Христо Попов
Пророк Варух (от еврейски благословен), по свидетелството на неговата книга, бил син Нириин, син Маасеев, син Седекиин, син Аседеев, син Хелкиин (1:1). Преброяването на прадедите до петото поколение, според Йосиф Флавий, говори за неговия знатен род. Действително, брат му Сарей при царя Седекия заемал висока длъжност – началник на даровете, тоест ръководещ събирането на данъците (Иеремия 51:59). Варух бил ученик, другар и помощник на пророк Иеремия. В 4-тата година от царуването на Йоаким той записал от устата на Иеремия пророчествата на последния и ги прочел в храма на народа; в следната година той съставил нов екземпляр от тях, понеже първият бил изгорен от Йоаким (Иеремия 36:1-2, 22, 32). Заедно със своя учител той бил преследван от съвременниците и понякога се е оплаквал от своята съдба (Иеремия 36:19-26; 43:3; 45:2-3). След превземането и разрушението на Иерусалим Иеремия, по свидетелството на Йосиф Флавий, издействал свобода и на Варух, който заедно с Иеремия останал в Юдея до убиването на Годолий, а после с него се преселил в Египет (Иеремия 43:6-7), където останал до смъртта на своя учител. След смъртта на Иеремия той пътешествал във Вавилон, където, по предание и умрял в 12-тата година след разрушението на Иерусалим. По друго предание, той се завърнал от Вавилон и умрял в Египет. Паметта на св. пророк Варух църквата празнува на 28 септември.
Произход на книгата. Време, място и цел на нейното написване. Отношението ѝ към книгата на пророк Иеремия и нейното неканонично достойнство
В надписването на книгата се говори, че когато юдеите, отведени във Вавилон от Навуходоносор още при първите преселения, узнали за превземането и разрушението на Иерусалим и за изгарянето на храма, в 5-тата година (от разрушението на Иерусалим) те решили да изпратят в Юдея на своите съотечественици, които били оставени за разработване на земята, заедно със събраните пари и свещените съсъди, послание или писмо. Последното написал пророк Варух от лицето на вавилонските пленници; той го прочел, в присъствие на пленения цар Йехоний, на всички живеещи във Вавилон юдеи и след това го изпратил по назначение. Това, именно, писмо и съставя “книга на пророк Варух”. Скръбното известие за разрушението на Иерусалим пленниците узнали по-рано, но парите и писмото са отправени в 5-тата година, защото в тази година пристигнал от Египет пророк Варух, който, като живял известно време след разрушението на Иерусалим в Юдея, могъл подробно да съобщи за печалната участ на своите едноплеменници в отечеството и да разположи пленниците към пожертвования в тяхна полза. По такъв начин, повод за написване книгата било пристигането на пророк Варух от Египет във Вавилон. Книгата е написана във Вавилон, в 5-тата година от разрушението на Иерусалим. Понеже юдеите във Вавилон още скърбели за разрушението на техния свят град и храм и понеже книгата първо била прочетена на тях, а после била изпратена в Юдея, то целта на написването ѝ била – да утеши и едните, и другите юдеи, тоест както намиращите се в плена, така и останалите в отечеството. От съдържанието се вижда в какво пророкът полага утешението за евреите. Той показва, че бедствията, които постигнали тях, не са следствие на окончателното им отхвърляне от Бог, а са само временно наказание за греховете на цял ред поколения от народа, че юдеите, поради това, трябва да се съкрушават не за плена, а за своите грехове, че след време Бог ще освободи народа от плена и за Иерусалим ще настъпят славни времена, когато Бог слезе на земята и се въплъти. Понеже книгата първоначално била прочетена на юдеите във Вавилон и се предназначавала за четене в храма във време на народните събрания, като ръководство към истинско покаяние (Варух 1:3; 4:14), то, очевидно, първоначално била написана на еврейски език. Но първоначалният еврейски оригинал е изгубен и до наше време тази книга е запазена само на гръцки език и в преводите, направени от гръцката Библия.
Макар книгата несъмнено и да е написана от пророк Варух, но отците на Църквата привеждат от нея изречения под името на Иеремия (например Василий Велики, Иоан Златоуст, Амвросий, Августин). В 60-тото правило на Лаодикийския събор, в посланието за празниците на св. Атанасий Велики и в 4-те огласителни поучения на Кирил Иерусалимски тя направо се съединява с книгата на пророк Иеремия; даже паримията от тази книга в навечерието на Рождество Христово (Варух 3:36-4:5) се чете под името на Иеремииното пророчество, и пророчеството на Варух за въплътяването на Бог (3:36-38) в кондака на пророк Иеремия се приписва на последния. Това се обяснява с близостта на пророк Варух към пророк Иеремия, близост на ученик към своя учител. Като ученик на пророк Иеремия, близко и добре запознат с неговите пророчества, Варух в своята книга повтаря не само мислите, но даже самите изрази, срещащи се в книгата на неговия учител (срв. Варух 1:12; Иеремия 29:7; Варух 2:23; Иеремия 7:34; 25:10; Варух 2:24; Иеремия 8:1; 29:19; Варух 2:2; Плач Иеремиев 4:10). Поради близостта на тази книга към Иеремиевите пророчества, някои от отците (Атанасий Велики, Кирил Иерусалимски), са я смятали даже за каноническа. Но каноническо достойнство тя няма, понеже отсъства от еврейската Библия. Блажени Иероним я смята за неканоническа.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 