Христо Попов

В откровение е казано, че, от издаване на указа (от исхода словесе) до идването на Христос-Старейшина като проповедник между народа, ще изминат 69 седмици или 483 години: така действително и било (от издаване на указа до рождението на Христос се изминали 453 години; от рождението до идването Му на Йордан при Иоан – 30 години, всичко 483 години). През първите седем седмици, тоест в течение на 7х7=49 години след издаване на указа от Артаксеркс ще се възобнови Иерусалим и ще се приведе в предишното състояние, в което той се намирал до плена. След изтичане още на 62 седмици, тоест 434 години след възобновяване на Иерусалим, ще последва смъртта на Иисус Христос. Последната, тоест 70-та, седмица е назначена за свързване на нов завет с мнозина от евреите. Така и станало. Повече от 3 години Иисус Христос приготвял евреите да встъпят в Църквата; същото правели в останалото време от тази седмица и неговите апостоли, които, до убиване на архидякон Стефан с камъни, не проповядвали между езичниците. Пренасянето на проповедта от юдеите към езичниците може да се счита за край на 70-тата седмица, когато оправданието се явило за всички – за юдеи и за езичници.

След всичко това щяло да настъпи запустяване на старозаветното светилище и разрушение на града от войските на вожда. В 70-та година след Рождество Христово римският пълководец Тит при разрушение на града заповядал на войниците да пощадят храма. Но войниците, във всичко послушни на своя любим вожд, този път не изпълнили неговата заповед: храмът бил изгорен. От Иерусалим не останал камък на камък.

Послепленна съдба на еврейския народ във връзка с историята на езическите народи. Глави 10, 11 и 12-та

Изложеното в посочените три глави пророчество се отнася към числото на най-бележитите по своите подробности откровения, които впоследствие с пълна точност са оправдани от историята. В него не достигат само собствени имена, за да получи то точност и ясност на историческото повествование.

В 3-тата година от царуването на Кир, Даниил, след триседмичен пост, в 24-тия ден на първия месец бил на брега на река Тигър и се удостоил със следното видение. Пророкът видял ангел, пред когото от страх паднал на земята (10:2-9), но явилият се го дигнал и му обяснил, че той закъснял три седмици, защото бил задържан от княза (от ангела хранителя) на персийското царство, против когото сега останал Михаил, архангела на юдейския народ, а сам той дошъл да открие на Даниил, какво ще се случи с неговия народ в бъдеще (10:10-14). След като ободрил още веднъж пророка със своите грижи за благото на юдейския народ и със застъпничеството на архангел Михаил (10:15-21), явилият се открил на Даниил, че в Персия, под владичеството на която се намират всички юдеи, след Кир ще се явят още трима царе (Камбиз, Лъжесмердис и Дарий Истасп), при които делата ще си вървят както по-рано, а след тях ще се яви четвърти цар (Ксеркс), който ще надмине всички със своето богатство и ще въстане против гръцките царства (11:1-2). От последните пък ще излезе храбър и могъщ цар (Александър Македонски), който ще действа по своя воля, но скоро ще падне; царството му ще бъде разделено на четири части (между неговите четирима пълководци) и (следователно) ще мине не на неговото потомство (11:3-4). От военачалниците на гръцкия цар южният владетел (египетският) ще бъде силен, но другият или северният (сирийският) ще бъде още по-силен (тук е думата за египетския цар Птоломей І Лаг и сирийския Селевк І Никатор, които помежду си постоянно воювали за първенство, и Палестина, която лежала между тях, преминавала от едни ръце в други, – от Сирия към Египет и обратно). След едно взаимно неизносно съперничество египетският и сирийският царе ще се опитат да свържат съюз посредством роднински връзки: дъщерята на южния цар (Вероника, дъщеря на Птоломей Филаделф) ще бъде омъжена за северния цар (Антиох Теос); това, обаче, не ще докара мир, защото Антиох ще изгони Вероника и южният цар отново ще започне война против северния, като ще има отначало успех (11:5-8). Но след това северният цар ще възтържествува, и войната ще продължава с голямо ожесточение и променливо щастие при техните приемници, като ще засяга от време на време и Юдея (11:9-20), докато, най-после, на сирийския престол се възкачи незаконен наследник и презрян грабител (Антиох Епифан); той ще действа коварно и злобно, при това с небивал дотогава успех (11:21-24). Ще въстане той против южния цар, който ще го посрещне с голяма войска и не ще може да му противостои (11:25-26). Тогава те двамата ще наченат да интригуват един против другиго; северният цар ще победи и с голяма плячка ще се върне в отечеството си; след това отново ще отиде против южния цар, но, като дойдат китийците (римската флота), той ще се убои и ще се върне в своята земя (11:27-30). В порива на своята свирепост, той ще се обърне срещу съставящите светия съюз (юдеите): ще оскверни тяхното светилище, ще прекрати обикновените всекидневни жертви, ще постави в него идоли и ще скланя вярващите да отстъпят от Бог: Подпомогнати от други (от братята Макавеи), няма да се поддадат и храбро ще се защитават, макар и да паднат под меч (11:31-35). В своето нечестие и гордост северният цар ще стигне дотам, че, от презрение към истинския Бог и своите собствени богове, ще обяви себе си за бог (11:36-39). В последно време той отново ще започне война: ще завладее и Юдея, ще ограби Египет, но слухове от изток и север (слухове за въстание и измяна в неговите северни и източни области) ще го заставят да се върне, и тогава той ще умре (11:40-45). Сред всички тези бедствия, избраният Божий народ ще бъде подложен на тежко изпитание и даже на голяма опасност – съвсем да загине, но архангел Михаил, пазител на юдейския народ, ще защити своите хора и сред тези нечувани и никога преди небивали преврати и бедствия, от които праведниците още по-добре ще се очистят (12:1-3). След това пророкът получава повеление да запише това откровение в книга и да го запечата, тоест да го остави без обяснения, така като за благомислещите (праведниците, които ще се очистят посредством изпитанията) всичко в него ще бъде ясно в свое време при настъпване на онова време, избраният Божий народ ще се подложи отпърво на тежко, макар и на непродължително (1290 дни), изпитание, а след това известно време (1335 дни) ще види по-благополучни дни (12:11-12). Накрая пророкът получава ново разяснение относно онова, че до пълното осъществяване на полученото от него откровение, ще измине много време, така че, пророкът не ще доживее до настъпването на това време; но, при свършека на света, той ще оживее, за да получи своята награда (12:13).

