Отношението на древните християнски апологети към гръцката философия – продължение от публикация № 1469*

Публикувано на 29.05.202328.05.2023 от Dragan Bachev

Илия Цоневски

4. Св. Теофил Антиохийски

1.Сведенията за живота и дейността на св. Теофил Антиохийски са съвършено оскъдни. Сам той свидетелства в съчинението си „До Автолик“ в защита на християнството, че произхожда oт страна, която се намирала близо до реките Тигър и Ефрат[275]. Роден и възпитан бил в езичеството [276]. Получил много добро елинско образование, но имал познания и по еврейски език, което се вижда oт това, че в съчинението си дава на няколко места изяснения на някои еврейски думи[277]. Християнството приел в зряла възраст. Подобно на други древни християнски апологети (например св. Иустин Философ, Тациан, Атинагор и други) и той не намерил удовлетворение на духовните си потребности в езичеството. Запознал се със свещените книги на християнството, които усърдно започнал да чете и под тяхно влияние, особено на пророческите книги, повярвал в Христа. „Аз също по-рано не вярвах в това (че ще има възкресение на мъртвите, бел. моя), но сега вярвам, след като проверих тези доказателства и заедно с това прочетох свещените писания на светите пророци, които по вдъхновение oт Духа Божи са предсказали и миналото, както то е станало, и сегашното, както то става, и бъдещето, както ще се изпълни. По такъв начин, убеден чрез това, което се извършва и по-рано е било възвестено, аз вече не съм невярващ, но вярвам, като се покорявам на Бога[278]“. След като приел християнството, той посветил всичките си сили в служба на Църквата. Всред вярващите се ползвал с голямо уважение, което е засвидетелствано и с това, че след смъртта на антиохийския епископ Ерос той бил избран за негов приемник. Според свидетелството на Евсевий Кесарийски[279] св. Теофил е бил шести по ред антиохийски епископ (ektos aJpostw’n ajpostoslwn). Блажени Иероним пък го отбелязва ту като „шести епископ на антиохийската църква“ („sextus Antiochensis ecclesiae episcopus“[280]), ту като „седми след апостол Петър епископ на антиохийската църква“ („Antiochenae ecclesiae septimus post Petrum apostolum episcopus“[281]). Тази разлика у блажени Иероним се обяснява с това, че в единия случай той изключва св. апостол Петър oт редицата на антиохийските епископи, а в другия случай го поставя като пръв антиохийски епископ. Като се вземе предвид, че в третата книга до Автолик св. Теофил говори за смъртта на Марк Аврелий, може с положителност да се приеме, че той е бил епископ на антиохийската църква през време на управлението на този император[282].

За характера на епископското служене и пастирската дейност на св. Теофил може да се съди oт това, което Евсевий Кесарийски пише изобщо за дейността на църковните пастири в онези тежки за Църквата години: „Тъй като в това време еретиците, подобно на плевелите, не по-малко oт тях причинявали вреда на чистото семе на апостолското учение, то пастирите на Църквата се стараели да ги отстраняват oт стадото Христово, понякога с наставления и увещания към самите братя, понякога с открита борба против враговете, ту с устни бележки и спорове, ту със съчинения… Въставал против еретиците в числото на другите и Теофил…“[283].

2.В един ръкопис oт ХІ-ти век (в библиотеката „Св. Марк“ във Венеция) са запазени три книги на св. Теофил Антиохийски до Автолик. В текста на ръкописа тези три книги са онадсловени: „Qeofilou pros AuJovlu on“, а в съдържанието на ръкописа са означени: „Pros AuJtovlukon Ellhnaperij th’V tw’n cristiano’n pistewo lojgoi treis“. По характера на своето съдържание трите книги нямат тясна връзка помежду си и са писани една след друга, може би със значителни промеждутъци oт време. Затова те могат да се смятат по-скоро за три отделни книги, а не за три части на едно и също съчинение. Отправени са, както се вижда oт самия им надслов, до учения езичник Автолик, който в беседите си с епископ Теофил се е опитвал да опровергае и осмее християнството. Сведения за самия Автолик в отправените до него три книги не се дават. Времето на написването им може да се отнесе към царуването на императорите Марк Аврелий (169-180) и Комод (180-192), понеже в третата книга се говори за смъртта на Марк Аврелий, а първите две книги са написани по-рано. Че и трите книги „До Автолик“ принадлежат на св. Теофил, свидетелстват Евсевий Кесарийски[284], блажени Иероним[285], Лактанций[286] и други.

