Иван Спасов Марковски

1. Личността на пророка

Преди да дам кратка характеристика за личността на пророка, ще отстраня една грешка, в която са изпадали дори някои църковни писатели, като са смесвали двамата пророци, носeщи едно и също име – Михей. Има и друг пророк Михей, не писател, син Иемлиев, живял във времето на израилския цар Ахав и на юдейския Иосафат, през ІХ-ти век. За него се говори в 3 Царства 22:8 и нататък. Той, противно на 400-те лъжепророци, които всякога говорели за угода на царя, пророкувал недобро за царя, а само зло, затова Ахав го ненавиждал. Когато двамата царе заповядали да го повикат, за да го запитат, какъв ще бъде изходът от войната срещу сирийци в Рамот Галаадски, Михей бен Имла изобличил лъжливите пророци за техните неверни предсказания и изрекъл лош край за цар Ахав от тази война. Един от лъжепророците, на име Седекия, го ударил по бузата за това му предсказание, а царят заповядал да го затворят в тъмница и да го хранят оскъдно с хляб и вода (22:27). Неговото пророчество обаче се сбъднало. За по-нататъшната съдба на Михей Иемлиевия син, нищо не се знае. Той не е оставил никакъв писмен документ, затова се числи към пророците неписатели и е различен от Михей Мораститеца, от когото имаме книга под същото название – предмет на настоящото изследване.

За личността на пророк Михей имаме твърде оскъдни сведения както в самата книга, тъй и вън от нея, дори не се споменава и името на баща му. В уводния 1-ви стих се казва само, че той е Мораститец (хаморащи), а в 1:14 се дава по-точно определение, като тази местност се нарича Морешет-Гет (морешет гат), тоест принадлежаща наблизо до града Гат. Той е филистимски град, родно място на Голиат (1 Царства 17:4), и следователно Морешет е било провинциално село на югозапад от Иерусалим, между Газа и Хеврон. Михей, значи, е бил селски син, от народа; това се вижда и от картините, образите и сравненията, които дава в своята книга.

Михей, както Амос, принадлежи към селячеството и споделял със своя предшественик, пророк Амос, възмущението на селяните срещу разрушителната дейност на богатите в градовете. Алчните и властни, големци заграбвали къщите и нивите на бедните, отнемали майките на децата и ги предавали в робство. Изобщо пророк Михей бичува безнравствените деяния, където и да се намират те. Той е чужд на практиката, усвоена от лъжепророците, да се заглушава истинският глас Божи заради лични интереси и от светски съображения. От неговата книга ясно се вижда, че той е проповядвал във време на тежко бедствено положение, особено за широките маси, и при големи опасности от външни врагове. Обаче малцина са гледали на злото право в очите, и то се ширило във всички области. Основателно Михей отправя следния упрек: „Главатарите му съдят за подаръци, свещениците му учат за плата, пророците му предсказват за пари, а пък се осланят на Господа, думайки: „Нали Господ е помежду ни? Беда не ще ни постигне!” (3:11). Той е ту строг предсказвач за предстоящи наказания, ту пък е нежен и натъжен заради страданията, на които е подхвърлен неговият народ. Михей е убеден, че за основното превъзпитание на Юдея ще бъдат пожертвани и Иерусалим, и храмът, те не ще бъдат пощадени от развихрилите се бури, когато чуждият враг ще нахълта в страната. Тогава „Сион ще бъде разоран като нива и Иерусалим ще стане купище развалини, и планината на тоя Дом ще бъде гориста могила” (3:12). Изглежда, че тая заплаха Михей е изрекъл с такъв енергичен тон, щото тя дълбоко се е врязала в душата на слушателите му и на следващите поколения. След около един век по-късно същите тия думи се цитират от пророк Иеремия (26:18), за да се потвърди, че Михеевото пророчество за разрушаване на Иерусалим напълно се изпълнило. Макар че Михей рисува предстоящите и по-далечните бъдещи бедствия в много по-остра форма, отколкото Исаия, което отговаря на неговия темперамент, но и двамата пророци се уеднаквяват, когато говорят за очакваното блажено бъдеще, за месианските времена, които Михей рисува с особено блестяща светлина. Михей, както Исаия, ревностно се борил срещу експлоатацията и лошите отношения на големците и на силните спрямо бедните и слабите икономически. Особено силно изобличавал подкупните съдии и лъжепророци, които предсказвали само за угода на народа, на царе и князе. Обаче на Михей липсвала достатъчна ориентировка във външната политика, в която Исаия боравил с голяма компетентност като дворцов човек и столичен пророк. Мораститецът бил провинциален пророк, свързан с интересите на селското население. По силата на духа, по чистотата и дълбочината на богопознанието и на нравствените начала, той би могъл да се постави наравно с Исаия, с неговия старши събрат, който, според някои (Кittel), бил и негов учител. Така може да се обясни близостта на двамата пророци по език и идеи, но по размах и многостранност на идеите Исаия си остава ненадминат. Михей пък не отстъпва по величина на стила и умението да борави с езика. Неговата дейност, наистина, е по-ограничена, но от друга страна в него виждаме по-голяма сърдечност и идилично разкрасяване на картините; на места той ни напомня за прочувствените елегии на Иеремия.

