Времето за раждането на Спасителя на света, Иисуса Христа, евангелист Лука определя по такъв начин: „През ония дни – казва той, – излезе заповeд от Кесаря Август да се направи преброяване по цялата земя“, тоест във всички онези страни, които са били подчинени на кесаря.

Нужно е да се каже междувпрочем, че отрицателната критика не вярва на това указание на евангелист Лука и, разбира се, затова представя тя и своите доказателства.Преди всичко тази критика се опира на това, че нито един от съвремен­ните на евангелист Лука писатели не потвърждавали неговото свидетел­ство, че някога кесарят Август е издавал нареждане за всеобщо пре­брояване на всичките негови поданици, за да се определи точното число на данъците, и че той дори не е могъл да издава подобна заповед по отно­шение на Юдея. Защото в страните, които още окончателно не били пре­върнати в римски провинции и се управлявали от съюзни царе, правото да събират непосредствено данъците принадлежало не на римските власти, а на самите тези съюзни царе.

А Юдея е била именно такава страна, която се управлявала от така наречените съюзни царе и в дадения случай, от Ирод Велики. Ето защо, отрицателната критика смята, че еван­гелист Лука, по всяка вероятност, е попаднал в хронологическа по­грешка и преброяването на Квириний, което е станало много по-късно, а именно след смъртта на Архелай (Деян. 5:37), след смъртта на Спа­сителя, той пренесъл в годината на Неговото раждане.Отрицателната критика обаче, сама не забелязва в този случай, че преди всичко тя е в непримиримо противо­речие сама със себе си. Защото в един случай утвърждава неща, които отрича в друг случай. Според раз­съжденията на тази критика, излиза, че след свалянето на Архелай от пре­стола, римляните имали право да правят преброяване на населението, а при Ирод Велики нямали такова.

Наистина, каква логика може да допуска такива противоречиви възгледи върху един и същ предмет, в едно и също лице и при съвсем ед­накви условия? След това, отрицател­ната критика самоуверено твърди, че в онези страни, които били управлявани от съюзни царе, непосредственото събиране на данъците било длъжност и на самите тях. Следователно, не е могло да стане тук някакво пре­брояване по заповед на римската пра­вителствена власт. А нима непосред­ственото събиране на данъци и пре­брояване на населението е едно и също нещо? Нима, като не събирали непосредствено данъците, римските цезари нямали са вече право, чрез преброявания, да узнаят какво им се следва да получат от тези да­нъчни приходи, с  какви сили разполагат и така нататък? Пък и как е могло след това да стане по-сетнешното преброяване, което отрицателната кри­тика сама посочва? Най-сетне, послед­ната изпуска от предвид и някои обстоятелства, които несъмнено служат да пояснят нейните несъстотелности.

Преди всичко, евангелист Лука не е попаднал  в  хронологическа пог­решка и не я е пренесъл в същата година на Христовото раждане. Наис­тина, една година след неговата смърт е станало преброяване и в това не може да има никакво съмне­ние. Обаче от книга Деяния Апостол­ски ясно се вижда, че евангелистът знаел за по-сетнешното преброяване, което е станало през управлението на Квириний (Деян. 5:37), за отличие от което той нарича преброяването станало през годината, когато се е родил Спасителят, първо преброя­ване на Квириний (Лука 2:2). Освен това, нито един от съвременните на евангелист Лука писатели не го­вори за някакво всеобщо преброява­не, което е станало същата година, в която се е родил Иисус Христос. А това още нищо не доказва, пък и писмени паметници от това време са достигнали до нас са само твърде малко количество. Най-сетне, че тако­ва преброяване станало – това се пот­върждава и с положителни истори­чески данни и доказателства. Без да се говори, че това  събитие се потвър­ждава от някои лица, които живели след евангелист Лука, ние можем да укажем само на едно обстоятелство, а именно: след смъртта на Август, Тиберий заповядал  на Сената да прочете всички сведения, с какви си­ли е разполагала държавата, преди встъпването му на престола, колко римски граждани имало във войската и колко съюзници, количеството на данъкоплатците и данъците, количест­вото на флотата, провинциите и се­лата, колко пари се харчат за издръжка на необходимитe държавни нуж­ди и колко за щедри подаръци и наг­ради – сведения, „които Август преписал с ръката си“ (Tacit, Ann., I. 11, Suet. Octav. 101).