В трите книги до Автолик на няколко места се загатва за друго съчинение, в което вече са били изложени някои въпроси, например за змията или дявола – прелъстител на първите люде[287], за родословието на старозаветните патриарси[288], за историята на Ной и неговите синове[289] и други. Заглавието му не е посочено. То се е състояло обаче най-малко oт две книги. Първата oт тях вероятно е носела заглавие „За историята“ („perij iJs oriw’n“). Това се вижда oт думите, с които св. Теофил посочва на родословието на патриарсите: „evn th’ prwvth biblw th’ periviJstoriw’n“.

Евсевий Кесарийски посочва освен трите книги „До Автолик“, още и следните съчинения на св. Теофил: 1) едно съчинение под заглавие „Против ереста на Хермоген“,(provV thjn airesin Ermogevnous), в което той привежда свидетелства oт „Откровението на Иоан“. 2)“Някои катехизически съчинения“ (tinaj kathchthkav biblija) и 3)“Едно прекрасно съчинение против Маркион“[290].

Блажени Иероним[291] вместо „tinaj kathchthkav biblija“ пише: „breves elegan esque tractatus ad aedificationem ecclesiae pertinentes“ („кратък и хубав трактат, отнасящ се до устройството на Църквата“). Освен това блажени Иероним споменава още две съчинения на св. Теофил (един коментар на Евангелията и един коментар на Притчи Соломонови), известни през негово време под името на епископ Теофил Антиохийски, като подчертава, че между споменатия трактат и тези коментари в езиково и стилно отношение има съществена отлика. Oт всички тези съчинения, които споменават Евсевий Кесарийски и блажени Иероним, нищо не е запазено[292].

3.Възгледът на св. Теофил за отношението на християнството към философията напомня твърде много възгледa на Тациан. Философията за него е човешка мъдрост, която понякога твърде много се отдалечава oт истината, а християнството е божествена мъдрост; то разкрива пълнотата на истината. Затова у него християнството решително се противопоставя на философията. Поради това, че философските системи са твърде колебливи и философите взаимно си противоречат, а понякога и сами на себе си, св. Теофил като че ли е склонен на някои места в своята апология да отрече всякакво значение на езическата философия и да докаже безплодните ѝ усилия да разкрие на людете истината[293]. „Всички философи, като обичат пустата и суетна слава, нито сами са познали истината, нито другите са привели към нея. Защото това, което те са говорили, ги изобличава, тъй като те са говорили несъгласно един с друг и мнозина oт тях са отхвърлили своите собствени твърдения; те не само се опровергавали един друг, но дори някои oт тях са разрушавали и своите собствени учения, тъй че славата им се е обръщала в безчестие и глупост; защото разумните люде ги осъждат. Именно те са говорели за богове, а след това са учили на безбожие, говорили са за произхода на света, а след това са твърдели, че всичко е резултат на слепия случай; говорили са за промисъл, а след това са също учили, че светът съществува без промисъл…[294]“ Дори и Платон, който най-много е бил почитан заради неговата философия, който е бил най-мъдър oт гърците и тъй много е говорил за единството на Бога и на човешката душа, като е доказвал, че тя е безсмъртна, сам си противоречи като говори, че душите на някои се преселват в други люде, други пък в неразумните животни[295].“ Поетите и философите се заблуждават, като увличат и други след себе си. Те са създали митове и легендарни сказания за своите богове. Мъдростта им е плод на фантазия и измама и се е оформила под влияние на нечистите духове[296]. Затова тя е безполезна и безбожна[297]. „Наистина това, което е казано oт философите, изглежда достоверно поради блестящото изложение, но глупостта и пустотата на тяхната реч се открива oт това, че у тях има много измислици, а не се намира и най-малка частица истина, защото нещо oт това, което те са казали, изглежда истинно, винаги то е смесено със заблуда. Както смъртоносната отрова, смесена с мед и вино, прави цялата смес вредна и негодна, така и тяхното красноречие се оказва напразен труд или по скоро вредно за ония, които им вярват[298].“ Поради това е необходимо за людете Божественото откровение. В своето предзнание Бог е виждал и знаел измислиците на суетните философи[299] и oт древността е възвестил чрез пророците, които, изпълнени с Дух Свети, вдъхновени и умъдрени oт Самия Бог, са я изложили в Свещеното Писание. „Те са получили свише знание, святост и праведност. Удостоили са се с честта да бъдат органи Божии и съсъди на Божията премъдрост, според която са и говорили за създаването на света и за всичко друго“[300]. Пълнотата на истината също са разкривали и новозаветните писатели, особено евангелистите, които също са мъже Божии и духоносци[301].

