Божидар Андонов

Новоизлезлите помагала, предназначени за първи клас на Средно общообразователно училище, представляват една правилна стъпка в посока учебни пособия за обучението по религия. Като казвам „правилна стъпка“, имам предвид желанието на авторите да подготвят, от една страна, учебно помагало за учениците, а от друга, да подготвят и помощно пособие за учителя. Убеден съм, че нагледният материал в пособието за ученици заедно с рисунките и нещата за оцветяване ще предизвикат интерес и радост у децата, а това е важна предпоставка в процеса на обучение при най-малките ученици. Преди всичко учебните помагала по религиозно обучение в основното училище и особено тези за първокласниците трябва да носят радост на учениците.

1.Помагалото с нагледни материали[1]

Използването на нагледни материали в обучението по религия трябва да улеснява постигането на учебните цели. Но не всяко нагледно средство е подходящо за постигане на дадена учебна цел и не всяка учебна цел може да бъде постигната с произволно избрани нагледни средства. Това налага да се обмисли дидактически взаимовръзката между учебните цели и нагледните материали, ако разбира се искаме тези материали да постигнат своето предназначение.

Запознавайки се с помагалата, в мене възникнаха редица въпроси и необходими разсъждения, които бих искал да споделя. Полезно би било за тези, които ще използват помагалото, да знаят например:

•Как е подбран нагледният матери­ал и по кои критерии е подбран той? Кой го препоръча като такъв за най-малките ученици и въз основа на кои критерии е подбран? Смятат ли авторите, че той е съобразен с възрастта на учениците и че те ще могат с техните възприятия и „с една омайваща бързина да схванат и изразят съдържанието на картините[2]„? Създава ли възможност за съучастие на учениците в обучението? Предполага ли постигането на емоционалните цели в обучението? Предполага ли разбиране и от по-малко „надарените“ ученици, тоест от тези, които словесно (все още) не могат адекватно да се изразяват? Нагледният материал само илюстрира ли или има и собствено съдържание? Дава ли повод за отклонение от темата? Мотивира ли достатъчно добре учениците за разговор, коментар, дискусия?

Не без значите е и това, доколко нашите учители по религия са подготвени за работа с нагледни материали, за да мо­гат да научат и децата да ги „четат“ и разбират. Една библейска картина например и особено една икона съдържа съществено много повече, отколкото думата. Иконата/картината със своята символика влияе по-непосредствено върху нас в сравне­ние с думите. Тя не предава моментната реалност, тя дава възможност да се види и разбере същественото. За съжаление де­цата (или повечето от тях) вследствие на нашето ежедневие не са в състояние да „проникнат“ в тях. Има деца, които едва ли знаят как да използват сетивата си и внимателно да наблюдават. Предназначението на нагледните материали е преди всичко да внесат импулси (взети от Църквата, обществото, широкия свят и така нататък) в обучението, да активират всички наши сетива. За това са нужни чувствителност, удивление, спокойствие – неща, на които учениците трябва да бъдат научени от учителите. И да не се забравя, че никога не трябва да се преподава, когато учениците „четат“ нагледния материал.

Необходимите основни познания за това бъдещите учители по религия би трябвало да получават чрез така наречената „дидак­тика на символите“ като част от религиозната педагогика, призвана да им даде правила за вникване в символите, иконите/картините. Тя се занимава със съзнателното изграждане на собствен опит за боравене с нагледните материали, за да мо­жем интензивно и многостранно да ги разглеждаме и преживеем и в контекста на текстовете да ги разбираме, като например: Какво ми казват този текст и тази икона/картина? Кои истини иска да ми каже та­зи икона/картина? Какво потвърждава тя в моя житейски опит? С какво го обогатява? Какво стои в скрит план („Картините са изплуване на друго място[3]“), което с око не може да се види? Тоест става дума за това да се научим да възприемаме нагледните материали с всички наши се­тива.

Дидактическото разбиране за използването на нагледните материали при обу­чението се променя. Ако на тях още от времето на Ян Амос Коменски и Песталоци се е гледало като на материали, които предлагат на учителите богат помощен материал, като илюстрации към определени съдържания и цели и са били „напасвани“ ту към една, ту към друга тема, то модерната религиозна дидактика взема под внимание принципа на автономия на картината/иконата. Това ще рече: картините/иконите имат свои закони, самите те съдържат послание, което засяга по раз­личен начин младия човек. Ето защо е препоръчително да се даде възможност картината/иконата да въздейства, да се възприеме образът и цветовото съчетание, да се открие композицията. Учащият субект се намира срещу един предмет, наблюдава го и се опитва да го разбере. Неслучайно религиозното обучение бива наричано „елементарно училище за възприятие“.

