Христо Попов

В еврейската Библия тази книга се е наричала “Еха” (как, по какъв начин), по първата дума, с която започва; но по-късно равините я нарекли “Кинот” (плачевни песни), по нейното съдържание. В превода на 70-те тя се нарича “Θρη̃νοι Ιερεμίου” (плач по умрелите, плачевни песни на пророк Иеремия), а в славянската Библия – “Плач Иеремиев”. Книгата, наистина, съдържа пет плачевни или погребални песни, в които пророкът оплаква загиването на Иерусалим от халдеите. Но в гръцката и славянската Библии, освен този надпис, посочващ на автора, за какъвто всякога е бил признаван пророк Иеремия, има и друг такъв, по-странен: „И бысть, повнегда в плен отведен бе Исраил, и Иерусалим опустошен бяше, сяде Иеремия пророк плачущ, и рыдяше рыданием сим над Иерусалимом”. Този надпис, служещ като израз на древното църковно предание, освен за името на писателя, ясно говори още за времето, когато била написана книгата и за нейния предмет. Книгата е написана в онова време, когато Израил бил откаран в плен и Иерусалим бил опустошен, което се потвърждава и от нейното съдържание. Освен това, съдържанието на книгата свидетелства, че тя е написана под живото впечатление от извършилите се събития: писателят така живо рисува ужасите на обсадата и разрушението на Иерусалим, както и жестокостите на победителите, като че ли всичко това ставало пред очите му. От пророческата книга на Иеремия знаем, че военачалникът Навузардан, по заповед на Навуходоносор, освободил пророк Иеремия от окови и, като го снабдил с храна и дарове, предоставил му свобода да живее в Юдея; пророкът се заселил в Масифат, където живеел заместникът Годолий, поставен от вавилонския цар за началник над останалите юдеи (Иеремия 40:1-6), и тук прекарал няколко месеца до своето неволно заминаване в Египет. В това, именно, време Иеремия и ходел от Масифат на иерусалимските развалини и там, имайки пред очи разрушените порти на Иерусалим, запустелите улици и посърналите лица на останалите жители, проливал сълзи и съставил своята книга Плач. В онова време и други благочестиви юдеи посещавали с плач Иерусалим, носейки дарове и тамян. Вероятно, в опустошения и ограбен храм живеели тогава някои свещеници и извършвали там служение (Иеремия 41:5).

Особеност във външната форма на изложението ѝ

Книгата Плач Иеремиев е поетично съчинение, по своята форма единствено в Библията. Тя се състои от 5 глави; от тях първите четири са изложени в алфавитен акростих, тоест всеки стих на главата започва с буква от еврейския алфавит в азбучен ред, и числото на стиховете съответства на количеството на буквите. Последната глава (5-та) губи формата на алфавитен акростих, но количеството на стиховете ѝ е равно на числото на буквите от еврейския алфавит, тоест 22. Освен това, третата глава има на всяка буква от алфавита по три стиха и в нея, по такъв начин се съдържат 66 стиха. В алфавитен акростих са написани още Псалом 36 и 118. По мнението на блажени Августин, такова разположение на стиховете представя от себе си един древен вид високо, макар и своеобразно, народно творчество, с което свещениците си служели за измерване и поддържане висотата на своето религиозно чувство.

Преглед на нейното съдържание с някои обяснения

По предмета на съдържанието си книгата Плач представя от себе си скръбна песен (елегия), в която пророкът оплаква опустошението на Иерусалим. Всичкото ѝ съдържание се дели на 5 глави, от които всяка може да бъде разгледана като особена песен.

