Емил Трайчев

Трето, септемврийското затъмнение и дата на Иродовата смърт са също та­ка твърде неправдоподобни, ако се разг­леждат на фона на поведението на Ирод Велики през последните няколко месеца от живота му, когато напредващото за­боляване изисквало оптимален комфорт. Иосиф Флавий свързва лунното затъмне­ние, предшестващо смъртта на Ирод Ве­лики, с нощта, когато последният наре­дил да бъдат изгорени двамата законоучители (Юда и Матия) и техните учени­ци, задето се опитали да свалят златния орел, който царят поставил над голяма­та храмова порта при източната стена (Юдейски древности, XVII, 149-167; Юдейската война, I, 647-655). Процесът срещу тях се състоял в амфитеатъра в Иерихон, където очевид­но Ирод Велики живеел по онова време в зимния си дворец. Обаче Ирод Велики ед­ва ли е идвал тук в началото на месец сеп­тември (времето на лунното затъмнение в 5-та година преди Рождество Христово), когато в Йорданската до­лина при Иерихон, около 300 метра под морско­то равнище, е изключително горещо. По-скоро той би бил в своя зимен дворец в началото на месец март, тоест времето на за­тъмнението през 4-та година преди Рождество Христово.

Предвид изложените аргументи, указа­нието за 7-ми кислев (декември) в Megillat Ta’anit, като посочващо предполагаемата дата на смъртта на Ирод Велики, също така трябва да се счита за несъстоятел­но. Както отбелязва Р. Maier, това сви­детелство е плод на „недостоверното предание на късен тълкувател“[27] и едва ли би могло да се приеме. Положително важно събитие като смъртта на Ирод Велики – ако тя е била въобще отбеляз­вана като празник – би било отразено В Megillat Ta’anit още от самото начало.

Следователно традиционната дата, месец март/април 4-та година преди Рождество Христово, изглежда най-състоятелна по отношение на Иродова­та смърт. Що се касае до възражението[28], че погребението на Ирод Велики било твърде помпозно, за да може да се вмес­ти в интервала между затъмнението на 12-ти срещу 13-ти март и Пасхата на 11-ти април, би могло да се обърне внимание на обс­тоятелството, че ако Ирод Велики дейс­твително е умрял в края на месец март, то Пасхата би се падала в своето време – без значение чие погребение се има предвид – и събитията биха се развивали точно в същия ред, както те са описани от Ио­сиф Флавий.

Последните събития от живота на Ирод Велики след лунното затъмнение на 12/13-ти март се развили в следния порядък: кратко пътуване на Ирод Велики (с неоп­ределена продължителност) до къпалнята Калирои поради лековитите качест­ва на нейните води (Юдeйски древности, XVII, 168-179; Юдейската война, I, 656-658); събирането на юдейските началници на хиподрума в Иерихон, за да бъдат убити след Иродовата смърт (Юдейски древности, XVII, 173-175; Юдейската война, I, 659-660) и екзекутирането на си­на на Ирод Велики Антипатър (Юдейски древности, XVII, 182-187; Юдейската война, I, 661-664). Ирод Велики умрял 5 дни след последното събитие или приблизително в края на месец март 4-та година преди Рождество Христово. Ако се просле­дят събитията от Пасхата на 11-ти април до смъртта на Ирод Велики се случило следното: демонстрациите срещу Архелай (Юдейски древности XVII, 206-218; Юдейската война, II, 1-13); 7-дневния оплаквателен период и погребението на Ирод Велики в гробни­цата при крепостта Иродиум (Юдейски древности, XVII, 199; Юдейската война, I, 673). Отно­во се оказва, че краят на месец март 4-та година преди Рождество Христово е най-вероятното време на Иродовата смърт[29].

При определяне на датата на смърт­та на Ирод Велики е важно да се устано­ви не само началото и краят на царува­нето му, но и дали хронологичните сви­детелства относно управлението на не­говите наследници хармонират с тази да­та. Без да навлизаме в подробности по въпроса, кой всъщност е наследил Ирод Велики[30], ще се постараем да датираме царуването на въпросното лице от вре­мето непосредствено след Иродовата смърт.

