Професор Христо Гяуров

 ГЛАВА ШЕСТА

Евангелия

Общи сведения за евангелията

1.Понятие за названието “евангелие”.

Гръцката дума “евангелион” произлиза от наречието “ев”=добре, хубаво и глагола “ангелло”=известявам, и означава: 1) радостна вест; 2) жертвоприношение по случай радостна вест; 3) награда за съобщаване на радостна вест.Иисус употребява тази дума, като с нея обозначава Своето спасително учение и извършеното от Него изкупление и спасение на човешкия род – “идете по целия свят и проповядвайте Евангелието на всички твари” (Марк 16:15). В същия смисъл са употребявали тази дума и апостолите Христови. Понеже Христовото учение и спасително дело са донесли радост на цялото човечество – наричат се Евангелие.

От думата ευαγγέλιον се образува глаголът ευαγγελίζομαι, който значи: съобщавам, обявявам радостна вест, благовествам, проповядвам Христовото евангелие, тоест учението за изкупителното дело на Иисус Христос.

В новозаветната писменост името “евангелие” е дадено на книгите, описващи пълно и системно живота, учението и изкупителното дело на Христос, а именно на книгите на Матей, Марк, Лука и Иоан. Понеже сам Иисус наричал учението и изкупителното Си дело евангелие, заключаваме, че книгите на Матей, Марк, Лука и Иоан са били наименувани евангелия веднага след написването им.

Най-древно свидетелство за наименованието “евангелие” е запазено в “Дидахи” (края на І век); като цитира молитвата “Отче наш”, по същия начин както тя се намира в евангелието от Матей, авторът на “Дидахи” казва: “Както заповядва Господ за Своето евангелие”. Свидетелство има и у св. Юстин Мъченик, макар че той нарича евангелията и “възпоменания”. Че книгите на Матей, Марк, Лука и Иоан се наричали “евангелие”, има сведение още в Мураториевия канон и у св. Ириней Лионски.

2.Число на евангелията. Църквата приема като боговдъхновени само четири евангелия, въпреки че “мнозина”, според евангелист Лука, почнали да пишат и излагат живота и учението на Иисус Христос. Има множество сведения, че още от древно време евангелията били само четири: на Матей, Марк, Лука и Иоан.Св. Папий Иераполски, в незапазеното до нас негово съчинение “Тълкувание на Господните изречения” (тоест на евангелията), в пет книги, тълкувал четириевангелието. Св. Юстин Мъченик говори за четири канонически евангелия. Тациан (починал 170 година) съставил своя Диатесарон въз основа на четирите канонически евангелия. Преводите от ІІ век, източни и западни, поместват четири канонически евангелия. Древната църква, според сведенията на св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, Ориген, Тертулиан и други, приема и признава за канонически само четирите евангелия.

Св. Ириней казва: “Както има четири страни на света, така трябва да има и четири евангелия като стълбове на разпространяваната по четирите страни на света Църква”.

Ориген казва: “От преданието узнах за четирите евангелия, които само се приемат безспорно от цялата поднебесна Църква”.

Още от древност се е вярвало, че Провидението е наредило да има четири евангелия. Въз основа на видението на св. пророк Иезекиил и на св. Иоан Богослов четирите евангелия имали определени символи: 1) от Матей – образ на човек; 2) от Марк – образ на лъв; 3) от Лука – образ на теле; 4) от Иоан – образ на орел. Всеки от тези символи има своето значение: човек – евангелието говори за родословието на Христос; лъв – започва с разказ за Иоан Кръстител, живял в пустинята, която е жилище на лъвовете; телец – жертвоприношението на свещеник Захария; орел – учението на св. Иоан Богослов се издига до големи висини.

3.Надписи и ред на евангелията. От древност още четирите евангелия се надписвали: κατά Μαθθαίον, κατά Μάρκον, κατά Λουκάν, κατά Ιωάννην. Най-сполучлив превод на думата κατά на български е “според”, но може да се преведе и с предлога “от”.

Когато под думата ευαγγέλιον се разбира учението на Иисус Христос, тогава правилно е да се надписват книгите: евангелие според Матей, евангелие според Марк, евангелие според Лука и евангелие според Иоан, с което се изтъква, че тези, които са писали книгите, са само съставители, изложители на Христовото учение, предадено в тях.

Когато под думата “евангелие” се разбира книга, съчинение, тогава изразът “евангелие на Матей”, „евангелие на Марк”, „евангелие на Лука” и „евангелие на Иоан” се явява правилен. В този смисъл се говори в 85-то правило. В древността са се страхували да надписват евангелията: евангелие на …., за да не се помисли, че изложеното в евангелието е на Матей, Марк, Лука и Иоан.Надписите κατά са поставени малко по-късно след написването на четирите евангелия, когато се появила нужда да се разпознават едно от друго при употреба. Това наименование е поставено не от самите апостоли, а от някои други лица, като с κατά се указвал авторът на книгата. Тези надписи били известни на св. Ириней Лионски, св. Иполит Римски, Климент Александрийски, Тертулиан и други.