Глава 1-ва

Тук, както и в следващата глава (2-ра глава), се споменава за някои сърцераздирателни обстоятелства при нахлуването на неприятеля в Юдея и при откарването на народа в плен, особено във време на трите първи преселвания, от които първото е било в 4-тата година на Йоаким (Даниил 1:1; Иеремия 25:1), второто – в 11-тата година на същия цар (2 Паралипоменон 36:6-7), а третото – при Йехоний, три месеца след второто (4 Царства 24:15-16). Пророкът описва бедственото състояние на Иерусалим след завоюване на страната от Навуходоносор до самото разрушение на Иерусалим. Царственият град станал данник (васал) на страшен завоевател, и всички негови приятели (съседни народи) станали негови врагове. Юдеите паднали в тежко робство и се отвеждат в плен между езичниците. Останалите в Иерусалим горко плачат, особено свещениците, понеже не отиват в Сион богомолци през празниците, а езичниците се вмъкват за грабеж в самото светилище. Спомняйки си миналите щастливи дни, сега Иерусалим, наказан от Бог за своето крайно нечестие, пролива горчиви сълзи и жалко вика: “погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!” (стих 1-11). След това пророкът олицетворява самия Иерусалим и от негово лице се обръща към минаващите, тоест към съседните народи, с пожелание те да избегнат тази негова печална участ, като обяснява нейните причини, и моли Бог милостиво да погледне на неговото жалко състояние и да отмъсти на враговете (13-22).

Стих 3. Тук се указва на това, че едни от юдеите, притеснявани и поробвани (ради смирения своего и ради множества работы) от своите врагове, сами почнали да се изселват от Иерусалим (преселися Юда) и се поселили между езичниците (седе во языцех), но не намерили спокойствие, а други пък насила били откарани в плен. Стужающих – притеснителите. Тук така са наречени онези езичници, от които юдеите чакали помощ и които, страхувайки се от вавилонзините, се отрекли от тях (гледай стих 2) и сами взели да ги притесняват. Стих 7. Дни смирения своего и отриновений своих – дните на унижението и отстъпването от Бог, тоест падането в идолопоклонство и нечестие. Стих 8. Грехом согреши – тежко съгреши. Стих 9. Не помяне последних своих – не размисли за своето бъдеще. Стих 15. Точило истопта – обезсили, строго наказа, порази (срв. Исаия 63:3). Стих 16. Очи мои излиясте воду – очите ми проливат сълзи като вода. Стих 19. Любите ли моя – моите съюзници; оскудеша – умряха (от глад).

Глава 2-ра

В тази глава пророкът описва бедствията на Иерусалим във време на последната обсада и началото на разрушението. Бог в Своя гняв помрачил славата на Израил: светия град предал на разрушение, а неговите жители – на смърт. Той не пощадил даже Своето жилище – храма, а го предал в ръцете на враговете. Не останали у Израил свои царе и князе, свои закони; прекратили се и откровенията на пророците, и това потопило всички в дълбока скръб (1-10). Очите се изтощили от сълзи, сърцето е възмутено при вида, как кърмачета деца умират на ръцете на майките си от глад. Пророкът се обръща към Иерусалим и го съветва да търси милост от Бог, да плаче денем и нощем пред Него с думите: погледни, Господи! възможно ли е, майките и момците да падат по улиците, а труповете на старците и младите да лежат по площадите (11-12)?

