Христо Попов

Описание на обсадата и разрушението на Иерусалим

Глави 36:1-43:7

Тук са описани събития от живота на пророка и историята на юдейския народ до разрушението и след разрушението на Иерусалим.

В четвъртата година от царуването на Йоаким, когато Навуходоносор събирал войски за война с фараон Нехо, пророк Иеремия заповядал на своя ученик Варух да запише всички негови речи и да ги прочете в храма. Варух прочел речите в определения от Йоаким ден за всенароден пост, но началниците му взели свитъка и го представили на царя. Последният заповядал на Юдин да го чете и, с прочитането, отрязвал късове и ги хвърлял в огъня, докато не унищожил целия свитък, а пророк Иеремия и Варух заповядал да ги хванат, но Бог ги скрил. Тогава Господ заповядал на Иеремия да напише друг свитък и да обяви на цар Йоаким, че, за изгаряне на първия свитък, неговият труп ще бъде хвърлен на дневния пек и нощния студ, и не ще да има от него потомък, седящ на Давидовия престол. Варух взел свитък и написал повторно от Иеремиевите уста всички предишни речи, изгорени от Йоаким, като прибавил към тях и много нови (глава 36). В царуването на Седекия Навуходоносор, след като държал Иерусалим в обсада 390 дни (Иезекиил 4:5), отстъпил от него и отишъл срещу египетския фараон, който с многочислена войска идвал на помощ на юдеите. Тогава Седекия и неговите приближени пратили при Иеремия да узнаят за участта на града, вероятно, като с това искали да се надсмеят на неговото предсказание за превземането на Иерусалим от вавилонците. Иеремия отговорил, че халдеите отново ще се върнат и непременно ще вземат и разрушат града; даже ако от армията на Навуходоносор останат само няколко ранени, то и сии востанут и пожгут град сей огнем. Ползвайки се от отстъпването на халдеите, пророкът искал да излезе от Иерусалим и да отиде в родното си място – Вениаминовата земя, но на градските порти бил хванат, бит и като изменник затворен в една яма на Йонтановия дом, временно обърнат в тъмница. Оттук, след завръщане на вавилонците и подновяване на обсадата, го повикал Седекия тайно и го попитал: аще есть слово от Господ? Пророкът му отговорил: есть, в руце царя вавилонска предан будеши, – и го помолил да не го праща в предишната подземна тъмница, където го очаква неизбежна смърт. Царят заповядал да го преместят в двора на стражата (в храмину темничную), където му отпускали по един хляб на ден, само да не умре от глад (глава 37). Но тук пророкът получил възможност да говори с народа и на него той обявил за превземането на Иерусалим от халдеите и за участта на неговите жители: който премине към халдеите доброволно ще остане жив, а който остане в града, ще загине от меч, глад и морова язва. Началниците на народа, недоволни от тези предсказания на Иеремия, със съгласие на царя, го хвърлили в един дълбок кладенец. От такава жестокост бил възмутен даже евнухът Аведемелех, етиопянин; той изпросил от царя позволение да извлече пророка от ямата и, както по-рано, да го сложи в двора на стражата. Оттук Седекия отново повикал при себе си пророка и искал неговия съвет – как да постъпи. Иеремия му отговорил, че ако доброволно се предаде на Навуходоносоровите князе, той ще остане жив и градът няма да бъде изгорен; ако не те ще изгорят града и царят ще падне в техни ръце. Седекия, който с клетва преди това обещал на пророка, че ще изпълни неговия съвет, помолил го никому да не говори за своята беседа (глава 38). В четвъртия месец на 11-тата година от царуването на Седекия Навуходоносор превзел Иерусалим. Седекия се опитал да се спаси чрез бягство, но бил хванат и доведен при Навуходоносор, който пред неговите очи избил всичките му деца и велможи, а на него самия избол очите и, окован, го отправил във Вавилон. Дворците и домовете на Иерусалим били изгорени, стените разрушени, жителите избити, а отчасти откарани в плен. Само незначителна част бедняци била оставена в юдейската земя. Пророкът получил свобода от Навуходоносор и позволение да живее, където иска. На Авдемелех, който го спасил от кладенеца, той предсказал безопасност посред всеобщите бедствия (глава 39). С разрешение на Навуходоносор, Иеремия останал в Юдея под покровителството на Годолий, който бил поставен началник на страната. По интригите на амонитския цар, Годолий бил убит от Исмаил, потомък на юдейските царе. Юдеите, опасявайки се – да не би вавилонзините да им отмъстят за смъртта на Годолий, решили да избягат в Египет, като попитали предварително пророка за Божията воля (глави 40 и 41). Желаейки да узнаят тази воля, те се заклели, че ще я изпълнят. Пророкът им отговорил, че те, ако останат в Юдея, няма да видят вавилонска войска и няма да гладуват; а ако отидат в Египет, ще загинат от меч, глад и мор. Но юдеите презрели Божието слово и избягали в Египет, като отвели със себе си в Тафнас самия пророк Иеремия и неговия ученик Варух (глави 42:1-43:7).

