Димитър Витанов Дюлгеров

Учението на Теософското общество за Иисус Христос противоречи на Свещеното Писание. В целия Нови Завет Иисус Христос и Христос са една цялостна личност от раждането във Витлеемската пещера до мъченическия кръст на скалистата Голгота, и до веки веков[112]. Апостолите и евангелистите наричат Христа Син на Живия Бог[113] и Иисус Христос Син Божи[114]. Те вярват в Господ Иисус Христос като Бог, въплътен за пръв и последен път[115], благовестват за Иисус Христос[116], за неизследимото богатство Христово[117]; кръщават в името на Иисус Христос[118], от името на Иисус Христос прощават грехове и изцеряват болни[119]; съобщават благодатта на Господ Иисус Христос[120]. Всички кръстили се в името на Иисус Христос се именуват християни[121] и знаят, че да бъдат христови трябва да се облекат с Господ Иисус Христос[122], тоест да разпънат плътта си със страстите и похотите[123] и да станат нова твар[124]. Затова пък е необходимо да вярват в Иисус Христос[125], за да се надяват на Господ Иисус Христос[126], да обичат Господ Иисус Христос[127] – тогава ще заживее в тях Христос[128], ще живее в тях Иисус Христос[129]. Иисус е Христос[130], Иисус Христос е Господ[131], Син Божи[132]. Християните от Иисус Христос са повикани, за Негови сънаследници и причастници[133] Той – Иисус Христос – ги е примирил със Себе Си[134] и е посредник между Бога и човеците[135].

Ако Христос бе само божествен принцип, идея за божествен човек, а Иисус – тялото, с което Той си е послужил, то остават непостоянни думите на новозаветните свещени книги: 1) че християните се приобщават с тялото и кръвта Христова[136] и с това стават близки на Бога и помежду си[137], имат ум Христов[138], дух Христов[139], сила Христова[140], слово Христово[141], че са благоухание Христово[142] и Могат всичко в Иисус Христос, който е с тях[143]; 2) че Христос е син Давидов[144], че се е родил не Иисус, а спасител Христос[145], че е пострадал и бил разпнат Христос (или Иисус Христос)[146]; че е умрял Христос[147].

Иисус Христос е Богочовек[148]. Християните знаят, че Иисус Христос (тоест Христос с тялото на Иисус, както би се изразил всеки теософ) е страдал, бил е разпнат на кръст и се е възнесъл на небето[149]. Ето защо очакват отново да се яви Господ Иисус Христос[150], Син човешки[151], и да се явят в деня Христов[152] на съд пред Христа[153] с телата си[154]. Които са познали Иисус Христос ще имат живот вечен, защото животът е Христос, въплътеният Логос[155].

Всичко това – основите на християнството – теософите отричат. “Разпятието на кръст и възкресението явно принадлежало към Христос – алегорията,” според тях. “Възкресението на тялото било научно невъзможно учение. В символа на вярата се говорело за възкресение в тяло, а не на тяло… Възкресението от мъртвите в едни случаи значи прераждане, а в други – първо велико посвещение, което позволявало на човека да се отърве веднъж завинаги от колелото на раждането и смъртта – от самсара, както се изразяват будистите… Нямало и второ пришествие за съд над живи и умрели… Да съди значило да управлява, тоест да ръководи и помага. Такава идея била прокарана в Египетския обред. Това се потвърждавало още и от прибавката в Никейския символ – ”и неговото царство не ще има край[156]”. Не отричат ли теософите Христа и християнството? Не правят ли те суетна вярата на християнина?