За времето на пророческата дейност на Михей имаме твърде оскъдни сведения. В 1:1 се казва, че той проповядвал словото Господне във времето на юдейските царе Иотам, Ахаз и Езекия. Понеже по-горе посочих, че Михей встъпил в пророческа дейност, когато Исаия вече дълго време преди това пророкувал, и бил един вид негов учител, едва ли може да се приеме за начало на неговото призоваване времето на цар Иотам (740-736). По-скоро това са били неговите юношески години. Началото на неговата дейност следователно ще трябва да отнесем към последните години от царуването на Ахаз, например 725 година. Неговото пророческо служение протекло главно през времето на Езекия, но преди разрушаването на Самария и преди започването на култовата реформа на тоя цар, значи, малко преди 722 година, когато загинало северното израилско царство. Ако той говори съвместно за загиването на Самария и на Иерусалим, това не значи още, че то е станало в едно и също време, само съдбата на загиването е обща. За времето на неговата дейност и за политическото положение важно е и ценното свидетелство у пророк Иеремия 26:18, където се разказва, че на едно събрание „някои местни старейшини” цитирали точно думите на Михей Мораститеца, който пророкувал в дните на юдейския цар Езекия и предсказал разорението на Сион и на Иерусалим, както това е предадено в Михей 3:12. От тоя цитат се вижда, че неговата пророческа дейност се простира главно във времето на цар Езекия (720-692 или 698). По-малко положителни сме относно продължителността на неговата пророческа дейност, тоест докога трябва да се счита. Някои тълкуватели, като изхождат от Михей 6:6-8, където се прави намек за религиозния упадък и за езическото влияние при богослужението, вадят заключение, че едни от речите на пророка могат да се отнесат към времето на цар Манасия. Но от посочените стихове едва ли би могло да се направи такова заключение, тъй като и във времето на Езекия религиозността и морала не са били на нужната висота, затова и пророк Исаия като Михей предсказват загиването и на северното, и на южното царство заради техните грехове, обосновано не от политическа, а от религиозна гледна точка. Въобще за началото и за края на пророческата дейност на Михей не можем да боравим с точно определени дати, а с известна приблизителност.

От пророческите речи на Михей се вижда, че те отговарят на политическото и обществено положение през време на царуването на Езекия и малко преди това. След загиването на Самария положението на Юдея станало доста тежко, понеже тя се намирала вече на границата на силен съсед, каквато била Асирия. Предпазните прегради на Сирия и Дамаск рухнали, и Юдея лесно могла да стане плячка на мощните асирийци. Това е често явление в историята: големите държави поглъщат малките, особено като имат обща граница. Михей имал правилна представа за бъдещата съдба на своя народ и това още повече го издига като пророк и народен трибун. Голямото значение на пророческата дейност на Михей се състои главно в това, че ние виждаме тук, как един обикновен човек от народа, изхождайки от своя здрав смисъл за морал и право, дохожда до правилно заключение за последствията от лошото управление на ръководните среди. Затова той с такава сила и енергия се бори срещу приближаващото зло.

2. Книгата пророк Михей

Тази книга, наречена на името на нейния автор пророк Михей, в еврейския канон е шеста поред (така е в нашата и славянската Библия), а в 70-те – трета в книгата на Дванадесетте  пророци. По съдържание тя може да се раздели на три части, всяка от които започва с шиму (=слушайте!). Първа част обхваща 1-ва и 2-ра глава[2], в които се говори за съдбата, която ще сполети Самария и Иерусалим, заради тяхното нечестие и множеството грехове, особено заради престъпленията на водачите и първенците. Във втора част, 3-5 глава, се заплашват с наказание главатарите, князете и лъжепророците. Ала народът ще се обедини около един водител от Витлеем, Който ще донесе мир на народа. В трета част, 6-7 глава, пророкът се оплаква от нерадостното нравствено и социално положение, но след това тежко състояние. Божията благодат пак ще се излее над избрания народ.

