Емил Трайчев

„През ония дни излезе от кесаря Августа заповед – да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.   Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.“ (Лука 2:1-5)

Свидетелството у свети евангелист Лука (2:1-5) относно преброяването при император Август повдига редица важни исторически въпроси, които са били повод за много научни спорове. Отправният момент в съвременните дискусии е подходящо представен в критичните възражения спрямо това свидетелство, повдигнати от David Friedrich Strauss в неговото съчинение „Das Leben Jesu“, публикувано през 1835 година (виж англоезичното издание, Life of Jesus, 152-56). Според Strauss,

1) не е имало повсеместно преброяване по заповед на император Август;

2) фактически подобно преброяване е малко вероятно във васално царство като това на Ирод Велики;

3) освен това Квириний бил управител на Сирия не през времето на царуването на Ирод, а по-късно, в 6/7 година след Рождество Христово;

4) също така и отчетът, поради който Иосиф трябвало да отиде във Витлеем, противоречи на римската практика за преброяване и

5) погрешно е заключението, че Пресвета Дева Мария също така трябвало да присъства на преброяването. (Същите възражения бяха наскоро повторени в съчинението на Emil Schürer, Jewish People, I, 399 ff.).

He са ли основани тези възражения на погрешното разбиране на римската история?

Основани ли са те на погрешното тълкуване на сведенията у свети евангелист Лука?

И наистина ли свети евангелист Лука е допуснал тук грешка, въпреки неговото в повечето случаи отлично отразяване на събитията в Римската империя?

След всяка дискусия остават тези три възможности за решение, макар че ако бъде предпочетена третата, важно е да се отбележи, че грешката у свети евангелист Лука е значително по-малка, отколкото впечатлението, което се създава от изброените по-горе възражения. Нека разгледаме съвсем накратко последователно повдигнатите възражения.

Не съществуват солидни доказателства, че по времето на император Август бил издаден указ за преброяване по цялата империя. Обратните твърдения са в повечето случаи основани на смесването между преброявания на римски граждани и преброявания на неримски граждани (Braunert, Historia, 6, 1957, 193-96, 203). При все това известно е, че император Август проявявал изключително старание в уреждането на финансовите дела в Римската империя с цел установяване богатствата и ресурсите ѝ (Tacitus, Annales, I, II; Dio Cassius, 53, 30, 2; Sherwin-White, Roman Society, 168 n. I, счита, че този факт предполага извършване на преброяване в цялата провинциална област на империята по някакъв определен образец). Император Август бил също така свързан и с обширна статистическа дейност в провинциите (Corbishley, Klio, 29, 1936, 89; Braunert, Historia, 6, 1957, 204). Свeти евангелист Лука искал може би просто да отрази факта, че преброяването в Палестина било част от една координирана имперска политика на Август. Наистина няма причина да се отрича вероятността, че свидетелство за подобна всеобща политика би представлявало част от указа за всяко отделно провинциално преброяване (срв. Sherwin-White, Roman Society, 168).

Твърде неясни са сведенията относно степента на имперското вмешателство във вътрешните дела на васалните царства. Положително римляните са зачитали вътрешната автономия на тези царства, но това може да се квалифицира по различни начини (Staufer, Jesus, 26-8 привежда свидетелства за римското финансово вмешателство в Наватея и Апамея и отбелязва факта, че по времето на царуването на Ирод Велики в Палестина било разрешено да се секат само медни монети). Фразеологията, с която Иосиф Флавий (Ant. Jud. 18,1-4) съобщава за преброяването на Квириний в Палестина (6-7 година след Рождество Христово), убедително свидетелства, че по времето на Ирод Велики (или при Архелай, неговия син) не било извършено преброяване, така пряко съответстващо на римското управление и данъчна система. От свидетелството на Иосиф Флавий не става ясно дали тази новост за юдеите всъщност била регистрирането на собствеността, или (в контекста на анексирането на териториите, които Архелай управлявал) това било непосредственото римско вмешателство в преброяването и в резултат от него – прекият римски контрол и преброяване. Преброяване, извършено от Ирод Велики (и дори предизвикано, и известно като наложено от Рим) и използвано за уреждането на неговите собствени семейни дела (дори и в най-общ смисъл известни на Рим) може би щяло да остави по-различно впечатление. Не ни е известно преброяване, извършено от Ирод, но несъмнено то не е изключено. Твърдението на Schalit, Herodes, 256-97, че Ирод Велики извършвал преброяване всеки шест години, не се подкрепя от солидни доказателства. Такова преброяване и от страна на Ирод, и от страна на императора вероятно трябва да се отъждестви на клетвата за вярност към кесаря и царското (тоест Иродовото) управление, която юдеите били задължени да дадат към края на Иродовото царуване (Josephus Flavius, Ant. Jud., 17, 42).