В разгледаните твърдения на Анни Безант има една неточност, която не може да бъде смятана като случайна. Тя пише, че “апостолите са се били събрали в едно уединено място в покрайнините на Юдея, където Христос ги посвещавал в своето етерно-духовно тяло и ги обучавал в знанието на окултните истини… Тук те получили даровете на Духа[157]”. А евангелист Лука повествува: “В деня на възкресението, жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея, много рано отидоха при гроба, намериха камък отвален от гроба и не намериха тялото на Господ Иисус. Те се върнаха и обадиха всичко това на единайсетте, и на всички други, които били в Иерусалим. На събраните в Иерусалим единадесет апостоли, двамата пътници за Емаус разказваха за случилото им се по пътя в това време. Сам Иисус застана сред тях и им каза: мир вам! След това взе печена риба и вощен мед и яде пред тях и им каза: Аз ще изпратя обещанието от отца ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила от горе. Изведе ги вън от Витания и като ги благославяше, отдели се от тях и се възнесе на небето. Те му се поклониха и се върнаха в Иерусалим с голяма радост. И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога[158]. Като се събираше с тях (апостолите), Той (Христос) им заповяда: не се отдалечавайте от Иерусалим, а чакайте обещанието от Отца, за което сте слушали от Мене. След възнесението на Иисус, те се върнаха от планината, наречена Елеон, и единодушно прекарваха в молитва и моление. Когато настана ден Петдесятница, те всички в единомислие бяха заедно в Иерусалим. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всеки от тях. И всички се изпълниха с Духа Свети[159]”.

Едва ли някой теософ ще се помъчи да изясни тази “неточност” с това, че евангелист Лука в случая не разказва езотерическата страна на работата, а Анни Безант загатва именно за тази страна. Положението е много ясно: или апостолите са получили даровете на Духа Свети “в едно уединено място в покрайнините на Юдея”, или пък са ги получили в Иерусалим. Никаква езотеричност по този въпрос не може да има, нито пък някакви окултни записи, изяснявани от експерти в окултните изследвания, могат да се открият исторически неопровержимото свидетелство на евангелист Лука.

Анни Безант допуска нерядко очебийни противоречия и се задушава в тях. Например тя съобщава, че Иисус Христос “бил отхвърлен от своите есеенски братя, между които първо е работил…, понеже той разкрил на народа духовната мъдрост – съкровището, което те смятали за най-голяма гордост най-голяма тайна[160]” тя пише, че Христос е разкрил великите мистерии само на апостолите, на посветените, а на народа говорил “посредством притчи и живи образи[161]”. Всички нейни писания, освен това, имат само една цел: да покажат, че християнството има езотерическа страна, известна само на избраници, че Христос “не давал светинята на псетата, и не е хвърлял бисерите си пред свинете[162]. Същото Той заповядал на своите апостоли и те, безспорно, са изпълнили Неговата повеля. Следователно, или есеите не са отхвърляли Христа, или Христос е разкрил езотерическата духовна мъдрост на народа. В първия случай съобщението на Анни Безант и на неколцина теософи, които смятат, че разкриват езотерическата страна на християнството, щом Христос сам всичко е разкрил, и за самия Него няма езотерическо християнство.

Опитите на Анни Безант и на други неколцина теософи да разкрият, да осветлят личността на Иисус Христос, и “да облекат в по-научна и по-достъпна за съвременния ум форма основните християнски истини”, привеждат към един неизбежен завършек: те обезличават Христа, християнството и човека, изтръгват Бога от душата на човека. А се знае, че “без вяра в Бога няма щастие, нито е възможно съвършенство в човешкия живот; щом човек изгуби Бога в душата си, той губи и нравствеността си и се превръща в долно изчадие, в студен себелюбец и страшен престъпник от типа на Смердяков, Иван Карамазов, Ставрогин и други[163]. Хуманност, която отрича Бога, логически води към безчовечие; цивилизация без Христовата просвета – към подивяване; прогрес без Христа – към регрес; свобода без Дух Божи – към деспотизъм и тирания[164]”. Теософските първенци предлагат на човечеството обезличено християнство, обезличен Христос, защото християнството се било изчерпало като възможност[165]”. Но, в същото време, те не могат да не признаят, че “нам не са нужни нови истини[166]”, а е нужно само да живеем дадени от Христа истини, да преобразуваме живота си според тях. А преобразуване на живота без Христа е невъзможно. Нищо без Христа не е възможно: Той е във всичко и всичко чрез него е възможно[167]. Иисус Христос е личен Бог[168], а не отвлечена идея; Той е начало на нов живот, “квас” за възкисване на “нова твар”. Христос-Богочовекът е единственото чудо на историята (Ф. Шаф). Френският философ Виктор Кузе заявява: “По-скоро ще се възкача на ешафода, отколкото да отрека божествеността на Иисус Христос”. Даже Ернест Ренан е смутен от своята хула против Христа и завършва своята книга “Живота на Христа” с думите:

