Ангел Н. Ангелов

5. Шариатът и мюсюлманските празници

Класическият ислям е узаконил два празника – ид ал-адха (празникът на жертвоприношението, известен в нашата страна с турското име „курбан-байрам“) и ид ал-фитра (малкото разговяване, известно у нас под турското име „ураза-байрам“). Курбан-байрамът е част от мюсюлманското поклонничество в Мека (хадж). Този празник се отбелязва с жертвоприношение в десетия ден на последния месец от годината зу-л-хиджа, по време на поклонничеството, когато най-често се принася в жертва овен. Хаджът не може да завърши без жертвоприношение. Понеже не всички мюсюлмани имат възможност да извършат поклонничество в Мека, каноните на исляма предписват жертвоприношение да се извършва не само в Мека, а навсякъде, където има мюсюлмани, по целия свят.

Вторият празник ид ал-фитра или ид ал-сагир е посветен на края на мюсюлманския пост. Той започва в първия ден на следващия след рамадан десети месец шавал. Празникът продължава три-четири дена. В шариата се посочва само един, официален ден на този празник – когато се раздава особена милостиня, така наречената садака-фитра. Що се касае до няколко други събития, които се празнуват от мюсюлманите, тях можем само условно да ги наречем празници, още повече, че в ранния ислям те не са съществували.

Милад ан-Наби (мавлюд) е рожденият ден на пророка Мохамед, който се отбелязва на дванадесетото число от третия месец рабиал-авал. В ранния ислям този ден не се е отбелязвал и бидейки нововъведение, среща съпротива от строгите вахабити в Саудитска Арабия.

На 27 раджаб (седмия месец от календара) се празнува Лейлят ал-Мирадж (Нощта на възнесението) в памет на нощното пътешествие на Мохамед от Мека до Иерусалим, а оттам на небето, пред престола на Аллах. Тюркските народи наричат този празник „раджаб-байрам“.

На 14 шаабан (осмия месец от календара) празнуват Лейлят ал-Бараат (Нощта на Благословението, на Очистването). Този празник се пада на пълнолунието преди началото на рамадан. В тази нощ, обикновено, пророкът на Аллах се подготвял за рамадан, извършвайки нощни молитви. Мнозина мюсюлмани прекарват, също така, тази нощ в бдения и молитви. На 15 шаабан е прието да се посещават гробовете на роднините и да се четат заупокойни молитви. Някои мюсюлмани прекарват двудневен пост.

На 27 рамадан (деветия месец от календара) се празнува Лейлят ал-Кадр (Нощта на могъществото), в която пророкът Мохамед получил своето първо кораническо откровение. Някои мюсюлмани през последните десет дена на рамадан се отдават на доброволно затворничество (итикаф).

Халифът Омар (634-644) обявил мухарам за първия месец от мюсюлманския календар. Нова година (първо число на месец мухарам) се празнува в памет на хиджрата – преселването на пророка Мохамед от Мека в Медина и се отбелязва след появата на нова луна.

Буидите (Бувейхидите), които завзели през декември 945 година Багдад, били шиити-имамити и от 963 година въвели празнуването на ашура и Гадир ал-Хума.

При ашура, на 10-ти мухарам, шиитите извършват траурни мистерии в памет на мъченическата смърт на имам Хюсеин, по-малкия внук на пророка Мохамед и на неговите сподвижници, които загинали в 680 година при Кербела.

На 18-ти зу-л-хиджа шиитите празнуват тържествено Гадир ал-Хума. Това е водоем между Мека и Медина, където според шиитското предание, пророкът Мохамед при завръщането си от прощалното поклонничество в Мека, малко преди смъртта си, определил своя братовчед и зет Али за свой приемник, пред голям брой поклонници. Той казал: „На всеки, комуто аз съм застъпник, Али също е застъпник. О, Аллах,  бъди приятел на всекиму, който е негов приятел и неприятел на всeкиму, който е негов неприятел“. Сунитските богослови са на мнение, че по този начин пророкът е отбелязал заслугите на Али, а повечето отнасят този хадис към категорията мауду (недостоверен[41]).

