Екзегетическо изследване и тълкуване

Продължение (Псалом 15:17)

Псалом 15

Иван Спасов Марковски

Псалом 17

Псаломът представлява благодарствена песен на Давид след неговите големи победи. Възхвалява се Божията помощ и се разказва за чудното спасяване на Давид. Говори се за неговото коректно благочестие и затова той ще има успех във войната особено при обсаждане на градове.

Надписа на псалома е доста обширен, подчертано е авторството на Давид, и то гласи:

1-ви стих: На началника на хора. Псалом на Давид, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете и на всичките му врагове и от ръката на Саул.

И той каза: 2-ри стих: “Ще те възлюбя Господи, крепост моя!”, 3-ти стих: “Господ е моя твърдина, мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; на Него се уповавам; Той е моя щит, рог на спасението ми и мое убежище”.

За да разберем правилно този псалом, трябва да си припомним за последните години на Давидовия живот, когато той водил усилена борба както с вътрешни врагове, най-вече с неговия син Авесалом, а така и с външни врагове, преди всичко с филистимци, сирийци, идумеяни, амонитени и моавитяни; с тях имал стълкновение и ги надвил.

Във втората книга Царства има някои стихове различни в сравнение с псалома, това са само малко изменения на думи и изрази; повече стихове са напълно еднакви. Номерацията напълно съвпада и в двата текста, именно 51 стиха.

Вторият стих: “Ще те възлюбя Господи, крепост моя”! Този стих липсва в 2 Царства 22-ра глава. Според Дум той е прибавен отпосле към псалома или като литургична прибавка или е цитат, взет от историята на Давид. Но това не може да се приеме, защото тези думи имат естествена връзка със съдържанието на псалома. Дълбоката сърдечна любов на Псалмопевеца към Господа се мотивира в целия псалом, като се посочва, какво е бил Яхве за Давид и какво е сега.

В 3-ти стих са изброени всички изрази, думи и образи, за да се подчертае, че Бог е негов пазител и защитник. Изразът “рог на спасението ми” е фигуративен, и думата рог (керас, керен), която се среща на много места в Писанието, значи сила, средство за отбрана, както си служат рогатите животни, когато биват нападнати. Всичките останали съществителни в псалома имат едно и също значение: да покажат Господа като Спасител.

4-ти стих

В този стих се изразява увереността, че когато Давид призове Яхве, Той ще го избави от враговете. В 2 Царства вместо “достойния за поколение” е казано “всехвалния”, достойния за възхвала. И двата израза са близки по смисъл.

5-ти и 6-ти стих

“Смъртни мъки са ме обхванали”… Мъки душевни и физически, които могат да доведат до смърт. На еврейски думата “мъки” е предадена с хевел, което буквално значи въже, верига. Със същата дума (хевел, хевле), започва 6-ти стих и е преведена: “вериги”, понеже притесненият, обвързаният с въже или вериги изпитва силни, смъртни мъки – адски, затова в 6-ти стих мъките се наричат “вериги адови”, те са го стегнали до смъртни мъки. Това се пояснява във втората половина на 6-ти стих: “мрежите на смъртта са ме оплели”. А в 5-ти стих е казано още по-силно, “потоци от беззаконие са ме заплашили”. Толкова много са беззаконията срещу Давид. Те са като изобилен поток, който го залива. Изразява се страшното положение в което се намира Давид, преследван от своите врагове.

7-ми стих

Затова в страшното притеснение Давид “призовал Господа и към своя Бог извикал”; тоест призовал Го. И Бог чул от своя свят чертог гласа му. Под чертог не може да се разбира храма, тогава евреите са имали само скиния, в Светая Светих на която символично пребивава Яхве. Така че Бог го чул от небесните висини или от Светая Светих.