“Тази чудно велика личност, която и до днес ръководи съдбините на света, може да бъде наречена божествена, не в смисъл, че Иисус има в себе си всичко божествено, или че е адекватен на Бога, както се изказват схоластиците, че Иисус е индивидуум, който се е приближил най-близо до Бога… В него е внедрено всичко най-добро и най-велико в света. Той живее само за своя Отец и за божествената мисия, за изпълнението за които се смяташе, че е призван. Но ние, които оставаме вечно деца и на които се присъжда безпомощност; ние, които работим без да жънем и без да видим плодовете за нашата сеитба – ние се прекланяме пред този полубог. Той е в състояние да върши онова, което ние не можем… Ще се роди ли още веднъж тази необикновена личност (самобитност=Ursprünglichkeit) или светът трябва да се задоволи да върви от посочените към нея пътища, ние не знаем. Но каквото и да бъде неизвестното бъдеще, – Иисус не може да бъде надминат. Неговият култ ще бъде винаги непрекъснат; Неговите легенди ще изпълват винаги със сълзи очите на най-благородните и Неговите страдания ще трогват сърцата на най-добрите. Всички векове ще възвестяват, че между синовете на земята не се е раждал никой по-велик от Иисус. Иисусовата религия е действително религия съвършена, завършена (definitive Religon) и безгранична… Проповедта на планината никой не ще надмине[169]”. “Иисус не може да бъде изключително достояние на тези, които се наричат Негови ученици. Той е общо достояние и част на всеки, в гърдите на когото тупти човешко сърце. Неговата слава не е в това – да го посочваме като пример от историята; по-голяма и по-истинска почит ще Му изразим, ако посочим, че без Него цялата история на човечеството няма смисъл” [170].

Ламене пак заявява: “Когато съзерцавам този образ на съвършенство, това велико чудо, което светът е видял само веднъж и което е обновило света, аз не мога да питам, дали Той беше Бог, а по-скоро трябва да се питам, дали той беше човек”.

Иисус Христос е Син Божи, един, единствен и неповторим в нови образи. Той е единствена незаменима светлина, която победно разпръсква сгъстилия се мрак[171] на противобожески учения. Христос веднъж – за пръв и последен път – се е въплътил[172], за да примири хората с Бога и Себе Си и да им даде средства за спасение, за вечен живот[173]. Той отново ще се яви на земята, но не за да даде ново Евангелие, а за да съди, не за нови съдби, а за жътва, след които напълно и во веки веков ще бъде обезвреден “ад всесмехливый[174]”.

Иисус Христос е съобщил на хората словото Божие, което е истина[175] абсолютна, вечна, а не относителна, временна. Ето защо, който не е с Христа, е против него[176].

А първенците на Теософското общество искат да изтръгнат живия Христос от сърцата на християните и на Негово място да поставят безличен принцип, измъкнат “из пещерите и усоите на Индостана” и на митологията, те вещаят за идването на нов Христос, който ще създаде нова цивилизация. В лицето на индуса Ж. Кришнамурти – лъже Христос – те виждат кристализирани своите блянове[177], въпреки протестите на видни теософи[178]. С това Теософското общество отрича Христа и християнството, руши основите на цивилизацията, насажда безбожие, защото всяко многобожие е безбожие[179]. А се знае, че “за да се изкорени името на Христа от този свят, необходимо е да се разруши из основи света”. В Христа Теософското общество се е “препънало” и е разкрило своите съкровени замисли. Оправдават се думите на праведния Симеон: “Се, лежiт Сей на паденiе и на востанiе многим…, и в знаменiе пререкаемо: … яко да открыются от многих сердиц помышленiя” (Лука 1:34-35. Срв. 1 Коринтяни 1:22-23).