6. Ислямът и труда

В исляма се смята за много важно, човек да се труди, а не да безделничи, превръщайки се в тежест за останалите. Да се паразитира върху гърба на другите е безчестно, изключвайки онези случаи, когато човекът не може да си намери работа поради заболяване или инвалидност.

„Да просят подаяние е разрешено само на три групи хора: на онези, които се намират в безизходна нищета, на онези, които са задлъжняли много и на онези, които са взели заем и не могат да го изплатят“ (хадис на Абу Дауд).

Ислямът прокарва рязка граница между достойния и недостойния начин за осигуряване на прехраната.

„Осигуряващият прехраната си по незаконен начин да не влезе в рая“ (хадис).

Преди всичко всеки начин за осигуряване на прехраната, който причинява ущърб и загуби на други хора се счита за забранен – „харам“. Ако начинът е честен и благороден, той се счита за разрешен – „халал“.

Няма нищо срамно в това да се изпълнява някаква скромна работа. Напротив, срамно е да се зависи от чужди подаяния, след като човекът е способен сам да си осигурява прехраната.

Работодателят е длъжен честно и справедливо да се отнася към своите работници и редовно, без забавяне, да заплаща техния труд.

„Отдай на работника парите му, още преди да е изсъхнала върху него потта от труда му“ (хадис на Ибн Маджа).

Работните места трябва да са оборудвани съгласно техниката на безопасността и работниците не бива да бъдат заставяни да работят до изнемогване в ужасни условия, без никакъв отдих.

Даването на пари под лихва се оценява като непочтен начин да се печели от чуждите нужди и страдания и е абсолютно забранено от Корана. Взимането на проценти прави богатите хора още по-богати, а бедните още по-бедни и зависими, като ги оплита окончателно в дългови задължения. Затова ислямът е създал свои банки, които са разработили честни начини за приемане на парични влогове, без всякакво взимане или даване на проценти по тях, в пълно съгласие със законите на шариата.

„Да бъде проклет онзи, който е снизходителен към лихварството и онзи, който плаща лихва, и онзи, който е свидетел на това, и онзи, който води сметка за това“ (хадис на Абу Дауд).

Даването на пари под лихва, както и всяка непочтена печалба в търговията се нарича „риба“ и има голям спектър от значения, без да се ограничава само с банковите проценти. В исляма за да си извоюваш име на добропорядъчен, трябва да се отнасяш към парите като към средство, а не като към стока, в противен случай собствениците на големи парични суми могат да получат несправедливо преимущество пред производителите и търговците. Те могат да почакат, докато цената на стоката падне и да принудят търговците към разпродажба на минимални цени и да задържат стоката дотогава, докато цената ѝ не се повиши. Подобни практики са забранени в исляма. Капиталът трябва да бъде в оборот, а не да се натрупва за личните нужди на малцина избраници. За да се урегулира окончателно този проблем, ислямските правителства облагат с данък всички пари, които не са в оборот[42].

7. Ислямското право и имуществените въпроси

Имущественото и наследственото право са в центъра на ислямското законодателство. Характерна черта на второто е, че родителите не могат да ограничават броя на наследниците. Така например, бащата не може да остави цялото си имущество само на единия си син, ако има няколко сина. Редът и приоритетът при наследяване са установени от шариата на основата на три групи наследници – в съответствие със степента на родствена близост към завещателя. При това шариата е установил ясно правило: ако има макар и един наследник от първата група, той получава цялото наследство, а втората и третата група наследници не получават нищо; ако няма нито един наследник от първата група, наследява втората група, а третата не получава нищо; наследниците от третата група наследяват само в случай, че няма никой, който би могъл да бъде отнесен към първата или втората група наследници.

Наследниците на покойния или покойната са разпределени от шариата по групи, по следния начин. Първата група наследници – това са бащата, майката и децата на покойния; при отсъствието на живи деца за наследници се смятат децата на неговите деца – по нисходяща линия. Втората група наследници включва дядото, бабата и братята и сестрите на покойния, при липса на сестри и братя наследство получават техните деца. Третата група наследници са чичовците и лелите на покойния (по линия на неговите баща и майка) и техните деца. В случай, че покойния има чичо по баща и братовчеди по баща и майка, наследство получават братовчедите, а не чичото по баща.