След  всичко това,  явно е, че Ав­густ не е могъл да има такива све­дения, особено за числото на селата и съюзниците, ако не било направено преброяване по цялата земя, както казва евангелист Лука, а в това число, раз­бира се, и в Юдея. Преброяването на Квириний, за което говори евангелист Лука в книга „Деяния Апостолски“ и Иосиф Флавий в Юдейски старини, не е могло, разбира се, да даде на Август верни сведения и данни за числото на неговите поданици, защо­то в това време Август отдавна не бил  между живите. Ясно е, прочее, че за да добие точни сведения и данни за числото на своите поданици, Август бил длъжен още при жи­вота си да издаде заповед да стане преброяване по цялата земя.  А за такова именно преброяване говори в своето повествование и св. евангелист Лука.

Като се доверяваме по такъв начин на хронологическото указване на евангелист Лука за годината на раждането на Спасителя, Иисуса Христа, ние продъл­жаваме неговото повествование по-нататък.

Уведомени за гореспоменатата заповед на кесаря Август, всички юдеи, според думите на светия евангели­ст, отишли да се запишат всеки в своя град. Ето защо, Иосиф и Мария, като потомци на Давид, длъж­ни били да оставят своя Назарет, където живели досега и се упътили за Витлеем, града на Давид.Подобно пътуване отрицателната критика намира ненужно за Иосиф, а още повече за Мария. Защото, спо­ред римския обичай, преброяването ставало не по мястото, където някой се е родил, или откъдето произхождал, а според мястото на пре­биваването, или местожителството. А жените, прибавя отрицателната кри­тика, римските власти нямали обичай да вписват в своите народни спи­съци. Ако обаче тази критика допуска, че Рим не се намесвал дори в прибирането на данъците в онези ва­сални страни, които се управлявали от съюзни царе, тогава какво чудно нещо може да има в това, че римска­та власт, която уважавала всякога нравите и обичаите на покорените на­роди, оставила в сила юдейскитe обичаи? А у юдеитe, както е извест­но, племенният произход всякога е имал важно значение във всичките прояви на народния живот. А що се отнася до Мария, види се, тя е тръг­нала за Витлеем не за да се запише, а чисто и просто затова, защото за там трябвало да отиде Иосиф. Тя била в бременно положение, както казва светият евангелист. За нея била нужна почивка и пазене. По всяка вероятност, в Назарет нямало място, където Иосиф да я остави, понеже всички отишли да се записват, всеки в своя град. Освен това, отсъствието на Иосиф е могло да бъде по­вече или по-малко продължително. Мария имала нужда от средства за прехрана, които те и двамата изкар­вали от своята всекидневна работа. И поради това, Мария без Иосиф, може би щеше да остане без късче хляб. Най-сетне, най-вероятното от всичко ще бъде, ако се каже, че тя тръгнала тогава за Витлеем, за­щото такава е била волята Божия, ясно изказана още от пророк Михей (5:2).

Като стигнали във Витлеем, Ио­сиф и Мария, по причина на голямото струпване от народ, не могли да си намерят подслон в обитае­ма къща, та били принудени да се приютят в една пещера, в която пастирите понякога нощем и в лошо време откарвали своите стада. В тази пещера именно е било съдено, да се роди Господ наш Иисус Христос, Спасителят на света.И когато в такова унизено със­тояние се намирал новороденият Младенец във Витлеемската пещера, между небето и земята се възвестя­вала на света Неговата слава, чрез явяването на небесните ангели, които славели Бога и казвали: Слава във висините Богу, и на земята мир, меж­ду човеците благоволение. Те възвес­тили великата и неизказана радост на витлеемските пастири, които през тази тиха и свещена нощ, пасли свои­те овце на полето: сега се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Γоспод. Те ги упътили към Новородения Иисус, за да Му се поклонят. Пастирите дошли веднага във Витлеем, намерили наистина Мла­денеца, Който лежал в яслите, и разказали на Мария всичко, което се случило с тях. А тя запазила всичките тези думи, като ги турила в сърцето си.

По такъв начин бедни и прости, но праведни пастири, юдейски жители, първи се удостоили да донесат при­ветствие на своя Изкупител. За да принесат обаче, поклонение на Спа­сителя на целия свят, на всичките времена и народи, не закъснели ско­ро да се явят и езичниците, в ли­цето на своите интелигентни пред­ставители – мъдреците, влъхви.