Често в религиозното обучение се използват и други нагледни материали (снимки, диапозитивни филми, видеофилми и други), но тук трябва да се внимава мно­го, защото те предизвикват лесно към дискусия и учителят трябва да е готов за един така наречен учител-ученик-разговор, иначе (и го много често) учебният процес отива в дру­га посока, която не е планувана от учите­ля[4].

И още нещо. Препоръчително е късият разказ при всяка учебна единица да изхожда от нагледния материал. Така се следва червената нишка, която продължава в/с библейската история и по този на­чин урокът получава една определена насока. Не че това е единствената възможност за разработка на дадена тема, но според мене по този начин материалът би достигнал по-лесно до вътрешната чувствителност на детето.

2.Помагалото за учители[5]

Времето на вероучението, ориентирано само върху теми от християнската вяра и традиция, върху Библията и историята на Църквата, е отминало. Днес учебният материал по религия не трябва да е тяс­но ориентиран само спрямо богословските науки и излагане на вярата, той тряба да има по-широк обхват. С други думи той трябва да има предвид и живота на днешния ученик със заобикалящата го социо-културна среда. Днешният ученик иска да се запознае не само с християнското уче­ние, той желае да намери и едно християнско обяснение на научните и социалните въпроси, интересуващи и вълнуващи днешния човек. В духа на тези разсъждения новоиздаденото помагало дава отговори, но също така поражда и въпроси, като например:

•Отбелязано е, че помагалата са одобрени от Светия Синод на Българската православна църква, но не и от Министерството на образованието. В този случай могат ли тези пособия да бъдат ползвани като основни учебни помагала в общообразователните ни училища?

•Ако авторите искат с това помагало да предложат на учителите по религия една близка до практиката помощ, тогава е неразбираемо към кого са адресирани първите две глави на раздел първи на помагалото, а именно: „А) Ценностни ориентации на религиозното възпитание“ и „Б) Основни изходни позиции, определящи логиката на религиозното познание“[6]. Ако са адресирани до учителите по религия, които са завършили богословие, тогава възниква въпросът: къде са им познанията по Религиозна педагогика? Или до учителите, преквалифицирали се като учители по религия, за които се смята (от авторите), че не притежават достатъчно богословски познания?;

•Една много голяма въпросителна например е доколко са реални за постигане с учениците от първи клас поставените задачи при всяка учебна единица, като например:

– „изграждане на най-обща представа за нравствените идеи на християнското учение; разкриване на божествената същност и сила на Иисус Христос“ или пък даване на основни сведения за това, че Иисус Христос е Син Божи“, и то още в първия урок „Иисус Христос – Син Божи“ на тема №1 „Аз съм християнче[7]„;

– Втората тема „Нашите християнски празници“ пък трябва да формира „представа за светците като Божии хора“ и да създаде чувство „на преклонение пред благочестивия живот на светците[8]„. Тук първи урок е за св. Иоан Рилски.

Този урок дава информация на учени­ците за живота на св. Иоан Рилски. За съжаление цялостната разработка на методичната единица не предлага възможности за идентифициране. Поради тази при­чина не може да се осъществи така нареченото „учене по образец“ – учение чрез наблюдение и подражание. Агиографските елементи при религиозното обучение трябва да имат свойството на модели, на образци, на примери за следване и като такива съответно да бъдат обяснени. „Учене по образец“ се осъществява тогава, когато учащият пос­редством наблюдаване поведението на един образец (в случая св. Иоан Рилски – неговата готовност за помощ, силна вяра в Бога и прочее) и извличане на заключения от наблюдението си (например против сребролюбието и известността) усвоява нови начини на поведение или пък променя ве­че съществуващите. „Учене по образец“ се постига също така и чрез даване на при­мер: ученикът вижда как поведението на една личност (в случая св. Иоан Рилски) укрепва, как се възнаграждава. По този на­чин се засилва възможността той, в под­ходящи условия, да претвори видяния в образеца начин на поведение. За съжаление разработката на урока не дава такива възможности. Би било добре, ако авторите бяха подбрали такива моменти от житието на светеца, които да помогнат на учени­ците да разберат по-добре особеното при светеца, да бъдат предизвикани към под­ражание. Така предложен, материалът ед­ва ли ще предизвика някаква рефлексия в учениците.