Архелай (Матей 2:22). Трябва да се от­бележи, че сведенията у Иосиф Флавий по отношение на продължителността на царуването на Архелай не са така преци­зирани. В Юдейски древности (XVII, 342) той посочва, че Архелай бил лишен от власт в 10-тата година от царуването си, а в Юдейската война (II, 111) – че това се случило в него­вата 9-та година. Вероятно причината за това несъответствие е, че в Юдейската война Иосиф Флавий брои години­те от времето, когато Архелай се завър­нал във владенията си (3-та година преди Рождество Христово), след продължителните разисквания в Рим от­носно завещанието на Ирод Велики, а в Юдейски древности той изчислява годините от датата на Иродовата смърт. Освен това 10-годишната продължителност на царуването на Архелай положително трябва да е по-точна, защото Иосиф Флавий потвърждава този факт в своя­та Автобиография (5). Ако тази е причи­ната за несъответствието на сведени­ята у Иосиф Флавий, пресмятането на 10-годишния период на управлението на Архелай от 4-та година преди Рождество Христово би поставило да­тата на неговото лишаване от власт в 6-та година след Рождество Христово. Както посочва Дион Касий (Римска история, 55, 27, 6), Архе­лай бил детрониран от Август през вре­ме на консулството на Емилий Лепид и Луций Арунций(тоест 6-та година след Рождество Христово). Сле­дователно датата 4-та година преди Рождество Христово относно смъртта на Ирод Велики добре хармонира с продължителността на царуването на Архелай.

Ирод Антипа (Матей 14:1-11; Марк 6:14-28; Лука 3:1, 19 сл.; 9:7-9; 13:31 сл.; 23:7-12). Според сведенията у Иосиф Флавий и римските историци би могло да се при­еме, че Ирод Антипа бил свален от прес­тола през лятото на 39-та година след Рождество Христово (Юдейски древности, XVIII, 252; срв. XVIII, 238, 256; XIX, 351; Дион Касий, Римска история, 59, 13, 17, 20; Светоний, Калигула, 19, 26). Тази да­та се потвърждава и от запазените монети – последните монети, сечени от Ирод Антипа, са от 43-та година на не­говото царуване[31]. След като Ирод Анти­па бил лишен от власт в 39-та година след Рождество Христово, на­чалният момент, от който е изчислява­на неговата 43-та година би бил 4-та година преди Рождество Христово, тоест годината на Иродовата смърт.

Ирод Филип (Лука 3:1). Както свиде­телства Иосиф Флавий (Юдейски древности, XVIII, 106), Ирод Филип починал в 20-тата година от царуването на Тиберий след 37-годишно управление на Трахонитида (североиз­точно от Голан), Голан (източно от Генисаретското езеро) и Ватания (на юг от двете споменати области). Тъй като Ирод Филип царувал 37 години, тоест той бил в своята 38-ма година, когато почи­нал (последната монета, сечена от него е от 37-та му година)[32], според Юлианския календар началният момент на него­вото царуване бил 4-та година преди Рождество Христово, именно датата на смъртта на Ирод Велики.

Ирод Агрипа I (Деяния на светите апостоли 12-та глава). Спираме се на Ирод Агрипа само поради хроноло­гичната му връзка с Ирод Филип и Ирод Антипа. Според Иосиф Флавий (Юдейски древности, XIX, 351) Ирод Агрипа починал на 55 години, в 7-мата година от неговото ца­руване. Той царувал 4 години при Гай Ка­лигула, три от които управлявайки тетрархията на Ирод Филип и една година след присъединяването на територията на Ирод Антипа към неговите владения. Ирод Агрипа царувал още 3 години при им­ператор Клавдий, през което време полу­чил областите Юдея и Самария. При съ­образяването с тези данни се идва до из­вода, че царуването на Ирод Агрипа при Гай Калигула продължило през всичките 4 години на управлението на последния, тоест от 18 март 37-ма година до 24 януари 41-ва година след Рождество Христово. Въпреки че Гай му дал тетрархията на Ирод Филип скоро след като станал император, Ирод Агрипа не вля­зъл във владение на тази територия пре­ди втората година от царуването на Гай (тоест лятото на 38-ма година след Рождество Христово) (Юдейски древности, XVIII, 238).