В древно време Фауст (манихеец), пък и сега рационалисти-богослови считат, че надписите “според” са поставени от някои лица на неапостолски произведения, за да им придадат апостолски авторитет. По този начин се прави опит да се подрие подлинността на евангелията. В древногръцката литература обаче с  κατά се означава авторство.

Редът на евангелията има древен произход. В Мураториевия канон е запазен сегашният ред. Сегашният ред на евангелията е хронологически, според времето на произхода им. Евангелието от Матей е първо по произход, а от Иоан – последно.

Климент Александрийски ги нарежда така: Матей, Лука, Марк, Иоан, като счита, че по-напред трябва да се поставят евангелията, в началото на които има родословни таблици.

Codex Cantabrigiensis, някои древни кодекси на Итала, кодекс Аргентеус, Апостолски постановления – дават следния ред на евангелията: от Матей, Иоан, Лука и Марк, като по този начин се обръща внимание на евангелията, написани от апостолите.

В Кодекс Кларамонтанус са подредени: от Иоан, Матей, Марк, Лука.

В сирийския Къртънов превод са поставени така: Матей, Марк, Иоан, Лука.

Първите три евангелия: от Матей, Марк и Лука се наричат синоптически евангелия. Пръв Гризбах (починал 1812 година) дава това наименование поради това, че по съдържание и изложение тези три евангелия си приличат – в тях има места дословно еднакви, поради което изучаването на съдържанието им може да стане със съставянето на паралелни колони. Гръцката дума “синопсис” значи сравнение, общ преглед, обзор. От тази гръцка дума, тези евангелия (Матей, Марк и Лука) са получили названието си “синоптически”, а авторите им “синоптици”.

А. Евангелие от Матей.

1.Живот и дейност на евангелист Матей. Евангелист Матей, един от дванадесетте апостоли, поставен на седмо или осмо място (Матей 10:3; Марк 3:10; Лука 6:15; Деяния апостолски 1:13), бил роден в галилейския град Капернаум, където бил митничар преди повикването му от Иисус Христос. Баща му се казва Алфей (Марк 2:14); затова някои считат, че евангелист Матей и Яков Алфеев са били братя, което не е основателно. Евангелист Матей носи още името Левий (Марк 2:14; Лука 5:27). Носенето на две имена у юдеите е било нещо обикновено. Името “Матей” евангелист Матей получил при повикването му от Христос; според учените: Майер, Теодор Цан и други името Матей значи “дар от Бога”, а според Кнабенбауер значи “верен, правдив”. Първото мнение е по-основателно.Древните учени Хераклион (гностик) и Ориген и по-късните Хуго Гроций (починал 1645 година), Михаелис, Неандер и други твърдят, че Матей и Левий са две различни лица, като се основават не върху исторически свидетелства, а на разказите, дадени в трите евангелия, относно повикването на Матей от Иисус Христос (Матей 9:9; Марк 2:14; Лука 5:27). От тези места обаче е ясно, че се говори само за едно лице Матей или Левий – митар, което лице е имало две имена. Евангелист Матей, въпреки презряното занятие, което имал – митничар, се отличавал със своята честност и добро сърце. Той бил състоятелен (Матей 9:10) и вероятно е бил самостоен закупчик на данъци.

Според св. Ириней Лионски, Евсевий Кесарийски, блажени Иероним и други древни писатели евангелист Матей проповядвал първо в Палестина, а после, след като написал евангелието си, отишъл да проповядва и между други народи. Историкът Сократ казва, че след това Матей проповядвал в Египет. Метафраст пише, че евангелист Матей проповядвал между партяните, а после – в Етиопия. А според “Мартирион” Матей бил между човекоядците в град Мирмики. Мнозина учени твърдят, че Матей е отишъл да проповядва в Етиопия. Той напуснал Иерусалим в 42 година, понеже Ирод Агрипа І започнал гонение против християните (Деяния апостолски 12:2-4). Една година преди напускането на Палестина Матей написал евангелието си. Според древното предание то било написано в осмата година след Възкресението на Иисус Христос, тоест в 41 година.

Евангелист Матей се счита като мъченик единодушно и от Православната църква, и от Римокатолическата църква, обаче не се знае времето, когато е пострадал мъченически, нито мястото на неговата кончина. Сочат се Етиопия, Персия, град Иерапол, град Мирмики. Климент Александрийски съобщава, че Матей бил строг аскет, употребявал за храна само семена, плодове и зеленчук.

