Екзегетическо изследване и тълкуване

Продължение (Псалом 15:17)

Псалом 15

Иван Спасов Марковски

Псаломът представлява класически израз на голямо вълнение и вътрешно щастие в живота на благочестивия, когато той е сигурен, че се намира в общение с Бога и под Негово покровителство.

В надписанието на псалома има известна разлика между Масоретския текст и 70-те и оттук в славянската Библия. На еврейски стои михтам ле Давид, който израз руските и български преводачи са превели просто: песен на Давид. Обаче еврейската дума михтам не значи песен; дават се различни преводи: някои преводачи, като изхождат от думата кетем, която значи златно, и превеждат: златна, драгоценна песен. Библейската комисия е възприела: Възвишена песен на Давид. Гезениус в своя речник смята думата михтам за тъмна, неизяснена, и не намира, че тя има общо с думата, която споменах по-горе (мехтам от кетем – злато).

В надписа на гръцки стои: стилография от Давид, оттук на славянски: столопописание на Давид, дума стили, която значи стълб, паметник или надпис, писание на стълб. И в надписа на гръцки стои, както посочих: надпис на стълб на Давид. Така е на славянски: столпописание на Давид. Щом като псаломът е месиански, то и значението столопописание се изяснява.

Пророк Давид в своето тайнствено прозрение вижда в столпописанието, в надписа на стълба – кръста на Разпятието с известния на него надпис. Кръстът е символ не само на смъртта, но и на Възкресението на Спасителя – Победителя на смъртта. Стълб се издига не само на гроба, но стълб се поставя и като паметник, за да се узнае победата, величието на победителя.

По своето съдържание псалом 15-ти е месиански, това ни казва св. апостол Петър в деня на Петдесетница (Деяния на светите апостоли 2:25).

И църковните отци виждат в този псалом предсказание за възкресението на Спасителя, както е казано в Деяния на светите апостоли 13:35: “не ще дадеш на Твоя Светия да види тление”.

1-ви стих

“Пази ме Боже, защото на Тебе се уповавам”. Този стих, разбран буквално, като изхождаме от масоретския текст и превода на 70-те, можем да го отнесем към състоянието на Давид, който в голямото свое бедствие се намирал пред смъртна опасност. Преследван от цар Саул и после от възбунтувалия се негов син Авесалом, той намира единствена надежда и упование в Бога, Който да го запази (шамрени, гръцки филаксон). Когато човек изгуби всякаква опора, остава му единствена – Бог. Така и цар Давид се обръща с молба към Бога.

Но този стих може да се разбира и в месиански смисъл и да го отнесем към състоянието на Спасителя Христа, когато Той на кръста се обърнал към Своя Небесен Отец: “Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил” (Матей 27:46).

Месианският смисъл на думите: “Пази ме Боже, защото на Тебе се уповавам” (1-ви стих) се потвърждава от следващите стихове и въобще от цялото съдържание на псалома.

2-ри стих

“Казах на Господа: Ти си Господ мой: моите блага са непотребни Тебе”. Какво трябва да разбираме под думата блага, добрини (еврейски товати)? Св. Атанасий Велики разбира тук “жертвите, които се принасяли според закона”, и тия жертви не са потребни на Господа, за да се спечели Неговото благоволение. Жертвоприношенията без дълбока вътрешна вяра са непотребни, както и въобще външните богослужебни действия лишени от вяра. В израза: “Ти си Господ мой”, притежателното местоимение “мой” липсва в еврейския текст, затова го изпускам, макар да фигурира в българската и славянска библии, и стихът ще гласи: “Ти си Господ: моите блага Тебе са непотребни”. Ударението пада върху думата Господ.

Някои западни екзегети предават по-друг смисъл на думите: моите блага са непотребни на Тебе”, като еврейската дума товети е взета в ед. ч. и се превежда: моето добро (щастие) не е вън от Тебе, тоест моята вяра в Бога, моята религия е най-доброто, което имам, и това отговаря на силната вяра на Псалмиста. Но както на гръцки и на славянски думата е в мн. ч. “блага”.