Стих 1. Подножия ногу Своею – Божие подножие се нарича цялата земя (Исаия 66:1), но в този стих така е наречен Иерусалим или, по-точно, иерусалимския храм. Стих 2. Вся красная – всичко, що служи за украшение на Израил. Стих 5. Умножи смирена и смирену – умножи в Иерусалим числото на угнетените мъже и жени (смирена, тоест мужа, и смирену, тоест жену). Стих 9. Несть закона – не съществуват вече законите (граждански), по които евреите досега се управлявали, защото вавилонзините им наложили своите закони. Думите “не видеша видения от Господ” говорят не за съвършеното прекратяване на пророческото служение между евреите (то се е продължавало през целия 70-годишен период на плена, даже, и след него), но за прекратяване през времето на плена на пророческите откровения собствено в Иерусалим. Стих 10. Иерусалимските стареи седят на земята, като си посипали главите с пръст и се облекли във вретища (дреха за жалейка и покаяние), понеже погребали (низведоша в землю) най-знатните (старейшини), иерусалимски девици. Стих 11. Вместо “излияся слава моя” в еврейския текст стои – сърце ми се къса. Стих 12. Внегда разслабленным быти им… – когато те (децата) отслабнали, като ранените на градските улици, и когато издъхвали в обятията на своите майки. Стих 15. Позвиздаша – подсвиркваха. Стих 19. В начале стражбы твоея – в началото на всяка стража през нощта. Първоначално евреите делели нощта (както и гърците) на три части (гледай Съдии 7:19), наречени стражи, като смятали по четири часа във всяка; а после, по примера на римляните, почнали да я делят на четири стражи, по три часа във всяка (Лука 12:38; Матей 14:25; Деяния на светите апостоли 12:4). В начале всех исходов – в началото или в края (по ъглите) на всяка улица. Стих 20. Отребление сотвори повар – от смет направи ястие готвачът. Стих 21. В ден гнева твоего сварил еси, тоест си ни приготвил ядене. Това ужасно действие се приписва на Бог в този смисъл, че ужасният глад, който принудил обсадените да употребяват за ядене човешка плът, постигнал Иерусалим по Божие допускане. За това ужасно бедствие предсказал още пророк Моисей (Второзаконие 28:53-57). Стих 22. Призвал еси яко ден празника пришельствия моя (παροικίας μου) – съседствата ми, тоест моите врагове, които живеят в съседство с мене, окрест – свикал си отвред като на празник моите съседи врагове. В еврейската Библия: “свикал си моите ужаси”.

Глава 3-та

Изобразявайки своите собствени бедствия през време на обсадата и разрушението на Иерусалим, пророкът тук представя на народа ръководство, как трябва последният да се държи във време на нещастията. Той припомня, как в своите бедствия се обръщал с молитва към Господ, и молитвата му е давала сила за търпение; той се е надявал, че не напълно е оставен от Божията милост, понеже щедростта на Господ е нескончаема, че бедствията ще принесат полза на човека в онзи случай, когато те се пренасят безропотно, с готовност и съзнание, какво те са изпратени за греховете на човека по Божия съд: Бог никога не желае да обвинява човека несправедливо. След това пророкът се обръща с нова молитва към Бог Той да накаже враговете му според делата им (1-66).

Стих 1. Нищету – бедствено пложение. С думите от 2-ри и 6-ти стихове пророкът посочва на своето затваряне в тъмница. Стих 6. Яко же мертвыя века – като отдавна умрелите. Стих 10. Медведь – мечка; приседяй ми – седнал в засада против мене. Стих 11. Упокои мя – свърши с мене, доведе ме до погибел. Стих 13. Лядвия – кълки; тул – колчан (кутии за стрели). Стих 20. Стужит – мъчи ме, притеснява ме. Стих 22 и 23. Юдеите не са загинали окончателно (не погибохом), защото Божиите милости всяко утро (во утриих) биват нови, се възобновяват (новая во утрих). Основавайки на това своята надежда, пророкът и се моли сред своите нещастия: “Ти, Който оставаш всяко утро (во утриих) неизменно милостив, Господи, помилуй ме!, велика е вярата ми в Тебе (много есть вяра Твоя). Стих 27. Благо есть мужу, егда возмет ярем (когато понесе бедствия) в юности своей, понеже егоже любить Господь наказует биет же всякаго сына, егоже приемлет (Притчи Соломонови 3:12; Иов 5:17-19). Стих 29. Положит в прахе уста своя – своите думи ще счита за прах, за нищо, тоест смирено ще съзнае безполезността на роптаенето в бедствията и ще замлъкне. Стих 45. Сомжити очи мои, и отринути, положил еси нас посред людей – Ти си ни отхвърлил и си ни поставил в такова лошо положение пред народите, че очите ни от страх се затварят, не могат да гледат на това. Стих 49. Погрязне – се изля, изтече. Стихове 53 и 55 показват, как пророкът бил заключен в подземна яма в дома на Йонтан. Стихове 62-63. Поучение – хитрости; седение – засада, востание – открито нападение.