8-ми стих

И явяването на Бога е свързано с чудновати природни явления. “Разтърси се земята и се разклати; и се размърдаха планинските основи”. Авторът се изразява картинно и високо поетично. Бог много се разгневил на Давидовите врагове, и за да ги заплаши и да разберат Неговата сила и всемогъщество, Той накарал земята да се разтърси. Според старозаветните схващания планинските върхове имат в земята своите дълбоки основи, на които планините почиват. Това са картини и фигуративни изрази, за да се изобрази величието на Божия гняв срещу нечестивците. В 2 Царства 22 е направено в 8-ми стих едно малко отклонение: “И се разлюляха основите небесни”, но картината изразява една и съща мисъл. Основите пък небесни, това са планинските върхове, върху които се крепи небесният свод. Основите небесни това са планинските стълбове (срв. Иов 22:11). Според блажени Теодорит, всичко, което казва авторът пророк Давид не е станало, но така е представена картинно неговата вяра в Божието могъщество, в сравнение с човешкото нищожество. Всички земни стихии стават оръдие на Божия гняв.

9-ти стих

И в следващия 9-ти стих картината се попълва с нови природни стихии: дим, огън и запалени въглени се сипят. В българския превод е казано: “Дигна се дим от Неговия гняв”, както е в 70-те: ен орги авту, което не отговаря на еврейския текст, където е казано: “излезе дим от носа Му” – ала ашан беапо. Българският превод е направен според 70-те, както е на славянски: взыде дымъ гневомъ его. Така е в 2 Царства 22:9 “Дигна се дим от гнева Му”. В масоретския текст картината е по-ясна: от носа, от ноздрите Му излезе дим, тъй както от ноздрите на разяреното животно излиза като дим струя от сгъстен въздух или от пара. В еврейския текст не е казано от какво произлиза дима поради Божия гняв, както е казано на гръцки. Но в единия и другия текст имаме картинен израз, за да се подчертае силата на гнева, както се вижда и от останалата част на стиха: “и от устата Му огън изяждащ; разпалени въглени се сипят от Него”.

10-ти стих

“Наклони Той небесата и слезе, и мрак под нозете Му”. В този стих се представя чисто по човешки, как Бог слиза от небесните висини, като наклонява небесата и слиза по тях. И за да се засили мисълта, че Бог е невидим за човека, щом Той слиза на земята от небесата, мрак Го обхваща; “мрак под нозете Му”. В 2 Царства 10 този стих е предаден със същите думи

11-ти стих

Тук се представя, как Бог е слязъл от небесата. “И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени криле”. 2 Царства 22:11 стихът се предава със същите думи. Думата херувими се среща на няколко места в Свещеното Писание, например Битие 3:24, където се казва, че Бог поставил херувими при Едемската градина, а също и в псалмите 79:2; 98:1; и особено в Иезекиил 1-ва глава, подробно се рисуват херувимите. Те са живи представители на Божието присъствие в света. Това е прекрасно изображение на скоростта, с която един вид седнал на бързо летящи херувими Яхве се устремил към земята, за да погуби враговете и се яви в помощ на верните. Понесъл се на ветрени криле, значи много бързо без всякакви препятствия.

12-ти стих

“И мрака направи свое покривало, а за сянка около Себе Си – водния мрак и въздушните облаци”. И в този стих както в 10-ти стих е употребен мрака, за да се означи невидимостта на Божието естество. Мракът е Божие покривало, за да не бъде лицезрян Той. Освен това около Него има непрозрачна сянка, състояща се от “воден мрак и въздушни облаци”. Изразът воден мрак не е ясен. В 2 Царства 22:12 е дадено разяснение: “като гъсти водите на облаците небесни”. Като се сгъстят водните, дъждовните капки на буреносните облаци те стават тъмни, почти погълнати от мрак и през тях нищо не се вижда. С такива облаци бива Бог покрит за да бъде невидим.

13-ти стих

Божията невидимост се изразява и по друг начин поради необикновения блясък, в който е огрян Яхве, Той става невъзможен за зрението. Но не само това: “От блясъка пред Него бягаха облаците тоест облаците, които Го покривали, се разпръсвали от блясъка Му. А заедно с това “се сипеха град и огнени въглени”. Св. Атанасий Александрийски под това сравнение разбира различните наказания, които ще постигнат невярващите. Херман Гункел в неговия коментар[2] намира, че тези природни явления напомнят на вулканически изригвания, каквито сравнения се срещат и в други псалми, например планините се разтопяват като восък (срв. Псалом 96:5) това е лавата от вулканическите изригвания; и други подобни сравнения имаме в Псалом 10:6; 139:11, които авторът вероятно е наблюдавал и прави сравнение.