Наскоро след раждането на Спасителя, в Иерусалим дошли послед­ните от Изток и разпитвали за Юдейския цар, Който, по тяхното мне­ние, трябвало да се роди вече, поне­же видели на Изток Неговата звез­да. Какви хора са били тези мъдреци, точно не може да се каже. За тях поветствува само евангелист Матей, но някак си неопределено (Матей 2:1-12). За тях, казва се само, че дошли от Изток. Обаче от коя страна и кои са били, Евангелието нищо не говори.В книгата „Деяния Апостолски“ се говори за влъхва Симон, който влъхвувал и учудвал със своето изкуство самарийския народ, като показвал себе си за нещо велико. Та­ка  че него считали даже за някаква велика Божия сила. Такъв е бил, вероятно и влъхвът лъжепророк Варисус и Елима, когото апостол Павел  нарекъл с право син на дявола (Деян. 6:8, 14).

Ние обаче не можем да допуснем, че евангелските мъдреци-влъхви, които най-напред от всички езични­ци са се удостоили да се поклонят на новородения Цар Юдейски, са би­ли хора нечестиви, подобно на Симон или Елима. Във всеки случай като влъх­ви, те не са могли да бъдат чужди на общия характер, свойствен на ця­лото тяхно, така да се каже, съсловие, тоест не могли да бъдат чужди на тайнствеността и неопределеността. Поради това вероятно, те и са крие­ли кои са и откъде са. И езически­те писатели са употребявали думата „μάyoι-влъxви“, с което име са нари­чали хора, които често злоупотребява­ли с тайните на необикновеното по­знание и понятия съвсем нееднакви. Думата „влъхв“ у тях означавала понякога представител на религията, понякога лекар, тълкувател на бъдещето, понякога философ, астроном, астролог, вълшебник и пр. Думата „маг-miagahu“ се среща вече в най-стария писмен паметник на персите.

Поради това  някои тълковници с право предполагат, че влъхвите се явили преди всичко у персите и мидяните, у които, според Херодот, те представлявали една от шестте на­родни касти. След това, те се срещат още и у вавилоняните. Ето защо тези тълковници на Свещеното Писание и Новия Завет смятат, че евангелските мъдреци-влъхви били от Арабия, Персия или пък Халдея. Най-вероятно обаче е, че те ще да са били перси, защото преди всичко Юдейската страна  наис­тина лежи донякъде на изток от Юдея Палестинска. А освен това влъхвите, както се каза, най-напред са се явили у персите и означавали предимно персийски мъдреци. Всички­те други народи са заимствали по­нятието за влъхвите именно от перситe. Най-сетне, да се приветства цар с поклонение и дарове, било в осо­бена употреба и обичай именно у пер­сите. Освен това, евангелските влъх­ви, по всяка вероятност, ще да са били твърде сведущи в астрономията. Защото за да се забележи сияещата звезда на Месия, нужно било астрономическо познание и наблюдение. А такива астрономи в онова време мог­ло да има само в Персия и Индия.Безспорно е, че науката за звездите била първоначално изключителна привилегия само на халдеите. Обаче за нас е съвсем безразлично, от каква народност са били евангелските мъдреци-влъхви, защото перси и халдейци в политическо и интелектуално от­ношение били близки нации и във взаим­но влияние. Няма съмнение, че мъдреците-влъхви, които отишли на покло­нение в Иерусалим, принадлежали към онези лица, които очаквали все­мирния Изкупител и са споделяли месианските очаквания и надежди на юдеите. А има също така историче­ски данни и предания, според които персите и халдеите още от много ра­но са могли да имат сведения за очаквания от юдеите обетован Ме­сия. Самото това обстоятелство, че в юдейските свещени юниги се намира­ло някакво пророчество, което ясно предизвестило за раждането на персий­ския цар Кир, и което с буквална точност се изпълнило пред очите на самите перси и халдеи, е трябвало би­ло да накара последните да гледат на юдейската религия и юдейските све­щени книги като на несъмнено свърхестествено откровение на единия истинен Бог и напрегнато да следят вътрешния живот на юдейския народ. Освен това пленникът на Навуходоносор, пророк Даниил, както е известно, поради своята мъдрост, спечелил толкова уважение при ва­вилонския двор, че дори бил поставен за княз на вавилонските влъхви. От само себе си се разбира, че и великият пророк също се е мъчил да внуши на своите подчинени истин­ското понятие за Бога и за Неговите обетования. И в този случай наистина  трябва да се гледа на пророк Даниил като на пръв предтеча на Христа, който се е старал да приготви пътя на своя Господ между тъмните езич­ници. Както е известно от Свещеното Писа­ние, вавилонските мъдреци-влъхви твърде много уважавали своя княз. Последните му вярвали във всичко съвсем чистосърдечно, защото сами били свидетели на неговата мъдрост и са­ми съзнавали, че той бил просветен с божествен ум (Даниил 2:48; 4:5; 6:16, 5:11, 12:14 и други). Разбира се, при такива условия, пророчеството на Даниил за седемдесетте седмини, не само не е могло да остане незабеляза­но, а трябвало да произведе и на ва­вилонските мъдреци твърде силно впе­чатление. А последното непрекъснато се е поддържало, по предание и у по­следващите поколения.