3-ти стих

Върху думата “светиите” има разногласие между тълкувателите. Кауцш в своя коментар на този стих смята, че стихът е повреден и не може да се установи никакъв верен смисъл, затова и не го превежда. Епископ Паладий[1], позовавайки се на блажени Теодорит, смята, че под “светии” може да се разбират апостолите и техните приемници. Не може да се възприеме, че това са ангелите, понеже във втората половина на стиха “светиите” се наричат “избраници”, към които Псалмистът с цялото си сърце се стреми. Щом те са на земята, значи това са благочестиви хора, всецяло предадени на Бога. Ако под думите “на земята” се разбира Христовата църква, както приема св. Атанасий Александрийски, тогава под светии може да се разбират вярващи християни, просветени чрез Дух Свети – избраници Божии.

4-ти стих

Колкото Псалмопевецът обича светиите, както е казано в предишния стих, толкова той ненавижда ония, “които тичат към чужди богове”. Тях ги очаква изпълнено със страдание бъдеще. Тази мисъл е подчертана на много места в Стария Завет, за да се посочат пакостите от идолослужението. На езическото божество не бива да се принасят никакви жертви или както Псалмистът се изразява “аз няма да принеса техните кръвни възлияния”. Какво се разбира под кръвни възлияния? Според закона, възлияния се правят върху жертвеника само с вино. Сигурно тук се напомня, че езичниците са употребявали жертвено вино, което са смесвали с кръв, но това е противно на израилтяните, както се вижда от Исаия 57:6. Дотолкова е противно покланянето на езическите божества, че дори името им няма да се спомене.

5-ти стих

“Господ е мой наследствен дял и моя чаша. Ти, Боже, държиш моя жребий”. Преводът е според оригинала. В този стих се прави сравнение, като се изхожда от всекидневния бит на израилския народ. И както всеки израилтянин получава свой дял от земя, и всеки гостенин при гощавките получава своя дял от яденето и питието, така и Самият Яхве, според Псалмопевеца, има своя дял и наследство като собственост, и това остава за всякога, понеже има отношение към Израил като избран народ. След това в псалома се признава, че Бог държи съдбата на всеки праведник здраво в Своята десница и това е жизнен жребий на вярващия. Такава е съдбата и на Давид.

6-ти стих. И в следващия 7-ми стих

Псалмопевецът признава, че неговият жизнен жребий е щастлив, тъй както всеки собственик е доволен, когато границите (междите) на неговия дял земя са се паднали “на по-хубави места”. Затова Давид се счита за щастлив, понеже Бог му е отредил такъв дял. Яхве му помогнал да стане цар на Израил и това царско достойнство за него е велико и прекрасно наследство. И той казва: “Наследството ми е приятно за мене”. Така в 7-ми стих авторът изказва благодарност към Господ, “Който го е вразумил” да избере най-добрия дял, тоест да Му служи вярно. Затова ще възхвали и благодари на Господ не само денем, но и нощем и към това го “напътства и неговото сърце”. В българския превод е казано: “дори и нощем ме учи моята вътрешност”, значи за това го напътства неговото сърце. В еврейския текст не стои сърце, а е казано исеруни хилейотай, което буквално значи: призовават (напътстват) ме моите бъбреци. Според старозаветните схващания, те са органи на духовна дейност, място на вътрешни усещания и чувствания, каквото е и сърцето, затова правилно е да се преведе: “ме напътства моето сърце”. У Кауцш е употребена думата съвест вместо сърце; смисълът е същият. Значи, моята духовна вътрешност, моето сърце, моята съвест ме вразумяват даже нощно време, че Ти, Господи, си най-доброто ми достояние.

8-ми стих

Затова Псалмопевецът в следващия 8-ми стих казва “винаги виждам Господа пред себе си”. И Господ му е толкова близък, че той е от дясната Му страна. Да се стои от дясната страна на някого, значи да го пазиш, да го защищаваш, да му помагаш. Щом Господ е негов помощник и защитник, той никога няма да бъде “поклатен”, да бъде разколебан във вярата си, че Яхве ще го пази от всякакви опасности; дори и при смъртна опасност – той няма да бъде поклатен.