В 14-ти стих се допълва картината: “Загърмя Господ в небесата” – според древните израилски схващания това е гръмотевицата, която се уподобява на гласа Господен (срв. Исаия 28:2 и нататък). И гласът на Яхве се уподобява на гръмотевица, придружена с град и огнени въглени, както е казано в 13-ти стих.

15-ти стих

“Пусна стрелите си и ги пръсна”. Това са светкавиците във време на небесни мълнии и гръмотевици; светкавиците са като небесни стрели. Тези стрели са насочени срещу Давидовите врагове и в ужас те се разпръснали. Изразът: “множество мълнии – и ги разсипа” не отговаря на масоретския текст. По-правилно е да се каже: “изпрати светкавици и ги изплаши”, понеже се отнася за враговете, както е на еврейски: вайехумем – приведе ги в смущение. Въобще в целия псалом поетичните картини, взети от природните явления, трябва да се персонифицират, като се има предвид, какво е било положението на Давид, когато е бил съставен псалома.

16-ти стих

Този стих не е предаден ясно в превода на български. По-ясно е да се каже: “и появиха се водни извори и се разтвориха (разкриха) основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом повя диханието на Твоя гняв”. В 2 Царства 22:96 стихът е преведен в същия смисъл с незначителни изменения на някои думи. Страшният глас Божи, Неговото мановение, Неговата повеля е в състояние да предизвика необикновени природни явления: “и появиха се водни извори”, или като е казано в 2 Царства “Морските извори”. Щом се появи страшният глас на Господ и повее диханието на Неговия гняв, настъпват страшни небесни бури и природни смущения; откриват се източниците на водата, които са в морските бездни, и се разтварят основите на вселената, понеже, според древноеврейските схващания, земята е основана на водната стихия (виж Псалом 23:2); в морските дълбочини се коренят основите на земята. Бързото отдръпване на моретата и разкриване на основите на вселената пак може да стане чрез необикновени вулканически изригвания, според Херман Гункел, те са предизвикани от Божията сила.

Щом Бог със Своя глас може да предизвика такива природни смущения, явно е сравнението на Псалмиста, че (Бог) може много по-лесно да се справи със Своите врагове и с противниците на Давид и да осъществи чудното му избавление. И тук както в 9-ти стих е употребена думата гняв, вместо ноздрите, както е на еврейски: афеха.

17-ти стих

В този стих картинно се рисува спасението. “Той простря ръка от висините, грабна ме и ме извлече от големите води”. В еврейския текст липсва думата ръка, но се подразбира. Какво значи изразът: “И ме извлече от големите (многото) води”? Под водата в Свещеното Писание понякога се подразбират бедствия (например Исаия 31:6; 28:2; 43:2) или множество врагове (Апокалипсис 17:15). И тогава смисълът става ясен. Давид бил заобиколен от множество врагове и нещастия. Но Яхве протегнал ръка от небесните висини и го избавил от предстоящите множество бедствия.

18-ти, 19-ти стих

В тези два стиха се разяснява смисъла на 17-ти стих “Избави ме от силния ми враг”. Под враг тук се разбира или Саул или Авесалом. Имало е моменти, когато Давид се е намирал пред смъртна опасност, защото враговете му се умножили и станали по-силни от него. Но в тези критически моменти той не загинал, защото Господ му бил опора. И Божията десница била по-силна, колкото и да са се умножили враговете му.

20-ти стих

“и ме изведе Той на просторно място”. Давид с неговите привърженици бил в голяма опасност, в притеснение, но Бог избавил Псалмопевеца, понеже имал благоволение към него и го поставил на свободно и безопасно място.

