Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов

Стари Завет

Множество изследователи на аст­рологията приемат за родина на тази псевдонаука Месопотамия, където през III-тото хилядолетие преди Рождество Христово тя придобива своята идентичност като практико-теоретична мисъл за цялото тогавашно об­ществено самосъзнание. Народите с политеистична нагласа в този регион отъждествяват слънцето, луната, звезди­те и планетите с различни богове и бо­гини и вярват, че техните движения по небето се отразяват върху съдбата на хо­рата и царете. Асирийците, които зав­ладяват Северното израилтянско царс­тво през 722-721 година преди Христа, и вавилонците, които превземат Южното юдейско царство през 587-586 година преди Христа, се зани­мават задълбочено с астрология. Този интерес към небесните тела несъмнено се предава на част от покорените юдеи[1].

Едно от най-ранните позовавания на астрологията в Стария Завет е заб­раната за поклонение на звездите във Второзаконие 4:19. В този стих Бог из­рично предупреждава избрания народ срещу евентуалното служение на тварните небесни тела: „Да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небес­но войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всич­ки народи под цялото небе[2]“.

Във великия кодекс на Моисей е за­писана забраната за отдаване на всякак­ви видове вълшебства под страх от смър­тно наказание (Левит 19:31; 20:6): „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш… И ако някоя ду­ша се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обър­на лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народ ѝ“.

Старозаветните пророци водят упо­рита и продължителна борба, за да из­коренят астрологическите убеждения и свързаното с тях почитане на звездите от израилтяните. Например пророк Исаия се обръща към олицетворената от него „дъщеря Халдейска“, за да осмее „ония, които наблюдават небесата, звез­добройци и предсказвачи по новолуния“. Тяхната безполезност се доказва от фак­та, че претърпяват пълен провал и по­лучават вечно наказание от Господ: „Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него“ (47:13-14).

Пророк Исаия, като предрича ги­белта на Вавилон за неговото нечестие и пагубно занимание с магии и астро­логия, от името на Яхве с ирония казва: „Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимава­ла от младини: може би – ще си помог­неш, може би – ще устоиш. Ти си умо­рена от многото си кроежи; нека изля­зат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по ново­луния, и да те спасят от онова, що тряб­ва да ти се случи. Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка…“ (Исаия 47:12-14). Тук е на­лице пряко указание за безсилието на всички видове вълшебства пред волята и силата Божия и неминуемия край на хората, които се занимават с магия и астрология или прибягват към помощ­та на окултистите. При стълкновението на маговете с пророците и другите духоносни мъже синовете на тъмнината тър­пят поражение. Така в книга Изход (7-9) четем за това как чародеите, които се противят на Моисей, вършат много чу­деса пред фараона, но не могат да про­тивостоят на Божията сила и в края на краищата са принудени да признаят сво­ето поражение от пророка Моисей. В книга Битие (41) се разказва за тържес­твото на праведния Иосиф над египетс­ките мъдреци. Те не успяват при цялото си магическо изкуство да изтълкуват вярно съня на фараона. Пророк Даниил също многократно посрамва халдейските мъдреци и магове (Даниил 2:4-5). Всич­ко това се обяснява с факта, че синовете на светлината вършат винаги своите чу­деса и пророчества със силата Божия. Маговете и астролозите, които използ­ват изкуството на вълшебството, дейст­ват с демоничната сила и естествено търпят поражение, когато се опитват да се борят с Бога.

Пророк Иеремия също се противо­поставя на астрологията. Като говори от името на Бога, той заповядва на своя народ: „Не вървете по пътя на езични­ците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат“ (10:2). Той осъжда и някои юдеи, които се покланят на вавилонската богиня Ищар, наречена „богиня на небето“ и отъждествявана с планетата Венера. В нейна чест те кадят „в юдейските гра­дове и по иерусалимските улици“, пра­вят възлияния, месят и раздават питки с нейния образ. Когато култът към Ищар е забранен от пророка, идолопоклонниците се жалват, че оттогава са изгубили късмета си: „Търпим във всичко оскъдия и гинем от меч и глад“ (44:15-19). Тези предупреждения и забрани на про­роците са немислими, ако голям брой израилтяни не се отдават на служение на небесните тела.

