Христо Попов

Пророк Варух (от еврейски благословен), по свидетелството на неговата книга, бил син Нириин, син Маасеев, син Седекиин, син Аседеев, син Хелкиин (1:1). Преброяването на прадедите до петото поколение, според Йосиф Флавий, говори за неговия знатен род. Действително, брат му Сарей при царя Седекия заемал висока длъжност – началник на даровете, тоест ръководещ събирането на данъците (Иеремия 51:59). Варух бил ученик, другар и помощник на пророк Иеремия. В 4-тата година от царуването на Йоаким той записал от устата на Иеремия пророчествата на последния и ги прочел в храма на народа; в следната година той съставил нов екземпляр от тях, понеже първият бил изгорен от Йоаким (Иеремия 36:1-2, 22, 32). Заедно със своя учител той бил преследван от съвременниците и понякога се е оплаквал от своята съдба (Иеремия 36:19-26; 43:3; 45:2-3). След превземането и разрушението на Иерусалим Иеремия, по свидетелството на Йосиф Флавий, издействал свобода и на Варух, който заедно с Иеремия останал в Юдея до убиването на Годолий, а после с него се преселил в Египет (Иеремия 43:6-7), където останал до смъртта на своя учител. След смъртта на Иеремия той пътешествал във Вавилон, където, по предание и умрял в 12-тата година след разрушението на Иерусалим. По друго предание, той се завърнал от Вавилон и умрял в Египет. Паметта на св. пророк Варух църквата празнува на 28 септември.

Произход на книгата. Време, място и цел на нейното написване. Отношението ѝ към книгата на пророк Иеремия и нейното неканонично достойнство

В надписването на книгата се говори, че когато юдеите, отведени във Вавилон от Навуходоносор още при първите преселения, узнали за превземането и разрушението на Иерусалим и за изгарянето на храма, в 5-тата година (от разрушението на Иерусалим) те решили да изпратят в Юдея на своите съотечественици, които били оставени за разработване на земята, заедно със събраните пари и свещените съсъди, послание или писмо. Последното написал пророк Варух от лицето на вавилонските пленници; той го прочел, в присъствие на пленения цар Йехоний, на всички живеещи във Вавилон юдеи и след това го изпратил по назначение. Това, именно, писмо и съставя “книга на пророк Варух”. Скръбното известие за разрушението на Иерусалим пленниците узнали по-рано, но парите и писмото са отправени в 5-тата година, защото в тази година пристигнал от Египет пророк Варух, който, като живял известно време след разрушението на Иерусалим в Юдея, могъл подробно да съобщи за печалната участ на своите едноплеменници в отечеството и да разположи пленниците към пожертвования в тяхна полза. По такъв начин, повод за написване книгата било пристигането на пророк Варух от Египет във Вавилон. Книгата е написана във Вавилон, в 5-тата година от разрушението на Иерусалим. Понеже юдеите във Вавилон още скърбели за разрушението на техния свят град и храм и понеже книгата първо била прочетена на тях, а после била изпратена в Юдея, то целта на написването ѝ била – да утеши и едните, и другите юдеи, тоест както намиращите се в плена, така и останалите в отечеството. От съдържанието се вижда в какво пророкът полага утешението за евреите. Той показва, че бедствията, които постигнали тях, не са следствие на окончателното им отхвърляне от Бог, а са само временно наказание за греховете на цял ред поколения от народа, че юдеите, поради това, трябва да се съкрушават не за плена, а за своите грехове, че след време Бог ще освободи народа от плена и за Иерусалим ще настъпят славни времена, когато Бог слезе на земята и се въплъти. Понеже книгата първоначално била прочетена на юдеите във Вавилон и се предназначавала за четене в храма във време на народните събрания, като ръководство към истинско покаяние (Варух 1:3; 4:14), то, очевидно, първоначално била написана на еврейски език. Но първоначалният еврейски оригинал е изгубен и до наше време тази книга е запазена само на гръцки език и в преводите, направени от гръцката Библия.