21-ви стих

Така Бог възнаградил Давид според неговата правда и чистотата на ръцете му – праведните му дела. Тук праведността на Давид не се отнася строго за неговата личност, защото и той имал свои прегрешения. Невинността и справедливостта на Давид имат отношение към неговите врагове. В сравнение с тях той има правилно отношение към Бога, той никога не се обявява срещу Яхве както противниците му, които хулели Бога и вършели неправди по отношение на Него. И ако се поставят на везни греховността на Давид и неговите праведни дела, ще се установи, че те превишават много повече неговите прегрешения. Заповедите и изискванията на закона той не забравял и ги съблюдавал. И неговият баща съблюдавал Божиите дела и затова Яхве възнаградил неговия потомък – Давид, като го поставил на царския престол над Израил. От 22-ри до 25-ти стих се подчертава Давидовата праведност, както само той казва: “защото аз пазех господните пътища и не бях нечестив пред Бога, тоест не постъпвах нечестиво, “защото всички Негови заповеди са пред мене и от наредбите Му не отстъпвах” (23-ти стих). “Бях непорочен пред него и се пазех да не съгреша” (24-ти стих). И според неговата справедливост Бог го възнаградил

26-ти, 27-ми стих

Тук е подчертана мисълта, че Господ дава според заслуженото, като се има предвид нравственото състояние. Това поучение Псалмистът извлича от своята собствена съдба. Но може да се приеме, че то е взето от народната мъдрост. Защото казаното в 27-ми стих, че Бог постъпва спрямо лукавия, “според лукавството му”. Също и в 28-ми стих – “а надменните очи унищожаваш”. Тези думи за християнското ухо звучат донякъде странно, тъй като на Яхве се приписват лукави действия. Обаче авторът, като възприема такива странни изказвания, не вижда в тях нищо непристойно, защото Яхве постъпва според стария закон “юс талионис”, тоест “око за око, зъб за зъб”, и постъпва с тираните тиранично, както е казано в Притчи 3:35: “Мъдрите ще наследят слава, глупците – безславие”. Новозаветното схващане е различно, то е изразено в Матей 5:45… “Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и праща дъжд на праведни и неправедни“” Бог се отнася снизходително и към грешните. А в псалома Давид посочва причините, защо Бог го избавил и спасил от враговете Му, а именно, защото Господ е правосъден. Бог въздал по Своя справедлив съд на Давид според делата му, извършени в правда.

29-ти стих

В този стих се подчертава особеното благоволение на Бога към Давид. “Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми”. За да разберем смисъла на този стих трябва да знаем, какво е старозаветното значение за светлина (нер) и за тъмнина (хошех). Светлината е символ на щастие, тъй както пък тъмнината е символ на нещастие. Когато в една къща има светлина, свети светилото, глинената лампа, това значи, че в този дом има живот, продължава съществуването на живот. Няма ли в едно жилище светлина, значи обитателите му са загинали, настъпила е смърт. Бог прави да свети светилото, значи дарува щастие, благоденствие в жилището на благочестивия. Той просветлява тъмнината, тоест освобождава от скърби и нещастия.

30-ти стих

И когато Божията ръка е над вярващия, над благочестивеца, той е в състояние “войска да разбива” и “върху крепостна стена да възлиза”. В българския превод е казано само: “с моя Бог на стена възлизам”. Касае се не за обикновена стена, а за крепостна стена като защита на неприятеля. Това изразява еврейският глагол еруц от руц, който значи възлизам срещу неприятел, който се е укрепил.

31-ви стих

Смисълът на този стих е ясен. “Чисто е словото Господне”, тоест без всякаква измама. Това, което Той обещае, то бива изпълнено.

32-ри стих

Бог се нарича защита. На еврейски е употребена думата цур, която значи скала, каменно прибежище. Псалмопевецът казва, че Бог е негово безопасно прибежище, твърда, безопасна защита.

33-ти стих

И този Бог “ме препасва със сила”. Този израз се среща на няколко места в Свещеното Писание и означава сдобиване със сила, както войникът препасва своето оръжие, за да бъде силен срещу врага.

34-ти стих

“Прави нозете ми като на елен”… Това животно е известно като бързоного, то с голяма бързина се изкачва по скалисти “висини” и там се спасява от преследване. Това са висини на безопасно място.

35-ти стих

“мишците ми да трошат меден лък”. Тук думата “строшат” замъглява смисъла. Медният лък, когато е готов за стрелба, се опъва, а не се троши. Този смисъл изразява тук и еврейският глагол нихата – опъва, от нахат, който в пиелна форма значи опъвам – лъкът са опъва за стрелба срещу врага.