Паметта на св. евангелист Матей празнуваме на 16 ноември.Древни свидетелства за написване на евангелието

Древното църковно предание и древната християнска писменост свидетелстват: 1. Първото наше синоптично евангелие е написано от Матей. 2. Написано е на еврейски език. 3. Написано е първо от четирите евангелия. 4. Написано е за християните юдеи.

Св. Папий Иераполски казва: “Матей записал беседите на Господа на еврейски език, а ги тълкувал всеки, който могъл”. Това съобщение води началото си от апостол Иоан (на когото Папий е бил ученик). Евсевий Кесарийски изтъква същата мисъл както Папий.

Св. Ириней (”Против ересите”) казва: “Матей съставил писание на евангелието у евреите на техния собствен език през това време, когато Петър и Павел благовествали в Рим и основали църква”.

Ориген пише: “На мене е известно, че първото евангелие е било написано от Матей, който е бил някога митар, а после апостол на Христос, и че той го е написал на еврейски език за християните, които произхождат от юдеите (у Евсевий Кесарийски, Църковна история 6, 25).

Евсевий Кесарийски казва: “Матей, като проповядвал Христовото учение първоначално между евреите, а след това, като имал намерение да отиде към другите, съставил на родния си език известното засега под негово име евангелие с цел,  това писание да замести за християните, от които се отдалечавал, липсата на неговото лично присъствие” (Църковна история, 3, 24). Според съобщението на Евсевий, Пантен (починал 200 година), като отишъл да проповядва между индийците, намерил там евангелие от Матей на еврейски език, занесено от апостол Вартоломей (Църковна история, 5, 10).

Блажени Иероним, св. Епифаний Кипърски, св. Кирил Иерусалимски и други църковни писатели свидетелстват, че писател на това евангелие е апостол Матей. Във всички новозаветни ръкописи надписът на евангелието според Матей е: κατά Μαθθαίον,  или Еυαγγέλιον κατά Μαθθαίον.

Съдържание на евангелието

Евангелието от Матей съдържа 28 глави и е второ по обем след евангелието от Лука. Разделено е на 5 части:

І) Родословие, рождение и детство на Иисус Христос (1:1-2:23).

ІІ) Подготовка на Иисус Христос за обществена дейност (3:1-4:11).

ІІІ) Христовата дейност в Галилея (4:12-18:35).

ІV) Христовата дейност в Юдея и Иерусалим (19:1-25:46).

V) Кръстните страдания, смърт и възкресение на Иисус Христос (26:1-28:20).Систематически, а не хронологически е изложил евангелист Матей Христовата проповед на планината, като в нея вмъкнал думи и наставления, казани от Спасителя през друго време. Систематически той е описал и някои чудеса (8-9 глава), притчи (13 глава), изобличенията против книжниците и фарисеите (23 глава), пророчество за разрушението на Иерусалим и края на света (24-25 глава). Също така излага систематически, а не хронологически следните събития: изцеряване на прокажения (8:1-4), изцеряване на Симоновата тъща (8:14-17), повикването на Матей (9:9-13). Тези събития са станали преди проповедта на планината, а Матей ги излага след нея.

Особености, които отличават евангелието на Матей от другите три евангелия, са:

1)Матей обръща повече внимание на външната, човешка страна у Иисус Христос, отколкото на духовната; затова дава родословие и подчертава изпълнението на пророчества. Същевременно Матей изтъква и божествения произход на Иисус Христос и се спира на Неговото догматическо и нравствено учение;

2)Ясно и често се изтъква, че Христос е обещаният Месия. Затова и често се среща изразът “за да се изпълни” (1:22; 2:15; 12:17; 26:56 и други);

3)Подробно се разглежда, особено в Проповедта на планината, отношението на новозаветното учение към Стария Завет (5, 6 и 7 глава);

4)Навсякъде в своето евангелие Матей предпазва своите читатели от пагубното учение на книжниците и фарисеите, като ги нарича “лицемери”, “рожби ехиднини”, “слепи водачи” и ги изобличава (23; 3:7; 5:20; 6:2, 5);

5)Изтъква се, че Христос е не само обещаният на еврейския народ Месия, но и Изкупител на цялото човечество.

Горните пет особености в съдържанието на евангелието от Матей се обясняват с това, че то е било писано за юдеите-християни в Палестина.

6)Предадени са някои дълги Христови речи, които не намираме в другите евангелия: а) Проповедта на планината (5-7 глава); б) изобличението на книжниците и фарисеите (23:1-39); в) за Второто пришествие (24-25:46 глава) и други. Тези речи действително са били произнесени от Иисус Христос, макар че са попълнени и от други Негови речи.

