Иван Панчовски

Огнен пламък и звезден блясък светели от очите на Христос

и величието на Божеството сияело в лицето Му.

Блажени Иероним

В лицето на човека се отразява като в огледало неговата душа. “Сърцето на човека – говори Иисус, син Сирахов, – изменя лицето му” (Иисус син Сирахов 13:31). Това важи в най-висша степен за лицето на Богочовека Иисус Христос, защото то отразява в себе си богочовешката личност на Спасителя. Ако можехме да се вгледаме проникновено в него, бихме видели тайнственото сияние на пресветия Бог, понеже в Иисус Христос “телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Колосяни 2:9). Сигурно бихме видели и божествената красота на човека, с която той е излязъл от ръцете на своя всемогъщ Създател, защото Иисус Христос е “най-прекрасният от синовете човечески” (Псалом 44:3).

Наистина това е било чудно и тайнствено лице, щом е отразявало в себе си абсолютното съвършенство и величие на Бога, от една страна, и божествената красота и невинната чистота на първосъздадения човек, от друга страна. Тази е причината, поради която никой смъртен не можел да схване в пълнота и да въплъти чрез средствата на художественото творчество живия лик на Иисус Христос. Колкото повече човек се вглеждал в лицето на Иисус, толкова по-тайнствено и по-непознаваемо то ставало за него, придобивало бездънна дълбочина, изглеждало безкрайно многостранно и многолико. Ето защо няма по-трудна и по-рискована тема за творците на изобразителното изкуство от образа на Иисус Христос. Най-гениалният художник и най-съвършеният майстор могат да схванат и въплътят само една или няколко страни от лицето на Иисус, и то в несъвършен вид.

За обикновения човек лицето на Иисус Христос винаги ще остане непознаваемо в пълнота и неизразимо по същество. Това твърдение може да бъде подкрепено с най-авторитетни свидетелства от дълбока древност.

От изобличителните слова на св. Ириней Лионски (I-ви век) върху гностичното лъжеучение на Карпократ може да се заключи,че външният вид на Иисусовия образ – Неговото очертание и Неговият изглед – не бил нито точно известен, нито въобще установим в пълнота. Поради това този църковен отец, видимо отнасяйки се неодобрително към изображенията на Иисус Христос, създавани от гностиците по негово време, не посочва в какво се състои тяхната неприемливост, нито им противопоставя някое по-авторитетно изображение.

В това отношение блажени Августин простира размислите си по-далеч и се опитва философски да обясни тази истина, като се основава не само на Свещеното Предание, но и на богатия си духовен опит. Той казва: “Ние съвършено не познаваме Христовото лице… Лицето на въплътилия се Господ, което всеки път било едно, било виждано и изобразявано различно поради различните начини на разбиране.” Вследствие на това блажени Августин счита всички известни му изображения на Иисус Христос за неистински. Може би Спасителят е изглеждал много по-различен, отколкото художниците си го представили.

Едва ли трябва да се съмняваме напълно в правотата на наблюдението и заключението на блажени Августин. Нашето субективно състояние – възвишеността и чистотата на мислите, благородството и достойнството на чувствата и най-вече обичта или омразата, са фактори с огромно значение за вникване в лицето на Иисус Христос и за схващане на неговите характерни черти. За човек с възвишени мисли и чисто сърце, с благороден характер и света любов образът на Христос ще изглежда най-прелестен; той непрестанно ще излъчва благо дат и ще поражда възторг. Противоположно впечатление от Иисусовото лице може да се породи у покварения и порочния човек, който е изпълнен с омраза към доброто и божественото. Лицето на Иисус Христос на него несъмнено ще изглежда строго, може би противно, защото в него той ще види Страшния съдия, Който го укорява и предупреждава, Който му предвещава осъждане. Могат да бъдат посочени още много факти и основания за субективната обусловеност на различното възприемане на Иисусовото лице.