Що се касае до придобиването от Аг­рипа на територията на Ирод Антипа, това вероятно се случило в 4-тата година от царуването на Ирод Агрипа, тоест в 40-та година след Рождество Христово или година след детронира­нето на Ирод Антипа. От една страна, тази дата би могла да се приеме, тъй ка­то между лишаването на Ирод Антипа от власт и придобиването от страна на Ирод Агрипа на неговите земи било необ­ходимо известно време[33]. От друга, изк­лючено е това събитие да е станало пре­ди Гало-германската кампания на Калигу­ла (есента на 39-та година – 31 август 40-та година след Рождество Христово) (Дион Касий, Римска история, 59, 21-25; Светоний, Калигула, 17,43-49), когато им­ператорът не бил в Рим. Следователно управлението на Ирод Агрипа I добре се съгласува с предложената хронологична рамка за придобиване от негова страна на териториите, управлявани от сино­вете на Ирод Велики.

Въз основа на сведенията относно продължителността на царуванията на синовете на Ирод Велики, може с основа­ние да се направи изводът, че 4-та година преди Рождество Христово е най-точното време на смъртта на Ирод Велики.

Но Filmer[34], който поставя датата на смъртта на Ирод Велики в 1-ва година преди Рождество Христово, в търсене на основания на хипотезата си, изказва мнението, че Архелай и Ирод Ан­типа били съуправители на Ирод Велики до неговата смърт. В изворите обаче ня­ма никакви податки за подобно предположение. Освен това, ако се обърне вни­мание на характера на Ирод Велики, едва ли може да се предположи, че той е бил склонен да сподели или охотно да пре­даде на своите наследници още приживе властта и управлението на царството. Martin, който защитава същата дата, както Filmer за смъртта на Ирод Велики, съзиращ затруднението, пред което се изправя последният, предлага алтерна­тивно решение. Според него към края на царуването си (4-та година преди Рождество Христово) Ирод Велики изпаднал в немилост пред император Ав­густ, което довело до издигането на Антипатър (Антипа) за негов съуправител до смъртта му[35].

Трябва да се уточни обаче, че време­то, когато Ирод Велики изпаднал в неми­лост пред император Август и бил тре­тиран по-скоро като поданик, отколкото като приятел, било в 8/7-ма година преди Рождество Христово, а не в периода 4/1-ва година преди Рождество Христово. Разка­зът у Иосиф Флавий относно това съби­тие (Юдейски древности, XVI, 290) е поместен не­посредствено след този за Иродовата война с арабите около 10/9-та година преди Рождество Христово (Юдейски древности, XVI, 282-285) и преди описанието за екзекутирането на неговите синове Александър и Аристовул в 7-ма година преди Рождество Христово (Юдейски древности, XVI, 361-394; Юдейската война, I, 538-551). В такъв случай Иродовото изпада­не в немилост не би могло да е след 7-ма година преди Рождество Христово. Освен това, по времето, когато Ирод Велики бил в немилост, ня­ма никакви сведения за това, че Антипатър управлявал с него. Изправен пред то­ва затруднение, Martin поставя екзекути­рането на Александър и Аристовул в 4-та година преди Рождество Христово[36]. Това обаче е невъзмож­но, тъй като по времето на процеса сре­щу Иродовите синове (Юдeйски древности, XVI, 368) и положително известно време след това (както предполага разказът у Ио­сиф Флавий – Юдейски древности, XVII, 6, 24, 57) управител на Сирия бил Сенций Сатурнин (9/6-та година преди Рождество Христово). Следователно процесът трябва да е бил в 7-ма година преди Рождество Христово, понеже Сенций Сатурнин напуснал Сирия не по-късно от първата половина на 6-та година преди Рождество Христово[37]. Ясно е, че за да може да приспособи своята хронологична схема Martin изважда времето на Иродовото из­падане в немилост пред Август от собствения му контекст и го вкарва в друг, по-късен контекст.