9-ти стих

При тази увереност, че той постоянно ще съзерцава близо до себе си Господ, Който го утешава и му помага, и сърцето му ще се възрадва, ще се изпълни с духовна радост; не само това, но както се казва в 9-ти стих, “езикът му ще се развесели”, тоест ще изрича радостни слова и песни. И не само сърцето, душата му, но и плътта, тоест тялото е под Божия защита. “И плътта ще пребъдва, ще “почива в надежда”. Тоест авторът подчертава, че тялото му ще се успокои в земята, когато бъде погребано, с надежда за спасение.

10-ти стих

На тази мисъл е дадено по-друго значение: “защото Ти не ще оставиш душата ми в преизподнята (ада) и не ще дадеш на Твоя Светия да види тление”. За кого говори авторът Давид, че душата на Праведника не ще остане в преизподнята, в ада (шеол), а тялото му няма да изпита тление? Ясно е, че тези думи не се отнасят за Давид, защото известно е, че той е умрял и бил погребан, както се казва в 3 Царства 2:10: “И Давид почина при отците си и биде погребан в Давидовия град”. Давид е бил пророк и в пророческо видение вижда изпълнение на тези думи в Христа. Само за Него може да се каже, че душата Му не останала в ада и тялото Му не видяло тление. Господ Иисус Христос възкръснал и се възнесъл на небето. Апостол Петър в речта си към народа в деня на Петдесетница цитира тези думи от 10-ти стих на псалома и уверява, че те не се отнасят за Давид, а за Христос (срв. Деяния на светите апостоли 2:27 и нататък, 13:36-37).

11-ти стих

“Ти си ми дал да позная пътя на живота; радостта е пълна пред Твоето лице, блаженството е в Твоята десница навеки”. Наложителна е тази корекция на българския превод, която съм направил. В тоя стих се посочва отношението на Спасителя към Бог Отец. По човешки казано: Бог Му е “дал да познае пътя на живота”, пътят, който води към живот, но не във физически смисъл. Това е пътят, който изхожда и води към Бога; Давид е изпълнен с блажена радост, поради общуване с Бога, защото всяко блаженство е в Божията десница. И праведниците ще почувстват това в пълнота, когато оживеят във време на общото възкресение.

Този е един чудно хубав псалом, изпълнен с упование в Бога и с детска радост на задоволено сърце при общение с Бога като най-ценно благо. Псаломът започва с кратък увод-молба Бог да го запази. В псалома се изтъква, че не всички търсят опора в Бога и не го търсят там, където Той се намира заедно със “светиите”. Това кара Давид към по-задълбочено общение с Бога, в което той чувства възвисяване на външния му и вътрешния живот. Той благодари на Яхве, понеже Той добре го поучава да се пази от изкушения и всякога да има пред очи Бога.

Погрешно е да се мисли, че употребата на първо лице на говорителя “аз” означава колективна личност – израелската община. Напротив, псаломът е напълно индивидуален. По въпроса за авторство и времето на написване на псалома, по мнението на повечето екзегети той е псалом Давидов, като се изхожда от силата на езика, свежестта и нагледността на картинните изрази, свойствени особено на Давид.

Псалом 16

Псаломът представлява молба на праведника към Бога за помощ срещу нечестиви врагове и гонители.

Затова и в надписанието се казва: молитва на Давид (тефела ле Давид) значи праведникът и авторът е Давид, който във време на преследване се обръща към Яхве с молба да го запази. Със значение на молитва същото надписание имаме и над други псалми, например 89-ти, 101-ви и други, с това общо название “молитви на Давид” (тефелот Давид).

1-ви стих

“Чуй Господи правдата (ми)”… В еврейския текст стои само правдата – цедек без “ми” със значение: справедлива просба. А у Акил: “Чуй, Господи, праведника”. Но не може да се приеме, че Псалмопевецът препоръчва Себе си за праведник, но че неговата молба е справедлива; особено като се подчертава, че тя не излиза от лъжливи уста. В еврейския текст не е употребена думата уста, а устни (сафа) със същото значение, тоест от уста чисти, праведни.