Глава 4-та

В четвърта глава пророкът оплаква окончателното разрушение на Иерусалим, станало в 11-тата година от царуването на Седекия, и посочва, че причина за това послужили греховете на лъжепророците и свещениците, които докарали към гибел и народа. В разрушението на Иерусалим той вижда Божия съд, който сега се е завършил и след който ще настане спасение. Нека едомяните и, въобще, враговете на евреите знаят, че след извършване съда над евреите Бог ще посети и тях със Своя гняв за всичките им беззакония и нечестие (1-22).

Стих 3. Тук пророкът метафорично изразява мисълта, че сред общите бедствия майките захвърлили своите собствени кърмачета деца, както това прави някога камилската птица в пустинята със своите птичета (якоже птица в пустыни), така че, нямало кой да накърми тези нещастни деца. В еврейския текст този стих е по-ясен: “Дори и зверовете (змиене) подават ненка и кърмят своите малки (скимни – малки лъвчета и, въобще, малките при дивите животни), а дъщерята на моя народ стана жестока (в неисцеление) “като камилска птица”. За ясност на славянския текст, трябва думата “дщерей“ да се замести с “дщи”. Стих 6. Не побольша – не се трудиха, над разрушението на Содом не се трудиха човешки ръце. Стих 7. Чермны – червени; усечение – очертание, външен вид. Стих 10. Руце жен милосердых сварша дети своя – ръцете на любящите (своите деца) жени свариха за ядене своите собствени деца. Това показва какъв ужасен е бил гладът в Иерусалим (свр. 2:11-12, 20-21). Стих 17. “Още преди, като бяхме самостоятелен народ (еще сущым нам), бяха се изтощили очите ни от това, че напразно гледахме и чакахме да ни помогне народ, който не бе в сила да ни спаси от враговете. Пророкът намеква на онова обстоятелство, когато юдеите напразно очаквали помощ от египтяните (срв. Иеремия 2:35-37). Стих 20. Дух лица нашего помазанный Господь ят бысть в растлениях их в българската Библия е: “Духът на живота ни, помазаникът Господен, е уловен в техните ями”, тук е думата за царя.

Глава 5-та

Тази глава в славянската Библия се надписва: “молитва Иеремии пророка”. Този надпис отговаря на съдържането: пророкът от лицето на целия народ моли Бог, Той да обърне внимание на поруганието и крайното бедствие, на които бил подложен народът (1-18), и да го помилва (19-22).

Стих 6. Египет даде руку – Египет подаде ръка, ала не сполучи да окаже помощ на евреите, с което засили враговете; Ассур в насыщение их – даваше прехрана на враговете (халдеите). Стих 8. Раби обладаша нами – роби тук са наречени халдеите, а у пророк Исаия така се наричат всички въобще езичници (Исаия 43:7), в този смисъл, че, по сила на синайския завет, езичниците трябва да бъдат роби на евреите (Изход 19-та глава). Стих 11. Смириша – опозориха. Стих 12. Старейшины не прославиша – към стареите не указаха почит. Стих 13. В кладе – в окови. Стих 14. Старцы от врат оскудеша – прекратиха се събранията на старците при градските порти. Стихове 19-20. Пророкът нарича Бог вечен и неизменен и в това като че ли покава основанието на своята молитва за помилване на юдейския народ. Той като че ли така говори: нали Ти, Господи, и сега, когато наказваш, оставаш Си такъв милосърден и справедлив, какъвто бе преди, защото Ти, като вечен (во веки вселишися, престоль Твой – в род и род), не се изменяш, – за какво забравяш нас и ни оставяш за дълго време?

Книгата Плач по своето съдържание се отнася към учителните книги на Стария Завет и ако е поместена в Библията в числото на пророческите книги, то поради това, че тя се счита за една с книгата на пророк Иеремия; в еврейската църква я отнасяли към разреда на Кетувим (“Агигографи” – Писания), а не Невиим – Пророци. Като учителна книга, тя научава, че бедствията и нещастията се изпращат от Бог за нашите грехове, затова тях трябва да понасяме със съкрушение за самите грехове, с търпение, с молитва за помощ и помилване от Бог.