Твърдението на Martin[38], че Антипатър управлявал съвместно с Ирод Велики в рамките на последните две години от не­говото царуване също така се оказва не­състоятелно. Единственият случай, кой­то вероятно му дава noвoд за подобно твърдение, е защитната реч на Ирод Ве­лики срещу Антипатър, предадена у Ио­сиф Флавий (Юдейски древности, XVII, 115; Юдейската вой­на, I, 625-631). С тази си реч обаче Ирод Велики желаел да разясни на двора, че ма­кар и да дал на Антипатър всички приви­легии, последният го предал и организи­рал срещу него заговор за убийство. Как­то правилно отбелязва Barnes тази реч е само една риторична хипербола[39]. Истин­ското състояние на нещата проличава от думите на Ирод Велики, че Антипа­тър бил наследник на трона (Юдейската война, I, 623), и че той (Ирод) бил съставил до­говор, в който се гарантирало неговото бъдеще (Юдейски древности, XVII, 116). Това озна­чава, че Антипатър не бил на престола в качеството на Иродов съуправител. Ос­вен това, думите на Иосиф Флавий, че Ан­типатър бил „отдавна провъзгласен за приемник на своя баща, и никой не му ос­порвал за в бъдеще тези почести“ (Юдейски древности, XVII, 100-105), са ясно указание, че той не бил Иродов съуправител. Това е логично, защото как той би могъл да бъ­де съуправител и въпреки това да не бъ­де смятан за цар? (срв. Юдейски древности, XVII, 3). Възможно ли е Антипатър да е бил съуправител на Ирод Велики, когато е живял в Рим, и би ли се опитвал постоянно той да убие своя баща с цел да получи властта на престола? Очевидно няма никакво основание да се смята, че някога Анти­патър бил съуправител на Ирод Велики.

От изложеното следва, че невъзможно е да се поставят в хронологичната рамка на Martin изпадането на Ирод Вели­ки в немилост пред император Август и съвместното му управление с Антипа­тър. Това би създало хаос в разбирането на описанието на събитията у Иосиф Флавий.

Последният въпрос, който заслужава да се спомене, е доколко датата 4-та година преди Рождество Христово, като време на Иродовата смърт, хармонира със събитията от римската история за периода. В този ход на мисли е необходимо да се обърне внимание на ролята на Гай Юлий Цезар (внук на импера­тор Август, имперски легат в Сирия 1-ва година преди Рождество Христово – 4-та година след Рождество Христово) в разискванията относно завещанието на Ирод Велики и времето на усложнението на отношенията между Публий Квинтилий Вар (управител на Сирия 7/6-та година – 4 година преди Рождество Христово) и юдеите.

След смъртта на Ирод Велики неговите синове се отправили към Рим, за да ус­тановят кое от трите завещания на ба­ща им е валидно и кой ще управлява неговите владения. Император Август се обърнал към своя внук Гай за съдействие в разискванията по този въпрос (Юдейски древности, XVII, 229). Според Barnes участието на Гай Цезар в тези обсъждания налага те да са били преди лятото на 2-ра година преди Рождество Христово[40]. Barnes внимателно проследява стъпките на Гай. Започвайки от края на 2-ра година преди Рождество Христово, Гай Цезар предприел военни експедиции по Дунавската грани­ца, след което се насочил на изток към Хиос, Египет и Арабия. Той минал през Па­лестина и започнал легатството си в Антиохия (Сирия) в 1-ва година преди Рождество Христово или 1-ва година преди Рождество Христово. От това следва, че обсъждането на Иродовото завещание трябва да е било преди Гай да напусне Рим във 2-ра година преди Рождество Христово и оттук необходимостта смъртта на Ирод Велики да е настъпила преди това време. Това съображение се явява в подкрепа на датата 4-та година преди Рождество Христово като време на Иродовата смърт. Н. Hoehner допуска, че разискванията от­носно завещанието ще да са били през ля­тото или есента на 4-та година преди Рождество Христово[41].

Докато Иродовото завещание било обсъждано, в Иерусалим избухнал бунт и както свидетелства Иосиф Флавий, това се случило през време на празника Петдесетница (Юдейски древности, XVII, 250-298; Юдейската вой­на, II, 39-79). Сабин, който надзиравал двореца на Ирод Велики в Иерусалим, извес­тил имперския легат в Сирия, Публий Квинтилий Вар, за бунта, а той пък от своя страна уведомил за това Рим. Тъй като Сабин бил обсаден в Иродовия дворец, Вар начело на два легиона потеглил към Юдея, за да потуши бунта. Според Martin, тъй като това била най-сериозната военна опера­ция на римляните между експанзията на Помпей в 63-та година преди Рождество Христово и юдейската вой­на в 66/70-та година след Рождество Христово, това събитие не би могло да се случи в 4-та година преди Рождество Христово, тоест точ­но по средата на периода 7/2-ра година преди Рождество Христово, когато Август бил разпуснал легионите[42].