Хубаво би било преди да пристъпим към поставяне на целите и задачите, кои­то трябва да се постигнат и осъществят с учениците (в случая от първи клас), и към подреждане и подбиране на темите и учебния материал, да сме наясно със следните въпроси: От какъв вид религиозни позна­ния се нуждае днес детето? Може ли едно дете да бъде претоварено с религия (особено при най-малките)? Нуждае ли се днес детето от минимално количество религия, за да стане едно доволно, почтено или въобще щастливо дете?

Преди всичко детето, особено в първи клас, се нуждае от място за разбиране на религията, където да получи познания на един достъпен за него език, за да може да ги възприеме, асимилира, запамети и прилага в живота си.

Отговор на поставените по-горе въп­роси трябва да даде религиозната дидак­тика. Тя е тази дисциплина, която трябва да възприеме сериозно въпросите на де­цата като своя задача и да се постарае да предотврати даването на такива отговори на децата, които са далеч от техните собствени въпроси – става дума с децата да се започне един разговор за това, което те преживяват, разговор, в който те да се чувстват истински възприети и разбрани. Тя е тази дисциплина, която трябва да каже (на базата на научните изследвания) в каква възраст какви религиозни познания мо­же да се дават на децата. Тя, като съизпълнителка на „антропологичната промяна“ при детето трябва да се погрижи да се поднесе на учениците необходимото коли­чество и качество религиозни познания. Трудностите, които тук се получават, са плод по-малко на религиозната педагоги­ка, отколкото на материали от „втора ръка“, подготвени от хора, които искат, малко или много, да покажат, че познават и владеят материята.

Ако ние, религиозните педагози, не се замислим за какво децата задават въпро­си, какво ги вълнува, какво разказват и още как детето възприема библейския текст, какви мисли и асоциации придобива, към кои въпроси го подтиква, тогава нещо не е в ред при нашето обучение. Разбира се, че преди това самите ние трябва да сме се упражнявали в това – да влезем в един екзистенциален диалог с текстовете.

Детето не се нуждае от ерудирани учители-чиновници, а от способни учители, които умело влизат в разговор с богословието и знаят как да го обяснят.

Вероучение, което няма конкретно от­ношение към съвременния живот на уче­ника, е мъртво. Той, днешният ученик, се нуждае без съмнение от живи модели, от образци, които, както човек обикновено се изразява, да „запечата“ в съзнанието си и по този начин да събере опит, който ще  му помогне да разбере поведението на големите и какво означава да живееш по християнски.

Ако това, което се намира в обкръжението на ученика и се титулува „религиозно“ и „християнско“, не затвърдява в него желанието за живот, не го окуражава смело да се пребори с трудностите и не му дава упование, тогава то няма ценност.

Днешният ученик се нуждае при ре­лигиозното обучение от учители, които имат търпение и умение да му помогнат да събере опит, да разговарят с него за сполуки и несполуки, за надежда и копнеж, но също и за илюзии. Ученикът се нуж­дае не само от религиозни познания, но и от обич и отношение към него съобразно възрастта му. И ученикът забелязва доста бързо колко достоверно е това, което се говори, и доколко словата и делата си хармонират, като например дали една молит­ва е израз на просба, доверие или благо­дарност, или пък е просто безчувствена привичка; дали отиването на богослуже­ние е по-скоро принуда или една „неделна грижа“ (в повечето случаи като изпълнение на майчино желание), при изпълнението на която детето трябва да бъде при­влечено, или пък представлява една покана към детето да се почувства като част от християнския народ.

Ако учениците биват заставени да отидат на църква, да посещават богослужение (заедно с родители или учители) и това бива оправдавано от педагогическа гледна точка с думите: „Така ние възпитаваме нашите деца религиозно“, те веднага усещат (не само интуитивно) какъв мотив стои зад това и имат право да откажат едно такова мероприятие, защото например то е в дисонанс с техния вътрешен и външен свят. Ако един ритуал не затвърждава у децата чувството за принадлежност, тогава той е едно принудително възпитателно мероприятие, от което децата и младежите един ден ще искат да се освободят.

Учениците се нуждаят от ритуали, но в никакъв случай по принуда. Това е по-лесно да се каже, отколкото да се осъществи. Защото ритуал и принуда стоят близко едно до друго. Неслучайно класическата психоанализа (S. Freud, Th. Reik) обяснява религията и нейните ритуали аналогично на натрапчивите действия на невротиците. И в двата случая ритуалите имат функцията да създадат чувство за сигурност. Естествено, че има разлика в това, някой да повтаря постоянно едни и същи действия, за да не падне в пропастта на страха или той се „нуждае“ от ритуал, който го обогатява със спомени, които, в промяна на времето и преходността на всичко земно, му служат за ориентирни точки и му носят благонадеждност, вярност и спокойствие в живота.