Известни познания по астрономия са необходими за създаването и поддър­жането на юдейския слънчево-лунен ка­лендар. Няма съмнение, че се оказва не­възможно да се унищожат без остатък религиозните аспекти на наблюдението на звездите в древния Израил. В ръко­писите на есейската община от Кумран, съвременна на Христос, се търси тъждественост между движенията на небес­ните сфери и чертите на човешките ли­ца, между астрологията и физиономиката. Подобни идеи липсват в Стария Завет и най-вероятно са възприети под чуждо (елинско) влияние. Хората с по­добни интереси свързват пряко макро­космоса и микрокосмоса, вътрешните закони на вселената и външните харак­теристики на тялото. От научна и рели­гиозна гледна точка тези възгледи са гру­бо суеверие[3].

Нови Завет

Най-известният новозаветен па­саж, свързан с астрологията е поместен в Евангелието от Матeй (2:1-12). В него се разказва за посещението в Палести­на на влъхви или мъдреци от Изток, ко­ито чрез изчисления узнават за ражда­нето на неземен Цар. Те наблюдават и следват звезда, която ги води във Витлеем. Най-вероятно тези мъже са астро­лози от Вавилон. Евангелистът Матей съобщава за този случай не за да пре­поръча астрологията, а за да покаже, че и звездите са ръководени от Бога и в лицето на влъхвите всички народи се покланят на новородения Спасител[4].

Някои хора се смущават от въпро­са: „Ако астрологията има демоничен характер и нейното използване е грях, как влъхвите узнават времето на Хрис­товото Рождество с помощта на астро­логията?“ На този въпрос има два от­говора, които не си противоречат, а по-скоро се допълват взаимно.

Първи отговор. Причината, поради която се очаква тази звезда на Изток, се поставя във връзка с предсказанията, направени в Стария Завет. В книга Чис­ла четем: „Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звез­да от Иакова, и се издига жезъл от Израиля…“ (Числа 24:17). Пророк Исаия каз­ва: „Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе… И народите ще дой­дат към твоята светлина, и царете – към сиянието, което изгрява над тебе… те всич­ки ще дойдат от Сава, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня“ (Исаия 60:1,3,6). В псалом 71, стих 10, четем: „Царете на Тарсис и островите да­нък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат“. Пророк Даниил знае тези предсказания и не ги крие. Освен това, лично на него принад­лежи пророчество за времето на Рождеството на Богомладенеца (Даниил 9:25). Те­зи данни, които сочат събития от изк­лючителна важност (времето, мястото и обстоятелствата на Христовото Рождес­тво), са зафиксирани и старателно пазе­ни от вавилонската жреческа школа, на­чело на която стои пророк.

Втори отговор. Божият промисъл, който превръща човешката злоба в сред­ство за довеждане на Иосиф в Египет, също така дава на астрологията въз­можност да доведе влъхвите при Хрис­тос. Известно е, че Бог иска всички хора да се спасят и да стигнат до познание на истината (1 Тимотей 2:4). Може да се зак­лючи, че не благодарение на магиите и астрологията влъхвите узнават времето и мястото на Христовото Рождество, а благодарение на това, че Сам Господ им открива пътя, който смята, че е най-до­бър за тяхното спасение. Астрологията няма никаква заслуга във факта на пъ­туването на влъхвите по звездата към мястото на Христовото Рождество.

