите страдания, а също така дава обяснение на думите на Иоан Кръстител за Христос: “ето, Агнецът Божий!”

При изучаване на пророческите книги ще следваме библейския техен ред**.

____________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

**Изучаването на пророците започва от публикация № 1639, Съдържание № 7.

Изображения: корица на книга Стари Завет, на руски език и светите малки и велики старозаветни пророци. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dNT