Ето защо, учителите по религия трябва добре да обмислят дали в този час и момент молитвата в началото или края на учебното занятие или посещението на богослужение съответстват на вътрешната нагласа на учениците и няма ли те да го възприемат просто като натрапено мероприятие. Без вътрешна нагласа религиозният ритуал стои във въздуха, не принася полза, а по-скоро носи вреда за учениците. Това, от което днес учениците се нуждаят като ритуали, са такива ритуали, които­ са достъпни и разбираеми за тях, кои­то ги карат да се почувстват свързани с хората, нещата и природата, които да отговарят на детската им духовност и детския им копнеж, да чувстват в тях Божието присъствие. А дали това ни се удава, ще усетим по очите на учениците[9].

3.Структурата на помагалата

На страница 7 в пособието за учителите четем: „Учебната програма по религия е ориентирана предимно към изучаването на основните християнски празници и тради­ции….“ и по-нататък, че „този подход за определяне и структуриране на учебното съдържание е утвърден в съответствие с познавателния опит на детето…“. Така обяснено и мотивирано не е ясно коя прог­рама се има предвид, програмата за обу­чение по религия за първи клас ли, която е залегнала в „Указания за провеждане на обучението по СИП религия в общинските училища в Република България за учеб­ната 1998/99 година[10]“ или нова за ЗИП и кой я утвърдил? И още нещо, хубаво би било точно да се определи кой начин на структуриране на темите се приема, според:

– областите на живота;

– темите;

– целите.

Който и начин да се избере, се налагат обяснения: а) характеристика; б) предимство; в) проблеми.

Разбира се, че тук може да настъпят промени, но те идват от учителя, който независимо от указанията в учебния план и реда на уроците в учебника може да размени, според ситуацията, реда на темите или пък да вмъкне нещо ново (при спонтанни събития и преживявания, празник, имен ден на ученици).

По-долу ще си позволя да изложа в об­щи линии само някои моменти от това, как виждам структурирането на едно учеб­но помагало за първокласниците:

•Началните уроци – учениците да се запознаят с основните преживявания и въпроси, които са важни за нас човеците – радост, страдание, родители, общество, заобикалящата ни природа и прочее. Започването на училище е преломен момент в жи­вота на детето. Психологически се извършва една промяна към реализма. Вече околната среда и близките се изживяват като различини от Аз-а и все повече се разбират в тяхната самостоятелност. Това, което се преживява и назовава, става изходна точка за религиозното развитие и религиозното чувство на ученика в тази възраст.

•Следващите уроци да обърнат вни­мание на това, че нещата около нас ни показват повече, отколкото ние с нашите сетива можем да възприемем. Учениците да се опитат, а при затруднение да се подпомогнат и научат да разберат това, което не­щата искат да ни кажат. Това е съществен елемент при религиозното обучение в пър­ви клас: децата да се „отворят“ за разбиране на символичното съдържание на неща­та в заобикалящата ни действителност. Та­ка те ще направят не само първите си стьпки за разбиране на Библията с нейния об­разно-символичен език, но така се подготвя и основата за разбиране на християнската вяра, литургия и свещени тайнства.

•По този начин се идва до момента, в който вниманието на учениците да се насочи към това, че в живота и света ние откриваме Божието присъствие. Тук следват занимания и упражнения за откриване на Божиите следи в нашия живот и в света около нас. Реалистичната промяна принуждава ученика в тази степен на раз­витие да освободи света на представите си от „магичното“. Той става отворен за ре­лигиозна информация. Представата му за Бога се променя. От тайнствен Създател Той се превръща в Творец, на Когото се приписват необходимите атрибути (власт, мъдрост, величие), но и нравствени качес­тва в най-висша степен на съвършенство (доброта, справедливост, любов), при това в безкрайна пълнота. Безкрайното се разбира като неограничено време, тоест ка­чества, които ученикът познава от областта на човешкия опит, се пренасят върху Бога и се извисяват. При това всички ог­раничения по отношение на Бога се отричат. Бог е безкрайно извисеният, недостижимият, Който съществува извън све­та и по необясним начин му въздейства. Така се следва и благовестието на Библията – първо теоцентрично и след това христоцентрично.

•Рождество Христово, тоест че Божи­ето обещание се е изпълнило – Бог изпраща Своя Син на земята, това е Иисус Хрис­тос. Коледа като празник. Тази тема пред­лага богато разнообразие на учебен мате­риал за учениците от първи клас.