Иеремиино послание. Произход на посланието

Иеремиевото послание се започва с тези думи: списание послания (α̉ντίγραφον ε̉πιστολη̃ς – препис от посланието) ко отведимым пленником във Вавилон (от гръцки текст – към онези, които щели да бъдат откарани във Вавилон, в качеството на пленници) от царя вавилонскаго, еже посла Иерусалимиа, возвестити им, якоже повелено бысть ему от Бог. Тоест, това послание е препис от първоначалния екземпляр или от автентичното послание, изпратено, по Божия заповед, от пророк Иеремия на онези, които щели скоро да бъдат откарани в плен. Въпреки това ясно надписание, посланието не може да принадлежи на пророк Иеремия и, ако то се надписва с неговото име, съставителят направил с цел това, защото с името на пророк Иеремия да придаде значение на своето писание, както са постъпили съставителите на 2-ра и 3-та книга на Ездра и на Премъдрост Соломонова. Че то не може да принадлежи на пророк Иеремия, това се вижда от следното:

1)Това послание го няма в еврейската Библия; значи, юдейската църква до завършване на канона или съвсем го е нямала, или не го е смятала за боговдъхновено. Ако то бе писание на пророк Иеремия, тя би го присъединила към свещения канон, както това направила с посланието, изпратено във Вавилон и съдържащо се в 29-та глава на неговата книга.

2)В гръцката Библия то се е съхранило не във всички кодекси, а в които се намира, заема неустоийчиво място: ту се помества след Иеремиев Плач и пред книгата на пророк Варух, както е в славянската Библия, ту пред книгата на пророк Иезекиил, като последна глава на книгата на пророк Варух, както е във Вулгата. Това показва, че 70-те преводачи не са го имали (иначе, то би същестувало във всички гръцки кодекси на Библията и в преводите, направени от нея, и би заемало определено място), и то е влязло в състава на Библията по-късно, след появяване превода на 70-те; така че, онези, които го внасяли в своето издание на Библията, се затруднявали да му дадат определено място.

3)Съдържанието на това послание и сравнението му с каноническата книга на пророк Иеремия ясно показва, че то не принадлежи на пророка. Както се вижда от надписанието, посланието се е предназначавало за юдеите, които щели да бъдат откарани във Вавилон като пленници от Навуходоносор. Такова назначение на посланието се явява излишно, защото пророк Иеремия по-скоро би постигнал целта със своята жива устна реч, отколко с написването на това послание. Изложението на посланието съществено се отличава от изложението на Иеремиевите пророчества: то няма онова свещено величие на речта, което дишат тези пророчества. Така например, пророк Иеремия (глава 10:1-16) провежда жив контраст между нищожеството на идолите и могъществото на Иехова в блестящи образи и обрати, тогава когато – в Иеремииното послание (7-71) този контраст съвсем го няма и речта е монотонна, образите бледни.

4)Никой от древните църковни писатели не смята това послание за каноническо, а навсякъде то се причислява към апокрифните книги. Макар в книгата на пророк Иеремия и да се споменава за послание, отправено от Иеремия към преселниците във Вавилон, но съдържанието на онова послание, подробно изложено в книгата на пророк Иеремия (29:1-32), съвършено не прилича на съдържанието на разглеждания препис от посланието. Свидетелството на втора Макавейска книга (2:1-3), че в записките на пророк Иеремия е заповядано на преселяваните юдеи, те, гледайки на златните и сребърни кумири и на техните украшения, да не се заблуждават със своите мисли[1], както се говори и в Иеремииното послание, – от една страна, и сходство на това послание с книгата на Варух – от друга, довежда до заключението, че, вероятно, този Иеремиев ученик в това послание е възпроизвел някои устни, домашни или частни наставления на своя велик учител към юдеите, откарвани в плен, с цел да ги предпази от идолослужението, към което те били така склонни в своето отечество. Допуснатите в изложението ораторски преувеличения, – например седемдесетгодишния плен е наречен седмородов (стих 3) за изобразяване на неговата тежест и продължителност – неупотребителни в каноническите книги и срещащи се в книгата на Варух (3:34; 5:8), подкрепят донякъде това заключение. Косвено потвърждение на това може да служи и обстоятелството, че в латинския превод Вулгата, това послание не е сложено отделно, както в 70-те, а съставя шеста и последна глава в книгата на пророк Варух.