2-ри стих

“От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата”. Псалмистът моли всезнаещия Господ да произведе съд, присъда, за да се види в този съдебен процес неговото оправдание срещу неговите врагове. На еврейски стои мишпати – моят съд, тоест моето оправдание, понеже Псалмопевецът изисква помощ за оправдание, съзнавайки своята невинност. Божиите очи да видят в истинска светлина неговата невинност и да бъде избавен от преследване. Има се предвид гонението на Саул срещу Давид.

3-ти стих

В следващия 3-ти стих се изтъква още по-ясно невинността и безгрешността на Давид. Сам Бог е изпитал сърцето му, където са съсредоточени всички душевни настроения и мисли, и се е убедил в неговата невинност. И това е станало нощем, когато човек освободен от всекидневието може да се съсредоточи вътрешно и достойно да приеме Божието посещение. И в това състояние Бог го “изкусил”, изпитал и нищо престъпно не намерил в него. Срещу думата “изкусил” в 70-те стои думата епиросас от корена пир – огън, тоест изпитан с огън, както чистотата на златото се узнава чрез разтопяване с огън.

“Устата ми не отстъпват от мислите ми”. Яхве констатира, че има пълна хармония между това, коте излиза от устата и мислите. Праведникът, благочестивият не си противоречи: това, което говори, това и мисли. И Бог не намерил неправда в Давид в борбата му срещу Саул.

4-ти стих

Смисълът на този стих е следният. Псалмистът вижда лошите човешки дела и постъпки, но не се повлиява от тях, и остава верен на Божиите заповеди, които са изречени от Господ; той се стреми да остане верен и се “пази от пътищата на притеснителите”. Той няма да постъпва като враговете, особено като Саул, които искат да му сторят зло. Напротив, следвайки заповедите Божии, ще се държи строго на пътя на добродетелите.

5-ти стих

Затова той моли на Бог: “Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми”. Смисълът на тоя стих е ясен. Щом Праведникът върви с твърди стъпки и с увереност по Божиите пътища, а такъв случай няма да се разколебае неговото намерение да върви по пътя на добродетелите, тоест да бъде добродетелен; в мислите, желанията и в делата си да върви по Божиите пътища. Това е трудно, както е трудно да се изкачват планински върхове по тесни и криви пътеки. Добродетелният път е труден. Изискват се лични усилия и Божия помощ.

6-ти стих

Затова той се обръща със зов към Бога за помощ. Псалмопевецът е уверен в своята невинност и това му дава твърдо основание, че Бог ще чуе молитвата му. Той от опит е уверен в милостта Божия, затова си служи с фигуративния израз: “Бог да приклони ухото си към него”, тоест Бог с напрегнат слух да чуе молитвата му.

7-ми стих

И в резултат Бог да “яви чудната си милост”, която се състои в това: да бъде запазен от Саул и другите врагове, които се осмеляват да се противопоставят на Божието решение Давид да бъде цар на Израел. Салмопевецът, както и всички, които се надяват на Яхве, ще бъдат спасени от злите намерения на ония, които “се противопоставят на Твоята (на Божията) десница”, тоест на Божието всемогъщество.

8-ми стих

“Пази Ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите криле”. Фигуративен израз, за да се покаже силата на Божията помощ.

9-ти стих

“от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме обкръжават”. В този стих конкретно се посочват враговете на Давид, от които Бог да го пази. Това са люде, които го нападат – причиняват му страдание. В евреския текст не е казано “враговете на душата”, а смъртни врагове, враговете на живота му, които го нападат от всички страни.

10-ти стих

“Те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си”. Буквално взет, на този стих не може да се разбере смисъла. Библейската комисия дава изяснителен превод: “Затлъстя и стана безчувствено сърцето им, надменно говорят с устата си”. Еврейската дума хелев – тлъстина в преносен, поетичен смисъл значи сърце. Затлъстялото сърце е един вид безчувствено и жестоко. И враговете на Давид са станали безчувствени към истината и правдата, поради това са станали жестоки.