Цялото това откровение за свой близък предмет има послепленната история на старозаветния Израил, но то е важно, освен с историческото си значение, и по отношение към новозаветните времена, понеже събитията от историята на Израил служат за предобрази на новозаветните събития. От това гледище, настоящето откровение има за свой предмет бъдещата съдба на Христовата църква, идването на Антихрист, възкресението на мъртвите, блаженството на праведниците и мъчението на грешниците.

Глава 10, стих 5. Явилият се на пророка мъж, като се съди по сходството на чертите му в пророка с чертите на Човешкия Син в Откровението (1:16-18) и по това, че той с клетва заверявал истинността на възвестените от него Божии определения (Даниил 12:7), е Ангелът на завета, който се явил на Даниил и по-рано в образ на Човешкия Син (7:13-14).

Стих 13. Персийският и гръцкият князе и юдейският княз Михаил, за които тук говори Ангелът на завета, не са земни князе, понеже никакъв княз Михаил у юдеите не е имало във време на пророка и борбата става не на земята, а на небето. Очевидно е, че тези князе са от горните воинства, ангелите на царствата и народите. Борбата им трябва да се разбира в смисъл на ходатайство пред престола на Всевишния за покровителствания от всекиго от тях народ. В дадения случай князът на персийското царство и князът на гръцкото ходатайствали за подчиняване на евреите на персийците и гърците, понеже това подчинение могло да принесе полза на езическите народи, които от евреите щели да се научат на истинско боговедение и чрез това да се подготвят за встъпване в царството на Месия. Така че, от 10-та глава ние узнаваме, че в световните събития взимат участие и небожителите и че всеки народ има свой ангел хранител, грижещ се за неговото благо (Второзаконие 32:8; Псалом 90:11-12; Евреи 1:14).

Глава 11, стих 21. И в предишните откровения на пророк Даниил (7:8-11; 9-10) подробно се изобразява Антиох Епифан, този най-зъл враг на Божия народ; в дадения случай това изобразяване е особено подробно и има тази особеност, че не всички подробности точно се изпълнили на Антиох. И това е съвършено понятно. Антиох Епифан, по своята голяма омраза към Божия народ и откровената религия, както е забелязано по-рано, предобразувал Антихрист, който ще се яви на земята при свършека на новозаветните времена. Затова от изпълнението на някои черти от това пророчество трябва да се очаква Антихрист.