7)Евангелието на Матей, макар и писано за юдеите-християни, има универсален характер: “И ще бъде проповядвано това евангелие на царството по цялата вселена” (24:14); “идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух” (28:19).Време на написване на евангелието

Положително е, че евангелието на Матей е писано преди разрушаването на Иерусалим, тоест преди 70 година, понеже това разрушение на Иерусалим се рисува като предстоящо.

Учените определят различно времето на написването. Така  например, Гутияр казва: че било написано между 40-50 година, а Пфлайдерер – през 130-140 година. Древното църковно предание и древната християнска писменост свидетелстват, че първо било написано евангелието от Матей.

Ориген казва: “на мене е известно, че първото евангелие е написано от Матей”. Св. Ириней Лионски изтъква същата мисъл.

Западните учени П. Файне, Р. Кнопф и други, основавайки се на думите: “като чу това царят се разгневи и изпрати войските си та погуби ония убийци и изгори града им” /22:7/ твърдят, че евагелието от Матей било написано след разрушението на Иерусалим. В споменатото обаче изречение, намиращо се в една от Христовите притчи, се предсказва само края на Иерусалим.

Велхаузен и Баур се спират на думите: “За да падне върху ви всичката кръв праведна, проляна на земята, от кръвта на праведния Авел, до кръвта на праведния Захарий, син Варахиин, когото убихте между храма и жертвеника” /23:35/ и твърдят, че евангелието е писано след разрушението на Иерусалим. Обаче, Захария, за когото в стиха се говори, не е същият Захарий, син на Варух или Вараскей, за когото Иосиф Флавий съобщава, че бил убит през 67 или 68 година в двора на храма, което въпросните учени премат. Тук се говори за Захарий, убит в двора на Господния храм по заповед на цар Иоас /2 Паралипоменон 24:20-21/. Бащата на Захарий е имал вероятно две имена – Варахий и Иодай.

Учените Блек, Годе, Б. Вайс и други въз основа на христовите думи: “и тъй, кога видите да стои на свято място “мерзостта на запустението”, за която е казано чрез пророк Даниил /който чете нека разбира/” – (Матей 24:15), – заключават, че евангелието било писано около 67 година., тоест малко преди разрушаването на Иерусалим. Пророческата реч на Иисус Христос рисува много ясно и подробно разрушението на Иерусалим; от това обаче не можем да заключаваме, че евангелието е писано след това разрушаване; думите: “който чете, нека разбира”, не са думи на евагелист Матей, а са думи на Иисус Христос.Имало данък от две драхми, плащан за Иерусалимския храм, който след разрушаването се плащал за Юпитер Капитолиус. Иисус Христос и апостол Петър са плащали този данък, за което Матей споменава, но за прекратяването му нищо не се споменава. А ако евангелието беше писано след разрушението на Иерусалим, то сигурно Матей би споменал за това.

За времето на написване на евангелието най-определени сведения дава Евсевий Кесарийски, който казва: “Матей, като проповядвал първоначално между евреите, а след това като имал намерение да отиде към други, съставил на родния си език известното сега под негово име евангелие, с цел  това писание да замести за християните, от които той се отдалечавал, липсата на неговото лично присъствие” /Църковна история, 3, 24/. Евангелист Матей напуснал Палестина около 42 година, когато започнало преследването на християните от Ирод Агрипа I /Деяния апостолски 12:2-4/, тогава, когато и апостол Петър напуснал Палестина /Деяния апостолски 12:17/. А ако евангелист Матей е напуснал Палестина в 42 година, то евангелието се е писало в 41 година.

В доста гръцки древни ръкописи стои забележката, че евангелието на Матей е писано в осмата година след Иисусовото възкресение, тоест 41 година, която дата посочват и блажени Теофилакт, Евтимий Зигабен, Евсевий Касарийски и други. Затруднение за определяне времето на написването на евангелието от Матей представляват думите на св. Ириней Лионски: “Матей съставил у евреите на техния собствен език евангелско писание, тогава когато Петър и Павел благовествали в Рим и основали църква” /61-67 година/. Тук обаче няма определяне на време, а съпоставяне на дейност по място, именно: изтъква се, че Петър и Павел работели в Рим, а Матей в Палестина, където писал  своето евангелие. Така се обясняват горните думи на св. Ириней Лионски от мнозина учени, като например Гутияр, Адолф Харнак и други. Самото съдържание на евангелието потвърждава, че то е написано в 41 година. Известно е, че влиянието на книжниците и фарисеите е било много силно през времето на Ирод Агрипа І, а Матей много добре и подробно е изложил Христовото учение против тях, което е било нужда за тогавашното време.