Иисус Христос не би бил обезличаван, Неговото учение не би било подценявано, ако Теософското общество не използваше несъстоятелната научна и философска мисъл за превъплъщенията на душите, за прераждането [180], без която уж бил необясним духовния развой на човека.

_________________________________

*Публикувано в Годишник на Софийския университет, Богословски факултет 1929-1930 г. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[112]. Евреи 13:8 Срв. Димитър Витанов Дюлгеров, Иисус Христос – новозаветен първосвещеник изкупител. София 1926 год., стр. 68-77.

[113]. Матей 16:16, Марк 8:29, Лука 4:41, Деяния на светите апостоли 8:37; 17:3, 1 Иоан 2:22; 5:1.

[114]. Деяния на светите апостоли 8:37, 1 Иоан 5:20, Римляни 1:4.

[115]. Деяния на светите апостоли 11:17; 16:31; 20:21, 2 Петра 3:18, Евреи 9:26.

[116]. Деяния на светите апостоли 8:12; 10:36.

[117]. Ефесяни 3:8.

[118]. Деяния на светите апостоли 2:38.

[119]. Деяния на светите апостоли 3:6, 2 Коринтяни 2:10.

[120]. Деяния на светите апостоли 15:11, Римляни 16:20, 1 Коринтяни 8:9; 13:13, Галатяни 6:18, 2 Солуняни 3:18, Апокалипсис 22:21.

[121]. Деяния на светите апостоли 11:26; Срв. 16:28, 1 Петра 4:16.

[122]. Римляни 8:14, 2 Коринтяни 10:7, 1 Коринтяни 3:23, Галатяни 3:29, Марк 9:41.

[123]. Галатяни 5:24, 2:19.

[124]. 2 Коринтяни 5:17, Галатяни 6:15, Римляни 6:4.

[125]. Римляни 3:22.

[126]. 1 Солуняни 1:3.

[127]. 1 Коринтяни 16:22.

[128]. Галатяни 2:20, 4:29, Ефесяни 3:17, Колосяни 1:27.

[129]. 2 Коринтяни 13:5, Филипяни 3:12.

[130]. Матей 1:16, 2:17, Иоан 20:31, Деяния на светите апостоли 18:5, 28.

[131]. 2 Тимотей 4:22.

[132]. Деяния на светите апостоли 8:37, 1 Иоан 5:20, Римляни 1:4.

[133]. Римляни 1:6, 8:17, Евреи 3:14.

[134]. 2 Коринтяни 5:18

[135]. 1 Тимотей 2:5

[136]. 1 Коринтяни 10:16, Лука 24:3:“А жените не намерили в гроба тялото на Господа Иисуса”.

[137]. Ефесяни 2:13.

[138]. 1 Коринтяни 2:16.

[139]. 1 Петра 1:11, Римляни 8:9.

[140]. 2 Коринтяни 12:9.

[141]. Колосяни 3:16, 2 Коринтяни 11:10.

[142]. 2 Коринтяни 2:15.

[143]. Филипяни 4:13, 2 Тимотей 4:22.

[144]. Матей 12:35, Лука 20:41, Иоан 7:42, Римляни 9:5.

[145]. Матей 2:4, Лука 2:11.