Пророчески речи към юдеите в Египет

(Глави 43:8-44:30)

В Тафнас пророкът, по заповед Божия, избрал големи камъни, заровил ги в земята пред вратите на фараоновия дворец и обявил на евреите, че на тези камъни Навуходоносор ще постави своя престол, когато дойде в Египет. След това Иеремия изобличавал своите съвременници в пристрастие към идолослужение и в това, че те не се вразумяват от наказанието, което понесли за това в отечеството. На това някои отговорил, че няма да престанат да служат на идолите, понеже, докато се покланяли на тях, били щастливи; а, когато, по настояване на пророка, престанали да им служат, започнали да изпитват във всичко недостиг. Иеремия им възвестил за това от лицето на Бог, че те ще загинат в Египет, че само някои бежанци ще оцелеят и ще известят в отечеството за тяхната погибел, а знамение на това ще послужи предаването на фараона Вафрий в ръцете на Навуходоносор (глави 43:8-44, 40). По свидетелството на Йосиф Флавий, Навуходоносор покорил Египет 5 години след разрушението на Иерусалим.

Втора част

Пророчески речи за участта на езическите народи

Глави 46-51

1)За египтяните (глава 46). Пророчеството е произнесено в 4-тата година от царуването на Йоаким. Пророкът припомня, как била разбита непобедимата дотогава египетска войска при Кархемис от Навуходоносор и изобразява завоюването на Египет от последния, което се е започнало 5 години след разрушението на Иерусалим и се съпровождало със страшни опустошения. В заключение, пророкът утешава, че Египет напоследък ще бъде населен, както в предишните дни, а за успокоение на евреите говори от лицето на Бог: сотворю скончание во всех языцех, в няже извергох, тя же не сотворю оскудети – Аз ще изтребя всички народи, при които те изгоних, но тебе няма да изтребя.

2)За филистимяните (глава 47). Пророчеството е произнесено преди разрушението на Газа от фараона. Многочислена, като вода всепотопяваща, войска от север, тоест войската на Навуходоносор, ще разори Тир, Сидон, Газа, Аскалон и цялото морско прибрежие.

3)За моавитяните (глава 48). Този смел и храбър народ, който винаги страстно обичал своето отечество и неизпитал робство, ще се подхвърли на губителна война, разорение, политическо унижение и откарване в плен, от който ще се завърне “в последние дни”, тоест във времената на Месия. В тази реч никак не се споменава за Навуходоносор, поради което изпълнението на пророчеството може да се отнесе към походите на вавилонските, персийските и сирийските царе.

4)За амонитяните (49:1-6), 5) за идумеите (49:7-22), 6) за Дамаск (49:23-27), 7) за кидаряните или аравитяните (49:28-33), 8) за еламитяните (49:34-39).

На всички тези народи се предсказва опустошение и плен от Навуходоносор. Само на амонитяните и еламитяните се дава надежда за освобождение от плена “в последние дни”.

И 9)За вавилонците (глави 50 и 51). Пророкът заповядва да известят по цялата земя радостната новина, че Вавилон е превзет от северен народ (от персите и мидяните), боговете му Вил и Меродих са съборени и всички пленници са се разбягали по совите страни. Такава съдба е постигнала Вавилон за неговата война против Израилевия Бог, за неговата гордост и жестокост към победените. Той ще бъде жилище на диви зверове, ще заспи и никога не ще се пробуди. Вавилонският цар сам ще падне в плен. Накрая се указва способът за обявяване на това пророчество във Вавилон, именно: след възнасяне молитва към Бог, да се прочете свитъкът, да се привърже към него камък и да се хвърли в средата на Ефрат с думите: тако потопится Вавилон и не востанет от лица зол – така ще потъне Вавилон и няма да се повдигне от бедствията, които ще го постигат. Глава 51-ва се завършва със забележката: даже до зде словеса Иеремиина – дотук са речите на Иеремия.