И ето сега, когато се приближило времето да се изпълни Данииловото пророчество – времето за раждането на нашия Господ Иисус Христос, ко­гато не само юдеите, а и целият езически свят бил проникнат с очакването за скорошното настъпване на необикновената промяна в нрав­ствено разлагащия се свят, източните мъдреци, ръководени, от една страна, от пророчеството на Даниил, а от друга, проникнати също с напрегнато общо очакване, щом съгледали над Палестина нова необикновена за тях звезда, естествено могли да си зададат въпрос: не означава ли тази звезда, че в света се е появил вече именно Онзи всемирен Изкупител, Когото очакват не само юдеите, но и езичниците? Твърде естествено е така също, дето в това време у тях мо­гла да се възбуди вяра в предмета на техните догадки и всеобщо очак­ване. За да се унищожи окончателно тяхното съмнение, нужно било само външно потвърждаване.Ето защо прави са свещените тълкуватели св. Иоан Златоуст и бл. Теодорит, като казват, че ние можем да предположим, какво Сам Бог е избрал евангелските влъхви, като зачатък на Църквата между езичниците. Може би, Сам Toй  им е открил по какъвто и да е начин, че появата на тази необикновена звезда означава, че в света идва Изкупителят на падна­лото човечество, идва от всички очакваният Цар Юдейски. Че подобно откровение било за тях възможно, това доказва и св. Евангелие (Матей 2:12). Най-сетне, ако е право нашето мне­ние, че евангелските мъдреци-влъхви са били перси, у тях би могла да съществува мисъл за Изкупителя да­же от собствената им религия. За­щото, както е известно, персийската религия също не била чужда на идеята за Изкупителя, която се изказвала във вярването на персите за скорош­ното идване на Созиоа.

Според думите на евангелиста, източните мъдреци са дошли в Иерусалим и разпитали за мястото, където се намира новороденият Цар Юдейски и именно вследствие появата на Не­говата звезда на Изток.

Каква е била, прочее, тази звезда? Естествено ли явление било нейната поява или свръхестествено? По този въпрос мненията на тълковниците и учените съвсем не са еднакви. Мно­го учени астрономи от по-сетнешно време обясняват появата на тази звезда със съвсем естествения вървеж на обикновените звезди. Според техните изчисления, на 20 май 747 година от основаването на Рим, тоест именно в тази година, в която, според основа­телното и неопровержимо изследване на Иделер, се родил Христос, в знака Риба се срещнали дветe най-големи планети – Юпитер и Сатурн. Така че те  се намирали по отношение към Персия на източната страна на небето, твърде близо една до друга и всякога твърде лесно могли да се вземат за една необикновена звезда. На 27 октомври същата година, в същия знак риба и в същото положение една към друга, те са били видими вече на южната страна на небето. На 12 ноември същата година тях­ното положение, макар и да се изме­нило с 15 градуса, при все това те се намирали още в същия знак риба. Като потвърждава тези астрономически наблюдения, Кеплер прибавя, че близо до Юпитер и Сатурн в това време се намирал още и Марс, и че наис­тина за неопитните или по-право за неучените астрономически очи тези три планети са могли да се покажат като една необикновена звезда[1]. Според отрицателитe-рационалисти, различнитe комбинации на тези планети, които са се случили в продължение на някое време, могли да се покажат като движение на една необикновена звез­да именно от изток към юг, тоест по същото направление, по което до­шли в Иерусалим източните мъдреци. Защитници на тази теория са Мюнтер, Иделер, Неандер и други.Против такова мнение говори преди всичко самото Евангелие. В евангелското повествование звездата на Месия се нарича не съзвездие (αστρον), а αστρής, тоест единична звезда. И при това не проста звезда, а такава на ново­родения Цар Юдейски. Следователно тук не може и дума да става за някакво съвпадение на естествени пла­нети. Освен това, в Евангелието се казва, че тази звезда се спряла именно над онова място, където се намирал новороденият Младенец. По този случай, отците и учителите на Цър­квата, като тълкуват това място, се придържат  в съвсем друго мнение. Те виждали в евангелската звезда не­посредствено и свърхестествено боже­ствено знамение. Така например Игнатий Богоносец, Ориген и Евсевий са смятали, че това било особено на­рочно създадена звезда. А други като св. Иоан Златоуст и бл. Теофилакт – че тя била небесна сила –  ангел, в образ само на звезда, която показала на езичниците пътя към Христа.