Макар книгата несъмнено и да е написана от пророк Варух, но отците на Църквата привеждат от нея изречения под името на Иеремия (например Василий Велики, Иоан Златоуст, Амвросий, Августин). В 60-тото правило на Лаодикийския събор, в посланието за празниците на св. Атанасий Велики и в 4-те огласителни поучения на Кирил Иерусалимски тя направо се съединява с книгата на пророк Иеремия; даже паримията от тази книга в навечерието на Рождество Христово (Варух 3:36-4:5) се чете под името на Иеремииното пророчество, и пророчеството на Варух за въплътяването на Бог (3:36-38) в кондака на пророк Иеремия се приписва на последния. Това се обяснява с близостта на пророк Варух към пророк Иеремия, близост на ученик към своя учител. Като ученик на пророк Иеремия, близко и добре запознат с неговите пророчества, Варух в своята книга повтаря не само мислите, но даже самите изрази, срещащи се в книгата на неговия учител (срв. Варух 1:12; Иеремия 29:7; Варух 2:23; Иеремия 7:34; 25:10; Варух 2:24; Иеремия 8:1; 29:19; Варух 2:2; Плач Иеремиев 4:10). Поради близостта на тази книга към Иеремиевите пророчества, някои от отците (Атанасий Велики, Кирил Иерусалимски), са я смятали даже за каноническа. Но каноническо достойнство тя няма, понеже отсъства от еврейската Библия. Блажени Иероним я смята за неканоническа.

Преглед на съдържанието с някои обяснения

Книгата на пророк Варух се състои от надпис (1:1-2), увод (1:2-14) и изложение в четири части.

В увода на своята книга пророк Варух говори, че след написването ѝ, той я прочел в присъствие на пленения цар Йехоний, на всички юдейски пленници и че четенето ѝ произвело на слушателите дълбоко впечатление: всички плачели, постели и се молели. След това разказва, че пленените юдеи събрали пожертвования и, заедно с тази книга и някои свещени съсъди, ги изпратили в Иерусалим на първосвещеник Йоаким и на всички, останали в Юдея евреи, като ги молели с тези пари да купят жертви и тамян, да ги принесат на Бог и да се молят за Навуходоносор, за неговия син Валтасар и за тях – да им прости Бог греховете, а изпращаната книга публично да четат пред народа на празничните дни; 1:3-14.

Стих 2. Во время, в неже – във времето, когато… По-точно – от времето, когато.

Стих 10. След разрушението на Иерусалим и изгарянето на храма халдеите никак не забранили на останалите в Юдея евреи да изповядват открито своята религия и да извършват нейните обреди. За това твърде естествено е да допуснем, че на мястото на първия жертвеник, бил издигнат временен такъв, на който и посочват вавилонските пленници с думите – жертвеник нашия Господ Бог.

Стих 11. Юдейската религия не забранява на евреите да се молят за езичниците; даже самите езичници, по желание, могли да се молят заедно с юдеите (срв. 3 Царства 8:41-43; 1 Ездра 6:10).

Част 1-ва. Разкаяние на народа и молитва за неговото помилване. Глава 1:15-3:8

Тук пророкът излага скръбното признание на юдейските пленници в това, че те били наказани чрез плена за своите собствени грехове и греховете на прадедите; чрез бедствията на плена Бог изпълнил онова проклятие, с което ги застрашавал чрез Моисей (срв. Второзаконие 28:15-68), задето не слушали пророците и служели на идолите (1:15-22). Бедствията, предсказани от пророците, ги постигнали, но те не се вразумили нито чрез наставленията, нито чрез заплахите на пророците (2:1-10). Те сега искрено се каят за своите минали грехове, признават в своите бедствия проявата на строгия, но справедлив Божий съд, за който им говорели пророците, и молят Бог, да отдалечи от тях Своята ярост, да им даде благодат (милост, благоволение) пред лицето на покорителите, не заради тях самите, а за прославяне на Своето име сред езичниците, за изпълнение на Своите обещания относно завръщане на евреите в татковината им, ако те се отвърнат от беззаконния път, и за свързване с тях вечен завет (3:1-8).