Управлението на Квириний като легат в Сирия (6-7 година след Рождество Христово) (legatus, тоест управител на императорска провинция, който бил подчинен пряко на императора, а не на сената) е добре засвидетелствано (Josephus Flavius, Ant. Jud., 18, I-2, ILS, 2683). За по-ранно негово управление като легат в Сирия липсват убедителни данни. Сведенията на Иосиф Флавий в Ant. Jud., 18, 1 предполагат, че той не е бил осведомен за такова по-ранно управление на Квириний.

Квириний несъмнено имал по-рано връзка с източната част на империята. От Тацит (Annales, 3, 48) научаваме, че Квириний бил удостоен с огромни почести заради участието си в потушаването на бунта на хомонадите в Киликия (срв. Страбон, География, 12, 6, 5) и съвсем не било невъзможно управителят на Сирия да вземе участие в кампанията срещу тях. Или, тъй като знаем твърде малко за дейността на Квириний в периода между неговото избиране за консул в Рим през 12-та година преди Рождество Христово. И службата му като съветник на Гай Цезар (осиновения син на император Август) около 1-ва година след Рождество Христово, едно управителство в този период би могло да се допусне. Но тук трудността се заключава в това да се намери пролука в интервала, когато постът не е бил зает от някой известен управител. Възможните периоди са твърде рано по време или твърде късно, освен ако въобще изоставим или връзката с царуването на Ирод Велики, или свидетелството в Евангелието от Лука 3:23 (срв. Emil Schürer, Jewish People, I, 257-59). Предположението на Ramsay, че тук може да се подразбира съуправителство (Recent Discovery, 4th ed. 293), не се подкрепя от конкретен пример на римското управление за периода. Не изцяло запазеният надпис titulus tiburtinus (ILS, 918), който често се привежда в подкрепа на двукратното управление на Квириний в Сирия, може да се отнася само към две длъжности, едната от които е в Сирия (синтаксисът относно iterum, „отново“ е спорен). Понеже името липсва, надписът също така може да бъде отнесен и към други лица. Тъй като нашите сведения са твърде ограничени, за да се направи окончателен извод (за самоличността, хронологията и управителите преди Квинтилий Вар Иосиф Флавий е единственият извор, но неговата хронология може да бъде оспорена (вж. трудовете на Corbishley; W. Е. Filmer, The Chronology of the Reign of Herod the Great, JTS, 17, 1966, 283-98; T. D. Barnes, The Date of Herod’s Death, JTS, 19, 1968, 204-9; Martin, Birth of Christ, 106-31), изглежда малко вероятно Квириний да е бил управител в Сирия преди 6/7 година след Рождество Христово. Тертулиан (Adversus Marcionem, 4, 19, 10) поставя преброяването, при което се родил Иисус Христос, в управлението на С. Sentius Saturninus (около 9-6 година преди Рождество Христово) и тази възможност не бива да се пренебрегва.

Отиването на Иосиф във Витлеем за преброяването едва ли е проблем, както твърди това David Friedrich Strauss. Истина е, че при преброяването през 6-та година след Рождество Хриостово жителите на Галилея (тогава под властта на Ирод Антипа) не били включени в него. Но тези от тях, които имали наследствени земи в Юдея, може би счели, че тези връзки официално ще бъдат загубени, ако те не искали да вземат участие в подобно преброяване. Дори ако се подразбирал период от много години, Иосиф без съмнение би считал себе си само като временно отсъстващ от Витлеем. Подобна информация за римските преброявания през периода има запазена само от Египет. Така че едва ли е съвсем ясно какви били разликите от провинция до провинция според местните обичаи. Сред юдеите тези обичаи подчертавали важността и значението на родословните връзки. Но в Египет един ιδία – указ (по своя инициатива), изискващ хората да се върнат в своите родове или може би в своите родни места, бил свързан със заповед за преброяване (срв. Braunert, Historia, 6, 1957, 201-202, 205-8; ibid., IΔIA, Studien zur Bevölkerungsgeschichtte des ptolemäischen und römischen Agypten, The Journal of Juristic Papyrology, 9-10, 1956, 211-328, 305-18).

От повествованието на свети евангелист Лука не става съвсем ясно дали присъствието на Пресвета Дева Мария било наложително поради указа за преброяване. Но тъй като, за разлика от Египет, където жените не били подложени на данъчно облагане, в Сирия (а следователно и в Юдея след нейното анексиране в 6-та година след Рождество Христово) те от 12-годишна възраст нагоре били облагани с данък (Ulpian, Digest L 15 цитиран у Emil Schürer, Jewish People, I, 403). Така че тяхното персонално явяване за преброяването вероятно било толкова необходимо, колкото и това на мъжете.

И така, изглежда, че най-голяма трудност относно повествованието у свети евангелист Лука се създава от опитите да се открие по-ранно управление на Квириний в Сирия в рамките на последните години от Иродовото царуване. Иначе, въпреки повдигнатите възражения повествованието на св. евангелист Лука се съгласува добре със сведенията от другите извори за римската история в разглеждания период.