Да се отдава нещо или да се взима под аренда или под наем е едно от най-често срещаните делови отношения в ислямските страни.

Шариатът е установил следните условия за аренда:

а) обектът, който се отдава под аренда трябва да бъде посочен пределно ясно и конкретно.

б) трябва да има възможност за реално предаване на предмета под аренда. Например, отдаването под аренда на кон, който е избягал, прави договорът за отдаване под аренда недействителен.

в) да се отдава под аренда може само такъв предмет, който не изчезва при използване. Не може, например, да се отдават под аренда плодове, зеленчуци или други хранителни продукти.

г) трябва да е ясно, че арендуемите земи, предмети, имущество могат да бъдат използвани по предназначение. Например, не може да се отдава под аренда земя за земеделски нужди, която няма как да се оросява. Такава земя може да се използва само като пасище.

д) само свое имущество може да се отдава под аренда, а чуждо – само с разрешение на собственика.

Шариатът предвижда четири основни условия за отдаване под аренда:

а) да се съблюдават правилата за позволеното от шариата (халал).

б) да не се отдава под аренда онова, чието използване, според мнението на хората, е безполезно.

в) ако предметът на арендата може да бъде използван за различни цели, трябва да бъде посочено, за какви цели той ще бъде използван.

г) трябва да бъде определен срока на арендата, който по взаимно съгласие на страните може да бъде продължаван.

Шариатът е предвидил и правила за разтрогване на договори за аренда и наем. Разтрогването може да бъде осъществено по взаимно съгласие на страните или когато в договора се открие измама (габн).

В шариата са разработени много точно и положенията за вакъфната собственост. Вакъфът е имущество, дарено от държавата или от частно лице за религиозни или благотворителни цели. Вакъфната собственост не се облага с никакви данъци.

Собствеността се смята за вакъфна след прочитане от предишния собственик на формулата на договор (сига) за намерението си да я предаде за вакъф. Вакъфната собственост не може да се продава или да се предава на частни лица.

Важно място в шариата заемат въпросите свързани със завещаването (васийат). Законът определя два основни вида завещания: непосредствено завещаване на роднини и близки и завещаване на опекуни и доверени лица, които трябва да бъдат набожни и справедливи според ислямските разбирания.

В данъчната система на шариата е обобщено ислямското законодателство за формите, методите и размерите на взиманите данъци, както от мюсюлманите, така и от друговерците. Изучаването на данъчната система на шариата е необходимо и за ориентиране в данъчните системи на отделните мюсюлмански страни днес (там, където шариата продължава да бъде основа на законодателството).

Шариатът признава следните данъчни форми:

– хумс – данъчно облагане на дохода (1/5 част от дохода);

– закят – данък вземан от богатите мюсюлмани в полза на бедните;

– закят ал-фитр – милостиня по случай разговяването след края на поста;

– садака – пожертвования в полза на бедните;

– джизя – поголовен данък, който плащат друговерците в мюсюлманските страни;

– харадж – поземлен данък и

– ушр – десятина.

Разликата между данъците закят ал-фитр и садака се състои в това, че първият конкретно се определя от шариата (размер, време за плащане), докато втория данък е разрешено да се плаща по всяко време, във всякакъв размер и с каквото е възможно.

Хумс се заплаща в натура, а така също в пари върху седем вида собственост и печалба:

1) върху заплатата;

2) от рудниците;

3) от складовете;

4) от имущество, придобито по законен път;

5) от скъпоценностите, добивани от дъното на морето (перли);

6) от военните трофеи и

7) от земя, купена от зимми от мюсюлмани.

На облагане с данък закят подлежат зърнените култури, драгоценностите и домашните животни. Шариатът различава девет конкретни предмета, които се облагат със закят:

1) пшеница;

2) ечемик;

3) фурми;

4) грозде и стафиди;

5) злато;

6 сребро;

7) камили;

8) едър рогат добитък и

9) дребен рогат добитък

Този данък се взима само от мюсюлманите.