Забележка. Някои от изследователите, спирайки се върху обстоятелството, че това послание не било известно на 70–те преводачи (следователно, се появило по-късно от 278 година до Рождество  Христово) и първоначално било написано на гръцки език, за негов автор считат някой юдеин–елинист, който, за да подейства по–силно на съвременниците юдеи с разкриване мисълта за нищожеството и безсилието на идолите, се прикрил с авторитета на пророк Иеремия.

Съдържание на Иеремииното послание

Посланието се състои от 72 стиха и може да бъде разделено на 4 части: надписване (стих 1), встъпление (стихове 2-6), изложение (стихове7-71) и заключение (стих 72).

В славянската Библия и в руския превод в надписа: “коотводимым пленником във Вавилон”, е допусната неточност, която е в противоречие с 2-ри стих: “отведетеся във Вавилон пленени”; буквално от гръцкия текст трябва да се преведе: “към онези, които щяха да бъдат отведени пленници във Вавилон”. В българската Библия е избегнато това противоречие. Във встъплението писателят предсказва на юдеите за предстоящия плен, за дълговременното пребъдване там и за бъдещото мирно завръщане в отечеството; след това ги убеждава да не се увличат в плена от идолослужението, боейки се от идолите, а винаги да казват в ума си: “Теб лепо есть покланятися, Владыко”, като помнят, че Божият ангел ще охранява душите им.

В изложението авторът разсъждава за нищожеството и суетността на идолослужението. Той почва с процеса на приготвяне истуканите, описва състоянието им в капищата и чрез сравнения, изтъква тяхното безсилие, като повтаря начесто своята основна мисъл за идолите – яко не суть бози – че не са богове. От дърво, казва той, художникът прави езика на идолите, но те не могат да говорят; от сребро и злато им приготвят украшения като на девица, която обича накити, но тези украшения крадат жреците за собствени потребности, а понякога ги дават на блудници; идолите обличат в пурпурни дрехи, но тях самите изтребва ръжда и молец; дават им в ръцете скиптър, меч, секира, но не могат да си послужат (7-15). Очите им са пълни с прах от нозете на посетителите, жреците ги заключват като затворници, за да ги предпазят от крадците; запалят пред тях светилници, но те не виждат. Тяхната дървена част разяжда червей, а дрехите им изтребва молец. Почернели от дим, оцапани от прилепите, лястовиците и котките, що се катерят по тях, те нищо не чувстват (16-23). Скъпо е заплатено за тях, но те не ходят; ако паднат, сами не могат да станат. Те безчувствено пренасят вършените над тях и около тях безобразия на жреците и жените; за тях не съществува ни добро, и зло; те приличат на камък. Самите халдеи се обръщат към тях без нужното благоговение, а жените им служат с гнусно разпътство. Идолите са безсилни: те не могат да спасят себе си от унищожение и позор, не могат да дадат на страната цар, да пратят дъжд, да защитят обидения (24-54). Те са по-безсилни от царете, по-безполезни от домашните вещи. Слънцето, луната и звездите, светкавицата и облакът, огънят и вятърът, даже дивите зверове, са по-могъщи от идолите, защото са в състояние да си помогнат. Идолите могат да се сравнят само с градинско плашило или с трънак (храсти), на който накацват всякакви птици, или пък с разлагащ се труп (55-71).

След този ред доказателства за лъжливостта на езическите богове, авторът в заключение казва, че “по-добър е (от езичниците) праведният човек, който няма кумири, защото е далече от позора” (72).

___________________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Втора книга Макавейска е написана в Египет в първи век до Рождество Христово. Значи това послание във време на написване втора Макавейска книга било вече известно в Египет, откъдето, вероятно, преминало в Христовата църква.

Изображения: корица на книга Плач Иеремиев, на руски език и св. пророк Иеремия (655-586 преди Христа) оплаква разрушения Иерусалим. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dIe