Глава 12, 1-3. Бедствията на Божия народ във време на Антиоховите гонения били най-ужасни, подобни на които не е имало от създаването на човека. Ако не всички юдеи загинали сред тези бедствия, то благодарение на това, че Сам Бог охранявал Своите избраници чрез ръката на архангел Михаил: загинали само онези, които заслужавали тази участ, а всички, записани в книгата на живота, се спасили. Тези последните, след смъртта на Антиох Епифан, като че ли внезапно се събудили от земния прах, като че ли възкръснали от мъртвите и продължавали да благоденстват, а отстъпниците се подложили на вечен срам и позор. Но всичко, станало във времето на Антиох, било само сянка или предобраз на онова, което ще бъде пред свършека на света, във времето на Антихрист. Бедствията в онова време, по свидетелството на Свещеното Писание, ще бъдат безпримерни, каквито не е имало от създаване на света и няма да има до онова време и ще се прекратят те само с Божията сила заради избраните; Антихрист ще бъде поразен от духа на Христовите уста (Матей 24:21-22; 2 Солуняни 2:8). След това ще бъде възкресението на мъртвите и откриването царството на славата. Трябва да забележим, че при пророк Иезекиил (37:1-14) ясно е изразено учението за възкресението на човеците в двучастен състав – по тяло и душа; а тук се говори, че това възкресение ще бъде всеобщо: ще възкръснат не само праведниците, което било известно и до Даниил (Псалом 15 и Исаия 26), но и грешниците (срв. Исаия 26:11). Наистина, пророкът употребява израза “мнози от спящих”, но в Свещеното Писание думата “мнози” се употребява понякога вместо “вси” (срв. Римляни 15:5). Показана е тук и участта на хората след възкресението: праведниците ще възкръснат за блаженство, а грешниците за мъчение (Матей 25:46; 13:43).

Общ смисъл на пророк Данииловата книга

Пленът за еврейския народ, по Божия съд, бил мярка за наказание и изправяне на самия Израил, а за езичниците служел средство да се научат те на истинско боговедение и да се разпространи Божията слава по цял свят. За такова, именно, разпространяване славата на истинския Бог сред езичниците и служели знаменателните събития, изложени в първите шест глави на пророк Данииловата книга. Езичниците, виждайки Израил разсеян в плена, намирали в това повод да му се присмиват и, даже, да хулят Бог и да Го считат по-долу от своите богове. От описаните в книгата събития, извършени пред техните очи или потвърдени с царски укази, те трябвало да се убедят, че Иехова е Бог на боговете и владика на царете (2:47), а Неговото царство е вечно и владичеството Му безкрайно (3:33; 6:26), че Той е източник на истинско знание или мъдрост (глави 1, 2, 4, 5) и чудесно охранява и прославя нелицемерно служещите Му (3-та и 6-та глава); Своите горди и упорити противници, напротив, Той смирява и наказва (глави 4 и 5); поради това – всички трябва да треперят и благоговеят пред Него (6:26). Така чрез чудесни събития се разсейвала езическата тъмнина, разпространявало се и изяснявало истинското учение за Бог и Неговото отношение към хората. От друга страна, виденията на пророка (7-12 глави), представящи историята на всемирните царства в тяхното отношение към еврейския народ до настъпване на месианските времена, точно посочващи времето за настъпване на Христовото царство и изобразяващи съдбата му до свършека на света, всекиму ясно говорели, че Божието царство на земята, както в Стария, така и в Новия Завет е несъкрушимо, че езичеството има само временна сила и значение: то ще погине, а ще остане и вечно ще съществува само Божието царство.

Такъв е общият смисъл на пророк Данииловата книга. Събитията и пророчествата, изложени в тази книга, много са подготвили езичниците за встъпването им в Христовата църква, което се доказва от историята на бързото разпространение на Евангелието в източните области.

Неканонични места в книгата на пророк Даниил

В славянската, гръцката и латинската Библии книгата на пророк Даниил има, в сравнение с еврейската, някои допълнителни повествования, съставящи неканоническа част на книгата. Те са: песента на тримата момци във вавилонската пещ (3:24-90), повестта за Сусана (13-та глава) и разказите за Вила, змията и шестдневното стоене на пророк Даниил в лъвската яма (14-та глава).