Езикът на книгата е изпълнен с драматична сила и живост. Речите в книгата са говорени през различните времена от пророческата дейност на Михей и впоследствие са събрани в една книга. Но за произхода на книгата и за нейното последно оформяне има голям спор между екзегетите, а така също и за нейния автор. Ще посоча само някои от тях, за да се види неоснователността на крайните възгледи на отрицателната критика.

К. Марти поддържа по-умерен възглед, като казва, че в края на VІІ-ми век сме имали вече книгата Михей, която не изглеждала същата, каквато е сегашната; тя съдържала само заплашителни речи и за наказание, но не и утешителни за благодатни времена. Това твърдение не може да се приеме, тъй като почти у всички пророци имаме речи и предсказания както за тъжни времена и наказание за сторени грехове, така и такива за благодатни месиански времена. Същото виждаме и у Михей, и няма основание той да прави изключение. Само така книгата му има пълен и завършен вид.

Отрицателната критика, според своя обикновен маниер, отнася произхода на книгата в сегашния ѝ вид в много по-късен период, чак след вавилонския плен, а някои откъслеци като 7:7-20 още по-късно, във II-ри век преди Христа (например Дум). Цялата книга се е създавала постепенно от края на VII-ми век до след плена и следователно няма един и същ автор. Тя представлявала конгломерат от различни пророчески речи, които по-късен събирач-редактор ѝ дал сегашната форма. Така че пророк Михей само отчасти може да се смята за неин редактор. К. Марти в своя коментар прави подробен анализ на отделните откъслеци и стихове, кога те са се появили във вид на прибавки или глоси, обаче не дава убедителни доводи. Видният библеист исагог Никел не е съгласен с тия крайности и по този повод прави следната уместна бележка в своя труд Einleitung in das Alte Testament – 227-ма страница, като казва, че „няма по-голям или по-малък откъслек, на който отчасти или изцяло да не се отрича авторството на пророк Михей и да не се отнася към послепленно време”. Още по-краен е възгледът на Дум, който смята, че по-голямата част от 4-та и 5-та глава, които съдържат есхатологически речи, биха могли да се отнесат към II-ри век. Грешката на отрицателната критика, според Никел, е тази, че тя не признава, какво един пророк може да говори за бъдещи събития, които са в неговата пророческа перспектива, като за такива, които са вече станали, тоест да говори за бъдещето като за минало или за настояще.

Що се касае до интегритета на книгата може да се каже, че масоретският текст издава някои глоси, но те не изменят текста по същество и имат повечето редакционен характер.

Каноническото достойнство на книгата се потвърждава от цитата в Иеремия 26:18, за който говорих по-горе, и в Матей 2:6, където почти буквално се цитира пророчеството на Михей в 5:2 (срв. Иоан 7:42).

Върху книгата на пророк Михей има множество коментари. Тук ще спомена само няколко: Reinкe L., Der Prophet Micha, Münster, 1874; Becк J. Erulärung der Propheten Micha u. Joel, Gütersloh, 1898; Профессор Владимир Петрович Рыбинский, Книга пророк Михей, Толковая Библия,  т. 7; Иеромонах Антоний Храповицкий, Толкование на книгу пророка Михея, Спб, 1891; Профессор Павел Александрович Юнгеров, Книга пророка Михея, Казань 1890.

3. Религиозно-нравствените идеи и есхатологичните представи на пророка, според съдържанието на книгата му (1-3 глава)

Основната мисъл в първите три глави, които съставляват и основата на книгата, е предстоящият съд над Самария и Иерусалим, заради сторени грехове и престъпления. След уводните думи в 1:1, в които се посочва времето и обектът на предсказанията, пророкът след това се впуска в подробности, за да обоснове наказващия Божи съд. Но той трябвало да бъде убедителен за своите слушатели, затова Михей най-първо посочва картинно Божието всемогъщество и универсалност; обръща се към „всички народи”, към всичко, що пълни земята, защото Господ е творец и създател на всичко. Той „излиза от Своето, място”, „от светия Свой храм”. На последния израз в еврейския текст кореспондират думите: мехехал кодшо, на гръцки: oi,kou agi,ou autou/. От еврейския и от гръцкия текст се вижда, че тук не се касае за храм в обикновен смисъл, а за жилище, за местопребивание, а това е небето – Неговият храм (срв. Псалом 28:9, Авакум 2:20, Исаия 63:15). Че тук се касае за небесно жилище, се вижда от следващия 4-ти стих, където се казва, че планините са под Бога, тоест под небесното Му жилище.