Небето и звездите са творение на Божиите ръце, което е видимо от всич­ки. Затова в определени случаи Господ посредством тях дава знамения, които предсказват важни събития в бъдещата съдба на човечеството. Така по времето на кръстните мъки на Спасителя преди Неговата смърт „настана мрак по цяла­та земя до деветия час и потъмня слън­цето…“ (Лука 23:44-45). На хората се из­вестява, че от човешки ръце е убит То­зи, Който идва да спаси човешкия род, да възвести и открие пътя на спасение­то в Царството Божие. В Евангелието също се чете, че в края на света при Вто­рото Христово пришествие „ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите“ (Лука 21:25). За разбирането на тези небесни знамения, които ще бъ­дат изпратени от Господ, не са нужни знания по астрология или тълкувания на астролози. Всеки, който е приел в сър­цето си Божието откровение, няма да се усъмни в обетованието за бъдните съ­бития.

Това тълкуване се подкрепя от св. Игнатий Богоносец, който е епископ на Антиохия и е хвърлен на лъвовете в Колизeя около 108 година. Докато е воден от стра­жата през Мала Азия до Рим, той отпра­вя седем послания до местните църкви. В посланието си до християните в Ефес (XIX, 2-3) св. Игнатий признава астрологическия характер на посещението на влъхвите и поклонението им на новоро­дения Младенец, но смята, че това съби­тие не подкрепя, а унищожава в зародиш магиите и заклинанията. Той пише: „Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звез­ди и светлината ѝ беше неизречима, и но­востта ѝ предизвика угощение, а остана­лите звезди заедно със слънцето и луна­та станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше [пръскаше] светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди]? От него се развали всяка ма­гия и всяка окова на злото изчезна; нез­нанието бе отстранено, древното царст­во се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот [срв. Римляни 6:4]. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разруша­ването на смъртта[5]“.

В други книги на Новия Завет на­мираме същото непримиримо отноше­ние към всички видове чародейства, както в Стария Завет и същата постоянна победа на Божията сила при сблъсък с чародейството. Апостол Павел изгонва духа прорицател от една слугиня, пред­ричаща бъдещето (вж. Деяния на светите апостоли 16:18). Той прави това, въпреки че тя открива ис­тината, като върви след апостолите и говори, че те са раби на Всевишния Бог, които откриват пътя на спасението. Но апостолът не желае да чуе истината от нечистите бесовски уста, като дава с то­ва пример на отношение към демоните, които понякога откриват очевидното. Защото зад това стои само желанието им да ни въвлекат в общение с цел да спечелят доверието ни, а след това да ни погубят. Апостол Павел също наказ­ва със слепота магьосника Елима, кой­то се противи на евангелската проповед и се опитва да отклони хората от истин­ската вяра (Деяния на светите апостоли 13:8-11). И накрая от книга Деяния на светите апостоли ние научаваме за това, че под въздействие­то на успешната Павлова проповед в Ефес хората, „които правеха магии, ка­то събраха книгите си, горяха ги пред всички“ (Деяния на светите апостоли 19:19). По този начин те се отричат от връзката си с бесовете и засвидетелстват несъвместимостта на вярата в Христа и чернокнижието.

Същевременно трябва да се под­чертае, че св. апостол Павел е запознат с античната астрология, която тогава е част от обществената култура, препода­ва се в образованието и се поддържа чрез обреди и заклинания. Той се интересува повече от самия факт на злото, отколкото от неговите причини, затова не трябва да се учудваме, че използва тер­минологията на астрологията. За него астрологическите сили са така тясно свързани с „началствата“ и „властите“, че не е възможно да се прави разлика между тях. Той настоява, че всяко зло ще бъде победено от Христос независи­мо каква е неговата причина и незави­симо с какви термини се описва от хо­рата. Вероятно за него е също толкова суеверно да се вярва в астрологически сили, колкото и да се почитат „началст­ва“ и „власти“. Според неговите разби­рания олицетворените небесни тела и де­моничните сили първоначално са сът­ворени еднакво добри от Бога, но те от­падат от Него и съблазняват хората да им се подчинят.