Песен на тримата момци. Глава 3:24-90

Хвърлените в огнената пещ трима момци само чрез това почувствали действието на необикновения пламък, че им се разтопили веригите, и получили възможност да ходят сред пламъка. Под влияние на това необикновено явление, най-първо Азарий, по-възрастният между тях, изповядва справедливостта на Божия съд над избрания народ, който със своите беззакония напълно заслужил унижението в плена (24-33); той моли, заради славата на Божието име и завета с Авраам, Исаак и Яков, на които е обещано многобройно потомство, щото Бог да се смили над Своя народ, унижен дотам, че заедно с политическата свобода изгубил и утешението в богослужението (34-38); той проси, вместо жертви, Бог да приеме тяхната сърдечна и съкрушена молитва и, за посрамване на враговете и прославяне Своето име, да спаси тях от огъня (39-45). След това, тримата момци вкупом изповядват непостижимото Божие величие и слава, проявяващи се навсякъде – на небето и на земята (52-56); подканят всички да възпяват Господа за Неговото безкрайно милосърдие: небесните сили, небето, облаците и светлината, величествените природни явления, земята и всички земни елементи и организми, всички водни и земни същества, накрая, всички въобще хора, частно – израилтяни, свещеници, праведници (57-87); възбуждат сами себе си към прославяне Бог, задето Той ги избавил от смърт и подканят към това всички, почитащи Бог (88-90).

Тази песен, като отсъстваща в еврейския текст, не се признава от мнозина за истинско произведение на пророка. Но нашата Църква я поставя наред с боговдъхновените и канонически песни и я взима за основа и образец на 7-та и 8-та песни във всички канони. Църквата има за това основания. Тя допуска, че песента на тримата момци първоначално се намирала в книгата на пророк Даниил и в еврейската Библия, което се вижда 1) от това, че нея я има във всички преводи и, главно, в превода на Теодотион, който я взел от еврейската Библия, и 2) от това, че в сегашната еврейска Библия, където я няма, се забелязва някакъв скок: съвършено непонятно е – от какво се смаял Навуходоносор (в славянския превод думите в 91-ви стих “же слыша поющих их, и” стават излишни, в сравнение с еврейския текст), по какъв начин се запазили тримата момци в такъв пек и откъде се явил четвъртият мъж.

Повест за Сусана. Глава 13-та

Във Вавилон живял някой богат човек – Йоаким, в чийто дом пленниците се събирали за молитва и съд. Двама старци съдии, които по длъжност често отивали в дома на Йоаким, се съблазнили от красотата на неговата жена Сусана и решили да се възползват от нейното усамотение в градината. Когато целомъдрената и богобоязлива Сусана взела да вика за помощ, старците, за да спасят себе си, я обвинили в прелюбодеяние с някакъв момък, който уж успял да се скрие. На другия ден, въз основа на тяхното показание, тя била осъдена на смърт чрез убиване с камъни; тя викала Бог за свидетел на своята невинност, но не ѝ повярвали и я повели да я накажат. Всред сърцераздирателните вопли на невинно обвинената и на придружавалите я роднини, отведнъж се разнесъл гласът на пророк Даниил: “чист съм от нейната кръв”, тоест не съм съгласен с нейното несправедливо обвинение (гледай Второзаконие 21:7; Деяния на светите апостоли 18:6). Пророкът поискал отново да се разгледа делото. Като разделил съдиите-свидетели, той сам направил дознание, под какво именно дърво я видели в престъпление с момъка; те дали различни отговори и с това ясно доказали несправедливостта на своето обвинение. Сусана била оправдана, а лъжливите обвинители били, съгласно с Моисеевия закон, смъртно наказани. – “Целомудренную предбедствовавшую спасл еси Сусанну” – възпява светата Църква (канон на пророка 1-ва песен, 2-ри тропар).

Разказ за Вил. Глава 14:1-22.