Пророкът посочва главно три вида престъпления, които са предизвикали Божия наказателен съд, а именно: религиозно-верски, култови и социални злини. Пророк Михей излиза на проповед пред народа с всичката си смелост и твърдост и за да придаде нужната авторитетност на своите изобличителни речи, той казва: „Аз съм изпълнен със силата на духа Господен, с правда и твърдост, за да изкажа на Яков престъпленията му, и на Израел – греха му” (3:8).

Естествено, всеки преобразовател, политически или социален реформатор, трябва да изхожда от един висш авторитет за провеждане на своите цели и стремежи. За старозаветния пророк този авторитет е Яхве – Бог вседържител и всемогъщ. И всяка измяна спрямо него има своите лични и обществени последици. Михей посочва, че „поради нечестието на Яков и поради греха на Израилевия дом” (1:5) ще ги сполетят големи бедствия. Пророкът пита: „Кой уреди оброчища в Иудея? Нали Иерусалим?” (1:5). Престъплението на Юдея произлиза от Иерусалим, от столичния град, сърцето на страната, който пръв трябвало да даде пример, да отстрани всички оброчища-останки от езическия култ. Оброчища – на еврейски стои бамот, която дума буквално значи височини, планински върхове, върху които били издигнати светилища. Това е общ обичай на предноазиатските езически народи. Израилтяните, като се настанили в Ханаан, възприели тоя обичай (3 Царства 3:3), но служили тук на истинския Бог. Понякога те се отклонявали и се увличали в езическия култ, затова пророците възставали срещу богослужението по оброчищата (Иеремия 3:2; 17:3; Осия 4:17; Амос 3:14). В това престъпление обвинява Юда и пророк Михей, тъй като оброчищата били забранени богослужебни места и не били вече угодни на Бога: те станали езическо сборище. При това разяснение, няма защо, както приема Новак, да смятаме, че еврейският текст е повреден и трябва да четем вместо бамот (височини) – chatoth (грехове). Че имало увличане в езичество (преди реформата на цар Езекия) се вижда от следващия 7-ми стих: „Всичките ѝ истукани ще бъдат потрошени и всичките ѝ дарове от блудство – с огън изгорени: всичките ѝ идоли ще предам на разрушение…” (1:7). Какво значи изразът „и всичките ѝ дарове от блудство?” На еврейски стои: вехол етнанеха от думата етнан, която значи „блуднишка плата”. Тук пророкът има предвид обичая при вавилонците, финикийците и други езически народи, щото блудници (кедешим) от двата пола да служат при богиня Астарта и да обричат платата от техния срамен занаят на богинята тоест на храма. От това порочно деяние се увличали и израилтяните (срв. З Царства 14:24; 22:46), затова още Моисей ги предупреждава (Второзаконие 23:17, 18).

Освен религиозното нечестие Михей посочва и множество социални неправди и престъпления, извършени от разните съсловия и особено от „главатарите Иаковови и князете на дома Израилев” (3:1). Уповавайки се на своята власт, те „кроят беззакония и на леглата си измислят злодеяния” и бързат да ги извършат „сутрин на разсъмване” (2:1). Пророкът дава конкретен израз на техните злодеяния. „Пожелаят ниви – вземат ги насила, къщи – отнемат ги; обират човека и къщата му, мъжа и наследието му” (2:2). В 70-те и оттук на славянски този грабеж е подсилен като вместо израза „и земат ги насила” се казва: „и грабляху сиротъ“ (kai, dih,rpazon orffanou.z). Обаче грабителите не ще се радват дълго време на своята плячка: наближава денят, когато те ще кажат: „Съвсем сме разорени! Делът на моя народ е даден на други; как ще ми се върне? Нивите ни са вече на другородци раздадени“ (2:4). Тук пророкът има предвид времето, когато Самария била завладяна от асирийци при Саргон и първенците на народа били откарани в плен, и техните ниви били раздадени на преселниците друговерци от Месопотамия. Затова и в следващия 5-ти стих се казва, че те не ще имат „никого, който при измерване да хвърли жребие в събранието при Господ”. Тъй е било при първоначалното разпределение на земята във времето на Иисус Навин, както е казано в Иисус Навин 18:10 и нататък. „Иисус им хвърли жребие в Силом пред Господ (тоест при скинията), и раздели там Иисус земята между синовете Израилеви, според както се деляха”.