Във всеки случай, появата на нео­бикновена звезда била отражение на славата Божия във физическия видим свят и на онова необикновено свръх­естествено събитие, което било извър­шено на земята, за да се избави пад­налото човечество от робството на греха и да получи спасение.

От само себе си се разбира, че появата в Иерусалим на такива не­обикновени и тайнствени посетители, каквито в случая са били източните мъдреци, не могла да остане незабелязана. Техните разпитвания относно местонахождението на новородения Цар Юдейски  са разтревожили не само жителите на Иерусалим, но и Ирод. Защото за него това било една изненада и един най-фатален въпрос, който силно го смутил. В онова време очакването на Месия било всеобщо между юдеите. Месианскитe надежди и месианското очакване на тогавашните юдеи имали предимно политически характер. Те не са очаква­ли Син Божи, както отделните из­браници. Всички очаквали да се яви на земята обетованият Месия, бъдещият Цар Израилски. Като дойде Той, евреите смятали, че ще сломи не само омразното римско иго, но и ще ги из­бави от такъв жесток управник и тиранин-цар, какъвто бил Ирод, че той сам ще се възкачи на пре­стола на баща си Давид и че всичките юдеи ще постави съдии и власт­ници над народите по целия свят.Мисълта, че Ирод може да из­губи престола си с всички негови по­чести и изгоди, е плашила последния. Естествено, при това положение, той не можел да се отнесе хладнокръвно към известието за раждането на очак­вания от всички Цар Юдейски. На­мирайки се в такова едно тревожно състояние, Ирод повиква всички първосвещеници и книжници народни, за да ги разпита къде е трябвало да се роди Христос според обетованието Божие на старозаветните юдеи. След като узнал, че според пророчеството на Михей, Месия трябвало да се роди във Витлеем Юдейски, хитрият, както и всеки тиранин  изобщо, Ирод прибегнал до измама. Той повиква при себе си мъдреците-влъхви и искал от тях да узнае времето за появата на звездата. Той ласкаво ги изпратил за Витлеем, като коварно казал: „идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня“ (Матей 2:8).

Очевидно е, че той вече решил на всяка цена да се справи с Боже­ствения Младенец, като Го лиши от живот, след като влъхвите на връ­щане се отбият в Иерусалим. Обаче на волята Божия не било угодно, щото поклонението на Ирод да предшества целувката на Юда. Когато влъхвите дошли във Витлеем, звездата, която им показвала пътя, се спряла над онова място, където бил Младенецът. И влъхвите, като влезли в пещерата и като се поклонили на но­вородения Христос, според източния обичай, разкрили своите съкровища и Му поднесли дарове: злато, ливан и смирна. След това те получили насън откровение – да не се връщат при Ирод. Поради това и те си зами­нали за родното място по друг път.

В същото това време, ангел Господен се явил насън на Иосиф и му казал: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа, защото Ирод ще търси Младенеца, за да го погуби^и (Матей 2:13).Между това Ирод като видял, че бил измамен от мъдрецитe, страшно се разсърдил и в избухва­нето на своя зверски гняв заповядал да избият всички младенци във Витлеем и неговитe околности, от две години и по-надолу.

На отрицателната критика се виж­да непонятно, че за толкова важни събития, каквито са появата на източнитe мъдреци-влъхви в Иеру­салим и избиването на витлеемските младенци, не споменава в своите Юдейски старини еврейският историк Иосиф Флавий.

Такова събитие обаче, като това за появата на мъдреците, не е от такова важно естество, че да влезе непременно в аналите на еврейска­та история. Що се отнася пък до из­биването на витлеемскитe младенци, тълковниците считат, че макар тази жестокост да е ужасна за нас, но за съвремениците на Ирод, особено в сравнение с другите негови же­стокости, могла да се нарече само капка в морето. Поради това, твърде естествено е, че тя е била изпусната и от историка Иосиф Флавий, който поместил в своята история само особено зверските злодеяния на този тиранин.Наистина  наскоро след избива­нето на витлеемскитe младенци, Ирод  умрял за всеобща радост на тога­вашното юдейско общество. Тогава Ангелът отново се явил насън на Иосиф и му казал: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Иосиф стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева“ (Матей 2:20-21).