Въпреки всичко това мъчно би могло да се отрече, че в самото лице на Иисус Христос има нещо обективно, което също така обуславя то да не бъде схващано еднакво. Нима някой може да оспори убедително, че лицето на всеки човек придобива един или друг вид или най-малкото едно или друго очертание в зависимост от моментните преживявания? Един и същ ли е този вид, когато човек е обхванат от чувство на радост и когато ужас го обзема пред страшна опасност. Човешкото лице като огледало на душевния живот несъмнено може да изглежда различно в зависимост от моментното душевно преживяване. Амплитудата на тези промени е толкова по-широка, колкото по-интензивен, по-дълбок и по-богат е душевният живот на човека. Безспорно тя е най-голяма за лицето на Иисус Христос, защото то отразява в себе си огромната творческа интензивност, бездънната дълбочина и неизмеримото богатство както на съвършения божествен, така и на съвършения човешки живот, съединени в ипостасно единство.

Бележитият църкоаен учител Ориген изразява тази истина, като се позовава на древно предание, според което Иисус Христос притежавал не само два вида – какъвто всички го виждали, и какъвто имал на Таворската планина пред учениците Си със светещо като слънце лице, а Той на всеки се явявал различно, подобно на маната, за която е писано: “Когато Бог прати от небето на синовете израилеви хляб, който имаше всяка сладост … тогава този хляб приемаше различен вкус според желанието на вкусващия го.” Подобно на небесната мана Господ Иисус Христос променял вида Си съобразно с това как всеки можел да Го види. Той се явявал на всеки в този образ, за който гледащият го бил достоен.

Това известие на Ориген се подкрепя от изповедта на св. Антоний Мъченик (VI-ти век). Той казва, че не можел да види, както следвало, образа на Иисус Христос на една неръкотворна икона, защото бил ослепяван от излизащото от нея сияние, а също и поради това, че ликът Господен постоянно се изменял пред очите на гледащите го.

Върху тази субективно-обективна основа може да се обясни фактът, че не само различни хора, но и различни народи си представят Иисус Христос по свой начин, влагат в него нещо свое, родно и близко. Ликът Христов – пише цариградският патриарх Фотий – у римляните, елините, индийците, етиопците е различен, защото всеки от тези народи твърди, че в свойствения на него образ Господ се явил на хората.

Никое човешко лице не се поддава на пълно изобразяване, защото винаги е живо и в постоянно движение, а неговото изображение е мъртво, неподвижно и неизменно. Но в най-висша степен не се поддава на изобразяване лицето на Богочовека Иисус – то постоянно се изменя, поради което Неговият образ е неръкотворен в буквалния смисъл на думата. Това е една от причините за голямата авторитетност и за широкото разпространение на така наречените неръкотворни образи на Спасителя. Ясно е, че никоя човешка ръка не може да изобрази автентично лика на Иисус Христос. Древният църковен историк Евсевий Кесарийски (IV-ти нек) също пише, че Христос не само в Своето небесно величие, но и в Своя земен вид е неизобразим поради богочовешката Си личност, поради съвършената божествена и съвършената човешка природа у Него.

Идеята за неизобразимостта и за неръкотворността на Иисусовия лик е прекрасно въплътена в три средновековни легенди, наречени “златни”.

Веднага след възнесението на възкръсналия Иисус Христос – разказва първата легенда – Христовите ученици се събрали в Сионската горница и скърбели, че никога вече няма да видят лицето на Господа. Те помолили живописеца Лука да им Го изобрази. Той обаче отклонил молбата им, като казал, че никой човек не може да извърши това. Но след тридневен плач, пост и молитва на братята и като се уверил, че ще получи помощ от Бога, св. Лука се съгласил. Той приготвил скица на лицето с молив върху дъска, но преди да започне да рисува самия образ с бои, всички видели внезапно появилия се на дъската неръкотворен лик на Господа.

Втората легенда разказва, че св. Лука още през земния живот на Иисус се опитвал три пъти да изобрази Неговото лице за изцеряване на болната жена Вероника. И трите пъти като сравнявал нарисуваното лице с живото се убеждавал, че между тях няма сходство и много скърбял за това. “Чедо – казал му Спасител ят – Моето лице ти не ще познаеш; него познават само там, откъдето съм дошъл.” След това Иисус Христос се обърнал към Вероника и ѝ рекъл: “Днес ще ям хляб в твоя дом.” И тя приготвила трапезата. А Той преди да седне да яде, умил лицето Си и го избърсал с кърпа – ликът му се отпечатал върху нея като жив.

Според третата легенда по пътя за Голгота Иисус Христос толкова изнемощял от тежестта на кръста, че кървави капки пот капели от лицето Му. Тогава Вероника Му подала кърпа, с която Той избърсал потта от лицето Си. Върху кърпата се отпечатал измъченият и ужасяващ лик на Господа.