Въпросът, поставен от Martin обаче, не е така труден, както може би изглежда на пръв поглед. Положително бунтът на юдеите се е разпространил, но да му се придава такова голямо значение, е равносилно на това да се преувеличат свидетелствата, с които разполагаме. Ио­сиф Флавий наистина говори за този бунт наред с римската експанзия в 63-та година преди Рождество Христово и войната в 66/70-та година след Рождество Христово (Про­тив Апион, I, 34), но той съвсем не го съпоставя с тези събития. Иосиф Флавий просто споменава за бунтовете без да говopи за тoвa колко сериозни били тe. Освен тoвa изглежда, че Вар потушил бун­та в рамките на 6 до 10 седмици[43]. Това било възможно, тьй като той разполагал с военен контингент, а и поради неговите изключителни способности на военен водач.

Второ, от сведенията в Res gestae, 16 (извора, който Martin цитира) съвсем не би могло да се направи сигурно заключе­ние за степента на военните разпускания. По всяка вероятност това свидетелство има отношение по-скоро до плащанията на пенсионираните войници, отколкото до указване на броя войници, които били освобождавани.

Трето, въпреки че периодът  бил относително спокоен в Римската империя, не бива да се забравя, че бунтовете в повечето случаи са неочаквани. Квинтилий Вар се справил с положението, тъй като сигурността на Рим била застрашена. От друга страна, най-подходящо време на размирици и бунтове е, когато армията е разпусната и неподготвена.

Следователно, би могло да се допусне, че стълкновението между Вар и бунтуващите се юдеи се случило през лятото или есента на 4-та година преди Рождество Христово. Това е в хармония с датата 4-та година преди Рождество Христово като време на смъртта на Ирод Велики[44].

* * *

След като внимателно разгледахме свидетелствата, имащи отношение към годината на смъртта на Ирод Велики и респективно нейната връзка с Рождество Христово стигнахме до следните заклю­чения:

Първо, Ирод Велики бил провъзгласен от сената за юдейски цар в края на 40-та година преди Рождество Христово, а през лятото на 37-ма година преди Рождество Христово, след като с помощта на римската армия превзел Иерусалим, влязъл във владение на царството си.

Второ, при своето пресмятане на годините на управление на Ирод Велики Ио­сиф Флавий по всяка вероятност си слу­жи с Юлианския календар и метода на „не-възцарителната година“.

Трето, що се отнася конкретно до смъртта на Ирод Велики убедено можем да заключим, че датата 4-та година преди Рождество Христово е най-солидното решение. В съгласие с това заключение са както данните у Иосиф Флавий относно събитията от последните дни на Ирод Велики и хронологията на Иродовите наследници, така и неговото свидетелство, че Ирод Велики по­чинал преди да е навършил 70 години (Юдейски древности, XVII, 148; Юдейската война, I, 647). Ако той е бил на 25 години, когато станал управител на Галилея в 47-ма година преди Рождество Христово (Юдейски древности, XIV, 158), то смъртта му при всички случаи би трябвало да се пада преди 2-ра година преди Рождество Христово, което добре се съгласува с да­тата 4-та година преди Рождество Христово[45].

Следователно, въз основа на направеното изследване датата на смъртта на Ирод Велики изглежда здраво основана. В светлината на тази дата и свидетелствата у евангелистите Матей (2:1) и Лука (1:5) би могло да се приеме, че раждането на Иисус Христос не трябва да се поставя по-късно от пролетта (март-април) на 4-та година преди началото на християнската ера.
_____________________________

*Публикувано  в Богословска мисъл, 1996, кн. 4, с. 3-14. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[27]. Maier, Р. L. The Date of Nativity and the Chrtnology of Jesus’ Life. – In: Chronos, Kairos, Christos, p. 118; вж. Иосиф Флавий, Юдейската война, I, 314-315, n.а. Възниква въпросът: възможно ли е датата 7-ми нисан да посочва рождения ден на Ирод Велики, който юдеите през този период съблюдавали като ден на неговата смърт? Подобна подигравателна практика положително би била изпълнена с горчив сарказъм. Както отбелязва Е. Schürer (Op. cit., I, p. 328) всички опити да се определи по-точно денят на Иродовата смърт с помощта на юдейското предание са несъстоятелни. В Megillat Ta’anit 7-ми кислев и 2-ри шебет са посочени като дни на радост (вж. Derenbourg. Histoire. 442-446, 21, 25; Lichtenstein, Н. Die Fastenrolle. – HUCA, 1931-1932, S. 271-272, 293-295, 339, 343; Zeitlin, S. Megillat Taanit. – JQR, 1919-1920, Nr 10, pp. 272-276, 279-280; Lurie, B. Z. Megillat Taanit. 1964, pp. 161-163). Единствено в еврейските схолии, които са от по-късно време и не са подкрепени от конкретно предание, се отбелязва, че 7-ми кислев бил денят на Иродовата смърт, а 2-ри шебет – този на смъртта на Александър Яней.