Въпреки това твърде рязко и отрицателно отношение на св. Теофил към езическата философия, все пак и той е бил склонен да признае, че не всичко в нея е лъжа, измама и заблуда, а може и да се намери и нещо истинно. Неговите резки изказвания се отнасят не толкова изобщо към философията, а повече към отделни явно несъстоятелни философски възгледи. Някои oт философите според св. Теофил, „като дохождали в здраво състояние на душата, са говорили нещо съгласно с пророците, тъй че това служи за свидетелство против самите тях и против всички люде, например за единството Божие, за бъдещия съд и за други истини[302].“ „Побеждавани oт истината“, тези философи са възвестявали за Божията справедливост, „волно или неволно са говорили съгласно с пророците и за изгарянето на света“, а също неволно са говорили и за промисъла Божи – „че Бог се грижи не само за нас, но и за умрелите[303]“.

Как са могли според св. Теофил езическите философи, които тъй много се заблуждавали, понякога да изказват и правдиви мнения? В обяснението на този факт св. Теофил се приближава твърде много до св. Иустин. И според него причината за съгласието в тези случаи на философските възгледи с учението на Божественото откровение трябва да се дири в това, че тези философи са се ползвали oт свещените старозаветни книги, oткъдето са могли да заимстват истината. „Тъй като за тези наказания (за вечна мъка на грешниците, бел. моя) е било предсказано oт пророците, то живелите след тях ваши поети и философи са заимствали това учение oт Свещените писания, за да предадат достоверност на своите мнения[304]“. Мнозина езически писатели и философи според св. Теофил, като подражавали на библейския разказ за творението, се опитвали да разкажат за произхода на света, макар и да са стояли в това отношение далеч oт истината[305]. Освен това св. Теофил допуска, че езическите философи, когато са се освобождавали от влиянието на демоните, са могли да възвестяват съгласно с пророците някои истини, понеже свободата и самоопределението, с които Бог е надарил човека при творението, трябва да го водят към истинско познание и подчиняване на Бога[306]. Тази мисъл на св. Теофил напомня учението на св. Иустин за семената на Логоса, които били давани и на езичниците преди идването на Христа, благодарение на които те са могли поне малко да се приближат към истината[307].

С живота и дейността на езическите философи св. Теофил почти не се занимава. Той отбелязва само, че Питагор твърде е много странствал[308] и не съвсем точно говори, че Сократ напразно умрял доброволно[309]. Знае се, че Сократ е бил осъден на смърт заради своите философски убеждения, които не били съгласни с народната религия[310].

Съчинението на св. Теофил „До Автолик“ в защита на християнството свидетелства, че и той, подобно на другите християнски апологети oт това време, добре е познавал езическата философия. Това се вижда ясно oт изложените в съчинението философски възгледи на някои философи: учението на Платон за единството Божие[311],за безначалността на материята[312], за преселването (прераждането) на душите[313], за потопа [314], за общността на жените в идеалната държава[315], възгледът му, че не може да се познае истината, ако Бог не научи людете чрез закон[316]; учението на Питагор за промисъла, за преселението на душите[317], за безначалността на света и за слепия случай[318], възгледът на стоиците за Бога[319], за незаконните съжителства[320] и други.

Макар сам св. Теофил да се смятал за „неизкусен в словот[321]“, като е познавал добре различните философски учения, и той, подобно на другите християнски апологети, излага някои християнски истини във философска форма, като привежда всички възможни доводи на разума, за да ги обоснове по-добре и да ги направи по-убедителни и по-достъпни. Така той изяснява например учението за Бога и Неговите свойства[322], за Божията творческа дейност[323], за Божия Промисъл[324], за божественото Слово [325], за Светия Дух[326], за произхода на материята и света[327], за човека и неговия произход[328], за грехопадението и последиците му[329]. Самият факт, че св. Теофил е искал да изясни на езичника Автолик основните истини на християнството и чрез доводите на разума свидетелства, че той, подобно на други апологети, не е отричал значението на разума в това отношение, макар и да е подчертавал, че все пак предимство и решаващо значение има вярата[330].

__________________________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, София, том VII (XXXIII), 6, 1957-1958. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[275]. S. Theophilus: Ad Autolic. 2, 24; Migne, PG, t. 6, col. 1089.

[276]. Пак там, c. c. 18-23; Migne, PG, t. 6, col. 1045.

[277]. Пак там, 2, 12; 2, 24; 3, 19; Migne, PG, t. 6, col.1069 sq., 1089, 1145.

[278]. Пак там, 1, 14; Migne, PG, t. 6, col. 1045.