В тези прекрасни легенди се подчертава, че ликът на Иисус Христос не може да бъде изобразен от човешка ръка. Но все пак той не е загубен безследно за човеците на земята. Който вярва в Иисус Христос и общува молитвено с Него, който е член на Църквата и се приобщава към Христовите тайни, в неговото сърце е запечатан неръкотворният образ на Иисус Христос, Който с нищо не може да бъде потъмнен и заличен.

Наистина трудно е човек да запомни чертите дори на собственото лице. Св. апостол Иаков отбелязва, че човек погледне лицето си в огледало, отмине и забравя как е изглеждал (Иаков 1:23-24). Все пак можем ли да твърдим основателно, че нищо не знаем за изгледа на собственото си лице и за лицата на обичаните от нас същества? Съвсем не! Ние знаем много за собственото си лице, още повече за лицата на нашите приятели. Любовта винаги запазва в сърцето характерните черти на любимия човек и при спомен за тях се изпълва с топла радост. Нима можем да допуснем, че светите апостоли, които придружавали Иисус Христос и били изпълнени с безгранична обич към Него, не са запазили в съзнанието си и не са предали на поколенията нищо за външния вид на божествения Учител и Спасител? В паметта на човечеството са запечатани образите на безброй човеци, между които немалко с незавидна слава и лошо минало. А нима не е запечатан и светият образ на богочовека Иисус, който с божественото Си учение и със саможертвения Си подвиг постави началото на нова ера? Дълбоко сме убедени, че някои характерни черти от историческия образ на Спасителя са запазени в съзнанието на човечеството. С това се обяснява поразителното единство в изобразяването на Иисус Христос в църковното и светското изкуство както на Изток, така и на Запад.

Образът на Спасителя несъмнено е съдържал в себе си нещо общочовешко, тоест близко и сродно на всяко човешко лице. Това е напълно естествено за Иисус Христос като втори Адам – родоначалник на обновеното човечество. В този смисъл Иисусовото лице не съдържа в себе си нещо необикновено. Така то изглеждало пред външния наблюдател. Тази страна на Иисусовото лице е прекрасно изобразена от руския писател Иван Сергеевич Тургенев. В стихотворението си в проза “Христос” той разказва:

“Видях се младеж, почти момче, в тясната селска църква. Пред старите икони горяха като червени петна тънки восъчни свещи. Пъстро венче обкръжаваше всяко малко пламъче. Тъмно и мъжделиво беше в църквата … Но пред мене имаше много народ. Все руси селски глави. От време на време се поклащат, падат, отново се изправят като зрели класове, когато по тях премине летният вятър. Изведнъж човек се приближи отзад и застана до мен. Не се обърнах към него, но почувствах, че този човек е Христос. Внезапно ме обхвана умиление, любопитство и страх. Обърнах се и погледнах съседа си. Лице като у всички, лице подобно на всички човешки лица. Очите му гледаха малко нагоре, внимателно и спокойно. Устните бяха затворени, но не стиснати. Горната устна като че си почиваше върху долната. Малката брада бе раздвоена. Ръцете скръстени, без да се движат. Дрехите му бяха като на всички.

“Това ли е Христос? – помислих си. – Толкова обикновен човек! Не може да бъде!”

Извърнах глава, но преди да отместя очи от този обикновен човек, пак ми се стори, че това бе Христос. Обърнах се и пак видях същото лице, подобно на всички човешки лица, с обикнове- ни, макар и непознати черти. Тръпки полазиха по тялото ми – съвзех се. Тогава разбрах, че тъкмо това лице, което бе подобно на всички човешки лица, е истинското лице на Иисус Христос.”

Очевидно Тургенев е носил духа на Иисус Христос дълбоко в сърцето си, стремил се е да живее според Неговите заповеди за правда и обич и въз основа на личния си духовен опит е видял типичното и характерното в образа на Иисус Христос – лицето му е както на всички хора.