Възможно е обаче стихът в Лука 2:2 („Това преброяване беше първо, когато Квириний управляваше Сирия“) да се преведе по начин, който отстранява всякаква необходимост за търсене на по-ранно управление на Квириний. Добре засвидетелстван в историята на дискусията, преводът е бил старателно аргументиран от М. J. Lagrange (RB, 8, 1911, 80) и е потвърден в няколко съвременни изследвания (Higgins, EvQ, 41, 1969, 200; Гяуров, ДК, 3, 1953, 28-32; Bamett, ExpTim, 85, 1973-74, 379; N. Turner, Grammatical Insighs, 23; Brindle, JETS, 27, 1984, 48-50). Lagrange доказва, че няма явна пречка в словореда или употребата на генитивното причастие (ήγεμονευοντος τής Συρίας Κυρηνίου) за следния превод на стиха: „Това преброяване стана преди управлението на Сирия от Кириний“ (вследствие критиката на Е. Power, John 2:20 and the Date of the Crucifixion, Bib. 9, 1928, 286, се вижда, че привеждането на Софокъл, Антигона, 2, 637-38 в подкрепа от Lagrange трябва да се изостави).

В заключение може да се отбележи, че управлението на Квириний е било важен повратен момент в юдейската история, отбелязващ фактически анексирането на Юдея, което било извършено твърде явно вследствие преброяването, с което управлението на Квириний започнало. За това преброяване се споменава в Деяния на светите апостоли 5:37 и е естествено, че свети евангелист Лука е трябвало да го разграничи от предварително преброяване по времето на Ирод Велики. При всички опити за тълкуване гръцкият текст на Лука 2:2 създава доста трудности (срв. Fitzmyer, 400), но тези трудности биха могли да се преодолеят, ако се възприеме настоящото изяснение. То изглежда много по-вероятно отколкото пресилените опити да се намери едно по-ранно управление на Квириний и решително се изправя срещу крайните мнения, отъждествяващи настоящото преброяване с това през 6-та година след Рождество Христово, както и срещу всички произтичащи от едно такова отъждествяване заключения.

__________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1995, кн. 2, с. 1-4. Понастоящем, март 2012, авторът на статията е доцент доктор.

Първа електронна публикация – http://bg-patriarshia.bg

Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права

Литература

1. Гяуров, Хр., Н., Годината на Христовото рождение, ЦВ, 1947, бр. 1-2.

2. Същият, Кога се е родил Иисус Христос?, ДК, 1953, кн. 3.

3. Същият, Записки по тълкувание на Свещ. Писание на Новия Завет, С., 1957 (на циклостил).

4. Barnett, P. W., απογραφή and απογράφεσζαι in Luke 2:1-5, Exp Tim, 85, 1973-1974.

5. Braunert, H., Der römische Provinzialzensus und der Schätzungsbericht des Lukas-Evangeliums, Historia, 6, 1957, s. 192-214.

6. Brindle, W., The Census and Quirinius: Luke 2:2, JETS, 27, 1984.

7. Corbishley, T., , Quirinius and the Census: A Re-study of the Evidence, Klio, 29, 1936.

8. Dio Саssius, Roman History, 9 vols. with English translation by Earnest Cary, Loeb Classical Library, London, 1914-1927.

9. Fitzmyer, J. A., The Gospel according to Luke, 2 vols., New York, 1981-1985.

10. Higgins, A. J. B., Sidelights on Christian Beginnings in the Graeco-Roman World EvQ, 41, 1969.

11. Inscriptions Latinae Selectae, ed. H. Dessau, Berlin, 1892.

12. Josephus, 9 vols., with English translaiton by H. St. Thackeray. R. Marcus, and L. H. Feldman, Loeb Classical Library, London, 1926-1965.

13. Lagrange, M.-J., Où en est la question du recenrementt de Quirinius?, RB, 8, 1911.

14. Маrtin, Е. L., The Birht of Christ Recalculated, 2nd ed., Pasadena, 1980.

15. Ramsay, W. M., The Bearing of Recent Discovery on the Trustworthiness of the New Testament, 4th ed., London, 1920.

16. Schalit, A., König Herodes: Der Mann und sein Werk, Berlin, 1969.

17. Schürer, E., The History of the Jewish People in the Age of Jesus Christ, ed. G. Vermes et al. 3 vols., Edinburgh, 1973-1987.

18. Sherwin-White, A. N., Roman Society and Roman Law in the New Testament, Oxford, 1963.

19. Stauffer, E., Jesus and His Story, New York, 1960.

20. Strauss, D. F., Life of Jesus. Critically Examined, London, 1973.

21. Tacitus, The Annals, 3 vols. with English translation by J. Jackson, Loeb Classical Library, London, 1931-1937.

22. Tertuliani, Adversus Marcionem, PL, 2, 263-558.

23. Turner, N., Grammatical Insights into the New Testament, Edinburgh, 1965.

Изображения: авторът Емил Трайчев и св. Иосиф и Пресвета Дева Мария на път за Витлеем. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-2A9