36-ти стих е ясен по смисъл

37-ми стих

“Ти разширяваш крачките ми по мене”, тоест Ти ми даваш сила да правя крачките си големи, да избързвам и да избегна мрежите, злокобните планове, които ми приготвят моите врагове.

38-ми, 39-ти стих

И понеже нозете му стъпват здраво, той догонва “враговете си” и ги изтребва, “съкрушава ги и те не могат да станат”. В тоя стих се подчертава, че Давид е унищожил своите вътрешни и външни врагове.

40-ти стих

Това са ония, “които въстават против мене” – против Давид.

41-ви стих

“Ти обърна към мене тила на враговете ми”, тоест превърна ги в бягство.

42-ри стих

“Те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викаха – ала Той ги не слуша”. Враговете на Давид викаха, молеха се на Яхве за помощ, но няма кой да ги спаси, защото те като противници на Давид са и против господа.

Епископ Паладий дава по-друго тълкувание на този стих. Според него, Псалмоевецът напомня тук за обичая при езическите народи, когато отиват на война да вземат със себе си своите идоли и ги питат за резултата от войната. Но те напразно питат своите богове чрез идолите. Така също и молитвата им бива напразна, безрезултатна. Но по-скоро тук може да имаме предвид външните врагове на Давид, които не били чути от Яхве, викайки за помощ. Втората пък половина на стиха се отнася за вътрешните врагове, които имали същата участ, и те не били чути.

43-ти стих

Не само, че Бог не ги чул, но и ги разсеял като прах пред лицето на вятъра, и ги тъпчел, мачкал “като улична кал”. Тук авторът има за цел да унизи враговете. И както в ориенталските улици, които обикновено са кални, минаващите газят, тъпчат калта, като нещо противно и нищожно.

44-ти стих

“Ти избави от народния бунт”… Бунтът срещу Давид, подигнат от Саул е обхващал само част от юдейския народ; царят е имал и свои привърженици. “Постави ме глава на друговерци”, тоест станах победител на съседни езически народи: моавци, амонитци, филистимци, амаликитци, които били покорени от Давид (вж. 2 Царства 8:1 и нататък). Давид обаче не е царувал над тези народи в буквалния смисъл на думата. В последното изречение на стиха се казва: “народ, който не познавах, ми служи”. Не е ясно кой е този народ. И на еврейски стои народ – ам, и на гръцки лаос, но в събирателен смисъл – хора, люде както е преведена тази дума на немски: Völksmenge, Nenschenmenge. И в тълкуванието на Кауцш стои Völker народи; тъй както е и на славянски – люде. Споменатите езически народи, които не познавал, му служели, били под негова (под Давидова) власт. Съгласно оригинала този стих (45-ти) трябва да се преведе така: “Чуят ли за мене (за Давид) покоряват ми се”, но това покоряване е било притворено, по неволя; и за да заблудят победителя в тяхното покорство те се “умилквали”.

46-ти стих

“Друговерци бледнеят (пребледняват) и треперят в своите крепости”. Друговерците, тоест чуждите народи не са били в състояние да се противопоставят на Давид. Те са лишени от сила и смелост, и в това положение от страх стават бледи, треперят и са готови да се предадат на Давид в своите крепости, в градовете, където са били обградени. Евреите, които били богоизбран народ, не били благодарни към своя благодетел Яхве. Освен това поради своите нечестиви дела, идолопоклонни стремежи, стават противници на праведния Давид, Божия помазаник.

47-ми стих

А Давид е сигурен в своята победа, защото вярва, че Бог е жив. И Господ ще бъде превъзнасян, възпят от Псалмопевеца, понеже Бог го е спасил.

48-ми стих

Този е моят Бог, “Който отмъщава за мене, Който ми покорява народите”.

49-ти стих

“И Който ме избави от враговете ми! Ти ме възвиси над онези, които въстанаха против мене и ме отърваха от жесток човек”. В този стих е обобщено казаното в предните стихове. Под израза жесток човек трябва да се разбира някой от вътрешните врагове на Давид, най-вече Саул, който на няколко пъти е искал да го погуби.

50-ти стих

“Затова ще Те славя между друговерците и ще възпявам Твоето име, Господи”. От благодарност псалмопевецът ще прославя Бога “между друговерците”. Те трябва да се разбират тези думи в буквален смисъл. Давид слави Бога и между своя народ със своите песни химни.