За взимането на поземления данък харадж в мюсюлманските страни няма единна система. При събирането на този данък шариата изисква да се отчита качеството на земята, начинът на нейното напояване, видовете култури, които се отглеждат, плодородието на почвата и така нататък.

Данъкът ушр се събира по следния начин:

– от мюсюлманите – четвърт ушр,

– от зиммите – половин ушр, а

– от харб (хората от немюсюлманските страни) – пълен ушр.

Този данък се събира от всички предмети, които струват повече от двеста дирхема, а предметите, които струват под двеста дирхема не се облагат.

На взимането на данъци от мюсюлманите и друговерците в законите на шариата се отделя специално внимание. Преди всичко шариата разграничава друговерците на зимми и харб (харби). Хората харб (харби) не са поданици на ислямските страни и законите на исляма не се разпростират върху тях. Тези хора могат да се намират в мюсюлманските страни в качеството си на търговци или в състава на мисии на чуждестранни държави. Ако те не се намират в състава на чуждестранни мисии, нямат право да живеят в страната повече от една година. В противен случай трябва или да приемат исляма, или да станат зимми – поданици на държавата. В последния случай те запазват своето вероизповедание.

От друговерците, според шариата, се вземат следните видове данъци: джизя, харадж, хумс и ушр. Данъкът закят се събира само от мюсюлманите, а джизя – само от друговерците. Останалите данъци се взимат както от мюсюлманите, така и от друговерците, но в различни размери[43].

8. Предписания на шариата, относно търговията и финансите

Търговията е едно от най-разпространените занятия в ислямските страни. Поради това в мюсюлманските закони търговските въпроси са разработени детайлно.

От онези, които се занимават с търговски дела, шариатът изисква:

1) Да знаят правилата на търговията;

2) Да не подбират мюсюлманите измежду купувачите;

3) Да не са безскрупулни по отношение цените на стоките;

4) Да се проявява разбиране спрямо човек, с който е сключена сделка, ако той размисли и помоли да се анулира тази сделка.

Законите на шариата за търговията допускат размяна на стоки. Тази търговия-размяна се регулира от следните пет шариатски принципи: обема, количеството, теглото или мярката на стоката трябва да са известни; при обмен стоката трябва да се предава непосредствено в ръцете на получателя; стоката, която е предложена за размяна с друга, трябва да се различава от последната (безмислено е да се разменят еднакви стоки); стока, оставена като залог, а не за замяна с друга стока, не може да бъде продадена без разрешение на собственика; разрешава се да се дава стока за покриване на дълг или при разплащане за различни услуги.

Търговска сделка между купувач и продавач се сключва чрез прочитане формулата на юридически акт (сига).

Покупко-продажбата се осъществява за налични пари или стока за стока, или на кредит. При покупка на кредит е необходимо да се посочи срока за заплащане. Шариатът забранява да се продават стоки или вещи на кредит без да е определена цената.

Търговските сделки се анулират при наличието на единадесет условия:

1. Хияр ал-маджлис – сделката може да бъде разтрогната от страните, докато те още не са напуснали мястото, където тя е била сключена.

2. Хияр ал-габн – в сделката е открита измама (габн).

3. Хияр аш-шарт – в сделката има условие (шарт), че двете (или едната) страни имат право да разтрогнат сделката.

4. Хияр ат-тадлис – при сделката е допусната фалшификация.

5.Хияр ат-тахалоф аш-шарт – при сключването на сделката продавачът или купувачът са поставили някакво условие, без чието изпълнение сделката се анулира.

6.Хияр ал-ейб – право за разтрогване на сделката поради откриване на недостатъци (ейб) или недоброкачественост на стоката.

7.Хияр аш-ширкет – анулиране на сделката в случай, че част от продадената стока принадлежи на друго лице, което не е съгласно със сделката.