[28]. Против Martin, Е. L. Op. clt., рр. 29 ff.

[29]. Дори ако се допусне, че Иосиф Флавий изчислявал според Юдейския календар, то 34-та година от царуването на Ирод Велики би започвала на 1-ви нисан 4-та година преди Рождество Христово, или 29 март. Следователно, не бива да се пренебрегва тази крайна граница, когато смъртта на Ирод се поставя около 1-ви април 4-та година преди Рождество Христово, още повече при условие, че в своите изчисления Иосиф Флавий използвал Юлианския календар (вж. Maier, Р. L. Op. cit., p. 118).

[30]. За подробности вж. Hoehner, Н. W. Herod Antipas. Cambridge, 1972, рр. 18-39.

[31]. Madden, F. W. History of Jewish Coinage and of Money in the Old and Hew Testament. London, 1864, p. 99; Eiusdem. Coins of the Jews. London, pp. 121-122; Sauley, F. de, A. de Barthelemy. Melanges de numismatique. Paris, 1877, 2, 93; Hill, G. F. Catalogue of the Greek Coins of Palestine. London, 1914, p. 230; Reifenberg, a. Ancient Jewish Coins. Jerusalem, 1947, p. 45; Meshorer, Y. Jewish Coins of the Second Temple Period. Tel-Aviv, 1967, Nr 75.

[32]. Meshorer, Y. Op. cit., Nr 84.

[33]. За допълнителни сведения виж Hoehner, H. W. Herod Antipas, pp. 262-263.

[34]. Filmer, W. Op. cit., p. 297.

[35]. Martin, Е. Op. cit., рр. 115-122.

[36]. lbid., pp. 117-120.

[37]. Срв. Schürer, Е. Op. cit., I, p. 294, n. 18.

[38]. Martin, Е. Op. cit., pp. 120-122.

[39]. Barnes, D. The Date of Herod’s Death, p. 206.

[40]. Ibid., р. 20В.

[41]. Hoehner, Н. W. Herod Antipas, рр. 33-39.

[42]. Martin. Op. cit., рр. 120-122.

[43]. Hoehner, Н. W. Herod Antipas. рр. 33-39.

[44]. „Според Jerry Vardaman – отбелязва Н. Hoehner (The Date of the Death of Herod the Great, pp. 110-111), – микронадписите върху монета от Achulla, на която е изобразен Вар, доказват, че той бил прехвърлен там след като напуснал Антиохия в Сирия около 4-та година преди Рождество Христово. Тази монета, датирана от 2-ра година преди Рождество Христово, представлява контрааргумент срещу теорията на Martin, че Вар вероятно по това време бил в Палестина“; относно въпросната монета вж. Muller, L. Numismatique de l’ancienne Africa. Copenhagen, 1860-1874, 2, 43-46, 54; 4, 39.

[45]. Barnes обръща внимание на факта, че в Юдейски древности, XIV, 158 се чете „πέντε καί δέκα γάρ αυτώ εγέγονει μόνον ετή“ („той бил навярно само на 15 години“). Излиза, че или текстьт е повреден, или Иосиф Флавий е допуснал грешка на това място. В противен случай смъртта на Ирод Велики (когато той бил на 70 години) би се падала в 9-та година след Рождество Христово, тоест една твърде късна дата. Според Jerry Vardaman папирусът Zenon помага да разберем как цифрите 15 и 25 биха могли да се объркат в оригиналния гръцки текст на Иосиф Флавий. Вероятно съкращението за 25 КЕ, било объркано със съкращението за 15 IE (Op. clt., р. 209).

Изображения: авторът Емил Трайчев, Ирод Велики (74 г. преди Рождество Христово – 4 г. преди Рождество Христово) и Иосиф Флавий (37-100). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dgA