Св. апостол Павел включва астро­логическите влияния в гамата от духов­ни сили, които са подчинени на Хрис­тос. Тук особено изпъква пасажът от пос­ланието до Римляните: „Аз съм уверен, че ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили (archai), ни настояще (enestota), нито бъдеще (mellonta), ни ви­сочина (hypsoma), ни дълбочина (bathos),нито друга някоя твар ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ“ (8:38-39). Терми­ните hypsoma и bathos са известни тех­нически термини в астрологията и оз­начават най-високата и най-ниската точка (апогей и перигей) на траектори­ята на една планета. Същото значение имат астрологическите термини hypso­mata и tapeinomata в „Моралните“ на Плутарх[6]. Повечето екзегети на Новия Завет се съмняват, че апостол Павел знае истинското значение на тези термини. Други обаче са на противоположното мнение, защото едва ли той е събрал слу­чайно на едно място толкова много астрологически понятия[7].

Другите „астрологически“ откъси в посланията на апостол Павел са след­ните:

1.„Докле бяхме невръстни, бяхме поробени под стихиите на света“ (ta stoicheia tou kosmou) – Галатяни 4:3;

2.„Как се връщате пак към не­мощните и оскъдни стихии и искате пак изново да им служите? Тачите дни, ме­сеци, времена и години“ – Галатяни 4:9-10;

3.„Гледайте, братя, да ви не увле­че някой с философия и с празна изма­ма според човешкото предание, според стихиите световни (ta stoicheia tou kosmou), а не според Христа“ – Колосяни 2:8;

4.„Ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живее­щи в света допускате да ви налагат пос­тановления…?“ – Колосяни 2:20.

Тази образност донякъде напомня за изразите в апокрифния Завет на Со­ломон, съставен вероятно в юдейска сре­да през III-ти век след Рождество Христово. Петер Буш неубе­дително смята, че този магически на­ръчник е християнско произведение от IV-ти век[8]. Злите духове, които разговарят със Соломон, се представят с думите: „Ние сме З6-те стихии (stoicheia), светов­ните господари (kosmokratores) на тъм­нината“. А техният водач направо зая­вява, че e олицетворен астрологически термин: „Аз съм първият декан на зо­диакалния цикъл[9]“.

„Стихии“ на гръцки език означава буквално „черти, знаци, букви“, но би би­ло неправилно да се предполага, че с тях апостолът иска да означи заповеди ка­то тези от Моисеевия закон. В такъв смисъл е употребен терминът „първи на­чала“ (stoicheia tes arhes) на Божието сло­во в посланието до Евреите 5:12. Други­те, много по-често срещани преводни значения на стихиите са „природни еле­менти, стихии“ и „знаци на зодиака“. Според апостол Павел астрологията и спазването на старозаветния закон во­дят до суеверно почитане и спазване на времена и сезони (Галатяни 4:10), което тряб­ва да бъде преодоляно от християните. Христос ни предлага свобода от „стихи­ите“ и известните или неизвестни кос­мически сили. Каквито и въздействия да ни сполетят, Спасителят е по-силен от тях като техен Господар.

Терминът oikonomous („домоупра­вители“, в преносен смисъл – „зодиакал­ни знаци“), прилаган от апостол Павел в посланието до Галатяни (4:2), също е известен в астрологията. Неслучайно стихът, в който е включен, предшества друг стих, който съдържа явно астрологическия термин „стихии“.В други пос­лания,например в 1 Коринтяни 4:1-2,същият термин е преведен с „разпоредници“.

Поле за дейност на демоните е ця­лата вселена и особено сферата между небето и земята. Затова апостолът ги на­рича „поднебесни (epourania) духове на злобата“ (Ефесяни 6:12). По навик ние асо­циираме духовното само с доброто. Но за апостол Павел духовното като зем­ното и като човека е част от сътворения свят и може да въстане против Божия­та воля.

В Номоканона (сборник от църков­ни правила и постановления), е казано пределно ясно: „Които ходят при магьос­ници или се занимават с магьосничест­во или звездословят шест години да не се причестяват по първо правило на Трулския събор и според 80-то правило на св. Василий Велики, ако свещеник прави това – да се отлъчи[10]“. Тук Църк­вата ясно сочи демоничния произход на всички видове вълшебства, включител­но астрологията, на недопустимостта от общуването на християните с тях и на строгото наказание за тези, които по ня­каква причина решат да се свържат с демоните.