Във Вавилон е имало знаменит храм в чест на Бог Вил – “баща на боговете”. За прославяне на този бог всекидневно на масата пред неговата медна статуя поставяли 20 големи мери (славянски артавас) пшенично брашно, 40 овци и 6 мери вино. Всичко това на другия ден някъде си изчезвало: езичниците вярвали, че самото божество изяжда тези жертви. Цар Кир всеки ден идвал в този храм на поклонение и Даниил, по служебна длъжност, винаги придружавал царя. Но веднъж Кир забелязал пророка: почто не покланяешися Вилу? Даниил отговорил, че не може да се покланя на мъртви, бездушни кумири. В доказателство на това, че Вил е жив и одушевен, Кир посочил на грамадното количество жертви, всекидневно изяждани от него, но пророкът му заявил, че Вил не е бог, а меден истукан, който не яде и не пие. Кир поискал от жреците да докажат божествеността на Вил, тоест че той, а не друг някой изяжда поставяната нему всекидневна храна, като обещал, в случай на успех, смъртно да накаже Даниил за богохулството му. Жреците, въпреки уверението на Даниил, предложили на царя да поставят трапеза на Вил, да затвори и запечата вратите на храма, а сутринта да освидетелства – дали ще остане нещо от предложената жертва. Царят направил това, а Даниил само в негово присъствие, посипал с пепел пода на храма. На другия ден, сутринта, царят и Даниил дошли и намерили печатите цели: отворили вратите, и Кир, при вида на пустата трапеза, в благочестив възторг извикал: велик еси, Виле! Но Даниил го задържал при прага на вратата и му указал на отпечатаните върху пода мъжки, женски и детски стъпки. Оказало се, че през нощта 70 жреци от този храм през таен подземен вход влезли със семействата си в храма и изяли и изпили всичко, поставено пред Вил. Жреците, след като показали тайния ход, всички били избити, а медният Вил и неговият храм били разрушени.

Разказ за змията. Глава 14:23-27

Срещу храма на Вил се намирала твърде голяма змия, почитана като бог от вавилонците. Кир веднъж отбелязал на Даниил, че за този бог не може да се каже, че той е мъртва мед, както е Вил. Даниил отговорил, че и против този бог е готов да встъпи в борба без меч и тояга. Като получил позволение от царя, Даниил направил от смола, сало и вълна една пита (гомолу) и я хвърлил в устата на змията, когато тя се дигнала срещу него. Змията изяла питата и се пръснала за срам на своите почитатели – “Змия умертвил еси, пищу вверг” (Канон, 3-та песен, 2-ри тропар) и “тем разорил еси безбожных служение” (Седален на канона).

Разказ за шестдневното стоене на Даниил в лъвската яма. Глава 14:28-42

Вавилонците, крайно възмутени от разрушението на храма и умъртвяването на змията, поискали от царя смъртно наказание на Даниил за неговите страшни, както на тях се показвало, престъпления. Кир бил принуден да отстъпи и те хвърлили пророка в лъвската яма. Тук Даниил прекарал 6 денонощия, в течение на които лъвовете били оставени без храна. В това време в Юдея пророк Авакум (не от числото на 12-те малки пророци-писатели) носел чорба и хляб за своите жетвари. По пътя му се явил ангел и му заповядал да отнесе този обед във Вавилон на Даниил, който се намирал в лъвската яма. Авакум отговорил, че никога не е бил във Вавилон и не знае пътя за лъвската яма. Тогава ангелът го пренесъл във Вавилон, поставил го над ямата, откъдето и бил подаден обедът на Даниил, а после по същия начин го върнал в Юдея. В 7-мия ден след затварянето, царят дошъл към ямата и като намерил Даниил жив, освободил го, а виновниците на бунта заповядал да хвърлят в ямата, където те веднага били разкъсани – “Вся ужасает твое чудо, якоже пророку бо пророк тебе предста восхищен пищу нося тебе” (Канон на пророка,  7-ма песен, 2-ри тропар). “Внутрь рова затворен и львом на снедь предложен спасся еси” (7-ма песен, 3-ти тропар).

За тези разкази трябва да се каже, че те, понеже отсъстват в еврейската Библия, нямат каноническо достойнство. Но нямаме никакви основателни доводи да отричаме както тяхната принадлежност на Даниил, така и историческия характер на описаните в тях събития. Те се намират във всички древни преводи, в това число и в превода на евионитстващия юдеин Теодотион. От древно време те се ползват с уважение в християнската църква, за което свидетелства Ориген; а блажени Иероним говори, че те се четат във всички църкви. Св. Ириней, Тертулиан и Климент Александрийски от тези повествования привеждат изречения като от писание, заслужаващо доверие и внимание.

___________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Даниил, на руски език и св. пророк Даниил (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dKb