Място на написване на евангелието

Със сигурност се свидетелства, че мястото на написване на евангелието е Палестина. От думите: “затова и до днес тая нива се нарича кръвна нива” /27:8/ и “тая мълва се носи между юдеите и до днес” /28:15/, съдим, че евангелистът е написал в Палестина своето евангелие. Думите: “И когато Иисус свърши тия думи, тръгна от Галилея и дойде в пределите юдейски отвъд Иордан” /19:1/, значат, че Иисус, за да иде от Галилея в Юдея, минал през Перея /отвъд Иордан/, а не през Самария. От тях не може да се заключава, че Матей, като пишел евангелието си, се намирал  на изток от река Иордан, тоест вън от Палестина.

Западният протестантски богослов Б. Вайс и други твърдят, че авторът на Матеевото евангелие – юдеин на разсеянието, е  писал евангелието си вън от Палестина. Те се основават на думите: “и разчу се тогава по цялата оная земя” /9:26/; “а те, като излязоха, разгласиха за него по цялата оная земя” /9:31/. Обаче, под израза “оная земя” се разбира не Палестина, а самото място, страната, където били извършени горните чудеса. Евсевий Кесарийски ясно и положително, говори /Църковна история, 3, 24/, че евангелието от Матей било написано в Палестина, защото изрично е изтъкнато, че това станало “между евреите”. Св. Ириней Лионски съобщава, че евангелист Матей написал евангелието си в Палестина – “у евреите” /Против ересите, 3,1,1/. Има мнения, че евангелието е било написано в Капернаум или Иерусалим, но по-приемливо е, че е написано в Иерусалим.Езикът на който е било написано евангелие от Матей.

Евангелието от Матей е запазено до нас на гръцки език, обаче езикът, на който е било написано, е еврейски, за което свидетелства древната християнска писменост.

Св. Папий Иераполски казва: “Матей записал беседите на Господа на еврейски език и ги тълкувал всеки, както могъл”. Това Папиево съобщение води началото си от апостол Иоан, но самите думи не са дословно Иоанови, а Папиеви, защото именно той се е занимавал с тълкувания. Св. Ириней Лионски казва: “Матей съставил евангелското писание у евреите на техния собствен език”. Ориген, Евсевий Кесарийски, св. Епифаний, епископ Кипърски, блажени Иероним, св. Иоан Златоуст, св. Кирил Иерусалимски свидетелстват, че евангелист Матей написал евангелието си на еврейски език. Източник на съобщенията от древната християнска писменост, че евангелието на Матей е написано на еврейски език, е Свещеното Предание, а не Папий Иераполски, както някои учени твърдят.В гръцкия текст на евангелието от Матей има доказателства, че то е написано първоначално на еврейски език. В него се срещат много евраизми – еврейски думи непреведени, еврейски имена, еврейски изрази и съюзи, например: “рака” – смахнат /Матей 6:22/; “корбан” – ковчег /27:6/, Симон бар Иона /16:17/; “тоте” – тогава /е употребено 91 пъти в Матей/; “иду” – ето /62 пъти/; изразите: “его кирие” – да, господарю, /Матей 21:30/; “опсе да саббатом” – и като мина събота /Матей 28:1/.

На какъв еврейски език е писано евангелието от Матей? Това е спорен въпрос. Учените: Делич, Каулен и други приемат,  че евангелието от Матей е било написано на древноеврейски, класически еврейски език, на който били написани и старозаветните книги. И. Белзер, М. Майнерц и други приемат, че то е било написано на арамейски език. По-основателно мнение е второто. Езикът на евангелието бил говоримият тогава в Палестина арамейски език, на който Иисус Христос е проповядвал. Още повече, че древният еврейски език бил непонятен за съвременниците на Матей. Еразъм Ротердамски, Каетан, Хуг, Берн, Вайс и други считат, че Матеевото евангелие първоначално е писано на гръцки език. Следователно сегашният гръцки текст е напълно правилен и чист, и в него няма следи от еврейски изрази. Тези учени се стараят да обезсилят свидетелството на Папий, като изтъкват, че той бил, според Евсевий Кесарийски, човек с доста ограничен ум /Църковна история, 3, 39/ и смесил евангелието от Матей с апокрифа “евангелие на евреите”. От това негово свидетелство се заблудили и по-късните църковни писатели. Сам Папий, обаче е бил умен човек, съобразителен и строго се придържал към Преданието, особено към това, което научил от апостол Иоан. Евсевий го нарича “с доста ограничен ум” поради хилиастичните му възгледи.