Междузаветни апокрифи

Първата книга на Енох е старозаветен апокриф, който жанрово се отна­ся към категорията апокалипсиси. Съ­държа обети и пророчества за световни събития и идването на Месия, Който е наречен Човешки син, Избраник, Син на жена, Свят. Казва се, че Той е „избран и скрит“ пред Повелителя, „преди да бъде създаден светът“ (48:70). Книга 1 Енох по стил и дух стои близо до книгата на пророк Даниил. Тя дава най-пълна пред­става за надеждите на юдеите през междузаветния период. Открита е повторно в етиопски превод и е издадена на анг­лийски език през 1821 година. Запазени са от­къси на гръцки и арамейски език (в Кумран). Явно не всички части на книгата са написани по едно и също време. Най-ранните раздели засягат епохата на Макавейското въстание (има преки наме­ци за Иуда Макавей). Макар че не е включена в канона, Книга 1 Енох се пол­зва с голямо уважение в древната Цър­ква. Славянският превод най-вероятно е извършен в България по времето на цар Симеон I (893-927)[11].

1.Енох 8:5-8 обяснява астрология­та като дело на падналите ангели, кои­то предават своето знание на хората. За автора астрологията е демонично и враждебно на Бога занятие. Той пише за нейния произход следното:

2. Баркаял им показа как да наб­людават движението на звездите.

3. Акибеел ги посвети в тайните на знаците.

4. Тамиел ги въведе в астрономия­та.

5. Азарадел им разкри движението на луната.

Друг апокриф от епохата между двата Завета е книга Юбилеи. В древ­ност откъси от нея са цитирани в трудо­ве на св. Епифаний Кипърски и блажени Иероним, а по-късно в хрониките на Ге­орги Синкел, Георги Кедрин и други ви­зантийски летописци. Юбилеи става из­вестна на учените през 40-те години на XIX-ти век, когато немският мисионер д-р Крапф намира нейния етиопски превод. Той е лошо запазен и пълен с грешки. Книга Юбилеи е свободен преразказ на библейските повествования, които се съдържат в книга Битие и отчасти в кни­га Изход. Разказът се води от ангел, кой­то предава откровения на Моисей. Кни­га Юбилеи се датира между 160 година преди Рождество Христово и 70 година след Рождество Христово[12].

В 12:16-18 се говори за праотеца Авраам, който живее с баща си Тара в Харан в продължение на „две седмини“. В шестата седмина на петата година, при новолунието на сeдмия месец той бодърства нощем, за да наблюдава движени­ето на звездите и да прогнозира време­то. Накрая прави следното заключение: „Всички знамения на звездите и знаме­нията на слънцето и луната са в ръката на Господа. Защо да ги изследвам? Ко­гато Той иска, изпраща дъжд рано и къс­но и когато иска, излива потоци [дъжд] и всичко е в Неговата ръка“. След това Авраам започва да се моли на Твореца да го спаси „от ръцете на злите духове, които са силни над помислите на човеш­кото сърце“, за да не се отвърне от Не­го[13]. Тези думи ясно демонстрират, че според автора на книга Юбилеи астро­логията е опасна лъженаука, която е под влиянието на демоните и онези хора, които я практикуват, не могат да се спа­сят.

Трети апокриф, който е твърде хе­терогенен по характер, са книгите на Сивила (Сибила). Те представляват цял корпус от 14 книги, създаден вероятно в Александрия между II-ри век преди Рождество Христово и IV-ти век след Рождество Христово. В тях се съчетават езикът и темите на Омировите поеми, старозаветните пророчества и раннохристиянската проповед. Авторите им призова­ват езичниците да се обърнат към Еди­ния Бог, разобличават идолопоклонничеството, злото и безчестието. На юдейски автори принадлежат част III, IV и V на книгата.