[146]. Деяния на светите апостоли 26:23, 3:18, 4:10, 1 Коринтяни 1:17, 2:2, 5:7, 8:11, 15:3, Галатяни 6:12, 14, Филипяни 3:18, Марк, 15:32, Лука 24:26, 46, 1 Петра 2:21, 3:18, 4:13, Римляни 5:6, 14:9, 15, Евреи 9:28, 2:9. Изяснение на 2:9 от послание към Евреите виж в Николай Никанорович Глубоковскiй, Изкупленiе и Изкупител. Петроград 1917 г., стр. 48 сл.; Евгений Александрович Воронцов, Вариант χωρίς θεοΰ последний къ Евр. ІІ, 9: его произхождение и догматически смысъл (“Христ. чтение” 1907 г. № 11, стр. 469 сл.) А. Seeberg, Zur Auslesung vin Hb. 2, 5-18 (“Neue Jahrbücher für deutsche Theologie” 1894, S. 445 ff).

[147]. Римляни 6:8, Колосяни 2:20.

[148]. Деяния на светите апостоли 1:10, Колосяни 3:1, Римляни 6:4, 8:34, 1 Коринтяни 6:13, 14, 20.

[149]. Ефесяни 2:6, Деяния на светите апостоли 1:11.

[150]. 1 Коринтяни 1:7, 1 Солуняни 3:13, 2 Солуняни 1:7-8; 2:1, Деяния на светите апостоли 1:11.

[151]. 1 Тимотей 2:5, Матей 14:30 сл., Лука 7:24 сл., Римляни 5:15.

[152]. Филипяни 1:10; 2:16.

[153]. Римляни 14:10; Срв. W. Bouset, Jesus. 2 Aufl. Tübingen 1907, S. 87 ff; K. Gutberlet, Der Gottmensch Jesus Christus, Regensburg 1913, S. 40, 48, 52, 58, ff, 256; Fr. Christi. Heidelberg 1899, S. 18-95; P. H. Ferber. O. M. Cap., Jesus Christus. Leipzig 1907, 3 ff. B. I Das Bewusstsein Jesu, paderborn 1911, S. 150 ff, 291 ff; B. II – Die Beweise Jesu. Paderborn 1914, S. 185 ff; Oskar Holtzmann, Christus. Leipzig 1907, S. 3 ff; F. Tillmann, Das Selbstbewusstsein der Gottessohnes, Münster 1911; H. J. Holtzmann, Das Messianische Selbstbewusstsein Jesu Christi. Tübingen 1912, S. 50 ff; Fr. Loofs, Wer war Jesus Christus? Halle a. d. 1916, S. 28, 59, 128, 150, 221, 245. Литература по този въпрос с необходими уяснения у Димитър Витанов Дюлгеров, Иисус Христос, стр. 68, заб. 11, стр. 71, заб. 3.

[154]. Матей 25:31 сл. и паралел.

[155]. Иоан 17:3, Филипяни 4:21, 1 Коринтяни 15:22. Срв. Кн. Сергей Николаевич Трубецкой, Ученiе у Логосе в его исторiи (“Собранiе сочиненiи” т. ІV) Москва 1900. Митрофан Дмитриевич Муретов: Ученiе о Логоса у Филона Александрийскаго и Іоанна Богослова в связа с предшествовашимъ историческимъ развитiем идеи Логоса в греческой филосфiи и iудеиской теософiи (Отпечаток от “Изданiя Творенiи святых отцовъ”, 1881 г., кн. 2); Богъ Слово и Воскресение Христово (Иоан 1 1:12), Москва 1903; Философiя Филона Ал. В отношенiи к ученiю Іоана Богослова о Логосъ. Москва 1885 Владимир Сергеевич Соловьев, Духовния основа жизни. Ч. 2. (“Собранiе сочиненiй ”, т, ІІІ, СПБ. Изданiе товарищества “Общественая Польза”), стр. 319 сл.; H. Windisch, Die Frömmigkeit Philos und ihre Bedeutug für das Christentum, Tübingen 1909; Евгений Александрович Воронцовъ, Идея о премiрном первосвещенник в ея разкрытiи у Филона Ал. и въ посл. Къ Евр. (“Вяра и Разум” 1906 т., № 11 стр. 539 сл.).