Част 2-ра. Учение за премъдростта и пророчеството за въплътяването на Сина Божи. Глава 3:9-4:8

В тази част пророкът говори от свое име и иска народът да научи заповедите на живота и да усвои мъдростта. Той обяснява, че народът се намира в плен вследствие на оставяне Източника на премъдростта, която дава мир и дълголетие (3:9-14). Тази мъдрост не могли да постигнат нито силните и богати земни царе, нито известните със своята мъдрост древни народи (15-20). Тя зависи единствено от Бог; нея Той не открил даже на могъщите древни исполини и никой от хората сам от себе си не могъл да я намери, защото никой от тях няма достъп до небето (24-31). Само всеведущият и създал всичко Бог я намерил със Своя разум и я подарил на Своя народ – Израил, след което Сам се явил на земята и живял между хората (32-38). В настояще време учението за тази премъдрост се намира в книгата на Божиите повеления, тоест в закона на Моисей, разяснен от пророците; всички придържащи се към тази книга ще бъдат живи, а оставящите я ще загинат; ето защо, Израил трябва да върви по указания в нея светъл път и да не дава своята слава на езичниците (4:1-4). Понеже Израил добре знае Божията воля, той не трябва да пада в униние. От книгата на закона му е известно, че той е продаден на народите не за окончателно загиване (не на погубу), а за своето изправяне и очистване от греховете, защото оскърбил Бог и опечалил възпиталия го Иерусалим (5-8).

Глава 3:36-38. Сей Бог наш – Този е или “такъв е (всеведущ и всемогъщ, както е той изобразен по-горе, в 32-35 стихове) нашият Бог, не може да се сравни (не вменится) никой друг с Него; Той намери, постигна (изобрете) всички пътища на мъдростта (хитрости), която откри на Своя възлюбен Израил, а после и Сам се яви на земята и живя между хората”. Под премъдрост, която Бог дарил на израилския народ и от която в древно време били лишени всички езически народи, трябва да се разбира откровеният синайски закон, даден от Бог на евреите чрез Моисей. Но Бог не се ограничил само с такова посредствено предаване на Своята премъдрост: след време Сам слязъл на земята, въплътил се и живял между хората, като им преподавал лично уроци от Своята Божествена премъдрост. Пророк Варух за въплътяването на Бог на земята говори в минало време, но това не значи, че събитието вече било станало в негово време, понеже пророците и бъдещите събития съзерцавали като извършени; в дадения случай е употребено минало историческо време за засвидетелстване несъмнеността на събитието. Че това място от книгата на Варух е пророчество за въплътяване на Сина Божий, това се оправдава от гласа на Църквата, която досега възпява Христовото въплътяване с думите на пророка: “Царь Небесный за человеколюбие на земли явися и с человеки поживе” (Богородичен Възкресен на Великата вечерня глас 8); “Сей Бог наш, емуже никтоже подобен, праведный всяк путь изобрет, даде возлюбленному Исраилю, по сих же с человеки поживе явлься” (канон в неделя Ваия, песен 9, тропар 2) и чете като паримия Варух 3:36-4:4 в навечерието на Рождество Христово на 3-тия час и на вечернята, понеже вижда в празнуваното събитие изпълнение на пророчеството, изложено в паримийното четиво.

Част 3-та. Съвети към пленниците от името на Иерусалим. Глава 4:9-29

Пророкът олицетворява Иерусалим и го представя под образ на вдовица, която се обръща с реч към своите деца, откарани в плен. В речта си тя най-напред с най-голяма скръб изказва оплакване от поведението на своите деца, за което Бог докарал от далече народ безсрамен да ѝ отнеме синовете и да я лиши от дъщерите; с плач и ридание тя е изпратила онези, що възпитала с радост (9-16). След това тя говори за своето безсилие да им помогне и за увереността, че Сам Бог ще ги избави от робството, поради което тя ги отпуска в плен с надежда, а сама обещава в жалейка да моли Бог за тях (17-20). Най-после тя съветва откараните в плен да бъдат мъжествени, да искат подкрепа в молитвата към Бог, търпеливо да пренасят плена, който скоро щял да свърши и да усилят десет пъти (десятижды) своите молитви; тогава Господ ще им дари вечно спасение (25-29).