51-ви стих

В този заключителен стих се пояснява, че всичко казано се отнася за Давид. Бог величествено спасява царя и прави милост на Божия помазаник Давид. Употребеното първо лице “аз” от съдържанието на псалома се вижда, че се отнасят за Давид. Херман Гункел в своя коментар (с. 67) смята, че псаломът е песен на някой цар от Давидовия род, възпяван на някой благодарствен празник за победа. Обаче за това свое твърдение Гункел не дава основание. Епископ Паладий, свещеник Хорда и други руски тълкуватели, а също и блажени Иероним, Августин, и въобще древните църковни тълкуватели признават 17-ти псалом за предобразователно месиански. Както в своите страдания, така и в чудните победи и своето славно господство даже над езически народи, Давид бил предобраз на Богочовека Христос – на своя потомък. Епископ Паладий привежда думите на св. Атанасий Велики, че думите “жесток човек” или както е на славянски “мужа неправедна” трябва да се разбира Юда или Пилат, които осъдили Иисус Христос на смърт без да е виновен. Псалимистът предсказва, че Бог ще направи голяма милост на потомството на Давид, от което произлязъл Иисус Христос. Тази мисъл се потвърждава и при св. апостол Павел (Римляни 15:9), където се цитират думите на псалома.

Псалом 17 е сравнително обширен. Характерното в него е това, че той чрез дълбочината на поетичното и религиозното чувство, а така също и поради силата на своята дикция може да се причисли към групата на благодарствените псалми. В него с привлекателни картини се рисува как псалмиста бил спасен от своя Бог по време на голямото притеснение и преследване. Това се дължи от една страна на голямата вярност на Давид към своя Бог, и от друга страна – вярност на Бога като сигурно прибежище на верните Му.

Давид постига голям успех в живота си, става победител над враговете си и получава царската корона над Израил. Всичко това той постига благодарение на Яхве, затова от все сърце Му благодари. По въпроса на времето за написването на псалома и авторството му има доста различия между тълкувателите. В сравнение с други псалми личи, че псаломът има по-късен произход, вероятно в преклонната възраст на Давид, когато той е преживял всичко описано тук за него. Това личи и от думите сложени в устата на Давид, особено по въпроса за отплатата според “юс талионис”. То е древно старозаветно схващане, изразено в Петокнижието Моисеево. Псаломът е бил възприет в сборника на псалмите и оттук авторът на 2 Царства 22-ра глава го заимствал напълно и го смята за Давидов, както това се казва и в надписа.

В псалома се описват делата на високопоставена личност, а не на религиозната община, за това той е чисто индивидуален. Псалмистът е военен цар, който чрез своя Бог по особен и чудесен начин намирал спасение от големи беди и притеснения и стигнал до голяма власт и слава. Това може да се каже само за цар Давид, защото към никой израилски цар съдържанието на псалома не подхожда, както за сина Исаав. Модерната конструкция на историята на израилския народ се стреми да измени това твърдение, но безуспешно. Да се отнесе написването на псалома към VII-ми  век или по-късно преди Христа и дори толкова късно, чак към времето на Хасмонеите, това би значело, да се твърди, че псаломът е паднал от небето, както се изразява Ханс Кецлер в коментара Щрак и Цьоклер. Псаломът като победоносна празнична песен дълго време бил използван в тържествени случаи. Отците и учителите на Църквата виждат в този псалом освен благодарение за победата над враговете и пророчество за призоваване на езичниците (вж. Римляни 15:9).

Св. Атанасий Велики, блажени Теодорит, блажени Иероним и други виждат в победата на Давид над враговете му победа на Спасителя и Църквата Му над юдеите и езичниците. Псаломът се отличава с етични и истинно поетични изображения на дълбоко вярваща душа. Бог като мъздовъздател и като помощник и Спасител е обрисуван с чудни сравнения и фигуративни изрази.

________________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, София, том ХVІІІ (ХLІV), 1968/1969 година, с. 237-252. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[2]. Die Psalmen, übersetzt und erklärt. Göttingen, 1926.

Изображение: авторът Иван Спасов Марковски (1885-1972). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cai