[156]. Ч. Ледбитер, Християнското верою, стр. 52, 82, 86, 67.

[157]. Анни Безант, Езотер. Христ., стр. 85-86.

[158]. Лука 23:55; 24:1-3, 33, 35-36, 42-43, 49, 50-53.

[159]. Деяния на светите апостоли 1:4, 11-13; 2:15.

[160]. Анни Безант, Езотер. Христ., стр. 84-85.

[161]. Ibid, стр. 33-34. сл.

[162]. Матей 7:6.

[163]. Срв. Николай Райнов, Днес и утре, стр. 41-42.

[164]. “Рус”, № 13, стр. 2-3. Срв. Еп. Алексей, Живот без Бога. Превел Рад. Г. Леваков. София 1927 г., 40-41.

[165]. “Такава е средоточната мисъл на мъдрите люде на славянското племе – Достоевски, Толстой и Владимир Соловьов”, признава Николай Райнов, пос. съч., стр. 108.

[166]. Ibid., стр. 116.

[167]. Филипяни 4:13. Колосяни 3:11. Срв. Rudolf Steiner, Wendepunke des Geistesledens: sekhs Vorträge. Dornach 1927, S. 139.

[168]. Владимир Сергеевич Соловьев: Духовныя основы жизни, стр. 323 ; Чтенiя о Богочовечестве (“Собр. Соч.”, т. ІІІ), стр. 122 сл. И все пак теософите твърдят, че “Всяка представа за личен Бог е само символ”. Виж. Заб. 87.

[169]. Ernest Renan, Das Leben Jesu. Aus dem Französischen von Hans Helling. Leipzig (Universal Bibliotek № № 2921-2923, S. 319-320. 310-311).

[170]. IbId., S. 39. В български превод от Г. К. Х-въ 1-во  и 2-ро издание София, 1895 година липсва предговора на Ренан. Вместо него цели 12 страници заемат един нескопосан и невеж “вместо предговор” от И. Калина.

[171]. Иоан 1:5; 17:6, 17. “Нощ на светла невернымъ Христе, верующим же пресветенiе сладостую словес твоихъ” – канон воскр. Гл. 7, ирмосъ 7. Виж Митрофан Василиевич Лодыженскiй, Светъ неизримы. Из области высшей мистики. СПБ. 1912. Edmund Hardy. Der Buddhismus, стр. 189.

[172]. Евреи 9:26; 1:2. Иоан 6:68; 14:6.

[173]. Подробно у Димитър Витанов Дюлгеров, Иисус Христос – Новозаветен Първосвещеник Изкупител. София 1926 год.

[174]. Велики петък, 2 стих. На стихов. на веч.

[175]. Иоан 17:17.

[176]. Лука 11:23. Матей 12:30.

[177]. Матей 12:30; 24:5, 24. 2 Петра 2:1-3. 1 Тимотей 4:1-3. 2 Коринтяни 4:14-15; 6:14-15; Евреи 9:26.

[178]. Например Рудолф Щайнер, който основа “Benedictus Bund” за противодействие на “Ордена на звездата на изток”. Щайнерианците признават само една възможност: Христос да се яви в ефирно тяло. Срв. Rudolf Steiner. Wendepunkte des Geisteslebens: sechs Vorträge: Zarathustrraq Hermes, Buddha, Moses, Elias, Christus. Dornach (Schwaiz), 1927, S. 117-139.

[179]. Атанасiи Вел., Слово на язычников, 38; Свящ. Павел Флоренскiй, Столп, стр. 275-276.

[180]. Срв. Conference of Bichops of the Anglican Communion (Виж заб. 85), стр. 129.

Изображение: авторът Димитър Витанов Дюлгеров (1890-1966). Източник архив на библиотеката на Богословския факултет при Софийския университет.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-djv