Част 4-та. Утешаване на Иерусалим от пророка. Глава 4:30-5:8

Пророкът възвестява на Иерусалим за гибелта на неговите врагове и за завръщането от всички страни на неговите деца (4:30-37). Предвид на предстоящото славно събитие, той приканва Иерусалим да се приготви към него; да снеме жалейните дрехи, които са знак на скръб и огорчение (озлобления), и да се облече в дреха на слава и оправдание, защото на него ще бъде дадено за вечни времена името “мир правды” и “слава благочестии”. Представяйки завръщането на евреите от плена като настоящо събитие, пророкът съветва Иерусалим да се изкачи на висока планина и да се понарадва на своите деца, които се връщат начело с Бог (5:1-9).

В последните две речи пророкът утешава народа с предсказание за скоро връщане на евреите от плена; това завръщане той представя като радостно и славно събитие, което се извършва без всякакви усилия от страна на юдеите, единствено от Божията воля. Но заедно с това той има предвид и друго по-отдалечено, по-радостно и по-славно събитие – избавянето от греховния плен, което прославило Иерусалим с вечна слава и събирането на разсеяните Божии деца в едно стадо – Църквата Христова. Това ясно се вижда от сравняването на настоящото пророчество с други подобни при Исаия (Исаия 40:3-5, 10-11; 49:9-11; 60:1-4; 61:10-11; 62:2-4) и от изразите на пророка: “наведет (Бог) вам вечное веселие со спасением вашим” (4:29), “облецыся в лепоту славы… от Бог във век, …, в одежду правды… имя твое во веки мир правды и слава благочестии” (5, 1, 2, 4), “сыны царства” (стих 6). Св. Иоан Дамаскин, съставител на пасхалния канон, при написване 2-ри тропар от 8-ма песен: “Возведи откресть очи твои, Сионе”, навярно, имал предвид Варух 4:36; 5:5 и Исаия 60:4.

Общ смисъл на пророк Варуховата книга

Книгата на пророк Варух, служеща като допълнение или прибавка към книгата на пророк Иеремия, съдържа в себе си историческо доказателство за точното изпълнение на пророчествата на последния. Пророк Иеремия, както знаем, предсказал на евреите, че пленът за тях ще бъде не само наказание за нечестието, но и средство за тяхното нравствено изправяне, че те в плена ще съзнаят своята виновност пред Бог, ще се разкаят за своите предишни грехове и ще се обърнат към Бог с молитва за помилване, което и ще получат. Книгата на пророк Варух представя фактическо свидетелство за тази велика нравствена промяна към добро при евреите във Вавилон, както предсказал пророк Иеремия, и оправдава пътищата на божествения Промисъл, който в чужбина с бича на покорителите достигнал изправянето на евреите, станали недостъпни в отечеството за увещанията и наставленията на пророците. Във вавилонския плен евреите съзнали, че изгубили своето отечество по собствена вина и че избавянето от този плен е възможно само чрез покаяние и изправяне; те захванали да молят Бог за милост, като подканяли към такава молитва и останалите в татковината съотечественици. Чрез сърдечно разкаяние те станали достойни за Божиите милости, поради което получили обещание за освобождение от плена и за нови още по-велики милости, когато Сам Бог ще се яви на земята, ще поживее между хората, ще ги избави от греховете, ще основе Своето вечно царство и ще ги приеме в него като синове.

_____________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на Книга на пророк Варух, на руски език и св. пророк Варух (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация –https://wp.me/p18wxv-dIH