[279]. Eusebius: Jekkl. ivst., 4, 20; Schwartz, S. 155.

[280]. S. Hieronymus: De viris illustribus, c. 25; Migne, PL, t. 23, col. 678.

[281]. S. Hieronymus: Epist. 121, ad Aglasam, 6; Migne, PL, t. 22, col. 1020.

[282]. Срв. Bardenhewer, пос. съч., S. 307 f.

[283]. Eusebius: Jekkl. ivst., 4, 24; Schwartz, S. 161.

[284]. Пак там.

[285]. S. Hieronymus: De vir. Illustr., c. 25; Migne, PL, t. 23, col. 678.

[286]. Lactantius: Divin. Institution., 1, 23; Migne, PL, t. 6, col, 250.

[287]. S. Theophilus: Ad Autolic., 2, 28; Migne, PG, t. 6, col. 1097.

[288]. Пак там, 2, 30; Migne, PG, t. 6, col. 1100.

[289]. Пак там, 2, 30; 3, 19; Migne, PG, t. 6, col. 1100, 1145.

[290]. Eusebius: Ekklijst 4, 24; Schwartz, S. 160 f.

[291]. S. Hieronymus: De vir. Illustr., c. 25; Migne, PL, t. 22, col. 678.

[292]. Срв. Bardenhewer, пос. съч., S. 302 t., 310 f.

[293]. S. Theophilius: Ad Autolic., 2, 4-5; 2, 8; 3,3; 3,7; Migne PG, t. 6, col. 1052 sg., 1060, 1124, 1132.

[294]. Пак там, 3, 3; Migne, PG, t. 6. Col. 1124.

[295]. Пак там, 3, 6; 3, 7; 3, 16; Migne, PG, t. 6. сol. 1128, sq., 1144..

[296]. Пак там, 3, 2; Migne, PG, t. 6. сol. 1124.

[297]. Пак там, 2, 8; Migne, PG, t. 6. сol. 1061 sq.

[298]. Пак там, 2, 12; Migne, PG, t. 6. сol. 1069.

[299]. Пак там, 2, 15; Migne, PG, t. 6. сol. 1077.

[300]. Пак там, 2, 9; Migne, PG, t. 6, col. 1064.

[301]. Пак там, 2, 22; Migne, PG, t. 6, col. 1088.

[302]. Пак там, 2, 8; Migne, PG, t. 6, col. 1061 sq.

[303]. Пак там, 2, 37; 2, 38;Migne, PG, t. 6, col. 1117 sq.

[304]. Пак там, 1, 17; Migne, PG, t. 6, col. 1045; Срв. 2, 37; Migne, PG., t. 6, col. 1117.

[305]. Пак там, 2, 12; Migne, PG, t. 6, col. 1069.

[306]. Пак там, 2, 27; Migne, PG, t. 6, col. 1093.

[307]. Срв. Сергiевскiй, пос. съч., „Вяра и разум“ 1886 г. №14, стр. 86 сл.

[308]. S. Theophilus: Ad Autolic., 3, 7; Migne, PG, t. 6, col. 1129.

[309]. Пак там, 3, 2; Migne, PG, t. 6, col. 1124.

[310]. Срв. Сергiевскiй, пос. съч., стр. 88 – Върху живота, дейността и учението на Сократ, вж. подробно у проф. Ив. В. Саръилиев: Сократ („Университетска библиотека“, №352), София 1947.

[311]. S. Theophilus: Ad Autolic., 3, 7; Migne, PG, t. 6, col. 1129.

[312]. Пак там, 2, 4; Migne, PG, t. 6, col. 1052.

[313 Пак там, 3, 7; Migne, PG, t. 6, col. 1129.

[314]. Пак там, 3, 18; Migne, PG, t. 6, col. 1145.

[315]. Пак там, 3, 6; Migne, PG, t. 6, col. 1128.

[316]. Пак там, 3, 17; Migne, PG, t. 6, col. 1144.

[317]. Пак там, 3, 7; Migne, PG, t. 6, col. 1129.

[318]. Пак там, 3, 26; Migne, PG, t. 6, col. 1161.

[319]. Пак там, 2, 4; Migne, PG, t. 6, col. 1052.

[320]. Пак там, 3, 6; Migne, PG, t. 6, col. 1129.

[321]. Пак там, 2, 1; Migne, PG, t. 6, col. 1048.

[322]. Пак там, кн. 1, гл. 3-5; кн. 2, гл. 3, 4, 10, 15, 22; Migne, PG, t. 6, col. 1028 sq.; 1049 sq., 1064 sq., 1076 sq., 1088.