Предполага се, че първоначално Сибила е легендарно демонично същес­тво. На една монета тя е изобразена ка­то богиня. Първоначално гърците нари­чат „сивили“ жените от Изтока, които пророкуват. По-късно се появяват някол­ко Сибили, като дейността им се свърз­ва с различни култови средища. Варон изброява 10 от тях. Най-известна е сивилата от Кум (Кампания), която спо­ред „Енеида“ на Вергилий учи Еней как да слезе в подземното царство. Ливий съобщава, че Сивилините книги се па­зят от специални жреци в храма на Апо­лон и с тях се консултират в критични моменти за Римската империя. През 83 година преди Рождество Христово те изгарят и са заменени с други. Окончателно са унищожени в края на IV-ти век след Рождество Христово по заповед на Стилихон – военачалник на император Теодосий II (408-451). Известни са: вавилонс­ка Сибила, еврейска, елинска, римска. В християнските Сибилини пророчества обикновено се пророкува за идването на Христа. Те са стихотворни поеми.

В християнската литература и из­куство Сивила се нарежда до старозаветните пророци и запълва пространст­вото между тях и скитащите прорицатели и магьосници. В катедралата на Улм (Германия) тя е изобразена наред със старозаветните жени и християнските светици. Рисувана е от Микеланджело, Рафаело, Монтеня, Рембранд, Тинторето, Търнър и други.

В книга 3:218-230 на Сивилините про­рочества войната с астрологията се пред­ставя като вече спечелена. Текстът въз­хвалява юдеите като „племе от най-праведни люде…, защото не се безпокоят за кръговото движение на слънцето или лу­ната… Нито пък се занимават с астрологическите предсказания на халдеите[14]“.

Бележки

[1]. Rochberg, F., The Heavenly Writing: Divination, Horoscopy, and Astronomy in Mesopotamian Culture. Cambridge, 2004.

[2]. Ерландер, Г. Знаки времен. Зодиак в еврейской традиции. М., 2003.

[3]. Popovic, М. Reading the Human Body: Physiognomics and Astrology in the Dead Sea Scrolls and Hellenistic-Early Roman Period Judaism (diss.). Rijksuniversiteit Groningen, 2006.

[4]. Бътлър, Е. Митът за мага. C., 2001.

[5]. Цит. по: Светоотеческо наследство. Изборник. Ред. Р. Стефанов. С., 2001, 21-22.

[6]. Plutarchi Moralia. Т. I. Leipzig, 1925, р. 305.

[7]. Knox, W. L. St. Paul and the Church of the Gentiles. Repr. London, 1961, 106-107.

[8]. Busch, P. Das Testament Salomos. Die älteste christliche Dämonologie, kommentiert und in deutscher Erstübersetzung. Berlin und New-York, 2005 (Texte und Untersuchungen zur Geschichte der altchristlichen Literatur, 153).

[9]. The Testament of Solomon, edited from Manuscripts at Mount Athos, Bologna, Holkham Hall, Jerusalem, Milan, Paris, and Vi­enna, with Introduction by C. C. McCown. Leip­zig, 1922 (Untersuchungecn zum Neuen Testa­ment, 9), 51-52.

[10]. Требник. C., 1904, c. 195.

[11]. Книга на Енох. Етиопска и славянска версия. Предговор, съставителство и превод Б. Владимирова. С„ 1994.

[12]. Scott, J. М. Geography in Early Judaism and Christianity: The Book of Jubilees. Cam­bridge and New-York, 2002.

[13]. Цит. по: Книга Юбилеев. – В: Ветхозаветные апокрифы. Прев. А. В. Смирнов. СПб., 2000, 14-162; http://apokrif.fullweb.ru/apocryph2/jubilees.shtml.

[14]. Издания: Книги Сивилл. М., 1996 (Ис­тория духовной культуры); La Sibylle: Parole et reprèsentation. Ed. par M. Bouquet et F. Morzadec. Rennes, 2004 (Collection „Interfer­ences“).

____________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2009, кн. 3, с. 16-22. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът архимандрит доц. д-р Павел Стефанов (1948-2012). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dur