Тези учени още изтъкват, че понеже повечето цитати в евангелието на Матей са дадени по преводи на седемдесетте, то евангелието е написано на гръцки език. Тези цитати, обаче които се набелязват, евангелист Матей предава не дословно, а по памет. Тук оказва влияние преводът на седемдесетте, който е бил много разпространен и се получава убеждението, че евангелист Матей цитира само от превода на седемдесетте. Важни старозаветни цитати обаче Матей дава дословно и от еврейски език.Гръцкия превод на евангелието

Кога е извършен преводът и от кого, нямаме изрични указания  в древната писменост. Като се вземе под внимание фактът, че гръцкият превод на това евангелие е бил използван и от най-древни църковни писатели: Дидахи, от апостол Варнава, св. Юстин Мъченик и други, заключаваме, че скоро след написването на евангелието е направен и превода му. Освен това, новозаветните книги веднага след написването им влизали в употреба в богослужението, което ставало на гръцки език. Следователно, веднага след написване на евангелието се явила и нуждата да бъде то преведено на гръцки език.

Авторът на превода, според Бенгел, Олсхаузен, Тирш и други, е самият евангелист Матей, а според Герхард преводът бил извършен от някой апостол. Ако преводачът бе друго лице, а не евангелист Матей, в древната литература би се запазило някакво свидетелство. Допуска се, че Матей сам превел евангелието си, както например Иосиф Флавий сам превел на гръцки език произведението си “История на юдейската война”, писано на еврейски език. Еврейският текст се е загубил и не е достигнал до нас, защото не е имало нужда от него, тъй като в богослужение и всички други случаи се употребявал гръцкия превод.

За кого е било написано евангелието

Написано е за юдеите-християни от Палестина; доказателства за това има в древната християнска писменост и в самото евангелие. Ориген казва: “Матей написал своето евангелие на еврейски език за християните, които произлизат от юдеите” /Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 25, 4/. Евсевий Кесарийски подчертава, че то било написано специално за християните-юдеи в Палестина / Църковна история, 3, 24/. Блажени Иероним, св. Иоан Златоуст и други потвърждават същата мисъл.

Свидетелства в самото евангелие

Матей в началото на евангелието си дава родословна таблица за произхода на Христос от Авраам и Давид, необходима за християните-юдеи.

Понеже нравите, обичаите и местностите в Палестина били известни на лицата, за които е предназначено евангелието, в него по тези въпроси не се дават обяснения. Привеждат се старозаветни пророчества за Христос и се обръща голямо внимание върху тях. В Христовата проповед на планината са поместени пояснения на Иисус Христос за старозаветния закон и отношението му към Новия Завет. Застъпено е силно изобличението Христово спрямо книжниците и фарисеите. Евангелист Матей пише евангелието си за юдеите-християни, но изтъква същевременно, че Христос е Спасител и Изкупител на цялото човечество, и затова завършва евангелието си с думите: “идете, научете всички народи…” /28:19-20/.

Повод за написване на евангелието

Две обстоятелства подтикнали евангелист Матей да напише своето евангелие: а/гонението на християните в Палестина от Ирод Агрипа І; б/предстоящото напускане на Палестина от евангелист Матей, за да отиде да проповядва Христовото благовестие между другите народи. Като добър пастир, той оставил ръководство на пасомите си за духовния им живот. Евсевий Кесарийски много добре изтъква този втори повод на евангелист Матей / Църковна история, 3, 24/.Целта на евангелието

Съдържанието на евангелието доказва, че е било написано с цел да изтъкне, че Иисус Христос е обещания Месия и Изкупител на евреите и на цялото човечество. Доказателства: а/ обширното родословие /1:1-17/ на Христос, от което личи, че той е обещания Месия от рода на Авраам и Давид; б/ Разказът за поклонението на мъдреците пред новородения Младенец-Спасител /2:1-12/; в/ приведените многобройни старозаветни пророчества за Месия, изпълнени в лицето на Христа /2:5,15,17,23; 8:17; 13:35 и други/; г/ думите на Ангела Господен: ”Той ще спаси народа си от греховете му” /1:21/; д/ Христовите думи: “не мислете, че съм дошъл, да наруша закона или пророците, не да наруша съм дошъл, но да изпълня” /5:17/; е/ Христовите думи “това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” /26:28/ и други.Тази цел изтъкват още и Ириней Лионски и много други древни църковни писатели, а също така и учените: Теодор Цан, Б. Вайс, П. Файне и други.

Но Матей в евангелието си доказва, че Иисус е не само обещаният Спасител и Месия, но че Той е истински Бог /1:22-25; 16:16; 26:64/.

