”Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Матей 5:8 )

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Чистотата е условие за виждане Бога и за блаженство

Възлюблени,

Бог ни е създал за добродетелен живот и за нравствена чистота, които единствени правят човека богоподобен и блажен. Високо е предназначението ни – да станем пречисти храмове на Светия Дух! Но след катастрофалното грехопадение човекът не може да бъде напълно чист, защото той се ражда със заразата на първородния грях. Единствено абсолютно чист е само Бог. Словото Господне говори: ”Какво нещо е човек, та да бъде чист, и роденият от жена да бъде праведен? Ето Той (Бог) и на светиите Си не доверява, и небесата са нечисти пред Неговите очи; толкоз повече е нечист и разтлен човек, който пие беззаконието като вода” (Иов 15:14-16). ”Кой ще се роди чист от нечист? Ни един”! (Иов 14:4). Всеки човек може да приложи към себе си думите на Псалмопевеца: ”Ето, в беззаконие съм заченат и в грях ме роди майка ми” (Псалом 50:7). Животът на човека започва в грехове и протича в грехове. През цялото време на своето земно съществуване човекът волно или неволно греши. Затова няма такъв, който да може да се похвали, че се е опазил от съгрешаване и че сърцето му е напълно чисто.

Ала Словото Божие призовава тъкмо нечистите да станат чисти, защото в сърдечната чистота е скрито щастието на християнина. Само чистият по сърце може да общува с Бога и да черпи от Неговата неизчерпаема благост блаженство за себе си. Злият човек не може да бъде щастлив. Защото грехът е отрова, която убива радостта на живота. Злият човек може да бъде, подобно на алкохолиците, само временно опит от измамните наслади на греха. Но отрезвее ли от своето нечестиво опиянение, той се чувства ограбен от греха. Невинността му е погубена от извършеното беззаконно дело. Оттук нататък той мъкне срамното бреме на греха, угнетяван от съзнанието за виновност.

Страшно е състоянието на загубилите чистотата на сърцето си. Те и в този живот се мъчат под гнета на своите грехове, а и в бъдещия живот ще бъдат далеч от Бога. Отдалечаването от Бога започва още тук за онези, които се сквернят с беззаконии дела. Този процес на съзнателно отчуждаване от Бога вследствие вършенето на грехове е психологически лесно обясним. Бог е светлина. А който върши грях, се опетнява, и естествено бяга от светлината, за да не се видят делата му, понеже са тъмни. ”Защото всякой, който прави зло, мрази светлината, и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши” (Иоан 3:20).

Прочетете още „Шестото блаженство*“ →