8. Хияр ар-руят – при сключване на договора продавачът описва стоката, която купувачът сам не е видял, а след това се вижда, че описанието не съответства на реалността. В такъв случай купувачът има право да разтрогне сделката или да поиска замяна на купената стока.

9. Хияр ат-таахир – ако купувачът е сключил сделка с продавача, да получи стоката за налични пари, но не ги представи в течение на три дни, продавачът има право да анулира сделката, тъй като купувачът не е поставил условие за отсрочка на плащането.

10. Хияр ал-хейван – разтрогване на сделката до изтичането на три дни, ако вместо определеното животно е било продадено друго.

11.Хияр ат-таазур ат-таслим – сделката се разтрогва вследствие на невъзможност стоката да бъде връчена на купувача (например, ако продаденият кон е избягал).

В четири случая купувачът няма право да повдига въпроса за разтрогване на сделката вследствие на лошо качество на стоката:

1. Ако при покупката купувачът е знаел за дефекта на стоката.

2. Ако той се е съгласил да купи стоката с дефекта.

3.Ако при покупката на стоката купувачът е заявил, че в случай на откриване на дефект няма да предявява иск.

4.При покупката на стоката купувачът може да е знаел за определен дефект, но ако той открие и други дефекти, за които продавачът не му е казал, купувачът има право да разтрогне сделката.

В три случая купувачът няма право да разтрогне сделката, но може да поиска известна сума за дефекта на стоката:

1) Ако стоката е била използвана след покупката;

2)Ако купувачът след сключване на сделката се откаже от правото си да върне стоката на продавача и

3) Ако дефектът на стоката бъде открит след изтичане срока на сделката[44].

Детайлната разработка на правилата за търговско-финансови операции, в шариата, свидетелства за голямото стопанско-икономическо значение на търговията за ислямското общество.

9. Забрани на шариата

За по-голямо удобство и прегледност ще подредим забраните в няколко групи:

а) забрани в семейно-брачните въпроси.

Ислямът забранява на мъжете да встъпват в брачен съюз с определени категории жени. Забранено е на мъжете да се женят за жени, които са „махрама“ (родственици). Когато мъжът е сключил брачен договор, то още преди съпрузите да са станали близки, майката и бабите на жената по баща и майка, вече се смятат за родственици на мъжа. След като бракът е станал вече реален, всички потомци на жената (ако е имала предишен брак) от женски пол (дъщеря, внучки, в това число и онези, които ще се родят по-късно) стават за мъжа махрама (родственици), за които той не може да се ожени. Всеки аналогичен предтеча или потомък от мъжки пол от страна на мъжа става махрам (родственик) за жената.

Ако жената или мъжа са облечени в ихрам (облекло за поклонничество в Мека), те не могат да встъпят в брак.

б) забрани в търговията и финансите.

При изучаване на търговско-финансовите сделки в исляма изключително важно място заемат забраните, както и порицаваните и неодобрявани в шариата възможности.

В шест случая шариата забранява търговските сделки. Това са:

1) купуването и продаването на „нечистотии“ (свинско месо, алкохол и други);

2) купуването и продаването на насилствено заграбени стоки;

3) купуването и продаването на предмети, които не са собственост на продавача;

4) сделка, свързана със забранена, хазартна игра (кумар);

5) сделка, при която има елемент на лихварство (риба) и

6) продажба на „смесени“ стоки, които не могат да бъдат отделени една от друга (например масло смесено с друга мазнина).

в) забрани по време на мюсюлманския пост

От постещите се изисква отказ от всичко, което би могло да наруши поста. Всичко, което доставя удоволствие на тялото – посещаване на банята, помирисване на тютюн, на цветя, използване на ароматни вещества и други се порицава. Шариатът е предвидил възможността за нарушаване на поста и затова е определил форми и методи за изкупление на греховете при нарушаване предписанията за поста. Ако нарушилият поста не е в състояние да изкупи своята вина с посочените за това средства, той може да се обърне за опрощаване на греховете към Аллах, като произнесе на арабски език формулата „астахфирулла“ (Боже, сохрани).