Последователите на тюбингентската школа казват, че евангелието на Матей било писано, за да се защити юдеохристиянството и се основават на следните места: а/ Матей 5:18: “Истина ви казвам, докле премине небето и земята, ни една йота или чертица от Закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне”. Тези думи не значат, че старозаветният закон няма да се измени до края на земята, а значат, че писаното за Месия няма да се отмени, докато не се сбъдне. б/ Матей 10:5: “По този път към езичници не ходете и в самарийски град не влизайте”. Иисус дава това наставление на учениците си, когато ги пращал на проповед между юдеите в Палестина, където трябвало да се прогласи, съгласно Божия промисъл, спасителното Христово учение. А при възнесението си Христос дава последно нареждане за проповед по цял свят, а не само между юдеите: “И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Св. Духа” /28:19/. в/ Матей 15:27: “Аз съм пратен само при избраните овци от дома Израилев” – тези думи според тълкувателите, Иисус казал, за да се изпита и засвидетелства вярата на хананейката.Подлинност на евангелието

Свидетелствата, които доказват, че първото синоптическо евангелие е написано от апостол Матей, могат да бъдат разделени на: а/ външни – свидетелства от древната християнска писменост и б/ вътрешни – свидетелства в самото евангелие.

Външните свидетелства се делят от своя страна на: а/ косвени – указва се на евангелието или се цитира от него, без да се посочва авторът му; б/ преки – когато изрично се изтъква, че евангелието е писано от евангелист Матей.

А/ Косвени свидетелства

В посланието на Варнава, появило се още в I век се казва: “мнозина са звани, а малцина избрани” – думи, взети от евангелието на Матей /20:16; 22:14/, и се добавя “както е написано”. Явно е, че апостол Варнава е имал предвид евангелието на апостол Матей.

Евангелието от Матей е цитирано и в Дидахи, в първо послание до Коринтяните от св. Климент, в посланията на Игнатий Богоносец, на св. Поликарп до смирненците, в “Пастир” на Ерм, а най-вече у св. Юстин Мъченик /І апология – в повече от петдесет места/.

Гностиците Василий, Валентин и други, противникът на християнството Целз – също дават указания за евангелието на Матей.

Западните учени Кондрати и други  изказват мнението , че евагелието от Матей било написано от неизвестен автор, който се ползвал от така нареченото “Протоевангелие на Яков”. Сравнението обаче на съдържанието на тия две книги показва обратното, че авторът на “Протоевангелието на Яков” се е ползвал от евангелието на Матей.

Б/ Преки свидетелства

Св. Папий Иераполски. В предговора на съчинението си “Изяснение на Господните изречения”, от което има запазени цитати в историята на Евсевий Кесарийски, казва: “Матей пък записал словата на еврейски език, а ги тълкувал всеки, както могъл”. Пръв Шлаермахер изказал мнение, че под думата слова трябва да разбираме не сегашното наше Матеево евангелие, а сборник от слова, беседи на Христос, който послужил за източник при съставянето на това евангелие. Това мнение се възприело от учените Лахман, Б. Вайс, Р. Кнопф и други. Папий обаче, в своето съчинение дава тълкувание на нашите четири евангелия и ги нарича общо с думата “слова” – “Τα λογια”. От друг един цитат на Папий, даден от Евсевий Кесарийски, а именно: “Презвитерът /апостол Иоан/ казва и това, че Марк, тълкувател на Петър, с точност записал всичко каквото запомнил, макар, че не се придържал от реда на словата и деянията на Христа, защото сам не слушал Господа и не го придружавал” – заключаваме, че както евангелието от Марк съдържа слова и деяния, тоест живот, дейност и учение Христови, тъй и евангелието от Матей трябва да съдържа същото. Следователно под слова – “Τα λογια” се разбира днешното Матеево евангелие, а не някакъв сборник от беседи на Христа.Блажени Иероним казва: “Матей, който се наричал още Левий, бил станал апостол от митар, пръв в Юдея съставил евангелието на Христа с еврейски букви и думи за тези, които станали християни от обрезанието”.

Св. Епифаний Кипърски казва: “Можем да считаме като несъмнена истина това, че от новозаветните писатели само един Матей е изложил евангелската история и проповед на еврейски и с еврейски букви” /Ереси, 30, 31; 51, 5/.

Отношение на апокрифното “евангелие на евреите” към евангелието на Матей

Лесинг /края на XVIII век/ пръв повдигнал този въпрос, като изказал мнението, че Матей превел от еврейски евангелието на евреите и започнал да го нарича със свое име. Хилгенфелд и Швеглер изказват мисълта, че Евангелието на евреите е легнало в основата на евангелието от Матей, или че е едно и също с него.

Най-много сведения за евангелието на евреите имаме у блажени Иероним. Той съобщава, че един екземпляр от това евангелие имало в Кесарийската библиотека на Памфил, и друг – у назореите в сирийския град Верея. Той също съобщава, че изследвал и превел това евангелие на гръцки и латински. Съобщава, че мнозина считали това евангелие за написано от Матей, за “евангелието според Матей”, но сам блажени Иероним не считал това евангелие за подлинно, написано от Матей.