Това поетично прозрение съдържа богооткровена истина. Нима то не може да бъде извлечено от думите на св. апостол Павел, че Иисус Христос, който бил Бог, приел образа на роб и се уподобил на всички човеци и по вид се оказал като човек (Филипяни 2:6-7)? В личността на Спасителя съвършената божествена природа била съчетана със съвършена човешка природа. Той сам наричал Себе Си Син Човечески, тоест истински човек. Разбираемо е, че лицето на Иисус Христос било съвършено човешко лице, следователно, подобно на всички човешки лица. Това заключение се подкрепя с авторитетни свидетелства от Свещеното Предание и от светите отци и учители на Църквата.

Ориген вероятно въз основа на неизвестно на нас предание съобщава, че телесно, следователно и по лице, Иисус Христос не се отличавал от другите хора.

Също св. Иоан Дамаскин, позовавайки се на древни предания, може би от първите векове на християнството, пише, че Спасителят бил по лице като всички Адамови синове.

Ликът на Иисус Христос приличал на всички човешки лица и на никое. В него е изобразена цялата пълнота и многообразие на човешките лица, защото то е лице на Сина Човечески, тоест на представителя на цялото човечество. В Иисус се съглежда първосъздадената красота на неопетненото от грях човешко лице. В него обаче се чете и мъката за човешките грехове. В Иисусовия лик се долавя сиянието на божествената радост, както и ужасът на страдащия за всички грешни хора разпнат Праведник на Голготския кръст. Иисус може да има вид на слаб и безславен човек, но може да приеме и величествения израз на тържествуващ Цар на славата, на Цар със страшно величие и възвишеност, пред чието лице, според израза в Апокалипсиса, бягали не само нечестивите, но дори земята и небето (Откровение 6:16; 20:11). На Фьодор Михайлович Достоевски Иисус Христос се открил едновременно като безкрайно страшен и безпределно милостив: “Не бойте се от Него – казва във видение старец Зосима на Альоша. – Страшен е с величието Си пред нас, ужасен е от висотата Си, но е безкрайно милостив, от любов се е уподобил на нас и се весели с нас.”

Тези и още много противоположности очертават двата полюса, между които се изобразява Иисусовото лице. Би могло да се каже, че то е хармонично единство на противоположности. Тук може би се съдържа една от причините за противоречивите сведения за неговия вид. Още от дълбока древност някои считали лицето на Иисус за некрасиво, а други – за прекрасно. Предим- но некрасив си представяли Христос бележити църковни учители и отци като св. Юстин Мъченик, св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, Ориген, Тертулиан, св. Кирил Александрийски. В противоположност на тях св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански, блажени Иероним, св. Иоан Златоуст, блажени Августин и други пък си Го представяли прекрасен. Очевидно тук срещаме противоречие. Но Иисус Христос, от една страна, изглеждал различно през различните мигове от земния Си живот, а от друга страна, се откривал на всекиго в такъв образ, който човекът бил способен да възприеме, за който бил нравствено подготвен и достоен и който бил най-много подходящ за спасението му.

Св. Юстин Философ и Мъченик на няколко места в съчинението си “Разговор с Трифона иудеина” пише, че Иисус нямал красива външност, нямал представителен вид, бил безславен и презрян по външност.

Според св. Ириней Лионски някои представяли Христос като човек “слаб, немощен, безславен”.

По-определено говори за некрасивия външен вид на Иисус Христос Климент Александрийски, привеждайки за това както библейски, така и философски основания. Той пише, че Спасителят “приел невзрачно и презряно тяло, тъй като се опасявал да не би красотата на външния Му вид да отвлича вниманието на слушателите от съдържанието на учението Му”. Истинската красота на въплътения Божи Син – според него – се заключавала в душата и в делата Му, а не в тялото Му.

Ориген възприема съществуващото мнение през неговото време, а именно, че тялото на Иисус Христос било “неблагообразно”.

Такъв възглед за външния вид на Иисус поддържа и Тертулиан: “Тялото на Христос не е имало човешка красота и според едно по-силно доказателство – никакъв небесен блясък.”

Представата за некрасивия външен вид на Иисус Христос споделя и св. Кирил Александрийски, като се позовава на пророк Исаия (53:2). Той пише, че Синът Божи приел вид на най-некра- сив човек; Емануил се намирал в унижено състояние, така че Той изглеждал по външност по-ниско от всички хора.