г) забрани при храненето

В шариата забраните при храненето са разработени много подробно. Те са систематизирани. Отделени са конкретните и категорични забрани и онова, което не се одобрява и се порицава. За хранителните забрани се говори в някои сури на Корана. Има, също така, десетки хадиси, които разглеждат забраните при храненето.

Шариатът забранява да се яде земя (шиитите правят изключение за малко количество земя от гроба на имама Хюсеин в Кербела). Допуска се изяждането на малко глина с лечебни цели. Да се яде конско месо, месо от муле или от магаре не е забранено, но се порицава.

Шариатът строго забранява и смята за велик грях да се пие вино или други алкохолни напитки. Що се касае до свинското месо, шариатът не само забранява то да се употребява в храната, но, също така, да се купува и продава. Вероятно тук има опасение, че ако мюсюлманите са занимават с покупко-продажба на забранени хранителни продукти, то в края на краищата те сами ще привикнат да ги употребяват за храна.

Шариатът не внася нищо ново в етичните норми на арабите и другите мюсюлмански народи в съблюдаването на правилата и ритуалите по време на хранене. Той само освещава тези обичаи, давайки им ислямска религиозна окраска.

Етичните норми за хранене според шариата включват редица забрани (харам), одобрения (мустахиб), порицания (макрух) и така нататък. Ще посочим основните:

1. Преди и след ядене ръцете трябва да се измиват и да се избърсват с кърпа. На седналите гости се поднася вода в специален съд или тас. Гостите си измиват ръцете без да стават. Вода поднасят и след като храненето приключи. Онзи, който си е измил ръцете последен преди храненето, след него си измива ръцете първи.

2. Собственикът на дома трябва преди всички да започне и след всички да приключи с храненето.

3. Преди да започнат да се хранят, произнасят името на Аллах („бисмиллах“). Ако има няколко блюда, то при подаването на всяко от тях се произнася името на Аллах.

4. Трябва да се яде с дясната ръка.

5. Храната трябва да се взема с три или повече пръсти, но не с два. Употребата на вилици и лъжици е възприета от мюсюлманите под европейско влияние.

6.Ако няколко души се хранят от една чиния, всеки трябва да взема онова парче, което лежи пред него.

7. Храната трябва да се поема на малки късове.

8. Трябва да се хранят продължително, без да бързат.

9. Храната трябва да се сдъвква добре.

10. След хранене се произнасят думите „алхамду лиллах“ (слава Богу).

11. Пръстите се облизват.

12. Може да се използват клечки за зъби.

13. Ако храната се приема вкъщи, след храненето е желателно да се съберат остатъците от храна, от покривката (всeки своите) и да се изядат или да се оставят на птиците и животните.

14. Не бива да се приема храна преди утрото и преди нощта, по средата на деня и на нощта.

15. След хранене е добре да се полежи на гръб, поставяйки десния крак върху левия.

16. В началото и след края на храненето може да се приема малко количество сол.

17.Преди да се ядат плодове, те се измиват. За разлика от Европа и Америка на Изток плодовете и соковете се сервират преди храната.

Изброените етични норми за приемането на храна шариатът отнася към числото на одобряемите. По време на хранене се порицава следното:

1) Да се яде разхождайки се;

2) Лакомията, преяждането;

3) Да се гледа в лицето човека, когато той се храни;

4) Да се яде гореща храна;

5) Да се духа върху храната по време на ядене;

6) Да чакат нещо след като са дали хляба. За разлика от Европа в ислямските страни, след като дадат хляб, започват да го ядат бавно. Хлябът се дава преди всичко останало;

7) Порицава се рязането на хляба с нож. Той се чупи с ръце;

8) Да се поставя хляба под чинията;

9) Порицава се да се оглозгва и облизва костта;

10) Да се обелва кората на плодовете (ябълки, круши, сливи и други, но кората на портокали, банани и други може да се бели);

11) Да се пие много вода;

12) Да се пие вода след мазна храна;

13) Порицава се да се пие вода, като се държи чашата с лявата ръка.