Забележка. Евангелието на евреите се употребявало в юдеохристиянската секта на назореите, появили се в Палестина в първите времена на християнството. Нарича се още назорейско евангелие. Това евангелие трябва да се отличава от апокрифното евангелие на евионитската секта, известно под името “Евангелие на дванадесетте апостоли”. Текстът на евангелието на евреите бил написан на еврейски език и се е запазил до нас във фрагменти. Учените Олсхаузен, Ебрард, Барденхевер, Теодор Цан и други доказват несъмнено, че евангелието на евреите е преработка на съставеното от евангелист Матей евангелие.

Вътрешни свидетелства

Евангелист Матей от скромност никъде не споменава името си и говори за себе си в трето лице /9:9/. В списъка на апостолите поставя себе си на осмо място, а в евангелието на Марк и Лука е поставен на седмо място, преди апостол Тома. Пак от скромност евангелист Матей нарича себе си “митар”, а в другите  евангелия не е наричан така.

Положително може да се твърди, че авторът на евангелие от Матей е юдеин от Палестина. Това личи от следните обстоятелства:

а/многобройните цитати от старозаветни пророчества показват, че авторът е юдеин, знаещ много добре Свещеното Писание;

б/авторът на евангелието е много добре запознат със Свещеното Писание на Стария Завет, което личи от: проповедта на планината (5, 6 и 7); разговорът на Христос с фарисеите за брачния живот  на човека /19:3/; от отговора на Христос на въпроса: “Коя заповед е най-важна?” /22-35/ и други;в/авторът е познавал много добре религиозните обичаи и нрави на юдейския народ, макар и да не ги обяснява винаги, защото евангелието е било написано за юдеите, които знаели своите обичаи и нрави. Някои от тези обичаи са: постът /6:16/; сватбените обичаи на юдеите /25:1-7/; обичаите при смъртни случаи /9:23-24/ и други;

г/авторът на евангелието от Матей е запознат с географията на Палестина; знае разположението на Витлеем, Рама /2:13/, юдейската пустиня /3:1/,  където Иоан Кръстител проповядвал, местоположението на Иерусалимския храм, и на Елеонската планина /24:1-3/;

д/авторът познава историческите събития от живота в Палестина през Христово време, например  Христос се родил във времето на цар Ирод /2:1/;

Иосиф, заедно със св. Дева Мария се върнали от Египет във времето на цар Архелай, син на Ирод; познавал живота на Ирод Антипа, който отнел жената на брат си Филип /14:3-4/ и така нататък. Най-после, като имаме предвид, че апостол Матей не е притежавал особени качества и дейност в сравнение с другите апостоли, то странно е, как е възможно да се припише авторството на евангелие от Матей, ако не е имало положителни исторически свидетелства за това.

12.Цялост /интегритет/ на евангелието

Евангелието от Матей представлява нещо цялостно, напълно завършено: навсякъде личи, че едно и също лице е авторът му, изпъква един дух, една цел, един стил и език и единно изложение. В него няма изменения, добавки и изпускания.

Св.Епифаний Кипърски съобщава, че евионитите в своето евангелие изпускали І и ІІ глави от евангелието на Матей. Това те вършели, защото отричали божествения и свръхестествен произход на Иисус Христос.

В по-ново време Велхаузен и други някои протестантски богослови казват, че въпросните глави били поставени по-късно в евангелието на Матей. Тези глави ние, обаче намираме да фигурират и в най-древните новозаветни ръкописи. Те стоят по съдържание и изложение в тясна връзка с евангелието. Без тях то би представлявало осакатено произведение.Някои протестантски богослови твърдят, че в началото на ІІ век евангелието на Матей претърпяло нова редакция и от такова с юдаистичен характер, станало с универсален характер. В текста на евангелието обаче не намираме никакви признаци на редакция. Евангелието има универсален характер, защото Христовото учение има такъв характер, което е дало направление на всички новозаветни книги.

Някои протестантски богослови считат за неподлинни, по-късно прибавени следните  места: 1/ 27:19 – където  се говори  за съня на Пилатовата жена; 2/ 27:52 – където се казва, че мнозина мъртви възкръснали, когато Христос починал; 3/ 27:62 – запазването на Христовия гроб от стражата.

Първите две места са отхвърлени, поради това, че говорят за необикновени събития, но за подобни събития се говори на много места в евангелието. А че разказът за завардването на гроба не е прибавен отпосле, свидетелства пуснатата мълва от войниците – пазачи на гроба, че учениците откраднали тялото Христово, която дълго се носела /Матей 28:15/.

Следва…

_____________________________

*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.