•По-нататък заниманията с малките ученици продължават в две направле­ния: а) запознаване с живота и дейността на Иисус Христос и Неговото отношение към човека и б) запознаване с Неговото благовестие, за да се стигне до

•Възкресение Христово. Учебният материал тук се концентрира върху християнската истина, че Иисус Христос – Синът Божи живее. Великден като празник.

•Следващите уроци се спират на разбирането, че Бог обича човека, за обичта между човеците, за взаимопомощта, за честността и откритостта – такива, каквито са вярващите хора в молитвите си към Бога. Чрез ориентацията си към външно-видимото ученикът е отворен към социално-милосърдно поведение. Той се интересува от това, което се случва на страдащите в семейството, църковната община (енорията), обществото и е готов сам да предприеме помощни действия за болните и страдащите.

•Молитвата „Отче наш“ и нейното наизустяване.Подчертаване на обръщението „Отче“ – символ на сигурност и утешение.Какво означава това, да се обърнем към Бога с думата „Отче“ (татко).

•Разбирането за взаимното прощаване, егоцентричността и самокритичността.

4.Строеж на урока

Пособието за учители дава във всяка тема (глава) указания на учителите как да провеждат обучението. Като идея добре, ала тези указания са много раздробени. Едно друго подреждане и съдържание на дидактическите и практическите указания, като по-долу изложеното, според мене би подпомогнало съществено учителите при подготовката и разработката на отделната методична единица:

-цел на урока;

-богословско-дидактическа информация за съдържанието на обучението;

-методични указания за участие на нагледни материали и текстове от учебни помагала в обучението;

-методични предложения, от които учителят може да се възползва в учебния процес и които му дават възможност за „спонтанност“ и „творчество“.

Заключение

Тези пособия представляват стъпка напред и заслужават да бъдат одобрени и препоръчани от Министерството на образованието и науката като учебен материал по религия в основните ни училища. Особено впечатляваща е идеята на авторите да подпомогнат обучени­ето с нагледни материали. Правилно е също така и желанието на авторите да обвържат обучението с култовата практика, защото култовото (празници, тържества, тайнства) играе решаваща роля за учени­ка от основно училище. Въз основа на своята ориентация към видимото и предмет­ното той иска да участва в онова, което има значение за религиозното му разви­тие. Той иска да бъде включен в организацията на празниците и тържествата, тъй като само чрез конкретни действия може да разбере идейните съдържания. Библейските текстове могат да бъдат разбра­ни от ученика в основно училище най-бързо, ако бъдат включени в литургическия живот на семейството и църковната об­щина (енорията) и имат отношение към неговия живот.

Въпросът обаче, дали материалът в пособието за учители е пригоден за първокласници, стои дискусионен.

Бележки

[1]. Желев Иван, Коруджиев Димитър, Василева Емилия. Религия. Първи стъпки в Православието, за 1. клас на СОУ. София 2001.

[2]. Hertle, Valentin/Saller, Margot/Heintz, Rudolf. Religion in der Grundschule. Unterrichten für Lehrer. München 1981, S. 3.

[3]. Berg, Sigrid. Biblische Bilder und Symbole erfahren. Ein Material und Arbeitsbuch, München 1996, S. 12.

[4]. Срв. Leimgruber, Stephan. Woran und gelernt? Medien im Religionsunterricht. In: Georg Hilger/Stephan Leimgruber/Hans-Georg Ziebertz. Religionsdidaktik. Ein Leitfaden für Studium, Ausbildung und Beruf, 7. vollständig überarbeitete Auflage, München 2011. S. 219-234.

[5]. Желев Иван, Коруджиев Димитър, Василева Емилия. Книга за учите­ля по религия, 1. клас на СОУ.  София 2001.

[6]. Пак там, с. 4-6.

[7]. Там, с. 16-17.

[8]. Там, с. 26-27.

[9]. Срв. Jasсhke, Helmut. Psychotherapie aus dem Neuen Testament. Freiburg 1995; Capra, F./Steindl-Rast, D. Wendezeit im Christentum. München 1993; Oberther, R. Kinder und die großen Fragen. München 1995.

[10]. Andonov, Bojidar. Der Religionsunterricht in Bulgarien: Geschichte, Gegenwart und Zukunft religiöser Bildung in der orthodoxen Kirche Bulgariens.. Bd. 36. Essen 2000, S. 334-335.

_________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2002, бр. 4, с. 19-25. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът Божидар Андонов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cVT