Също така станало и по-късно, когато вавилонците завладели южното царство – Юдея. И за да обоснове страшното бедствие, което ще сполети тая земя и нейното сърце, тоест Сион и Иерусалим, както това е представено твърде картинно в последния стих (12) на 3-та глава, Михей посочва и други злодеяния, които се отнасят почти до целия народ. Господ, чрез устата на пророка, казва: „Народът, който беше изпреди Мой, въстана като враг, и вие отнемате както горната, тъй долната дреха на минуващите мирно, на ония, които се отвръщат от война. Жените на моя народ вие гоните от приятните им къщи; на децата им отнехте завинаги Моята украса”(2:8, 9).

Тези два стиха, макар да изглеждат на пръв поглед твърде лесни за разбиране, всъщност представляват голямо затруднение за тълкувателите. Това се дължи на обстоятелството, че масоретският текст не се покрива с гръцкия текст на 70-те, и оттук различието между българския и славянския превод. Освен това западните протестантски тълкуватели (особено Новак) виждат в тоя откъслек повреден еврейски текст и се опитват да заменят една дума с друга, всеки посвоему, и по този начин се получава още по-голяма забърканост и разногласие в съдържанието и в смисъла на тия два стиха. Едни от тълкувателите са на мнение, че бедственото положение, в което изпаднал народът, и за което се говори тук, се дължало на пленничеството, причинено от асирийци и след това от вавилонци. Други пък смятат, че описаните тук нещастия били резултат на грабежите и експлоатацията от страна на заможните и властни съсловия, както се казва в 3:11: „Главатарите му съдят за подаръци, свещениците му учат за плата, пророците му предсказват за пари”. По-приемливо е първото мнение, защото то по-отговаря на съдържанието на книгата. Михей се явява тук не като някакъв историк или политик, който да прави анализ на настоящето, а като пророк, като богоизбран мъж. Той изхожда от миналото и настоящето и по откровение говори за предстоящ, за бъдещ Божий съд. Неговите речи са „слово Господне” „в дните на (царете) Иоатан, Ахаз и Езекия” (1:1). Тълкуванието, което се дава на 2-рата половина на 9-ти стих, показва, че се касае за пленнически времена. „На децата им отнехте завинаги Моята Украса”, или „Моята чест” (както е у Марти, Новак и други). На еврейски стои: хадари от думата хадар, която значи украса, величие и чест. И смисълът е следния: Прогонените жени от домовете им и лишените от наследство деца, ще бъдат заселени в чужда земя от завоевателите и тук ще прекарват суров живот: жените като вдовици, децата като сирачета. По този начин децата ще бъдат лишени от украсата на Яхве, от честта да са граждани, жители на земята Господня, на Обетованата земя. На славянски, в съгласие с гръцкия текст, 9-ти стих е предаден приблизително в същия смисъл само че с други думи, които дават повод за по друго тълкувание, а изразът накрая: „приближитеся горамъ вечнымъ“ няма никакво съответствие в еврейския текст.

Но наред с външните врагове народът имал и своите вътрешни врагове, каквито са били Якововите главатари и князете на дома Израилев, които не искали и да знаят за правда (3:1) и към които пророкът отправя следния упрек: „А вие мразите доброто и обичате злото; дерете от тях кожата им и плътта – от костите им; ядете плътта на моя народ и дерете от тях кожата им, а костите им чупите и трошите като в гърне, и – плътта – като в котел” (3:2, 3).

Следва…(виж тук).

________________________

*Публикувано в Дванадесетте пророци, Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, том V (XXXI), 6, С., 1955-56. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. На еврейски стои миха (в 70-те Micai,aV, Vulg. Mivhaes); тази дума е съкратена от еврейската михайа или михайаху, михайеху, и значи кой е като Яхве, както и името Михаел (Михаил).

[2]. Повечето от коментаторите отнасят 3-та глава към 1-вата част, което и тук е възприето.

Изображение: авторът Иван Спасов Марковски (1885-1972). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dpI