По отношение пиенето на вода шариатът е установил особени  правила. Одобрява се пиенето на вода, като тя се всмуква, а не се пие на големи шумни глътки. През деня трябва да се пие вода стоейки, а през нощта седейки. Преди пиенето на вода се казва „бисмиллах“ (в името на Аллах), а след пиенето – „алхамду лиллах“ (слава на Аллах), при това се благославят Мохамед и семейството му и се проклинат враговете му.

д) забрана за използване на златни изделия

Като говорим за забраните в шариата, не можем да не споменем забраните да се използват златни и сребърни съдове, златни украшения, златоткани дрехи и други. Шариатът допуска изработването на съдове от смесени метали, в които има злато или сребро при условие, че нескъпоценния метал ще бъде в по-голямо количество. Ако храната се намира в златна или сребърна посуда, тя не се смята за „нечиста“ и може да се използва, но трябва да се пресипе в обикновени съдове.

Шариатът допуска изработването на златни халки за наргилета, златни кании за кинжали или ножове, или златни футляри (калъфи, кутии) за Корана.

Забраните на шариата за използване в бита на златни изделия произтичат от общите положения на исляма, които порицават прекаленото увличане по земните блага и богатства. Златните украшения и скъпоценната посуда винаги са били достъпни само за заможните и състоятелните и са предизвиквали завист и раздразнение сред неимущите. Шариатът неслучайно е преценил, че това може да предизвика раздори в мюсюлманското общество.

e) забрани за друговерците да посещават светите места на исляма

Сред забраните на шариата особено място заема недопускането на друговерци до светите места на исляма. Това е станало причина за гибелта на мнозина учени-изследователи (немюсюлмани) и се е превърнало в пречка при изучаването на Арабския полуостров.

В наши дни тези забрани до определена степен  са смекчени и посещението на масджид (джамиите) от туристи-немюсюлмани е забранено само в петък (деня на обществената молитва) и в празнични дни. Обаче и днес свещената област на Саудитска Арабия – Хиджаз, където се намират градовете Мека и Медина и някои джамии на други места са забранени за посещаване от друговерци. В основата на тези забрани стоят две неща: понятията за „нечистота“ и „осквернение“ и забраната молитвените домове да получават доходи.

На християните и юдеите, макар те да са хора на „Писанието“, е забранено да влизат в джамиите, тъй като те употребяват свинско месо, алкохолни напитки и се занимават с лихварство, поради което се смятат за „осквернени“ от гледна точка на исляма и могат да осквернят джамията със своето посещение.

Туристите-немюсюлмани  при своето посещение на историческите места на исляма носят доходи на държавата. Класическият ислям смята това за недопустимо, но днес тази забрана е снета. Мека, Медина и някои други места правят изключение. Неслучайно названията на тези два града носят епитета „ал-харамейн“ (двата забранени)[45].

Следва…(виж тук).

______________________________________

*Продължение от Съдържание 7, публикация № 1491.

[41]. Литература:Ayoub M., Redemptive Suffering in Islam: A Study of the Devotional Aspects of ‘Ashura’ in Twelvers Shi’ism, The Hague, 1978; Grunebaum G. E., Muhammadan Festivals, New-York, 1951; Лейн Э. У., Нравы и обычаи египтян в первой половине XIX в., М., 1982.

[42]. Аль-Бухари, Сахих, М., 2004.

[43]. Литература: Law in the Middle East. 1. Origine and Development of Islamic Law, Wash., 1955;  Мухин В. Ф., Очерк магометанского права наследования, С.-Пб., 1898.

[44]. Литература: Aghnides N. P., Muhammadan Theories of Finance, New-York, 1916; Siddiqi S. A., Public Finance in Islam, Lahore, 1952.

[45]. Литература: ал-Бухари, Сахих, М., 2004; An Introduction to Islamic Law by Joseph Schacht, Oxford, 1964; “Corpus juris” di Zaid ibn Ali (VIII sec. cr.). Testo arabo…, apparato to criticо e indici analitici da Eugenio Griffini, Milano, 1919.

Изображения: авторът Ангел Н. Ангелов (1950-2023). Източник личния му архив.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-chN