Заключение

Кратка история за разрушението на Иерусалим

Глава 52

Тук накратко се излага историята на Седекиевото царуване, неговото взимане в плен, разорението на Иерусалим и на храма, посочва се броят на народа, взет в плен при падане на Иерусалим (4600 души, срв. 4 Царства 24:14), и, най-после, облекчаването участта на Йехония (славянски Йоаким) в 37-та година след отвеждането му в плен.

Въз основа на забележата в предната глава: “дотук са речите на Иеремия” (51:64), а така също и на това, че облекчаването участта на Йехония след 26 години от разрушението на Иерусалим, тоест след смъртта на пророк Иеремия, станала около 5-тата година след разорението на Иерусалим, написването на цялата 52-ра глава, напълно съгласна с последната глава от 4-та книга Царства, трябва да се припише на свещеник Ездра. Той счел за нужно да напише тази глава, като свидетелство за изпълнение на Иеремиевите пророчества за Иерусалим и юдейския народ.

Общ смисъл на Иеремиевите пророчества

Всички речи на пророк Иеремия към юдейския народ, както видяхме, носят изобличителен характер; даже и в така наречените утешителни пророчества (глави 30-33) той, преди всичко, посочва на нечестието на народа и неговите ръководители, на наказанието за това, а после вече го утешава. С един рязък, суров и грозен език в продължение на много години пророкът безпощадно изобличавал народа за пороци и нечестие, в отстъпване от Бог и нарушаване на завета с Него. Народът, обаче, не послушал гласа на пророка. Най-после, когато неговата неразкаяност и упорство станали очевидни, пророкът известява Божия съд над ръководителите на народа, като главни виновници на неговото нечестие и над самия народ. От началото пророкът възвестявал за бедствия от север, а после направо посочвал на Навуходоносор и на вавилонците, като оръдия на Божия съд и за това съветвал да им се подчинят. Но ръководителите на народа не искали и да слушат, затова и взели да преследват самия пророк. Даже когато Навуходоносоровите войски обсадили Иерусалим, народът бил уверен, че обсадата няма да бъде сполучлива, и заедно със своите управители продължавал да упорства и да върши беззакония. Когато вече изчезнало всяко съмнение в победата на неприятеля и народът, паднал в отчаяние, започнал да смята себе си безвъзвратно погинал, тогава пророкът изменил тона на своята реч и взел да обяснява, че пленът е необходим за изправяне на народа, че той ще се продължи 70 години, след което евреите отново ще се завърнат в своето отечество, ще възобновят Иерусалим и храма и, както по-рано, ще благоденстват. Нещо повече. След плена за Божия народ ще настъпят много по-добри времена, понеже тогава Бог ще изпълни Своето благо слово, дадено на него, именно: ще възстанови на Давид Обетования Потомък – Царя, Който ще спаси и оправдае Своя народ. Тогава Господ ще сключи нов вечен съюз със Своя народ, ще обнови сърцето му, ще му даде нов закон, който той охотно ще изпълнява и ще бъде милостив към неправдите.

На езическите народи пророкът предсказва окончателна гибел, като наказание за тяхната безчовечна жестокост към юдеите. Общата мисъл на пророчествата за езичниците е: сотворю скончание во всех языцех” – съвсем ще изтребя всички народи (30:11, 16; 46:28). Но предсказвайки това, пророк Иеремия същевременно и за тях посочва средства да избегнат тази гибел (12:14-17), кратко възвестява за тяхното участие в царството на Месия, като говори, че някои от тях – моавитяните (48:47), еламитяните (49:39), египтяните (46:26) и амонитите (49:6) – ще се завърнат от плена.

_____________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: Корица на книгата на св. пророк Иеремия, на руски език и св. пророк Иеремия (655-586 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dHZ