11-ти стих

“Сега на всяка крачка ни обкръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята”. Трябва да се направят малки поправки на стария превод. Думата “наша” в стиха е излишна, затова я пропускам и вместо окръжиха по-правилно е – обкръжиха. Тук авторът рисува как противниците дебнат Давид и неговите съмишленици; те пристъпват крачка по крачка с устремени очи. След като го изгонват от царския дворец, търсят удобен случай да го повалят на земята – на гръцки: ек клине ен ти ги, в масоретския текст: линетот баарец, тоест да го повалят на земята, да го унищожат.

12-ти стих

Авторът уподобява враговете на “лъв, който жадува за плячка, като лъвче, което стои на потайни места”, и чака удобен момент да се нахвърли. Давид още не е хванат, но само го дебнат.

13-ти стих

“Стани Господи, предупреди ги (бъди против тях), повали ги. Избави с меча Си (тоест със силата Си) душата ми от нечестивеца”.

14-ти стих

В този стих Псалмопевецът моли, щото Бог да не отлага наказанието на враговете му в бъдещия живот, но сега в тоя живот да ги накаже. И по-нататък се казва: “чиято утроба пълниш от твоите съкровищници”, тоест земни хранилища или земни богатства. Тези думи трябва да се изяснят. За кого се отнася казаното, за нечестивите или за благочестивите. По този въпрос има разногласия между тълкувателите. Кауцш оставя първата половина на този стих непреведена, понеже имало повреда на текста. Но понеже Псалмистът моли Господ да избави душата му от човеците на този свят, ясно е, че се отнася за нечестивците, за противниците на Давид, които са човеци на този, на земния свят и са чужди за Бога. Въпреки това Яхве пълни утробата им от Неговите земни хранилища. И не само да се наситят синовете им, но и внуците им, синовете на техните деца – леулелехем. Така преситени от земни блага те ще се самозабравят и ще грешат.

15-ти стих

В този стих се рисува състоянието на праведния в противоположност на “човеците на тоя свят” (14-ти стих). Благочестивият изпълнен с правда, с праведно настроение ще гледа Божието лице. Божието лице да се гледа, значи обикновено посещението на храма и там вярващият мислено да гледа Божието лице и да се приобщава с Бога. Враговете на Давид ще се пресищат със земни блага, като забравят Бога, който създава тия блага, а праведникът ще се наслаждава от лицето на Господ. Яхве е управител на света и източник на правдата, според закона. Вярващият ще се насища от зрението на Божия образ, на Неговото лице, всеки ден като се събуди, тоест на следващия ден. Някои тълкуватели разбират пробуждане след смъртта. Обаче тази идея не била достатъчно ясна на старозаветния човек. Затова повечето тълкуватели разбират пробуждане от нощта на страданията. Това отговаря на положението на Давид, когато той е надвил своите врагове, и след големи страдания и гонения достига до тържество на неговото право дело. Тогава Бог ще накаже враговете на Давид и със спасението на Псалмопевеца ще покаже славата на Своето правосъдие. И за Давид вместо многото лишения, по време на гонението му, ще настъпи благоденствие.

Псалом 16 по своето съдържание е важен за историята на религията. Тук се разграничават “избраните”, благочестивите, вярващите в противоположност на “човеците на тоя свят”, които се грижат главно за земните блага. Псалмистът взема страната на първите и се противопоставя на вторите. Затова и псаломът е бил приет в Псалтира – тази поучителна книга за юдеите. Освен това в псалома е подчертана и личната невинност на Давид, затова той моли Бога да го запази от неговите врагове, като рисува тях и делата им в черен мрак. В заключение се издига зов към Бога за помощ срещу враговете. След тяхното отблъсване Псалмиста е уверен, че вярващият ще бъде в общение с Бога и с това той ще постигне най-голямото щастие.

От съдържанието не може да се определи точно времето на написването. Но като имаме предвид тенденцията на автора и някои старинни думи и изрази, свойствени на Давид, може да се заключи, че псаломът е написан в негово време или непосредствено след това.

Следва…(виж тук).

________________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, София, том ХVІІІ (ХLІV), 1968/1969 година, с. 237-252. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Толкование на Псалмы, Вятка, 1874, с. 58.

Изображениe: авторът Иван Спасов Марковски (1885-1972). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ca0