Иван Панчовски

Божествен миротворец

Трудът, който Иисус Христос благослови, освети и прослави чрез божественото Си слово и чрез личния Си пример, би останал празен, ако хората биха живели в неразбирателство и крамоли и ако народите биха враждували и воювали помежду си. Размирието смущава труда и го лишава от творчески постижения; войната разрушава неговите плодове, превръща цветущи градове и села в пепелища, опустошава плодородни равнини и долини, поглъща несметни материални средства и сили, унищожава вековни културни ценности, откъсва милиони хора от работата и творчеството им, носи смърт на войници, на беззащитни жени, на деца и старци, спъва развитието и напредъка на народите за десетилетия. Безпределната любов на Богочовека Христос към хората се проявява и в Неговото божествено миролюбие и миротворство.

Мирът има висока стойност. “Благото на мира – пише блажени Августин – е толкова велико, че между земните и преходните неща не може да се намери нищо, което би звучало по-мило за нас, нищо, което бихме желали с по-силен копнеж, и действително ни­що, което бихме счели за по-добро. Поради това мирът е сладък сам по себе си и на всички мил.”

Мирът според св. Иоан Златоуст е майка на всички блага и основа на радостта. По своята същност и проява Бог “не е Бог на безредие, а на мир”. Поради това Той е сътворил всички хора да живеят в разбирателство, любов и мир помежду си и да се радват на безбройните блага на мирния живот. Но поради греха мирът бил нарушен и се поставило начало на пагубното разединение и размирие. Най-напред бил нарушен мирът с Бога – първият, основният и най-важният мир. Грехът е противене на Бога (Второзаконие 9:7), отстъпване от Бога (Исаия 59:13), погазване на Божията воля и поради това беззаконие. В резултат на това грехът като прекъсване на връзките между вярата, надеждата и любовта води до преустановяване на общението с Бога и до вражда с Него. Нарушаването на мира с Бога и враждата с Него улесняват появата на раздори между хората. Който не живее в мир с Бога, своя Творец и небесен Отец, много лесно може да наруши мира със себе си и с хората.“О, ако да беше се вслушал в Моите заповеди – говори Господ чрез устата на пророк Исаия, – тогава твоят мир щеше да бъде като река и твоята правда като морски вълни!” (Исаия 48:18). Нарушаването на Божиите заповеди се състои в извършване на неправди, в човеконенавист, в създаване на раздори и размирици между хората, в причиняване на вражди и войни между народите. Затова, който сее раздори между братята, той е омразен на Бога (Притчи Соломонови 6:19); той няма мир нито с Бога, нито със себе си, нито с хората.

Вследствие на грехопадението и на личните грехове настъпило размирие по света и войни покосявали хората. Те очаквали мир, а не намирали никакво добро.

Хората, предоставени на себе си с ограничените си сили, не могли да възстановят мира с Бога, мира със себе си и мира помежду си. Поради това в лицето на богоозарените пророци те копнеели по божествен Помирител и Миротворец и нетърпеливо очаквали Неговото идване на земята. Многоочакваният Месия се очертавал пред съзнанието на пророците като „Княз на мира”. Неговият “мир безкраен ще расте” (Исаия 9:6-7). В Неговото лице “милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат” (Псалом 84:10). Вследствие на това по Неговото слово народите “ще прековат мечовете си на орала и няма вече да се учат на война” (Исаия 2:4).

Бог по безпределната Си милост и обич откликнал на човеш­ките въжделения и копнежи. Той изпратил в света Единородния Си Син в човешка плът, за да се постави началото на велико помирение; най-напред между Бога и грешния свят, след това между хората и народите. Още при раждането на Спасителя небесното войнство радостно възвестило, че един от плодовете на Неговата мисия в света ще бъде “на земята мир”. Тази песен на небесните жители напълно основателно се нарича “Химн на мира”. И наистина с учението и с живота Си Иисус Христос засвидетелствал Себе Си като божествен миротворец.

Чрез Своето въплъщение и учение, чрез делата и най-вече чрез кръстната Си саможертва Той взел върху Себе Си грехо­вете на света, принесъл достатъчно изкупление за тях и по този начин помирил хората с Бога. Враждата и разделението между хората и Бога били унищожени, защото чрез въплъщението Си Единородният Божи Син съединил и помирил в Своята богочовешка личност божествената и човешката природа за вечни вре­мена. Чрез голготската саможертва на Богочовека греховете на хората били изкупени и тяхното богосиновство било възстановено. Те вече не били врагове, а синове Божи и сънаследници на Христос (Галатяни 4:5-7). Чрез Иисус Христос – Пратеника на Бога на мира – се възцарило велико помирение. Чрез Него Бог бла­говолил  “да помири със Себе Си всичко земно и небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта Му на кръста. И вас, които някога бяхте отстранени от Бога и Негови врагове поради разположението към лоши дела, сега ви помири в тялото на Неговата плът, чрез смъртта Му, за да ви представи свети, непорочни и безукорни пред Себе Си” (Колосяни 1:20-22). Така чрез Спасителя се прекратила враждата между Бога и хората и се поставило нача­ло на Новия Завет, завет на истински мир (Числа 25:12). Помирението с Бога чрез голготската саможертва на Иисус Христос улеснява и другите видове мир.

Първият плод на помиряването с Бога е мирът със себе си. Който е в мир с Бога и се ръководи в живота си от Божията све­та воля, не се разпъва на кръст от вътрешни противоречия, не е арена на бушуващи страсти и не е роб на злото. Помирението с Бога утвърждава в доброто, в правдата и в любовта, чрез които човек придобива несмутим душевен мир, ненарушимо спокойствие на съвестта и радост на сърцето. “Който върви по пътя на доб­рото – според думите на пророка, – само той намира покой на душата си” (Иеремия 6:16). Нека приведем и думите на поета Франц Грилпарцер:

“Едно е само щастието на земята –

то се състои в тихия мир на душата.”

Вторият плод на даряваното чрез Иисус Христос помирение с Бога е мирът с хората – нашите братя. Който се е помирил с Бога и се намира в синовни отношения с Него, той желае да жи­вее в мир с всички хора, които са синове Божии и следователно негови братя. Мирът с Бога и любовта към Него не са възможни без това. Ето защо помиряването с братята е необходимо условие за всяко общение с Бога. В проповедта на планината Иисус Хрис­тос наставлява: “Ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там, пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди, и принеси дара си” (Матей 5:23-24).

Прочетете още „Духовният образ на Иисус Христос – продължение 2 и край*“ →