Този безпомощен и безславен вид на разпнатия Христос заблудил някои, които не могли да видят в него Единородния Божи Син и да повярват в Него. Така Целс отричал божествеността на Иисус Христос и поради това, че той нямал външните белези на божество. “Ако в тялото на Христос имаше божествен Дух – възразявал Целс на християните, – тогава то би трябвало да се различава напълно от другите тела или по големина, или по сила, или по глас, или по въздействие, или по дарба за увещаване. Невъзможно е тяло, на което е било присъщо нещо божествено в по-голяма степен, отколкото на другите тела, съвсем да не се различава от тях. Христовото тяло обаче съвсем не се отличавало от което и да е друго тяло, но било, както вие казвате, малко некрасиво и неблагородно.”

Тук трябва да се има предвид, че Иисус открива Своето божествено величие на човека, след като той свободно повярва в Него, след като се появи любовта му към възвестеното възвишено учение и към посочения път на правда. В противен случай Христос би поразил човека и би го лишил от свободата му, чрез която той се проявява като нравствено същество. Такъв човек не се смущава от некрасивия вид на Голготския Страдалец. И както църковният учител Тертулиан изповядва: “Макар и да не е аристократ, макар да е безславен и унижен, Той е мой Христос, мой Месия.”

Все пак тезата за некрасивата външност на Иисус не съдържа в себе си пълна истина. Тя може да отразява само моменти от земния Му живот, неговия вид по време на кръстните Му страдания. В действителност Иисус Христос притежавал съвършена и човешка, и божествена природа. Кой може да твърди с основание, че към пълнотата и съвършенството на човешката природа не принадлежи и външната хубост? Следователно, на божественото достойнство и величие на Богочовека Иисус Христос отговарял възвишен и внушителен външен вид.

Когато св. апостол Иоан Богослов говори за великата тайна на боговъплъщението и само с няколко думи рисува образа на Спасителя, той има предвид както Неговата божествена, така и Неговата човешка природа. Св. Иоан говори за въплътеното предвечно Божие Слово, защото То е живяло между хората и Неговата слава той можал да види не само със сърцето си, но и с физическите си очи: “Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” (Иоан 1:14). Въз основа на това евангелско свидетелство за величието на Христос Богочовека и въз основа на непосредствения си духовен опит блажени Августин възкликва: “Словото стана плът, красота велика е!”

Славата на въплътеното Слово, за която говори св. апостол Иоан Богослов, била видяна не само от него, но и от много други повярвали в Иисус Христос. Тази слава на въплътения Бог Слово се отнася до цялата Му личност – и като съвършен предвечен Бог, и като съвършен човек. В лицето на Иисус Христос определяща сила и превес имала славата на Неговата божествена природа. Все пак за свидетелите на земния Му живот тази слава била неотделима от човешката природа на Спасителя; тя прониквала в нея, била и нейна слава.

Цялата външност на Иисус Христос била възвишена и внушителна, излъчвала достойнство и обаяние, привличала и пленявала.

Така например още при първата си среща с Иисус Христос Филип от Витсаида бил спечелен от Него. Първото впечатление създало у него непоколебимото убеждение, че Иисус от Назарет е този, за когото е писал Моисей в Закона и за Когото са говорили пророците (Иоан 1:45). От евангелския разказ се разбира, че Филип от Витсаида е дошъл до това убеждение чрез силата на моментното въздействие, а не чрез общуване с Иисус Христос. То било толкова покоряващо, че само думите: “Върви след мен” били достатъчни за този, който Го е разбрал, за да напусне имот, занаят и семейство и да Го последва за цял живот (Матей 4:19; Иоан 1:39).

Апостол Филип бил убеден, че всеки, който види Иисус Христос, ще усети в Неговото лице силата и славата на божествения Месия. Заради това когато брат му Натанаил се отнесъл недоверчиво към думите му, че Иисус от Назарет е Месия, Филип му отговорил: “Дойдѝ и виж!” (Иоан 1:46). При това възвишеният вид на Иисус Христос пленявал и покорявал не само необразовани хора, обикновени галилейски рибари, но и учени книжници. Един книжник се приближил до Иисус и му казал: “Учителю, ще вървя след Тебе, където и да идеш” (Матей 8:19; срв. Лука 9:57).

Вероятно, когато Иисус Христос проповядвал божественото Си учение лицето Му сияело, внушавало респект.