Като стигнал в Палестина Ио­сиф искал отново да се засели във Витлеем, където, вероятно, го при­вличали недовършени още работи или непрегледани сметки с витлеемските жители, понеже той побягнал в Египет твърде набързо (Матей 2:14). Най-сетне може би и по-леките и по-износни условия за живот, отколко­то в Назарет, където той живеел преди своето пътешествие за Витле­ем, по случай преброяването, са го подбудили да дойде и се засели в Назарет, а може би и по Божие предопределение, за да се сбъдне казаното чрез пророцитe, че Той ще се нарече Назорей.

Иосиф като чул, че в Юдея царува Архелай, наместо баща си Ирод, който в своите жестокости едва ли отстъпвал на последния, уплашил се да иде в Юдея и след като получил откровение насън, заминал за пределите Галилейски и, както казахме, се заселил в своя предишен град Назарет.След като се изминали 40 дни от раждането, Младенецът Иисус бил донесен в храма, както изисквал Моисеевият закон (Изход 13:2; Чила 8:16), по силата на който в осмия ден той бил обрязан и наречен Иисус. В това време в Иерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон, на когото било предсказано от Светия  Дух, че няма да умре дотогава, докато не види Христа Господа. И дойдè той по вдъхновение в храма, както се казва в Евангелието. Преизпълнен с  Дух Светий, като видял Младенеца, познал, че това е обетованият Изкупител, и като Го взел в своитe старчески ръце, прегърнал Го, благословил Бога и казал: „Сега отпускаш твоя раб, Владико, според думата Си, смиром. Защото очите ми видяха Твоето спасение, що Си приготвил пред ли­цето на всички народи – светлина, за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля“ (Лука 2:27-33). А Иосиф и майка Му се чудели на казаното за Него. „И благо­слови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия – и на сама теб меч ще прониже душата“ (Лука 2:34).

По такъв начин праведният Симеон пръв прославя Христа като Изкупител не само на юдеитe, но и на езичницитe. Тук, в храма, била при това и престарялата 80-годишна вдовица Анна пророчица, която по­светила себе си в служене Богу и като прославяла също Господа, гово­рела за Христа на всички онези в Иеру­салим, които очаквали избавление.

Като се свършил обредът за по­свещението на Господа Иисуса Хри­ста, Иосиф и Мария отново се вър­нали в Назарет. А Младенецът растял и укрепвал духом, като се изпълнял с премъдрост и благодатта Божия била над Него.Тази история е така проста и ясна, че дори отрицателната критика не е намерила какво да каже против ней­ния исторически характер.

Евангелските повествования за жи­вота на нашия Господ Иисус Хри­стос са така ясни и прости, че безпристрастният изследовател не мо­же да намери в тях дори и повод  за съмнение или недоверие. Ако обаче някои учени критици-рационалисти се съмняват в тяхната истинност и изказват против тях някои свои възражения, причината на всичко това се заключава не в еван­гелските повествования, а в едни или други школско-философски въз­гледи на самите критици. Като принадлежат на една или друга фило­софска школа, която не допуска в света нищо свърхестествено, тези уче­ни-рационалисти внасят своите школ­ско-философски възгледи и разбира­ния и в областта на религията и Евангелието. За тях е непонятен в евангелската история свърхестественият елемент, непонятни са явяванията на ангелите, непонятно е по­клонението на витлеемските пастири и източни мъдреци. Но как не може да има там ангел, дето небето се опира със земята, дето се извършва делото Божие, в което желаят да проникнат самите ангели? Как да се не поклонят юдеите и езичници­те на своя Цар, своя Изкупител? Всичко това е непонятно само за онези, които в Христа Спасителя виждат не Богочовек, а само прост, обикновен човек, неистински Син Божи, Който за нас стана човек и за нас слезе на земята, за да ни избави от робството на греха и да донесе спасение за света и Царство­то Небесно за всички, които вярват в Него и изпълняват Неговите заповеди.

__________________________

*Източници – http://edamjanova.wordpress.com и Духовна култура, 1937, кн. 77, с. 644-651. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.