През земния живот на Спасителя лицето Му придобило най-величествен израз на Тавор, планината на преображението. Когато Иисус Христос бил унесен изцяло в молитвена беседа с небесния Си Отец, видът на лицето Му се изменил. То грейнало като слънце (Матей 17:2; Лука 9:29). С подобен израз видял лицето на Иисус св. апостол Иоан Богослов в своите апокалиптични видения на остров Патмос. Главата и косите Му били бели като сняг, а очите Му – като огнен пламък; лицето Му сияело, както слънце сияе в силата си (Откровение 1:14, 16).

В много мигове от земния Си живот, след славното си възкресение и възнесение Иисус Христос бил и е “най-прекрасният от синовете човечески” (Псалом 44:3), както Той се представил пред пророческия поглед на псалмопевеца Давид. Въз основа на това някои древни християнски апокрифи (например “Деяния на Иоана”) наричат Спасителя само с думата “Прекрасния”, която изчерпва същността на образа Му.

Ориген привежда пророчеството на Исаия, че Иисус Христос дошъл на света не в “цъфтящ вид” и в “превъзходна красота”, но обръща внимание върху пророческите думи на псалмопевеца, където Иисус Христос се изобразява като силен и украсен с младежка сила и красота (Псалом 44:4-5), и припомня за величествения вид на Иисус Христос по време на преображението Му. В този случай Ориген се позовава на предизвикващия удивление факт, че материята по волята на Твореца е способна да променя свойствата си. Също така и материалното тяло на Иисус Христос имало способност по волята на обитаващия Го божествен Дух да се открива или без красота (Исаия 53:2), или прелестно и внушително, такова, че тримата ученици, които се изкачили с Иисус на планината, “паднали по лицата си” (Матей 17:6), защото видели чудната Му красота. В учението за многото видове на Иисусовия образ – според Ориген – има нещо тайнствено, защото Иисус Христос във величието Си като божествено Слово не можел да се открие по един и същ начин на обикновените хора и на тези, които са способни да Го следват на планината. За тези, които стоели още долу и не били подготвени за възход, които не познали божественото величие на Христовата проповед, Словото нямало нито вид, нито красота (срв. Исаия 53:2), но за другите, които чрез следване на Христос придобили сила и могли да вървят след него при изкачването “на високата планина”, Словото има божествен вид.

Като се основава на безспорната богословска и религиозно-философска истина, че Бог винаги е красив, блажени Августин прави следния извод: Иисус Христос като въплътено предвечно Слово, което е било у Бога и е Бог (Иоан 1:1), също така е красиво. Блажени Августин нарича Иисус само с думата “Красивия” или “красивия Христос” и се позовава на споменатите думи на псалмопевеца (Псалом 44:3). Този свой възглед той не противопоставя на схващането за лошия вид и безславния образ на Иисус Христос, изградено върху пророчеството на Исаия (Исаия 53:2). Некрасивият вид на Иисус бил временна проява спрямо превъзхождащия го по красота божествен образ. Божественото Слово от голяма обич към грешните хора възприело образ на роб (Филипяни 2:7), за да ги издигне на висотата на Своята красота. В този случай гласът на псалмопевеца за прекрасния вид на Иисус Христос и гласът на пророк Исаия за неговия безславен вид не звучат в дисхармония. Те приличат на две флейти, на които свири едният Дух. Следователно, техните звуци са хармонични. Иисус Христос бил прекрасен в скута на Майка Си, прекрасен в ръцете на родителите Си, прекрасен на кръста и прекрасен в гробницата.

Според приведените сведения на светите отци богочовешкото съвършенство на Иисус Христос се отразявало и върху израза и вида на лицето Му. То било прекрасно, от него се излъчвала неземна духовна и телесна красота – точен отблясък на едноликата и вечна божествена красота. Поради това не само Климент Александрийски, но и всеки християнин би могъл основателно да каже: “За нас, които копнеем по истинската красота, само Иисус Христос е прекрасен.”

Както поради многообразието Си, така и поради божествената Си красота лицето на Христос Богочовека било толкова богато на изразни форми, че никое човешко съзнание не може да го обхване изцяло и никоя човешка ръка не е в състояние да го изобрази в съвършенство. Колкото повече човек се вглежда и вглъбява в него, толкова повече потъва в бездънната дълбочина и необхватното богатство на неговите форми и движения. Пред Иисусовото лице художественият гений се стъписва и не може да изобрази своя обект. Тогава да се откаже ли човек от дръзновения си опит? Може ли човечеството да се лиши от изображение на най-светото и най-скъпото лице? Най-велики художници от дълбока древност до наши дни дръзват да изобразяват лика на Спасителя. Разбира се, никое от тези изображения не може да бъде смятано за автентичен портрет на Иисус Христос – създаването му не е по силите на човека. Въпреки че двадесетте века християнска ера са ни завещали гениални изображения на Иисус, в които са увековечили дарбата си безброй незнайни художници и световноизвестни творци като Фра Анджелико, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Рафаел, Тициан, Рубенс, Иисусовият лик продължава да вдъхновява за художествено творчество.

Размисъл върху лицето на Иисус Христос и вдълбочаването в неговата тайна притежава и висока религиозно-нравствена ценност, защото човек по-пълно схваща и повече възпламенява у себе си любов към въплътената в него божествена красота и нравствена мощ и заедно с това повече се старае да напредва в добродетелните си подвизи.

Тази идея е представена в древна християнска легенда. Според нея св. евангелист Лука няколко пъти започвал да рисува лика на Иисус Христос, но Божията Майка била неудовлетворена от поднесеното ѝ изображение. Всеки път св. Лука виждал лицето като че друго, изменящо се. Това го подтиквало все повече да се вглежда в Иисус Христос, да вниква в Неговия духовен свят, за да схване отражението върху лицето Му. По този път св. евангелист Лука се възвисявал духовно и повече се доближавал до своя Учител, макар да се убедил, че никога, нито той, нито който и да е друг художник ще може да изобрази точно Спасителя поради съвършенството на Неговата богочовешка личност.

В този смисъл макар да не можем да познаем Иисусовото лице в пълнота и в съвършенство поради нашата ограниченост и греховност, от една страна, и заради неговата безпределност и дълбочина, от друга страна, ние все пак Го чувстваме близо до нас, вътре в нас. Поради нашето богоподобие, поради факта, че ние сме сътворени по Божи образ, всеки от нас носи в глъбините на душата си непосредствено почувствано и интуитивно придобито знание за Исусовия образ – нашият божествен първообраз. Християните пък чрез вярата и любовта, чрез Божията благодат и евангелските добродетели винаги чувстват присъствието на Иисус Христос в себе си. Защото сам Господ казва на своите верни: “Аз съм с вас през всички дни до свършека на света” (Матей 28:20). Ние затова сме християни, защото Иисус живее в нас. И ние само дотолкова сме християни, доколкото Христос се изобразява у нас (Галатяни 4:19), доколкото Той се вселява в сърцата ни (Ефесяни 3:17). Поради това св. апостол Павел пише, че Иисус Христос живее не само в него (Галатяни 2:20), но и във всеки християнин (2 Коринтяни 13:5). В Христовата църква чрез благовестието на евангелското слово и чрез богослужебния и благодатен живот в нея Иисус Христос е изобразяван пред вярващите така, като да е разпнат между тях (Галатяни 3:1). Затова всеки, който посещава православния храм и води пълнокръвен църковен живот, който притежава православно съзнание и църковен дух, той познава Иисус Христос и Иисус Христос го познава. Господ говори: “Познавам Моите Си и Моите ме познават” (Иоан 10:14).

Който носи Иисус в сърцето си и Го свети (1 Петра 3:15), който обича Христос и живее с Него, той познава в някаква степен лицето Му. Нещо повече, неръкотворният образ на Спасителя без съмнение е изваян в сърцата на истинските християни чрез тяхната чиста вяра и света любов към Него. Навсякъде другаде в този свят образът на Иисус Христос може да избледнее. Единствено в сърцата на вярващите той ще бъде вечно жив и ще сияе в неземното и божественото си величие. Тук той ще свети като слънце и ще озарява пътя на живота им към красотата на истината, към величието на правдата и към светостта на любовта. Озарявани от това слънце, те ще имат светлината на живота (Иоан 8:12) и ще получат светлината на вечността, където ще бъдат удостоени със съвършена радост и върховно щастие – непрестанно да съзерцават неземната красота и светлината-живот (Иоан 1:4), които се излъчват от прославеното лице на Иисус Христос.

___________________________

*Публикувано в книгата Най-прекрасният, Духовният образ на Иисус Христос, С., 1992, с. 82-94. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Иван Панчовски (1913-1987) и Господ Иисус Христос. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-d6e